№ 83
гр. Сливен , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело
№ 20212200100182 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът СТ. Ж. СТ., редовно призован, се явява лично и с адв. Г.И. М.
от АК - Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
За ответното – дружество Застрахователно дружество „Бул инс” АД,
редовно призовано, не изпраща процесуален представител.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба във всички нейни пунктове, без
промяна. Получили сме препис от отговора на исковата молба, запознати сме
с него.
На основание чл.146 от ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.
Ищецът СТ. Ж. СТ. твърди в исковата си молба, че е баща на Желко
Станчев С.. Последният починал в резултат на ПТП, което се осъществило на
24.12.2017 г. на път ІІІ-662, километър 12+900, в землището на с. Баня, общ.
Нова Загора. Твърди, че единият от автомобилите с марка „Рено”, модел
1
„Лагуна”, бил управляван от Ягджъ Юсуф, а другият автомобил участвал в
ПТП бил марка „Ауди”, модел „А 3” бил управляван от Ангел Тодоров
Игнатов. За настъпилата катастрофа било образувано наказателно
производство пор. № 306/2017 г. по описа на ОП - Сливен и внесен
обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 646/2019 г. с подсъдим
Ягджъ Юсуф. По същото дело била постановена Присъда № 6 от 25.02.2020
г., с която подсъдимият Ягджъ Юсуф бил признат за виновен, че по
непредпазливост причинил смъртта на сина на ищеца и средни телесни
повреди на повече от едно лице и за това престъпление му било наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години. Присъдата била
обжалвана пред АС - Бургас и по ВНОХД № 128/2020 г. по описа на БАС, с
което била изменена като подсъдимият бил оправдан за нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП и потвърдена в останалата й част. Твърди, че гражданската
отговорност на водача причинил ПТП-то била застрахована по
застрахователна полица гражданска отговорност при ответника, валидна до
21.03.2018 г. Счита, че последното следва да ангажира отговорността на
ответника за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищеца.
Твърди, че ищецът претърпял такива произтичащи от изключително
силната емоционална връзка и привързаност, която имал със сина си. Ищецът
бил във фактическа разделя с майката на пострадалия от 10 годишната
възраст на сина си. Двамата, баща и син живеели заедно, като си полагали с
взаимни грижи. Ищецът се грижил за сина си, докато той бил в детска
възраст. Връзката им се засилила от това, че двамата работели една и съща
професия и те си помагали взаимно съветвали се, което довело до още по-
голяма привързаност между тях. Пострадалият бил единствено дете на ищеца,
бил грижовен, отговорен и много добър син. Имал добър характер, не се
карал, не повишавал тон, държал се уважително с всички близки. След
неговата смърт за ищеца останала дълбока, незаличима празнина в живота му,
като същият не могъл да преодолее ненавременната загуба на сина си.
Непрекъснато плачел, посещавал гроба му и продължавал да страда
неутешимо от загубата на сина си. Затворил се в себе си и избягвал всякакви
контакти с близки и роднини.
Твърди, че на 19.11.2018 г. оправил претенция до ответника за
изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди, но такова
2
му било отказано с писмо от 05.12.2018 г., тъй като ответникът посочил, че
няма влязъл в сила акт, оказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от смъртта на неговия син Желко Станчев
С., починал в резултат на ПТП, станало на 24.12.2017 г., ведно със законната
лихва за забава считано от 20.11.20218 г. до окончателното изплащане на
възнаграждението.
Претендира направените разноски.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, с който не оспорва
следните обстоятелства: Наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
за автомобила причинил ПТП. Не оспорва наличието на влязла в сила
присъда. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в обстоятелството, че пострадалият е пътувал с МПС без
поставен обезопасителен колан при наличието на такъв. Счита, че това
обстоятелство следва да бъде отчетено, като се намали размерът на
дължимото обезщетение. Счита претендирания размер за прекалено завишен
с оглед твърдените неимуществени вреди, принципът на справедливост и
трайната съдебна практика. Счита, че размерът на обезщетението би бил
адекватен до размера на 80 000 лв. и над този размер искът за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен.
Претендира разноски за отхвърлената част от иска.
Предявеният иск намира правно основание - чл.432 от КЗ, във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
В тежест на ищцовата страна е да докаже твърденията си в исковата
молба - за родствена връзка между ищеца и загиналия в резултат на ПТП-то,
за наличието на деликт, за вината на лицето причинило същия, за факта на
претърпените неимуществени вреди и техния размер и пряката причинно-
следствена връзка между тях и увреждането.
3
Следва да докаже и твърдението си за наличие на влязла в сила присъда.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат.
ПРИЕМА за безспорно и не нуждаещо се от доказване обстоятелството,
че гражданката отговорност на водача управлявал л.а. марка „Рено”, модел
„Лагуна” с в рег. СТ 5352 ВХ е била застрахована по редовна и действаща
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното дружество.
УКАЗВА на ответната страна, че не сочи доказателства във връзка с
твърдението си, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради
не поставяне от страна на пострадалия на обезопасителен колан.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Докладът е пълен,
изчерпателен, обхваща исковата молба и отговора на ответното дружество.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства. В отговора си,
ответникът признава иска по основание, единствено го оспорва по размер.
Нямаме искания за нови доказателства. Считам, че по отношения на нови
искания от страна на ответника е настъпила преклузия след доклада на съда.
Водим свидетелите.
Съдът пристъпи към разпит на явилите се свидетелите.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
С. И. Г. - 67 г., българка, българска гражданка, неосъждана, първа
братовчедка на ищцата.
П. С. Ф. - 63 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство
със страните.
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290
НК, ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид. Ф. от залата.
4
Свид. С. Г., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290
от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. Г., РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм първа братовчедка на С.С..
Живея в с. Сборище, но не сме съседи. В седмицата веднъж се виждам с
братовчед ми и семейството му. Също така се чуваме по телефона. В добри
отношения сме. Познавах сина му. Бащата, сина, заедно с бабата бяха
семейство. Той беше кротко момче, уважително. Майката ги напусна, когато
детето беше на 9 години. Детето го гледаха бащата и бабата. Много добре се
грижиха за него, даже много големи грижи полагаха за детето, за да не
почувства липсата на майка си. Разбираха се баща и син. Той като беше на
път, баща му купуваше и приготвяше разни неща. Имаха обща професия и си
споделяха разни неща. Желко, когато се връщаше от курс помагаше. На село
има работа, има животни помагаше с труд и със средства. Живееха всички в
едно жилище. Желко беше започнал да прави ремонти да го осъвременява
къщата. Не се преживява такава загуба, става ляга с тази мисъл, това му е
единственото дете. Промени се много Станчо. Стана по-затворен. Получи
проблеми със здравето, започна да пуши цигари, търси някакво успокоение,
но не го намира. Само за сина си говори, това му е само приказката. Станчо с
никой не се събира. От работа вкъщи, гледа майка си. Затворено живее.
Преди излизаше, ходеше из селото, сега не му се ходи. Какво да слуша
хората, като се хвалят с постиженията на децата си, на него му е тежко. Тази
мисъл непрекъснато му е в главата. Това беше единственото дете на Станчо и
няма кой да продължи рода му.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Свид. П. Ф., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от
НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. Ф., РАЗПИТАН КАЗА: Аз живея в гр. Сливен. Родом съм от с.
Сборище и сме съседи със Станчо. Всяка седмица си ходя в с. Сборище.
Когато беше малък Желко, Станчо и съпругата му работиха в Твърдица и
детето го гледаше баба му. След това майката напусна семейството, детето
5
беше около 10 годишно. Станчо и майка му продължиха да се грижат за
Желко. Отлични грижи полагаха за детето. Нищо не е липсвало на детето.
Към баща си и баба си Желко беше много силно привързан, тъй като майката
не живееше с тях. След като завърши училище Желко започна първоначално
започна работа при баща си. След това завърши курсовите за шофьор и
започна самостоятелно. Първоначално правеше курсове в България. След
това курсовете му бяха в чужбина, повечето му курсове бяха в чужбина.
Отсъстваше по месец. Желко живееше в с. Сборище при баща си и баба си.
Започна да прави ремонт за да осъвременява жилището. Бяха много близки с
баща си. Споделяха, търсиха се. Желко за всичко помагаше - за градината, за
животни, когато не е на курс, с желание го правеше момчето и близките му
разчитаха на това, че той ще им помогне. Бащата преживя ужасно
катастрофата. Бяхме със Станчо до 11 часа вечерта, Станчо очакваш Желко да
се прибере от чужбина. Към 1,30 часа се обадиха, че е станала катастрофата,
това е през нощта. След това бащата много се промени. Сега е затворен, стои
в тях. Отива да напазарува нещо и се прибира. Ходи до гробищата и само с
майка си стои у тях. Преди беше различен човек. Срещаше се с други хора,
излизаше. Двамата сме излизали много често, но след катастрофата не иска да
излиза. Не му се говори за катастрофата. Доколкото знам след катастрофата
започна да вдига кръвно. Още на момента вечерта започна да пуши. Много
години ги беше оставил цигарите. Станчо няма други деца, няма кой да
продължи рода му.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
АДВ. М.: Нямаме искания за събира на други доказателства, освен
първоначално поисканите с исковата молба.
Съдът намира, че следва да приключи съдебното дирене, тъй като
ищцовата страна заявява, че е изчерпила искането за събиране на
доказателства. На ответната страна съдът е указал за кои обстоятелства които
твърди, че не е посочила доказателства. Ответникът не прави доказателствени
искания, нито с отговора, нито в днешното съдебно заседание за което е
6
редовно призован, и не посочва основателна причина за неявяването си..
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. М.: Уважаемо госпожо Председател, механизмът станалия деликт
е изяснен. На осн. чл.300 от ГПК решенията и присъдата са определящ
фактор по основателността на иска. Няма да се спирам на този механизъм. В
медицинската експертиза достатъчно ясно е посочено, че повредите, които е
получил пострадалия са несъвместими с живота, което от своя страна
изключва хипотезата за елемента на съпричиняване. Ответното дружество не
прави директно нови искания, а поставя същите в условията на евентуалност,
което не е осъществено и в тази връзка единствено основа на иска по размер,
а не по основание. В тази връзка считам, че е настъпила и преклузия по
отношения на нови искания от страна на ответното дружество. По отношение
на посочения размер на адвокатско възнаграждение същият е изключително
прекомерен. Ищцовата страна е депозирала доказателства за платен
адвокатски хонорар, който е значително под размера от Наредбата на
минималните размери. В тази връзка моля да бъдат отхвърлени всякакви
искания. По отношение на разноските по делото на ответното дружество моля
да бъдат отхвърлени, тъй като липсват доказателства за извършено плащане,
липсва адвокатско пълномощие, който има стойността на счетоводен
документ, както липсват и законови изискуемите доказателства за
регистрация по ДДС. Моля да уважите така заявената претенция от страна на
ищеца в пълен размер. Моля да поставите Вашия съдебен акт при условията
на чл.238 ГПК – неприсъствено решение, тъй като ответното дружество не е
депозирало никакви доказателства за днешното си неприсъствие. Единствено
е подало отговор в срок. В тази връзка при наличните условия моля съда да
даде възможност да представя писмена защита.
Съдът ДАВА на страните - седмичен срок за представяне на писмени
защити и ще ОБЯВИ решението си на 05.08.2021 г.
7
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,05 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8