ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 585
гр. Перник, 02.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на инж.С. М. С., ЕГН **********, Пост.адрес:
*** против: Определение №2291/04.07.2022 г. на ПРС VIII състав, постановено по
гр.дело №20221720102444 по описа за 2022 г. на ПРС, с което съдът е върнал
исковата молба с вх.рег. № *** г. от С. М. С., ЕГН ********** И е прекратил
производството по гр. дело № 02444 по описа за 2022 г. на Районен съд - Перник.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното определение. Поддържа, че неправилно съдът е прекратил делото, като
в жалбата е посочено, че е бил предявен от ищеца УИ ОТ *** г. и че става въпрос за
евентуално обективно съединени искове с общ петитум при спазване на нормите на
допустимост, съгл. чл.210, ал.1 и чл.103, ал.1 ГПК. В издаденото Определение и
разпорежданията на ПРС се твърди, че липсва индикация, че съдът е отчел това
обстоятелство. Изложените твърдения и заключения в Определението са описани като
несъотносими и неадекватни към претендираното от ищеца в УИ, от което следвло
заключението, че за ПРС липсвала яснота по какво следва да се произнесе.
Жалбоподателят твърди, че за да се произнесе по претенцията, че ищеца няма
финансови задължения /без значение от размера им/ за консумирана ел.енергия за
първи етаж на имота за периода 24.11.2009 г. до 26.07.20 10г. съдът е можел да
установи претенцията и защо ищецът нямал финансови задължения е подробно
изяснено в УИ и очевидно не е отчетено от съда. Описано е по какво иска ищецът ПРС
1
да се произнесе. Твърди, че от изложените доказателствената тежест на приложените
по делото фактури, дебитни известия и констативни протоколи е изчерпателно
изяснена след т.3 на УУИ от *** г.
Претендираните в Определението „нередности“, допуснати в ищеца,
представяне на “неофициаши справки“ с различна стойност като задължения, 854,57
лв, 858,74 лв и т.н. се сочи, че са неоснователни. Следвало да се отчете, че ставало
въпрос за едно и също финансово задължение, което се олихвявало периодично / от
НАП-всеки ден/. Не било възможно да се изиска официална справка, тъй като същата
ще имала моментна доказателствена стойност и на следващия ден нямало да бъде
актуална. Вследствие изложеното се сочи, че съвсем правилна и логична е молбата на
ищеца към ПРС да се произнесе по петитума към УУИ, така както е предявен. Моли се
съдът, след като се запознае с изложените мотиви, с които ищеца по УИ №*** г.,
оспорва Определение №2291/04.07.2022 г на ПРС VIII състав по гр.дело
№20221720102444, по описа за 2022 г. да посочи дали потвърждава Определението или
връща делото за повторно разглеждане от компетентен състав на ПРС
В производството няма конституирана ответна страна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено
следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна,
против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима,
съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред РС-Перник е образувано по повод постъпила искова
молба с вх.рег. № *** г. от С. М. С., ЕГН **********, като съдът с
РАЗПОРЕЖДАНЕ № 6357 от 04.05.2022 г., гр. Перник постановено по гр.д. № 02444
по описа за 2022 година, е посочил, че при извършване на служебна проверка за
редовност на исковата молба съгл. чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът констатирал, че същата не
отговаря на изискванията за редовност по следните съображения: В разпореждането е
посочено, че исковата молба с наименование на ответник, каквато фирма в Търговския
регистър не съществува, не е посочен и адресът му. С оглед изложеното, ищецът
следвало да посочи име и адрес на ответник, правосубектна страна, като в случай, че е
юридическо лице, следва да бъде индивидуализирано с наименование или ЕИК,
посочени в Търговския регистър. На следващо място в петитума на исковата молба е
посочено, че ищецът иска да се признае за установено, че финансовите претенции на
ответника са неоснователни, тъй като са погасени по давност, но не е посочено за
каква сума ищецът иска да бъде формирана сила на пресъдено нещо. С
разпореждането си съдът е описал, че липсва яснота и дали искането касае
установяване недължимост на вземане от ищеца или и от други лица, като в последния
2
случай следва да бъде уточнен правният интерес на ищеца от предявяване на чужди
права пред съд, което съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК е допустимо само в предвидените от
закона случаи. Съдът е дал указание, че следва да бъде уточнен и правният интерес на
ищеца от искането да бъде установено, че прекъсването на захранването е
противоправно, тъй като съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК установяването на факти с правно
значение е допустимо само в предвидените от закона случаи. Съдът е посочил и че
следва да бъде представено доказателство и за плащане на дължимата държавна такса
за производството по делото - съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искова молба,
насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса
4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Не е бил представен и препис
от приложенията към исковата молба за връчване на насрещната страна. Съгласно чл.
129, ал. 2 от ГПК съдът дал на ищеца едноседмичен срок от получаване на
разпореждане за отстраняването да отстрани констатираните нередовности на осн.
чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът изрично указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване
на разпореждането да отстрани нередовностите в подадената искова молба като с
писмена молба:1/ посочи име и адрес на ответник, правосубектна страна, като в
случай, че ответникът е юридическо лице, то следва да бъде индивидуализирано с
наименование, посочено в Търговския регистър;2/ посочи каква сума иска да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника /в съответствие с изложените
твърдения за претендирано от ответника вземане от него/;3/ посочи дали иска да бъде
признато за установено, че вземането не се дължи от него или че не се дължи и от
други лица, като в последния случай да обоснове правния си интерес от предявяване
на чужди права пред съд, като съобрази, че съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК е допустимо
само в предвидените от закона случаи;4/ обоснове правния си интерес от искането да
бъде признато за установено, че прекъсването на захранването е противоправно, като
съобрази, че съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК установяването на факти с правно значение е
допустимо само в предвидените от закона случаи.5/ внесе по сметка на Районен съд -
Перник държавна такса за образуване и водене на производството по делото в размер
на 4% от цената на иска, но не по-малко от 50,00 лв. /петдесет лева/ и в същия срок
да представи по делото доказателства за заплатената държавна такса;6/ представи
препис от уточняващата молба и от приложенията към първоначалната искова
молба за връчване на насрещната страна Предупредил ищеца, че при неизпълнение в
цялост и в срок на указаното, исковата молба ще бъде върната, на осн. чл. 129, ал. 3
ГПК.
С последващо второ РАЗПОРЕЖДАНЕ № 7637 ат 25.05.2022 г.,
постановено по делото след постъпил в срок от ищеца „уточняващ иск“ при
извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгл. чл. 129, ал. 1
ГПК, съдът отново констатирал, че същата не отговаря на изискванията за редовност
3
по следните съображения: С молба от *** г. ищецът е изпълнил указанията по т. 1 и т.
5 и т. 6, като е посочил наименование на ответника и адресът му, представил е
доказателство за внесена държавна такса за производството по делото и препис от
исковата и уточняващата молба. В уточняващата молба са изложени твърдения, че
партидата на втория етаж е регистрирана на негово име, поради което той има интерес
да установи недължимостта на вземанията, както и че поради невъзможността за
разделно прекъсване на ел. енергията за отделните етажи, е налице правен интерес да
установи липсата на задължения за имота от всички собственици. С оглед изложеното,
продължавало според съда да е налице неяснота какво е искането до съда - дали
ищецът иска да се признае за установено, че той не дължи на ответника вземането, тъй
като е погасено по давност, или иска да се признае за установено, че и други лица не
дължат тези вземания, респ. кои са тези лица и какъв е правният му интерес да ги
обвърже с поставеното решение.
На следващо място, в исковата молба е посочено, че за първия етаж от ищеца
се претендира заплащане на сумата 50,75 лв. за консумирана ел. енергия за периода
24.03.2010 г. до 19.04.2010 г. по дебитно известие № *** г. и сумата 329,27 лв. по
дебитно известие № *** г., а за втория етаж се претендира сумата 26,97 лв. – ел.
енергия за периода 19.05.2010 г. – 17.06.2010 г. по фактура № *** г. и сумата 8,10 лв. –
ел. енергия за периода 18.06.2010 г. – 30.06.2010 г., и сумата 131,52 лв. за минал
период по фактура № *** г. Посочено е, че при направена справка е установено, че по
партидата за първия етаж се претендира сумата 854,57 лв. и по партидата за втория
етаж се претендира сумата 164,37 лв. С уточняващата молба сочи, че при направена
втора справка са посочени други задължения, поради което се моли съдът да се
произнесе по петитума, както е предявен. Видно от петитума на исковата молба
според съдебния съсътв, ставало ясно- че не е посочено кои от всички изброени в
обстоятелствената част суми са предмет на иска. С оглед изложеното, липсвала яснота
върху кое вземане ищецът иска да бъде формирана сила на пресъдено нещо – дали
сумите по посочените дебитни известия и фактури или други суми, респ. по какъв
начин се претендират последните от ищеца, което да обуслови правния му интерес от
предявения иск. На следващо място ПРС е констатирал, че изложеното в
уточняващата молба твърдение, че решението ще му даде „мотивирана възможност да
сезира прокуратурата за образуване на наказателно дело“ отново не обосновавал
правният интерес на ищеца от искането да бъде установено, че прекъсването на
захранването е противоправно, доколкото решението на съда не е предпоставка за
предприемане на посоченото действие от ищеца, нито за извършване на разследване от
прокуратурата. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК съдът дал на ищеца едноседмичен
срок от получаване на настоящото разпореждане за отстраняване на допуснатите
нередовности. Предвид изложеното и на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът указал на
ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане да отстрани
4
нередовностите в подадената искова молба като с писмена молба с препис за
насрещната страна:1/ посочи каква сума /суми/ иска да бъде признато за установено,
че не дължи на ответника - дали сумите по посочените дебитни известия и фактури или
други суми; в случай, че предмет на иска са суми, за които не са издадени счетоводни
документи от ответника, да обоснове правния си интерес от предявения иск;2/ посочи
дали иска да бъде признато за установено, че посочената по т. 1 сума /суми/ не се
дължи от него или иска да се признае за установено, че не се дължи и от други
лица, като в последния случай посочи кои са тези лица респ. и какъв е правният му
интерес да ги обвърже с поставеното решение;3/ обоснове правния си интерес от
искането да бъде признато за установено, че прекъсването на захранването е
противоправно, като изложи твърдения по какъв начин решението на съда по това
искане ще рефлектира в правната му сфера; ПРС отново предупредил ищеца, че при
неизпълнение в цялост и в срок на указаното, исковата молба ще бъде върната, на осн.
чл. 129, ал. 3 ГПК.
След това второ поред разпореждане на съда отново изключително подробно,
ищецът депозира молба от *** г., като излага отново сходни доводи на предходните
молби и след тази молба, съдът на 4.7.2022 г. постановява своето прекратително
определение, което се атакува понастоящем.
Със същото съдът обстоятелствено е посочил, че е подадена искова молба с
вх.рег. № *** г. от С. М. С., като е описано, че в исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на първи етаж от двуетажна сграда в ***, а собственик на втория етаж е
брат му, като от *** г. задълженията за първия етаж са заплащани от наемателя ПК
„Д.“, а за втория етаж от живущите там. Сочи се, че през *** г. ищецът подал молба за
пререгистрация на партидата с титуляр ПК „Д.“ на негово име. С уведомително писмо
от *** г. ищецът бил уведомен за претенции на ответника спрямо него по дебитно
известие в размер на сумата 50,75 лв. за консумирана ел. енергия за периода 24.03.2010
г. - 19.04.2010 г. и по дебитно известие на стойност 329,27 лв. за консумирана ел.
енергия до 03.09.2009 г. За втория етаж се претендирали задължения по две фактури -
на стойност 26,97 лв. и 131,52 лв. Твърди, че законните собственици на имота нямат
задължения за консумирана ел. енергия съгласно писмото от *** г. По неофициална
справка задълженията за първи етаж на имота били 854,57 лв., а за втория етаж -
164,37 лв. Отправено е искане да се признае за установено, че финансовите претенции
на „ЧЕЗ Разпределение-България“ АД за неплатена ел. енергия към собствениците на
имот в ***, са неоснователни, недоказани и погасени по давност, а прекъсването на
елекрозахранването вследствие претендираните задължения - противоправно.При
извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгл. чл. 129, ал. 1
ГПК, съдът констатирал, че същата не отговаря на изискванията за редовност и с
Разпореждане № 6357/04.05.2022 г. на ищеца са дадени конкретни указания за
отстраняването им. С молба от *** г. ищецът е изпълнил указанията по т. 1 и т. 5 и т. 6
5
от разпореждането, като е посочил наименование и адрес на ответника, представил
едоказателство за внесена държавна такса за производството по делото и препис от
исковата и уточняващата молба, но не е изпълнил останалите указания, по следните
съображения:
В уточняващата молба е посочено, че по „неофициална справка“ задължението
за първия етаж на имота е 854,57 лв., а за втория етаж е 164,37 лв., при повторна
справка е установено, че задължението за първия етаж е 858,74 лв., а за втория етаж е
164,37 лв., но тъй като ищецът не разполага с информация относно методиката на
олихвяване на ответника, моли съдът да се произнесе по петитума така, както е
предявен с исковата молба. Същевременно с исковата молба не е формулиран
петитум за определена сума, а се сочат различни задължения за имота, поради което
липсва яснота каква сума ищецът иска да се признае за установено, че не дължи на
ответника.
На следващо място, в уточняващата молба се твърдяло, че ищецът имал
интерес да докаже липсата на задължения за консумирана ел. енергия от
собствениците на целия имот, поради което липсва яснота дали искането касае
установяване недължимост на вземане от ищеца или и от други лица.
По отношение на указанието по т. 4 от Разпореждане № 6357/04.05.2022 г., в
уточняващата молба съдът е описал, ме е било посочено, че след влизане в сила на
решението на съда, с което е установена противоправността на деянието, за ищеца се
открива правна възможност да поднови разследването чрез ДКЕВР и да сезира
прокуратурата да образува наказателно производство, както и да ангажира ЕРП да
възстанови незабавно електрозахранването. Тъй като установяването на факт с правно
значение е допустимо само в предвидените от закона случаи, като от изложените
твърдения не следва, че искането попада сред тях, липсва яснота какъв е правният
интерес на ищеца от това искане.
С оглед изложеното, с Разпореждане № 7637/25.05.2022 г. са били дадени
указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна: 1/ да посочи каква сума иска да бъде признато за
установено, че не дължи на ответника - дали сумите по дебитните известия и
фактури или други суми и какви и в случай, че предмет на иска са суми, за които не
са издадени счетоводни документи, да обоснове правния си интерес от предявения
иск като представи доказателство по какъв начин се претендират от ответника; 2/ да
посочи дали иска да бъде признато за установено, че конкретизираната сума не се
дължи от него или не се дължи от други лица, като в последния случай посочи кои са
тези лица и какъв е правният му интерес да ги обвърже с постановеното решение; 3/ да
обоснове правния си интерес от искането да бъде установено, че прекъсването на
захранването е противоправно, като изложи твърдения по какъв начин решението на
6
съда по това искане ще рефлектира в правната му сфера.
С молба от *** г. ищецът излагал твърдения, че сумите, за които е предявен
искът, са задължението на ПК „Д.“ в качеството на ползвател на партидата за
консумирана ел. енергия за периода 24.11.2009 г. - 26.07.2010 г. в размер на 446,56 лв.,
която сума след олихвяване на 20.05.2022 г. е в размер на 785,09 лв., събрани със
задълженията за консумирана от ищеца ел. енергия за периода 26.07.2010 г. -
02.11.2010 г. съгласно Констативен протокол от *** г. и Констативен протокол от ***
г. на стойност 46,76 лв., която след олихвяване на 20.05.2022 г. е в размер на 73,65 лв.,
сборът от които е общо 858,74 лв. Сочи също, че това са и задълженията за
консумирана от ищеца ел. енергия съгласно фактурите в размер на 166,59 лв., съгласно
уведомителното писмо на ЧЕЗ - 140,70 лв., а съгласно изложеното в т. 2 от
уточняващата молба - 164,37 лв., която според ищеца е актуалната сума. В т. 2
уточнява, че сумата не се дължи от „законните ползватели“ на ел. енергия, в което
понятие се включват ищеца и наследодателя му. Тъй като никой от наследниците
/собственици/ на имота не е предприел действия по сключване на договор за доставка
на ел. енергия, ищецът се явявал едноличен ползвател на ел. енергия за целия имот.
Относно т. 3 от разпореждането твърди, че на *** г. чрез измама ищецът бил подведен
да подаде молба за пререгистрация на свое име на партида с финансови задължения, от
който момент и към момента е изнудван да плати задължението на ПК „Д.“ или ел.
захранването ще бъде прекъснато, поради което интересът от предявения иск за
прогласяване на деянието за противоправно, произтича от желанието да потърси
компенсация за нанесените вреди.
Като съобразил изложеното, съдът заключил следното, а именно: че в
обстоятелствената част на исковата молба са заявени задължения за ел. енергия за
различни суми, а в петитума не е посочено каква сума е предмет на искането. С
уточняващата молба от *** г. ищецът сочи различни суми като моли съдът да се
произнесе по иска, както е предявен с исковата молба. В последната уточняваща молба
отново са посочени различни суми - задължения на ПК „Д.“, на ищеца и на
наследодателя му, като отново не е бил формулиран петитум за определена сума. С
оглед изложеното, за съда липсвала яснота каква сума е предмет на предявения иск -
сумите 854,57 лв. и 164,37 лв., посочени в първоначалната искова молба, сумите 858,74
лв. и 164,37 лв., посочени в уточняващата молба от *** г., или сборът на всички суми
по т. I, т. II и III от уточняващата молба от *** г. Липсвала и яснота и по какъв начин
ответникът претендира изброените суми от ищеца, доколкото според изложените
твърдения на името на ищеца са издадени дебитни известия за сумата 329,27 лв. - ел
енергия за периода 24.11.2009 г. - 03.12.2009 г. и сумата 50,71 лв. - ел. енергия за
периода 24.03.2010 г. - 19.04.2010 г., а приложените Констативен протокол от *** г. и
Констативен протокол от *** г., не обективират претенции на ответника спрямо ищеца
за определени суми. Не можело да се обоснове интерес за ищеца от предявен иск въз
7
основа на заявено в „неофициална справка“ доколкото липсва яснота по какъв начин
това нарушава правната сфера на ищеца. Не било налице и правен интерес за ищеца от
иск за признаване за установено, че финансовите претенции на ответника спрямо
„законните ползватели“ на имота са неоснователни, тъй като предявяването на чужди
права пред съд е допустимо само в предвидените в закона случаи. Относно иска за
признаване за установено, че прекъсването на електрозахранването е противоправно,
съдът счел следното:Изложеното в уточняващата молба твърдение, че решението ще
даде „мотивиранавъзможност да поднови разследването на ДКЕВР и да сезира
прокуратурата за образуване на наказателно дело“ не обосновава правен интерес на
ищеца от искането да бъде установено, че прекъсването на захранването е
противоправно, доколкото решението на съда не е предпоставка за тези действия. Не
обосновавал правен интерес за ищеца и изложеното в уточняващата молба желание да
потърси компенсация за нанесените вреди, тъй като предявяването на такъв иск също
не е обусловено от решението на съда относно противоправността на този факт. Не
била налице според ПРС и някоя от хипотезите по чл. 124, ал. 5 ГПК, поради което
съдът заключил, че направеното искане за установяване на престъпно обстоятелство
от гражданския съд е недопустимо. Предвид гореизложеното, съдът направил извод, че
въпреки двукратно дадените указания ищецът не е отстранил нередовностите в
исковата молба, срокът за което е изтекъл на 20.06.2022 г., поради което същата
следвало да бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото
да бъде прекратено, като се произнесъл с атакуваното определение в посочения
смисъл.
Обжалваното определение според ПОС е законосъобразно.
Исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл.127 и чл. 128 ГПК,
като при констатирано несъответствие на същата с посочените норми, то на основание
чл. 129, ал.2 от ГПК, съдът следва да даде на ищеца срок да отстрани констатираните
нередовности. Указанията следва да са конкретни и ясни, а не общи такива и
неизпълнението на указания, които не са конкретни не може да доведе до прекратяване
производството по делото, особено ако се касае за нередовност на самата искова
молба, ако е била налице такава и съдът не я е констатирал /извън внасяне на
дължимата д.т./. В този смисъл са и решение № 280 от 5.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
298/2011 г., определение № 60099 от 12.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1810/2021 г. и
др. Т.е. дадените указания на съда за привеждане на исковата молба в съответствие с
чл.127 ГПК могат да обосноват извод за законосъобразно прекратяване на
производството поради неизпълнението им, когато страната не е отстранила в срок
всички констатирани пороци на исковата молба. Видно от всичко дотук изложено, то
ПРС е положил надлежни усилия да даде изключително подробни и правилни по
своята същност указания на ищеца, като е дал възможност на същия да отстрани
нередовностите в достатъчни процесуални срокове, като му е указал на два пъти и
8
негативните последици от неизпълнението на така дадените указания, а именно
прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба. Настоящият
състав намира, че указанията, дадени от ПРС и в двете цитирани по –горе
разпореждания са напълно в съответствие с разпоредбите на ГПК и правилно и
обосновано са били дадени от съда, като дори за яснота на ищеца, съдът ги е описал в
съответни подточки към всяко едно от разпорежданията си. Постъпилите уточняващи
молби /искове/ от ищеца, макар и постъпвали в съответните процесуални срокове,
извън изложеното в прекратителното определение, с което ПОС напълно се
солидализира, са частично отстрани, като основните пороци, и към момента на
определението на съда, не са мо не са отстранени, а дори са задълбочени, като
неяснотите от двете уточняващи молби са внесли още по –голямо объркване в това
каква претенция е заявена, какви искове и по какъв размер се твърдят от ищеца и
въобще има ли правен интерес същия за всяка една претенция, която и след второто
указание на съда не става ясно дори в какъв точно размер е, камо ри какви са
съединените претенции, както се твърди в жалба- кумулативно или евентуално са
заявени исковете, при изначална липса на яснота относно самите претенции, не може
да се очаква от съда да ги квалифицира, както и да определи вида съединяване на
исковете, като възраженията в жалбата в тази насока съдът в настоящия му състав
намира за неоснователни-
Задължението за отстраняването на нередовностите на исковата молба тежи
върху ищеца, поради което той трябва да предприема активни действия в тази насока.
Съгласно правилото на чл. 7, ал. 2 от ГПК съдът задължително връчва на страните
препис от подлежащите на самостоятелно обжалване актове, като за останалите актове
подобно задължение не съществува. Тъй като ищецът е заинтересования от
отстраняването на нередовностите на исковата молба, той ще трябва да прояви
активност, като установи този факт. Предвид дадените подробни указания на ищеца за
отстраняване на констатираните нередовностите на подадена исковата от ПРС и то
двукратно и при ясни и точни указания, и правилни такива, съдът правилно е
прекратил делото и е върнал исковата молба и към момента на прекратяване на делото
нередовностите не са били отстранени в пълнота и поради това, съдът правилно се е
произнесъл с атакувания съдебен акт. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
която изцяло се споделя от настоящия състав – напр.Определение № 79/04.02.2010 г. по
ч. гр. д. № 24/2010 г. на ВКС, IV-то г. о., Определение № 158 от 28.03.2019 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 769/2019 г., IV г. о., Определение № 169 от 8.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1387/2019 г., IV г. о.
Съдът във всяко едно от разпорежданията си е указал и негативните последици
на на чл.129, ал.3 ГПК и респективно може да ги приложи и законосъобразно го е
сторил.
9
Действително съдът може по реда на чл. 129, ал.4 ГПК да дава указания за
отстраняване нередовности на исковата молба и в хода на производството, ако
констатира такива и в този смисъл е допустимо повторно даване на срок за изпълнение
на указанията, но при наличие на горепосочените обстоятелства, то съдът при
положение, че е положил надлежни процесуални усилия да укаже на ищеца да приведе
исковата си молба в редовен вид и последният не е сторил това, то правилно и
законосъобразно в мотивите на обжалваното определение съдът е приел, че исковата
молба не е приведена в редовен вид и е прекратил делото, връщайки и исковата молба.
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба следва да съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и посочване в какво
се състои искането. Въз основа на това задължително съдържание на исковата молба,
съдът следва да даде правна квалификация на иска, а ответника да разбере каква е
насочената срещу него претенция. С исковата молба на ищеца се определят рамките, в
които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския
процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат
изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои
лични и имуществени права по конкретното дело. Ето защо, когато констатира, че
исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и
изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от
страната, което и ПРС е сторил на два пъти и неизпълнението им е основание за
прекратяване на делото. /арг от Определение № 512 от 3.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3026/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 216 от 25.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
690/2016 г., II т. о., ТК и др. /.
В допълнение и въпреки липсата на възражения в тази насока следва да се
отбележи на първо място, че с разпорежданията си районният съд е дал достатъчно
ясни, подробни и конкретни указания на жалбоподателя относно констатираните
нередовности в исковата й молба и възраженията в тази насока в частната жалба съдът
намира за напълно неоснователни такива. Освен това същият изрично го е
предупредил за последиците от неизпълнение на посочените указания в дадения срок.
Предвид изложените в подадените молби твърдения, районният съд е извършил
адекватна преценка на причините, обосноваващи исканията на ищеца и е дал
законосъобразни указания, която са останали неизпълнени в пълното и до момента на
прекратяване на делото от ПРС. На практика жалбоподателят е имал на разположение
достатъчно време, за да изпълни дадените указания, но въпреки това не го е сторил .
По тези съображения и подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното определение, като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и след съвещание СЪДЪТ
10
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2291/04.07.2022 г. на ПРС VIII състав,
постановено по гр.дело №20221720102444 по описа на Районен съд – гр. Перник.
Определението на осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК подлежи на обжалване, с частна
жалба пред Върховен касационен съд при наличието на предпоставките по чл. 280, ал.
1 и 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.
ДА СЕ ВРЪЧИ на жалбоподателя препис от постановеното от съда
определение
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11