№ /21.02.2020 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №3211 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл.49 ал.3 от Закона за частната охранителна дейност вр.чл.145 и сл. от АПК
и е образувано по жалба от „Гард Груп” ЕООД І Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.К.Ц., против Заповед № 3286з-3668/20.09.2019г на
директора на Главна дирекция „Национална полиция” – София, с която на осн.чл.49
ал.1 т.1 вр.чл.47 ал.1 т.2 б.”а” от ЗЧОД са отнети издадените на дружеството
Лиценз № 1255/08.02.2008г за извършване на дейност по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД
(отм.) на територията на Област Варна, и Лиценз №1256/08.02.2008г за извършване
на дейност по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД (отм.) на територията на цялата страна.
Жалбоподателите поддържат, че заповедта е издадена в нарушение на чл.35 от АПК
– преди изясняване на спорните обстоятелства, и в нарушение на материалния
закон, като без да отричат наличието на неплатени техни задължения, твърдят, че
същите са разсрочени, позовавайки се на ангажирания като доказателство по
делото Протокол изх.№ С190003-026-0038571/07.11.2019г на главен публичен
изпълнител. Излагат съображения и допуснато нарушение по чл.26 ал.1 от АПК с твърдение,
че дружеството изобщо не е уведомено за започналото административно
производство, което го е лишило от възможността да представя доказателства и е
ограничило съществено правата му. Твърдят също, че отнемането на лицензите ще
доведе до преустановяване на дейността им и ще ги постави в невъзжност да
изплатят задълженията си към фиска. С тези съображения настояват за отмяна на
оспорената заповед. В съдебно заседание управителя Н.Ц. чрез пълномощника си
адв.Радостина Дерова поддържат изцяло жалбата по изложените в нея съображеиния;
в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – директорът на ГД „Национална полиция”
– София чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Г.Р., е депозирал писмена
защита, с която оспорва жалбата; мотивира становището си за надлежно
уведомяване на „Гард Груп” ООД за започналото производство, съотв. за
неоснователност на възражението за лишаването им от участие в същото в
административната му фаза; с позоваване на чл.184 от ДОПК оспорва твърдението,
че задълженията на жалбоподателите са разсрочени; твърди, че при издаването на
ИАА са спазени всички процесуални изисквания и е приложен правилно материалния
закон, поради което настоява за отхвърляне на неоснователната жалба против
него, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на свой
ред отправя възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско
възнаграждение.
След преценка на събраните
в производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
„Гард Груп” ООД извършва
частна охранителна дейност въз основа на Лиценз №1255/08.02.2008г за охрана на
имуществото на физически или юридически лица на територията на Област Варна, и
Лиценз №1256/08.02.2006г за лична охрана на физически лица за цялата страна –
двата издадени от директор на Национална служба „Полиция” (сега ГД „Национална
полиция”).
Настоящото административно
производство е образувано по повод получено в ГД „НП” – София уведомление изх.
№ С190003-178-0014105/02.05.2019г на осн.чл.221 ал.6 от ДОПК от Зам.директора
на ТД на НАП-Варна, с информация относно непогасени публични задължения в
размер над 5 000лв. на „Гард Груп” ООД по СД по ЗДДС и по фондовете на НОИ
– ДОД, ДОО, Здравно осигуряване и ДЗПО, обхващащи периода 2012-2019г. С писмо
рег.№328600-23186/14.05.2019г административният орган изискал информация от
директора на ТД на НАП – Варна за допуснато рзсрочване или отстрочване на
задължението, която получил с писмо изх.№ С190003-178-0021951/14.07.2019г в
смисъл, че дружеството няма отстрочени или разсрочени задължения. По този повод
било изготвено Съобщение рег.№328600-38440/07.08.2019г за започване на
производство по отнемане на лицензите
съгл.чл.26 ал.1 от АПК, адресирано до управителя на „Гард Груп” ООД. В
него са посочени основанията за образуването му (наличие на задължения към
фиска над 5000лв, които не са разсрочени или отстрочени, и за които не е
предложено надлежно обезпечаване), и начинът, по който информацията е станала
известна на административния орган, указан е 7-дневен срок от получаването за
допълнителни доказателства и възражения. Съобщението е изпратено за връчване по
пощенски път до адреса на управление на дружеството в гр.Варна, откъдето се е
върнало с отбелязване „непотърсена” и дата 28.08.2019г., а на 29.08.2019г е
връчено на същия адрес срещу подпис на
неидентифициран субект (л. 5-гръб по преписката). Отчитайки невъзможността
дружеството да бъде открито за връчване на адреса му на управление,
административният орган пристъпил към съобщаване по реда на чл.26 ал.1 от АПК –
чрез публикуването му на интернет-страницата на ГД „НП” –София.
На 20.09.2019г е издадена и оспорената понастоящем
заповед, в която административният орган изложил гореописаната фактология, и на
осн.чл.49 ал.1 т.1 вр.чл.47 т.2.”а” от ЗЧОВ отнел двата издадени на
дружеството-жалбоподател лицензи. Заповедта е връчена лично на управителя на
дружеството на 31.10.2019г чрез служители на ОДМВР - Варна, и по жалбата му
пред съда срещу нея е образувано настоящото производство.
Видно от ангажирания от представляващия „Гард
Груп” ООД протокол изх.№С190003-026-0038571/07.11.2019г по
изп.д.№**********/2014г, общия размер на задълженията на „Гард Груп” ООД е в
размер на 93 143.45лв. Гл. публичен изпълнител е посочил, че от началото
на 2019г са провеждани разговори за възможностите и сроковете за погасяване на
просрочените задължения, и управителят Н.Ц. е поел задължение по следния
погасителен план: 45 хил.лв. през м.11.2019г, 15 хил.лв. през м.12.2019г, 15
хил.лв. през м.01.2020г, и остатъкът от дълга – до 20.02.2020г. Според
приобщените отмети по сметка на дружеството в „Пощенска банка”, на 19.11.2019г
е по сметка на НАП-Варна е преведена сумата 45 хил.лв, а на 20.12.2019г –
сумата 15 хил.лв.
В откритото съдебно заседание по делото на
07.01.2020г пълномощникът на жалбоподателите заяви, че погасителният план е
изготвен от публичния изпълнител, че дружеството не е отправяло искане до
директор ана ТД на нАП-Варна, съответно – че той не се е произнесъл с решение
за разсрочване на задълженията им.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по админисративната преписка и тези, приобщени в хода на
съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява
като неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган по чл.49 ал.1 вр.чл.40
от ЗЧОД – директорът на Главна дирекция „Национална полиция”, в предписаната от
чл.59 от АПК форма, и в нея се съдържат фактическите и правни основания за
издаването й. В производството по издаването й не са допуснати съществени
процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно
произнасяне на органа по същество. Възражението за неизпълнение на задължението
на издателя на акта по чл.35 от АПК е опровергано от наличната по преписката
кореспонденция между него и зам.директора на ТД на НАП-Варна, чрез която
директорът на ГД „НП” първо е изяснил дали е налице разсрочване на задълженията
на „Гард Груп” ООД и едва след получаване на отрицателния отговор от данъчната
администрация е издал оспорената заповед. В хода на администартивното
производство пред административния орган не е допуснато и другото твърдяно
процесуално нарушение – неуведомяване на дружеството-жалбоподател за
започналото административно производство. От доказателствата се установява, че след
неуспешния опит за връчване на съобщението по пощенски път на адреса на
управление на дружеството в гр.Варна, то е публикувано на интернет-страницата
на ГД „НП”; тук следва да бъде посочен и факта, че от приложеното на л.5 – гръб
по преписката известие за доставяне се установява, че съобщението в
действителност е връчено на адреса на управление на „Гард Груп” ООД срещу
подпис на пълномощник, но липсата на негова идентификация ограничава
възможността да се приеме, че съобщението е получено от дружеството на
29.08.2019г. Независимо от горното съдът споделя становището на касационния
ответник, че невръчването на съобщението лично на управителя на дружеството се
дължи на тяхното бездействие да осигурат лице за получаване на съобщения в
работно време на адреса си на управление, в подкрепа на което е фактът, че
административният орган е срещнал идентични трудности и при връчване на
заповедта, наложили съдействието на ОДМВР-Варна. Поради това жалбоподателите не
могат да се позовават на собственото си противоправно поведение, за да черпят
права, а ограничаване или осуетяване на правото им да участват в производството
не е налице в случая – напротив, то е упражнено своевременно и пълнообемно чрез
депозиране на настоящата жалба пред съда.
При постановяване на оспореното
решение е приложен правилно и материалния закон. Приложимият чл.49 ал.1 т.1 от
ЗОЧД предвижда отнемане на лиценза за извършване на частна охранителна дейност
от органа, който го е издал, при настъпване на някое от основанията за отказ,
лимитативно изброени в чл.47 ал.1 т.1-4 от Закона. От
анализа на цитираната разпоредба следва извод, че при наличие на което и да е
от основанията, регламентирани в чл.47 ал.1 т. 1
– т. 4 ЗЧОД,
органът, издал лиценза за извършване на частна охранителна дейност, е длъжен –
в условията на обвързана компетентност – да издаде акт за отнемането му. Едно
от тези основания – по т.2 б. „а” на чл.47 ал.1 от ЗЧОД, е налични задължения
на ЕТ или ЮЛ към държавата или към осигурителните фондове за задължително
обществено осигуряване, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или
отсрочено от компетентния орган.
Такъв е и настоящия
казус, в който жалбоподателите не оспорват наличието на свои задължения към
държавата и към осигурителните фондове в размер около 93 хил. лв. към момента
на издаване на заповедта. Същевременно по делото липсват доказателства същите
да са били разсрочени или отстрочени с акт на компетентния орган по чл.184 от ДОПК – директорът на ТД на НАП-Варна; напротив - в съдебно заседание
пълномощникът на управителя заяви, че не са отправяли такова искане и не са
получили решение по него, което представлява признание на неблагоприятни за
страната факти, и следва да бъде кредитирано. Изготвянето на погасителен план,
т.е. разсрочването, извършено от органа по изпълнението – гл.инспектор по
приходите, не удовлетворява занокоустановеното изискване разсрочването да бъде
извършено с акт на компетентен орган, и не е обстоятелство, изключващо отнемане
на лицензите им. Не на последно място – с оглед разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК, съобразявайки извършените през м.11. и м.12.2019г плащания от дружеството
в общ размер на 55 хил.лв., съдът намира, че и към момента на съдебните прения
по същество на делото за ООД са налице непогасени задължения към държавата и
осигурителните фондове, които не са отсрочени или разсрочени от компетентния
орган.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед не е обременена с
релевираните пороци по чл.146 т.3 и т.4 от АПК, а в хода на дължимата служебна
проверка по чл.168 ал.1 от АПК не бяха констатирани и други основания за
ревизията или отмяната й. Горното квалифицира жалбата против нея като
неоснователна и налага отхвърлянето й.
При този изход на
спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 150лв. на
осн.чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата
за ззаплащане на правната помощ.
Мотивиран от
изложеното и съобразно компетенциите си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гард Груп” ЕООД - Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.К.Ц.,
против Заповед № 3286з-3668/20.09.2019г на директора на Главна дирекция
„Национална полиция” – София, с която на осн.чл.49 ал.1 т.1 вр.чл.47 ал.1 т.2
б.”а” от ЗЧОД са отнети издадените на дружеството Лиценз № 1255/08.02.2008г за
извършване на дейност по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД (отм.) на територията на Област
Варна, и Лиценз №1256/08.02.2008г за извършване на дейност по чл.5 ал.1 т.2 от
ЗЧОД (отм.) на територията на цялата страна.
ОСЪЖДА „Гард Груп” ЕООД - Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.К.Ц., да заплати на Главна дирекция „Национална
полиция” юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.
Преписи от решението да се пратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: