Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/23.04.2020г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично
заседание на тридесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №63 по описа на Съда
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
Обжалва се Решение №1273 постановено на 30.09.2019г.
по гр.дело №961 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г., с което е
осъдена Прокуратурата на Република България, със седалище гр.София,
бул.”Витоша“ №2, представлявана от Главния прокурор И Г да заплати на Д.К.П., ЕГН
**********,***, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2 000лв., в резултат на образувано на
05.06.2017г., ДП вх.№1163/2017г. по описа на РП – Велинград /ЗМ №191/2017г. по
описа на РУ на МВР гр.Септември/ против нея за престъпление по чл.356 А във
връзка с чл.330 ал.1 НК и прекратено с постановление от 24.01.2018г. на РП –
Велинград, заедно със законната лихва върху тези главници, считано от
17.02.2017г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски в размер
на 3,33лв., като е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение над
уважения размер от 2 000лв. до претендирания от 6 000лв. като неоснователна.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, със
седалище гр.София, бул.”Витоша“ №2 , представлявана от Главния прокурор И Г да
заплати на адвокат В.С. от ПАК на основание чл.38 ЗА сумата в размер на 343,33
лв. - адвокатски хонорар.
С решение №1656/12.12.2019г., постановено в
производство по реда на чл.247 ГПК по гр.д.№961/2018г. по описа на РС –
Пазарджик, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№1273/30.09.2019г., като в диспозитива вместо текста: …заедно със законната
лихва върху тези главници, считано от 17.02.2017г. до окончателното изплащане…“
се чете правилното „…заедно със законната лихва върху тези главници, считано от
17.02.2018г. до окончателното изплащане“.
В жалбата си, подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК ответникът в производството Районна прокуратура -
Пазарджик, представлявана от Р П – прокурор излага съображения за неправилност
на обжалвания съдебен акт в частта, в която иска е уважен и прави искане за неговата
отмяна, като преповтаря съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Депозирана е и жалба от ищеца в първоинстанционното
производство с искане обжалваното решение да бъде отменено в неговата
отхвърлителна част, а въззивният съд да реши спора по същество като уважи
предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в пълен размер.
Излага съображения.
Жалбите са подадени в определения от закона срок, изхождат
от легитимни лица, имащи правен интерес от обжалването и като такава са
процесуално допустими.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт
и събраните по делото писмени и гласни доказателства-поотделно и в съвкупност,
прие за установено:
Относимите обстоятелства са следните:
В исковата молба си против Прокуратурата на РБ ищцата
Д.П. твърди, че на 06.06.2017г. в жилището, в което живеела, но било
собственост на сестра й и на племенника й, било извършено претърсване и
изземане. Иззети били пари на обща стойност около 10 000лв. Обяснено й било, че
имало разрешение на съда, показали и разрешението, и й обяснили, че имало
образувано досъдебно производство за извършено приготовление за палеж на
автомобил на прокурора Г К, който бил ръководител на РП – Пазарджик към онзи
момент. Въпреки, че разрешението на съда било да се търсят запалителни
материали, а не пари, парите били иззети. Твърди се, че претърсване било
направено и на автомобила, който управлявала тогава, но бил на името на сестра
й. Претърсен бил и автомобила на майка й, и на една друга къща, които са на
племенника и на майка й. Претърсването било направено и на едни други
постройки, намиращи се в двора. Предисторията била, че в съдебно заседание на ПзОС
по НОХД №881/2016г. бил разпитван като свидетел прокурора Г К. Делото било за
палеж на негов автомобил, като ищцата узнала, че К бил казал, че смята нея за
замесена по някакъв начин в палежа, защото някакво момче от ромски произход му
го казало. Това било отразено в пресата, знаело се от целия съдебен район. Действително
имало едно ПТП с участници майка й и съпругата на прокурор К, но там майка й
била глобена със 100лв. и всичко приключило още тогава. Нямала нищо против
прокурор К, но показанията му в съдебно заседание се знаели из цялата област в
т.ч. и от негови колеги. Твърди, че претърсванията били извършени, защото бивш
нейн приятел - НХ бил казал, че ищцата го увещавала да пали автомобила на К. С
Н Х се били разделили по нейна инициатива,от което той останал наранен и
изпитвал ревност. С постановление от 24.01.2018г. досъдебно производство
№1163/2017г. по описа на РП-Велинград било прекратено, защото не разполагали с
доказателства. За претърсванията знаел целия град. Всички знаели и за причините
за тези следствени действия.Вследствие на всичко това , ищцата твърди, че е претърпяла
значителни неимуществени вреди: обида, възмущение и огорчение, притеснявала се
как и кога ще приключи делото, страхувала се да не бъде осъдена невинна и да
лежи в затвора, защото имала условна присъда, до която се стигнало след като не
могло да се докаже обвинението срещу друго лице. Изземането на парите я
поставило в силно затруднено материално положение. По това време била бременна
и родила по време на досъдебното производство и се страхувала как ще се отрази
случващото се детето й. Майка й била болна и й правили операция. Искала от
прокуратурата да й върне парите, които били необходими за лечението на майка й,
но й било отказано. Принудена била да търси пари назаем, което в настоящия
икономически момент било трудно в малък град като Септември, особено при
положение, че всички разбрали за делото срещу нея. С много унижения и
притеснения намерила пари на заем. Причинените й неимуществени вреди оценява на
сумата от 5 000лв. и моли да бъде осъдена прокуратурата да й заплати 5 000лв., ведно
със законната лихва от 06.06.2017г. до окончателно изплащане на претендираната
сума. Претендира разноски.
В съдебно заседание при условията на чл.214,
ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция, като е
увеличен размера й на 6 000лв.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е подаден
писмен отговор, с който изцяло е оспорил иска по основание и размер. Твърдял е,
че ищцата не е ангажирала писмени доказателства, които да обосноват твърдените
от нея неимуществени вреди, както и че от исковата молба не ставало ясно за
какво точно действие се претендират неимуществени вреди от Прокуратурата на РБ,
след като правата на ищцата били спазени и не било налице нарушение на закона
по отношение на извършеното претърсване в дома, който и тя обитавала в
гр.Септември. Посочва се, че с постановление от 24.01.2018г. на РП - Велинград
и при условията на чл.243, ал.1, т.2 НПК наказателното производство по
ДП№191/2017г. преписка вх.№1163/127г. на РП - Велинград било прекратено, като е
постановено веществените доказателства подробно описани да се върнат на Д.П..
Препис от постановлението било изпратено на ищцата. По делото нямало данни
същата да е получила обратно иззетите пари на 06.06.2017г.Излагат се подробни
обстоятелства и относно воденото на друго досъдебно производство №1191/2016г.
по описа на РУ на МВР Пазарджик, по което ищцата била привлечена като обвиняем.
В този смисъл, се твърди, че описаните в исковата молба негативни изживявания,
които ищцата изпитвала са най-вероятно свързани с воденото срещу нея наказателно
производство по ДП№1191/2016 год. по описа на РУ на МВР Пазарджик, по което е
привлечена в качеството на обвиняема, а не по ДП№191/2017г. преписка вх.№1163/2017г.
по описа на РП Велинград.Размерът на претендираните неимуществени вреди бил
прекомерно завишен и не съответствал, както с принципа, заложен в чл. 52 ЗЗД,
така и с установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския
съд по правата на човека в Страсбург, още повече, че в исковата молба липсвали твърдения,
че на ищцата изобщо са й налагани някакви мерки за процесуална принуда. Формулирано
е искане съда да остави исковата претенция без уважение. Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
В настоящото производство не се спори относно хронологията
на досъдебното производство, така както е изложена в исковата молба, което се
установява и от приложените по делото писмени доказателства:
Досъдебно производство №191/2017 г. по описа на РУ на
МВР - Септември с вх. №1163/2017г. по описа на РП –Велинград е образувано на 05.06.2017г.
срещу Д.К.П. затова, че през м.май 2017г., в гр.Септември е извършвала действия
по приготовление към престъпление по чл.330, ал.1 НК, а именно - да запали
имущество на значителна стойност – лек автомобил марка , собственост на Г Х К
от гр.Пазарджик - престъпление по чл.356А във връзка с чл.330, ал.1 НК.
Безспорно е установено, че в хода на това досъдебно
производство са извършвани процесуално-следствени действия – разпитани са
свидетели, изготвена е била техническа експертиза, а на 06.06.2017г. с
разрешение на съда дадено на основание чл.161, ал.1 НПК е проведено претърсване
и изземване в жилището, обитавано от Д.П., като при претърсването са иззети
вещи имащи отношение към разследваните деяния. Не е спорно и се установява, че
са иззети банкноти , скрити в стъклен буркан, които подробно са описани по вид
брой и стойност в този протокол. Безспорно се установява, че същият ден е
извършено претърсване и изземване в още един дом обитаван от близки на П.,
както и в два автомобила.
Не се спори по делото, че на 14.06.2017 г. ищцата П. ***
с искане да й бъде върната сумата от 3 430лв., 600 евро и 3 900 щатски долара,
които пари били иззети от жилището. В молбата е заявено, че тези пари е
получила след продажба на имот , закупен от сестра й, като е подчертано, че
тези вещи нямат отношение към предмета на досъдебното производство, а не са и
предмет на друго престъпление. По нейно искане е направен отвод, като
досъдебното производство е изпратено за продължаване на действията от РУ на МВР
– Септември в РУ на МВР –Велинград.
С нова молба от 07.11.2017г. П. отново е поискала да й
бъдат върнати иззетите около 10 000лв., като е посочила че тези средства не са
свързани с престъплението ь,което се разследва, а от друга страна парите са й необходими, тъй като не може да си поеме
личните нужди – майка й била онкологично
болна, а на самата нея й предстояло раждане на дете и средствата били
необходими
С предходна молба от 11.10.2017 г. П. е представила
платежни нареждания за внесени на нейно име парични средства - два превода от
20.05.2014г. за 3 426,82 щатски долара и от 26.05.2014г. за 3 855,36 щатски
долара обща левова равностойност от 10 500лв.
С постановление от 17.11.2017г. на РП – Велинград, молбата
е оставена без уважение, тъй като към този момент по делото били постъпили
данни, че П. е криминално проявена, поддържа връзки с криминалния контингент, а
събраната по делото информация налагала назначаването на експертиза за иззетите
парични знаци /банкноти/. По жалба на П. по ч.н.д.№612/2017 г. на РС- Велинград
е потвърден прокурорския отказ.
С постановление от 24.01.2018 г. на прокурор от РП -
Велинград, досъдебното производство вх.№1163/2017г. е прекратено поради липсата
на достатъчно доказателства и е постановено да бъдат върнати иззетите от Д.П.
вещи /иззетите като веществени доказателства парични знаци/.
След прекратяване на досъдебното производство с
постановление от 24.01.2018 г. и разпореждане за връщане на иззетите вещи, на
19.02.2018 г. е съставена разписка според , която П. е оставила доброволно част
от иззетите банкноти, тъй като според твърденията й същите вече били негодни за
употреба поради повреждане, а на 01.03.2018г. е съставен приемо – предавателен
протокол за предаването им на съхранение в ОДМВР - Пазарджик.
По делото са приложени справки за съдимост, видно от
които ищцата П. е осъждано лице по НОХД 1813/2015г. със споразумение на Районен
съд Пазарджик и по НОХД със споразумение №285/02.11.2015 г. на РС – Пазарджик ,
като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наказанието /една година и
шест месеца / е отложено за изпитателен срок от три години и три години-
лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години , като срокът на
наложената пробационна мярка е изтекъл на 16.05.2017г.
По делото са представени доказателства, че срещу
ищцата Д.П. на 19.08.2016г. е образувана прокурорска преписка ЗМ № 161191 на РП
– Пазарджик, като извършител за престъпление по чл.195, ал.1 т.4 НК, въз основа
на която е образувано НОХД 1601/2017 г. по описа на описа на РС – Пазарджик,
като същото е прекратено с разпореждане от 13.09.2017 г. по НОХД 1601/2017г. и
делото върнато на РП – Пазарджик за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
Установява се от приложените по делото писмени
доказателства, че на 28.11.2017 г. ищцата П. е родила дете /момиче/ - К Д П..
Раждането е протекло в МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД след операция /цезарово сечение/,
откъдето е изписана на 02.12.2017 г. със здраво новородено дете.
Установява се от приложените по делото писмени
доказателства, че на 01.02.2017г. майката на ищцата К Д П. е постъпила за
болнично лечение в УБ „Св. Георги“ - Пловдив и впоследствие на 28.07.2017. в
Медицински институт на МВР – София по повод рецидив на хронично кожно
заболяване. На 26.10.2017 г. е постъпила за лечение в МБАЛ „Пълмед“ ООД –МС „Здраве“„
– хирургично отделение за отстраняване на тумор в десния колон. Изписана е на
06.11.2017г. с препоръки за контрол на общото състояние.
За установяване фактическата страна на спора, по
делото са разпитани свидетели и е допусната и изслушана съдебно експертиза.
От разпитаните по делото свидетели И Б, Д К, Д Г и А К
се установяват безспорни от страните обстоятелства, за които са представени и
писмени доказателства, а именно – че срещу ищцата е било образувано досъдебно
производство, по което са провеждани процесуални действия; че по това време тя
е била бременна; че майка й е била на лечение; че срещу ищцата е образувано и
друго наказателно преследване, но най-много се страхувала от делото с прокурора
К, както и че след прекратяване на досъдебното производство №1163/2017г. против
ищцата П., същата е била повикана, за да й бъдат върнати парите, но тя е взела
само част от сумата,а другата е оставила на отговорно пазене, с твърдението, че
не може да ги приеме , тъй като са повредени и негодни за употреба.
От заключението на приетата по делото и неоспорена
от страните съдебно- техническа експертиза, се установява, че иззетите и
неполучени от ищцата Д.П. парични знаци са истински и са изцяло годни за своето
предназначение.
От правна страна съдът възприе следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо
и правилно, като при постановяването му е спазен материалния закон и не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съответства на
действителното правно положение по спора и е обосновано.
Въззивният съд изцяло споделя установената в хода на
първоинстанционното производство фактическа обстановка и направените въз основа
на нея правни изводи, като не счита за необходимо да ги преповтаря, поради
което на основание чл.272 ГПК мотивира решението си, като препраща към мотивите
на първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав приема за неоснователни
доводите на жалбоподателя Прокуратурата на Република България, развити във
въззивната жалба, а така също и тези, развити във въззивната жалба на ищцата.
При разглеждането на делото
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото
доказателства и въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен
извод, че предявеният иск е основателен и доказан до размера 2 000лв.,
поради което го е уважил.
Наведените във въззивните
жалби оплаквания досежно неправилността на постановеният съдебен акт и
занижаването размера на присъденото обезщетение, са неоснователни.
Пред настоящата инстанция не
се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи
извод, различен от направения от решаващия съд.
Съгласно разпоредбите на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В
настоящата хипотеза претендираната отговорност на държавата е по отношение на
причинените от прокуратурата неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъплението, производството по което е прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.2 НПК, тъй като обвинението не е доказано.
Отговорността по ЗОДОВ има
обективен характер, тъй като тя възниква при наличие на изрично предвидените в
специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата -чл. 4 от ЗОДОВ. Както правилно е посочил първоинстанционния съд,
основание за ангажирането на отговорността на държавата е обективния факт, че
спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено
в качеството му на обвиняем по конкретно престъпление, което впоследствие е прекратено
с влязъл в сила съдебен акт, поради недоказаност на обвинението.
В настоящият случай от
събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав на чл.2,ал.1,т. 3 от ЗОДОВ.
В рамките на досъдебно производство №1163/2017г. е
установено, че ищцата не е привличана като обвиняема, но е била разпитвана в
качеството й на свидетел на 26.07.2017 г.Когато досъдебното производство е образувано срещу
конкретно лице и то е разпитано като свидетел /както е в настоящия случай/ -
т.е. извършено е действие по разследване срещу него с участието му, въпреки че
не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се
счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу
него наказателно преследване до прекратяването на досъдебното производство
поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност, то може
да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основанието по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ. След като в разглежданата
хипотеза наказателното производство е завършило с оправдателен акт на
компетентен държавен орган, неговото образуване и водене е било
незаконосъобразно, поради което е налице незаконност на процесуалните действия,
свързани с наказателното преследване на ищцата, обуславящо отговорността на
Прокуратурата за обезщетяването й за неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Безспорно е установен по
делото и фактът на причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
изживени болезнени душевни страдания - негативни чувства от факта на
обвинението, от накърненото добро име сред хората, с които е общувала,
преживяно чувство на унижение и притеснение, както и отражението върху
семейството й и социалната среда, което съответно рефлектирало и върху ищцата.
Събраните по делото гласни
доказателства установяват и причинно-следствената връзка между незаконното
обвинение и причинените на Д.П. неимуществени вреди. От показанията на
свидетелите следва, че тревогите на ищцата са били свързани именно с
наказателното преследване и свързаните с
това процедури, а не с други или с абстрактни обстоятелства.
По правило, размерът на
обезщетението се съобразява с разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.4 ЗОДОВ, при
отчитане тежестта на обвинението, продължителността на периода, в който същото
е било поддържано, степента и интензитета на конкретно изживените емоционални
страдания и продължителността им, какви мерки на процесуална принуда са били
упражнени спрямо ищеца в хода на наказателното производство.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява.
Наказателното преследване в
конкретният случай е продължило около шест месеца и половина и безспорно е дало
отражение на общото душевно и здравословно състояние на ищцата. Разпитаните по
делото свидетели предават своите непосредствени впечатления от негативните
изживявания, които е изпитвала ищцата през периода на наказателното
производство. Провежданото срещу нея
наказателно производство е причинило и допълнителни притеснения и стрес, тъй
като е станало достояние на широк кръг от хора в нейния град, а освен това
именно в този период от време ищцата е била бременна и е родила своето дете, както
и се е наложила онкологична операция на нейната майка, а ищцата е била с
ограничена възможност да поеме необходимите парични разходи за това. Безспорно
е установено, че ищцата на два пъти е поискала да й бъдат върнати парите и е
била принудена да търси пари на заем от свои познати. Действително, доказателства
за размерите на тези средства не са представени по делото, но самият характер
на тези събития - оперативно раждане на дете и онкологична операция, предполага
необходимост от парични средства.
Като отчита всички посочени до
тук обстоятелства въззивният съд намира, че определеният от Пазарджишкия
районен съд размер от 2 000 лева справедливо ще репарира вредите, които ищцата
е понесла, тъй като предназначението за морални вреди е да поправи претърпяната
лична болка и страдания от незаконното преследване, което са установено по
делото. Този размер на обезщетение на
неимуществените вреди е адекватен на действително преживените от ищцата
отрицателни емоции и е обективен израз и конкретно проявление на
справедливостта спрямо процесния случай.
В останалата част до пълния
предявен размер от 6 000лв. искът за неимуществени вреди е неоснователен, като
недоказан.
Въззивният съд намира, че
липсват основания и за намаляване размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 2 000 лв., така както се иска в жалбата на
Прокуратурата. Този размер е съобразен както с установените по делото факти,
така и с разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ и с намаляването му ще се наруши принципът
за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД.
Всичко изложено до тук дава
основание да се приеме, че обжалваното решение в частта му досежно уважената
претенция на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка.
Изводите, направени от
въззивната инстанция за основателност и доказаност на иска до определения
размер съвпадат с изводите на първата инстанция, поради което Пазарджишкият
окръжен съд намира, че не са налице
основания за отмяна на решението.
С оглед изхода
на спора пред настоящата инстанция разноски не
се присъждат.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1273 постановено на 30.09.2019г. по гр.дело
№961 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред
ВКС на РБ.
Председател: членове: 1.
2.