№ 696
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Г.
Радина К. Калева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Г. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20251100604795 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по въззивна жалба от защитника на подсъдимия А. Г. В. срещу присъда от
24.03.2025 г. по НЧХД № 607/2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97
състав, с която съдът е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.
130, ал. 2 НК, освободил го е на основание чл. 78а НК от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
В жалбата и допълнението към нея се излагат твърдения за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. В подкрепа на тезата си,
защитникът на подсъдимия изтъква, че неправилно проверяваната инстанция е приела
показанията на свид. Д. за достоверни. В тази връзка релевира съображения, че заявеното от
Д. не се доказва от останалите доказателства. Посочва също, че са налице вътрешни
противоречия и обши твърдения, не касаещи предмета на доказване в настоящето
производство. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване
на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а
разноските по делото да бъдат отсъдени в тежест на ЧТ К..
С жалбата не са направени доказателствени искания.
1
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на тъжителя.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на нови гласни и писмени
доказателства.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Счита, че по делото не е доказано по
категоричен начин обвинението срещу подзащитния му, както и че същото не се подкрепя
от категорични доказателства. В тази връзка се оспорват показанията на свид. Д., които се
приемат за нелогични и противоречиви. Моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник.
Повереникът на ЧТ се съгласява с процесната присъда, като намира същата за правилна и
законосъобразна. Моли съда да се произнесе с решение, с което да потвърди същата като
справедлива.
ЧТ поддържа казаното от повереника си.
В последната си дума подсъдимият посочва, че присъдата следва да се отмени, тъй като удар
не е реализиран.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения
кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства и ги споделя изцяло. Предвид това, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А. Г. В., ЕГН: ********** е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, трудово ангажиран, неосъждан
(реабилитиран), с постоянен адрес гр. София, ж.к. ****, ЕГН: ****.
Към юли 2023 г. подсъдимият В. поддържал денталната апаратура използвана в
стоматологични кабинети 101, 102, 103, 104 в МБАЛ – София, ВМА и дентална апаратура в
Клиника по лицево-челюстна хирургия, Мултипрофилно спешно отделение във ВМА, МО-я,
поделение „Военна информация“, въз основа на сключен договор с Еоенномедицинска
академия (ВМА) рег.№ в-12052/16.12.2022 г.
Тъжителят Р. Б. К. заемал длъжността „лекар дентална медицина“ във Военномедицинска
академия (ВМА) на основание заповед на министъра на отбраната №КВ-208/13.08.2012 г. и
договор за военна служба №ДВС-МО-1307/14.06.2012 г. (удължен, считано до 14.06.2025 г., с
допълнително споразумение № ДС-0-127/15.03.2022 г).
На 12.07.2023 г. , около 12:30 часа К. бил на работното си място в кабинет №102 във ВМА
2
към консултативно-приемно отделение, с административен адрес гр. София, ул. „Свети
Георги Софийски“ № 3, като се подготвял да започне работа, тъй като бил втора
(следобедна) смяна. По това време пред кабинета дошла медицинската сестра св. П.С. Д. ,
която подпомагала К. при осъществяване на работата му. Тя видяла отпред подсъдимия В. и
го попитала какво се случва със заявен ремонт на зъболекарска машина във връзка с
повредена част, при което той влязъл в кабинета да обсъдят възникналия проблем. Частният
тъжител и подсъдимият провели разговор около машината, като К. призовал В. да ги
уведоми, ако не може да извърши ремонта, за да не чакат тъй като се затруднява работата
им. След размяна на по-остри реплики, В. казал, че К. не може да му говори така и двамата
тръгнали към вратата, като през това време Д. била отворила гардероба, за да се преоблече в
работно облекло. В този момент подсъдимият нанесъл удар с ръката си в областта на ъгъла
на долната челюст вдясно на ЧТ К., при което свидетелката Д. помолила В. да напусне
кабинета. След случката тъжителят отишъл при свидетеля Р.З. – началник на охраната във
ВМА, като го попитал дали има камери, заснемащи мястото на инцидента, но З. му обяснил,
че няма такива.
На следващия ден – 13.07.2023 г., Р. К. посетил кабинет на съдебна медицина, като след
преглед било издадено съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № V-289/2023 г. за
установено кръвонасядане на площ 2/2 см. с областта на десния долно челюстен ъгъл, което
му причинило болка.
За случая тъжителят подал жалба с рег.№ вд-5053/17.07.2023 г. ди началника на ВМА, който
разпоредил проверка, приключила със становище за обръщане на внимание на А. В. относно
стриктното спазване на Етичния кодекс на служителите на ВМА, строгото придържане към
професионалния етикет на общуване на работното място и извън него, както и да не бъде
подновяван договорът с него при установяване на нови случаи на такова поведение. Била
разпоредена и проверка от Военно-окръжна прокуратура – София, като след изпращане на
материалите на СРП по компетентност с постановление от 29.09.2023 г. на прокурор при
СРП бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. №41870/2023 г.
по описа на СРП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ
на следните доказателствени средства и доказателства:
- гласни - обясненията на подсъдимия А. В. /частично/ и показанията на свидетелите П. Д. и
Р.З.;
- писмени - заключението на съдебно-медицинската експертиза; писмо от директор – адм.
дейности на ВМА с рег. № ВД 9299/29.11.2023 г., съдебномедицинско удостоверение (СМУ)
№ V-289/2023 г., справка за съдимост, протокол от проверка на комисия, назначена със
заповед №1136/18.07.2023 г. на началника на ВМА, заповед на началника на
военномедициснака академия №116/18.07.2023 г., жалба с рег. № вд-5053/17.07.2023 г.,
3
писмени обяснения от А. В. и П.С., договор с № в-12052 между ВМА и А. Г. В., писмо от
Министерство на отбраната, скужба „Военна полиция“, ;
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Съдът
прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си. Противно на доводите в
жалбата, не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил
комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа
на които е изградил фактическите си констатации.
В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да
отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по
н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.
Правилни са изводите на първия съд, че времето и мястото на извършеното престъпно
деяние, предметът на същото, механизмът и авторството на престъплението от страна на
подсъдимия се установяват по категоричен начин от съвкупния анализ на показанията на
свидетелите, експертизата и писмените доказателства.
За изясняване механизма на извършеното от подсъдимия В. деяние съществено значение
имат показанията на свидетелката Д., които съдът, подобно на първия съд цени като
достоверни, обективни и намиращи подкрепа както в показанията на другия свидетел и
приобщените писмени доказателства, така и в приетата по делото експертиза. От
показанията на посочената свидетелка се установява механизма на извършеното деяние,
повода за осъществяването му, както и датата и мястото на реализирането на същото. Д. е
медицинска сестра в зъболекарския кабинет на ЧТ К. и именно в изпълнение на служебните
си задължения се е намирала вътре към момента, когато е пристигнал подсъдимия. Предвид
обстоятелството, че свид. Д. е възприела лично всички факти, относими към предмета на
доказване нейните показания са, от една страна пряко, а от друга първично доказателство.
Последното не следва механично да води съда до единствен извод, че обсъжданите
показания са достоверен източник на информация. Същите е необходимо да бъдат
съпоставени с останалите доказателствени източници и едва след това, ако съдът приеме, че
същите корелират с тях, то да ги постави в основата на фактическите си изводи. Именно след
самостоятелен анализ на същите и съпоставката им с показанията на св. З., с приложените
по делото СМЕ и СМУ, СГС прие, че заявеното от св. Д. е напълно надежден източник на
доказателства, относими към предмета на делото. В тази връзка съдът не би могъл да се
съгласи с релевираните от страна на адв. П. възражения, че показанията на Д. страдат от
съществени противоречия, поради което и съдът следва да ги изключи от достоверната
доказателствена маса. Съдът не съзира съществено противоречие досежно обстоятелството с
4
коя ръка подсъдимият е причинил телесна повреда на ЧТ К.. Това е така, тъй като
свидетелката никъде в показанията си не излага конкретно твърдение, че В. е ударил К. с
дясната ръка, а заявява: „на мен ми се стори, че с дясната ръка замахна“. За настоящата
инстанция горното съставлява единствено предположение и несигурност досежно
несъществен факт от предмета на доказване, като тази липса на категоричност е напълно
логично да се обуслови с изминалия период от време от инкриминираните събития до
момента на разпита на Д. пред СРС.
Първият съд подробно е аргументирал и защо е кредитирал с доверие показанията на
свидетеля З. относно разговора му с ЧТ К. след инцидента дали на инкриминираното място
са налице охранителни камери. Заявеното от свидетеля действително не доставя на съда
преки данни, но разказът му косвено потвърждава факта, че се е реализирал инцидент между
К. и друго лице, предвид което и ЧТ е потърсил евентуални видеозаписи на конфликта. Тези
аргументи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не е нужно да бъдат
преповтаряни.
Правилно съдът е кредитирал назначената по делото експертиза, като обоснована,
компетентна и пълна, като я е съобразил при формиране на вътрешното си убеждение
относно релевантните по делото факти. Експертното заключение по съдено-медицинската
експертиза установява нараняването на ЧТ К. и медико-биологичния признак, който същото
установява, като кореспондира както с приложеното СМУ, така и с заявеното от св. Д., че
частният тъжител е бил ударен в областта на челюстта.
При преценката на обясненията на подсъдимия, законосъобразно първоинстанционният съд
е отчел двойствената им процесуална природа на доказателствено средство и на средство за
защита. Противно на доводите в жалбата, първият съд е подложил обясненията на
подсъдимия на изключително подробен анализ, като е ценил същите частично, съпоставяйки
ги със съвкупния доказателствен материал. Настоящият състав изцяло възприе доводите на
СРС относно депозираните от подсъдимия обяснения, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени доказателства, тъй като
същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В заключение, възззивният съд приема, че след като е извършил задълбочен и всеобхватен
доказателствен анализ, СРС е достигнал до верен извод относно времето, мястото и начина
на извършване на деянието, както и неговото авторството.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При правилно установена фактическа обстановка, първостепенният съд е направил и
правилни правни изводи досежно съставомерността на инкриминираното деяние по чл. 130,
ал. 2 НК.
От обективна страна:
5
Подсъдимият, нанасяйки удар в главата на тъжителя, му причинил контузия с кръвонасядане
на ограничена площ (2/2 см) в областта на долната дясна челюст, довело до болка. Това
телесно увреждане по своята същност съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 2 НК и е в пряка причинно - следствена връзка с действията на подсъдимия.
Причинените увреждания са резултат именно от действие на твърд тъп предмет с
неохлузваща повърхност, като отговаря да бъде именно гола човешка ръка, свита или не в
юмрук. Това телесно увреждане, според приложените СМУ и съдебно-медицинска
експертиза, отговаря да е получено по начин и със средства, описани от тъжителя. Ето защо,
съдът прие, че състоянието, в което е изпаднал пострадалият и получената травма са в
резултат на действията именно на подсъдимия и се намират в пряка причинно – следствена
връзка с тях.
От субективна страна:
Правилно е счетено от СРС и, че деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им, доколкото
много добре е знаел, че нанесения от него удар е от естеството да причини травма и е ударил
тъжителя, като е целял именно причиняването на увреждания. От субективна страна
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Настоящият съдебен състав, счита за напълно резонно становището на първият съд, че в
конкретния казус са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание: за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода” до 6 месеца или „пробация” или глоба от 100 до 300 лева;
подсъдимият е пълнолетен, неосъждан е, не е освобождаван от наказателна отговорност,
липсват причинени съставомерни имуществени вреди, не е налице някое от ограниченията
по чл. 78а, ал. 7 НК.
При индивидуализация на административното наказание на подсъдимия В. съдът правилно
е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства това, че се касае за инцидентна
противоправна проява от страна на същия, че той е трудово ангажиран и с добри
характеристични данни. Правилно е взето предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство и, че резултатът се изразява само в причинена болка от единично нараняване.
На следващо място, за СГС се явяват напълно акуратни и изводите на СРС, че в случая не
са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-правилно се явява
налагането на административно наказание „Глоба“ в минимален размер от 1000 /хиляда/
лева.
6
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед изложените съображения
същата следва да потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97 състав от
24.03.2025 г., постановена по НЧХД № 607/2024 г.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7