Настоящото производство е с правно основание чл.389 и сл. от ГПК. Предявен е от Ерджан Назим Алиосман против Нафие Юсеин Солак, иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС, с който ищецът цели да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 25 317.10 лв., представляваща стойността на извършените от него в качеството му на добросъвестен владелец, подобрения, с които реално се е увеличила стойността на имот - Апартамент № 16, находящ се в гр.Джебел, Община -Джебел, Кърджалийска област, ул. „Надежда „№2, бл. "Бреза", вх.А, ет.4 , ап.16. Междувременно е постъпило искане с правно основание чл.389, ал.1, във вр. с чл.397, ал.1, т.3, предл. последно от ГПК,с което ищецът е поискал да бъде допуснато обезпечение на висящия му иск чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 868/09 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 на КЧСИ. Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното: Съобразно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. Т.е. обезпечение на иска се допуска при наличието на няколко предпоставки , поставени при това в отношение на кумулативност помежду им,а именно наличие на допустим и вероятно основателен висящ иск, при който без допускането на поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с относими писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер. Императивно кумулативно изискуемо е изискването за наличие на обезпечителна нужда, и разбира се съответствие между обезпечителната нужда и поисканата обезпечителна мярка. Дори да се приеме, че събраните по делото доказателства водят до извод за евентуална основателност на исковата претенция, то в производството не са налице другите две, както беше посочено императивно изискуеми се предпоставки, а именно обезпечителна нужда, и разбира се съответствие между обезпечителната нужда и поисканата обезпечителна мярка. В настоящото производство тяхното наличие с направено искане не се доказва. Евентуално затрудняване или невъзможност да бъдат осъществени правата по едно осъдително решение, молителят не установява. И това е така защото предявеният иск е за парично вземане. По делото отсъстват мотивирани доводи и доказателства, че изплащането на евентуално присъденото парично вземане ще се затрудни ако ищецът бъде лишен от владението на имота. Нещо повече както сам молителят твърди в искането си действията на ЧСИ, предприети по цитираното изпълнително дело, за осъществяване на въвод във владение на процесния имот вече са обжалвани пред надлежния съд по реда на чл.435 от ГПК. Т. е. правата на молителя вече са защитени с предпочетената от него правна възможност, а това води още веднъж до извода, че отсъства за молителя обезпечителна нужда в настоящото производство. Водим от изложеното и на основание чл.389 и сл. от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ЕРДЖАН НАЗИМ АЛИОСМАН, ищец по гр.д. № 134/10 г. по описа на КОС, искане с правно основание чл.389, ал.1 , във вр. с чл.397, ал.1, т.3, предл. последно от ГПК. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
|