МОТИВИ към присъда №9/04.02.2019 г., постановена по НОХД №1042/2018 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив
Срещу подсъдимите Й.З.Д. и В.Д.З. са внесени обвинения за
извършени престъпления както следва:
Срещу подсъдимата Д.:
-
по чл. 301, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода от 26.06.2017 г. до
27.09.2017 г. в гр. Раковски, в с. Мокрище, обл.
Пазарджик, на територията на община Септември - между селата Ветрен и
Братаница, обл. Пазарджик, в гр. Хасково, в гр.
Чепеларе, в гр. Асеновград, в с. Крумово, обл.
Пловдив, в гр.Пловдив, при продължавано престъпление в качеството си на
длъжностно лице - ръководител на „***“ при „*** Пловдив“ АД, в съучастие като
извършител с В.Д.З., с ЕГН **********, последният като подбудител и помагач:
На
26.06.2017 г. в гр. Раковски е поискала, за да извърши, и на 28.06.2017 г. в
гр. Пловдив е приела от Й.М.Ч., ЕГН **********, дар - паричната сума от 600
лв., който не ѝ се следва, загдето е извършила във връзка със службата си
престъпление по чл. 311 oт НК - като длъжностно лице - ръководител на „***“ при
„***“ АД, в кръга на службата си е съставила официален документ - Протокол за
химическо изследване №***/26.06.2017 г., в който е удостоверила
неверни обстоятелства- че концентрацията на алкохол в кръвта на Й.М.Ч., ЕГН
**********, е 0,5 на хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред РУ
Раковски ОД МВР Пловдив като доказателство за тия обстоятелства.
На
03.07.2017 г. в с. Мокрище, обл. Пазарджик, е
поискала от Т.И.В., ЕГН **********, дар - паричната сума от 1000 лв., който не ѝ
се следва, за да извърши действие по служба - за да извърши във връзка със
службата си престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител
на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата си да състави официален документ -
Протокол за химическо изследване № ***/03.07.2017 г., в който да удостовери неверни
обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на Т.И.В., ЕГН
**********, е под 0,5 на хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред
сектор Пътна полиция ОД МВР Пазарджик като доказателство за тия обстоятелства.
На
21.08.2017 г. на територията на община Септември, между селата Ветрен и
Братаница, обл. Пазарджик, е поискала от В.П.С., ЕГН
**********, дар - паричната сума от 1000 лв., за да извърши, и на 22.08.2017 г. в
гр. Пловдив е приела от В.П.С., ЕГН **********, дар - паричната сума от 800
лв., който не ѝ се следва, загдето е извършила във връзка със службата си
престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител на „***“ при
„***“ АД, в кръга на службата си е съставила
официален документ – Протокол за химическо изследване №***/21.08.2017 г., в
който е удостоверила неверни обстоятелства - че концентрацията на алкохол в
кръвта на В.П.С., ЕГН **********, е 1,18 на хиляда, с цел да бъде използван тоя
документ пред РУ Септември ОД МВР Пазарджик като доказателство за тия
обстоятелства.
На
29.08.2017 г. в гр. Хасково е поискала, за да извърши, и на 30.08.2017 г. в гр.
Пловдив е приела от М.Л.М., ЕГН **********, дар - паричната сума от 1000 лв.,
който не ѝ се следва, загдето е извършила във връзка със службата си
престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице — ръководител на
„***“ при „***“ АД, в кръга на службата си е съставила официален документ -
Протокол за химическо изследване №***/29.08.2017 г., в който е удостоверила
неверни обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на М.Л.М., ЕГН
**********, е 0,97 на хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред РУ
Чепеларе ОД МВР Смолян като доказателство за тия обстоятелства.
На
30.08.2017 г. в гр. Чепеларе е поискала от Т.А.Ч., ЕГН **********, дар -
паричната сума от 1000 лв., който не ѝ се следва, за да извърши действие
по служба - за да извърши във връзка със службата си престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител на „***“ при „***“ АД, в кръга на
службата си да състави официален документ - Протокол за химическо изследване №***/29.08.2017
г., в който да удостовери неверни обстоятелства - че концентрацията на алкохол
в кръвта на Т.А.Ч., ЕГН **********, е под 1,2 на хиляда, с цел да бъде
използван тоя документ пред РУ Чепеларе ОД МВР Смолян като доказателство за тия
обстоятелства.
На
30.08.2017 г. в гр. Асеновград е поискала от Р.М.Л., ЕГН **********, дар -
паричната сума от 1000 лв., който не ѝ
се следва, за да извърши действие по служба - за да извърши във връзка със
службата си престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител
на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата си да състави официален документ -
Протокол за химическо изследване №***/29.08.2017 г., в който да удостовери неверни обстоятелства - че концентрацията на алкохол
в кръвта на Р.М.Л., ЕГН **********, е отрицателна, с цел да бъде използван тоя
документ пред РУ Мадан ОД МВР Смолян като доказателство за тия обстоятелства.
На
25.09.2017 г. в с. Крумово, обл. Пловдив, е поискала,
за да извърши, и на 26.09.2017 г. в гр. Пловдив е приела от Н.Г.Х., ЕГН
**********, дар - паричната сума от 1000 лв., който не ѝ се следва,
загдето е извършила във връзка със службата си престъпление по чл. 311 от НК -
като длъжностно лице - ръководител на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата
си е съставила официален документ - Протокол за химическо изследване №***/25.09.2017 г., в който е удостоверила неверни
обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на Н.Г.Х., ЕГН
**********, е 0,44 на хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред сектор
ПП ОДМВР Пловдив като доказателство за тия обстоятелства.
На
25.09.2017 г. в гр. Пловдив е поискала от Е.П.К., ЕГН **********, дар -
паричната сума от 1000 лв., който не ѝ се следва, за да
извърши действие по служба — за да извърши във връзка със службата си
престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител на „***“ при
„***“ АД, в кръга на службата си да състави официален документ - Протокол за
химическо изследване №***/25.09.2017 г., в който да удостовери неверни
обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на Е.П.К., ЕГН
**********, е под 1,2 на хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред РУ
Раковски ОДМВР Пловдив като доказателство за тия обстоятелства.
На
25.09.2017 г. в гр. Пловдив е поискала, за да извърши от Н.П.И., ЕГН
**********, дар - парична сума от 1000 лв., който не ѝ се следва, и загдето е извършила
във връзка със службата си престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице
- ръководител на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата си е съставила
официален документ - Протокол за химическо изследване №***/25.09.2017 г., в който е удостоверила неверни
обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на Н.П.И., ЕГН
**********, е 0,46 на хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред сектор
ПП при ОД МВР Пловдив като доказателство за тия обстоятелства.
По чл.311,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода от 26.06.2017 г. до 25.09.2017 г. в
гр. Пловдив, при продължавано престъпление, като длъжностно лице - ръководител
на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата си е съставила официални документи,
както следва:
На
26.06.2017 г. е съставила протокол за химическо изследване с №***/26.06.2017 г.
на кръвна проба, взета от Й.М.Ч., ЕГН **********, в който е
удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че концентрацията на алкохол в
кръвта му е 0,5 на хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред РУ
Раковски при ОД МВР Пловдив като доказателство за тия обстоятелства.
На
21.08.2017 г. е съставила протокол за химическо изследване №***/21.08.2017 г.
на кръвна проба, взета от В.П.С., ЕГН **********, в който е удостоверила
неверни обстоятелства, а именно, че концентрацията на алкохол в кръвта му е 1,18 на хиляда, с цел да бъде използван тоя
документ пред РУ Септември при ОД МВР Пазарджик като доказателство за тия
обстоятелства.
На
29.08.2017 г. е съставила протокол за химическо изследване №***/29.08.2017 г.
на кръвна проба, взета от М.Л.М., ЕГН **********, в който е удостоверила неверни
обстоятелства, а именно, че концентрацията на алкохол в кръвта му е 0,97 на хиляда, с цел да бъде
използван тоя документ пред РУ Чепеларе при ОД МВР Смолян като доказателства за
тия обстоятелства.
На
25.09.2017 г. е съставила протокол за
химическо изследване №***/25.09.2017 г. на кръвна
проба, взета от Н. Г.Х., ЕГН **********, в който е удостоверила неверни
обстоятелства, а именно, че концентрацията на алкохол в кръвта му е 0,44 на
хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред Сектор ПП при ОД МВР Пловдив
като доказателство за тия обстоятелства.
На
25.09.2017 г. е съставила протокол за
химическо изследване №***/25.09.2017 г. на кръвна
проба, взета от Н. П.И., ЕГН **********, в който е удостоверила неверни
обстоятелства, а именно, че концентрацията на алкохол в кръвта му е 0,46 на
хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред Сектор ПП при ОД МВР Пловдив
като доказателство за тия обстоятелства.
2. Срещу
подс. З. –
по чл.301, ал.3 вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода от 26.06.2017 г. до
27.09.2017 г. в гр. Раковски, в с. Мокрище, обл.
Пазарджик, на територията на община Септември - между селата Ветрен и
Братаница, обл. Пазарджик, в гр. Хасково, в
гр.Чепеларе, в гр. Асеновград, в с. Крумово, обл.
Пловдив, и в гр. Пловдив, при продължавано престъпление в съучастие като
подбудител и помагач с Й.З.Д., ЕГН **********, като извършител, умишлено е
склонил и улеснил по друг начин Й.З.Д., ЕГН **********, в качеството ѝ на
длъжностно лице – ръководител на „***“ при „***“ АД, да извърши престъпление:
На
26.06.2017 г. в гр. Раковски да поиска, за да извърши, и на 28.06.2017 г. в гр.
Пловдив да приеме от Й.М.Ч., ЕГН **********, дар - паричната сума от 600 лв.,
който не ѝ се следва, загдето е извършила във връзка със службата си
престъпление по чл. 311 oт НК - като длъжностно лице - ръководител на „***“ при
„***“ АД, в кръга на службата си е съставила официален документ - Протокол за
химическо изследване №***/26.06.2017 г., в който е удостоверила
неверни обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на Й.М.Ч., ЕГН
**********, е 0,5 на хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред РУ
Раковски ОД МВР Пловдив като доказателство за тия обстоятелства.
На
03.07.2017 г. в с. Мокрище, обл. Пазарджик да поиска
от Т.И.В., ЕГН **********, дар - паричната сума от 1000 лв., който не ѝ
се следва, за да извърши действие по служба - за да извърши във връзка със
службата си престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител
на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата си да състави официален документ -
Протокол за химическо изследване № ***/03.07.2017 г., в който да удостовери
неверни обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на Т.И.В., ЕГН
**********, е под 0,5 на хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред
сектор Пътна полиция ОД МВР Пазарджик като доказателство за тия обстоятелства.
На
21.08.2017 г. на територията на община Септември, между селата Ветрен и
Братаница, обл. Пазарджик, да поиска от В.П.С., ЕГН
**********, дар - паричната сума от 1000 лв., за да извърши, и на 22.08.2017 г. в
гр. Пловдив да приеме от В.П.С., ЕГН **********, дар - паричната сума от 800
лв., който не ѝ се следва, загдето е извършила във връзка със службата си
престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител на „***“ при
***“ АД, в кръга на службата си е съставила
официален документ – Протокол за химическо изследване №***/21.08.2017г., в
който е удостоверила неверни обстоятелства - че концентрацията на алкохол в
кръвта на В.П.С., ЕГН **********, е 1,18 на хиляда, с цел да бъде използван тоя
документ пред РУ Септември ОД МВР Пазарджик като доказателство за тия
обстоятелства.
На
29.08.2017 г. в гр. Хасково да поиска от М.Л.М., ЕГН **********, за да извърши,
и на 30.08.2017 г. в гр. Пловдив да приеме от М.Л.М., ЕГН **********, дар -
паричната сума от 1000 лв., който не ѝ се следва, загдето е извършила във
връзка със службата си престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице — ръководител на „***“ при
„***“ АД, в кръга на службата си е съставила официален документ - Протокол за
химическо изследване № ***/29.08.2017 г., в който е удостоверила неверни
обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на М.Л.М., ЕГН
**********, е 0,97 на хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред РУ
Чепеларе ОД МВР Смолян като доказателство за тия обстоятелства.
На
30.08.2017 г. в гр. Чепеларе да поиска от Т.А.Ч., ЕГН **********, дар -
паричната сума от 1000 лв., който не ѝ се следва, за да извърши действие
по служба - за да извърши във връзка със службата си престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител на „***“ при „***“ АД, в кръга на
службата си да състави официален документ - Протокол за химическо изследване №
***/29.08.2017 г., в който да удостовери неверни обстоятелства - че
концентрацията на алкохол в кръвта на Т.А.Ч., ЕГН **********, е под 1,2 на
хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред РУ Чепеларе ОД МВР Смолян
като доказателство за тия обстоятелства.
На
30.08.2017 г. в гр. Асеновград да поиска от Р.М.Л., ЕГН **********, дар -
паричната сума от 1000 лв., който не ѝ
се следва, за да извърши действие по служба - за да извърши във връзка със
службата си престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител
на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата си да състави официален документ -
Протокол за химическо изследване № ***/29.08.2017 г., в който да удостовери неверни обстоятелства - че концентрацията на алкохол
в кръвта на Р.М.Л., ЕГН **********, е отрицателна, с цел да бъде използван тоя
документ пред РУ Мадан ОД МВР Смолян като доказателство за тия обстоятелства.
На
25.09.2017 г. в с. Крумово, обл. Пловдив, да поиска,
за да извърши, и на 26.09.2017 г. в гр. Пловдив да приеме от Н.Г.Х., ЕГН
**********, дар - паричната сума от 1000 лв., който не ѝ се следва,
загдето е извършила във връзка със службата си престъпление по чл. 311 от НК -
като длъжностно лице - ръководител на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата
си е съставила официален документ - Протокол за химическо изследване №***/25.09.2017 г., в който е удостоверила неверни
обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на Н.Г.Х., ЕГН
**********, е 0,44 на хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред сектор
ПП ОД МВР Пловдив като доказателство за тия обстоятелства.
На
25.09.2017 г. в гр. Пловдив да поиска от Е.П.К., ЕГН **********, дар -
паричната сума от 1000 лв., който не ѝ се следва, за да извърши
действие по служба — за да извърши във връзка със службата си престъпление по
чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител на „***“ при „***“ АД, в
кръга на службата си да състави официален документ - Протокол за химическо
изследване № ***/25.09.2017 г., в който да удостовери неверни обстоятелства -
че концентрацията на алкохол в кръвта на Е.П.К., ЕГН **********, е под 1,2 на
хиляда, с цел да бъде използван тоя документ пред РУ Раковски ОД МВР Пловдив
като доказателство за тия обстоятелства.
На
25.09.2017 г. в гр. Пловдив да поиска от Н.П.И., ЕГН **********, дар - парична
сума от 1000
лв., който не ѝ се следва, за да извърши действие по служба – за да
извърши и загдето е извършила във връзка със службата си престъпление по чл.
311 от НК - като длъжностно лице - ръководител на „***“ при „***“ АД, в кръга
на службата си е съставила официален документ - Протокол за химическо
изследване № ***/25.09.2017
г., в който е удостоверила неверни обстоятелства - че концентрацията на алкохол
в кръвта на Н.П.И., ЕГН **********, е 0,46 на хиляда, с цел да бъде използван
тоя документ пред сектор ПП при ОД МВР Пловдив като доказателство за тия
обстоятелства.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа
повдигнатите обвинения, като излага подробни съображения, че безспорно е
установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, и обвиненията
са доказани по несъмнен и категоричен начин. Престъпленията, осъществени от Д.,
са в изключително тясна връзка, като такава съществува и между престъпленията
по чл.301 от НК, осъществени от двамата подсъдими. Предлага на подс. Д. да се наложи наказание за престъплението по чл.301 НК лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 10000 лв.,
както и лишаване от права за срок от пет години, а за престъплението по чл.311 НК – лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.23 НК да се
определи общо най – тежко наказание от четири години лишаване от свобода, което
намира за адекватно на извършеното. Относно подс. З.
– на същия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три
години и шест месеца и глоба в размер на 5000 лв., като се приспадне
задържането. Разноските да бъдат заплатени от подсъдимите, предметът на
престъплението – да се отнеме в полза на държавата, а останалите веществени
доказателства – да се върнат на правоимащите.
Адв. П. - защитник на подс. Д. -
излага подробни съображения, че обвиненията не са доказани по безспорен и
категоричен начин, като подсъдимата следва да бъде призната за невинна и
оправдана по всяко от тях. Участието на подсъдимата не е подкрепено от
доказателствата по делото. Не е доказано каквото и да е умишлено въздействие
върху изследваните от Д. кръвни проби. Същата не е знаела какво прави З., още
по – малко – сумите, които той е искал от свидетелите. Обвинителният акт е
предположение, тъй като твърденията в него не почиват на събраните
доказателства по делото. Д. е била провокирана от полицейските служители за
даване на първоначалните си обяснения. Не е доказан начина, по който са „смъкнати“
резултатите от изследваните кръвни проби. Констатираните разминавания, с
изключение на един от резултатите, са по – малки или равни на 0.2‰, което е
допустимо минимално разминаване между отделни експертизи. Апаратът, на който са
извършвани изследванията, е от различно поколение и техническо състояние от
тези, на които са правени повторните изследвания. Не е ясно дали лабораторията
отговаря на изискванията за провеждане на такива изследвания. Същевременно
подсъдимата не може сама и еднолично да реши какво да отчете като резултат, а
се съобразява с конкретни данни, регистрирани и проверуеми.
Резултатите са отразени без корекции от нея в лабораторната книга. Самата
химическа експертиза подлежи на обжалване – от водача или от контролните
органи. З. е вземал по – малки суми от поисканите. Не е ясно какво се има
предвид в ОА под удобни случаи. Никой не я е посочил като адресат на парите. Срещите с водачите са осъществени,
след като протоколите са били вече съставени, а и тя не е разполагала с
телефонните им номера. По – ниският резултат няма връзка с поисканите пари и
факта дали са дадени. Подс. З. се е възползвал от
служебното положение на Д. единствено, за да набави точна информация за
резултатите от кръвните проби, а тя не е подозирала за дейността му, тъй като
никой от потърпевшите не е потърсил контакт с нея. Не е доказана сумата,
предадена на З. от св. И., както и, че е предадена на подсъдимия. Не следва да
се възприема експертизата, изготвена от вещото лице М., тъй като не е
съобразена с метода на работа на лабораторията в Пловдив, не са ползвани
свидетелските показания и събраните доказателства. Правят се възражения и за
негодност на доказателства и способи за доказване.
Подсъдимата Д. поддържа изложеното от защитника си,
твърди, че е невинна и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Адв. Д. твърди, че от подс. З. се
признават фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като излага
подробни съображения, че този подсъдим не може да бъде извършител или помагач,
а се касае за посредничество при подкуп. Счита, че не е доказано по несъмнен
начин подбуждане на другата подсъдима да извърши престъпление, като
доказателствата са в обратната насока – че Д. е инициатор – тя е потърсила З..
Анализира обясненията на подсъдимата, като счита, че не съответстват на
обективната действителност, а са израз на защитната ѝ позиция. Изразява
становище, че следва да отпадне обвинението, касаещо
св. Ч., тъй като е налице доброволен отказ от извършване на престъпление, а и
следва да се отчете какви суми са получени, като с оглед размера не може да се
приеме, че се касае за особено обществено значим интерес. Навежда съображения
за множество смекчаващи вината обстоятелства, като счита, че следва да се
определи наказание под една година лишаване от свобода.
Подс. З. поддържа изложеното от защитника си, съжалява за
извършеното и моли за по – леко наказание.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със
становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Й.З.Д. е
родена на *** г. в гр.*** и живее в същия град. Тя е българка, българска
гражданка. Не е омъжена, но живее на семейни начала и има малолетно дете. Има
завършено висше образование, не е осъждана и понастоящем работи като *** в ***.
ЕГН **********.
Подсъдимият В.Д.З. е
роден на *** г. в с.***, обл. Пазарджик, но живее
в град ***. Той е българин, български гражданин. Женен е и има пълнолетно дете.
Завършил е средно специално образование и до задържането си е работил като изкупвач на мляко. Осъждан е, но това не влияе на правната
квалификация. Деянието – предмет на настоящето производство, е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане. ЕГН **********.
„***“ /“***“/ АД е акционерно дружество според справката за актуално
състояние /т.1, л.62 ДП/ с капитал, разпределен на акции. Съгласно чл.7, ал.5
от Устава /т.1, л.64 и следващите/, капиталът е собственост както следва: 79.20
% за Държавата, като останалите акции - на общините Асеновград, Брезово,
Калояново, Карлово, Лъки, Марица, Пловдив, Първомай, Раковски, Родопи, Садово,
Съединение, Хисаря, Кричим, Перущица и Стамболийски в различни съотношения.
Въз основа на трудов договор №***/08.02.2008 г.
/т.1, л.60 ДП/ подсъдимата Й.Д. била назначена на длъжност „химик“ с код по
НКПД *** в “****“ АД, с място на работа Алкохолна лаборатория, и задължения
съгласно длъжностната характеристика.
С допълнително споразумение №***/07.11.2016 г. /т.1, л.56/ подсъдимата Д.
била преназначена на длъжност „ръководител на ***/***/“ в „***“ АД, с код по
НКПД ***, и по НКИД – ***, като работното ѝ място останало същото -
Алкохолна лаборатория. Съгласно длъжностната характеристика, неразделна част от
сключения трудов договор /т.1, л.57 ДП/, подсъдимата следвало да осъществява
ръководството на цялостната дейност на звеното /***/ и да го представлява пред
ръководните органи на лечебното заведение, ОДМВР, прокуратура и съд. Наред с
това били определени и основните ѝ трудови задължения – да планира,
организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в лабораторията; да
подготвя работни разтвори, необходими за провежданите изследвания; да подготвя
контролни разтвори; да провежда контролни изследвания и качествен контрол; да
проверява получените резултати и да ги интерпретира съобразно другите
документи, придружаващи пробите; да изготвя заключение, да нанася получените
резултати в дневника на лабораторията и протоколите за химическа експертиза;
периодично да урежда всички въпроси, свързани с материално – техническото обезпечаване
на лабораторията, както и други, изрично отбелязани. Заедно с подсъдимата в ***
при „***“ АД работел още един химик – св. П.В., както и две лица на длъжност
анализатор в лаборатория – св. Х.А. и св. Г.С.. Понастоящем св. С. е напуснала
работа, както и подс. Д. – считано от 15.10.2017 г.
Съгласно Наредба №30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието /отм. - ДВ бр. 61/28.07.2017 г., в сила до 29.09.2017
г. - към инкриминирания период/, при установена с техническо средство
концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда на водач на моторно превозно
средство, длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП попълва и
талон за медицинско изследване, като се определя срок за явяване в лечебно
заведение /чл.3, ал.2 и ал.3 от наредбата/. Съгласно чл.4 от същата, когато с
техническото средство е установена концентрация на алкохол над 1.2‰,
длъжностното лице от службата за контрол може да придружи водача до лечебното
заведение. В наредбата се регламентира реда, по който става освидетелстването и
вземането на кръвни проби, тяхното съхранение и транспортиране, както и къде се
изследват. Съгласно чл.15, ал.2 от Наредбата, изследванията се извършват в
специализирани химически лаборатории, като тази в *** АД /понастоящем – „***“
АД/ е за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали, Стара Загора,
Сливен, Ямбол и Бургас.
Съгласно чл.16 от Наредбата, изследването на пробите се извършва по газхроматографския метод и/или по метода на Видмарк, като анализите се извършват най – малко двукратно,
а резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с
повече от 0.2 на хиляда. Химическото изследване и изчисленията на резултатите
се извършва под ръководството на химик или лекар с призната медицинска
специалност „Клинична лаборатория“, като се отразяват по конкретно определен
начин и форми.
В съответствие с изискванията на наредбата, при
постъпване на пробите в *** те били получавани от анализаторите в лабораторията
– св. А. и С., а по изключение – от химиците. Някои от пробите се предавали
срещу подпис на лице от ***, а за други приемо –
предавателен документ не се съставял. На практика доказването на факта на
предаване на взетите от медицински заведения кръвни проби в *** в някои случаи
можело да се установи само от показанията на лицата, които ги предавали.
След постъпване на пробите в ***, същите се описвали
от анализаторите в лабораторната книга /отчетна форма 48/, като се отбелязвали
пореден номер на постъпване на пробата /за всяка година номерацията започвала
от начало/, датата на описването им, трите имена на лицето, чиято кръвна проба
ще се изследва, адрес и ЕГН; от кого са донесени и кога – дата и час, брой на
пробите – обикновено една, начин на затваряне и опаковане – парафинирана
ли е пробата, нарушена ли е целостта на опаковката, има ли имена на шишенцето,
като следва да се отбележи отговаря или не на изискванията на Наредба №30;
количеството на иззетата кръв – обикновено 10 мл, и вида на съдържанието –
течна ли е, кой и от къде изпраща пробите – данните се вземали от приложения
протокол от медицинското заведение, като освен същото се посочвало и име на
лекаря, взел кръвта, кога е станало това – дата и час, както и дали е наличен
протокола. В следваща графа се отбелязвало има ли издаден талон за кръвна проба
от полицията, неговият номер, дата и час на спиране. Обикновено в протокола
лекарите не отбелязвали тегло на лицето, но в някои имало данни за това и се
правело съответното вписване. От талона се установявало показанието на дрегера, което също се отбелязвало в съответната графа. Ако
от анализатора имало констатирани несъответствия, това се вписвало в графа
„забележка“. Всички тези действия се извършвали обикновено от анализаторите –
св. Х.А. и св. Г.С.. Непопълнени във формата /лабораторната книга/ оставали
резултатите от изследванията, като това се правело след извършване на
изследванията от химиците. Анализаторите подготвяли и протоколите за химическа
експертиза, като в тях попълвали името на химика, който извършва изследването,
номер на пробата и имена на водача. Оставало химикът да впише само резултата от
изследването.
След описване на пробите те се отваряли от
анализаторите – на практика пред съответния химик, тъй като помещението било
тясно, и той /химикът/ започвал да работи пробите. Двамата химици, извършващи
изследванията – подсъдимата Д. и св. В., се разбирали предварително коя седмица
кой ще извършва изследванията, като анализаторите знаели това и вписвали
съответното име в документацията /протокола за химическа експертиза/. Такива
данни в лабораторната книга не отбелязвали, но можели да установят кой е
извършил изследването, като разпознавали почерка – всеки от химиците нанасял
своите резултати, като не е имало случаи да вписват резултатите от изследвания
на другия.
В *** към „***“ АД изследването на кръвните проби
ставало по газхроматографски метод. За целта се
използвал газхроматограф, който бил на повече от 35
години. Въпреки това според показанията на свидетелите, работещи в
лабораторията, не било необходимо да се сертифицира, като единствено се правела
калибровка от химика, който работел.
Необходимите консумативи за работа на апарата били пропанол, който задължително трябвало да е сертифициран,
както и ролки хартия, на които се изписвали резултатите от проведените
изследвания. Проблеми имало с набавяне на оригинални ролки, с оглед възрастта на
газхроматографа. Тъй като вече трудно се снабдявали,
използвали хартия за факс апарати. Тъй като те били по – тесни от оригиналните,
използвали едновременно по две ролки – употребявана оригинална за водач, като
върху нея налагали новата хартия за факс. По този начин върху новата лента се
изписвали резултатите, въз основа на които ставало отчитането от химиците.
Задължително при изследванията през определен период от време се залагали и
контролни проби, като се използвал спирт за изготвяне на разтвора за тях. И пропанолът, и спиртът се закупували от подсъдимата.
Хартията се осигурявала от болничното заведение.
След отваряне на кръвната проба, в шишенцата, с които
работел газхроматографа, с автоматична пипета се
поставяло необходимото количество 0.2% пропанол.
Самата пипета не позволявала промяна на количеството пропанол
за изследванията. От кръвта също се вземало необходимото количество кръв, но
това се правело от химика чрез всмукване в пипета. Задължително се правели по
две изследвания на кръвта, като при констатирана разлика над 0.2‰ в
резултатите, се правели допълнителни.
След извършване на изследванията всеки от химиците
/който е извършвал изследванията през конкретния ден/, нанасял резултатите
както в предварително подготвения от анализаторите протокол за химическа
експертиза (приложение №3), така и в лабораторната книга.
Протоколите били предоставяни на съответните служби на Министерство на
вътрешните работи за реализиране на наказателна или административно наказателна
отговорност, както и за отпадане на такава, съобразно отразените в тях
показатели и изискванията на закона.
Св. М. – *** към сектор Пътна полиция при ОДМВР
Пловдив – в изпълнение на задълженията си, най – малко един път седмично се
обаждал по телефон или ходел на място в ***, за да провери по предоставена му
от тях информация, дали за АУАН, по които е установена употреба на алкохол и е
издаден талон за кръвна проба, е дадена кръв, извършено ли е изследване на
кръвна проба, както и какви са резултатите. До момента лично той не е
констатирал разминавания на предоставените му от лицата резултати и данните от
книгата.
Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП /действаща
към инкриминирания момент/ изрично забранява на водачите на пътни превозни
средства да ги управляват под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, а нормата
на чл. 343б, ал.1 от Наказателния кодекс определя като престъпление
управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Съответният ред е посочен
именно в цитираната наредба №30 /действала към инкриминирания момент/.
Според чл.174, ал.1 ЗДвП (в редакцията ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца
и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от
12 месеца и глоба 1000 лв.
Преди 8-9 години подс. З.,
който знаел къде и какво работи Д., потърсил за първи път подсъдимата, за да се
помогне на негов близък, но тя отказала. След това я търсил няколко пъти през
годините с подобни молби, но тя не се съгласявала.
След като се върнала на работа след ползвания отпуск
по майчинство, по телефона я потърсило
за среща непознато лице, като тя се съгласила и установила, че това е
подсъдимият. При проведения разговор З. се опитал да я мотивира да си набавят
допълнителни доходи. Към този момент Д. изпитвала недостиг на парични средства.
След случайна среща в Пазарджик провели разговор,
впоследствие се срещали няколко пъти и отношенията им станали по – близки. В
течение на времето Д. се оплаквала от недостига на финансови средства, а
подсъдимият започнал да я убеждава, че може да ѝ помогне да си набавя
такива. И на двамата било известно естеството на работа на Д. - в резултат на
провежданите от нея изследвания на кръвните проби се установявала
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите. Когато резултатът бил до 0.5‰
не следвали санкции. При резултати над 0.5‰ до 1.2‰ водачите били наказвани по
административен ред /в съответствие с цитираната норма на чл.174, ал.1 от ЗДвП/, а когато се установяло, че е над 1.2‰, се водело наказателно
производство. Това било известно на Д. с оглед явяването ѝ като вещо лице
по различни производства, а и на З. – като водач на МПС.
Между двамата са проведени няколко срещи, като, в
крайна сметка, подсъдимата се съгласила с предложението. Подсъдимите се
договаряли в различни срещи, разпределили си задълженията. На една от
уговорките им присъствал и св. Б., който също бил убеждаван да се включи в
дейността на двамата подсъдими, но не се съгласил.
Подсъдимата уведомила подсъдимия, че при постъпване на
кръвната проба за изследване в ***, в приложените документи са посочени
имената, адрес и ЕГН на лицата, от които са взети. Уговорили се Д. да дава тази
информация на З., който от своя страна да посещава лицата и да ги убеждава да
предоставят суми, за да се променят резултатите от кръвните проби в тяхна
полза, с цел избягване на отговорност – когато концентрацията била по – ниска –
административно наказателна, а когато показанията на дрегера
били отчели висока концентрация – на наказателна отговорност. От своя страна
подсъдимата провеждала изследванията, без да изчаква дали ще се получи сума.
Какъв да бъде нейният размер се преценявало на място от З., но Д. предварително
посочвала какви средства са ѝ необходими, а исканите били значително
повече. След като получел сума, подс. З. я предавал
на Д., която му предоставяла средства за разходи и за възнаграждение. Нямали
предварителна уговорка как да се разпределят получените средства – по своя
преценка Д. давала част от полученото на З., като се покривали и направените от
него разходи. Същевременно при проведените разговори подсъдимият уведомявал
какви са намеренията на лицата. Подсъдимият З. не знаел подробности за това,
извършва ли се манипулация на кръвните проби. Такава не е предоставяна и на
лицата, от които са искани пари, както и от кого се извършва изследването.
В повечето случаи Д. стриктно изпълнявала служебните
си задължения, като в лабораторната книга и в протокола за химическа експертиза
коректно отразявала получените резултати от изследването. Имало и отделни
случаи, в които, мотивирана от необходимостта от набавяне на средства, не
отразила действително установените при изследването резултати, като ги
променила в полза на лицата. Във всички тези случаи обаче изследванията и
протоколите били изготвени своевременно – в деня на постъпване на пробите,
преди поискване на средствата.
*****
На 24.06.2017 г. свидетелят Й.М.Ч. управлявал своя лек
автомобил „Опел Астра“ с peг. № *** в
гр. Раковски след употреба на алкохол. Бил спрян от полицейски служители от РУ
на МВР Раковски, които му извършили проверка за употреба на алкохол. Техническото
средство дрегер отчело концентрация от 0,67 на
хиляда, като му е съставен АУАН с
бланков №*** от служителите на РУ Раковски и му е издаден талон за изследване
на кръвта. Св. Ч. не бил съгласен с показанията на техническото средство,
посетил болничното заведение в гр. Раковски и предоставил кръв за изследване.
Кръвната проба била транспортирана за изследване съгласно изискванията на
действащата тогава Наредба № 30 в *** при „***“ АД.
На 26.06.2017 г. за постъпване на пробата в *** е
уведомена подс. Д., която получила достъп до
придружаващите документи. Записала на лист адрес, имена и ЕГН на свидетеля Ч..
Видяла, че резултатът от техническото средство - дрегер
е 0,67 на хиляда, а и при проведеното изследване резултатът бил сходен. Въпреки
това обаче за проведеното изследване изготвила протокол за химическо изследване
№***/26.06.2017 г., в който не отразила действително установената концентрация
от 0.68 на хиляда, а, че е констатирана 0.5 на хиляда. Това подсъдимата
вписала, въпреки знанието си какви са действителните показания на газхроматографа при проведеното изследване, както и, че
протоколът ще се ползва като доказателство за това, каква е концентрацията на
алкохол в кръвта на свидетеля и от това зависи отговорността му. Подсъдимата
съзнавала какво извършва, но считала, че това не е нещо сериозно, тъй като
наредбата допускала разлика между резултатите от изследване на пробата до 0.2‰.
В случая обаче не се касае за разлика в резултати, получени при различни
изследвания на една и съща кръвна проба. Въпреки коректно проведеното
изследване, Д. променила резултатите, установени при изследването по такъв
начин, че св. Ч. да избегне последиците от свое неправомерно поведение.
Уведомила другия подсъдим за постъпилата кръвна проба,
показанията на дрегера и предоставила данните на Ч..
Поискала сумата от 600 лева, като З. се съгласил.
Още същата вечер, на 26.06.2017 г., подс. З. посетил дома на Ч. в гр.***. Намерил свидетеля в
двора на къщата му. З. повикал Ч. по име, като дори му цитирал единния
граждански номер. Попитал къде са номерата на колата на свидетеля, която била
отвън. Ч. обяснил, че са ги взели за алкохол, но като излезе пробата ще си ги
върне. Подсъдимият обаче заявил, че тая няма да стане. З. споделил, че знае
всичко за ситуацията около управлението на МПС след употреба на алкохол, че
установената концентрация в кръвта не е по – малка от 0,67 на хиляда, колкото е
установено от дрегера, а по – висока – над 0.7‰, като
предложил да не се утежнява положението и изредил максималните срокове, за
които ще бъде лишен свидетелят от правоуправление. Обяснил, че може да направи
така, че Ч. да си получи документите, но за целта следвало да предостави сумата
от 600 -700 лева. Свидетелят обяснил, че е в тежък период и няма средства.
Същевременно се притеснил, че подсъдимият разполага с възможности да манипулира
пробата му и да се отчете много по – висок резултат, тъй като З. заявил, че ще
си стои без документи и ще си понесе отговорността. Свидетелят размислил и
решил да си спести неприятностите, като се съгласил да даде поисканата му сума
от 600 лв. Уговорили се да се срещнат сутринта на 28.06.2017 г. около 08-09
часа пред „***“ АД в гр. Пловдив. Подсъдимият предоставил на Ч. своя мобилен
номер ***, като се представил като
П., и казал да му се обади на 28.06.2017 г. като пристигне до болницата.
Съгласно уговореното, на 28.06.2017 г. св. Й.Ч.
пристигнал в гр. Пловдив, придружаван от свой приятел – Й.З.. Като пристигнал
до „***“ АД, се обадил от своя телефон на предоставения му от З. телефонен
номер и уточнили как да стане предаване на паричната сума. Ч. и З. се срещнали
пред болницата и първият дал на втория сумата от 600 лева. Подс.
З. взел парите и казал на св. Ч. да отива в химическата лаборатория на
болницата на втория етаж, за да получи протокола за химическо изследване на
своята кръвна проба, който е с отразена концентрация 0.5‰. Св. Ч. посетил
химическата лаборатория, уведомили го, че трябва да заплати сума в касата,
като, след представяне на вносна бележка за това, получил запечатан плик, в
който се съдържал протокол за химическо изследване №***/26.06.2017 г., изготвен
от подс. Д.. Св. Ч. представил плика с официалния
документ пред РУ на МВР Раковски. При отварянето му там действително се
установило, че според протокол №***/26.06.2017 г. в изследваната кръвна проба е
установен етилов алкохол в количество от 0.5‰. Образуваното административно
наказателното производство било прекратено.
Свидетелят не сигнализирал компетентните органи, тъй
като се чувствал заплашен – да не пострада семейството му или да не се
манипулира кръвната му проба /да се сложи спирт в нея/, като именно това го
мотивирало да даде парите.
Подс. З. предоставил
на подс. Д. получената от Ч. сума, като тя от своя
страна му предоставила част от нея.
При извършено разпознаване на лица в хода на
досъдебното производство св. Й.Ч. категорично посочил подс.
В.З. като лицето, което го е потърсило в дома му на 26.06.2017 г., и на което
на 28.06.2017 г. е предоставил паричната сума от 600 лева пред „***“ АД.
В хода на досъдебното производство кръвната проба на
Ч. повторно е изследвана, като от заключението на съдебно –
химическата/токсикологична/ експертиза, изготвена от вещите лица С. и А., е
установена концентрация 0.54 на хиляда, с допустимо отклонение ±0.021.
*****
Вечерта на 30.06.2017 г. срещу 01.07.2017 г.
свидетелят Т.И.В. управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с peг. №*** в с. Мокрище, обл. Пазарджик, след употреба на алкохол. Бил спрян от
полицейски служители от сектор Пътна полиция при ОДМВР - Пазарджик, които му
извършили проверка с техническо средство - дрегер. То
отчело концентрация на алкохол от 1,08 на хиляда, заради което на св. В. е
съставен АУАН от полицейските служители. Св. В. не бил съгласен с показанията
на техническото средство, посетил болнично заведение в гр. Пазарджик и
предоставил кръв за изследване.
Кръвната проба била транспортирана за изследване,
съгласно изискванията на действащата тогава Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства в *** при „***“ АД и на 03.07.2017 г.
станала достояние на подс. Д., която получила достъп
и до придружаващите я документи.
Подс. Д. видяла, че
резултатът от техническото средство - дрегер бил 1,08
на хиляда за св. Т.В., но след изследване на кръвта резултатът бил много по –
нисък, като можела да се възползва отново от предложената от подс. З. схема на действие. Свързала се с него и му
разказала за случая.
Подсъдимият отишъл дома на свидетеля, не го намерил,
като не е установено как се е снабдил с телефонния номер на В.. Същият получил
обаждане по телефона на 03.07.2017 г. от ползвания от подс.
З. телефонен номер ***. Непознатото за свидетеля лице му обяснило, че знае
всичко за случая – установеното управление с концентрация от 1,08 на хиляда
алкохол според дрегера. Уведомило В., че може да
направи така, че да си получи документите, като намали отчетеното количество на
алкохол в кръвта му при кръвните проби, за да не носи отговорност. За целта
следвало да предостави сумата от 1000 лева. Св. Т.В. разговарял с майка си,
която го посъветвала да не дава сумата, тъй като според нея се касае за
телефонна измама. Свидетелят отказал да заплати исканото, като последваща комуникация между него и подс.
З. не е осъществявана.
На датата, когато му е посочено от полицаите и
медиците, взели кръвта за изследване в Пазарджик, св. В. пристигнал в Пловдив,
отишъл да „***“ АД, попитал къде се намира ***, и след заплащане на таксата, от
втория етаж получил запечатан плик. Занесъл го в КАТ Пазарджик. На гишето
разпечатали плика, установено е, че в него се намирал протокол за химическа
експертиза №***/03.07.2017 г., като е отразено, че концентрацията в кръвта на
свидетеля е 0.47‰.
Документите са върнати на свидетеля.
Според заключението на вещото лице М., концентрацията
на алкохол според записите в ролката е 0.61‰.
*****
На 16.08.2017 г. свидетелят В.П.С. управлявал своя лек
автомобил „Рено Меган Сценик“
с peг. № *** от с.
Ветрен в посока гр. Пазарджик, след като изпил три бири. Бил спрян от
полицейски служители от РУ Септември при ОДМВР - Пазарджик, които му извършили
проверка с техническо средство - дрегер. Същото
отчело концентрация на алкохол от 1,51 на хиляда, за което му е съставен АУАН с
бланков №*** от същата дата от служителите на РУ Септември.
Св. С. не бил съгласен с показанията на техническото
средство, поради което, придружен от полицейските служители, посетил болнично
заведение в гр. Пазарджик и предоставил кръв за изследване.
Кръвната проба била транспортирана за изследване
съгласно изискванията на действащата тогава Наредба № 30 в СХЛ при „***“ АД. На
21.08.2017 г. станала достояние на подс. Д., която
получила и достъп до придружаващите я документи. От тях записала адреса на св.
С. в с.***, общ. Септември, имена и ЕГН, както и показанията на дрегера.
Подс. Д. изследвала
пробата и видяла, че резултатът от техническото средство - дрегер
бил 1,51 на хиляда, резултат, сходен с получения. В този случай са проведени
четири изследвания на кръвната проба, като дори и при елиминиране на най –
високия и най – ниския резултат,
средната стойност на останалите две изследвания пак надвишавала отчетената от
техническото средство. За проведеното изследване изготвила протокол за
химическо изследване №*** от 21.08.2017 г., в който обаче не отразила
действително установената концентрация от 1.54 на хиляда, а че е констатирана
концентрация на алкохол от 1.18 на хиляда. Това подсъдимата вписала, въпреки
знанието си какви са действителните показания на газхроматографа
при проведеното изследване, както и, че протоколът ще се ползва като
доказателство за това, каква е концентрацията на алкохол в кръвта на свидетеля
и от това зависи отговорността му.
Подс. Д. се свързала
с подс. З., разказала му за случая и му предоставила адреса
на св. В.С. в с.***, общ. Септември. З. се съгласил да ѝ помогне, като
посети свидетеля на адреса му, разговаря с него, мотивира го да даде, както и
да приеме от него сумата от 1000 лева, които да предаде на Д..
Още същия ден - на 21.08.2017 г. - подс.
З. посетил дома на С. в с.***, общ. Септември, но не го намерил. На място се
срещнал с майката на свидетеля. Тя се обадила на сина си, като по телефона
подсъдимият и свидетелят си уговорили среща на пътя между селата Ветрен дол и
Братаница, на територията на община Септември, близо до табелата на последното
село.
Двамата се срещнали около 19.00 часа на уговореното
място. З. заявил, че знае всичко за ситуацията около отчетеното управление с
концентрация от 1,51 на хиляда алкохол и обяснил на свидетеля, че неговата е по
– висока, но може да направи така, че резултатът от кръвната му проба да бъде
под 1,2 на хиляда. За целта следвало да му се предостави сумата от 1000 лева.
З. оставил на С. своя мобилен номер ***, представил се като В. или В., и му
казал да се обади, ако реши. Свидетелят се обадил на своя позната, която му
обяснила, че е възможно изследването на кръвната проба да отчете по – висок
резултат от дрегера. По-късно същия ден св. С. се
свързал с подс. З.. Казал, че желае да се възползва
от предложението, но разполага единствено със сумата от 800 лева. Подс. З. заявил, без да се пазари, че и срещу тази сума
може да извърши предложеното, като казал на С. да го чака пред „***“ АД на
22.08.2017 г. в 08.30 часа.
На 22.08.2017 г. В.С. пристигнал в
гр. Пловдив, придружаван от свой приятел. С. и З. се срещнали пред болницата и
първият дал на втория сумата от 800 лева. Подс. З.
казал на св. С. да отива в *** на „***“ АД, за да получи документа.
Св. С., след заплащане на сумата за
изследването, получил от *** запечатан плик. След отварянето му в съответното учреждение, в плика се намерил протокол за химическо
изследване №***/21.08.2017 г., изготвен от подсъдимата, в който било отразено,
че в изследваната кръвна проба, взета от свидетеля, е доказано наличие на
етилов алкохол в количество от 1,18 на хиляда. Образуваното наказателно
производство било прекратено.
Подс. З.
предоставил на подс. Д. получената от С. сума, а тя
от своя страна му предоставила част от нея.
При извършено разпознаване на лица в
хода на досъдебното производство, св. В.С. категорично посочил подс. В.З. като лицето, което го е потърсило в дома му на
21.08.2017 г., и на което на 22.08.2017 г. предоставил паричната сума от 800
лева пред „***“ АД.
При повторното изследване на
кръвната проба на свидетеля във ВМА София е установено наличие на алкохол от
1.27 на хиляда ±0.025.
*****
На 26.08.2017 г. свидетелят М.Л.М. управлявал лек
автомобил „Опел Инсигния“ с peг. № *** в град Чепеларе, след като
консумирал алкохол. Бил спрян от полицейски служители от РУ Чепеларе при ОДМВР
- Смолян, които извършили проверка с техническо средство - дрегер.
Същото отчело концентрация на алкохол от 1,64 на хиляда, заради което му бил
съставен АУАН с бланков №*** от полицейските служители. Св. М. не бил съгласен
с показанията на техническото средство, поради което, придружен от полицейски
служители, посетил болнично заведение в Смолян и предоставил кръв за
изследване. Тъй като бил от Хасково, на 27.08.2017 г. се прибрал там.
Кръвната проба била транспортирана за изследване
съгласно изискванията на действащата тогава Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. в
*** към „***“ АД и на 29.08.2017 г. станала достояние на подс.
Д., която получила достъп и до придружаващите
документи, в които се намирал и адреса на св. М.М.
в гр. Хасково.
Подс. Д. изследвала
кръвната проба, видяла, че резултата от техническото средство - дрегер бил 1,64 на хиляда, а получения при изследване на
кръвната проба показвал по – ниско съдържание на алкохол. Д. съставила Протокол
за химическо изследване №***/29.08.2017 г., в който отразила получените
резултати, а именно, че съдържанието на алкохол в кръвта на М.М. е 0,97 на хиляда. С оглед констатираната значителна
разлика, отново решила да се възползва от помощта на подс.
З., за да си набави облага, която не ѝ се следва.
Свързала се с подсъдимия, разказала за случая и
предоставила името, адреса и ЕГН на св. М., както и данни за показанията на дрегера. Уговорили се З. да посети св. М. на адреса му, да
разговаря с него, да го мотивира да даде сумата от 1000 лв., за да се получи по
– нисък резултат при изследването, както и да приеме от него дадената сума и да
я предаде на Д..
Още същата вечер – на 29.08.2017 г. – подс. З. посетил адреса на св. М. в гр. Хасково, посочен в
документите, но там открил само майка му. Казал ѝ, че търси сина ѝ,
като жената се обадила на свидетеля. По този начин е осъществена връзка между
подсъдимия и св. М. – чрез набиране от телефона на майката на последния.
Подсъдимият ангажирал вниманието на свидетеля, като по телефона му казал, че се
обажда от Чепеларе, „за 1.64, да оправим нещата“. М. отишъл до дома на майка
си, а там пред входа го чакал З.. При срещата подсъдимият разяснил, че пробата
на свидетеля е 1.64 /промила/, което
е подсъдно и е предвиден и затвор, че е загазил, но нещата могат да се оправят.
Показал на свидетеля снимка на бял лист, на който са изписани имената му и ЕГН.
На въпроса по какъв начин могат да се оправят нещата, подсъдимият заявил „1000
лева и няма да си подсъдим, няма да има прокурор“. Предоставил телефонния си номер
и си тръгнал.
Свидетелят М. се прибрал в дома си. След връщането на
съпругата си споделил безпокойството си с нея, като тя също се притеснила.
Решили да дадат парите, за да нямат проблеми, но не знаели дали постъпват
правилно. По – късно вечерта М. се обадил на подсъдимия и се уговорили на
следващия ден около 9.30 – 10.00 часа да се срещнат пред болницата в Пловдив.
Според указанията на подсъдимия трябвало да отиде до вратата на лабораторията и
да му покажат резултата от кръвната проба. Подсъдимият предупредил, че ще го
посрещне жена.
На следващия ден на излязлата жена на вратата на ***
М. се представил, като казал, че иска да види кръвната си проба. Тя обаче го
уведомила, че трябва да се качи и да заплати в касата 25 лв. и с получената
бележка да слезе.
След като се върнал с платената такса и показал
бележката, подс. Д. му показала резултата на лист –
0.97‰, като попитала дали ще го вземе или по нормален път. Свидетелят отказал
да получи протокола. Излязъл пред болницата и дал на подсъдимия З. плик, в който
се намирала сумата от 1000 лева.
След време свидетелят получил постановление на РП
Чепеларе за прекратяване на наказателното производство. Книжката на свидетеля е
отнета за една година по административен ред, а колата е била спряна от
движение за срок от един месец.
След получаване на сумата от 1000 лева, подс. В.З. я предоставил на подс.
Д., а тя от своя страна му дала част от нея.
При извършено разпознаване на лица в хода на
досъдебното производство, св. М.М. категорично
посочил подс. В.З. като лицето, което го е потърсило
в дома му на 29.08.2017 г., и на което на 30.08.2017 г. е предоставил паричната
сума от 1000 лева пред „***“ АД. В съдебно заседание е категоричен и, че именно
подсъдимата Д. го е уведомила за резултата от проведеното изследване на кръвната
проба.
Същата е изследвана в хода на досъдебното производство
във ВМА София, като е установена концентрация от 1.24 на хиляда ±0.006.
*****
В първите часове на 27.08.2017 г. св. Т.Ч. управлявала
своя лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № *** в гр. Чепеларе след употреба
на алкохол. Била спряна за проверка от полицейски служители от РУ Чепеларе,
които ѝ извършили проверка с техническо средство - дрегер.
Същото отчело концентрация на алкохол от 1,29 на хиляда, заради което ѝ
бил съставен АУАН с бланков номер *** от служителите на РУП Чепеларе. Св. Ч. не
била съгласна с показанията на техническото средство, с предоставения ѝ
талон посетила Центъра за спешна
медицинска помощ в гр. Смолян и предоставила кръв
за изследване.
Кръвната проба била транспортирана за изследване
съгласно изискванията на действащата тогава Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. в
*** на „***" АД. На 29.08.2017 г. станала достояние на подс.
Д., която получила и достъп до придружаващите я документи, в които се намирал и
адреса на свидетелката.
Подс. Д. извършила
изследване на кръвната проба и видяла, че полученият резултат от 0.72 ‰, е
значително по – нисък от резултата от техническото средство - дрегер /1,29 на хиляда/. За констатацията съставила
протокол за химическа експертиза №***/29.08.2017 г.
С оглед получилата се разлика решила да се възползва
отново от предложената от подс. З. схема на действие.
Свързала се с него, разказала му за случая и предоставила имената, адреса на Ч.
в гр. Чепеларе, ЕГН и резултата от техническото средство. От своя страна той
следвало да поиска и получи 1000 лева. З. отново се съгласил да ѝ
помогне.
Същата вечер помолил св. С.Б. да го закара до Чепеларе
рано на следващата сутрин, тъй като автомобилът му бил повреден. Свидетелят се
съгласил, не предоставил личния си автомобил Мерцедес с рег.№ ***, а решил, че
сам ще го управлява. В конкретния случай Б. нямал никаква представа за
намеренията и дейността на З., както и за целта на посещението му.
В изпълнение на уговореното, на 30.08.2017 г. около
06.00 – 06.15 часа /достатъчно рано, за да се върне в Пловдив за срещата с М./ подс. З. посетил дома на св. Ч. в гр. Чепеларе, придружаван
от св. Б.. Свидетелят останал в автомобила, а подсъдимият позвънил на звънеца.
По това време семейството на Ч. спяло. Съпругът ѝ излязъл на терасата, за
да провери кой звъни. Влязъл притеснен и я уведомил, че търсят нея.
Свидетелката слязла и видяла подсъдимия. Той се
представил като П. и заявил, че е човекът, от когото зависи кръвната проба. На
въпроса каква проба, подсъдимият извадил лист, на който били написани имената
на свидетелката, ЕГН /което според нея е било сгрешено/, датата и час на
съставения акт и резултата от пробата от дрегера.
Заявил ѝ, че от него зависи дали тя ще отива на прокурор или не, като
това може да се оправи срещу сумата от 1000 лева. Първоначално свидетелката
опитала да се противопостави, като заявила, че знае колко алкохол е
консумирала, но след репликата „не знам какво си направила, но отиваш на
прокурор!“, поискала телефонен номер, за да се свържат по – късно, след като се
опита да намери парите.
Свидетелката била силно притеснена от идването на
непознато лице рано сутринта в дома ѝ, както и, че то разполага с личните
ѝ данни. Разделили се, като след качването си в жилището Ч. се обадила на
познат полицай от РУ Чепеларе, който я посъветвал да отиде в управлението.
Преди да отиде там обаче, свидетелката се обадила на
подсъдимия, като го уведомила, че ще ѝ е необходимо време, за да осигури
парите, да намери кола, да отиде на работа и да си вземе отпуск. Ч. записала
проведения разговор. Въпреки настояванията на съпруга ѝ да не се замесва,
решила да сигнализира компетентните органи.
В РУ Чепеларе се срещнала с полицай П., на когото
обяснила за случилото се и депозирала показания. Докато се намирала в районното
управление, провела още два разговора /в присъствието на полицаите/ с
подсъдимия З., които отново записала. С полицейски автомобил се придвижили
заедно с полицаи от Чепеларе до Пловдив, тъй като според уговорката с
подсъдимия трябвало да донесе парите пред ***. Полицейските служители от
Чепеларе я отвели до отдел „КП“ при ОДМВР Пловдив.
На място тя продължила да комуникира със З., като го
уведомявала, че ѝ е необходимо още малко време, че парите са проблем, че
трябва да намери кола и други оправдания за забавянето, за да даде възможност
на полицейските служители да се подготвят – тъй като била казала, че ще
пристигне в Пловдив с приятелка, се търсела жена – полицейски служител.
Междувременно съпругът ѝ се обадил и я уведомил, че е разговарял с Т.Д. –
лекар в Пловдив, който казал, че резултата от кръвната ѝ проба е 0.7 на
хиляда.
Когато за последен път се чули с подсъдимия, тя се
намирала вече пред „***“ АД /наричана още и Окръжна болница/. На изявлението ѝ
„тук съм с парите“ получила отговор „ми ходи си вземай кръвната проба“.
Същата е изследвана в хода на досъдебното производство
във ВМА София, като според заключението на химическата експертиза е установено
наличие на алкохол от 0.87‰ ±0.025.
*****
На 26.08.2017 г. около 18.00 часа св. Р.Л. управлявал
своя мотоциклет „Сузуки Бургман“
с peг. № *** в гр.
Мадан. Спрян е от полицейски служители от РУ Мадан, които извършили проверка с
техническо средство – дрегер, което отчело
концентрация на алкохол от 0,71 на хиляда, заради което е съставен АУАН с
бланков номер *** от служителите на РУ Мадан. Св. Л. не бил съгласен с
показанията на техническото средство, поради което посетил посочения му Център
за спешна медицинска помощ и предоставил кръв за изследване.
Кръвната проба била транспортирана за изследване
съгласно изискванията на действащата тогава Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. в
*** при „***“ АД, като на 29.08.2017 г. станала достояние на подс. Д. и тя получила достъп до придружаващите я
документи.
Подс. Д. провела три
изследвания на кръвната проба по газхроматографския
метод, установила, че резултатът от изследването е нулев – не е установено
наличие на алкохол в кръвта на свидетеля, като за констатираното изготвила
протокол за химическа експертиза №***/29.08.2017 г.
Констатираната съществена разлика между резултатите
при двете изследвания – с техническо средство и по газхроматографски
метод – мотивирало подс. Д. отново да пристъпи към
реализиране на отработената вече схема на действие с подс.
З.. Още същата вечер се свързала с него, като, заедно с данните за св. Ч., му
предоставила имената, адреса, ЕГН и концентрация на алкохол и за св. Л.. И в
този случай подсъдимият следвало да поиска сумата от 1000 лв., която да ѝ
предаде.
З. и този път се съгласил да помогне, още повече, че
имал намерение „посещенията“ и при Ч., и при Л. да се осъществят с едно
пътуване.
Така на 30.08.2017 г., около 08.00 часа, връщайки се
от срещата със св. Ч., транспортиран от св. Б., подсъдимият посетил адреса на
Л. в гр. Асеновград. Заварил свидетеля пред дома му. Подсъдимият се представил
като „П.“, като и в този случай обяснил, че знае всичко за ситуацията около
отчетеното управление на МПС с концентрация от 0,71 на хиляда алкохол. Казал на
Л., че може да направи така, че да си получи документите и да намали отчетеното
количество на алкохол в кръвта му при такива стойности, че да не носи
отговорност. Обяснил на Л., че трябва да реши по-бързо, и му оставил своя
мобилен номер ***, за да му позвъни като стигне до решение по случая, както и
да намери сумата от 1000 лева. Свидетелят изразил съгласие и подсъдимият си
тръгнал.
Л. обаче нямал намерение да заплаща поисканата му
сума. Разговарял със свои колеги, които го насочили да се обърне към отдел КП
при ОДМВР Пловдив. Междувременно са проведени разговори за уточняване как да
стане предаване на сумата в Пловдив, тъй като „П.“ бил от този град. При
поредно позвъняване от свидетеля обаче З. повече не отговорил на повикванията и
предаване на парични суми не е осъществено.
Кръвната проба е изследвана в хода на досъдебното
производство във ВМА София, като със заключението на химическата експертиза е
потвърдено, че не е установено присъствие на алкохол.
*****
На 22.09.2017 г. свидетелят Н.Х. управлявал лек
автомобил „Нисан Микра“ с peг. № *** в с. ***, обл.
Пловдив, след като консумирал алкохол. Бил спрян от полицейски служители на
сектор Пътна полиция при ОДМВР - Пловдив, които извършили проверка с техническо
средство – дрегер. То отчело концентрация на алкохол
от 0.61 на хиляда, бил съставен АУАН с бланков №*** от служителите на сектор
Пътна полиция при ОДМВР – Пловдив и е издаден талон за медицинско изследване.
Св. Х. не бил съгласен с показанията на техническото средство, поради което
посетил болнично заведение /ЦСМП при УМБАЛ Св. Георги“ в гр. Пловдив/ и
предоставил кръв за изследване.
Кръвната проба била транспортирана съгласно
изискванията на действащата тогава Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за изследване
в *** при „***“АД, като на 25.09.2017 г. станала достояние на подс. Д., която получила достъп до придружаващите я
документи.
Подс. Д. изследвала
кръвната проба три пъти, като въпреки отчетените стойности от газхроматографското изследване, които били по – високи от
установеното с техническото средство, решила да занижи резултата, като в
съставения протокол за химическа експертиза с №***/25.09.2017 г. отразила, че е
установена концентрация на алкохол в кръвта на лицето от 0.44‰. Подсъдимата
действала с ясното съзнание, че отразената стойност не е вярна, както и, че
този документ ще се ползва като доказателство за отразения в него факт, който
влияе и на отговорността на лицето /в случая – административно – наказателна/.
Въпреки това, при игнориране на най – високия резултат, отчитайки двете най –
близки изследвания, решила да коригира крайния резултат от двете изследвания с
0.2‰, като считала, че това не е нещо сериозно, тъй като наредбата допускала
разлика между резултатите от изследване на пробата до тази стойност. Въпреки
коректно проведеното изследване, Д. променила резултатите по такъв начин, че
св. Х. да избегне последиците от свое неправомерно поведение.
По отработената схема се свързала с подс. З., като си уговорили среща. На нея Д. разказала за
този конкретен случай, както и за други такива, станали ѝ достояние през
този ден, като предоставила данни както за св. Х. – имена, адрес, ЕГН, № на
АУАН и концентрация на алкохол, така и за други лица. За всеки от случаите
следвало да се иска сумата от 1000 лева. Подсъдимият се съгласил да помогне.
Още същата вечер – на 25.09.2017 г. - подс. З. посетил дома на св. Х. в с.***, обл. Пловдив, като го открил пред дома му. Подсъдимият
споделил, че знаел всичко за ситуацията около отчетеното управление с
концентрация от 0.61 на хиляда алкохол и обяснил, че може да направи така, че резултатът
от кръвната проба да е под 0.5 на хиляда, но за целта следвало да му се
предостави сумата от 1000 лева. З. оставил
на Х. своя мобилен номер *** и му казал да му се обади, ако реши.
Свидетелят бил много притеснен, тъй като е
професионален шофьор - при отнемане на свидетелството му за управление семейството
му се лишава от прехрана. Същевременно за него не било ясно дали подсъдимият не
може да повлияе на пробата, като се завиши резултата. След обсъждане в
семейството му решили, че трябва да даде парите, за да си върне СУМПС.
По-късно същата вечер св. Х. се свързал с подс. З. и казал, че желае да се възползва от
предложението. Преговори за размера на сумата не са водени. Уговорили се Х. да
чака пред „***“ АД в гр. Пловдив на 26.09.2017 г. в 09.00 часа.
На тази дата двамата се срещнали пред лечебното
заведение. Подсъдимият придружил свидетеля до дванадесетия етаж, за да може да
плати таксата за изследването. Именно там, пред касата, свидетелят Х.
предоставил на подсъдимия сумата от 1000 лв. Помолил го и да го закара до КАТ.
След заплащане на таксата, от *** свидетелят получил
запечатан плик с резултатите от изследването. Подсъдимият го закарал до КАТ и
на паркинга там се разделили. Свидетелят получил документите си и
административно наказателното производство, водено срещу него, било прекратено.
Подсъдимият З. предоставил на подс.
Д. получената от Х. сума – 1000 лева, като тя му дала част от нея.
При извършено разпознаване на лица в хода на
досъдебното производство, св. Н.Х. категорично посочил подс.
З. като лицето, което го е потърсило в дома му на 25.09.2017 г., и на което на 26.09.2017 г. е
предоставил паричната сума от 1000 лева.
В хода на досъдебното производство кръвната проба на
Х. е повторно изследвана във ВМА София, като е установена концентрация от 0.64‰
±0.006.
*****
Също на 22.09.2017 г., но около 14.00 часа, св.
Е.К. управлявал своя лек автомобил „ Фиат Браво“ с peг. № *** в с. Стряма, общ.
Раковски, след употреба на алкохол. Бил спрян от полицейски служители от РУП
Раковски, които извършили проверка с техническо средство – дрегер,
което отчело концентрация на алкохол от 0.89 на хиляда. На свидетелят е
съставен АУАН от служителите на РУП Раковски и е издаден талон за медицинско
изследване.
Св. К. не бил съгласен с показанията на техническото
средство, поради което посетил филиала на Център за спешна медицинска помощ в гр.
Раковски и предоставил кръв за изследване.
Кръвната проба била транспортирана за изследване
съгласно изискванията на действащата тогава Наредба №30 от 27 юни 2001 г. в ***
при „***“АД, на 25.09.2017 г. станала достояние на подс.
Д., която получила достъп и до придружаващите документи.
Подс. Д. изследвала
кръвната проба, като въпреки отчетените стойности от газхроматографското
изследване, които били колкото установеното с техническото средство – 1.11‰,
решила да ги занижи, като в съставения протокол за химическа експертиза с
№***/25.09.2017 г. отразила, че е установена концентрация на алкохол в кръвта
на лицето от 0.78‰. Подсъдимата действала с ясното съзнание, че отразената
стойност не е вярна, както и, че този документ ще се ползва като доказателство
за отразения в него факт, който влияе и на отговорността на лицето /в случая –
административно – наказателна/. Подсъдимата съзнавала какво извършва, но
считала, че това не е нещо сериозно, тъй като наредбата допускала разлика между
резултатите от изследване на пробата до 0.2‰. Освен това знаела, че е малко
вероятно да се наложи ново изследване на пробата, а и никой от „***“ не я
проверявал. В този случай посочила резултат, с който да ангажира по – малка
отговорност на водача. Въпреки коректно проведеното изследване, Д. променила
резултатите по такъв начин, че св. К. да намали неблагоприятните за себе си
последици от неправомерното си поведение.
По отработената вече схема се свързала с подс.З., като си уговорили среща. На нея Д. му разказала за
този конкретен случай, както и за други такива от същия ден, предоставила данни
както за св. К. – имена, адрес, ЕГН, № на АУАН и концентрация на алкохол –
според техническото средство и това, което е отразено в протокола, така и за
други лица. За всеки от случаите следвало да се иска сумата от 1000 лева.
Подсъдимият се съгласил да помогне.
Същата вечер - на 25.09.2017 г. - около 18.30 – 19.00
часа, подс. З. посетил адреса на св. К. в гр.
Пловдив, но не го намерил в дома му. От съседи разбрал, че в съседния вход
живее дъщеря му. Потърсил го и там, но не го открил. Отново съседи го насочили
към мястото, където свидетелят разхождал кучето си. След като го намерил,
подсъдимият, страхувайки се от животното, застанал на разстояние от свидетеля.
Подс. З. обяснил на
Е.К., че знае всичко за ситуацията около отчетеното управление с алкохол.
Заявил, че може да направи така, че да си получи документите, като намали
отчетеното количество на алкохол в кръвта му на 0.78 на хиляда срещу сумата от
1000 лева. Свидетелят заявил, че няма пари и ще попита и дъщеря си. Предоставил
на подсъдимия телефонния си номер, за да може по – късно вечерта да му се
обади, което е и направено.
При телефонния разговор, с оглед заявената липса на
средства, подсъдимият предложил на свидетеля и схема на „разсрочено плащане“ –
на следващия ден до светофарите на магазин „Алати“ да
предостави сумата от 600 лева, а другите – после, но свидетелят отказал. Това
ядосало подсъдимия, който нарекъл свидетеля „простак“, и заявил: „тарикат, ша ти счупа краката, ша ма лъжеш“. След тези реплики свидетелят прекъснал
разговора, а синът му блокирал входящите обаждания от този номер. Въпреки
заканите свидетелят не се уплашил, тъй като се чувствал защитен.
На следващия
ден последвало ново обаждане от подсъдимия, от друг номер, но отново с искане
за предоставяне на сума, който също е блокиран в телефона от сина на К., за да
не го притеснява.
Други срещи и разговори между двамата не са
осъществени.
Подсъдимият не е разпознат от К. при извършеното процесуално
– следствено действие в хода на досъдебното производство, като обяснява, че е
било тъмно, а и са се намирали на разстояние.
За извършеното нарушение на правилата за движение на
К. с НП №***/22.11.2017 г. е наложено административно наказание глоба в размер
на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
*****
На 23.09.2017 г. около 05.15 – 05.20 часа св. Н.И.
управлявал служебен микробус „Мерцедес Вито“ с peг.№ ***
в гр. Пловдив, по бул. ***, в посока район Северен, след като употребил
алкохол. На кръстовището на булеварда с бул. *** - север бил спрян за проверка
от служители на сектор ПП при ОДМВР - Пловдив. Същите изпробвали св. И. с
техническо средство - дрегер и последното отчело 0,67
на хиляда наличие на алкохол в издишания въздух. За това на св. И. е издаден от
страна на полицейските служители АУАН № ***/23.09.2017 г.
Св. И. не бил съгласен с показанията на техническото
средство, като с издадения му талон за медицинско изследване №*** от
полицейските служители посетил УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив и предоставил
кръв за изследване.
Кръвната проба била транспортирана за изследване
съгласно изискванията на действащата тогава Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. в
*** при „***“АД, като на 25.09.2017 г. станала достояние на подс.
Д., която получила достъп и до придружаващите я документи.
Подс. Д. изследвала
кръвната проба три пъти, като въпреки отчетените стойности от газхроматографското изследване, които били по – високи от
установеното с техническото средство, решила да ги занижи. Вместо да вземе
стойностите на тези, които са най – близки и въз основа на тях да даде
заключение, в съставения протокол за химическа експертиза с №***/25.09.2017 г.
отразила, че е установена концентрация на алкохол в кръвта на лицето от 0.46‰,
която била значително по – ниска от доказаната, а и в този случай не се носела
каквато и да е отговорност от водача. Подсъдимата действала с ясното съзнание,
че отразената стойност не е вярна, че този документ ще се ползва като
доказателство за отразения в него факт – установена концентрация на алкохол в
кръвта на водач на МПС, който влияе и на отговорността на лицето /в случая се
избягва административно – наказателна такава/. Подсъдимата съзнавала, какво
извършва, но считала, че това не е нещо сериозно, тъй като наредбата допускала
разлика между резултатите от изследване на пробата до 0.2‰. В случая обаче тази
разлика е по - голяма, но подсъдимата знаела, че е малко вероятно да се наложи
повторно изследване на пробата, а и не ѝ се упражнява контрол от
ръководството на „***“ АД върху резултатите от работата. Въпреки коректно
проведеното изследване, Д. променила резултатите по такъв начин, че св. И. да
избегне последиците от свое неправомерно поведение.
По отработената вече схема се свързала с подс.З., като си уговорили среща. На нея Д. му разказала за
този конкретен случай, а и за други, станали ѝ достояние на този ден,
предоставила данни както за св. И. – имена, адрес, ЕГН, № на АУАН и
концентрация на алкохол, така и за други лица. За всеки от случаите,
включително и за този, следвало да се иска сумата от 1000 лева. Подсъдимият се
съгласил да помогне.
Още същата вечер - на 25.09.2017 г., около 18.30 часа подс. З. посетил дома на св. И. в гр. Пловдив. Свидетелят
бил в командировка в София, но в жилището се намирала дъщерята – св. М.К.. При
разговора с нея подсъдимият посочил трите имена и дата на раждане на И., като
свидетелката решила, че посетителят е близък на баща ѝ. Предоставила на
подсъдимия телефонния номер на свидетеля, като забелязала, че З. се обажда,
движейки се към червен автомобил. Същевременно К. се обадила от своя телефон на
майка си, която била заедно с баща ѝ. По искане на И. трябвало да запише
номера на автомобила, с който се придвижвал непознатия, но свидетелката
объркала една цифра.
Подсъдимият З., в момента на отдалечаване от св. К.,
инициирал обаждане oт своя
телефонен номер *** до личния номер на св. И. – ***,
предоставен му от свидетелката. Заявил, че знае всичко за ситуацията около
отчетеното управление с положителна концентрация на алкохол и обяснил, че може
да направи така, че резултатът от кръвната проба да бъде под 0.5 на хиляда. З.
заявил на св. И., че кръвната му проба била вече готова и показанията ѝ
били 0,86 на хиляда. За да я „изчистел“ обаче, св. И. следвало да предостави
сумата от 1000 лева. Свидетелят уведомил подсъдимия, че в момента е извън
града, но като се приберял на следващия ден вечерта, щял да го
потърси.
На 26.09.2017 г. около 21.00 часа св. И. се свързал с подс. З. и казал, че желае да се възползва от
предложението. Подсъдимият предложил да се срещнат в 09.00 часа на 27.09.2017
г. на бензиностанция „Лукойл“ след магазин „Алати“ в
гр. Пловдив, на Пазарджишко шосе, да носи сумата от 1000 лева, след което
двамата щели заедно да отидат в химическата лаборатория на „***“ АД, за да
вземат резултата от кръвната проба на И..
Въпреки уговореното, св. И. нямал намерение да
използва „услугите“ на подсъдимия. Още същата вечер разговарял със свой познат
– полицейския служител св. Х.А., който, след като го изслушал, заявил, че ще се
консултира, и след това ще му се обади. При позвъняването си А. уведомил И., че
следва да се яви рано сутринта на 27.09.2017 г. в Трето РУ на МВР в Пловдив.
Рано
сутринта на 27.09.2017 г., достатъчно време преди срещата си с подс. З., свидетелят посетил 03 РУ на МВР – Пловдив.
Образувано е настоящето производство, като И. е разпитан като свидетел от
разследващ полицай по досъдебното производство в 6.30 часа. Организирано е
събиране на сумата от 1000 лв., описване на банкнотите и фотографирането им.
Тъй като не разполагал с целия размер, а имал 450 лв. у себе си, описването
започнало с тях, от картата му са изтеглени още 400 лв., а остатъкът е осигурен
от полицейски служител, на когото впоследствие – по – късно същия ден – сумата
е възстановена от св. И..
За целите
на разследването свидетелят предал доброволно, за което е съставен надлежен
протокол, сумата 1000 лева, като банкнотите били както следва: 1 бр. банкнота с
номинал от 100 лева със сериен номер ***, 14 броя банкноти с номинал 50 лева
всяка, със серийни номера както следва: ***, ***, ***, ***,***,***,***, ***,
***, ***, ***, ***, *** и ***; 10 броя банкноти с номинал по 20 лева всяка, със
серийни номера както следва: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.
Банкнотите били описани в нарочен протокол за оглед на веществени доказателства
/т.1, л.5 ДП/ и отново предадени срещу разписка на св. Н.И.. Поставени са в бял
пощенски плик за предстоящата среща с подс. З..
Според
предварителната уговорка, контакта следвало да се осъществи на бензиностанция
„Лукойл“, находяща се на Пазарджишко шосе, след
магазин „Алати“. Тъй като СУМПС на св. Н.И. било
отнето, той се придвижил до мястото със служебен автомобил, управляван от св.
И.Ц., служител на ***РУП Пловдив, който се представял като шофьор на И..
След като
пристигнали на уговореното място, св. И. се обадил на подс.
З. на известния му телефон. Подсъдимият обаче предложил да се срещнат направо в
„***“, пред Кръвния център. Когато пристигнали там със св.
Ц., И. разпознал подсъдимия по описанието, което св. М.К. му била дала. З.
казал на св. И. да го последва и двамата се отправили до 12 етаж на болницата,
където се заплащали таксите за извършваните изследвания, включително и тези от
химическата лаборатория.
В
асансьора И. споделил, че няма в себе си други пари, освен тези 1000 лева,
които носел за „услугата“. Подс. З. отговорил, че
може да плати таксата от тях. Св. И. извадил от плика две банкноти от по 20
лева и заплатил таксата от 25 лева. Останалите 15 лева свидетелят останал с
убеждението, че е прибрал в плика. Върнали
се на втория етаж, като св. И. посетил химическата лаборатория и получил
запечатан плик от мъж, който отворил вратата. Мъжът уведомил, че резултата е
0.46 на хиляда. В плика се намирал протокол за химическо изследване
№***/25.09.2017 г., изготвен от подс. Д.. И. се
върнал при подсъдимия и му предал плика с банкнотите, в който в този момент се
намирали описаните 1 бр. банкнота с номинал 100 лв., 14 бр. банкноти с номинал
50 лв. всяка, както и 8 бр. банкноти с номинал по 20 лв. всяка, със серийни
номера, както следва: ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***. Липсвали две
банкноти от по 20 лв., за които З. се съгласил свидетелят да вземе от сумата,
за да плати таксата. Подсъдимият взел плика и го сложил във вътрешния джоб на
якето си.
По същото
време сформираната група от полицейски служители от 3 РУ на МВР Пловдив,
включително свидетелите Р., А. и Д., както и св. Ц., се били разположили около
болничното заведение. Веднага след предаването на посочената парична сума, след
даден знак от св. И., подс. В.З. е задържан.
Проведени
са беседи с него от св. Р., а след това - и от св. Р., като подс.
З. признал участието си в дейността, както и за други случаи, за които
полицейските служители не знаели до този момент, и дал писмени обяснения по
случая.
Беседа е
проведена от св. Ц. с подс. Д., като тя признала за
получавани суми по 100 – 200 лв., но е категорична, че не е манипулирала
пробите.
З. бил
задържан за 24 часа със Заповед по ЗМВР от 27.09.2017 г. и се пристъпило към
извършването на обиск и изземване пои условията на неотложност. При
осъщественото процесуално следствено действие са намерени и иззети мобилен
телефон марка Самсунг Галакси S7 Едж, ведно със
симкарта на мобилен оператор Теленор
с мобилен номер ***, както и бял пощенски плик с находящи
се в него 1 бр. банкнота с номинал 100 лв., 14 бр. банкноти с номинал 50 лв.
всяка, и 8 бр.банкноти с номинал от 20 лв. всяка, с описаните серийни номера.
Процесуално – следственото действие е одобрено с разпореждане от 28.09.2017 г.
на съдия от компетентния към онзи момент съд.
На
27.09.2017 г. със заповед от същата дата по ЗМВР е задържана и подс. Й.Д..
С
протокол за доброволно предаване от 27.09.2017 г. предала по досъдебното
производство кръвната проба, иззета от св. Н.И., както и заверени копия на
кориците, страница 302 и 303 от прономерована и
прошнурована лабораторна книга на „***“ при „***“ АД.
Отново с
протокол за доброволно предаване от същата дата -27.09.2017 г. - Д. предала два
броя мобилни телефони - Самсунг с карта
на Мтел /понастоящем А1/ и Нокия
с карта на Теленор.
С
протоколи за доброволно предаване св. В. предал лабораторните книги, ленти от газхроматографа, кръвните проби, взети от свидетелите Н.Х.,
Й.Ч., В.С. и М.М., както и телефона, ползван от него.
Последната вещ му е върната срещу разписка. Самият В. също е бил задържан за 24
часа със заповед по реда на ЗМВР.
Върнати
са след изследване и телефоните на подсъдимата Д..
Заключението на съдебно
техническата експертиза, изготвена от вещото лице К., изследва провежданите
разговори от петте телефона, контактите, съхранявани в тях, както и съдържащите
се съобщения, включително и във вайбър.
Според заключението на изготвената физикохимична
експертиза №17/ФЗХ-300, изготвена от вещото лице В. от НИК при МВР, но поддържана
в съдебно заседание от вещото лице М., в представена за изследване кръв, иззета
на 23.09.2017 г. от св. Н.И., е установено наличие на етилов алкохол с
концентрация от 0,56‰ (в мг/г), преизчислено в грам на литър – 0.59‰ /л.55-56,
т.5 ДП/.
Видно от заключението на изготвената съдебно - химическа (токсикологична)
експертиза, изготвена от вещите лица С. и А. от ВМА София, в предоставена
кръвна проба, взета от св. Н.Г.Х. е установена концентрация на алкохол в кръвта
от 0,64‰, в предоставена кръвна проба, взета от св. Й.Ч., е установена
концентрация на алкохол в кръвта от 0,54‰; според изследването, в представената кръвна проба, взета
от св. В.С., е установена концентрация 1.27‰, в предоставена кръвна проба, взета от М.М., е установена концентрация на алкохол в кръвта от 1,24‰,
а в тази, предоставена от св. Т.Ч. – 0.87‰. Посочено е допустимото отклонение,
както и кръвната група на всеки от свидетелите.
Според заключението на съдебно - химическата (токсикологична) експертиза,
изготвена от вещите лица С. и А. от ВМА София, в предоставена кръвна проба,
взета от св. Р.Л. /т.7, л.21 и сл.
ДП/ не е установена концентрация на
алкохол. Установена е и кръвногруповата му
принадлежност.
По досъдебното
производство са били изискани и приложено справки от мобилните оператори по
реда на чл. 159а от НПК, като е налице комуникация между подсъдимите В.З. и
Й.Д., както и между подс. З. и свидетелите, дали
кръвни проби.
В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно
техническа експертиза, която да изследва резултатите от проведените от
подсъдимата изследвания на кръвните проби на свидетелите по настоящето дело,
като се установиха съществени разлики с отразените от подсъдимата в
лабораторната книга и протоколите за химическа експертиза. Така резултатите за
св. Ч. са 0.68‰ за всяко от двете изследвания, или осреднена стойност 0.68‰; за
св. С. са изследвани четири проби с резултати съответно 1.43‰, 1.63‰, 1.52‰ и
1.59‰, с осреднена стойност 1.54 ‰; за св. К. – 1.04‰ и 1.17‰, осреднено –
1.11‰; за св. И. – три изследвания с резултати 0.64‰, 0.77‰ и 0.77‰, осреднено
– 0.73‰; за св. Х. – също три изследвания – 0.67‰, 0.62‰ и 0.82‰, осреднено –
0.70‰; за св. В. – също три проби – 0.50‰, 0.62‰ и 0.70‰, осреднено – 0.61‰.
При изследване на кръвната проба на св. Л. не е установено наличие на алкохол,
а резултатите от изследванията на кръвните проби на св. М. и Ч. не могат да
бъдат разчетени.
Описаната фактическа обстановка се установява частично от
обясненията на подсъдимите, от показанията на разпитаните свидетели Й.Ч., Т.В.,
Н.Х., Р.Л., М.М. и В.А., както и тези на П.В., Х.А.,
Г.С., М. М. и М.К., частично от показанията на свидетелите В.С., Е.К., Н.И.,
Т.Ч., Й.Р., Х.А., И.Ц., Б.Р., С.Б., Л.Д. и В.К., от заключенията на назначените
по делото експертизи – химически /физикохимически, токсикологични/
и технически, от веществените доказателства, от писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за доброволно
предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства /с приложени
фотоалбуми/, разписки за върнати вещи, фактура за платена такса, амбулаторни
листове, АУАН, протоколи за медицински изследвания, протоколи за обиск и
изземване, заповеди за задържане по ЗМВР, протоколи за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта, изготвени от подсъдимата, писма от ***, трудови
договори, допълнителни споразумения и длъжностни характеристики на подсъдимата
Д., св. В., както и на анализаторите в ***, УАС на болницата, устав и списък на
акционери, справки от КАТ, справки за съдимост, характеристични справки,
протоколи за разпознаване.
Съдът се довери на показанията на св. Ч., С., М. и Х.,
тъй като излагат и неблагоприятни за себе си факти, показанията им са логични и
взаимно си кореспондират, както и с показанията на св. И.. Неговите от своя
страна се подкрепят от показанията на полицейските служители А., Р. и К. –каква
сума е поискана, за какво, от кого, как е следвало да стане предаването. За
такива факти говорят и св. А., В., Ч., Л. и К., а показанията на част от тях
/Ч. и Л./ съответстват и на показанията на св. Б..
Единствено св. В. не твърди да е имало посещение в дома
му, а само обаждане по телефона. Свидетелят обаче не си спомня множество
подробности. Изложеното от него не означава, че не е имало посещение в дома му,
като по този начин подсъдимият З. да се е снабдил с телефонния номер, тъй като
не е фигурирал в документите, постъпили в ***.
Св. А., който не е заинтересован от изхода на настоящето
производство, макар и да дава неясни и непълни показания /не може да посочи
дати, няма ясни спомени/, също говори за посещение в дома му, последвано от
обаждане по телефона, разпознава и подсъдимия З. като лицето, направило това.
Няма основания съдът да не му се довери, макар и за фактите, които
кореспондират с изложеното от други свидетели.
Прави впечатление, че начина на действие е аналогичен – в
дома на лицето се явява подс. З., разговаря със
свидетеля, за когото е установено, че е управлявал МПС след употреба на алкохол
/или поне отчетена концентрация от техническо средство дрегер/
или с неговите близки или съседи. При отсъствие на лицето се снабдява с
телефонния му номер и му се обажда. При разговорите със свидетелите им казва
трите имена, ЕГН, уведомява ги, че му е известно какво се е случило, каква е
била концентрацията, както и, че кръвната проба е отчела по – високи резултати.
Съобщава им, че последиците могат да бъдат избегнати или намалени, ако се дадат
пари, като посочва кога и как следва да стане това. За тези факти свидетелите,
чиито кръвни проби са изследвани, дават идентични показания /с посочените
уточнения/. Подсъдимият е и разпознат от повечето от тях още в хода на
досъдебното производство.
Адв. Д. сочи в пледоарията си, че подс.
З. признава фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Това
твърдение обаче е в разрез с обясненията, които дава подсъдимия, като това
изявление е само формално и цели облекчаване положението на подсъдимия.
Налице са съществени противоречия между обясненията на подс. З. и свидетелските показания относно размера на
поисканата сума, за да се „оправят“ кръвните проби. Той е категоричен, че са
искани по 500 – 600 лева, като единствено от св. М. е взел 1000 лв. Вярно е, че
от св. Ч. са искани 600 лв. и са дадени толкова. Не се възприе обаче, че от св.
Х. са искани и получени 500 лв., а не както твърди свидетелят – 1000 лв., което
противоречие не се отстрани и при проведената очна ставка. И той, както и
всички останали посочени свидетели, са категорични, че са им искани по 1000 лв.
Нещо повече - нелогично е да се търси по – голяма сума от поисканата от З. рано
сутринта на 27.09.2017 г. /събирането на 1000 лв. е представлявало трудност за
И./, след като и значително по – малка също би съдействала за разкриване на
престъпление. Не се възприеха и обясненията за това, какви точно суми са
получени /с изключение на св. М., за когото и двете страни по „сделката“ са
категорични, че е получена сумата от 1000 лв./, тъй като отново противоречат на
кореспондиращите си свидетелски показания.
Не се кредитират и обясненията относно това, как се е
представял З. – според него със собственото си име В., но това отново
противоречи с показанията, според които е бил П., П.,
В. или доктор В..
Не се даде вяра и на това, че не е провеждана беседа с
него, тъй като противоречи на показанията на св. Р., К. и А., на изнесеното от
Р., на приложени писмени обяснения /въпреки че същите не се обсъждат/, както и
на удостовереното в писмо от Трето РУ /л.231 от съдебното следствие/.
Не се даде вяра и на твърдението на З. /л.277 от
съдебното следствие – гръб/, че нищо не са го питали, тъй като противоречи на
посочените доказателствени източници. Не се възприе и
това, че „парите ми ги напъхаха в джоба и ме заключиха“, тъй като е в разрез
както с изнесеното от полицейските служители, така и от св. И., който е
категоричен, че е предоставил плика с пари на З., който го е пъхнал във вътрешния
джоб на якето си, а едва след това е даден знак на участващите в операцията.
Не се възприе и, че инициатор е била Д. /л.282/, тъй като
с такова предложение подсъдимият е ходил много по – рано и при св. В., като е
опитал да го мотивира за същата дейност. Нещо повече – според показанията на
св. Б., присъствал на среща, в която двамата подсъдими са се уговаряли, не му е
ясно кой е организатора. За изложеното от свидетеля се прие, че е присъствал на
среща между двамата подсъдими, в която са разпределяли задълженията си по
договорената съвместна дейност, като са се опитали да мотивират и него да
участва.
Не се даде вяра и на твърдението, че Д. не е казвала на
З. какви са били показанията от дрегера, тъй като
противоречи отново на показанията на „посетените“ свидетели, а и те са били
уведомявани, че резултатите от кръвната проба са по – високи, за да се
мотивират за предоставянето на пари.
В останалата част обясненията на подс.
З. кореспондират с други доказателствени източници
или не се опровергават от такива, като се възприеха.
Относно обясненията на подс. Д.
– не се обсъждат същите в частта, в която се анализират доказателствени
материали и способи на доказване, тъй като нямат характер на обяснения.
Обсъждат се единствено в частта, касаеща повдигнатите
и предявени обвинения и какво според подсъдимата се е случило.
Не се обсъждат и разсъжденията, касаещи изследванията при
сега действащата наредба, тъй като нямат отношение към предмета на делото и
действащата към инкриминирания момент правна уредба.
Даде се вяра на обясненията на подсъдимата, че не е
манипулирала кръвните проби. В лабораторията винаги е имало поне две лица, като
е било невъзможно да се манипулира изследването /въпреки посоченото от св. С.,
че може – в зависимост от отмереното от химика количество кръв/. Тя обаче в
някои случаи е извършвала манипулации при интерпретация на резултатите от
коректно проведеното изследване, като е намалявала резултата – респективно –
вписвала е и в лабораторната книга, и в протоколите за химическо изследване по
– ниски резултати от установените. Как са избирани пробите не е ясно –
единственият, който може да даде отговор на този въпрос е подсъдимата, която
отрича този факт.
Настоящият състав се довери на обясненията на подс. Д., дадени пред разследващ полицай в присъствието на
защитник в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК, относно това, кога са се запознали с подс. З., какво е искал от нея, каква информация му е
предоставяла, давал ли ѝ е пари, доколкото кореспондират както с
обясненията на другия подсъдим, така и /косвено/ със свидетелски показания. В
този смисъл не се даде вяра на противоречащите им, дадени непосредствено пред
съдебния състав, относно тези факти.
За да се отрече от тях, Д. заяви, че са дадени под
натиск. При депозирането им обаче е присъствал защитник /впрочем същият, който
се явяваше и в съдебно заседание/, като не могат да се възприемат доводите за
упражнено психическо въздействие от разследващите.
Нещо повече – според нея З. ѝ е казвал име, като е
трябвало да му посочи резултатите. Известно е, че този вид информация не може
да се определи като публична. Свидетелите, разпитани по делото, са спрени за
проверка по различно време, в различни населени места, на територията на
различни полицейски управления и областни служби, кръв за изследване им е взета
също в различни лечебни заведения, на територията отново на различни населени
места и области. Единственото общо между тях е, че кръвните проби са изследвани
в ***, и то – от подс. Д.. Единствено тя е имала
достъп до документите в един и същи момент и е могла да предостави информация
за тях.
Противоречи на отразеното в длъжностната характеристика
изявлението, че подсъдимата не е била длъжна да пази служебна тайна.
Нелогично е и твърдението ѝ, че е предоставяла
информация на З., тъй като заявил, че следи за корупция – това изявление е
направено, след като е искано от нея да „оправя“ кръвни проби. Лишени от логика
са и твърденията, че „нещо“ е вършено от В., като З. щял да я уведоми. Все пак
към онзи момент Д. е била ръководител на лабораторията и е следвало да
упражнява правомощията си спрямо служителите в нея. Освен това определя и
отношенията си със З. като „делови“, без да се навлиза в разсъждения в тази
насока.
По отношение на тези факти, както и за състоянието на газхроматографа и точността на осъществените изследвания и
коректното отразяване на резултатите не се даде вяра на обясненията на Д., като
се прие, че са израз на защитната ѝ позиция.
Настоящият състав се довери на показанията на свидетелите
И., Х., С., Ч., Ч., Л., М. и К. /с изключенията,
изложени по – долу/. Без да се познават, без да имат каквато и да е връзка
помежду си, те излагат факти, които са сходни или идентични. Всички тези
свидетели не са заинтересовани от изхода на настоящето производство, а част от
тях излагат и неблагоприятни за себе си факти. Ето защо се даде вяра на
изнесеното от тях за съставомерните факти - кога и
къде са спрени за проверка от контролните органи при управление на МПС, че е
отчетена с техническо средство дрегер във всички тези
случаи концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, че са дали кръвна проба и
къде, за посещението на подс. З., проведения
разговор, съдържанието му и последиците /последващите
си действия/. По отношение на първите факти идентични са и показанията на св.
В..
Налице са множество несъответствия между изнесеното от
тях в хода на досъдебното и съдебното производство. Това обаче не се дължи на
недобросъвестност, а на изминалия период от време, като касае подробностите. В
тези случаи се приобщиха показанията, дадени в хода на досъдебното
производство, като се даде вяра именно на тях, още повече, че повечето от
свидетелите потвърдиха именно тези си показания, като обясниха и на какво се
дължи разликата.
Не се даде вяра на изнесеното от св. И. кога точно е
отишъл в Трето РУ на 27.09.2017 г. /посочва по – късен час от този, отбелязан в
протокола за разпит пред разследващ полицай/, кога е освободен, кога е тръгнал
за Арбанаси и кога е пристигнал. Това обаче не се дължи на недобросъвестност, а
на изминалия период от време.
Не се даде вяра и на твърдението, че сумата от 15 лв.,
останали след заплащане на таксата от 25 лв., е върната в плика, даден на
подсъдимия. Тези банкноти /а свидетелят е категоричен, че са върнати банкноти,
а не – монети/ не са намерени. Напълно е възможно, с оглед състоянието, в което
се е намирал тогава И., да е пъхнал рестото в джоба си, а не – в плика. Факт е
обаче, че такива банкноти не са намерени при последвалия оглед на веществените
доказателства и не са приложени по делото.
Относно св. К. - не се даде вяра на изложеното от него в
съдебно заседание относно това, как му е взета кръвна проба – преди или след
поставяне на медикамент, кога е осъществена среща с непознатото за него лице,
колко пъти е търсен по телефона и от какви номера, предоставян ли му е от
лицето телефон за връзка, вида и количеството на употребения алкохол. Съдът се
довери на изнесеното от него в показанията, дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по надлежния ред, като се прие, че различията не се
дължат на недобросъвестност, а на изминалия период от време. В този смисъл не
се даде вяра и на това, че при вземане на кръвната проба е поискан телефонния
му номер – такова отбелязване в документите няма, а и не е установена такава
практика, дори и в посоченото от свидетеля болнично заведение /за което може да
се направи извод от показанията на св. Ч., въпреки посочената възможност да е
дал телефонния си номер/.
Даде се вяра на приобщените показания на св. Л., дадени в
хода на досъдебното производство пред разследващ полицай, а не – на
противоречащите им, дадени в съдебно заседание относно това, как се е провела
първоначалната среща, колко лица са присъствали, имало ли е превозно средство,
съдържанието на проведения разговор, каква е била уговорката, по какъв начин е
даден телефонния номер и за последващата комуникация.
Констатираните противоречия не се дължат и в този случай на недобросъвестност,
а на изминалия период. В останалата част съдът се довери на изложеното в
условията на непосредственост.
По същия начин се доверихме и на приобщените показания на
св. С. относно това, кога и къде му е извършена проверка от полицейските
служители, установената с дрегер концентрация на
алкохол в издишания въздух, употребеното количество алкохол, действията на
полицейския служител след извършване на проверката, мястото на срещата с
подсъдимия, цвета на превозното средство, с което се е придвижвал той,
установената концентрация на алкохол в кръвта и разговора с лицето, от което е
получил кръвната проба. С направените уточнения от свидетеля в съдебно
заседание съдът се довери на изнесеното, като прие, че и тук различията се
дължат на изминалия период от време. В останалата част се даде вяра на
изложеното.
Съдът се довери на показанията на св. Х., включително и
приобщените относно установената концентрация от дрегера,
като прие, че са обективни и добросъвестно депозирани.
Показанията на св. К. кореспондират с показанията на св.
И., поради което и също се кредитират.
Съдът се довери и на показанията на св. Ч., включително и
приобщените по реда на чл.281 НПК, като се даде вяра на потвърденото от нея
след прочитане на дадените пред разследващ полицай в случаите на констатирани
противоречия.
Относно св. Б. – настоящият състав се довери на
разказаното от него за проведена среща с двамата подсъдими, какви задължения са
си разпределили двамата и за какви суми са говорели, както и, че е ходил с подс. З. и къде. Самият той заявява, че не знае кой от
двамата подсъдими е организирал съвместната им дейност.
Съдът се довери на показанията на св. М., доколкото
изнесеното от него кореспондира или не се опровергава от други доказателствени източници.
За св. Р., А. и Ц., както и за допълнително допуснатите
до разпит свидетели К. и Д. – изложеното от всеки от тях за проведената операция,
а също и за беседи, кореспондира с приложени снети писмени обяснения от
подсъдимия, с показанията на други полицейски служители, на св. И. /в първата
част/, а и с писмо от Трето РУ /за второто обстоятелство/. Даде се вяра и за
това, какви са били насоките на разследване. Не следва да се обсъждат обаче
показанията в частта, в която се разкрива съдържанието на беседи /освен най –
общо приетото, че е имало признание, като от З. са посочени и други случаи,
които са били неизвестни, а от Д. – че е получавала суми, доколкото
кореспондират и с други доказателствени източници/.
Съдебната практика е категорична, че, независимо от използваното наименование и
начина, по който е включена в доказателствения
материал, беседата е предварително снети обяснения от задържано лице, за което
има данни да е извършило престъпление, с цел получаване на информация за
нуждите на разследването. Не съществува процесуална пречка /освен ако не са
налице други такива, предвидени в НПК/ полицейските служители, провели това
„събеседване”, да се разпитат в качеството на свидетели. Осъдителна присъда
обаче не може да се основава само на такива свидетелски показания, още повече,
ако са в противоречие с останалите доказателствени
средства. Касае се за разпит на задържано лице, без да му е разяснено правото
да дава обяснения в присъствието на защитник. В този смисъл, доколкото се
нарушават права на лице, показанията в тази част не се ползват.
Не се даде вяра на показанията на св. А. кога св. И. се е
явил в Трето РУ, тъй като противоречи на обективни данни по делото. Даде се
вяра и на приобщените му показания, дадени в хода на досъдебното производство,
доколкото бе обяснено на какво се дължат различията.
В останалата част показанията на всеки от полицейските
служители /въпреки известни леки несъответствия, които обаче не касаят правнорелевантни факти/ кореспондират с изнесеното от други
свидетели /също присъствали при задържане на З., извършване на първоначалните
действия или св. И./, като се даде вяра.
Показанията на св. Р. не разкриват негови лични
възприятия относно съставомерните факти. Те са му
станали достояние след сигнала на св. Ч., като показанията му кореспондират с
нейните относно това, какво се е случило след сезиране на РУ Чепеларе,
действията за разкриване самоличността на лицето, с което е комуникирала,
справките по ЗЕС, какво се е случило след задържане на З. – проведените беседи
и казаното от него. Вече се изложиха съображения защо не следва да се обсъждат
показанията на полицейските служители относно чутото при беседите.
Относно служителите в *** – същите са работели под
ръководството на подсъдимата и са имали преки и непосредствени впечатления от
работата ѝ. Не се установи обаче необективност или заинтересованост на
някого от тях, като се прие, че изнесените от тях факти са коректно
пресъздадени. Нещо повече – показанията им си кореспондират и взаимно се
допълват.
От настоящия състав не се обсъждат заключенията на
химическите експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство.
Съображенията за това са следните:
Безспорно по делото е установено, че една и съща кръвна
проба, изследвана дори и при едни и същи условия, с един и същи апарат, може да
покаже различни резултати, за което има и доказателства по делото. Разликите
могат да се дължат както на действия на химика /когато се вземе по – голямо или
по – малко количество кръв от тази, която е нормативно предвидена за
изследването/, така и на обективни предпоставки /в количеството кръв, точно
отмерено за конкретното изследване, е попаднал и съсирек,
в който се съдържа по – голямо или по – малко количество алкохол/. В този
смисъл са показанията на служителите в *** /св. В., С. и А./, а и разясненията
на експертите. Нещо повече – такива различия, макар и минимални /от порядъка на
0.1 на хиляда според св. В./ се появяват и при изследване на същите проби във
ВМА София, където апаратът е от съвсем различно поколение.
Във връзка с възражението, касаещо
липса на отбелязване кое лице и в колко часа е извършило изследване на пробата
/конкретно за НИК/ – същото е неоснователно, доколкото има изготвена
експертиза, от която е ясно от кого е извършено изследването, кога /дата/ и
какви са резултатите. Нещо повече – в постъпилия резултат от изследване от НИК
/л.373/ е отбелязана датата. Впрочем, и в лабораторните книги, водени в ****,
няма такова отбелязване – кой химик коя проба е изследвал и в колко часа, като
това се потвърждава не само от отразеното във формата, а и от показанията на
служителите в лабораторията.
Експертизите са професионално и обективно изготвени, но
не следва да се обсъждат, тъй като не допринасят за изясняване на съставомерни факти. Значение за установяване действала ли е
умишлено подсъдимата и изпълнявала ли е служебните си задължения, респективно –
нарушавала ли ги е, има изготвената в хода на съдебното следствие съдебно
техническа експертиза, която „разчете“ установените при извършените от Д.
изследвания резултати.
Не се възприеха доводите на подсъдимата, че заключението
на тази експертиза не следва да се приема. Вещото лице М. подробно изложи как е
извършила измерванията и изчисленията, като заключението е обосновано.
Несъстоятелни са и доводите, че не е съобразен метода на
работа на ***, не са ползвани свидетелските показания и събраните
доказателства. На първо място, експертът е работил точно с веществените
доказателства – ролките с изписани резултати от газхроматографа.
Няма как да се ползват свидетелските показания, тъй като методът на работа е
един и не зависи от преценката на работещия. Нещо повече – дори и да се
съобразят показанията на св. В., той не посочва коефициента, с който се работи,
респективно въз основа на изложеното от него не може да се установи как са
направени изчисленията. Липсват и депозирани обяснения от подсъдимата в тази
насока. Никъде в документацията на *** не е отразено да е правена калибровка на
апарата /данни за това има за края на предходната година, но не и за 2017 г./,
като действията на химика са се свеждали основно до пускане на контрола.
Задължение именно на ръководителя на лабораторията е било, ако има нужда, да се
осигурява техническото обслужване на апарата. Липсата на такава поддръжка може
да доведе само до извод, че газхроматографът е бил
изправен, а резултатите от него – достоверни.
Колкото до възраженията, касаещи възприемането на
експертизата - с оглед направените разяснения в съдебно заседание, може да се
проследи как експерта е достигнал до дадения резултат. Изрично е отбелязано, че
М. е имала предвид контролите, които са пускани преди пробите, като спрямо тях
е правена съпоставката. Нещо повече – при използване на тегловен метод, с който
е работил експерта, резултатите са по – ниски, отколкото при обемния /с който
твърди подсъдимата, че се работи в ***/, тъй като във втория случай резултатът
е 1.055 пъти по – голям /или при обемния метод крайната стойност се получава,
като получения при тегловния метод резултат се умножи по коефициент 1.055 –
средностатистическата плътност на човешката кръв/.
Вярно е, че експертът не е разчел два от резултатите – от
кръвните проби на свидетелите М. и Ч.. В този случай, доколкото не е установен
различен от посочения от подс. Д. резултат, отразен в
лабораторната книга и протоколите, се прие, че същите са коректно разчетени от
подсъдимата и отразени, което е в полза на самата нея.
Колкото до възраженията на адв.
П. и на подсъдимата за негодност на доказателства - че не е представено
заверено копие от лабораторната книга на НИК, а само отделна страница – по
делото е налице изявление на експерта, че лично се е снабдила с преписа, касаещ извършеното изследване. Тя именно го завери и в
съдебно заседание, като бе запозната и с отговорността, която носи. Това, че не
е представена началната и крайната страница на книгата, не води до
недостоверност на отразения резултат, още повече, че са приложени и резултатите
от проведеното изследване.
Относно възраженията, касаещи нередовности
на обвинителния акт – въпреки направеното разяснение на страните в
разпоредително заседание, проведено на 28.06.2018 г. /л.52 гръб/, че в съдебно
заседание пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не
са поставени за разглеждане и обсъждане в това заседание, нито подсъдимата,
нито защитникът ѝ адв. П. са възразили за нередовности на обвинителния акт или че по някакъв начин е
нарушено правото им на защита. Възражения в тази насока – за нарушено право на
защита именно на подс. Д. - са направени единствено
от адв. Д., които са оставени без уважение. Налице е
влязъл в сила съдебен акт – по ВЧНД №453/18 г. на АС Пловдив, който е
задължителен както за настоящия състав, така и за страните, като е прието, че
не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила и на правата на
страните във внесения обвинителен акт. Ето защо доводите в тази насока са неоснователни,
като не следва да се обсъждат отново.
Неоснователни са доводите, че подс.
Й.Д. не е длъжностно лице – „доколкото ми е известно, химикът не се
интерпретира като длъжностно лице…“. По смисъла на чл. 93, т. 1, б. Б от НК
длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със заплата,
постоянно, ръководна работа в юридическо лице. Безспорно е установено по
делото, че подсъдимата е заемала длъжността „Ръководител на ***“ в „***“ АД,
т.е. ръководна работа в юридическо лице. Установено е и това, че именно в това
си качество е организирала работата на тази лаборатория, като наред с това е
осъществявала и функциите на химик в тази ***. Именно в това си качество е
имала задължение да извършва изследвания, като резултатите отразява в протокол
за химическо изследване. Касае се за документ, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му, по установения ред и в предписаната от Наредба №30 форма
– съгласно Приложение № 3
към чл. 17 от същата, и този протокол представлява официален документ по
смисъла на чл.93, т.5 от НК.
Свидетелят В. е категоричен, че апарата е стар, но това
не е пречка резултатите от него да са достоверни, което всъщност и до този
момент /инкриминирания период/ е приемано както от служителите в лабораторията,
включително и подсъдимата, от лицата, чиято кръв е изследвана, а и от
компетентните органи. Уредът е един от малкото, които не подлежат на
метрологичен контрол, а работата с него зависи само от реактивите, с които се
работи – пропанол – за уреда, и спирт – за
контролите, които се пускат от химика. Калибрирането се осъществява само от
химика. Според свидетеля факта, че не се използват оригиналните ролки,
предназначени за този газхроматограф, а вървят
едновременно стара ролка /за водач/ и нова /факс хартия/ не оказва влияние на
резултатите. Като пример посочва, че при кръвни проби, изследвани от него, а
впоследствие – от ВМА София, разликата е от 0.10‰, при допустими от тогава
действащата наредба 0.2‰. Впрочем, ако е имала такива съмнения, именно
подсъдимата, като ръководител на лабораторията, е следвала да предприеме
необходимото, най – малко – да сезира ръководството на болничното заведение, на
съответните служби или органи, за да не е принудена да работи с негодна
апаратура. Това не е направено. Нещо повече – същата се е явявала като вещо
лице по дела, предупреждавана е за наказателната отговорност, която носи, но не
е изпитвала каквито и да е съмнения в достоверността на резултатите. В този
смисъл доводите, че апарата е стар и това дава отражение, са неоснователни.
Настоящият състав прие, че подсъдимата е извършвала
коректно изследването на кръвните проби, без да ги манипулира. В повечето от
случаите коректно е отразявала и получените резултати, като изпълнявала
служебните си задължения. В други обаче,
без да се установи по какъв принцип са избирани и как, Д. съзнателно занижавала
получените резултати, знаейки, че по този начин не само нарушава служебните си
задължения, но и извършва престъпление.
Родов обект
на посегателствата по глава IХ от НК -
Документни престъпления - са обществените отношения, свързани с
документооборота – съставяне, използване и съхранение на различни документи. В
НК няма легална дефиниция какво е документ, а само какво е официален и
неистински документ – чл.93, т.5 и т.6 от НК. Като цяло се приема, че документът
е конкретно и изрично писмено изявление на определено лице, което има пряко или
косвено правно значение /в този смисъл – ППВС №3/82 г. по н.д. №12/81 г./.
Правното значение на материализираното в документа волеизявление е съществена
характеристика, в противен случай няма да е налице документ в наказателноправния смисъл на понятието.
Лъжливото
документиране по чл.311 от НК /за което е едното от обвиненията на Д./ е
съставянето на истински удостоверителен /официален или частен/ документ, в
който удостоверените факти не съответстват на обективната действителност. В
случая се касае за истински официални документи, представляващи конкретно
писмено изявление на длъжностното лице, което действително ги е съставило, но
отразените факти не съответстват на действителността.
Субект на
това престъпление може да бъде само длъжностно лице, което в кръга на службата
си има задължение да удостоверява определени факти или изявления с правно
значение, за което съставя и надлежни документи.
Изпълнителното
деяние е съставяне на официален удостоверителен документ от длъжностно лице в
кръга на службата му, който е с невярно съдържание. Престъплението е довършено
със съставяне на документа с невярно съдържание.
Престъплението
по чл.311 от НК може да бъде извършено само при пряк умисъл – деецът да
съзнава, че вписаните обстоятелства или изявления са неверни. Необходимо е да
се установи и наличието на специална цел, която преследва деецът – съставения
документ да бъде използван.
Както вече
се изложиха съображения, подс. Д. е длъжностно лице,
а съставяните от нея протоколи за химическо изследване /с оглед факта, че
именно тя, а не анализаторите в лабораторията отразяват резултата/ са официални
документи. Същите имат правно значение, доколкото именно въз основа на
отразеното в тях /като резултат от изследването/ се ангажира наказателната
/респективно - административно наказателната/ отговорност на лица, управлявали
МПС след употреба на алкохол. Касае се за истински официални документи,
представляващи конкретно писмено изявление на длъжностно лице - подсъдимата,
която действително ги е съставила. Удостоверените от нея факти с правно
значение – какво е действително установеното количество алкохол в кръвта на св.
Ч., С., Х. и И. – обаче не съответстват на обективната действителност – нещо,
което Д. напълно е съзнавала. Същата е имала и знанията, и опита, знаела е как
да извършва измерванията. Нещо повече – обучавала е и св. В., който не се
съмнява в професионализма ѝ. В случая не се касае за грешка или
неправилно изчисление, а за умишлено отразени неверни резултати.
Така на 26.06.2017 г., след
постъпване на кръвната проба на св. Ч. в ***, подс.
Д. видяла, че резултатът от техническото средство - дрегер
е 0,67 на хиляда, а и при проведеното изследване резултатът бил сходен. Въпреки
това за проведеното изследване изготвила официален документ - протокол за
химическо изследване №***/26.06.2017 г., в който не отразила действително
установената концентрация от 0.68 на хиляда, а, че е констатирана от 0.5 на
хиляда. Това подсъдимата вписала, въпреки знанието си какви са действителните
показания на газхроматографа при проведеното
изследване, че се касае за официален удостоверителен документ, както и, че
протоколът ще се ползва пред РУ Раковски като доказателство за това, каква е
концентрацията на алкохол в кръвта на свидетеля и от това зависи отговорността
му. Въпреки коректно проведеното изследване, Д. променила резултатите,
установени при изследването по такъв начин, че св. Ч. да избегне последиците от
свое неправомерно поведение.
На 21.08.2017 г. подс. Д.
изследвала кръвната проба, взета от св. В.С.. Видяла, че резултатът от
техническото средство - дрегер бил 1,51 на хиляда,
сходен с получения от нея при изследването. В този случай са проведени четири
изследвания на кръвната проба, като дори и при елиминиране на два от
резултатите, средната стойност на останалите две изследвания пак надвишава
отчетената от техническото средство. Въпреки това за проведеното изследване
изготвила протокол за химическо изследване №***/21.08.2017 г., в който не
отразила действително установената концентрация от 1.54 на хиляда, а че е
констатирана концентрация на алкохол от 1.18 на хиляда. Целта на изготвения
документ била да се ползва пред РУ Септември при ОДМВР Пазарджик. Данните
подсъдимата вписала, въпреки знанието си какви са действителните показания на газхроматографа при проведеното изследване, както и, че е
длъжностно лице, че протоколът е официален удостоверителен документ и ще се
ползва като доказателство за това, каква е концентрацията на алкохол в кръвта
на свидетеля и от това зависи отговорността му. Въпреки коректно проведеното
изследване, Д. променила резултатите, установени при изследването по такъв
начин, че св. С. да избегне последиците от свое неправомерно поведение – да се
ангажира административно наказателната, а не - наказателната му отговорност.
На 25.09.2017 г. подс. Д.
изследвала кръвната проба на св. Н.Х. три пъти, като въпреки отчетените
стойности от газхроматографското изследване, които
били по – високи от установеното с техническото средство – 0.70 на хиляда,
решила да занижи резултата, като в съставения протокол за химическа експертиза
с №***/25.09.2017 г. отразила, че е установена концентрация на алкохол в кръвта
на лицето от 0.44‰. Дори и да се приеме, че следва да се отчетат двата най –
близки резултата /0.62 и 0.67 на хиляда, което е най – благоприятно за
подсъдимата/, то получената средна стойност пак е пак 0.64 на хиляда, като
отново има невярно документиране. Подсъдимата действала с ясното съзнание, че
действа в качеството си на длъжностно лице и в изготвения от нея
удостоверителен официален документ отразената стойност не е вярна, както и, че
този документ ще се ползва пред сектор ПП при ОДМВР Пловдив като доказателство
за отразения в него факт, който влияе и на отговорността на лицето /в случая –
административно – наказателна/. Въпреки коректно проведеното изследване, Д.
променила резултатите по такъв начин, че св. Х. да избегне последиците от свое
неправомерно поведение.
Отново на същата дата - 25.09.2017 г., подс. Д. изследвала кръвната проба на свидетеля Н.И. три
пъти, като въпреки отчетените стойности от газхроматографското
изследване, които били по – високи от установеното с техническото средство,
решила да ги занижи. Вместо да вземе стойностите на тези, които са най – близки
и въз основа на тях да даде заключение /0.77 на хиляда/, или да посочи средната
стойност – 0.73 на хиляда, тя, съзнавайки, че е длъжностно лице, в съставения
от нея официален удостоверителен документ - протокол за химическа експертиза с
№***/25.09.2017 г. отразила, че е установена концентрация на алкохол в кръвта
на лицето от 0.46‰, която била значително по – ниска от доказаната, а и в този
случай не се носела каквато и да е отговорност от водача. Подсъдимата действала
с ясното съзнание, че отразената стойност не е вярна, че този документ ще се
ползва пред сектор ПП при ОДМВР Пловдив като доказателство за отразения в него
факт – установена концентрация на алкохол в кръвта на водач на МПС, който влияе
и на отговорността на лицето /в случая се избягва административно – наказателна
такава/. Въпреки коректно проведеното изследване, Д. променила резултатите по
такъв начин, че св. И. да избегне последиците от свое неправомерно поведение.
Съставянето на документите е било с цел да се ползват
за доказателство за посочения факт – установено количество алкохол в кръвта на
свидетелите.
Всички тези деяния са осъществени от Д. при наличие на
пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици.
Касае се за няколко деяния, осъществени през
непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, като от обективна и субективна страна последващото се явява продължение на предходното.
Именно това са и
съображенията, поради които подс. Д. бе призната за
виновна в извършване на престъпление по чл.311, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода от 26.06.2017 г. до 25.09.2017 г. в гр. Пловдив, при
продължавано престъпление, като длъжностно лице - ръководител на „***“ при „***“
АД, в кръга на службата си е съставила официални документи, както следва:
- на 26.06.2017 г. е съставила Протокол за
химическо изследване № ***/26.06.2017 г. на кръвна проба, взета oт Й.М.Ч., ЕГН
**********, в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно - че
концентрацията на алкохол в кръвта му е 0,5 на хиляда, с цел да бъде използван
документа пред РУ - Раковски при ОДМВР - Пловдив като доказателство за тези
обстоятелства;
- на 21.08.2017 г. е съставила Протокол за
химическо изследване № ***/21.08.2017 г. на кръвна проба, взета от В.П.С., ЕГН
**********, в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно - че
концентрацията на алкохол в кръвта мy
е 1,18 на хиляда, с цел да
бъде използван документа пред РУ - Септември при ОДМВР - Пазарджик като
доказателство за тези обстоятелства;
- на 25.09.2017 г. е съставила Протокол за
химическо изследване № ***/25.09.2017 г. на кръвна проба, взета от Н.Г.Х., ЕГН
**********, в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно – че
концентрацията на алкохол в кръвта му е 0,44 на хиляда, с цел да бъде използван
документа пред Сектор ПП при ОДМВР – Пловдив като доказателство за тези
обстоятелства;
- на
25.09.2017 г. е съставила Протокол за химическо изследване № ***/25.09.2017 г.
на кръвна проба, взета от Н.П.И., ЕГН **********, в който е удостоверила
неверни обстоятелства, а именно – че концентрацията на алкохол в кръвта му е
0,46 на хиляда, с цел да бъде използван този документ пред Сектор ПП при ОДМВР
– Пловдив като доказателство за тези обстоятелства.
Не се установи обаче по делото подсъдимата, в
качеството си на длъжностно лице, да е изготвила официален удостоверителен
документ – протокол за химическо изследване №***/29.08.2017 г. на кръвна проба,
взета от св. М.М., в който да е отразила неверни обстоятелства,
а именно, че концентрацията на алкохол в кръвта му е 0.97 на хиляда, с цел да
бъде използван документа пред РУ Чепеларе при ОДМВР Смолян като доказателство
за тези обстоятелства. Както вече се посочи, експертът не е в състояние да
разчете резултатите от проведените изследвания, като се прие, че посочените от
подсъдимата Д. са коректно отразени. Обвинението не е доказано по несъмнен
начин, като същата бе призната за невинна и оправдана по повдигнатото ѝ
обвинение в този смисъл.
Относно престъплението подкуп, извършено от двамата
подсъдими:
Не се възприемат доводите на адв.
Д., че спрямо подс. З. може да намери приложение
нормата на посредничеството при подкуп, но повдигнатото му обвинение е несъставомерно. Посредникът за искане и приемане на подкуп
е съучастник в престъплението на онзи, който дава или приема подкупа. Когато
посредничеството е успяло, посредникът ще отговаря като подбудител или помагач,
а в някои случаи – и в двете качества, в престъплението на онзи, който приема
или получава подкупа, или в престъплението на този, който дава подкупа.
Деянието е престъпление по чл.305а НК само когато посредничеството за
предлагане, приемане, искане или даване на подкуп не е успяло, независимо по
какви причини е станало това. В тези случаи посредникът ще отговаря
самостоятелно по чл.305а НК, защото със самото извършване на посредническата
дейност той осъществява признаците на този състав. В този смисъл са решение
№34/14.05.1984 г. по н.д. №25/84 г. на ВС, ОСНК, решение №62/18.10.1984 г. по
н.д. №52/84 г. на ВС, ОСНК, решение №111/28.12.1987 г. по н.д. №105/87 г. на
ВС, ОСНК, решение №566/24.01.1983 г. по н.д. №545/82 г. на ВС, 1 н.о. В тази
насока – че се касае за съучастие под формата на подбудителство
или помагачество към престъпление по чл.301 и сл. НК,
е и решение №847/04.01.1969 г. по н.д. №650/68 г., 1 н.о. Ето защо не се
възприе виждането на адв. Д., че се касае не за
съучастие между подсъдимите, а за посредничество при подкуп.
Настоящият състав прие, че подс.
З. е подбудил подс. Д. към извършване на
престъплението подкуп. И подсъдимата, и св. В. са категорични, че от години З.
се е опитвал да ги мотивира към извършване на престъпления и набавяне на
неследващи се облаги. Действията на подсъдимия са били насочени към склоняване
на другата подсъдима да вземе решение за извършване на даденото престъпление,
каквото решение до започване на склоняването или е липсвало, или не е било
оформено /Р. В. – „Съучастие при усложнена престъпна дейност“, стр.38/.
Неправилно е позоваването на св. Б., тъй като, както вече се отбеляза, същият
не е установил кой е организатора на дейността от разговора между двамата
подсъдими, на който е присъствал. Поради противоречието в обясненията на
двамата подсъдими, се даде вяра на изнесеното от Д., доколкото се подкрепя от
свидетелските показания на бившия ѝ колега, а обясненията на З. остават
изолирани. Касае се за умишлена дейност, като подс.
З. е съзнавал, че въздейства върху Д., която не е имала до този момент
формирано решение за извършване на престъпление във връзка със службата ѝ.
Съгласно чл.20, ал.2 от НК, извършител е този, който
участва в самото изпълнение на престъплението. Обикновено изпълнението на едно
престъпление се осъществява лично от дееца, но законът не изключва възможността
при съучастие изпълнението на умишленото престъпление да се осъществи и
посредствено.
Понякога, за да може да извърши даден вид престъпление,
субектът трябва да притежава определено качество /например длъжностно лице,
както е предвидено в състава на чл.301 НК/. Когато престъпленията са умишлени,
могат да се осъществят и в съучастие. Ако деецът може да осъществи част от
състава на едно престъпление, поради единството на състава трябва да има
принципна възможност да осъществи и останалата му част, т.е. да е в състояние
да постигне цялостното и реалното осъществяване на този състав. Но ако поради
липса на необходимото особено качество даденото лице поначало не може да
извърши съответното престъпление като цяло, то фактическата му дейност, дори
при задружно извършване на това престъпление, не може да се приеме за извършителство, респективно – съизвършителство,
а като помагачество /Р. В., цитирания труд, стр.115 -116/. В този смисъл - и И.
Ненов – Наказателно право на РБ, обща част, книга втора, стр.187 – „Своеобразно
помагачество представлява участието заедно с
извършителя в дейност по непосредственото осъществяване на престъпление,
изискващо особено качество, каквото лицето за разлика от извършителя не
притежава“. Ето защо и тези доводи на адв. Д., че не
се касае за помагачество от страна на подс. З., са неоснователни. Именно по тези съображения се
прие, че извършител на престъплението е подс. Д., а подс. З. се явява подбудител и помагач. Налице е при
двамата общност на умисъла, като са съзнавали, че извършват престъплението
заедно, както и, че подсъдимата притежава особено качество – тя е длъжностно
лице.
Както вече се отбеляза, подс.
Д., в качеството си на служител в *** , е получавала достъп до кръвните проби
на свидетели по делото и до придружаващите ги документи. От тях е избирала лица
/без да е изяснен принципа – защо именно тези свидетели са били набелязани/,
записвала е на лист имена, ЕГН, адрес, показания на дрегер,
а в някои от случаите е уведомявала и за отбелязания от нея резултат в
протокола. Тази информация е предоставяна на подс.
З., който е посещавал домовете и е искал от свидетелите сумата от 1000 лева, за
да се „оправи“ кръвната им проба. Единственото изключение е св. Ч., от когото
са поискани, респективно – и получени - 600 лв.
Неоснователни са доводите на адв.
П., че подсъдимият сам е преценявал каква сума да поиска. За всички останали
свидетели В., С., М., Ч., Л., Х., К. и И., както и А. се установява, че са
искани по 1000 лева. Единствено С. е категоричен, че не е могъл да осигури тази
сума, като подсъдимият се е съгласил да получи 800 лв. В крайна сметка
подсъдимите са имали интерес да получат средства, макар и в по – малък размер
от поисканите – съобразно възможностите на съгласилите се свидетели, пред
вероятността да не получат никакви. Именно това обяснява отстъпчивостта на З. и
опитите за преговори и „разсрочено плащане“.
Обвиненията, касаещи всички свидетели – Ч., В., С., М.,
Ч., Л., Х., К. и И. са за това, че сумите са искани, за да извърши подсъдимата
Д. във връзка със службата си престъпление по чл.311 от НК, въпреки че такова
обвинение има само за пет от тях – Ч., С., М., Х. и И.. Защо се приема, че при
изготвяне на протоколите на Ч., С., Х. и И. е извършено престъпление от
подсъдимата по чл.311 от НК, се изложиха съображения по – горе, както и защо не
се приема, че е извършено такова престъпление при изготвяне на протокол
№***/29.08.2017 г. /касаещ М./. В този случай се
прие, че подс. Д. е действала в качеството си на
длъжностно лице и в кръга на службата си е съставила официален документ, в
който отразените факти са верни, като не е извършено престъпление по чл.311 от НК. За останалите свидетели:
На 03.07.2017 г. подс. Д.
изследвала кръвната проба на св. Т.В. три пъти, видяла, че резултатът от
техническото средство - дрегер бил 1,08 на хиляда, но
след изследване на кръвта резултатът бил много по – нисък, но над 0.5 на хиляда
– 0.61 на хиляда според заключението, изготвено на база трите изследвания /0.66
на хиляда, според най – близките два резултата/. Въпреки това изготвила
протокол за химическа експертиза №***/03.07.2017 г., като отразила, че
концентрацията в кръвта на свидетеля е 0.47‰. Подсъдимата действала с ясното
съзнание, че го съставя в качеството си на длъжностно лице и в изготвения от
нея удостоверителен официален документ отразената стойност не е вярна, както и,
че този документ ще се ползва пред сектор ПП при ОДМВР Пазарджик като
доказателство за отразения в него факт, който влияе и на отговорността на
лицето /в случая – административно – наказателна/. Въпреки коректно проведеното
изследване, Д. съзнателно променила и отразила резултатите по такъв начин, че
св. В. да избегне последиците от свое неправомерно поведение. В този случай се
прие, че е извършено престъпление по чл.311 НК, въпреки че няма повдигнато
обвинение за самостоятелно извършено престъпление.
Относно св. Ч. - не се
установи по делото подсъдимата, в качеството си на длъжностно лице, да е
изготвила официален удостоверителен документ – протокол за химическо изследване
№***/29.08.2017 г. на кръвна проба, взета от св. Т.Ч., в който да е отразила
неверни обстоятелства, а именно, че концентрацията на алкохол в кръвта ѝ
е 0.72 на хиляда, с цел да бъде използван документа пред РУ Чепеларе при ОДМВР
Смолян като доказателство за тези обстоятелства. Експертът не е в състояние да
разчете резултатите от проведените изследвания, като се прие, че посочените от
подсъдимата Д. са коректно отразени. Подс. Д. е действала в качеството си на длъжностно лице и в
кръга на службата си е съставила официален документ, в който отразените факти
са верни, като не е извършено престъпление по чл.311 от НК.
На 29.08.2017 г. подс. Д. провела три изследвания на кръвната проба, взета
от св. Л., по газхроматографския метод, установила,
че резултатът от изследването е нулев – не е установено наличие на алкохол в
кръвта на свидетеля, като за констатираното изготвила протокол за химическа
експертиза №***/29.08.2017 г. Целта на този официален удостоверителен документ
била да се ползва пред РУ Мадан при ОДМВР Смолян за доказателство за отразеното
в него обстоятелство. Експертът е категоричен, че резултатите от проведените
изследвания насочват към липса на установен алкохол в пробата, като посочения
от подсъдимата Д. резултат в протокола е коректно отразен. В този случай се прие, че подс. Д. е действала в
качеството си на длъжностно лице и в кръга на службата си е съставила официален
документ, в който отразените факти са верни, като не е извършено престъпление
по чл.311 от НК.
На 25.09.2017 г. подс. Д. изследвала два пъти кръвната проба, взета от св.
Е.К., като въпреки отчетените стойности от газхроматографското
изследване, които били колкото установеното с техническото средство – 1.11‰,
решила да ги занижи, като в съставения протокол за химическа експертиза с
№***/25.09.2017 г. отразила, че е установена концентрация на алкохол в кръвта
на лицето от 0.78‰. Подсъдимата действала с ясното съзнание, че отразената
стойност не е вярна, както и, че този документ ще се ползва пред РУ Раковски
при ОДМВР Пловдив като доказателство за отразения в него факт, който влияе и на
отговорността на лицето /в случая – административно – наказателна/. В този
случай посочила резултат, с който да ангажира по – малка отговорност на водача.
Въпреки коректно проведеното изследване, Д. променила резултатите по такъв
начин, че св. К. да намали неблагоприятните за себе си последици от
неправомерното му поведение.
Обвинението обаче е за това, че неправилно подсъдимата е
отразила, че концентрацията на алкохол в кръвта на К. е под 1.2 на хиляда,
което всъщност е вярно, тъй като действително концентрацията е 1.11 на хиляда,
по – малка от визираната от прокурора. В този случай се прие, че подс. Д. е действала в качеството си на длъжностно лице и в
кръга на службата си е съставила официален документ, в който отразените факти,
макар и неверни, не насочват към формулираното от прокурора обвинение за
престъпление по чл.311 от НК.
Обвинението за престъплението подкуп е за осъществени от
двамата подсъдими девет деяния, които /всяко от тях/ осъществяват един и същи
квалифициран състав на престъплението подкуп – по чл.301, ал.3 от НК, извършени
са през непродължителен период от време – малко повече от три месеца, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Според настоящия състав обаче за част от деянията се
установи, че са по основния състав – по чл.301, ал.1 от НК – не е налице
извършено престъпление по чл.311 НК от подс. Д. при
отразяване на резултатите в протокола за химическо изследване, касаещо свидетелите М., Ч. и Л.. В този случай поисканите
суми от 1000 лв. за всеки от свидетелите, както и получената сума в същия
размер от св. М., са облага, която не се следва. Тази облага е поискана и
получена от длъжностното лице – подс. Д., загдето е
извършило действие по служба. В този случай няма нарушение на служебните
задължения.
В останалите пет случая, касаещи св. Ч., В., С., Х. и И.,
е налице квалифициран състав на престъплението – по чл.301, ал.3 вр. с ал.1 от НК, тъй като сумите /представляващи облага,
която не се следва/ са поискани, а част от тях – и получени от подс. Д., загдето е извършила друго престъпление във връзка
със службата си – такова по чл.311 от НК, за което се изложиха съображения.
Относно св. К. – както вече се посочи, престъпление и там
има, но това не е формулираното от прокурора за отразено като резултат в
протокола за химическо изследване под 1.2 на хиляда, тъй като действителната
стойност на резултатите е 1.11 на хиляда, което е под посочената от
представителя на държавното обвинение. Отразената стойност в протокола обаче е
0.78 на хиляда, която е по – ниска от установената. Липсва изменение на
обвинението в тази част, като за това деяние отново подсъдимата бе призната за
невинна и оправдана по квалифицирания състав, след преквалифициране по
основния.
Ето защо се
прие, че четири от деянията следва да се квалифицират като такива по чл.301,
ал.1 от НК, а пет – по чл.301, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Именно това са съображенията двамата подсъдими да бъдат признати за невинни и
оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение за деянията на 29.08.2017
г., на 30.08.2017 г., извършени в Асеновград и Чепеларе, и на 25.09.2017 г. в
гр. Пловдив, касаещо Е.К..
Съгласно чл.26, ал.3 НК, когато отделните деяния
осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по – тежкия от тях, като се вземат предвид значението на
деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи
обстоятелства за цялостната престъпна дейност.
Поради
изложеното настоящия състав прие, че от обективна и субективна страна двамата
подсъдими са осъществили съставомерните признаци на
престъплението както следва:
подсъдимата
Д. – по чл. 301 ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. ал. 3
от НК,
а подсъдимия
З. - чл. 301, ал.3, вр. с ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. ал.3
от НК –
за това, че
в периода от 26.06.2017 г. до 27.09.2017 г. в гр. Раковски, в с. Мокрище, обл. Пазарджик, на територията на община Септември - между
селата Ветрен и Братаница, обл. Пазарджик, в гр.
Хасково, в гр. Чепеларе, в гр. Асеновград, в с. Крумово, обл.
Пловдив, и в гр. Пловдив, при продължавано престъпление, в съучастие помежду
си, подсъдимата Д. - в качеството си на длъжностно лице - ръководител на „***“
при „***“ АД, като извършител, а подсъдимият З. - като подбудител и помагач -
умишлено е склонил и улеснил по друг начин подсъдимата Д. да извърши следното:
- на
26.06.2017 г. в гр. Раковски е поискала, за да извърши, и на 28.06.2017 г. в
гр. Пловдив е приела от Й.М.Ч., ЕГН **********, дар - паричната сума от 600
лв., който не ѝ се следва, загдето е извършила във връзка със службата си
престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител на „***“ при
„***“ АД, в кръга на службата си, е съставила официален документ - Протокол за
химическо изследване № ***/26.06.2017 г., в който е удостоверила неверни
обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на Й.М.Ч., ЕГН
**********, е 0,5 на хиляда, с цел да бъде използван документа пред РУ -
Раковски при ОДМВР - Пловдив като доказателство за тези обстоятелства;
- на
03.07.2017 г. в с. Мокрище, обл. Пазарджик, е
поискала от Т.И.В., ЕГН **********, дар - паричната сума от 1 000 лв., който не
ѝ се следва, за да извърши действие по служба - за да извърши във връзка
със службата си престъпление по чл. 311 от НК – като длъжностно лице -
ръководител на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата си да състави официален
документ - Протокол за химическо изследване № ***/03.07.2017 г., в който да
удостовери неверни обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на
Т.И.В., ЕГН **********, е под 0,5 на хиляда, с цел да бъде използван документа
пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пазарджик като доказателство за тези обстоятелства;
- на
21.08.2017 г. на територията на Община Септември, между селата Ветрен и
Братаница, обл. Пазарджик, е поискала от В.П.С., ЕГН
**********, дар – паричната сума от 1 000 лв., за да извърши, и на 22.08.2017
г. в гр. Пловдив е приела от В.П.С., ЕГН **********, дар - паричната сума от
800 лв., който не ѝ се следва, загдето е извършила във връзка със
службата си престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител
на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата си да състави официален документ -
Протокол за химическо изследване № ***/21.08.2017 г., в който е удостоверила
неверни обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на В.П.С., ЕГН
**********, е 1,18 на хиляда, с цел да бъде използван документа пред РУ -
Септември при ОДМВР - Пазарджик като доказателство за тези обстоятелства;
- на
29.08.2017 г. в гр. Хасково е поискала, за да извърши, и на 30.08.2017 г. в гр.
Пловдив е приела от М.Л.М., ЕГН **********, дар - паричната сума от 1 000 лв.,
който не ѝ се следва, за да извърши действие по служба - като длъжностно лице — ръководител на
„***“ при „***“ АД, в кръга на службата си е съставила официален документ -
Протокол за химическо изследване № ***/29.08.2017 г., в който е удостоверила, че концентрацията на алкохол в кръвта
на М.Л.М., ЕГН **********, е 0,97 на хиляда, с цел да бъде използван документа
пред РУ - Чепеларе при ОДМВР - Смолян като доказателство за тези обстоятелства;
- на
30.08.2017 г. в гр. Чепеларе е поискала от Т.А.Ч., ЕГН **********, дар -
паричната сума от 1 000 лв., който не ѝ се следва, за да извърши действие
по служба - като длъжностно лице -
ръководител на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата си да състави официален
документ - Протокол за химическо изследване № ***/29.08.2017 г., в който да
удостовери, че концентрацията на
алкохол в кръвта на Т.А.Ч., ЕГН **********, е под 1,2 на хиляда, с цел да бъде
използван този документ пред РУ - Чепеларе при ОДМВР - Смолян като
доказателство за тези обстоятелства;
- на
30.08.2017 г. в гр. Асеновград е поискала от Р.М.Л., ЕГН **********, дар -
паричната сума от 1 000 лв., който не ѝ се следва, за да извърши действие
по служба - като длъжностно лице - ръководител на „***“ при „***“ АД, в кръга
на службата си да състави официален документ - Протокол за химическо изследване
№ ***/29.08.2017 г., в който да удостовери, че концентрацията на алкохол в
кръвта на Р.М.Л., ЕГН **********, е отрицателна, с цел да бъде използван
документа пред РУ – Мадан при ОДМВР - Смолян като доказателство за тези
обстоятелства;
- на
25.09.2017 г. в с. Крумово, обл. Пловдив е поискала,
за да извърши, и на 26.09.2017 г. в гр. Пловдив е приела от Н.Г.Х., ЕГН
**********, дар - паричната сума от 1 000 лв., който не ѝ се следва,
загдето е извършила във връзка със службата си престъпление по чл. 311 от НК -
като длъжностно лице - ръководител на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата
си е съставила официален документ - Протокол за химическо изследване №
***/25.09.2017 г., в който е удостоверила неверни обстоятелства - че
концентрацията на алкохол в кръвта на Н.Г.Х., ЕГН **********, е 0,44 на хиляда,
с цел да бъде използван документа пред Сектор ПП ОДMBР - Пловдив като
доказателство за тези обстоятелства;
- на
25.09.2017 г. в гр. Пловдив е поискала от Е.П.К., ЕГН **********, дар -
паричната сума от 1 000 лв., който не ѝ се следва, за да извърши действие
по служба - като длъжностно лице -
ръководител на „***“ при „***“ АД, в кръга на службата си да състави официален
документ - Протокол за химическо изследване № ***/25.09.2017 г., в който да
удостовери, че концентрацията на
алкохол в кръвта на Е.П.К., ЕГН **********, е под 1,2 на хиляда, с цел да бъде
използван документа пред РУ - Раковски при ОДМВР - Пловдив като доказателство
за тези обстоятелства;
- на
25.09.2017 г. в гр. Пловдив е поискала от Н.П.И., ЕГН **********, дар -
паричната сума от 1 000 лв., който не ѝ се следва, загдето е извършила във връзка със службата
си престъпление по чл. 311 от НК - като длъжностно лице - ръководител на „***“
при „***“ АД, в кръга на службата си е съставила официален документ - Протокол
за химическо изследване № ***/25.09.2017 г., в който е удостоверила неверни
обстоятелства - че концентрацията на алкохол в кръвта на Н.П.И., ЕГН
**********, е 0,46 на хиляда, с цел да бъде използван документа пред Сектор ПП
при ОДМВР - Пловдив като доказателство за тези обстоятелства.
От обективна страна – безспорно се установи, че подс. Д. е била длъжностно лице – ръководител на ***. Този
факт се установява от приложените трудов договор и допълнително споразумение,
както и длъжностната характеристика.
Безспорно се установи и това, че на инкриминираните дати,
в качеството си именно на длъжностно лице, е поискала от всеки от свидетелите
Ч., В., С., М., Ч., Л., Х., К. и И. дар,
който не ѝ се следва, за това, че е извършила действие по служба /спрямо
– М., Ч., Л. и К./ или престъпление във връзка със службата си – спрямо
останалите свидетели. Установи се и, че
е приела дар – на 28.06.2017 г. сумата от 600 лв. от св. Ч., на 22.08.2017 г. –
сумата от 800 лв. от св. С., на 30.08.2017 г. – сумата от 1000 лв. от св. М.,
на 26.09.2017 г. сумата от 1000 лв. от св. Х.. Относно св. И. – по отношение на
него е направен опит да се получи сумата от 1000 лв., като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята на дееца причини. Такова обвинение – за
получаване на дар от този свидетел обаче няма.
Подсъдимата е осъществила две от формите на
изпълнителното деяние – поискала е и е приела дар, като действията ѝ ясно
материализират това.
Получаването на даровете е също безспорно установено – от
показанията на свидетелите и обясненията на подс. З..
Предметът на престъплението – пари – 4400 лева – са дар
по смисъла на закона – вид имотна облага.
Според настоящия състав и в двата случая е налице
изнудване посредством злоупотреба със служебно положение – подсъдимата, с цел
да набави за себе си имотна облага, е поставила другиго – св. Ч., С., М. и Х. –
при условия, които ги принуждават да дадат неследващ се дар, за да предотвратят
извършване на такива действия по служба от подс. Д.,
въз основа на които да последват неблагоприятни последици – отнемане на
свидетелството за управление на МПС за дълъг период от време, а за св. С. – и
ангажиране на наказателна отговорност. В конкретния случай обаче такова
обвинение няма.
Подсъдимата е извършвала всички действия, свързани с
трудовите ѝ задължения сама. Участието на помагача – подс.
З. – се свежда до посещение на адресите, искане на парични суми от посетените
лица, мотивиране на свидетелите да дадат сума и получаване на средствата от
съгласилите се. Както вече се посочи, касае се за дейност не на съизвършител, а на помагач съгласно цитираните
произведения.
Всички действия както на подс.
Д., така и на подс. З. на инкриминираните дати обективират наличието на пряк умисъл – и двамата са
съзнавали обществената опасност на деянията, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. И двамата са действали с конкретна цел – да получат облага, която
не им се следва
Ето защо двамата подсъдими бяха признати за виновни в
извършване на това престъпление.
Относно наказанието:
Относно
наказанието по чл.311, ал.1 от НК, за което бе призната за виновна подс. Д.: предвиденото в НК наказание е лишаване от свобода
до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл.37, ал.1,
т.6 от НК.
Деянието е със завишена степен на обществена опасност,
доколкото именно въз основа на документите с невярно съдържание не се ангажира
отговорността на лица.
От своя страна подсъдимата Д. е личност с ниска степен на
обществена опасност. Същата е с чисто съдебно минало, трудово ангажирана и
социално интегрирана, семейна е, с малко дете, като всичко това се отчете като
смекчаващи вината обстоятелства. Липсват отегчаващи.
При преценка на обществената опасност на деянието и дееца
и наличните смекчаващи вината обстоятелства се прие, че наказанието следва да
се определи в размер на една година лишаване от свобода. Съдът счита, че не
следва да се налага в този случай и лишаване от права.
Предвиденото от закона наказание за престъплението
квалифициран подкуп – по чл.301, ал.3 вр. ал.1 от НК,
е лишаване от свобода до десет години и глоба до 15000 лв.
Настоящият състав прие, че деянието е с много висока
степен на обществена опасност. Дейността, осъществявана от подсъдимата,
изразяваща се в извършване на изследвания на кръвни проби и отразяване на
резултати в протоколи за химическо изследване, е основа за регулиране на
обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта, в частност – за
спазване на забраната да не се управлява МПС след употреба на алкохол. Именно
изготвяните от подсъдимата протоколи са основата, на база на която се ангажира
отговорността – наказателна и административно наказателна, на различни лица.
От своя страна подсъдимата Д. е личност с ниска степен на
обществена опасност. Същата е с чисто съдебно минало, като са налице същите
смекчаващи вината обстоятелства.
За подс. З. – като смекчаващи
се отчетоха съжалението за извършеното, трудовата ангажираност до задържането,
наличието на семейство и социална интеграция, а като отегчаващи – предишните
осъждания.
Като отегчаващи за двамата се приеха начина на извършване
на деянието – иска се неследващ се дар от лица, които се поставят в положение
на зависимост, притеснявайки ги, че както може да се „оправят“, така могат и да
се завишат резултатите, както и упоритостта при извършване на деянията от
двамата подсъдими, като са налице и други такива, извън предмета на обвинението
– от св. А. също е искан дар за „оправяне“ на резултата.
Броят на деянията също влияе върху размера на
наказанието.
При
съобразяване на факторите, посочени в чл. 54, ал.1 от НК съдът прие, че най –
справедливо е наказанието да се определи при превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства за двамата подсъдими, в размер на три години
лишаване от свобода и глоба в размер на
5000 лева за подс.
Д., а за подс. З. - две години и шест месеца лишаване
от свобода и глоба в размер на 4000 лева.
На основание
чл.301, ал.4 във вр. с ал.3, вр. с ал. 1, вр.
с чл.37, ал.1, т.6 във вр. чл.49, ал.2 НК подсъдимата
Д. бе лишена от правото да заема
длъжност ръководител на „***“ за срок от 4 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Тъй като
подсъдимият вече е осъждан за умишлени престъпления от общ характер на лишаване
от свобода, не е приложима разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Нещо повече –
деянието – предмет на настоящето производство, е осъществено /довършено е/ в
изпитателния срок на друго осъждане – по НОХД №2253/2016 г. на РС Пазарджик.
Ето защо и на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б.“в“ от ЗИНЗС се постанови така
наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимият В.З. да изтърпи при
първоначален строг режим.
На основание
чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК се приспадна от така наложеното наказание
лишаване от свобода на подсъдимия З. времето, през което е бил задържан,
считано от 27.09.2017 г. до влизане на присъдата в сила, като един задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
Както вече
се посочи, деянието – предмет на настоящето производство, е извършено в
изпитателния срок на друго осъждане. Ето защо и на основание чл.68, ал.1 от НК
се постанови подсъдимият З. да изтърпи изцяло и отделно наказанието една година
лишаване от свобода, наложено с присъда №49/10.03.2017 г. по НОХД №2253/2016 г.
на РС Пазарджик, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.В от ЗИНЗС това да стане
при първоначален строг режим.
На основание
чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимата Д.
бе наложено едно общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от
свобода, към което на основание чл.23, ал.3 от НК бе присъединено изцяло наложеното наказание глоба в размер на 5000 лева, а на основание чл.23, ал.2 от НК
се присъедини изцяло и наложеното наказание лишаване от право да заема длъжност ръководител на „***“ за срок от четири години.
Въпреки че
формално са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК – подсъдимата не е
осъждана, а и наказанието лишаване от свобода е в допустим размер, съдът счита,
че за поправяне и превъзпитание е необходимо да изтърпи реално наложеното ѝ
наказание. Ето защо и в съответствие с чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС се постанови
наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода подсъдимата Д. да
изтърпи при първоначален общ режим.
На основание
чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК се приспадна от наложеното наказание лишаване
от свобода на подсъдимата Д. времето,
през което е била задържана, на 27.09.2017 г., като един задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Съдът счита, че именно с така определените наказания и начин на изтърпяване
ще се осъществят целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – индивидуалната
превенция спрямо всеки от подсъдимите, а именно да се въздейства спрямо тях
поправително – възпиращо и възпитателно, а и генералната такава спрямо
обществото.
С оглед постановената осъдителна присъда и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК всеки от подсъдимите Й.Д. и В.З. бе осъден да
заплати: по сметка на ОД на МВР - гр. Пловдив сумата от по 381,91 лв. всеки
един от тях, представляваща част от направените разноски в хода на досъдебното
производство; в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
Пловдив, всеки един от тях сумата от по 263,22 лв., представляваща част от
направените разноски в хода на съдебното производство.
В пледоарията си прокурорът поиска да се отнемат в полза на държавата на
основание чл.307а от НК веществените доказателства – пари. Това виждане обаче
не се споделя от съдебния състав. Средствата са предоставени от св. И. на
разследващите с цел разкриване на престъплението /видно и от протокола за
доброволно предаване/. Отнемането им в полза на държавата като предмет на
престъплението би било не само несправедливо – същият е принуден да даде
средства на подсъдимата, а и неоправдана репресия спрямо него и толериране на
подсъдимата, която на практика е искала средствата, а тя не би била
санкционирана, за сметка на И.. Нещо повече – това разбиране би било в разрез с
ТР №2/21.12.2011 г. на ВКС, ОСНК. В
Решение № 382 от 26.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 368/2009 г., II н. о., НК,
също изрично е отбелязано, че б
елязаните банкноти не са предмет
на престъплението, подлежащ на отнемане по чл.
307а от НК. Те не са предназначени да корумпират, а да разобличат
корупционна схема, поради което и на това основание трябва да се върнат на
собствениците.
Ето защо се постанови веществените доказателства пари - 1 бр. банкнота с номинал 100 лв., 14
бр. банкноти с номинал 50 лв. всяка и 8 бр. банкноти с номинал по 20 лв. всяка,
предадени за съхранение на домакина на ОДМBP – Пловдив, да се върнат след
влизане в сила на присъдата на свидетеля Н.П.И..
На основание
чл.307а от НК и в съответствие с ППВС №7/87 г., т.17а, подсъдимата Д. бе
осъдена да заплати действително получената сума от 4400 лева, представляваща
равностойността на предмета на престъплението по чл.301, ал.3 от НК,
включително и равностойността на сумата, върната на св. И..
За
веществените доказателства, приложени по делото: 3 бр. ролки, представляващи
ленти от газхроматограф, и 2 бр. лабораторни книги,
се постанови след влизане в сила на присъдата да се върнат на *** АД.
За
веществените доказателства - мобилен телефон марка „Самсунг“,
модел „Галакси S7 Едж“,
ведно със симкарта на „Теленор“,
собственост на подс. З., приложени към делото, се
прие, че са послужили за извършване на престъплението, като на основание чл.53,
ал.1, б.а от НК се постанови да се отнемат в полза на държавата.
Относно
приобщените с протоколи за доброволно предаване кръвни проби, оставени на
съхранение в лабораториите, изготвили химическите експертизи – НИК - София и
СТХЛ при ВМА – София, се постанови да се унищожат след влизане на присъдата в
сила.
Причините за
извършване на престъплението са незачитане на законовите разпоредби и
установения в страната правов ред от двамата подсъдими и стремеж към лично
облагодетелстване.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: