Решение по дело №421/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 и във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква Д от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на П. П. Д., [ЕГН], с адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ № 97, вх. 7, ет. 5, ап. 24 срещу Решение № 1040-17-26/26.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе. С обжалваното решение е потвърдено Разпореждане № РВ-3-7-01557914/21.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) в ТП на НОИ Русе, с което е разпоредено Д. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 28.10.2020 г. до 17.06.2022 г. в размер на 2 901,92 лева главница, като е посочено и при какви условия ще възникне задължение за лихва. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Ф. М., АК Русе, поддържа жалбата на основания изложени в нея и претендира разноски.

Ответникът – директор на ТП на НОИ Русе, чрез надлежно упълномощения си представител главен юрисконсулт Цв. Р., представя административната преписка и оспорва жалбата като неоснователна. Ангажира писмени бележки по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, на което е разпоредено да върне получено от него обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Изпълнена е задължителната процедура за оспорване на разпореждането пред ръководителя на ТП на НОИ Русе и на съдебен контрол подлежи не разпореждането, а потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ Русе, което е произнесено в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3 от КСО. Липсват очертаните в чл. 159 от АПК отрицателни предпоставки. , поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателката Д., чрез процесуалния си представител, е представила по делото документи (копия, заверени само с подпис от адв. Ф. М., АК Русе в съдебно заседание на 11.06.2024 г., като процесуален представител), както следва:

1. Трудов договор № 02-2020/09.06.2020 г., сключен в гр. Русе между нея и „Сентрал 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Александровска“ № 71, представлявано от С. С. Д. – управител. Договорът е сключен на основание чл. 70 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 (за неопределено време) от Кодекса на труда (КТ), като работникът приема „Да изпълнява в СЕНТРАЛ 13 ЕООД длъжността „ОПТИК-ОПТОМЕТРИСТ” НКИД 4719 НКПД 22674001, в отдел (място на работа) гр. Русе, СЕНТРАЛ 13 ЕООД със задължения, утвърдени от Работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част към настоящия трудов договор“. Уговорени са условията на труд; заплата в размер на 2 350,00 лева месечно и начин на плащане; добавки към заплатата; работно време; правата и задълженията на работодателя и работника; отпуск; посочено е, че договорът е с 6-месечен изпитателен срок. Д. е постъпила на работа на 11.06.2020 г., като е отбелязано, че при постъпването е получила оригинал на договора; уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ и длъжностна характеристика. Под НКИД следва да се разбира Национална класификация на икономическата дейности, а с НКПД е означено Национална класификация на професиите и длъжностите.

2. Заповед № 2021-3/14.06.2021 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ договорът на Д., заемаща длъжността оптик-оптометрист, е прекратен по взаимно съгласие.

3. Трудова книжка в частта на стр. 6 и стр. 7. На стр. 6 е вписан като работодател „Сентрал 13“ ЕООД, гр. Русе; длъжност оптик-оптометрист, месечно трудово възнаграждение 2 350 лева и като забележка е посочено, че зачетения трудов стаж е равен на осигурителния. На стр. 7 е посочен периодът на заемане на длъжността 11.06.2020 г. – 14.06.2021 г.; основанието за прекратяване на трудовия договор – чл. 325, ал. 1 от КТ; всичко трудов стаж 1г 0м 13д; вписано е „Данните извлечени от РПВ“, положени са подписи от счетоводител и управител и печат на дружеството.

С писмо с изх. № 1043-17-258/6/17.02.2023 г. главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Русе е уведомил Д., че във връзка с извършвана проверка по посочен сигнал, на основание чл. 108, ал. 2 от КСО и чл. 44 – чл. 46 от АПК следва да се яви в ТП на НОИ за попълване на декларация по образец. Посочени са място, дата и час на явяване и необходимите документи, които Д. следва да носи със себе си. Предупредена е, че при неявяване ще се приложи чл. 349, ал. 1 от КСО. Писмото е връчено на съпруга на Д. – С. С. Д. на 22.02.2023 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 7000 01NX18 I.

По делото е представено писмо с изх. № 1043-17-258/24/23.03.2023 г., с което главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Русе е уведомил управителя на „Сентрал 13“ ЕООД – Л. А. С., че на основание чл. 108, ал. 1 от КСО на дружеството в качеството му на осигурител следва да бъде извършена проверка по разходите на ДОО от контролните органи на ТП на НОИ Русе. Указано е на управителя да се яви лично или да се яви нотариално упълномощено лице, като се представят по изготвен опис следните документи със заверени копия:

„1.Документ за самоличност или нотариално пълномощно за упълномощено лице.

2.Разчетно-платежна ведомост за заплати с рекапитулация на наетите по трудов договор лица в “Сентрал 13” ЕООД за периода м.06.2020 г.-м.07.2022 г.

3.Хронологични аналитични описи на счетоводни сметки от гр. 60 и гр. 70, сметка „Каса“ ,„Банка“, сметка „Персонал“ за периода м.06.2020 г.-м.07.2022 г. с приложени описани приходни и разходни документи към тях.

4.Оборотна ведомост за 2020 Г.-2022 г.

5.Годишен финансов отчет и годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г.- 2022 г.

6.Документи относно собствеността на офис и/или търговски обекти на дружеството:

6.1В случай, че са Ваша собственост, приложете необходимите документи.

6.2В случай, че не са Ваша собственост, приложете заверени копия на сключени договори за наем, разходни документи за ток, вода, интернет и др.

7. Представете следните документи /ако ги има/:

7.1Сключени договори за търговска дейност.

7.2Опишете извършваната търговска дейност на дружеството.

8.Трудови досиета на всички наети по трудово правоотношение лица за периода м.06.2020 г.-м.07.2022 г. съдържащи: трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди, молби, заявления, декларации за ползване на платени и неплатени отпуски, както и заповеди за разрешаване на съответните отпуски от работодателя, длъжностни и/или производствени характеристики, справки за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и др., включително:

8.1.Документи за предишни местоработи и заемани длъжности в случай, че при назначаването са изисквани.

8.2.Документи доказващи образователна квалификационна степен, необходима за заема не на длъжността.

9.Документи за отчитане на отработените дни и дните в законноустановени отпуски/ предварителни графици и присъствени форми /.

10.Дневник за завеждане на документите по чл. 3-5 от Наредбата за парични те помощи от държавното обществено осигуряване.

11 .Печат.“

Управителят на дружеството е уведомен за последиците от неизпълнение на дадените указания - при неявяване и непредставяне на всички искани документи ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение по реда на чл. 350, ал. 1 във връзка с чл. 349 от КСО и наложена глоба в размер от 100 до 2 000 лв., а при повторно нарушение - в двоен размер от първоначално наложената. Видно от приложеното Известие за доставяне ИД PS 7000 01JG5Q G, писмото е изпратено на адреса на управление на дружеството и е получено от адв. Ф. М. на 28.03.2023 г.

В отговор на писмо на директора на ТП на НОИ Русе, с писмо рег. № 339300-1697/2/11.05.2023 г., началникът на Второ РУ, ОД МВР Русе представя информация, че са извършени няколко посещения на адрес гр. Русе, ул. „ТЕЦ -Изток ' № 2, вх. 1, ет. 3 където е регистриран по настоящ адрес Л. А. С., [ЕГН]. При посещенията С. не е намерен на адреса. От разговор със съседи е установено, че същият пребивава на адреса, но излиза сутрин рано и се прибира вечер късно и се крие, тъй като го търсят от различни институции. Проведен е разговор по телефон № 0875 325 562 с Л. С., при който същият е заявил, че е собственик на общо 85 фирми, живее във жилище под наем от жилфонд на този адрес и се прехранва с ровене по контейнерите и почасова работа.

Констативен протокол № КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г. е съставен във връзка с извършена проверка по разходите на ДОО на „Сентрал 13“ ЕООД. Проверката е реализирана на основание чл. 108, ал. 1 от КСО като с резолюция на началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ (КПК) е разпоредено извършване на проверка в информационната система на НОИ поради постъпил сигнал с вх. №1043-17-258/16.06.2022 г. от сектор „Контрол на плащанията“ (КП). Сигнала е относно подадени удостоверения – приложения № 9 към два болнични листове във връзка с правото на изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност на С. С. Д. за периода 06.06.2022 г. - 17.06.2022 г, като е установено, че от дружеството осигурител не са внасяни осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО от юни 2020 г. до момента на проверката, а с Д. е сключен трудов договор на длъжност управител с промяна на длъжността на мениджър покупки продажби с основна работна заплата 2 600,00 лева.

Проследено е развитието на дружеството на база данни в Търговския регистър

• на 19.10.2016 г. по партидата на “Сентрал 13“ ЕООД, ЕИК ********* е вписана промяна в собствеността и управлението – едноличен собственик на капитала става “Алфа” ООД, ЕИК ********* със седалище Велико Търново и съдружници П. П. Д. и С. С. Д.. Управител на „Сентрал 13“ ЕООД е С. С. Д., а дружеството е със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. “Александровска” №71.
• На 15.09.2020 г. съдружниците в “Алфа” ООД Д. и Д. продават своите дружествени дялове на Л. А. С.. В протокол от 15.09.2020 г. с нотариални заверки на подписите и съдържанието, Л. А. С. решава да освободи управителя С. С. Д. и да избере себе си за управител. Седалището и адресът на управление остават същите - гр. Русе, ул. “Александровска” № 71. Посочено е, че от този адрес ще се осъществява дейност и на него управителят или пълномощник могат да бъдат намерени. Не се посочват имейл адрес и телефон за контакт.
• на 21.09.2020 г. промяната в управлението е вписана в Търговския регистър.

Декларираният предмет на дейност на дружеството е с код по НКИД 4719 -търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки.

От информационната система на НАП/НОИ, справка ,Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“ се установява, че Л. А. С. и С. С. Д. не са декларирали упражнявана дейност в “Сентрал 13“ ЕООД в качеството си на самоосигуряващи се лица. Констатирано е, че за периода от вписването им за управители на дружеството до момента на проверката те не са се осигурявали нито като самоосигуряващи се лица, нито по договор за управление в “Сентрал 13“ ЕООД.

При извършена проверка в информационната система на НОИ - “Регистър на трудовите договори” е констатирано, че от “Сентрал 13“ ЕООД след 19.10.2016 г. са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени/прекратени трудови договори с 8 лица, но към момента на проверката няма действащи трудови договори. В подадените уведомления осигурителят е декларирал основна икономическа дейност с код по НКИД 4719 - търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки. Представени са данни за лицата С. С. Д.; П. П. Д.; П. С. Д.; В. М. М.; Х. И. А.; И. Д. А.; С. Р. С. и К. Н. Б.. О. П. Д. е посочено, че е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор от 09.06.2020 г. на длъжност оптик оптометрист с основна работна заплата 2 350,00 лева, който считано от 14.06.2021 г. е прекратен. Подадени са данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за периода 11.06.2020 г.- 14.06.2021 г. Направено е уточнение, че С. Д. е бил назначен на длъжност мениджър покупки-продажби, а останалите 6 лица на длъжност продавач-консултант.

След проверка в информационната система на НОИ е установено, че дружеството „Сентрал 13“ ЕООД не е внесло осигурителни вноски за ДОО за посочените лица, независимо от факта, че те са с регистрирани трудови договори и подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода юни 2020 г.- юли 2022 г.

Предвид изложените факти са възникнали съмнения за злоупотреби с фондовете на ДОО, като с писмо изх. № 9101-17-853/15.08.2022 г. е поискано извършване на проверка и предоставяне на информация за дружеството. Предмет на проверката е извършване на реална стопанска дейност от “Сентрал 13“ ЕООД съответно действително извършвана трудова дейност от наетите лица; наличие на обекти; регистрирани фискални устройства и оборот; съпоставимост на приходите от продажби с размера на декларираните трудови възнаграждения на персонала, част от които в особено голям размер; наличие на договорни отношения с доставчици и клиенти; документи удостоверяващи разплащания със същите и персонала; вид и наличие на реално упражнявана дейност от С. С. Д..

В отговор с вх. № 9101-17-853-2/26.08.2022 г. ТД на НАП - Варна, офис Русе предоставя информация относно използвани фискални устройство, регистрирани от дружеството, както следва:

• Фискално устройство, регистрирано от 05.05.2020 г. на адрес гр. Русе, ул. “Александровска” № 44, в обект магазин „VIP” и дерегистрирано на 19.03.2021 г. без отчетени обороти.
• Фискално устройство, регистрирано от 29.04.2020 г. на адрес гр. Русе, ул. “Александровска” № 38, в обект магазин „Алфа”, дерегистрирано на 10.05.2021 г. с отчетени обороти
• Фискално устройство, регистрирано от 26.10.2017 г. на адрес гр. Русе, ул. “Александровска” № 38, в обект магазин „Алфа” без отчетен оборот.
• Фискално устройство, регистрирано от 26.10.2017 г. на адрес гр. Русе, ул. “Александровска” № 81, в обект магазин за промишлени стоки „Хермес” без отчетен оборот.

Представена е информация как по електронен път са подадени данните за лицата по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Приходната администрация посочва още, че към 22.08.2022 г. “Сентрал 13“ ЕООД има непогасени публични задължения в общ размер на 73 447,38 лева; образувано е изпълнително дело, което е прекратено поради несъбираем дълг; няма наложени обезпечителни мерки, тъй като е установено, че дружеството не притежава активи.

Посочено е в протокола, че контролният орган е изискал информация и документи от ТД на НАП Варна с писма с изх. № 1043-17-258/4/17.02.2023 г. и № 1043-17-258/23/13.03.2023 г. за да бъдат предприети действия по компетентност. Получен е отговор с вх. № 1043-17-258-25/30.03.2023 г. ТД на НАП - Варна, че по повод отправеното искане в дирекция “Контрол” е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства за “Сентрал 13“ ЕООД, приключила с Протокол за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ППУФО) № П-03001822155760-073-001/05.12.2022 г. като към него са приобщени протоколи от извършени други проверки и ревизия по ЗДДС на дружеството. В посочения ППУФО приходната администрация обективирала следните факти и обстоятелства:

При проверката не са представени изисканите по реда на ДОПК търговски и счетоводни документи за периода 09.06.2020 г. - 08.07.2022 г., в т.ч. фактури за доставки-покупки и продажби, касови и/или банкови документи за извършени разплащания с клиенти, доставчици и персонал, договори с клиенти и доставчици, други доказателства, удостоверяващи реално извършвана дейност от дружеството. От “Сентрал 13“ ЕООД не са представени присъствени форми за явяване/неявяване на работа, графици за полагане на труд от наетите лица за проверявания период, други документи, които доказват реално полагане на труд на заетите лица и управителя. По данни от програмните продукти на НАП “Сентрал 13“ ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. и 2021 г. От тях се установява, че за 2020 г. има декларирани приходи от продажби на стоки, разходи за заплати и осигурителни вноски на персонал, други разходи. За 2021 г. са декларирани приходи от продажби на стоки и други разходи, без отразени разходи за заплати и осигурителни вноски на персонал. Представен и регистриран деловодно е Акт с вх. № 2025/24.01.2021 г. за предаване на счетоводна документация и активи от С. С. Д., като предходен управител на дружеството на Л. А. С., като действащ управител. Актът е съставен на 15.09.2020 г. и в него не е посочен адресът на който е извършено предаването и приемането на вещите описани в него. В цитирания Акт не е вписано предаване и приемане на фискални устройства, документи от извършени проверки на контролни органи, банкови документи, трансакции, фактури за покупки и продажби, търговски договори и др. видове първични търговски й счетоводни документи. Въпреки многократни посещения на адрес, Л. С. не е намерен за да му бъдат връчени документи. В констативния протокол подробно са пресъздадени действията на органите по приходите относно извършваната проверка за установяване на факти и обстоятелства. След като С. не е намерен, искане за представяне на документи, данни и др. е отправено до обявения електронен адрес, но отговор не е получен. След това искането е насочено към предходния управител на дружеството – С. Д.. Описано е съдържането на отправеното искане, както и представения отговор от Д., който е ангажирал писмени доказателства както в качеството си на бивш управител, така и в качеството си на мениджър покупки-продажби, но не представя документи, свързани с извършваната от него дейност, а само такива свързани с качеството му на мениджър – трудов договор, допълнително споразумение, длъжностна характеристика и заповед за прекратяване на трудовия договор. Дадените обяснения не допринасят за изясняване на факта дали дружеството действително е осъществявало икономическа дейност.

Органите по приходите са връчили на 13.11.2022 г. на дружеството искане за представяне на документи и информация подробно описани в ППУФО. Постъпил е отговор в ТД на НАП Варна на 24.11.2022 г., изготвен от управителя С., със следното съдържание: “ 1. Дружеството се занимаваше с търговия на дребно. 2. Със счетоводството се занимавах аз като управител. При нужда съм ползвал консултации от интернет и професионални счетоводители. З. Доколкото помня, стоките, които е закупувало дружеството са: часовници, бижутерия, батерии, очила и др. промишлени стоки. Сделките, преди аз да стана управител през септември 2020 г., не знам кой и как ги е сключвал. След това - предимно аз. При невъзможност от моя страна - мениджърът С. Д., но винаги под мое ръководство и знание. Няма сключвани договори за покупко-продажба. Всеобща практика в много фирми е тези функции да се изпълняват от по-низш персонал, а не от управителя. Имаше наети служители, като техните договори са надлежно регистрирани. Фактически полагания труд като продължителност е бил колкото е по договор и съгласно Длъжностната характеристика. Възнаграждението е по трудовия договор на съответното лице. Дружеството не дължи заплати. Предприемат се действия по заплащане на дължимите суми когато и както е възможно. В момента не мога да представя исканите записвания, защото не разполагам с компютърна програма, в която да са нанесени счетоводните записвания.”. Отбелязано е, че до края на проверката пред приходната администрация не са представени документи относно дейността на дружеството. Описани са и действията на органите по приходите за осъществяване на контакт със С. в качеството му на представляващ дружеството.

След това в констативния протокол е изложена информация за лицата, свързани с изплащането на парични обезщетения при работодателя „Сентрал 13“ ЕООД. От представената информация за С. С. Д., който се е явил да попълни писмена декларация, се установява, че той е работил заедно с П. П. Д.. С. Д., въпреки изпратената покана, не се е явила да попълни декларация по образец, като аналогично е постъпила и П. С. Д.. Работничката в дружеството Х. И. А. е представила необходимата декларация и документи, но посочва само, че е работила с „В.“ и не дава друга информация за работата на дружеството, освен, че естеството на нейната работа било „часовници“. И. Д. А. е декларирала, че като продавач е имала задължението да предлага и продава стоката на клиентите; работила е заедно със С. Д., С. С. и П. Д. в дружеството. К. Н. Б. декларира, че е работила в дружеството с управител Л. С. и работно място в обект на ул. „Александровска“, но не посочва лица, с които е работила заедно. Естеството на работа е свързано с продажба на очила и други стоки, подреждане на стоки. С. Р. С. посочва в декларацията си, че е работил в магазин с адрес ул. „Александровска“ № 81 заедно с И. А., С. Д. и П. Д., заемал е длъжност продавач на часовници и бижута. В протокола е отбелязано, че В. М. М. е представила декларация, и посочва, че е работила със С., Х. и П..

След това в протокола са изложени теоретични постановки относно понятията осигурител; моментът на възникване на осигуряването; осигурено лице; действителен стаж; зачитане на осигурителен стаж. Направен е извод, че непредставянето на осигурителна информация нито от дружеството, нито от С. Д. в качеството му на заинтересовано лице за изплащане на обезщетенията за временна нетрудоспособност води до невъзможност за контролните органи на НАП и НОИ да установят по безспорен начин факти и обстоятелства от съществено значение за преценката относно осигурителните права и задължения както на Д., така и на дружеството осигурител. Сочи се, че дружеството работодател не е доказало упражнявана трудова дейност от посочените работници, нито изплащането на възнаграждения.

В констативния протокол служителят, извършил проверката, е посочил че са налице множество проблеми, свързани с осигуряването на лицата, работещи при работодателя – осигурител „Сентрал 13“ ЕООД, както следва:

• липса на представени доказателства за реализирани приходи от търговска дейност на дружеството, които да обуславят изплащане на възнаграждения в големи размери на лицата, за които са подавани данни в регистъра на осигурените лица;
• липса на разплащателни ведомости за заплати;
• липса на форми за отчитане явяването/неявяването на работа на наетите лица;
• липса на графици тъй като в предоставените сведения по чл. 44 – л. 46 от АПК, някои лица са посочили работно време по график;
• липса на документи за реално получени/изплатени работни заплати, които според декларациите по чл. 44 – чл. 46 от АПК лицата са получавали в брой (на ръка);
• липса на данни и документи за източници на финансиране на дейността на дружеството;
• липса на банкови сметки на дружеството - по данни от НАП последната е закрита на 29.07.2019 г.;
• липса на данни и документи за сключени договори с клиенти и доставчици;
• липсата на подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и на подадени в НАП декларации обр. ОКД-5, удостоверяващи извършвана от управителите С. Д. (до 15.09.2020 г.) и Л. С. (след 15.09.2020 г.) трудова дейност в дружеството;
• липсата на доказателства за формираните приходите от продажби, техните размери и прилагане на доказателства за реалността на отчетените в годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, начина по който са формирани разходите за дейността и техните размери и прилагане на доказателства за реалността на отчетените в годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО - в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. не са декларирани разходи за работни заплати и осигурителни вноски на персонал.

Посочено е, че при съобразяване на тези липси, се налага извода, че лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от “Сентрал 13” ЕООД не са извършвали трудова дейност в това дружество тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност, като една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО за възникване на осигурително правоотношение. Заключението е, че установените факти и обстоятелства сочат, че без правно основание са декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ с цел придобиване на право и отпускане на парични обезщетения от ДОО.

Във връзка с резултатите от проверката, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, контролният орган на НОИ е издал Задължителни предписания № ЗД-1-17-01350590/11.05.2023 г., с които е задължил осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицата П. П. Д.; Х. И. А.; С. С. Д.; И. Д. А.; В. М. М.; С. Р. С.; К. Н. Б.; П. С. Д., за които са подавани данни с вид осигурен 01, декларация образец № 1. За всяко от лицата е посочен периода за който данните следва да бъдат заличени. За П. Д. този период е 11.06.2020 г. – 14.06.2021 г. Като мотиви за постановяване на предписанията е посочено, че лицата, за които са подавани данни на практика не са извършвали трудова дейност в дружеството, като независимо от факта, че имат сключени трудови договори те нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО като са посочени относимите правни норми в подкрепа на така направения извод. Заличаването следва да се извърши в 12-дневен срок от получаване на съобщението от управителя на дружеството Л. С.. Посочена е възможността предписанията да се обжалват. Върху хартиения носител на предписанията е направено ръкописно отбелязване „Връчено чрез поставяне на Съобщение по чл. 110, ал. 4 КСО на уведомително табло в ТП на НОИ – Русе на 19.05.2023 г. Неизпълнено в срок, не е обжалвано, влиза в сила на 05.06.2023 г.“

В хода на административното производство, с писмо с изх. № 1012-17-185/ 1/10.04.2024 г. директорът на ТП на НОИ Русе е изискал информация от ТД на НАП Варна за ревизионното производство на С. Д.. В получения отговор изх. № ЕП-271/1/11.04.2024 г. е посочено, че ревизията на Д. е приключила с Ревизионен акт № Р-03000323002324-091-001/22.02.2024 г., но копие от същия не може да бъде представено тъй като ревизионния акт не е влязъл в сила.

Административното производство по проверка на осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД, в частта относно П. П. Д. (работник на длъжност оптик – оптометрист) е приключила с издаване на Разпореждане № РВ-3-17-01557914/ 21.03.2024 г. на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО. С посоченото разпореждане, ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Русе е разпоредил П. П. Д. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода 28.10.2020 г. – 17.06.2022 г. в размер на 2 901,92 лева. В мотивната част на разпореждането административният орган като правни основания се е позовал на нормите на чл. 40, ал. 1 от КСО за правото на парично обезщетение поради временна нетрудоспособност; легалната дефиниция на понятието осигурено лице (§ 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО) и моментът, от който възниква осигуряването (чл. 10, ал.. 1 и ал. 2 от КСО). Като фактически основания са послужили изводите на органите по приходите, обективирани във вече посочения ППУФО, че няма представени доказателства както за реално извършвана от дружеството дейност, така и за полагане на труд, респективно упражняване на трудова дейност в “Сентрал 13“ ЕООД от лицата, за които са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени трудови правоотношения с дружеството. Посочено е, че ППУФО е приобщен към съставения Констативен протокол № КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г. и са издадени задължителни предписания, като данните за лицата са заличени.

В разпореждането е съобразена нормата на чл. 31, ал. 1, буква А от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), съгласно която Доходът за периода от 18 календарни месеца, а при бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност или на началото на отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, включва:1. дохода, върху който са: а) внесени или дължими осигурителни вноски за лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест. Посочено е, при изчисление на паричното обезщетение на П. П. Д. по представени удостоверения Приложения № 9, като са цитирани осигурителите и съответните болнични листове, за периода 06.06.2020 г. - 17.06.2022 г., в базата от 18 месеца преди месеца на неработоспособността е взет декларирания от “Сентрал 13“ ЕООД месечен осигурителен доход за съответните месеци. Посочени са правните основания, на база на които са извършени преизчисления на изплатените парични обезщетения на Д., като е съобразена нормата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО – налице са нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Установено е, че Д. следва да възстанови сума в размер на 2 901,92 лева. В разпореждането са указани последиците при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му – начисляване на лихва по чл. 113 от КСО; прихващане/принудително изпълнение. Посочена е възможността разпореждането да се обжалва по административен ред, но обжалването не спира неговото изпълнение. Разпореждането е връчено лично на Д. на 26.03.2024 г., факт, който се установява от Известие за доставяне ИД PS 7000 1JKHDL 7.

Д. обжалва посоченото разпореждане с жалба с вх. № 1012-17-191/08.04.2024 г. пред директора на ТП на НОИ Русе, в която твърди, че разпореждането е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон и иска неговата отмяна и решаване на въпроса по същество. Посочено е, че в Ревизионен акт № Р-03000182005612-091-001/28.05.2021 г., съставен срещу „Сентрал 13“ ЕООД и в Ревизионен акт № Р-03000323002324-091-001/22.02.2024 г., съставен срещу С. С. Д. органите по приходите са приели, в които според Д. се съдържат данни за това, че дружеството е осъществявало търговска дейност; подавало е справки-декларации по ЗДДС, изплащало е заплати, подавало е необходимите декларации обр. 1 и обр. 6 за осигуряване на служителите, разполагало е с работещи и отчитащи обороти касови апарати. Оспорва твърдението, че не е извършвала трудова дейност, защото има сключен трудов договор и е полагала труд, и счита, че това се доказва и от декларации на служители на дружеството, които декларират, че са полагали труд и посочват работно време. Иска решаващият орган да отмени разпореждането.

Във връзка с жалбата на Д., директорът на ТП на НОИ Русе е постановил Решение № 1040-17-26/26.04.2024 г. с което е оставил без уважение жалбата на Д. и е потвърдил оспореното разпореждане. В мотивната част на решението е описана фактическата обстановка относно установяването на задълженията на работодателя/осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД, при когото Д. твърди, че е полагала труд като оптометрист. Представени са в съкратен вариант данните, които се съдържат във вече посочения от съда ППУФО. Развита е тезата кога едно лице има право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност. Посочено е, че поради непредставяне на необходимата осигурителна информация нито от настоящия, нито от бившия управител на „Сентрал 13“ ЕООД не може да се извърши проверка дали възниква правото на парично обезщетение, тъй като не може да се установи дали осигурителят е изплащал възнаграждение на своите работници, сред които и Д. и дали те действително са извършвали трудова дейност. Пресъздадени са и посочените в констативния протокол липси. Изложени са факти, от които се установява, че задължителните предписания, дадени на посочения осигурител са влезли в сила и заличаването е реализирано служебно. Решаващият орган е достигнал до извод, че поради липса на реално извършена трудова дейност от Д., не е налице правото на последната за получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност. Обсъдени са направените от Д. възражения, че ревизионният акт на осигурителя се отнася само за ДДС, а ревизионният акт на С. Д. е в процес на обжалване. Направен е извод, че жалбата е неоснователна, а оспореното разпореждане е правилно и законосъобразно. О. И. за доставяне ИД PS 7000 1JL6WV Q се установява, че решението е връчено на съпругът на жалбоподателката – С. Д., на 02.05.2024 г.

Недоволна от постановеното решение, Д. оспорва същото в настоящото производство с доводи, почти идентични с тези, изложени в жалбата до директора на ТП на НОИ Русе. Твърди, че изложените в решението обстоятелства, свързани с осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД нямат отношение към нея и нейното право на обезщетение, и оспорва твърдението, че не е извършвала трудова дейност в същото. Отново са повторени обобщено доводите за значението на ревизионните актове, издадени от ТП на НАП Варна срещу осигурителя и срещу С. Д., както и за подадените от останалите служители декларации по реда на чл. 44 – чл. 46 от АПК пред НОИ.

С молба с вх. № 2785/28.05.2024 г. процесуалният представител на Д. е представил по делото „допълнителни доказателства, във връзка с оспорването, т.к. същите не се намират в приложеното копие на административно-наказателната преписка, изпратена от НОИ“. Представени са за всяко от лицата С. С. Д.; П. П. Д.; Х. И. А.; В. М. М.; П. С. Д.; И. Д. А.; С. Р. С. и К. Н. Б. копия на трудов договор, на заповед за освобождаване и на извадки от трудови книжки. За Д. е представено копие на допълнително споразумение към трудов договор, а за П. Д. са представени два договора. Представени са таблици, наименувани „РПВ-Сентрал 13 ЕООД“ за всеки от месеците от юни 2020 г. до юли 2022 г. включително. Не е ясно кога, как и от кого са съставени тези разплащателно -платежни ведомости (ако по този начин следва да се разчете съкращението РПВ), тъй като същите (както и самата жалбоподателка сочи) не се съдържат в административната преписка. В първото по делото съдебно заседание на 28.05.2024 г. съдът не прие доказателствата поради липса на опис и поради липса на заверка за вярност. Във второто по делото съдебно заседание, адв. Ф. М., в качеството си на процесуален представител на жалбоподателката не представи списък на доказателствата, като завери същите единствено и само с подписа си. Съдът счита, че заверка на доказателства по смисъла на чл. 32 от Закона за адвокатурата следва да включва и текст „Вярно с оригинала“, поради липсата на която не следва да цени представените доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи::

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Предмет на оспорване е Решение № 1040-17-26/26.04.2024 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе, с което се потвърждава Разпореждане № РВ-3-7-01557914/21.03.2024 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Русе, с което е разпоредено Д. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 28.10.2020 г. до 17.06.2022 г. в размер на 2 901,92 лева главница, като е посочено и при какви условия ще възникне задължение за лихва.

Не е спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Същият притежава материална и териториална компетентност и такава по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 117, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква Д от КСО, в кръга на правомощията му по закон. Разпореждане № 2140-17-32/18.01.2024 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Русе е издадено в рамките на установената от закона териториална, степенна и материална компетентност по чл. 114, ал. 3 от КСО.

Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен акт. Решението съдържа както правните, така и фактическите основания за неговото издаване. С оглед изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт.

Съдът е задължен по силата на чл. 168, т. 1 от АПК да провери дали са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което би довело до отмяна на оспорения акт. Не са въведени твърдения за нарушаване на правилата, нито съдът установи такива, няма данни за допусната процесуална незаконосъобразност. Административният орган е изложил в пълнота и пространно фактите за конкретния случай. Не се установява в хода на производството по съставяне и оспорване на решението, включително при събирането и обсъждането на доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи да са нарушени принципите на административния процес при упражняване на процесуалните права на съответните органи. Няма данни да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Няма основание да се приеме, че някое от предприетите действия, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не съответства на реда и средствата, предвидени в КСО и АПК. На задълженото лице е била осигурена възможност да представи изисканите му документи и сведения. От друга страна, предвид факта, че Д. е била съдружник в дружеството – осигурител (преди продажбата му на 15.09.2020 г.), както и че по това време управител на дружеството е бил нейния съпруг С. С. Д., същата е запозната с извършваната проверка. Следва да се посочи, че Д. след продажбата на дружеството осигурител заема длъжност мениджър продажби, като на практика се установява, че същият е продължил неформално да управлява продаденото дружество. П. Д. не е представила документи и сведения пред осигурителния орган. На практика осигурителният орган е извел фактически констатации и направените правни изводи на база събрани доказателства при негови проверки и при проверки от органите на НАП, без участието на дружеството осигурител и без съдействие от жалбоподателката.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е съответно на приложимия материален закон.

Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

Оспореното разпореждане е постановено след служебно заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, подадени за П. П. Д. по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 11.06.2020 г. до 14.06.2021 г. включително и установяване, че Д. не е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради невъзникнало осигурително правоотношение съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. На основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено оспореното разпореждане за възстановяване на част от полученото парично обезщетение поради временна неработоспособност. В цитираното разпореждане са посочени конкретните осигурители и болнични листове, съобразени при изчисление на паричното обезщетение на Д. по представени удостоверения Приложение № 9.

Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са: 1. работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1.

Предвидено е в чл. 40, ал. 1, изречение първо от КСО, че Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От така цитираната законова разпоредба се налага извод, че правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване възниква при следните две кумулативно дадени условия: 1. лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и 2. да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. Наличието на втората предпоставка за отпускане на процесното обезщетение не е спорна между страните. Спори се между страните дали е налична първата предпоставка.

Нормата на чл. 54к от КСО регламентира императивно, че Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съгласно текста на чл. 5, ал. 6. изречение второ от КСО данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

Редът за упражняване на правото на обезщетение е регламентиран в НПОПДОО. В тази връзка, с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО е указано, че Преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2. В чл. 3, ал. 1 е уредено, че Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане до 135 календарни дни или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или при трудоустрояване въз основа на болничен лист. Следователно, временната неработоспособност като осигурен социален риск и основание за придобиване на право на парично обезщетение се удостоверява с болничен лист, издаван от органите на медицинската експертиза. Според чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. Страните не спорят, че за случаите, в които Д. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност са издавани болнични листове и съответно представяни изискваните удостоверения Приложение № 9.

Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а¹, ал. 1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9, чл. 4а и чл. 4а¹ се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, според която Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Фактическият състав, при чието проявление възниква осигуряването, включва упражняване на трудова дейност и внасяне/дължимост на осигурителни вноски. В настоящия случай решаващият орган защитава тезата за липсва първата предпоставка, даваща основание да се приеме, че за жалбоподателя е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, т.е. твърди се липса на упражняване на трудова дейност от Д..

При така изложената нормативна база, едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО По тази причина, наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно условие, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително правоотношение, но не винаги. Лицето, освен че трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, също така трябва и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Следователно, наличието на сключен трудов договор, т. е. възникването на трудово правоотношение, не е единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение, тъй като последното възниква само при упражняване на трудова дейност.

Въпреки разпределената доказателствена тежест (Определение 1570/16.05.2024 г.), Д. не доказа при условията на главно и пълно доказване в производството пред съда, че отговаряла на дефиницията за осигурено лице, която е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО. Доказателствената тежест за установяване на положения труд е на самото лице.

За да достигне до извода за липса на трудова дейност от страна на Д., както сочи последната в своята жалба, в хода на административното производство са разгледани множество доказателства, свързани с дружеството – управлението на същото (част от което е била самата Д., чрез друго търговско дружество); реализирането на търговска дейност; служители в дружеството; данни от НАП и др. Съдът намира за необходимо да посочи отново и поотделно действията на органа, свързани с установяването на факта дали Д. действително е извършвала дейност, а именно:

1. Сигнал от друго звено в ТП на НОИ („Контрол на плащанията“), че от юни 2020 г. осигурителят „Сентрал 13“ ЕООД, ЕИК ********* не е внасял осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО.

2. На 19.10.2016 г. дружеството „Алфа“ ООД, Велико Търново, ЕИК *********, в което съдружник е Д., придобива осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД.

3. На 09.06.2020 г. Д. сключва трудов договор със „Сентрал 13“ ЕООД и от 11.06.2020 г. постъпва на работа на длъжност оптик-оптометрист.

4. На 15.09.2020 г. съдружниците в “Алфа” ООД Д. и Д. продават „Сентрал 13“ ЕООД на Л. А. С..

5. Писмо с изх. № 1043-17-258/6/17.02.2023 г. от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Русе, с което е уведомил Д., че във връзка с извършвана проверка по посочен сигнал срещу осигурителя, на основание чл. 108, ал. 2 от КСО и чл. 44 – чл. 46 от АПК следва да се яви в ТП на НОИ за попълване на декларация по образец, получено от съпругът й С. С. Д. на 22.02.2023 г.

Д. не се е явила нито на определената дата, нито впоследствие за попълване на посочената декларация.

6. Писмо с изх. № 1043-17-258/24/23.03.2023 г., с което главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Русе е уведомил управителя на „Сентрал 13“ ЕООД – Л. А. С., че на основание чл. 108, ал. 1 от КСО на дружеството в качеството му на осигурител следва да бъде извършена проверка по разходите на ДОО от контролните органи на ТП на НОИ Русе. писмото е изпратено на адреса на управление на дружеството и е получено от адв. Ф. М. на 28.03.2023 г., предадено е на адресата, но няма отговор и не са представени изисканите документи.

7. Отговор с вх. № 9101-17-853-2/26.08.2022 г. ТД на НАП Варна относно фискални устройства на осигурителя, като само за обект магазин „Алфа” на адрес гр. Русе, ул. “Александровска” № 38 са отчетени обороти

8. Протокол за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ППУФО) № П-03001822155760-073-001/05.12.2022 г. като към него са приобщени протоколи от извършени други проверки и ревизия по ЗДДС на дружеството, който е приобщен към впоследствие съставен констативен протокол. При проверката са направени следните установявания относно осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД:

8.1. Деклариран предмет на дейност по НКИД 4719 – Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки.

8.2. Липса на имущество – липса на краткотрайни и дълготрайни материални активи според годишни финансови отчети.

8.3. За периода на регистрация по ЗДДС 25.08.2020 г. – 17.12.2021 г. като купувач в Дневник покупки са вписани 40 бр. операции за приспадане на ДДС относно кристална бижутерия, часовници, каишки за часовници, албуми за снимки. В Дневник продажби са отразени 18 бр. операции без конкретизация на стоката.

8.4. За периода 01.06.2020 г. – 31.07.2022 г. по трудови правоотношения при осигурителя са работили лицата П. П. Д.; С. С. Д.; П. С. Д.; В. М. М.; Х. И. А.; С. Р. С.; К. Н. Б. и И. Д. А..

8.5. Всички банкови сметки на осигурителя са закрити към датата на изготвяне на ППУФО, последната е съществувала до 29.07.2019 г.

8.6. Пред органите по приходите с вх. № 2025/24.01.2021 г. е представен Акт за предаване на счетоводна документация и активи от С. Д. (предходен управител) на Л. С. (настоящ управител), съставен на 15.09.2020 г. С. е търсен 11 пъти на адрес (съставени протоколи), но не е открит.

8.7. В отговор на искане от 14.09.2022 г. С. Д. е представил писмени обяснения относно изпълняваните от него длъжности на бивш управител и впоследствие на мениджър продажби. Представил е документи само относно назначаването му и освобождаването му от длъжност, но не и такива, свързани с икономическата дейност на дружеството. Впоследствие, с писмо с вх. № 2152/ 01.03.2023 г. са представени доказателства за периода 17.03.2020 г. – 18.08.2020 г. за покупка на слънчеви очила, диоптрични рамки, кристална бижутерия и др.

8.8. Във връзка с връченото на осигурителя по електронен път искане за представяне на документи на 15.09.2022 г. (стр. 22 – стр. 23 от ППУФО) не е получен отговор.

8.9. В отговор на искане до дружеството осигурител, управителя Л. С. е представил само писмени обяснения с вх. № 11773/24.11.2022 г., без те да са придружени от изисканите документи (ППУФО стр. 28 – стр. 29).

8.10. ППУФО (стр. 31 – стр. 32) приключва със следните изводи на органа по приходите: „В настоящата проверка по установяване на факти и обстоятелства няма представени документи, от които да се направи категоричен и неоспорим извод за стопанска дейност, реализирани приходи, даващи възможност да изплащане на високи трудови възнаграждения, способите за тяхното формиране, извършване на разходи съгласно счетоводното и данъчното законодателство, наличие на договори и документи за реално извършвана дейност с клиенти и доставчици и техните имена и за раплащания с персонала. В дружеството работят свързани и несвързани лица с различни по размери месечни трудови възнаграждения между 650 лв. и 2600 лв. Дружеството има декларирани фискални устройство, като само за едно от тях/ това на ул. . „Александровска" № 38/ безспорно е установено, че е било в работен режим и има за предмет на дейност - търгови с часовници, каищки за часовници. В информационните системи на НАП са отразени два търговски обекта за работа: гр. Русе, ул. „Александровска" № 38 и гр. Русе, ул. „Александровска" № 71. Няма данни за предметът на дейност в обект на ул. „Александровска" № 71 в гр. Русе. Проверяваното лице подава данни по чл.5, ал.4, т.1 ат КСО чрез квалифициран електронен подпис на името на търговецът „Сентрал 13" ЕООД. Към датата на настоящият протокол, проверяваното лице има невнесени данъчни и осигурителни задължения и лихви тях. Лицето няма имущество, върху което да бъдат наложени обезпечителни мерки.“. Приложени са отговорите на Л. С. и С. Д. (и представените от него документи във връзка с трудовото му правоотношение).

9. Констативен протокол № КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г.:

9.1. Пресъздадена е информацията, съдържаща се в ППУФО, във връзка с осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД.

9.2. Представена е информация относно изпратените покани до служителите на „Сентрал 13“ ООД по трудово правоотношение за деклариране на сведения и факти относно упражняваната трудова дейност по реда на чл. 44 – чл. 46 от АПК и съдържанието на попълнените декларации.

9.3. Посочени са факторите, които обуславят извод, че лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО не са извършвали реално трудова дейност при посочения осигурител.

10. Задължителни предписания № ЗД-1-17-01350590/11.05.2023 г., с които е задължил осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицата П. П. Д.; Х. И. А.; С. С. Д.; И. Д. А.; В. М. М.; С. Р. С.; К. Н. Б.; П. С. Д., за които са подавани данни с вид осигурен 01, декларация образец № 1. За всяко от лицата е посочен периода за който данните следва да бъдат заличени. За П. Д. този период е 11.06.2020 г. – 14.06.2021 г. Предписанията не са обжалвани и са влезли в сила на 05.06.2023 г.

Във връзка с тези задължителни предписания за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в Регистъра на осигурените лица, тъй като жалбоподателя не е бил част от производството, е необходимо да се посочи следното: Последващият контрол по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО се отнася спазването на нормативните актове по ДОО от осигурителите, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. Всички документи във връзка с извършване на дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респ. на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя в това му качеството и във връзка с извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и ИА ГИТ с оглед възложените им от закона правомощия. Работниците и служителите, назначени по трудов договор не разполагат с документите, от които да се установи цялостната дейност на осигурителя по отношение на упражняваната търговска/стопанска дейност и осъществяването на общественото осигуряване на назначените по трудов договор лица. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверявания осигурител и само той може да бъде адресат на административния акт (задължителни предписания), издаден в резултат на проверката по разходите на ДОО, а жалбоподателят не е страна в производството по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и за контролния орган не е било налице задължение да го уведоми и да изиска представяне на обяснения и доказателства. Неучастието на конкретното лице в административното производство по издаването на задължителните предписания би било от значение, само ако осигурителният орган не е положил усилия да изясни фактическата обстановка изцяло, което в конкретния случай не е така. Въпреки липсата на задължение в тази насока, осигурителният орган е предоставил възможност на П. Д. да ангажира доказателства относно полагания от нея труд, която възможност тя не е използвала.

Видно от изложените факти и в изпълнение на задължението си по чл. 35 и чл. 36, в хода на административното производство органите на ТП на НОИ са събирали доказателства за изясняване на възникналия казус с полагането на труд от жалбоподателката Д..

На първо място следва да се посочи, че осигурителят „Сентрал 13“ ООД не е изпълнил задължението си да представи необходимата осигурителна информация, от която да се направи извод дали лицата действително са полагали труд, каквото е изискването на чл. 10, ал. 1 от КСО, като въобще не може да се установи дали тя се съхранява. На следващо място, както многократно вече беше посочено от съда, самата жалбоподателка е препятствала осигурителния орган да събере необходимата информация, като въобще не се е явила да декларира необходимите данни, нито е ангажирала доказателства по друг начин в тази насока.

От събраните по делото доказателства се установява, че П. П. Д. е заемала длъжността оптик-оптометрист в осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД в периода 11.06.2020 г. – 14.06.2021 г., когато е прекратено трудовото й правоотношение. Д. е осигурявана върху трудово възнаграждение в размер на 2 350,00 лева. Съдът посочва, че във всички налични доказателства, дружеството осигурител твърди, че осъществява икономическа дейност с код по НКИД 47.19 Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки, като тези стоки (съгласно данните от ППУФО) са от типа на кристална бижутерия; часовници; каишки за часовници; албуми; слънчеви очила; диоптрични рамки и други подобни. Житейски логично е, че ако търговеца назначи лице на длъжност оптик-оптометрист, същият следва да се занимава с търговия/изработка на диоптрични очила, защото масово произвежданите и продавани слънчеви очила не са диоптрични и те могат да се продават от лица без специално образование. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 19/27.08.2008 г. за устройството и дейността на оптиките и здравните изисквания към тях (издадена от министъра на здравеопазването) В помещенията на оптиките не могат да се извършват други дейности освен посочените в чл. 2, а в ал. 2 е посочено, че Не се допуска продажбата на очила за корекция на зрението извън оптика. Следва да се отбележи, че при работа с диоптрични очила икономическата дейност, която търговеца извършва е с код по НКИД 47.74 (търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки). Отделно от това по делото безспорно е доказано, че дружеството осигурител няма активи – нито краткотрайни, нито дълготрайни. Оборудването на работно място за оптик – оптометрист е свързано с използването на специална апаратура, която обикновено се определя за дълготраен материален актив. Друго доказателство, че Д. не е полагала труд на посочената длъжност е факта, че въобще не е посочено работното й място (при наличие на няколко търговски обекта на дружеството), както и че съществуващите търговски обекти, в които „Сентрал 13“ ЕООД е осъществявало търговия не могат да бъдат определени като оптики, в които Д. да полага труд.

Представените писмени доказателства относно Д. – трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и извлечение от трудова книжка, както и ненаименувани разпечатки, съдържащи таблични данни, не могат да бъдат ценени от съда поради факта, че същите не са надлежно заверени; не са ангажирани от дружеството осигурител, а от самата жалбоподателка и представляват частни документи, необвързващи съда. Само за пълнота на изложението, дори да беше възможно същите да се ценят за изхода на спора (а това не е възможно в конкретния случай!), съдът установи, че в представеното извлечение от трудовата книжка, трудовият стаж (който с отбелязване е приравнен на осигурителен) е посочен с 10 дни повече. За съда остава неясно защо ако тези доказателства действително са съществували към датата, посочена в тях като дата на изготвяне, същите не са представени пред осигурителния орган своевременно или дори впоследствие, предвид продължителността на извършваната проверка на осигурителя.

По обяснение на процесуалния представител на жалбоподателката – адв. Ф. М., предявено е искане по доказателствата – ответника да представи писмените декларации на останалите служители на дружеството, в които се сочело, че те са работили заедно с П. Д.. Съдът установи, че съдържанието на тези декларации е описано в съставения Констативен протокол № КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г. От всички служители, попълнили декларации (не са попълнили П. Д. и нейната дъщеря П. Д.) само В. М. М. посочва, че е работила заедно с П. Д., Х. А. и С. Д. като продавач на часовници и слънчеви очила в обект с адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ № 38. Доколко обаче тази информация е достоверна е неясно, защото в своята декларация С. Д. посочва, че е работил с П. Д. и П. Д.; на длъжност мениджър продажби; с адреси на търговските обекти гр. Русе, ул. „Александровска“ № 71 и гр. Русе, ул. „Александровска“ № 81. Също така, Х. А. е декларирала, че е продавала часовници в търговски обект в гр. Русе на ул. „Александровска“ (без посочване на номер), но е работила само с В..

Съдът прецени, че не следва да допуска до разпит поисканите свидетели С. Р. С. и И. Д. А. на първо място по причина, че те са представили писмена декларация, а на следващо място – в тези декларации тези лица не са посочили, че са работили с П. Д., а с други служители.

От събраните доказателства съдът намира, че П. Д. не е упражнявала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО като оптик-оптометрист при осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор, независимо от факта, че е подадено уведомление по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ за сключването на същия и независимо от факта, че са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за Д., не е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетения за временна неработоспособност, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали.

Изводите за липса на трудова дейност, извършвана реално от П. Д., не се променят от възраженията в жалбата относно констатации в посочените ревизионни актове. Решаващият орган е съобразил факта, че ревизионният акт на дружеството осигурител се отнася до ревизия по ЗДДС, а ревизионният акт на физическото лице С. С. Д., в качеството му на предходен управител на дружеството осигурител, не е влязъл в сила. В тази връзка съдът посочва, че дори с цитираните ревизионни актове да се установява, че „Сентрал 13“ ЕООД е извършвало търговска дейност, с тях не може да се установи, че П. П. Д. действително е полагала труд като оптик – оптометрист, за да й бъде признато качеството на осигурено лице. Фактът на установена търговска дейност от осигурителя би се отнасял до лица, назначени на други длъжности, но не и до П. Д..

Жалбоподателката не спори относно размера на определената за възстановяване сума, като фактическите и правните основания за определянето на същия са посочени от осигурителния орган в оспореното разпореждане, като съдът преценя, че материалния закон в тази връзка (чл. 54м от КСО и чл. 42 от НПОПДОО) е правилно приложен.

В обобщение на всичко изложено дотук, съдът счита, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане, не страдат от пороци, водещи до тяхната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

По делото искане за присъждане на деловодни разноски е направено от жалбоподателя, а претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е предявено от процесуалния представител на ответника.

Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд – Русе, четвърти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. П. Д., [ЕГН], с адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ № 97, вх. 7, ет. 5, ап. 24 срещу Решение № 1040-17-26/26.042024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе

ОСЪЖДА П. П. Д., [ЕГН] да заплати на НОИ София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.