№ 5291
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110200509 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „П.Б.“ АД срещу Наказателно постановление (НП) №
92-02-310 от 12.12.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция по вписванията,
с което на жалбоподател на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари (ЗМИП) е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, издадено при съществени
процесуални нарушения. Излагат се аргументи свързани с неспазване изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като са отразени неверни данни касаещи обявяване на годишни
финансови отчети за 20221г. В жалбата са застъпени и съображения свързани с
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподател моли да се уважи жалбата
по съображения изложени в нея. Представил и подробни писмени бележки в които моли да
се присъдят и сторени по делото разноски/ неприложени такива/.
Процесуален представител на въззиваемата счита жалбата за неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, като на свой ред моли да се
присъдят направени по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява
основателна, поради следните съображения:
Дружество „П.Б.“ АД се управлява от изпълнителни директори Ф.М. и М.Б. – заедно и
поотделно. Дружеството е с адрес на управление гр.*************. На 14.09.2022 г. в
информационната система на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) е подадено заявление № 20220914170546 за вписване на
промяна предмета на дейност и адреса на управление на дружеството и приемане на
годишен финансов отчет. Заявлението на жалбоподател е вписано под №
20220920093116/20.09.2022г., като за него е възникнало задължение в срок от 7 дни да заяви
действителния собственик на дружеството, съгласно чл.63, ал.5 ЗМИП.
За случая е съставен констативен протокол № 92-02-310 от 01.11.2022 г., в който е отразено
неспазване на срокът по чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от страна на
„П.Б.“ АД.
На жалбоподател е съставен АУАН № 92-02-310/10.11.2022г. за нарушение на чл. 63, ал. 3
от ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ , връчен на единия от управителите М.Б.. Въз
основана на съставен АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на
основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП за нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2
от ЗТРРЮЛНЦ.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложени по делото писмени доказателства и показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г., чиито показания съдът цени като
логични, непротиворечиви и кореспондиращи със събрани по делото доказателства.
Съдът приема, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха
нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да
опорочават административнона казателното производство, което от своя страна да е довело
до нарушаване правата на жалбоподател. Съдът не приема довода за наличие на съществено
процесуално нарушение /каквото обстоятелство е изложено в жалбата/, че неправилно
наказваш орган е посочил, че със заявление № 20220914170546 за вписване на промяна
предмета на дейност и адреса на управление на дружеството е намерило отражение и
приемане на годишен финансов отчет, тъй като това обстоятелство не игнорира само по себе
си задължението на дружеството в 7 дни да заяви действителния собственик на
дружеството, съгласно чл.63, ал.5 ЗМИП.
Наказателното постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
2
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил
ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези -време,
място, авторство и обстоятелства при които е извършено. Затова не може да се приеме, че е
засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да
разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за недеклариране на изискуемата по
закон информация относно действителните собственици на юридическо лице.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП сочи, че за производството, редът и сроковете за
вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно
Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и
Законът за регистър БУЛСТАТ. Същевременно нарушението е свързано в правната му
квалификация с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, която обвързва всяко лице,
което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския
регистър, да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно
от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.
От доказателствата по делото безспорно се установява извършено от дружеството
нарушение по чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, но в случая са налице предпоставките за приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. За да обоснове горния извод, съдът съобразява, че
нарушението е извършено за първи път, пропускът е отстранен в кратки срокове след
установяването му без покана от страна на Агенцията по вписванията. Отделно от това
липсват данни нарушението по своето естество да е довело до затрудняване на
компетентните държавни органи по упражняване на правомощията им по превенция на
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари (чл. 1 от ЗМИП) и
изключително ниската степен на обществена опасност на нарушителя и на извършеното
деяние от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
Изводът за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на
ВКС. За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Легална дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в § 1, т. 4 (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) от ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Събраните доказателства в настоящето
производството съдът намира нарушението за което е наложено административно наказание
3
на жалбоподателя като маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Като маловажни
могат да бъдат преценявани всички видове нарушения, независимо в кой нормативен акт са
регламентирани техните състави, освен в случайте, при които е налице изрична законова
забрана, каквато в настоящия случай няма.
С оглед изхода на спора следва да се постави на обсъждане претенцията на жалбоподател за
присъждане на адвокатско възнаграждение. Когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, страната има право на разноски, освен ако с поведението си е дал
повод за завеждане на делото. По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК намира
приложение само при депозирано искане от страната за намаляване на разноските каквото в
настоящето производство е своевременно релевирано/ въпреки липсата на данни за каквото
и да е заплащане за адвокатска защита от страна на жалбоподател/. Възнаграждението
съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения е посочено минималното възнаграждение в размер на 400 лева. Но по
настоящето производство не са приложени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение от страна на жалбоподател , поради което съдът не дължи произнасяне по
така направено искане от страна на жалбоподател.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и затова следва да бъде отменено. По изложените съображения съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 92-02-310 от 12.12.2022 г., издадено от
Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на жалбоподател на основание
чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на
чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, пред Административен съд- София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4