Решение по дело №4123/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 927
Дата: 3 август 2021 г.
Съдия: Мария Яначкова
Дело: 20201000504123
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 927
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20201000504123 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260015 от 28 юни 2020г. по гр. д. № 535/2019г.,
Софийски окръжен съд, І ГО, 6 състав е осъдил Гаранционния фонд да
заплати на Б. Г. С., на основание чл. 288, ал.1, т.2 б. "а" от КЗ (отм.), сумата
от 30 800,00 лева /тридесет хиляди и осемстотин лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 04.06.2015г. от Й. Г. Й. при управление на МПС - лек
автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху
сумата – главница, считано от 10.02.2018г. до окончателното й изплащане,
като отхвърлил като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 30 800 лв. до пълния предявен размер от 320 000 лв.
/триста и двадесет хиляди лева/; осъдил Гаранционния фонд на основание чл.
288, ал.1, т.2 б. "а" от КЗ (отм.), сумата от 5 498, 87 лв. /пет хиляди
четиристотин деветдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени в
1
резултат на ПТП, реализирано на 04.06.2015г. от Й. Г. Й. при управление на
МПС- лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ***, представляваща сторени
разходи за лечение и медицински консумативи, ведно със законната лихва
върху сумата – главница, считано от 10.02.2018г. до окончателното й
изплащане; осъдил ГФ на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.),
сумата от 2 453,32 лева /две хиляди четиристотин петдесет и три лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща разлика между брутното трудово
възнаграждение, получавано от ищеца и полученото парично обезщетение за
временна нетрудоспособност от НОИ, ведно със законната лихва върху
сумата – главница, считано от 10.02.2018 г. до окончателното й изплащане;
отхвърлил като неоснователен иска за обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 2 453, 32 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и три лева и
тридесет и две стотинки/ до пълния предявен размер от 5 690,85 лв. /пет
хиляди шестстотин и деветдесет лева и осемдесет и пет стотинки/; отхвърлил
като неоснователни предявените искове за законна лихва върху главниците,
считано от 04.06.2015г. до 10.02.2018г.; осъдил ГФ на осн. чл. 38, ал. 2 от
САК да заплати на представителя по пълномощие на ищеца разноски,
направени пред първа инстанция, в размер на 1 164, 68 /хиляда сто шестдесет
и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ за адвокатско възнаграждение;
осъдил ищеца да заплати на ГФ, разноски, направени пред първа инстанция, в
размер на 300, 00 лв. /триста лева/ за юрисконсултско възнаграждение;
осъдил ГФ да заплати по сметка на Софийския окръжен съд държавна такса
за производството по делото върху уважения размер на исковете в размер на 1
550, 09 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева и девет стотинки/ и сумата от 1
727, 40 лв. /хиляда седемстотин двадесет и седем лева и четиридесет
стотинки/, представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица.
Решението е постановено при участието на Й. Г. Й. с ЕГН: ********** в
качеството на трето лице - помагач на ответника ГФ.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца Б.
Г. С. срещу решението по гр. д. № 535/2019г. на СОС, ГО, 6 състав в негови
отхвърлителни части. С оплаквания, че решението е неправилно,
концентрирани върху нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД, се иска
отмяната му и уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди изцяло, като се присъди и законна лихва върху
2
претендираните обезщетения от 17.11.2017г. С оглед искането, отправено към
въззивния съд, съдът приема, че решението на първа инстнация в частта, в
която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва, се атакува само
за периода 17.11.2017г. – 10.02.2018г.
Ответникът Гаранционен фонд е оспорил въззивната жалба на ищеца.
Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,
че в полза на ищеца, който е бил на 29г. към датата на процесното ПТП, е
възникнало вземане по чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“б“ КЗ (отм.) срещу ГФ в размер
на 110 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството
на множеството травматични увреди, с възникнала опасност за живота му,
интензитета на болките, които е преживял и продължителността на
възстановителния период, необходимостта от чужда помощ, вкл. отражението
върху емоционалното и психическото му състояние, икономическите условия
към датата на ПТП и след приспадане на частичното плащане от 79 200 лв., е
присъдил сумата 30 800 лв. Законна лихва за забава върху претендираните
обезщетения е присъдил считано от изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 КЗ
(отм.).
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично
неправилно.
Предявен е иск при правна квалификация чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“б“ КЗ
(отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 320
000 лв. от пострадало лице от ПТП, причинено от водач на лек автомобил без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, срещу ГФ. Производството
по делото е висящо пред въззивния съд за размер на обезщетението за
неимуществени вреди над 30 800 лв. до 320 000 лв., за който висящността на
спора е пренесена пред настоящата инстанция и както и относно началния
момент на забавата - в частта, която е отхвърлено искането за присъждане на
3
лихва за забава за периода 17.11.2017г. – 10.02.2018г.
В случая се твърди, че процесното застрахователното събитие е ПТП
от 04.06.2015г., при което е причинено непозволено увреждане на ищеца
(роден на ***г.).
С влязла в сила присъда № 62/22.12.2016г., постановена по НОХД №
81/2016г. по описа на РС-Самоков, Й. Г. Й. е признат за виновен в това, че на
04.06.2015г., около 18,45 ч., в гр. Самоков, на кръстовището на бул. „Искър“ и
ул. „Софроний Врачански“ /пред магазин Билла/, при управление на МПС -
лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение
по пътищата, установени в чл. 37, ал. 1, изр. първо от Закона за движението
по пътищата и в чл. 84, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на
Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е причинил на Б. С.,
различни по вид телесни увреждания – коремна травма, изразяваща се в
разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха с излив на кръв в
коремната кухина, счупване на дясната лопатка, счупване на второ, трето,
четвърто, шесто, седмо и осмо десни ребра, контузия на белите дробове с
излив на кръв в дясната плеврална кухина, които увреждания съставляват
тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, вследствие на коремна травма, изразяваща се в
разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха с излив на кръв в
коремната кухина - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. първо вр. чл.
342, ал. 1 НК.
С Експертно решение на ТЕЛК-общи заболявания към Медицински
институт - МВР № 0052 от зас. 018/28.01.2016г. на ищеца е определен 56 %
трайно намалена работоспособност за период от три години - до 01.01.2019г.,
с водеща диагноза „Други уточнени травми с включване на няколко области
от тялото“, като са описани травмите, получени на 04.06.2015г., обсъждани
по-нататък в мотивите на решението в заключенията на вещите лица по
изслушаните по делото експертизи.
С Експертно решение на ТЕЛК-общи заболявания към МИ - МВР №
0625 от зас. 204/17.12.2018г. на ищеца е определен 20 % ТНР за период до
01.12.2020г., с водеща диагноза „Други уточнени травми с включване на
няколко области от тялото“, като са описани травмите, получени на
4
04.06.2015г., в това число посттравматичен централен отоневрологичен
синдром.
Според заключението на тричленната комплексна
съдебномедицинска експертиза на вещи лица специалисти по ортопедия,
неврология и хирургия, изслушана в първоинстанционното производство,
изготвено въз основа на медицинската документация и след личен преглед на
ищеца, извършен на 06.03.2020г., в резултат на тежкото ПТП ищецът е
получил съчетана травма на глава /черепномозъчна травма, мозъчна контузия,
травматичен САК, мозъчен оток/; гръден кош /серийни фрактури на 6 ребра
отдясно - на 2, 3, 4, 6, 7 и 8 ребра/, заедно с хемопневмоторакс от 400 мл и
раздробена фрактура на дясна лопатка, фрактура на 12 гръден прешлен/;
корем - руптура на черен дроб и десерозация на стомаха, заедно с 1000 мл
хемоперитонеум; и фрактура на ладиевидната кост на стъпалото. Тази
съчетана травма е довела до травматичен, хеморагичен шок и коматозно
състояние. При приемане на пострадалия в районната болница вследствие на
тежката съчетана травма е бил в състояние на травматичен шок. След
първоначално оказаната помощ е транспортиран до Пирогов, където е
подложен на спешно оперативно лечение, включващо срединна лапаротомия,
шевове на черен дроб за хемостаза, както и на стомаха, залагане на коремни
дренажи, поставяне на гръден дрен с оглед разгъване на колабиралия при
ПТП десен бял дроб и евакуиране на събраната там кръв. Пострадалият е бил
на апаратна вентилация поради коматозното състояние, хемодинамиката му е
била нестабилна и в този смисъл трамватичният шок реализира критериите на
медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за
живота“, като рискът за живота е бил реален и е преодолян в резултат на
проведеното интензивно лечение. Мозъчната контузия и травматичният САК,
както и мозъчният оток са причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота, което са причинили и хемопневмоторакса, руптурата на
черен дроб и нарушаване на серозата на стомаха, заедно с 1000 мл
хемоперитонеум. Получените фрактури са причинили трайно затруднение в
движенията на снага и лявата глезенна става за период, по-дълъг от 30 дни, –
в случая за около 4 месеца. До една година след инцидента са били налице
симптоми на нарушения на адаптацията и посттравматично стресово
разстройство като резултат от психичната преработка на стресовото събитие,
5
последиците от влошеното му здраве, рязката промяна в ежедневието,
промяна на социалните контакти, очаквани трудности в бъдеще. Това
състояние е проследявано от психиатър и психолог и след проведено лечение
е отчетено стабилизиране на състоянието. До края на 2015г. са налице данни
за цервикобрахиален и лумбосакрален полирадикулерен синдром с
протрахиран болков синдром и ограничен обем на движения в раменния пояс,
понякога с ирадиация към дясна ръка. След преодоляване на кризисния
период е започната физиотерапия, насочена към преодоляване последствията
от травмите и вертикализиране на болния. Във връзка с новопоявили се
оплаквания към края на 2018г. /потварящи се пристъпи от изтръпване на
дясна телесна половина/, след направено ЕЕГ са изключени късни последици
на черепно-мозъчната травма; няма оплаквания и патологични отклонения
при физикалното изследване по органи и системи, включително и
неврологичния статус. Болките от получените фрактури са били с умерена
интензивност след излизането на ищеца от комата, с изостряне до силни при
опит за раздвижване на снагата и стъпване на левия крак и затихващи към
края на възстановителния период от 4 месеца. На лечение е била подложена
само фрактурата на ладиевата кост на лявото стъпало чрез поставяне на
гипсова шина за 20 дни. По отношение на получените фрактури не се
установяват усложнения, при проведения личен преглед е установено, че
фрактурите са зараснали и са възстановени напълно, без да довеждат до
функционален дефицит в съседните стави, като след зарастване на ребрените
фрактури е била назначена дихателна рехабилитация. За периода на
обездвижване пострадалият е имал нужда от чужда помощ. Според това
заключение, изготвено през м.05.2020г., не се налага ищецът да провежда
поддържащо лечение за оплакванията с неврологичен характер, не се налага
лечение и по отношение на получените фрактури за в бъдеще, за които до 1
година след ПТП е провеждал курсове на лечение с медикаменти. Според
това заключение увредената предна кръстна връзка и медиален мениск на
дясно коляно не са в причинна връзка с процесното ПТП - установени са за
първи път с МРТ изследване от 16.10.2017г.
Според заключението на повторната СМЕ, назначена от въззивния
съд, изговено от вещи лица със същите специалности като тези от
първоначалната СМЕ, от настъпилото на 04.06.2015г. тежко ПТП ищецът е
6
получил следните увреждания:ЧМТ.Мозъчна контузия. Травматични
субарахноидни кръвоизливи. Мозъчен оток. Счупване на дясната лопатка.
Контузия на раменния пояс. Счупване на II, III, IV, VI, VII и VIII десни ребра.
Контузия на белите дробове с излив на кръв и наличие на въздух в дясната
плеврална кухина. Разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха с излив
на кръв в коремната кухина. Ретроперитонеалин хематом. Счупване на Т12
/гръден прешлен/. Счупване на ладиевидната кост /стъпална кост/ на
стъпалото на левия крак. Мозъчната контузия, травматичният САК,
мозъчният оток са реализирали критериите на медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота, а счупването на Т12
/гръден прешлен/ е довело до трайно затрудняване на движението на снагата
за период по-голям от 30 дни. Контузията на раменния пояс с увреждане на
десен аксиларен нерв /ЕМГ изсл./ е довела до трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник за период, по-голям от 30 дни.
Счупването на дясната лопатка е довело до трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник за период, по-голям от 30
дни.Счупването на II, III, IV, VI, VII и VIII десни ребра е довело до трайно
затрудняване на движението на снагата за период по-голям от 30 дни.
Счупване на ладиевидната кост /стъпална кост/ на стъпалото на левия крак е
довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за
период, по-голям от 30 дни. Контузията на белите дробове с излив на кръв и
наличие на въздух в дясната плеврална кухина, обуславя разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Коремната травма, изразяваща се в
разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха с излив на кръв в
коремната кухина, както и наличието на ретроперитонеален хематом
(кръвонасядане), по своя характер реализира медико-биологичния признак на
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, тъй като без
извършване на оперативната интервенция на коремната кухина и активната
реанимация и лечение след операцията, смъртният изход от установените
разкъсвания на коремни органи би бил неминуем, т. е. операцията е била
животоспасяваща. Вследствие на ПТП относно ЧМТ са настъпили
усложнения, формиращи церебрастенен посттравматичен синдром като късна
последица при травмената болест на мозъка, каквито са описаните при
жалбоподателя оплаквания от пристъпно главоболие, световъртежни кризи,
нарушение на съня, тревожност, страх, лесна уморяемост, изтръпвания,
7
обусловени в многократни консултации с невролог и психиатър.
Здравословното му състояние е проследявано с неврообразни изследвания -
КТ и МРТ на мозъка, с ЕЕГ. Вследствие травмата в областта на раменния
пояс е налице периферно стволова увреда на десния аксиларен нерв, доказана
с ЕМГ изследване, обуславяща ограничено отвеждане на дясната ръка в
областта на дясната раменна става. С цитираното ЕР на ТЕЛК-МИ МВР №
0625/17.12.18г. е определена 20 % ТНР с описани противопоказания на труд.
На пострадалия е провеждано оперативно, медикаментозно и
рехабилитационно лечение. С оглед усложненията по отношение
неврологичните страдания е необходимо проследяване с КТ, ЯМР на мозъка,
ЕЕГ изследване с оглед късните последици на травмената болест на мозъка,
включващи епи-симптоматика, ЕМГ изследване на раменния нервен сплит
вдясно след провеждане на медикаментозно и рехабилитационно лечение.
Относно счупванията на ребрата, дясната лопатка и ладиевидната кост на
ляво стъпало, при прегледа извършен на 26.05.2021г., не е установено
наличие на трайни последици и усложнения след проведеното лечение. По
отношение коремната травма при клиничния преглед на 26.05.2021г.,
извършен от вещото лице - хирург, не са установени трайни функционални
последици и усложнения след проведената коремна операция, но е налице
следоперативна херния (евентрация) в горната трета на оперативния белег на
корема, а лечението й може да бъде само оперативно. По отношение на
описаните усложнения от неврологично естество е било предприето
медикаментозно и рехабилитационно лечение. По отношение на получените
фрактури не са установени усложнения, налагащи предприемане на лечение
за в бъдеще, а както се посочи, описаната следоперативна херния изисква
отново оперативна корекция/лечение. Усложненията в здравословното
състояние на пострадалия, вследствие претърпяното ПТП, се обуславят от
пристъпни главоболия, световъртежи и др. като посттравматичен
церебрастенен синдром, ограничено движение в дясна раменна става с
противопоказания за упражняване на тежък физически труд. Предвид
усложненията след преживяното ПТП пострадалият продължава и към
средата на 2021г. да изпитва болки и страдания. В съдебно заседание вещите
лица са обобщили, че по отношение на хирургичния и ортопедичен статус
пострадилят е възстановен напълно, а по отношение на неврологичния статус
има усложнение от травмената болест на мозъка – това е посттравматичният
8
церебрастенен синдром, възстановяването от който може да продължи с
години, тъй като е индивидуално. Този синдром се изразява в оплаквания от
главоболие, нарушен сън, памет и концентрация, чести световъртежни кризи,
като във връзка, със световъртежите на пострадалия му е определен и процент
ТНР.
По делото са събрани и гласни доказателства за установяване на
търпените неимуществени вреди чрез разпит на св. С. – майка на ищеца и на
св. Г. – негов приятел, които подлежат на преценка по реда на процесуалното
правило на чл. 172 ГПК, като се има предвид възможната им
заинтересованост в полза на ищеца.
От показанията на св. С., които са в унисон с другите данни по
делото, е установено, че след ПТП синът й не можел да се справя без чужда
помощ за хранене, придвижване, постоянно му се виело свят, не можел да се
изправи. Взели инвалидна количка, като първоначално го носили до тоалетна,
изправяли го, обличали го. Бил в много тежко състояние. Дълго време се
възстановявал. В болницата казвали, че е в тежко положение и може всичко
да го убие. Обяснили на 15 ден, че ако не изкара 72 часа, си отива. След 15
ден го събудили, той бълнувал, изпадал пак в кома. След изписването,
първоначално тя и съпругът й се грижили за него, след това само тя и за
целта взели инвалидната количка, за да може по-лесно да го обслужва. Той не
можел да ходи, виело му се свят. След това започнали рехабилитации, тогава
се появили други болки. При постъпването в болницата приоритет бил
черният дроб, после започнали болки в коляното. Два месеца бил с гипс на
левия крак на глезена. Искали да го оперират, но след консултации се
отказали от операция. Синът й не можел да ходи, залитал. Шест месеца
стояла до него до леглото. След шестия месец също имал нужда от помощ,
тъй като не можел да пази равновесие. При рехабилитацията се раздвижвал,
но го боляло и продължавало да го боли. След скенер му казали, че може да
започне да получава епилептични пристъпи и това психически го сринало.
Преди операцията бил спортна личност, ходил на състезания. По професия
бил пожарникар и спортувал, вече се чувствал малоценен, потиснат, нервен,
напрегнат, не бил човекът, който бил преди. Към м.05.2020г., когато се
провежда разпитът, вече работил като шофьор - пожарникар. Стоял дълго
време вкъщи, като използвал и отпуска си, тъй като болничните не му били
9
достатъчни. След 9 месеца се върнал на работа. Колегите му не го
натоварвали и се съобразявали с положението му. По време на грижите, които
полагала, отначало пикаел в гърне, после го носили с мъжа й до тоалетната, а
после тя си помагала с количката. Не можел да ходи с патерици, защото
лопатката му била счупена, левият му крак бил с гипс, десният след удара бил
направо черен и всичко го боляло, единствено лявата ръка „била по така“.
От показания на св. Г., приятел с Б. от детство, е установено, че
преди инцидента той бил доста весело момче, социален, излизали по
заведения, ходили на фитнес, играели футбол, бил доста контактен и весел.
След случилото се се затворил, не искал да излиза, бил потиснат. Станал
съвсем различен след инцидента. Повече си седял вкъщи. Преди ПТП се
движили по булевард в Самоков и след като кола му отнела предимството,
свидетелят видял Б. лежащ зад колата. Той не помръдвал Свидетелят му
свалил каската, той бил повърнал в нея. Свидетелят му оказал първа помощ,
тъй като е лекар, а Б. се бил глътнал езика. Свидетелят извадил езика и му
оказал първа помощ докато дойдат медиците. Посещавал го в болницата, бил
в тежко състояние, интубиран. Петнадесет - двадесет дни бил в кома. Колеги
на свидетеля му давали сведения за него. Бил в доста тежко състояние, тъй
като имал доста травми и вътрешни счупвания и не давали никакъв шанс за
него. Към м. 05.2020г., когато се провежда разпитът, Б. бил затворен в себе
си, не излизал много, почнал работа. Свидетелят му ходел на гости, но той не
говорел, не бил същото момче. Когато го посещавал, доста се е оплаквал от
болки, трудно се придвижвал, бил отпаднал. Оплаквал се от краката, в
областта на травмите, кръста. Ходил на рехабилитация и по други лекари. За
рехабилиционите процедури знае, че Б. е ходил в София. След като се върнал
на работа, не се чували толкова често като преди, затворил се в себе си и се
отчаял. Притеснявал се от белезите от операциите, казвал, че е като
географска карта и се притеснявал да ходят на басейн.


Не се спори, че ищецът е сезирал ответника с претенцията си за
заплащане на обезщетения за вреди на 10.11.2017г.
10
Доколкото ответникът не е обжалвал решението на
първоинстанционния съд в негови осъдителни части – до присъдения размер
на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, както и с оглед
безспорното по делото частично плащане на 79 200 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, освен че няма и други спорни факти на настоящия етап
от производството, извън размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди (с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД) и относно
началния момент на забавата с оглед приложението на чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.),
страните са обвързани и от сила на пресъдено нещо, въз основа на която
съдът е длъжен да приеме, че ищецът е пострадало лице от ПТП, станало на
04.06.2015г., установено и със съдебен акт, задължителен за гражданския съд
(чл. 300 ГПК; чл. 413 НПК), а ответникът дължи обезщетения за вреди, в
хипотеза на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.), причинени от делинквент,
който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
(чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 288 вр. чл. 265, ал. 1 КЗ отм.).
Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от ПТП, станало
на 04.06.2015г., извън тези от състава на престъплението, за извършването на
което е бил признат за виновен делинквентът, подлежат на доказване на общо
основание (чл. 154, ал. 1 ГПК), и са установени в първоинстанционното
производство, в което е постановено необжалваното осъдително решение.
Допълнително те са установени и посредством заключението на повторната
комплексна СМЕ, изслушана от въззивния съд, което е принципно идентично
по съдържание откъм причинени телесни увреждания с това на
първоначалната СМЕ, като е прецизирано по отношение на усложненията в
неврологичния статус и наличието на следоперативна херния след
проведената коремна операция. Жалбоподателят поддържа по същество
необосновани изводи на първата инстанция за характера и тежестта на
уврежданията, които е получил, както и на другите релевантни за преценка
размера на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди
обстоятелства, а като резултат нарушение на материалния закон. Оплаква се и
от квалификацията на получените увреди като вид телесни повреди, което е
от значение за тежестта на обвинението в наказателното производство, а в
настоящото исково производство от значение са характера и тежестта на
уврежданията. Така от заключенията на изслушаните по делото СМЕ, в
11
частност от това на повторната експертиза, което е по–прецизно по
отношение на характера и тежестта на получените увреди и по-актуално с
оглед времето на изготвяне на заключението, а това на първоначалната е по-
подробно по отношение на продължителността на възстановителния период,
изготвени след преглед на пострадалото лице и проверка на медицинската
документация, е установено, че след ПТП, при което не се спори, че ищецът е
управлявал мотоциклет, той е получил множество телесни увреждания в
областта на главата, гърдите, гръбначния стълб, вътрешните органи,
крайниците, от които е изпаднал в коматозно състояние, довели до опасност
за живота с необходимост от провеждане на животоспасяваща оперативна
интервенция, както и до трайно затруднение на движението на снагата, на
горен и долен крайник. Общият възстановителен период от травмите, в това
число и в психоемоционален план, е около година, през който той е изпитвал
и силни до умерени болки. Установено е, че на пострадалия е проведено
освен оперативно и медикаментозно, така и рехабилитационно лечение. По
време на обездвижването е имал необходимост от чужда помощ, като е
възстановен функционално от получените фрактури след около 4 месеца.
След коремната травма също няма трайни функционални усложнения, но след
проведената коремна операция се е получила херния в областта на
оперативния белег. Налице е усложнение обаче в неврологичния статус на
пострадалия - описаният церебрастенен синдром със присъщите му
симптоми, основание за определяне и на ТНР на пострадалия, както и увреда
на нерв, водеща до ограничено отвеждане на дясната ръка в областта на
дясната раменна става.
С оглед така приетото за установено от въззивния съд, предвид
характера и тежестта на уврежданията на здравето на ищеца (на 29
навършени години към датата на ПТП), което се характеризира с
разстройство на здравето, опасно за живота, и с трайно затруднение на
движенията на снагата и крайниците, при съобразяване и на претърпените от
него болки и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията,
характера и продължителността на лечението, ограниченията в битовото
обслужване и нуждата от чужда помощ, негативното отражение на
травматичното събитие върху психиката и социалния живот на пострадалия,
наличните козметични дефекти по тялото му, създаващи дискомфорт,
12
настъпилите усложнения в неврологичния статус със съответни отражения
върху функционирането на пострадалия като организъм и в социален план, и
при полагане на труд (на които също е основана исковата молба), както и при
съобразяване на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, въззивният съд намира, че обезщетение в размер
на 160 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52
ЗЗД. Ето защо, предявеният иск за заплащане на обезщетение за доказаните в
производството неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, за
последиците от реализирането на което отговаря делинквентът, съотв. следва
да бъде ангажирана отговорността на ответника ГФ, е основателен до размера
от 80 800 лв., определен след приспадане на частичното изпълнение от
ответника от 79 200 лв. Законна лихва за забава върху сумата се дължи от
10.02.2018г., откогато е присъдена такава от първата инстанция, с оглед
изричната норма на чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.), определяща момента на забавата,
без значение кога се е произнесъл ГФ в рамките на този срок. С оглед
приетото по-горе доводите за нарушение на чл. 52 ЗЗД са частично
основателни. Въззивният съд определи размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди на база конкретните обстоятелства, описани по-горе. В
тази връзка взе предвид предимно младата възраст на пострадалия,
физическите му увреждания и страдания, довели и до опасност за живота и до
обездвижване със сериозна промяна за дълъг период от време в начина му на
живот, както и до известни усложнения в неврологичния статус на организма
без конкретна прогноза за период на възстановяване, съобрази и негативните
последици в емоционалното му състояние. При определяне на дължимото
обезщетение въззивният съд съобрази обаче, че пострадалият е възстановен
от фрактурите и травмите в коремната област, а в случай на възникване на по-
тежки усложнения като късни последици от ЧМТ, това би било основание за
нова претенция към отговорните за обезщетяване на вредите от ПТП. По
горните съображения съдът счете искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за основателен до посочения размер ведно със
законната лихва от посочения момент, от когато тя следва да се присъди и
върху обезщетенията за имуществени вреди.
13
При така приетото за установено и с оглед доводите в разглежданата
жалба, обжалваното решение като частично неправилно в негова
отхвърлителна част подлежи на частична отмяна - в частта, в която искът е
отхвърлен за разликата над 30 800 лв. до 80 800 лв. и вместо това искът
следва да се уважи за тази разлика, ведно със законната лихва. В останалата
обжалвана част решението като правилно и като резултат подлежи на
потвърждаване (чл. 272 ГПК). С оглед частичната отмяна на обжалваното
решение, на съответна отмяна подлежи и решението в частта, в която в
тежест на ищеца са възложени разноски над размера от 248, 71 лв. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника се присъждат, при този
изход на спора, и разноски, от заплащането на които ищецът е освободен, - за
държавна такса по иска и за въззивно обжалване и за депозит за вещи лица,
съразмерно на уважената част от иска от въззивния съд, в размер на още 3 000
лв. – държавна такса и 132, 88 лв. – депозит за вещи лица, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на САС. При този изход на спора във
въззивното производство, в полза на пълномощника на ищеца както за
първата инстанция, така и за настоящата инстанция, се дължи присъждане на
разноски – 1 502, 73 лв., съответно 1 264, 52 лв. - адвокатско възнаграждение
за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 ЗА. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в полза на ответника по
въззивната жалба, съразмерно на отхвърлената част от иска от въззивния съд,
се присъжда възнаграждение за юрисконсулт в размер на 82, 71 лв.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260015 от 28 юни 2020г. по гр. д. № 535/2019г. на
Софийски окръжен съд, І ГО, 6 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 800
лв. до 80 800 лв. и в частта, в която в тежест на ищеца са възложени разноски
над размера от 248, 71 лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Гаранционния фонд да заплати, на основание чл. 288, ал. 1, т.
2, б. "а" КЗ (отм.), на Б. Г. С., ЕГН **********, сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
14
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 04.06.2015г. от Й. Г. Й. при
управление на МПС- лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд да заплати, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС сумата 3 000
лв. - държавна такса и сумата 132, 88 лв. – депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 ЗА, на адв. Е. М. – П. сумата 1 502, 73 лв., съответно 1 264, 52 лв. -
адвокатско възнаграждение за осъществяване на безплатна правна помощ за
двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260015 от 28 юни 2020г. по гр. д. №
535/2019г. на Софийски окръжен съд, І ГО, 6 състав, в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА Б. Г. С., ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на Гаранционния фонд сумата 82, 71 лв. - възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението е постановено при участието на Й. Г. Й. трето лице -
помагач на ответника ГФ.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.


Председател: Членове:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15