Р Е Ш Е Н И Е №
1235
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно
отделение – девети състав, на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, след
публично съдебно заседание на трети
октомври 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1447 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от страна на ответниците
в първоинстанционното производство, като
се обжалва решение № 1581 от 23.04.2019 г. по гр.д. № 11655/2018 г.
на Районен съд - Пловдив, V гр. с., В
ЧАСТТА, с която е
уважен предявеният установителен иск,
като се признава за установено, в
отношенията между страните, че ответниците В.Т.С. и М.В.С. солидарно
дължат на ищцовата Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност“, гр. Пловдив, заплащане
на сумата от 4220 лв. - главница, представляваща неплатена сума по Запис на
заповед, издаден на 14.04.2014 г. и предявен за плащане на 16.10.2017 г. , за
която сума е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 665 по описа за 2018 г. на ПРС, VІгр.с.;
както и в частта, с която се осъдени двете ответници да заплатят разноски по делото.
Изразяват се съображения за процесуална недопустимост на обжалваното решение, като се сочи, че същото е постановено по процесуално недопустим иск. Алтернативно, се изразяват съображения за неправилност и за незаконосъобразност, на решението, в обжалваната част. Жалбоподателите считат, че Районен съд Пловдив не се е произнесъл по техен основен довод, а именно, че не е налице идентитет между заявеното от ищцовата страна в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 665/2018г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, IV гр.с-в., с петитума на исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Този аргумент, се сочи, касае недопустимостта на предявения иск, като в тази насока са направени разсъждения относно допустимост на производството по чл. 422 от ГПК. Заявява се, че при предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материално правната характеристика на вземането. Сочи се, че ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Посочването на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, предл. 4 ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Правят се оплаквания, във връзка с извода на съда, относно това е ли сключен договор за поръчителство или не е. Съдът е приел, сочат жалбоподателите, че в настоящия случай било налице едно обещание да се сключи договор за поръчителство между втория ответник М.С., от една страна, и ищцовата кооперация, от друга страна. Този извод на Районен съд е изцяло необоснован и незаконосъобразен. Твърди се, че според трайната съдебна практика, договорът за поръчителство, освен като отделен такъв, е допустимо и имплицинтно да бъде включен в договора за кредит, какъвто случай, безспорно, е настоящият. Като условие, обаче, е поръчителят да разпише договора заедно с длъжника, чието задължение поръчителства.
Твърди се, че в исковата си молба ишцовата кооперация изрично заявява и признава тези обстоятелства. На страница втора от исковата молба изрично в твърденията си ищецът е заявил, че „поръчител по договора за кредит е вторият ответник М.В.С. и като такава отговаря солидарно за задължението по него.“
В настоящия случай, се сочи в жалбата, изводите на Районен съд в тази връзка, са изцяло неправилни, а оттам и грешно не е уважено направеното в тази връзка възражение, по реда на чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Правят се разсъждения по същество във връзка с довода, че изрично е договорено, че М.С. действа в качеството си на поръчител по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД и в това си качество е подписала договора за кредит. Съгласно чл.6 от договора е уговорен краен срок за изплащане на кредит - 20.03.2017г. От тази именно дата тече и шестмесечния срок, предвиден в чл.147, ал.1 от ЗЗД. Съгласно същата разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск в течение на шест месеца. Твърди се, че видно от приложеното частно гражданско дело се установява, безспорно, че заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение е депозирано пред Районен съд - Пловдив след този шестмесечен срок. Счита се, че исковата молба също била нередовна, като се развиват съображения в тази насока. С исковата молба се твърди, че жалбоподателките дължат суми по сключения Договор за кредит, като липсва индивидуализация на всяка една от вноските, за кой период е всяка една от тези вноски, с оглед подписания между страните погасителен план. Претендират се с исковата молба суми анблок. Отново са направени разсъждения по същество.
Обсъжда се, че изводите на Районен съд са изцяло неправилни, необосновани и незаконосъобразни по отношение на поддържаното възражение за нищожност от жалбоподателите. Сочи се, че същите изводи следвало да бъдат направени и по отношение на „наказателната лихва“, посочена в чл.9, ал.2 от Договора, която пък от своя страна представлявала сбор от определената лихва в размер на 22 % и наказателна надбавка в размер на 20 % или общо 42 %. Твърди се, че и тук по никакъв начин не е изчислен механизмът за изчисляване на този процент, неговата индивидуализация и какво точно се цели да се гарантира по отношение на кредитора. Тези нарушения, според жалбоподателите, представлявали нарушение на принципа на добросъвестно упражняване на права, като тези клаузи нарушавали и принципа на справедливост и създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Цитира се чл. 26, ал. 4 от ЗЗД съгласно който се допуска договорът да бъде само частично недействителен, като нищожността на отделни части от същия можело да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. Посочено е, че съгласно трайната практика на Върховен касационен съд по аналогични казуси с настоящия, нищожността на договора относно определянето на процента възнаградителна лихва и процента на наказателната лихва не можели да се заместят по право от повелителни норми на закона. Сочи се, че аргумент за недействителност на договора на това основание може да се почерпи и от обстоятелството, че съгласно защитата, дадена на потребителя със Закона за потребителския кредит - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, точната методика за изчисляване на референтния лихвен процент - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, и в тази връзка се прави извод, че договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Заявява се, че в договора по абсолютно никакъв начин не е посочено за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнен и други условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Непосочването на тези обстоятелства, се сочи от жалбоподателите, представлявало нарушение на чл.11, ал.1, т. 20 от ЗПК, което от своя страна е и отделно основание за недействителност, съгласно императивната повеля на чл. 22 от ЗПК. В тази насока, се моли, въз основа на така изложеното, да бъде обезсилено решението, в обжалваната част, като процесуално недопустимо и да се постанови прекратяване на производството, и алтернативно, се моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.Доказателствени искания във въззивната жалба не се сочат. Допълнително е постъпила писмена защита от адв. Д., процесуален представител на жалбоподателите, с която се взема становище по същество, заявяват се доводи, идентични, с изложените във въззивната жалба.
С писмен отговор от въззиваемата страна Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност“, представлявана от адв. Б., с който се взема становище по подадената въззивна жалба, като се счита, че същата е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното решение. Доказателствени искания в отговора на въззивната жалба не се сочат.
Въззивният състав на ПдОС констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно решение на районния съд. Решението е обжалвано в уважителната част, в производство по чл. 422 ал. 1 вр.чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ, като обжалваното решение се явява допустимо, постановено по допустим установителен иск.
В тази насока, въззивният съд намира за изцяло неоснователни оплакванията за недопустимост, изложени във въззивната жалба.
Видно е от приложено ч.гр.д. № 665/2018г., по описа на ПдРС,VІгр. състав, по заявление на кредитора Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност“ гр. Пловдив срещу длъжниците В.Т.С. и М.В.С., и приложен документ по чл. 417 от ПК, от който произтича вземането – Запис на заповед, с издател В.Т.С. и поръчител, /авалирал този запис на заповед, при условията, при които е издаден/ М.В.С., е издадена от съда Заповед№ 488 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, от 12.01.2018г. Със заповедта се разпорежда длъжниците В.Т.С. и М.В.С. да заплатят солидарно на кредитора Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност“ гр. Пловдив, сумата от 5100 лева, главница по запис на заповед, издаден на 14.04.2014г.,предявен за плащане на 16.10.2017г., както и законната лихва, считано от 11.01.2018г.до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 102 лв, внесена държавна такса. Посочено е, че „Вземането произтича от следните обстоятелства: Запис на заповед, издаден на 14.04.2014г.,предявен за плащане на 16.10.2017г.“ Съответно, е издаден изпълнителен лист, както и е било образувано срещу длъжниците и изпълнително дело№ № 20188240401064 по описа на ЧСИ К. Павлов, като след връчване на ПДИ до длъжниците, от страна на последните, съответно, е направено възражение в двуседмичния срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК, при което и след указание на съда, от страна на кредитора в едномесечен срок от съобщението /връчено на 05.07.2018г./ е предявен от кредитора срещу длъжниците настоящият установителен иск по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Видно е от петитума на подадената искова молба, от страна на кредитора се моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на длъжниците, че към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 665/2018г. по описа на РС-Пловдив, дължат солидарно на кредитора сумата 5100 лв по запис на заповед, издаден на 14.04.2014г. в гр. Пловдив, платим на предявяване и предявен за плащане на 16.10.2017г., за което задължение е издадена заповед за изпълнение № 488/12.01.2018г. и изп. лист № 541/16.01.2018г.
Видно е от обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът въвежда във връзка с посочване на обстоятелството, въз основа на което произтича процесното вземане – запис на заповед, и каузалната сделка между кредитора и длъжниците, обусловила издаването на процесния запис на заповед. В случая, допустимо е въвеждане на каузална сделка, наред с абстрактната такава – запис на заповед, като страната, която я въвежда, в случая, ищецът дължи да докаже и произтичащото от него право въз основа на сключената с длъжниците каузална сделка, в случая –договор за кредит. Поради което и въззивният съд намира да е налице пълен идентитет между вземането, за което е издадена заповед по чл. 417от ГПК, и вземането, предмет на предявения установителен иск по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК; при което и се явява допустим предявеният иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, по който иск първоинстанционният съд се е произнесъл, съответно, с допустимо решение.
За да постанови обжалваното решение, в частта, с която уважава предявения положителен установителен иск по чл. 415 ал. 1 т. 1от ГПК, районният съд излага съображения, от една страна, че при проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, същият съдържа всички законови реквизити, а от друга страна,че е налице валидно каузално правоотношение, по повод на което е издаден процесният запис на заповед, съответно, между кредитора и длъжника В.Т.С.- по договор за кредит № 868/14.04.2014г.. Тъй, като от приетото по делото заключение се установява, че след направените плащания по договора за кредит, по договора е дължима обща сума в размер от 4220 лв., разпределена както следва: сумата в размер от 2830 лв.- главница и 1390 лв. – лихви, от които сумата от 1270 лв.- остатък просрочени договорни лихви и 120 лв.- остатък наказателни лихви за просрочие, поради което се приема, че предявеният иск е основателен за сумата от 4220 лева, за която искът е уважен.
Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд за основателност на предявения иск в уважения му размер. В частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 880 лв,главница, представляваща неплатена сума по процесния запис на заповед, решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.От своя страна, въззивният състав на ПдОС след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят във въззивното производство относно, установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
Процесният Запис на заповед е редовен от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, тъй като същият съдържа всички законови реквизити.
В тази насока: Със записа на заповед, издаден от В.Т.С. на 14.04.2014 г., същата се е задължила безусловно срещу представяне на записа на заповед да заплати на Кооперация Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност“, ЕИК *********, сумата от 5100 лв., място на плащане – гр. П., ул. ***; като в записа на заповед е отразено, че М.В.С., ЕГН ********** е авалирала този запис на заповед при условията, при които е издаден. Записът на заповед е предявен за плащане на 16.10.2017 г., както на издателя, така и на авалиста. Подписите на издател са на ответника В.Т.С., а подписа на авалирал записа на заповед са на ответника М.В.С..
Не е спорно, че съгласно Договор за кредит № ***г. се установява, че ищецът в качеството на кредитор е предоставил на ответника В.Т.С. в качеството на кредитополучател сумата от 4 000 лв., предназначена за оборотни средства. В чл. 6 от договора е уговорено, че погасяването на главницата се извършва съгласно Погасителен план Приложение № 1 към Договора, като погасителните вноски се дължат на 20-то число всеки месец от срока на действие на договора до окончателното издължаване на кредита, първата от които е на 20.04.2014 г., а последната на 20.03.2017 г. В ал. 2 е уговорен краен срок за погасяване на кредита – 20.03.2017 г. В чл. 7 от договора е уговорен ред за погасяване на сумите – разноски – лихва- главница. В чл. 9 от договора е отразено, че за усвоените суми по кредита кредитополучателят заплаща на ищеца лихва в размер на 22 %, като в случай на просрочие от страна на кредитополучателя при погасяване на която и да е вноска по лихвата и/или главницата ищецът начислява върху неиздължените суми за времето на забавата наказателна лихва, представляваща сбор от определената в ал. 1 лихва и наказателна надбавка в размер на 20 % . Дължимата по договора лихва се заплаща на 20-то календарно число от всеки месец до окончателното издължаване на кредита. С подписване на договора кредитополучателят се е задължил да ползва кредита в съответствие с предмета и целите на договора.
В чл. 13, т. 4 от договора е уговорено, че за обезпечаване на точното изпълнение на условията на договора и срочното издължаване на сумите по кредита, ведно с лихвите и разноските по събирането на всички вземания, кредитополучателят учредява в полза на КВККЧЗС Солидарност запис на заповед на предявяване, издаден от кредитополучателя за размера на кредита, заедно с произтичащите от него лихви и авалиран от М.В.С.. За допълнително обезпечаване издължаването на кредита, Кредитополучателят обещава сключване на договор за поръчителство с М.В.С.. В раздел VІІІ са уговорени случаи на неизпълнение и предсрочна изискуемост.
Договорът за кредит не се оспорва относно съдържание от страните по делото. Договорът за кредит е подписан от кредитора и кредитополучателя, както и от М.В.С., отразена като поръчител.
Спорен се явява въпросът, въведен и в оплакванията на въззивната жалба, дали кредитополучателят, само, е обещал да сключи такъв договор, или действително е налице сключен договор за поръчителство.
Действително, за да е валиден договорът за поръчителство, той трябва да е сключен в писмена форма и да съдържа необходимите реквизити - страни,предмет, постигнато съгласие. В случая, обаче, въззивният съд намира, че такъв следва да се счита за валидно сключен, тъй като с полагане на подпис на поръчител ответникът М.В.С., в самия договор за кредит, същата следва да се приеме, че има качеството на поръчител по договора за кредит, като договорът за поръчителство се включва в съдържанието на самия договор за кредит; респ. договорът за поръчителство имплицитно е включен в договора за кредит, тъй като поръчителят е разписал договора за кредит заедно с длъжника, чието задължение поръчителства.
Спорен е въпросът дали след като се приеме от съда, че вторият ответник М.В.С. се явява поръчител по договора закредит, то същата има право на възражение по реда на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД; като безспорно се установява, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е депозирано в РС – Пловдив на 11.01.2018г., т.е.след изтичане на шестмесечния срок след падежа на главното задължение- крайния срок на изплащане на кредита – 20.03.2017г.
В настоящия случай, вторият ответник М.В.С. не може да се ползва с привилегията на разпоредбата на чл.147 ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата, освен, качество на поръчител по договора за кредит, има и специалното качество на авалист по записа на заповед, поради което и спецификата на последно посоченото й качество изключва възможността на възражение по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, каквато е предвидена за обикновения поръчител – по договора за кредит.
Неоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба, че липсвала индивидуализация на всяка една от вноските, за кой период е всяка една от тези вноски, с оглед подписания между страните погасителен план, а се претендирали с исковата молба суми анблок, което водело до нередовност на исковата молба.
В т.н. необосновано е и оплакването, че кредиторът, ищец не е осъществил своето право да направи кредита предсрочно изискуем. Видно е от съдържанието на договора за кредит, крайният срок за погасяване на кредита е 20.03.2017г, /чл.6 ал.2/, поради което и кредитът няма защо да бъде обявяван за предсрочно изискуем, тъй като падежът на всички вноски е настъпил преди предявяване на заявлението в съда – 11.01.2018г.; т.е. кредитът е станал изцяло изискуем преди датата на подаване на заявлението в съда, респ. преди предявяване на установителния иск по делото. След като основанието на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК е издаденият запис на заповед за сумата от 5100 лева, то не е нарушение на съдопроизводствените правила, респ. не касае нередовност на исковата молба, претендираната сума в исковата молба да е посочена в общ размер от 5 100 лева. Въпрос по същество е - след това дали установителният иск следва да се уважи в пълния предявен размер или не, при което и се изследват въпросите за включените суми като главница и лихви в претендирания размер по този иск.
Относно въпросът дали уговорената възнаградителна лихва в чл. 9 ал. 1 и ал. 2 от договора в размер на22% , както и договорената наказателна лихва, посочена в чл. 9 ал. 2 от договора, /като сбор от определената лихва от 22% и наказателна надбавка в размер на 20%=42%/, са в противоречие с добрите нрави, поради което и същите се явяват нищожни /клаузи/, следва да се посочи:
В случая, с процесния договор за кредит ищецът, кредитна кооперация, отпуска кредит на своите членове, в случая на кредитополучателя В.Т.С., по реда на специален нормативен акт – Постановление № 343 на МС от 30.12.2008г. за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, /Обн.ДВ бр.4 от 16.01.2009г.,изм.и доп..,изм.бр.55 от 07.07.2017г., в сила от 7.07.2017г./. Източниците на средствата, които се отпускат, са специално посочени като „средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства“, като може да се увеличава кредитния ресурс и „чрез допълнително финансиране от национални, европейски и международни фондове и програми“. ОС на кредитната кооперация приема и представя на УС на кооперативния съюз индивидуални Правила за дейността по предоставяне на кредити, които правила задължително съдържат и „лихвите, таксите и комисионите“-чл.8/1/т. 9 от Постановлението; правилата се съобразяват с изискванията за предоставяне на кредити по глава ІІ-Правила за предоставяне на кредити /от Постановлението/, както и с приетите от Общото събрание на кооперативния съюз Общи условия за предоставяне на кредити; правилата се одобряват с решение на УС на КС. При отпускане на кредити кредитната кооперация задължително предоставя безплатно на своите членове правилата по чл. 8 ал. 1 от Постановлението; разходите по кредита се определят с договора за заем, вкл. за случаите на предсрочно плащане на главницата. Съгласно раздел ІІІ от глава ІІ-ра – Лихвена политика, в разпоредбата на чл. 14 от Постановлението е посочен начинът на изчисляване на договорната лихва- като сбор от базисния лихвен процент, определен от УС на КС, и договорената надбавка за риск, определена от УС на кредитната кооперация, която не може да бъде по-ниска от 5 пункта. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Постановлението е посочен начинът на изчисляване на наказателна лихва върху просрочената част на главницата, като е посочено, че наказателната лихва се начислява, като към договорения лихвен процент се прибавя надбавка, определена от УС на кредитната кооперация, която не можа да бъде по-ниска от 4 пункта, както и че лихвите в полза на кредитната кооперация се начисляват месечно.
Предвид гореизложеното се установява, че кредитната кооперация, отпускайки кредит на свои членове, осъществява търговска дейност като финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции, която се регулира от специални правила на горецитираното Постановление № 343 на МС от 30.12.2008г. за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, като сключеният договор за заем /кредит/ се регулира както от специалните правила на това Постановление, /чл. 7 ал. 3 от Постановлението/, така и намират субсидиарно приложение и разпоредбите на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, /арг.чл.7 ал. 2 от Постановлението/. Този специален режим на договорни отношения означава, от една страна, че не намират приложение специалните правила на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а,само,- общите правила на ЗЗД, доколкото не се дерогират от специалните такива на Постановлението.
В тази насока, необосновани, при което и неоснователни са оплакванията във въззивната жалба свързани с търсене на аргументи за недействителност на договора за кредит в „по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК-чл.22 от ЗПК“, тъй като кредитополучателят по процесния договор за кредит не се явява потребител по смисъла на ЗПК, и последно посоченият закон не намира приложение в уреждане на процесното договорно правоотношение..
Неоснователно е оплакването относно определените лихвени проценти за договорената и за наказателната лихви в договора за кредит, тъй като не бил посочен механизмът за изчисляване на тези проценти и какво се цели да се гарантира по отношение на кредитора. В случая, това са въпроси, които не се уреждат в самия договор за кредит, а в Правила, приети от ОС на кредитната кооперация, които се одобряват с решение от Управителния съвет на кооперативния съюз, съгласно Правилата на кредитната политика, по-горе цитирана, изложена в Постановлението. Правилата съдържат задължително информация за лихвите, таксите и комисионите, /чл.8 ал.1 т.9 от Постановлението/; като условията по кредитите се обявяват от кредитната кооперация по начин, достъпен за членовете й, /чл. 9 ал.3 от Постановлението/; като последно посочените обстоятелства, не са спорни между страните по делото.
Видно е от горецитирани разпоредби, съответно, на чл. 14, както и на чл. 16 от Постановлението, налице са императивни изисквания на специалната уредба на кредитната политика на кредитора, /в случая ВККЧЗС“Солидарност“/, в т.ч. и относно начина на изчисляване и размера, както на договорната лихва, така и на наказателната лихва. Спецификата на страните по договора за кредит, както и на източниците на средствата за предоставяне на кредити, определя изискването за специфичност при определяне на лихвените проценти по този договор за кредит. Поради което и не следва да се приеме за основателно оплакването, че посочените в договора за кредит размери на лихвените проценти на договорна и на наказателна лихва, са в противоречие на добрите нрави, поради което и са нищожни /клаузи/ по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД. В случая, забавата в изплащането на предоставените в заем средства на член на кооперацията значително възпрепятства дейността на кооперацията по предоставяне на кредити на други членове на кооперацията, което обуславя и необходимостта от предвиждане на договорна и наказателна лихва, /последната в двоен размер на първата/, като и двете лихви са предвидени като начин и размер на изчисление от специалните Правила на кредитна политика, предвидени в Постановлението.
Предвид неоснователност на въззивната жалба, следва да се приеме, че същата следва да бъде оставена без уважение като се потвърди решението на районния съд в обжалваната му част, ведно със законните последици, в т.ч. присъдени лихви съгласно изхода от спора.
По въззивното дело не се констатират да са направени деловодни разноски от въззиваемата страна, поради което и съдът не присъжда такива с настоящето решение.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на
23.04.2019г. Решение № 1581 на Пловдивския районен съд, V-ти граждански състав,
по гражданско дело № 11655 по описа на съда за2018г., в обжалваната ЧАСТ, с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Т.С., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН **********
и двете с адрес: ***, солидарно дължат на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частните земеделски стопани „Солидарност“, ЕИК: *********, гр. П., ул. ***
заплащане на сумата от 4220 лв. - главница, представляваща неплатена сума по Запис на
заповед, издаден на 14.04.2014 г. и предявен за плащане на 16.10.2017 г. , за
която сума е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 665 по описа за 2018 г. на ПРС; и с която ОСЪЖДА В.Т.С., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН ********** и двете с адрес: *** да заплатят на Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност“, ЕИК: *********, гр.
П., ул. *** сумата от 84,40 лв.-
разноски по ч.гр.д. № 665 по описа за
2018 г. на ПРС и сумата от 291,26 лв. – разноски по гр.д. №11655/2018 г. по
описа на ПРС.
В останалата част, решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/