Р Е Ш Е Н И Е
№1138
гр. Пловдив, 16.06.2023 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора МАРИН
ПЕЛТЕКОВ, като разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 308
по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Е.Е.К.,
ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на общо 20 000 лв. за причинени
неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация, за периоди:
1. 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. вкл. –
10 000 лв.; 2. 01.06.2022 г. до 31.01.2023
г. вкл. – 10 000 лв.; ведно със
законна лихва от 31.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба е посочено, че нетната площ на пренаселените
килии, в които е пребивавал, е под 3 кв. м.; без постоянно течаща топла и
студена вода. През 2019 г. работел като артелчик и не било спазвано правото му на каре. Горното
му причинило неимуществени вреди. Претендират се разноски – 10 лв. ДТ. В СЗ жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. С., който поддържа исковата молба и
моли съда да я уважи, тъй като в съдебното производството са доказани
претенциите на ищеца.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч.,
в СЗ и в писмен отговор оспорва предявената искова претенция по основание и
размер и моли да бъде отхвърлена.
Прокурорът от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата
претенция е основателна, но завишена.
1.
По отношение на първата претенция - за периода от 01.01.2019
г. до 31.12.2021 г. вкл.:
От представена справка /л.47/ се установява, че ищецът е
пребивавал в затвора Пловдив от 20.04.2019 г. до 07.10.2019 г. и от 12.11.2019
г. до 17.12.2021 г. За времето от 20.04.2019 г. до 07.10.2019 г. и от
12.11.2020 г. до 23.11.2020 г. /общо 181 дни/ не са представени доказателства
относно спазването на минималната жилищна площ, поради което в тази част и по
отношение това нарушение претенцията е основателна.
От представеното становище-справка е видно, че още през 95
дни не е било спазено изискването за минимална жилищна площ.
За останалите твърдяни нарушения за тази претенция - не се установява, че са налице нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС, съответно че вследствие бездействия на администрацията ищецът е
претърпял вреди /показанията на разпитаните по делото свидетели са неконкретни
и не сочат на такива бездействия, а други доказателства не са ангажирани, като
в същото време тези показания следва да бъдат преценени от една страна в
съответствие с чл.172 от ГПК, а от друга страна няма как чрез свидетелски
показания да бъдат оборени неоспорените официални документи, които са
представени по делото и които оборват всички направени други оплаквания/. От
друга страна от представените справки се установява, че е осигурена постоянно течаща вода, както и
липсват конкретни доказателства, че през 2019 г. не е спазвано правото на ищеца
за престой на открито, поради което тези оплаквания са неоснователни.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва
да се съобрази с насоките в практиката
на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на
сочената практика и на жизнения стандарт за страната, следва да се приеме, по
аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на
основни жизнени потребности следва да е съразмерно на нивото на
социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред отразява
жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна заплата
като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения стандарт,
следва да се приеме, че по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и
базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от
свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4
евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в
практиката на ЕСПЧ. При това положение за времето, през което е констатирано
нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ,
съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на общо 1300 лв., ведно със
съответната законна лихва, изчислено съобразно актуалната практика на ЕСПЧ и
националните съдилища. В останалата част претенцията е неоснователна.
2.
По отношение на втората претенция – за периода 01.06.2022 г.
до 31.01.2023 г. вкл.:
От представена справка /л.47 и л.48 и сл./ се установява, че
ищецът е пребивавал в затвора Пловдив от 24.07.2022 г. до 31.01.2023 г. –
датата на подаване на исковата молба.
Не се установява през този период ищецът да е пребивавал в
помещения при неспазване изискването за минимална жилищна площ. Второто
оплакване за този период – за липса на течаща вода е опровергано от представените
писмени доказателства от страна на затворническата администрация, като в същото
време ищецът не е ангажирал други доказателства,
с които да докаже претенциите си в този смисъл. Този извод не се променя и от
показанията на разпитания свидетел, които следва да бъдат преценени от една
страна в съответствие с чл.172 от ГПК, а от друга страна няма как чрез
свидетелски показания да бъдат оборени неоспорените официални документи, които са
представени по делото и които оборват направените оплаквания за този период. Поради това претенциите за този втори период
са неоснователни.
При този изход на делото на ищеца се дължат и разноски в
размер на заплатената ДТ от 10 лв., в какъвто смисъл е и претенцията за
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, да заплати на Е.Е.К., ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за период за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г.
вкл., в размер на 1300 лв., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Е.К., ЕГН **********,
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София,
за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. за период 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Е.Е.К.,
ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГДИН) – гр. София, за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за период 01.06.2022
г. до 31.01.2023 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, да заплати на Е.Е.К., ЕГН **********, разноски в размер на 10 лв.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: