Определение по дело №26197/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2249
Дата: 18 януари 2023 г. (в сила от 18 януари 2023 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110126197
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2249
гр. София, 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110126197 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. А М. солидарно
срещу Р. А. Н. и „ЗМБГ“ АД.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответниците. Съдът е
констатирал, че подаденият от ответника Р. А. Н. отговор на исковата молба не
отговаря на изискванията на процесуалния закон, поради което с разпореждане от
31.08.2022 г. му е указал да отстрани нередовността. В указания от съда срок, и след
неговото продължаване, указанието не е изпълнено, поради което следва да се приеме,
че са налице указаните последиците от неизпълнение на указанието, а именно, че съдът
ще приеме, че по делото не е постъпил отговор на исковата молба от Р. Н..
С отговора на исковата молба ответникът „ЗМБГ“ АД е предявил насрещен иск за
осъждането на ищеца да му заплати обезщетение за причинени вреди. Насрещният иск
не отговаря на изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127 ГПК и чл. 128
ГПК, поради което с разпореждане от 17.01.2023 г. на „ЗМБГ“ АД бяха дадени
указания за отстраняването им. Същевременно съдът счита, че съвместното
разглеждане на насрещния иск значително ще затрудни и производството по
настоящото дело, поради което на осн. чл. 211, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено
отделянето му.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът е оспорил представената по делото транскрипция на видеоклип.
Доколкото се касае за частен свидетелстващ документ, то следва да се посочи, че
неистински по своето съдържание могат да бъдат само официалните свидетелстващи
документи. Частният свидетелстващ документ по правило не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила, поради което неговата вярност, т.е.
съответствието на материализираното в него изявление с обективната действителност,
не може да се оборва по реда на чл. 193 ГПК. Същият ще се прецени с оглед
останалите събрани в производството доказателства.
Неоснователно е искането на ищеца за изискване в цялост на прокурорска
преписка № 40171/2021 г. по описа на СРП. Искането е мотивирано с факта, че същата
съдържа събрани доказателства /СТЕ, свидетелски показания и т.н./. Следва да се
1
посочи, че събрани и проверени в друго производство доказателства не могат да се
използват в настоящото производство, освен по изключение /напр. когато е налице
пречка за непосредствено събиране на доказателството от съдебния състав/.
Същевременно съдът намира искането за частично основателно – по отношение на
издадените прокурорски постановления по преписката, които следва да бъдат изискани
за прилагане към настоящото производство.
Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 186 ГПК за изискване от МВР,
Дирекция „Национална система 112“ да представи справка дали на 31.08.2021 г. на
телефон 112 има получен сигнал от тел. номер ......., от който да се установява, че е
повикан екип на спешна помощ в гр. София, съответно да бъдат посочени данни за
подателя на сигнала.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане,
единият от които за установяване на механизма на причинената на ищеца телесна
повреда, а другият – за претърпените от него болки и страдания.
Направеното от ищеца искане за задължаване на ответника по реда на чл. 190
ГПК да представи препис от трудов и/или граждански договор, сключен с Р. А. Н.,
действащ към 31.08.2021 г. е основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ответника „ЗМБГ“ АД за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на призоваване
относно фактите, свързани с осъществена от ищеца провокация спрямо ответника Р. Н.
е основателно. На осн. чл. 159, ал. 2 ГПК първоначално следва да бъде допуснат до
разпит единият от поисканите двама свидетели за установяване на спорния факт.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства е нередовно,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 2 ГПК. Искането касае разпит на
свидетел при режим на призоваване, като не са посочени трите му имена и адрес за
призоваване. На ответника следва да се даде указание.
Неоснователни са исканията на ответника „ЗМБГ“ АД за задължаване на ищеца
да представи видеозапис от процесния инцидент и допускане на СТЕ, както и за
задължаване на „Нова Броудкастинг груп“ ЕООД да представи материал от 07.09.2021
г. от сутрешния блок „Здравей България“, както и да се задължи третото лице да
удостовери автентичността на записа. Ищецът не твърди понастоящем да съхранява
процесния запис, а санкцията на чл. 161 ГПК, предвидена в разпоредбата на чл. 190,
ал. 2 ГПК може да се приложи единствено при сигурни данни, че у лицето се намира
съответното доказателство. Освен това исканията не са и необходими с оглед
разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ГПК, доколкото за установяване на спорните факти са
допуснати гласни и писмени доказателства.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ДОКЛАДВА на ръководителя на Първо ГО за разпределение като ново
гражданско дело препис от отговора на исковата молба, подаден от „ЗМБГ“ АД, в
който е обективиран предявеният насрещен иск, ведно с препис от настоящото
определение и препис от Разпореждане № 6881/17.01.2023 г. След извършване на
разпределението, новообразуваното гражданско дело да се докладва на съдията-
докладчик.
2
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРП издадените прокурорски постановления по прокурорска
преписка № 40171/2021 г., като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца в останалата му част за
изискване на преписката в нейната цялост.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК от МВР, Дирекция „Националната система
112“ в едноседмичен срок от съобщението да предостави справка дали на 31.08.2021 г.
на телефон 112 има получен сигнал от тел. номер ......., от който да се установява, че е
повикан екип на спешна помощ в гр. София, съответно да бъдат посочени данните за
подателя на сигнала, като му се УКАЖЕ, че при неизпълнение може да му бъде
наложена глоба.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели при режим на довеждане от ищеца, единият от които за установяване на
механизма на причинената на ищеца телесна повреда, а другият – за претърпените от
него болки и страдания.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на един
свидетел при режим на призоваване за установяване на посочените от ответника
„ЗМБГ“ АД спорни факти, свързани с осъществена от ищеца провокация спрямо
ответника Р. Н..
УКАЗВА на ответника „ЗМБГ“ АД в петдневен срок от съобщението да посочи
трите имена на свидетеля, адрес за призоваване, телефонен номер (ако му известен),
както и да представи доказателство за внесен депозит в размер на 40 лева по сметка на
СРС за призоваването на свидетеля.
При неизпълнение на указанието в срок, допуснатото събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел ще бъде отменено от съда, като
производството по делото ще продължи без събиране на това доказателство.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника „ЗМБГ“ АД за задължаване по реда на чл.
190 ГПК на ищеца да представи на технически носител видео запис от собствения си
мобилен телефон от процесния инцидент, както и да бъде допусната СТЕ; както и за
задължаване по реда на чл. 192 ГПК на „Нова Броудкастинг груп“ ЕООД да представи
материал от 07.09.2021 г. от сутрешния блок „Здравей България“, както и да се задължи
третото лице да удостовери автентичността на записа.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.03.2023 г. от 10:40 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Да се призове посоченият от ответника „ЗМБГ“ АД свидетел и на посочения от
него адрес, в случай че бъде изпълнено указанието на съда , в това число и
представено доказателство за внесен депозит в определения размер.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД /по отношение на ответника „ЗМБГ“ АД/ и по чл. 45 ЗЗД /по отношение на
ответника Р. А. Н./ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 2000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца,
вследствие на непозволено увреждане, причинено от ответника Р. Н. на 31.08.2021 г.,
ведно със законна лихва от предявяването на исковата молба до погасяването, както и
искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца сумата от 145,57 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2021
г. /деня на увреждането/ до 19.05.2022 г.
3
Ищецът Д. А М. твърди, че на 31.08.2021 г., около 22:45 ч., минавал по бул.
„България“ срещу Техникума по текстил. Забелязал трима служители на „ЗМБГ“ АД -
Р. А. Н., ............., които извършвали дейност по почистване на улицата и тротоара.
След като останал с впечатление, че те не изпълняват качествено работата си - не мият
булеварда и тротоарите, а само ги пръскат с вода, решил да поговори със служителите,
попитал ги от коя фирма са и поискал телефонния номер на ръководителя им. Твърди
се, че служителите отказали да разговарят с него, започнали да се държат агресивно,
употребили множество обидни думи, започнали да го пръскат с маркуча и да го
замерят с камъни. Ищецът многократно отправял към служилите на „ЗМБГ“ АД
реплики за продължаване на разговора в рамките на добрия тон. Въпреки това,
ответникът Р. Н. го подгонил с лопата в ръка. Ищецът започнал да бяга. Сочи, че щом
го доближил, Н. хвърлил лопатата и ударил ищеца в областта на тила, той паднал на
земята и изгубил съзнание. На инцидента имало случайни очевидци, които се спрели,
за да помогнат на ищеца. След като дошъл в съзнание, ищецът усетил остра болка в
областта на тила, която му пречела да се изправи, поради което продължил да лежи на
земята. Помолил един от спрелите минувачи да позвъни на телефон 112, като за целта
й предоставил мобилния си телефон. На мястото пристигнал екип на спешна помощ,
който транспортирал ищеца до болнично заведение. При извършения на следващия ден
преглед в Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД било установено, че М. е получил травматични увреждания -
кръвонасядане и подкожен хематом в дясната тилна област на главата.
Счита, че с действията си Р. А. Н., служител при ответника, е осъществил състава
на непозволено увреждане, вследствие на което ищецът е претърпял значителни по
интензитет неимуществени вреди. Твърди неимуществените вреди да са причинени
както от изпитваната в продължение на дни физическа болка от удара в тилната област
на главата и полученият подкожен хематон, така и морални вреди, изразяващи се в
стрес от посещението на болнично заведение, безпомощното състояние, в което е
изпаднал в резултат от удара, както и шока от това, че се е събудил на земята,
заобиколен от непознати хора и със силна болка, която му пречила да се изправи.
Изпитвал разочарование от липсата на контрол върху разходването на публични
средства за некачественото извършване на общественополезна дейност. Загубил
мотивация и изпитвал трудности в общуването. Счита, че между противоправното
деяние и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинно-следствена връзка.
Твърди, че деянието е извършено по повод изпълнението на работата на служителя -
действията на Р. Н. били пряко свързани с изпълняваната от него работата, извършени
били в работно време и със средства на работодателя, поради което следвало да се
ангажира и солидарната отговорност на „ЗМБГ“ АД.
Поради тези и останалите изложени съображения моли съдът да уважи в
условията на солидарност предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът „ЗМБГ“ АД изцяло оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове. Сочи, че доколкото описаното действие осъществява признаци на
престъпление от частен характер по НК, за което имало влязло в сила постановление,
то е недопустимо граждански съд да установява отговорност за вреди от непозволено
увреждане, когато същото деяние съставлява извършено престъпление и липсва влязла
в сила присъда. Алтернативно, счита, че исковете са неоснователни. Оспорва
твърденията на ищеца, че вредите са причинени при или по повод изпълнение на
работата на ответника Р. Н., както и че същите са пряко свързани с изпълнявана от него
работа. Сочи, че описаните действия в исковата молба са по повод личен спор между
работника и ищеца относно извършеното от жалбоподателя заснемане на лицето на
работника. Твърди, че хвърлянето на лопата от страна на Р. Н. не е част от
задълженията на служителя и не е във връзка с изпълняваната от него работа.
4
Извършеното от служителя действие не било свързано по никакъв начин с възложената
му работа.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че
ищецът е преследвал екипи на ЗМБГ АД, многократно е провокирал служителите.
Сочи, че ищецът няма качеството на лице, което да контролира работата на
служителите на ЗМБГ АД. Възложител на ответника била Столична община, като
именно възложителят имал правомощия да контролира контролира изпълнителя, чрез
оправомощени от него лица. Ищецът извършил непристойните и незаконосъобразни
действия по отношение на екипа от служители на ответника. Твърди се, че ищецът е
принуждавал служителите на ЗМБГ АД да му обърнат внимание, въпреки тяхното
изрично несъгласие, което можело да се определи като тормоз от страна на М.. Сочи
се, че ищецът е заснел видеозапис с мобилния си телефон, въпреки изричното
несъгласие на служителите; държал се непристойно и арогантно, обиждал е
служителите и ги е заплашвал. Със заснемането нарушил правото на заснетите лица,
гарантирано в Конституцията /чл. 32/. Оспорва твърдението на ищеца, че е загубил
съзнание от нанесен му удар, като същото се опровергавало от представената
транскрипция на видеозапис. Намира, че въведените в искова молба твърдения за
претърпени морални страдания, изразяващи се в разочарование от липсата на контрол,
понижена самооценка, отнасяща се до безсилие „пред лошата организация“, и загуба
на мотивация, не биха могли да бъдат пряка последица от твърдяното действие на Р.
Н.. Оспорва и твърденията на ищеца, че в продължение на седмици се е затворил в себе
си и в продължение на седмици изпитвал трудности в общуването. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
По исковете по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лицето Р. Н., за което
отговаря ответникът ЗМБГ АД /извършено действие по нанасяне на удар с лопата/, в
причинна връзка с което да е настъпил процесният инцидент, от който ищецът е
претърпял твърдените вреди.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат, че са
погасили претендираното вземане, за което обстоятелство не сочат доказателства.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден главен
дълг, изпадане на ответниците в забава и периода на забавата, в това число изпратена
до ответника ЗМБГ АД покана за заплащане на обезщетение преди предявяване на
исковата молба, в случай че е налице такава.
При доказване на горното в тежест на ответниците е да установят своевременно
погасяване на задължението, респ. след получена покана.
По предявеното в условията на евентуалност възражение за съпричиняване по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в тежест на ответника ЗМБГ АД е да докаже по делото твърдяното от
него поведение на увреденото лице, което да е допринесло за настъпване на вредите.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6