Р
Е Ш Е Н И Е № 382
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 18.09.2023 г.
Видински районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ВЛАДИМИР КРУМОВ
при секретаря Галина Начева и в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия КРУМОВ гр. дело № 2565 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 против Д.В.Ч. с ЕГН **********, с адрес: *** установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Ответникът и „БАНКА ДСК“ ЕАД са били в облигационни отношения с твърдяното в исковата молба съдържание. Ответната страна като кредитополучател не е изпълнила задълженията си по договорите за заплащане на дължимите суми. „БАНКА ДСК“ ЕАД е обявил предсрочна изискуемост на цялото вземане. „БАНКА ДСК“ ЕАД се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2298/2018 г. по описа на Районен съд - Видин, която е връчена при условието на чл. 47, ал. 5 от ГПК. „БАНКА ДСК“ ЕАД като цедент е прехвърлило вземанията си към ответника на ищеца като цесионер. Цедентът е уведомил ответната страна за извършеното прехвърляне. Ответникът не е изпълнил задължението си по договорите за заплащане на дължимите суми.
Иска се от съда да признае за установено, че ответникът Д.В.Ч. дължи на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /като частен правоприемник – цесионер на „БАНКА ДСК“ ЕАД – цедент/ следните суми: 4465.00 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, 1280.03 евро – договорна лихва от 25.03.2016 г. до 04.09.2018 г., 82.62 евро – наказателна лихва от 02.04.2016 г. до 04.09.2018 г., 60.00 евро – такса изискуемост.
Претендират се и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
При условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за следните суми:
- 4465.00 евро – незаплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба по настоящото дело до изплащане на вземането, от които: 1508.96 евро – незаплатена падежирала главница, формирана от сбора на главниците на падежирали към датата на исковата молба вноски с падежи от 25.03.2016 г. вкл. до 12.11.2020 г. и 2956.04 евро – незаплатена предсрочно изискуема главница, формирана от сбора на предсрочно изискуемите главници на вноски с падежи от 12.12.2020 г. вкл. до 25.02.2026 г. вкл. /краен падеж/;
- 1190.19 евро – незаплатена възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на исковата молба вноски с падежи от 12.11.2017 г. вкл. до 12.11.2020 г. вкл.;
- 558.60 евро – наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от Общите условия към Договор за кредит върху падежиралата към датата на връчване на настоящата искова молба на ответника главница по Договора за кредит от 02.03.2016 г. в размер на 1508.96 евро /представляваща сбор от главниците по месечните вноски с падежи от 25.03.2016 г. вкл. до 12.11.2020 г. вкл. съгласно погасителен план/ за периода от 12.11.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба.
Претендират се и направените разноски.
От ответника, чрез назначения особен представител е постъпил писмен отговор. Оспорва допустимостта на исковете и основателността на исковете. Въведени са следните възражения:
Договорът за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15.05.2019 г. не е съобщен на ответника;
Възражение за нищожност на Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15.05.2019 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – противоречие със закона, във връзка с чл. 26, ал. 1 от Закона за потребителския кредит;
Оспорена е истинността-автентичност на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15.05.2019 г.; Потвърждение от „БАНКА ДСК“ ЕАД на настъпило прехвърляне на вземанията по Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15.05.2019 г.;
Договорът за цесия е сключен под условие, съгласно чл. 2.4;
Направени са възражения относно Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 02.03.2016 г.;
Оспорено е сключването на договора;
Оспорена е истинността –вярност на съдържание и автентичност на Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 02.03.2016 г., заедно с всичките му приложения и погасителен план;
Договорът е нищожен поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД;
Т. 4 от Договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, противоречи на закона и добрите нрави, във вр. с чл. 10, чл. 11, чл. 12, чл. 20 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит;
Т. 5 от Договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, противоречи на закона и добрите нрави, във вр. с чл. 10, чл. 11, чл. 12, чл. 20 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит;
Всички точки /клаузи/ на Договора са нищожни на основание чл. 143, във вр. с чл. 146 и чл. 147 от Закона за защита на потребителите, както и на основание чл. 20 и чл. 21 от Закона за потребителския кредит, във вр. с чл. 11 от Закона за потребителския кредит, като неравноправни;
Оспорено е съдържанието на Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 02.03.2016 г.;
Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 02.03.2016 г. е нищожен и недействителен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона и добрите нрави, във вр. с чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 20 от Закона за потребителския кредит и на основание чл. 143, във връзка с чл. 146 и чл. 147 от Закона за защита на потребителите;
Направено е възражение относно обявяването на предсрочна изискуемост на кредита;
Недължима е такса изискуемост, договорна лихва и наказателна лихва, съответно по силата на чл. 10, ал. 2 от Закона за потребителския кредит и ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС;
Оспорена е истинността на извлечение от счетоводните книги на „БАНКА ДСК“ ЕАД, представено в заповедното производство;
Наведено е възражение за погасяване по давност на исковите претенции.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2298/2018 г. по описа на Районен съд – Видин, назначени и изслушани са съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-графическа експертиза.
С оглед данните по делото, Съдът намира от фактическа страна:
На 02.03.2016 г., между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Д.В.Ч., като
кредитополучател е сключен Договор за обединяване на кредити за общо
погасяване. Съгласно Договора за обединяване на кредити за общо погасяване от
02.03.2016 г., наричан по-долу за краткост „Договора“, страните по него са се
съгласили, че остатъка по дълга към датата на сключване е в размер на 4 465.00
евро, включващ остатъците по съществуващите Договор за кредит за текущо
потребление от 28.02.2014 г., Договор за стоков кредит от 11.04.2014 г. и
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 26.09.2014 г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор
и Д.В.Ч., като кредитополучател.
Страните са се съгласили, че остатъците по сключените Договор за кредит за
текущо потребление от 28.02.2014 г., Договор за стоков кредит от 11.04.2014 г.
и Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 26.09.2014 г. към датата на Договор за обединяване на кредити
за общо погасяване от 02.03.2016 г. са както следва:
На 28.02.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Д.В.Ч., като
кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на
3 600.00 евро, от които към 02.03.2016 г. датата на сключване на Договор
за обединяване на кредити за общо погасяване остатъкът по главницата е в размер
на 3 284.26 евро, дължима редовна лихва – 346.13 евро, дължими наказателни
лихви – 10.46 евро.
На 11.04.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Д.В.Ч., като
кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит в размер на 656.10 лева, от
които към 02.03.2016 г. датата на сключване на Договор за обединяване на
кредити за общо погасяване остатъкът по главницата е в размер на 383.33 лева,
дължима редовна лихва – 110.45 лева, дължими наказателни лихви – 27.69 лева и
заемни такси в размер на 120.00 лева.
На 26.09.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Д.В.Ч., като
кредитополучател е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица в размер на 1 000.00 лева, от които
към 02.03.2016 г. датата на сключване на Договор за обединяване на кредити за
общо погасяване остатъкът по главницата е в размер на 893.85 лева, дължима
редовна лихва – 275.35 лева, дължими наказателни лихви – 0.00 лева и заемни
такси в размер на 122.06 лева.
Със сключване на Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от
02.03.2016 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД се отказва от вземането си по Договор
за кредит за текущо потребление от 28.02.2014 г. за наказателни лихви в размер
на 24.29 евро за периода от 26.01.2016 г. до 02.06.2016 г. Отказва се от такса
годишно управление по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит от 26.09.2014 г. в размер на 62.56 лева. Отказва се от
начислената такса изискуемост по Договор за стоков кредит от 11.04.2014 г. в
размер на 61.50 евро.
Съгласно Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 02.03.2016
г., /Договора/, остатъците по горните три кредита се обединяват за общо
погасяване в кредит за текущо потребление в размер на 4 465.00 евро със
срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото сключване на
02.03.2016 г. Крайният падеж по Договора е 25.02.2016 г.
Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2014 г., Договор
за стоков кредит от 11.04.2014 г. и Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 26.09.2014 г. сумите се
усвояват чрез разплащателна сметка № ******************* с титуляр Д.В.Ч.
и се погасяват чрез същата разплащателна сметка с месечни вноски, дължими на
всяко 25-то число от месеца съгласно погасителен план към Договора от
02.03.2016 г. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на Договора за кредит е 11,45 % годишно или 0,04 % на ден,
формиран от стойността на 6-месечен EURIBOR
в срокове и при условия, посочени в
Общите условия, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от 11,45 %.
Годишният лихвен процент по кредита е 12,57 %.
Неразделна част от Договора са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага при извършвани услуги на
клиента (Тарифата), която представлява неразделна част от Договора (Приложение
№ 3 към него), които кредитополучателят е получил и приел с подписването на
Договора.
Ответникът дължи такса за изискуемост на кредита в размер на 120.00 лева
съгласно т. 6 от Тарифата.
Съгласно чл.19.1. от Общите условия, неразделна част от Договора за кредит,
при забава на плащането на месечната вноска, от деня следващ падежната дата,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Съгласно чл.19.2. от Общите условия към Договора за кредит, „при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, а след тази дата - със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
На 24.08.2018 г. поради преустановяване на погасяването на задължението по
Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 02.03.2016 г. (считано
от месечната вноска с падеж 25.03.2016 г.) кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е
приложил санкциите, предвидени в чл.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции“
от Общите условия към Договора за кредит, а именно: „при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихви над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта“ и е осчетоводил кредита като предсрочно изискуем. Кредиторът „Банка
ДСК“ ЕАД чрез Лорета Цветкова - Нотариус с район на действие - Районен съд -
Видин, вписан под № 029 в регистъра на Нотариалната камара е обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането с нотариална покана до Д.В.Ч.
с изходящ номер на Банка ДСК : 08-20-01122/20.07.2018 г. и per. № 4159/2018 г., том II, акт № 24, връчена на адресата на 24.08.2018 г. по
реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомлението.
На 05.09.2018 г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя по Договора и настъпилата изискуемост на цялото вземане,
обявена на кредитополучателя с цитираната по-горе нотариална покана, кредиторът
„Банка ДСК“ ЕАД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по
съдебен ред като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано е ч.гр.д. № 2298/2018 г.
по описа на Районен съд Видин, по което съдът се е разпоредил да се издаде в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД Заповед за изпълнение от 12.09.2018 г. и Изпълнителен
лист от 14.09.2018 г.за сумите, описани по- горе.
На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение от
12.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 14.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2298/2018 г. по
описа на Районен съд Видин по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу
ответника-кредитополучател Д.В.Ч. е образувано изпълнително дело № 657/2018 г.
по описа на ЧСИ Виолета Томова, peг.
№ 724.
На 15.05.2019 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия“), „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“
ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало
от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Д.В.Ч., като
кредитополучател по Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от
02.03.2016 г.
На базата на изрично пълномощно, предоставено на ищеца от „Банка ДСК“ ЕАД,
ищецът е изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на
вземането до кредитополучателя Д.В.Ч..
Изпратено е уведомление за цесията до ответника на адреса, деклариран от
него в Договора за кредит от 02.03.2016 г., видно от приложените към исковата
молба копие от Уведомително писмо с баркод *PSFABGOODIZXO*, ведно с
Известие за доставяне с идентичен баркод *PSFABGOODIZXO*, изпратено на
адреса, посочен от кредитополучателя в Договора за кредит от 02.03.2016 г.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, от което се установява, че дължимите суми са в претендираните от ищеца размери в исковата молба.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-графическа експертиза е дало заключение, от което се установява, че тринадесетте спорни подписа, положени в трите представени за изследване документа в оригинал: Договор за обединяване на кредити за общо погасяване, сключен в гр. Видин на 02.03.2016 г. между кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез Финансов център – Видин и кредитополучателя Д.В.Ч.; Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и Погасителен план и ГПР са изпълнени от Д.В.Ч..
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна:
„БАНКА ДСК“ ЕАД съгласно договор от 28.02.2014 г. е предоставило на Д.В.Ч. потребителски кредит в размер на 3600.00 евро. На основание договор, сключен на 11.04.2014 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставил на ответника стоков кредит в размер на 656.10 лева за закупуване на телевизор. Между двете страни на 26.09.2014 г. е сключен и договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит в размер на 1000.00 лева. Поради забава в плащанията по трите кредита на 02.03.2016 г. е сключен договор за обединяване на кредити, с който остатъците по трите кредита са обединени за общо погасяване в кредит за текущо потребление в размер на 4465 евро. Сключеният договор за обединяване на кредити, с който остатъците по трите кредита са обединени за общо погасяване в кредит за текущо потребление в размер на 4465 евро по същността си представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Видно от съдържанието на процесния договор не е извършено само преструктуриране на първоначалните задължения по договорите за кредитна карта, стоков кредит и потребителски кредит, а е поет изцяло нов дълг, чиято цел е да погаси предходните. Налице е също така преминаване от един вид банков продукт – този по договора за кредитна карта и стоков кредит към друг банков продукт – стандартен банков потребителски кредит, сключен при съвсем различни условия /лихвен процент, срокове, начин на погасяване и структура на дълга/ от предходните договори, поради което стария и новия дълг имат различен предмет и основание. Следва да се съобрази и че има съществена разлика в характера и предназначението на Договора за потребителски кредит, Договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит и Договора за стоков кредит. От съдържанието на договора от 02.03.2016 г. е видно желанието на страните да погасят старите задължения. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на паричното задължение - длъжникът поема нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото по договора. С процесния договор длъжникът е поел задължение за разсрочено плащане на една глобална сума, а не за погасяване на отделни суми – главница, лихви, такси и комисионни. Предходното, в съвкупност, неизменно води до изпълнение на необходимата цялост от правопораждащи факти за наличие на обективна новация. Ето защо с договора от 02.03.2016 г. е извършена обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, тъй като по новото съглашение е извършена промяна, както на основанието, така и на предмета на първоначалните договори, чиито задължения са погасени, а на тяхно място е възникнал нов дълг.
Следва да се отбележи и разрешението, дадено с Решение № 85/01.09.2017 г. по т.д. № 2286/2015 г., I т.о., ТК, съгласно което договор, с който старите валидно възникнали задължения се погасяват и страните уговарят дължимите от длъжника на кредитора суми или заместими вещи по старите дългове да се считат дадени в заем, представлява новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. В тази хипотеза на новация, новосъздаденият дълг по заемното правоотношение възниква без предаване на суми от заемодателя на заемателя. Настоящият случай е именно такъв.
С оглед на гореизложеното направените от особения представител на ответника възражения свързани с Договор за потребителски кредит от 28.02.2014 г., Договор за стоков кредит от 11.04.2014 г. и договор от 26.09.2014 г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит са неотносими.
Вземанията на ищеца се основават на Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 02.03.2016 г., който поражда задължение за връщане на взетата в заем сума. Безспорно е, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.
По несъмнен начин се доказа, че страните са обвързани по силата на сключения Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 02.03.2016 г. и ответникът се е задължил да върне посочената в него сума. Безспорно е също така, че в случая е изпълнено задължението за предоставяне на договорения кредит на кредитополучателя, който го е усвоил и което се установява от договора и полагането на подпис от страна на кредитополучателя, включително и от заключенията на вещите лица.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е
доказал възникването и съществуването на правоотношението, както и изпълнението
на задълженията си по него.
Направено е възражение за нищожност и
недействителност на процесния Договор за обединяване на кредити за общо
погасяване от 02.03.2016 г. Твърди се, че процесният договор противоречи на
закона и добрите нрави във връзка с чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 20 от ЗПК.
Твърди се, че клаузите по договора не са индивидуално уговорени. Съдът счита,
че клаузите на процесния договор са уговорени индивидуално, имайки предвид, че
той е сключен с оглед допусната забава при погасяването на предоставени от
„БАНКА ДСК“ ЕАД на ответника три броя кредити. Договорът е действителен, същият
съдържа необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя, налице
е валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на
подписания от него договор и приложенията към него, като волята му е потвърдена
с приложения от него подпис в договора за кредит пред служител на Банката.
От заключението на назначената и приета по делото
съдебно-графическа експертиза се установява по безспорен начин, че процесният
договор и приложенията към него са подписани от ответника по делото.
В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно
чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 договорът за потребителски
кредит е недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие относно размера, месечната погасителна
вноска и срока. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 от ЗПК са изпълнени.
Не се
установява да е налице противоречие с чл. 143 от ЗЗП и нарушаване принципа на добросъвестност, водещ
до неравновесие между правата и задълженията, като договорените клаузи не
противоречат на посочените в 19 точки на чл. 143 от ЗЗП случаи на неравноправни
клаузи. В договора и погасителния план са посочени размера и погасителната вноска, с които
ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в качеството на кредитор
е изправна страна, тъй като е представил писмени доказателства за сключването
на договора и предоставената сума. Видно от заключението на вещото лице по
кредита са погасени 2.34 евро договорни лихви от вноската с падеж 25.03.2016 г.
и са останали неплатени 60.31 евро от тази вноска, като не са платени и всички
останали вноски по Погасителния план към Договора.
На следващо място, ответникът поддържа нищожност
на клаузите относно лихвения процент и годишния процент на разходите.
Към момента на сключване на процесния договор – 02.03.2016
г., е била приета разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014
г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски
съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на посочените
разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при потребителските
кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите
в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на
уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените
нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът за
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е залегнал при
приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне при
договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че
едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-слабата
икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на
другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение.
Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и
лихвен процент , съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК с регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговореният лихвен процент в размер на 11.45 % и ГПР – 12.57
%, не противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по
тази причина не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на
морала, като ограничаващи договорната свобода. Затова и възражението за
нищожност на клаузата, касаеща посочените компонентни, като противоречаща на
добрите нрави и като неравноправна, е неоснователно.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е
изправна страна като цесионер по договора за заем, тъй като цедентът е изпълнил
поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на ответника, който
обаче от своя страна не е изпълнил
поетото насрещно задължение да погаси при съответните условия по договора всички
дължими се месечни вноски по кредита.
Доказателства относно цялостно изпълнение на
задълженията на ответника по процесния договор не се ангажираха, поради което и
с установеното съдът приема, че същият е неизправна страна.
С отговора на исковата молба се оспорва
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията с произход процесния
договор поради липса на връчване на уведомлението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ лично на
ответника. По силата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката може да поиска издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 418 ГПК когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната
изискуемост е изменение на договора, което настъпва с волеизявление на едната
от страните и и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване на длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Съгласно заключението
на назначеното по делото вещо лице последното плащане по кредита е направено от
ответника /частично плащане/ на 25.03.2016 г. След тази дата до датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /05.09.2018 г./ по кредита няма
вноски, т.е. обективният факт на неплащането е налице. С уведомление изх. №
08-20-01122/20.07.2018 г. ответникът Д.Ч. е уведомен, че кредитът ще бъде
обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, т.нар. „фингирано връчване“ по чл. 47 от ГПК, имащо за цел да
обезпечи развитието и приключването на производството и представляващо една
фикция за призоваване. Фикцията е предвидена с цел да не се възпрепятства
протичането на процеса. Законът приравнява фингираното връчване на действително
достигане на изявление за обявяване на предсрочна изискуемост до адресата му.
Заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено след като ответникът е
получил волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, с
което е изпълнено изискването на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С отговора на исковата молба особеният
представител на ответника оспорва допустимостта на иска по чл. 422 от ГПК,
което възражение съдът намира за неоснователно. Както е посочено в исковата
молба качеството на ищеца на кредитор /като цесионер и частен правоприемник на
заявителя „БАНКА ДСК“ ЕАД/ обуславя правният му интерес на основание чл. 422 от ГПК да предяви иск за установяване на процесните вземания. Процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са
налице и предвид разрешението, дадено в т. 10б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – при прехвърляне на вземането чрез договор за
цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване
на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако
е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Съдът счита направеното от ответника възражение
относно действителността на сключения между цедента и цесионера договор за
цесия, пълномощното и потвърждението за извършено прехвърляне за недопустимо.
Мотивите за този извод се извличат от задължителните постановки на ТР № 5/2014
г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които единствено мнимо представляваният разполага
с правото, както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна
власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и
право, респ. правен интерес да се позове на недействителността, още по-малко
такъв правен интерес е налице за трети за договора лица. От изложеното следва,
че е недопустимо ответникът-кредитополучател да оспорва авторството на
сключения между цедента и цесионера договор за цесия, нито пък пълномощното и
потвърждението за извършеното прехвърляне /които представляват едностранни
волеизявления/, доколкото това са изявления, изхождащи от други правни субекти.
Единствено те имат правото да оспорят факта, че волеизявлението не е извършено
от тяхно име и да се позоват на недействителността.
Договорът
за цесия не създава нови права и/или задължения в правната сфера на длъжника,
само се променя лицето, на което той трябва да изпълни. С позоваването на
нищожността на договора за цесия длъжникът може да цели охрана на интереса на
предишния кредитор или да избегне изпълнението на новия кредитор, като наред с
това не изпълни и на предишния. Поради това длъжникът не е легитимиран да
оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен
в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично
забранено.
Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника, че договорът за цесия е нищожен поради
обстоятелството, че в процесния Договор за кредит липсва клауза, позволяваща на
„БАНКА ДСК“ ЕАД да прехвърля вземанията си на трето лице. Видно е от т. 24 от
Общите условия към Договора за кредит от 02.03.2016 г., че там изрично е
предвидено, че кредиторът има право да прехвърля правата си по договора на
трети лица, какъвто в случая се явява цесионерът – ищец по делото.
Неоснователно е възражението на ответника, че не
бил уведомен за извършената цесия. Вземането е точно индивидуализирано в
представения Приемо-предавателен протокол от 11.06.2019 г. към договора за цесия.
Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената
цесия, като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно
съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този смисъл са
постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с
договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви
настоящия иск.
Следва да се посочи, че длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са направени в
настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази
насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение
на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. №
566/2009 г. на ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на
ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ГПК връчването
на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в
разпоредбата фигурата „представител“, без да разграничава представителната
власт на представителя от какво произтича – от упълномощаване или по силата на
закона чрез акт на съда. Осъщественото връчване на представител е приравнено на
лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е
уведомен за извършената цесия чрез назначеният му особен представител.
Съдът счита за неоснователно възражението на особения
представител на ответника за изтекла погасителна давност по следните
съображения.
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д.
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС дава задължителни разяснения относно съдържанието
на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С
оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични
плащания се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт,
периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора. Върховните съдии са
посочили изрично, че разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се отнася за
изключение, поради което не следва да се тълкува разширително. Разпоредбата
трябва да се прилага „само за такива периодични плащания, които са подобни на
наемите и лихвите.“ При договора за потребителски кредит не е налице
периодичност на плащанията, тъй като нито задължението на кредитодателя за
предоставяне на уговорената сума, нито задължението на кредитополучателя за
връщането й е повтарящо се. Уговореното между страните връщане на
предоставената сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части (чл. 66 ЗЗД). Т.е. кредиторът се е отказал от своето право да
получи плащане точно и на падежа, като се съгласява да приеме изпълнение на
части.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по
тълк. д. № 5/2019 г. ОСГТК на ВКС се дава задължително тълкуване по въпроса „от
кога тече 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД – от датата на падежа за
всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в
хипотеза за предсрочна изискуемост“. За да дадат отговор, върховните съдии
отново в мотивите към решението са коментирали характера на вземане,
произтичащо от договор за потребителски кредит. Изложените в тълкувателното
решение мотиви могат да бъдат обобщени в смисъл, че паричното задължение, макар
и разсрочено е едно – единствено. То не е задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Напротив – изпълнението на части е допуснато
по силата на даденото от кредитора съгласие и е в интерес на длъжника.
От мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022
г. по тълк. д. № 5/2019 г. ОСГТК на ВКС може да се направи извод и откога
започва да тече давностния срок по отношение на вземане, произтичащо от договор
за потребителски кредит. Давностният срок започва да тече от падежа на
договора, тъй като по правило, изпълнението на задължението трябва да се
извърши точно, т.е. на падежа. Изпълнение е допустимо и преди падежа със
съгласие на кредитора, какъвто е настоящия случай. Кредиторът, който е
предоставил на длъжника възможност да издължава престацията си на части и така
се е отказал от едно свое предимство, гарантирано от закона (изпълнението да бъде точно), не може да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на длъжника.
В горното ТР се обобщава: „Трайно установена
е практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респ. при уговорката плащането да се извършва на
вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на
части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна
на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД.
При договорите с периодично или продължително
действие през всеки период от време и двете страни по правоотношението
престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни
падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло
вземане. Обратното – при уговорка за разсрочване на части на едно по правило
еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е
изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на
дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени
дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който
е обявена предсрочната изискуемост.
В посочения смисъл е и граматическото тълкуване на
разпоредбата, в която термините „падеж“, „главно задължение“, „иск“ се
използват в единствено число. От друга страна систематическото тълкуване на чл.
66 от ЗЗД и чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е основание за извода, че както кредиторът не
е длъжен да приеме частично изпълнение, така той не е длъжен да търси по исков
ред изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението, за да запази
правата си срещу поръчителя /кредитополучателя/.
От горното е видно, че падежът на вземането на
ищеца за главница е настъпил на 24.08.2018 г.
- датата на връчване на уведомлението за настъпване на предсрочна
изискуемост, от която дата вземането е станало изискуемо. Ищецът е предприел
действия за принудително събиране на вземането си, като е подал заявление по
реда на чл. 417 от ГПК, което е входено под. № 9810 на 05.09.2018 г., въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 2298/2018 г. по описа на Районен съд –
Видин. Според изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давностният срок
спира докато трае съдебният процес относно вземането, т.е. от 05.09.2018 г. до
настоящия момент давностен срок не тече. Прилагайки петгодишния давностен срок
от 24.08.2018 г., когато е настъпила изискуемостта до 05.09.2018 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда е видно, че не е изтекъл предвидения в чл. 110
от ЗЗД петгодишен давностен срок.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Затова погасени по
давност са сумите за периода три години преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Същото е депозирано на 05.09.2018
г.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД „Давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо“.
Договорната лихва се претендира за периода от 25.03.2016
г. до 04.09.2018 г. Прилагайки тригодишния давностен срок с начална дата 25.03.2016
г., то като крайна такава за предявяване на претенциите на ищеца се явява
датата 25.03.2019 г. Заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено от ищеца на 05.09.2018
г., т.е. погасителната давност за предявяване на договорната лихва не е
изтекла, поради което искът следва да се уважи.
Наказателната лихва се претендира за периода от
02.04.2016 г. до 04.09.2018 г. Прилагайки тригодишния давностен срок с начална
дата 02.04.2016 г., то като крайна такава за предявяване на претенциите на
ищеца се явява датата 02.04.2019 г. Заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено от
ищеца на 05.09.2018 г., т.е. погасителната давност за предявяване на
наказателната лихва не е изтекла, поради което искът следва да се уважи.
С оглед изложеното, възражението на ответника за
погасяване по давност на исковите суми се явява неоснователно.
Особеният представител на ответника е оспорил по
реда на чл. 193 ГПК авторството на
положените от ответника подписи в Договор за обединяване на кредити за общо
погасяване от 02.03.2016 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответника Д.В.Ч..
По тази причина с протоколно определение от 18.07.2022 г. по реда на чл. 193 ГПК е открито производство по оспорване на истинността – автентичност на
Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 02.03.2016 г., сключен
между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответника Д.В.Ч., в частта на подписите положени от
ответника. Съдът на
основание чл. 193, ал.
3, изр. 2 ГПК е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже,
че не е подписал процесния документ. В тази връзка по делото е назначена и
приета съдебно-графическа експертиза, посредством заключението на която се
установява, че тринадесетте спорни подписа, положени в трите представени за
изследване документа в оригинал: Договор за обединяване на кредити за общо
погасяване, сключен в гр. Видин на 02.03.2016 г. между кредитора „БАНКА ДСК“
ЕАД, чрез Финансов център – Видин и кредитополучателя Д.В.Ч.; Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление и Погасителен план и ГПР са
изпълнени от Д.В.Ч..
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно, пълно и обосновано. По настоящето дело няма събрани конкретни
данни за някаква пристрастност и предубеденост на вещото лице, които по някакъв
начин да са повлияли на неговите изводи. От изложеното следва, че подписите,
изпълнени на процесните документи Договор за обединяване на кредити за общо
погасяване, сключен в гр. Видин на 02.03.2016 г. между кредитора „БАНКА ДСК“
ЕАД, чрез Финансов център – Видин и кредитополучателя Д.В.Ч.; Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление и Погасителен план и ГПР са на
ответника Д.В.Ч.. При това положение оспорването на истинността –
автентичността на процесните документи, в частта им относно положените от
ответника подписи е недоказано и следва да бъде признато за такова по реда на
чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК.
Съдът намира, че релевираното оспорване по реда на
чл. 193 ГПК решава със
сила на пресъдено нещо въпроса за истинността на оспорените документи, поради
което съдът дължи произнасяне с нарочен диспозитив. В тази връзка следва да се
има предвид следното: В разпоредбата на чл. 193, ал.1 ГПК е
предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността
на представен документ по делото и по този начин да постави началото на
производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на
документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на
подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален
удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с
потвърждаване на истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със
сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването
истинността на документ по чл. 193 ГПК
представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за
установяване на истинността на документ. В посочения смисъл т.1 от ТР № 5/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
Във връзка с изложеното предявените искове по чл.
422 от ГПК следва да бъдат уважени, като се признае за установено по отношение
на ответника Д.В.Ч., че дължи на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /като
частен правоприемник – цесионер на „БАНКА ДСК“ ЕАД – цедент/ следните суми:
4465.00 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 05.09.2018 г. до изплащане на
вземането, 1280.03 евро – договорна лихва от 25.03.2016 г. до 04.09.2018 г.,
82.62 евро – наказателна лихва от 02.04.2016 г. до 04.09.2018 г., 60.00 евро –
такса изискуемост.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по настоящето производството, в общ размер от 1896.74 лева /231.28 лева – заплатена държавна такса, 540.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, 250.00 лева – разноски за вещо лице и 875.46 лева – разноски за особен представител/.
Ответникът
следва да заплати в да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Видин разноски за вещо лице, заплатени от бюджета на съда в
размер на 250.00 лева.
Ответникът
следва да заплати и направените в заповедното производство разноски в общ
размер от 280.31 лева /230.31 лева - за държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.Ч. с
ЕГН **********, с адрес: ***, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /като частен правоприемник – цесионер на „БАНКА
ДСК“ ЕАД – цедент/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 има вземане спрямо Д.В.Ч. с ЕГН **********, с адрес: *** за следните суми: 4465.00 евро – главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
– 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, 1280.03 евро – договорна лихва от
25.03.2016 г. до 04.09.2018 г., 82.62 евро – наказателна лихва от 02.04.2016 г.
до 04.09.2018 г. и 60.00 евро – такса изискуемост.
ПРИЗНАВА на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК
за недоказано оспорването на
истинността – автентичност на Договор за обединяване на кредити за общо
погасяване от 02.03.2016 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответника Д.В.Ч.,
в частта на подписите, положени от ответника.
ОСЪЖДА Д.В.Ч. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /като частен правоприемник – цесионер на „БАНКА ДСК“ ЕАД – цедент/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2298/2018 г. по описа на Районен съд - Видин в размер на 280.31 лева /230.31 лева - за държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Д.В.Ч. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /като частен правоприемник – цесионер на „БАНКА ДСК“ ЕАД – цедент/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, сумата в общ размер от 1896.74 лева /231.28 лева – заплатена държавна такса, 540.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, 250.00 лева – разноски за вещо лице и 875.46 лева – разноски за особен представител/ - направени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д.В.Ч. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Видин сумата от 250.00 лева – разноски за вещо лице в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 2298/2018 г. по описа на Районен съд - Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /
Вярно с оригинала
Секретар: