РЕШЕНИЕ
№ 1141
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110211623 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. И. срещу наказателно постановление
/НП/ № 23-4332-033812/29.01.2024 г., издадено от началник група към СДВР,
О”ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20
лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в” ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно и неправилно.
Твърди, че неправилно е приложен чл. 40, ал. 4 ЗАНН. Жалбоподателят
изтъква, че не е било обсъдено възражението срещу акта. Оспорва да е
управлявал МПС на процесната дата. Поддържа, че не е доказан състав на
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Оспорва се мястото на
извършване на нарушението. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и моли за отмяна на НП.
Счита за установено, че не той е управлявал ППС, причинило процесното
ПТП. Твърди, че е предоставил данни на лицето, което е управлявало
1
автомобила ведно със СУМПС.
Въззвиваемата страна се представлява от юрк. М, която моли НП да
бъде потвърдено. Сочи, че жалбоподателят е имал възможност в хода на
производството да представи информация относно лицето, на което е
предоставило автомобила, но не го е сторил.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2022г. около 11.15 часа неустановено лице от мъжки пол
управлявало товарен автомобил „Ситроен Джъмпер” с ДК № , собственост на
„Глобъл Уест Груп България“ ЕООД, в гр. София на ул. "Михаил Танев" № 6
пред входа на Камарата на строителите, като причинил леко ПТП с паркиран
л.а. „Дачия Докер“, счупвайки лявото му огледало. Св. Е. И. възприела
настъпването на ПТП, както и факта, че водачът на товарния автомобил
„Ситроен Джъмпер“ не спира. Св. И. догонила водача, който спрял пред
сграда. Св. И. заявила на водача, че автомобилът й е служебен, че следва да се
напише протокол, но неизвестният водач и заявил: „Много важно, едно
огледало“, след което продължил пътя си. Св. И. сигнализирала за настъпило
ПТП. Пристигнал екип на ОПП-СДВР. Било снето сведение от св. Е. И.. Бил
изготвен протокол за ПТП и скица, както и била изготвена докладна записка
от полицейски служител В Д. След установяване на собствеността върху
товарен автомобил „Ситроен Джъмпер” с ДК № , а именно - „Глобъл Уест
Груп България“ ЕООД, е призован законният му представител и управител К.
К. И.. На 08.08.2023г. К. И. подписал декларация, в която посочил, че не знае
кой е управлявал МПС с ДК № на 15.09.2023г.
С оглед на това на 08.08.2023г. св. А С съставил на К. И. като законен
представител на „Глобъл Уест Груп България“ ЕООД АУАН №
129861/08.08.23г. за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП.
Срещу АУАН е депозирано възражение с вх. № УРИ 433200-
90402/11.08.23г.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на К. К. И., като му е наложена глоба в размер на 20 лв. на
2
основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в”
ЗДвП.
Видно от заповед № 8121к-13180/23.10.19г. и от заповед № 8121з-
1632/02.12.21г. административнонаказващият орган е компетентен да издаде
атакуваното НП, а видно от заповед № 513з-5073/21.07.15г. актосъставителят е
компетентен да състави АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и от показанията
на разпитаните свидетели А С и Е. И..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Е. И., която излага
възприятията си относно правнорелевантните факти. Показанията на св. И.
относно механизма на настъпване на ПТП намират пълна подкрепа в
писменото доказателство – протокол за ПТП. Щетите, установени по
автомобила, съответстват да са получени при удар и при обстоятелства,
съобщени от св. И.. От показанията на св. И. се установяват време и място на
настъпване на ПТП, регистрационният номер на автомобила, причинил ПТП,
който е съобщила на полицейските органи. Именно въз основа на нейните
сведения е установена собствеността върху товарния автомобил, респективно
е ангажирана отговорност на законния представител на дружеството,
собственик на МПС, което е причинило ПТП. Показанията на св. А С
спомагат за установяване на обстоятелствата при съставяне на АУАН. Съдът
счете, че писмените доказателства корепондират със събраните гласни
доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
заповед № 8121з-1632/02.12.21г., издадена от министъра на вътрешните
работи, и в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на
3
нарушителя.
Неоснователни за възраженията в жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен при участие на двама свидетели,
единият от които очевидец, дал писмено, сведение, както и втори свидетел на
съставяне на акта. В АУАН и НП е посочено мястото на настъпване на ПТП,
като освен че се сочи ул. „Михаил Танев“ № 6 се уточнява и че ПТП е
настъпило пред входа на Камарата на строителите. Липсата на ЕГН на
свидетеля на съставяне на акта Й К не може да се приеме като допуснато
процесуално нарушение. Същият свидетел е индивидуализиран с три имена и
е отразено, че работи в гр. София, ул. „Л. Станчев“ № 4. Изрично е отразено в
докладна записка, че се касае за техническа грешка относно датата на
извършване на нарушенията, а именно че се касае за дата 15.09.2022г. Спазен е
тримесечният срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя, като
АУАН е съставен в деня, в който К. И. е декларирал, че не знае кой е
управлявал МПС, което е собственост на юридическото лице, което
представлява.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема, че жалбоподателят К. К. И. е осъществил вменените му
нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.
Отговорността му е ангажирана законосъобразно на основание чл. 188 ал. 2
ЗДвП, тъй като като законен представител на юридическото лице, което е
собственик на процесното МПС, не е посочил на кого е предоставил МПС на
процесната дата. Факт е, че несъмнено се установява, че водачът, който
фактически е извършил нарушенията, не е жалбоподателят К. И., но
отговорността на същия е ангажирана именно защото не е посочил кое е
лицето, което на 15.09.2022г. е управлявало МПС, собственост на
юридическото лице, което представлява. ЗДвП изрично предвижда
ангажиране на обективна безвиновна отговорност на законните представители
на юридически лица, когато с МПС, собственост на юридически лица, се
извършват нарушения, и законният представител не може да посочи
конкретно физическо лице, на което е било предоставено управлението на
МПС. В конкретния случай въпреки твърденията на жалбоподателя в хода на
административнонаказателното производство К. И. не е посочил лице, което
твърди, че е управлявало МПС на процесната дата. Първото вменено
4
нарушение е за неизпълнение на задължението, уредено в чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
В случая се установява, че водачът на МПС, причинило ПТП, при
движението си по ул. „Михаил Танев“, не е контролирал управляваното от
него МПС, като е закачил и счупил огледалото на паркиран автомобил
„Дачия“. По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на нарушението, визирано в чл. 185 ЗДвП.
Не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението,
доколкото административнонаказателна отговорност е ангажирана на
основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание на
основание чл. 185 ЗДвП за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е в абсолютно
определен размер - глоба 20 лева, поради което отсъстват предпоставки за
обсъждане размера на наказанието за това нарушение.
След настъпилото ПТП неизвестният водач е напуснал
местопроизшествието, без да изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в” ЗДвП да уведоми съответната служба за контрол на МВР, като водач,
който е участвал в ПТП, от което са причинени само имуществени вреди, при
положение че между него и другия водач не е имало съгласие за причините за
настъпването му. Категорично се установява, че водачът е разбрал за ПТП,
разговарял е със св. И., като не е имало съгласие, но не е останал на място и
службата за контрол не е била уведомена. Отново не следва да бъде
обсъждана субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на
жалбоподателя е ангажирана като законен представител на юридическото
лице, собственик на процесното МПС, на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП.
За така извършеното нарушение правилно е приложена санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като наложените административни
наказания глоба и лишаване от право на управление на МПС са в размер под
средния, като размерът на наказанията е правилно определен и съответства на
обществената опасност на нарушението.
С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
5
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да е
присъди юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
033812/29.01.2024 г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП” при
СДВР, с което на К. К. И. е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл.
185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.
ОСЪЖДА К. К. И. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6