Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тридесети
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН
КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело № 10079 по описа за 2017 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника А.Б.М. срещу действията на ЧСИ А.П., по изп. дело № 20158490400711.
Предвид обстоятелството, че в жалбата и в последващи подадени по делото
заявления на жалбоподателката са изложени многобройни твърдения, касаещи
предимно дължимостта на сумите, присъдени в полза на кредитора с изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство /доводи,
които не попадат в приложното поле на производството по чл. 435 от ГПК/, без да
е посочено свързано с тези доводи конкретно действие на съдебния изпълнител,
влизащо в предметния обхват на чл. 435, ал. 2 от ГПК /към момента на подаване
на жалбата и образуване на делото по нея възможностите за обжалване на
действията и бездействията на съдебния изпълнител са лимитативно посочени в чл.
435 от ГПК /актуалната към този момент редакция/ , като в ал. 2 изчерпателно са
посочени действията, които длъжникът може да обжалва, а именно: постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноските/, Съдът приема, че предмет на жалбата е единствено действието на
съдебния изпълнител, изразяващо се в насочване на изпълнението върху
притежаваните от жалбоподателката ½ идеални части от апартамент № 21,
находящ се в гр. С., ул. „**********, с твърдението че този имот е
несеквестируем. Единствено това действие
на съдебния изпълнител попада в кръга на предмета на проверката, която Съдът
дължи в производството по реда на раздел І на гл. 39 от ГПК.
Препис от жалбата
е връчен на взискателя И.Г.Ж., като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подаден
отговор, с който се излагат доводи за недопустимост, евентуално неоснователност
на жалбата.
В изпратените към
жалбата мотиви на съдебния изпълнител Петров по чл. 436, ал. 3 от ГПК се поддържа,
че подадената от длъжника жалба срещу насочването на изпълнението върху
апартамент № 21 е недопустима, тъй като длъжникът вече е обжалвал насочването
на изпълнението чрез насрочване на публична продан върху имота, с възражението,
че същият е несеквестируем и жалбата му е оставена без уважение с решение № 1949/24.03.2017
г. на СГС, по ч.гр. д. № 15945/2016 г. При условията на евентуалност поддържа,
че жалбата е неоснователна, тъй като имотът е секвестируем, доколкото длъжникът
притежава и друг недвижим имот.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Въпросът относно
допустимостта на настоящата жалба е разрешен с определение № 3834/22.11.2017 г.
на САС, по ч. гр. д. № 5374/2017 г., което определение има задължителен
характер за настоящия съдебен състав.
Изпълнителното
дело е образувано по искане на взискателя И.Г.Ж. въз основа на изпълнителни
листове от 22.12.2014 г. на САС, по гр. д. № 4012/2011г. и от 11.06.2014 г. на
СГС, по ч.гр.д. № 4679/2013 г. , с които А.Б.М. е осъдена да плати на Ж.,
съответно сума по чл. 538 от ТЗ в размер
на 130 100 евро, ведно със законната лихва от 24.09.2007 г. до
окончателното плащане и сума от 240 лева разноски в производството по отмяна.
Жалбоподателката
ожвалва насочването на принудителното изпълнение върху собствената й ½
ид.ч. от апартамент № 21, находящ се в гр. С., ул. „**********, с твърдението,
че жилището е несеквестируемо.
Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана
за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е
допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника –
налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с
несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Принудителното изпълнение се
насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху
този обект. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на
обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в
жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество
за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да
се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на
пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези
действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът
отменя всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е отправено
изрично искане за това. Съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да
бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това,
дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника
и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата
част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за
собствеността. По настоящето дело е установено, че длъжникът притежава право на
собственост и върху друг имот, който има характер на жилище , а именно ½
ид.ч. от апартамент, находящ се на ул. „********, със застроена площ от 135.97
кв.м. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 104/09.03.2011
г. на ВКС, І ГО, по гр.д. № 160/2010 г., собствената на длъжника идеална част
от жилище е несеквестириума докато той не се сдобие с друго жилище или идеална
част от друго жилище. В случая длъжникът притежава идеална част /1/2/ от друго
жилище, поради което следва да се приеме, че идеалната част от жилището, срещу
което е насочено изпълнението не е несеквестирумо.
Предвид изложеното
жалбата се явява неоснователена и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника А.Б.М. срещу действията на ЧСИ
А.П., по изп. дело № 20158490400711, изразяващи се в насочване на изпълнението
върху ½ идеални части от апартамент № 21, находящ се в гр. С., ул. „**********,
който имот длъжникът счита за несеквестируем.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.