№ 718
гр. Пазарджик, 16.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200511 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:26 часа се явиха:
За дружеството-жалбоподател „С.“ ЕООД – редовно призовано, не се
явява законов представител. В качеството на пълномощник се явява адв.Н.Б.,
надлежно упълномощен.
За адм.наказ.орган ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ КОНТРОЛ В ТД НА
НАП - ПЛОВДИВ - редовно призован, се явява юрк.Т. С., надлежно
упълномощен.
Явява се актосъставителят Р. Ив. П. – редовно призована.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ЮРК. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
Д А В А Х О Д Н А Д Е Л О Т О
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
АДВ. Б.: Поддържам жалбата със следното уточнение. Тъй като
жалбата е в три точки и по т.3 има искане за приложение на чл.28 ЗАНН, не
поддържам жалбата в тази й част, респективно искането ми пред съда е за
изменение на описаните 5 броя НП-я, а не за отмяна. В тази част поддържам
жалбата. Представям копие от НП, което съм цитиран в жалбата и договор за
счетоводно обслужване. От фактическа страна нямаме спор, поне от наша
страна, по така отбелязаните фактически обстоятелства.
ЮРК. С.: Оспорвам жалбата. Да се приемат представените
доказателства, включително тези в днешното съдебно заседание. Представям
заповед за упълномощаване на АНО. Няма да соча други доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: днес представените
НП № 588364-F617484/20.07.2021г на Директор Офис Пазарджик при ТД на
НАП – Пловдив, издадено против дружеството-жалбоподател, договор за
счетоводно обслужване, оправомощителна заповед на изп.директор на НАП,
както и приложените към административнонаказателната преписка: отговори
на АУАН, покани за съставяне на АУАН, удостоверения за връчване по
ел.път, справки за общи задължения, уведомления за приемане на дневник за
продажби, заповед за изменение и заповед за възлагане на ревизия, акт за
регистрация по ЗДДС, протоколи за самоначисляване на ДДС.
Сне самоличността на свидетеля, както следва:
Р. Ив. П. – на 47 години, от гр.Септември, обл.Пазарджик, българка,
българска гражданка, омъжена, с висше образование, неосъждана, без
служебни отношения с дружеството-жалбоподател.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Р.П.:
СВ. П.: Като актосъставител заявявам, че е извършена ревизия на
данъчнозадължено лице във връзка с подадено заявление от лицето за
формиран достигнат облагаем доход. В хода на проверката е установено, че са
2
налице обстоятелства за лицето за извършване на регистрация за достиган
облагаем оборот към 31.01.2021г. Следователно е следвало да бъде подадено
заявление в 7-дневен срок от изтичане на този данъчен период, в който е
формиран този оборот и да бъде издаден акт за регистрация в 14-дневен срок,
т.е. към 23.02.2021г. е следвало да бъде регистрирано лицето. Същото не е
извършено към онзи момент, а има акт за регистрация на 17.06.2021г.,
респективно всичко установено в хода на регистрация на лицето е повод за
извършване на настоящата ревизия, в хода на която са констатираните
установени от мен нарушения, като ревизията обхваща период от 23.02.2021г.
до 16.06.2021г., т.е. периодът от изтичане на срока, за който е следвало да
бъде издаден акт за регистрация, до извършената регистрация по чл.96 за
достигнат облагаем оборот, обективирано с акт на регистрация от
17.06.2021г., т.е. периодът от 23.02.2021г. до 16.06.2021г. – денят преди акта
на регистрация. Съответно е изготвено искане и лицето е уведомено за
ревизия. Изискани са документи, с оглед на което са представени такива за
периода в обхвата на ревизията и начисляване на ДДС с протоколи от м.юли,
визиращи именно оборота, въз основа на който лицето е достигнало оборот и
е следвало да бъде начислен съответен оборот за периода м.февруари –
м.юни. Установено е безспорно, че е извършено едно задължение за
начисляване на ДДС, но извън законоопределения срок, а имено е следвало да
бъде начислен до 14-та дата на месеца, следващ месеца, за който е визиран
данъчният период, т.е. м.февруари – м.юни. Самоначисляването, считано от
23.02.2021г., когато формира дружеството задължение, е констатирано, че е
начислено през м.юли 2021г., т.е. в 6-месечния период, но лицето представи
съответния протокол за самоначисляване.
Проверката е инициирана от извършена проверка за регистрация.
Лицето е приложила справка за формирано задължение. Ние сме длъжни да
извършим индивидуална проверка. Тази справка отговаря на това, което е
декларирано от лицето и което е приложено в хода на ревизията и е
потвърдено и документите, които са обявено първоначално.
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
3
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Уважаеми господин съдия, от името на дружеството
поддържам подробните аргументи, изложени в жалбата пред Вас. Считам, че
са налице предпоставки за изменения на процесните НП-я по отношение на
определените размер и имуществени санкции. Тези доводи се потвърждават
от приложените по преписката писмени доказателства. За всеки от 5-те
процесни периода са налице протоколи за самоначисляване с № 1, № 2, № 3,
№ 4 и № 5 - всички от дата 01.07.2021г. Тези протоколи са на л.7, л.47, л.51,
л.70 и л.89 от делото. Очевидно е от съдържанието на дневника за продажби,
приложен пак на няколко места по делото - на л.55, л.74, л.93, че тези
протоколи са включени в дневника за продажби за м.юни 2021г. От
фактическа страна между страните спор по това обстоятелство няма, тъй като
начисляването на данъка в м.юли 2021г. със съответния протокол е цитирано
във всяко едно НП. Действително в случая начисляването е със закъснение.
Заявлението за регистрация по ДДС е подадено на 03.06.2021г. Както е
описано в НП, срокът за подаване е 7-дневен след изтичане на съответния
период, в който се формира оборот над 50 000 лв., т.е. 08.02.2021г. Очевидно
е, че закъснението за подаване на заявление за регистрация по ДДС е повече
от 3 месеца. За него е наложена имуществена санкция с представеното в
днешното съдебно заседание НП от 20.07.2021г. Същевременно обаче
дължимите суми за ДДС и за 5-те описани периода са начислени от
дружеството и са подробно описани в жалбата пред Вас. Касае се за
минимални цифри, за които дори да изследваме въпроса с щетата от
нарушението, въпреки че сме изправени пред хипотезата на деяние на
формално извършване, тази щета би представлявала някакви минимални
размери на лихви върху посочените главници и ДДС. По-важно е друго, както
заяви актосъставителят, че изчислените от самото дружество облагаеми
обороти са в основата на съставяне на процесните АУАН-и НП. Те са в
основата и са възприети изцяло от НАП с издаден акт за регистрация, който е
приложен на л.34, л.41, л.68 и л.87. Вече като регистрирано лице по ДДС „С.“
в първия възможен момент на 01.07.2021г. е самоначислило това ДДС, което
безспорно е дължимо, тъй като е следвало да се регистрира по предходен
4
период. С причините за това не е необходимо да се ангажира вниманието на
съда, но очевидно от материалите по преписката се касае за дружество, което
извършва търговия в павилиони за бързо хранене в София и комуникацията
със счетоводството е била нарушена, за да се стигне до това закъснение.
Органите по приходите категорично приемат, че целият размер е отразен в
касовия оборот. Целият размер е в основата на регистрацията по ДДС и е
възприет, както от дружеството, така и от органа по приходите.
След това описание на фактологията стигаме до правната страна. Ние
поддържаме искането за приложение на разпоредбата на чл.180 ал.3 от ЗДДС.
Категорично възможност за подобна преквалификация дава тълкуването в т.1
на т.р. № 8/16.09.2021г. на ВАС. Считаме, че има основание за приложение на
посочената норма, тъй като систематически чл.180 ал.3, както и ал.1 и ал.2 на
същия член, са част от една и съща разпоредба, която определя санкциите при
неначисляване, респективно закъсняване начисляване на ДДС. Дори в чл.180
ал.4 е предвиден още по-нисък размер на санкцията, като стане начисляване в
срок не по-късно от 18 месеца от датата, когато е следвало да се начисли. В
конкретния случай чисто времеви календарно за периода м.февруари – м.юни
е начислен в м.юни, т.е. в рамките на 6-месечния срок, който дава възможност
за приложение на цитирания текст на чл.180 ал.3. Поддържам и заявената в
жалбата последователна касационна практика на Административен съд -
Пазарджик. Допълнително, моля, да съобразите и по-нови решения на
административния съд по идентични като фактически състав казуси –
Решение № 403/12.05.2021г. по к.д. № 210/21г. и Решение № 58/01.02.2021г.
по к.д. № 1337/2020г., като и по двете решения по двата случая е постановено
изменение на НП, като са наложени санкции в минимален размер, а именно
200 лв. В жалбата съм описал ДДС за конкретните периоди и ако следвахме
логиката по чл.180 ал.1, трябваше да са 23.05 лв., 92.30 лв., 81.63 лв.,, 80.35
лв. и 17.69 лв., но тъй като законодателят казва не по-малко от 200 лв., моля,
за изменение за всяко от НПК с минимума от 200 лв. Ако уважите жалбата,
моля, да присъдите направените деловодни разноски за адвокатски хонорар.
ЮРК. С.: Уважаеми господин съдия, фактите са изяснени и спор по тях
няма. Спорът е правен в два правни въпроса. Първият въпрос го изложи
жалбоподателят. Вторият въпрос касае становище на АНО за пълния размер
5
на неначислено ДДС. Този въпрос се състои от два довода. Първият е, че
нормата на чл.180 ал.2 препраща формално само към ал.1 и вторият довод на
АНО се състои в нормата на чл.102 от ЗДДС, а тя казва, че данъкът в
настоящия случай се определя с ревизионен акт и няма фигура и норма по
ЗДДС, която да казва, че в случаите понастоящем при сделки на територията
на страната данъкът се начислява с протокол. Няма такава норма в ЗДДС. С
протокол се начислява при пътнообщностно придобиване на стоки и
получаване на услуги. Въпреки че го няма като норма, в тези случаи лицата
нямат фактическа пречка да го начислят. От тук следва тезата на АНО, че
когато законът казва, че данъкът се определя с ревизионен акт, не може
лицата да ползват привилегията на чл.180 ал.3, като се самоначисли с
протокол, който не съществува в закона. Това е тезата на АНО. Моля, да
потвърдите процесните НП и да присъдите юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законовия срок.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 13.48 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6