№ 189
гр. Варна, 15.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600142 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Жалбоподатели частни обвинители Р. И. Г., представлявана от законен
представител Р. С. Д., В. И. Г. , със съгласието на законен представител Р. С.
Д., Й. П. Й. и Р. С. Д., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от
повереник адв. Е. Б. С. от АК – София, редовно упълномощена.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н.
Жалбоподател-подсъдим Т. И. Д. , редовно призована явява се лично,
представлява се от адв. Б. Б. Д. от АК – Ловеч и адв. Р.Г.К. от АК -
Разград, редовно упълномощени.
АДВ. Б. – Моите повереници са наясно с датата на съдебно заседание,
няма да се явят. Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи. Имаме
доказателствени искания:
Считаме, че делото не е изяснено от обективна страна. В заключенията,
макар и на многобройните експертизи същите не са пълни, не са изследвани
всички възможности, при които тялото на пострадалия е могло да напусне
процесния автомобил. Не са уточнени категорично нараняванията, кои са
получени в купето, кои са получени извън автомобила. При възможност ще
желаем вещите лица да изготвят компютърна симулация както на движението
на автомобила, така и на движението на тялото на пострадалия. Да бъде
назначена петорна АТЕ, която допълнително да отговорят и на следните
1
въпроси:
Каква е скоростта на автомобила при първоначалното му сблъскване с
терена и при повторното? Допълнително да отговорят на въпроса: Възможно
ли е въздушните възглавници на автомобила да са отворени още при първия
сблъсък с дясно предно колело и с дясната предница на колата, като преди
формулирания въпрос е в пряка връзка с този. Основният въпрос, който
считаме, че следва да бъде изяснен е възможно ли е тялото да е напуснало
автомобила от предна лява врата, която е отворена преди или след отварянето
на въздушните възглавници, както и през задно стъкло, което също го няма,
както и при всяка една друга врата или стъкло, тъй като всички те са
намерени отворени, включително и багажното отделение, и всички стъкла са
счупени. Възможно ли е тялото да излезе и през прозорец на предни врати –
лява или дясна? Ако допуснете исканите от нас въпроси, които считаме за
относими, да бъде извършена компютърната симулация при двата възможни
варианта – тялото на пострадалия да е било на предна лява или на предна
дясна седалка и едва тогава да се каже кои увреждания точно откъде са
получени.
Възможно ли е вещите лица да отговорят с каква скорост тялото на
пострадалия се е блъснало в дървото, до което е намерено, тъй като има
достатъчно обективни данни, както и снимков материал, че тялото е било в
неестествена позиция до дървото. Тоест предполага една по-висока скорост
при достигането му и удар в дървото. Самите вещи лица го заявяват, че тази
скорост може да бъде изчислена по получените травми.
На следващо място считаме, че заключението би могло да бъде по-пълно
ако се потърси ДНК материал по всички обективно възможни начини да се
напусне купето на автомобила от пострадалия. От снимковия материал е
видно, че има охлузвания и по двете страни на тялото и то много сериозни
охлузвания, включително и по голи участъци непокрити с дрехи. Независимо,
че са минали три години и половина, считаме, макар да нямаме специалните
знания, че по автомобила тези наранявания и охлузвания са получени при
излизането му, което не е сигурно за нас, и следва да има ДНК материал от
кожа и друга човешка материя, която да даде отговор на въпроса откъде
точно е напуснало тялото автомобила. Тези въпроси са във връзка с
възможността всички увреждания да са получени навън, включително и
охлузванията. Тъй като липсва кръв в купето на автомобила въпросите, които
считам, че задаваме са логични и следва да намерят отговор за да може при
противоречивия доказателствен материал и непълнота на всички изследвания
да се отговори конкретно откъде е излязло тялото. Като казвам, че е непълно
ще Ви моля вещите лица с автотехническа компетентност ако могат да
отговорят: Каква е причината телефонът на пострадалия да се намери на 50-60
м от тялото му – имам предвид данните изнесени от показанията на
свидетеля, който го е открил.
Не на последно място, съдът не е изпълнил задължението си да извърши
2
всичко възможно за разкриване на обективната истина като е отказал без
мотиви следствения експеримент поискан от защитата пред първата
инстанция. Молим да се допусне следствен експеримент.
АДВ. Д. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изложеното становище, че
действително има празнота в доказателствения материал относно причината
за получените травми и механиката за тяхното получаване, тъй като това е
пряко свързано с поставянето или непоставянето на колан. За нас това е от
значение и в този смисъл поддържам исканията на колегата.
Представям и моля да приемете писмени доказателства по отношение на
нашата подзащитна, е това са трудови договори, препоръки и заповеди за
назначаване на подсъдимата на трудови длъжности, както й препоръки и
оценки на възложената й работа. Тези доказателства касаят периода 2018 г. –
2023 г.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи. Да се приемат представените писмени
доказателства.
По отношение на развитите искания за нови експертизи се
противопоставяме категорично, тъй като те са съвършено ненужни. По делото
има безброй експертизи и изцяло е изяснена фактическата обстановка, има
един наистина важен въпрос по това дело и той е кой е управлявал процесния
автомобил – на този въпрос е даден категоричен, недвусмислен,
неколкократен отговор и всичко останало е преливане от пусто в празно и
поради това Ви моля да оставите без уважение тези искания.
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, аз Ви моля да оставите искането
без уважение.
На първо място, ще започна отзад, напред с изявлението на колегата,
който заяви, че поддържа исканията на колегата с оглед на факта да се
установи дали пострадалият е имал поставен колан, тъй като това е важно
обстоятелство за тях. Няма спор след като е намерен извън автомобила, че не
е имал колан.
На следващо място се започна вече отпред, назад: Колегата иска да се
установи скоростта на първия и на втория удар, скоростта, с която тялото се е
ударило в дървото. Това са факти и обстоятелства свързани с механизма на
ПТП и причините довели до същия. Считам, че нямаме спор, както каза и
представителят на прокуратурата, за нищо друго по делото освен за това, кой
е управлявал процесния автомобил. В тази връзка имаме няколко експертизи,
всичките разширени, които по този въпрос са абсолютно единодушни. Ако
имаше няколко експертизи, които да кажем, че са противоречиви можеше да
се налага допълнителна дори арбитражна, повторни и всякакви други, но тук
нямаме такова противоречие в нито едно от заключенията.
Искането за допускане на изследване на ДНК е абсолютно недопустимо с
3
оглед периода защото няма как на първо място, дори и да се изземе материал
той да бъде изследван вече с оглед времето и метеорологичните условия и
въобще условията, при които се съхраняват автомобилите в България.
На следващо място колегата заяви, че иска да установи, че получените
увреждания били извън автомобила защото в автомобила липсвала кръв. Тук
има противоречие. Първо той казва, че липсва кръв и второ иска да
изследваме тази кръв от всички части на автомобила, което не виждам как ще
стане.
На последно място ще обърна внимание, че уврежданията, които са
получени от пострадалия и които са довели до неговата смърт вътре в купето
не е задължително да са кървящи, те са повече вътрешни, така че няма
проблеми да има множество повърхностни наранявания, довели до
кръвотечения, ожулвания и т.н. от терена, които да са причинени на
пострадалия след изпадането му от автомобила, но те не са в никакъв случай
смъртоносни и това е видно от заключенията на вещите лица.
Считам, че искането е бутафорно, тоест искането е просто за да искаме
нещо и това нещо не би изяснило и не би довело до промяна в изводите на
вещите лица, особено по петорната експертиза, които са най-най-категорични
по спорния въпрос кой е управлявал автомобила.
В този смисъл Ви моля да се произнесете.
СЪДЪТ след съвещание счита, че не са налице процесуални пречки по
хода на делото, че представените писмени документи са относими, а
направените искания за извършване на допълнителни следствени действия
неотносимиq и за правилното решаване на делото не се налагат допълнително
да бъдат използвани специални знания, или извършен следствен експеримент,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото трудов договор №
015/27.12.18 г. между сдружение „Русенска стопанска камара“ и Т. И. Д.,
Референция издадена от служител на Мастър Гроуър ЕООД, гр. Плевен;
Трудов договор № 7/20.10.22 г. между „Мастър Гроуър“ ЕООД и Т. И. Д.;
Референция издадена от проф.дн инж. Красимир Ениманев – РУ „Ангел
Кънчев“ гр. Русе; Заповед № 1547/27.07.2017 г. на ректор проф. д-р
В.Пенчева РУ „Ангел Кънчев“ гр. Русе; Референция издадена от Русенска
стопанска камара; Препоръка от „Пил Мес“ ООД; Трудов договор №
087/05.06.2023 г. между „Пил Мес“ ООД и Т. И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените искания за допълнителни
експертизи и следствен експеримент.
4
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата с подробно
изложените аргументи вътре в нея.
Основният мотив на моите доверители във връзка с желанието им да
обжалваме размера на наказанието е поради простата причина, че те не могат
и до ден днешен да преживеят факта, запознати са изцяло с фактическата
обстановка, запознати са с доказателствата по делото, запознати са със
съпричиняването от страна на техния наследодател, с всичко са запознати, но
не могат да преглътнат факта, че подсъдимата до ден днешен се опитва,
въпреки огромния обем от безспорни доказателства по отношение на нейната
вина, да прехвърли отговорността върху починалия за ПТП, за това, че той е
загинал при него, включително и водейки пред първата инстанция свидетели
– нейната майка и братовчед, които абсолютно грубо лъжесвидетелстваха в
тази връзка представяйки косвени доказателства и т.н. Това е основният им
аргумент и мотив. Това е нещото, с което не могат да се примирят. Това е
основната причина да изложим аргументи пред Вас и да пледираме за по-
голям размер на наказанието, като разбира се поддържаме всички останали
аргументи, които в тази връзка са изложени в жалбата, но това е основният им
мотив да обжалваме тази присъда.
АДВ. К. – Уважаеми Апелативни съдии, ние също обжалваме присъдата
като считаме, че обвинението не е доказано категорично, несъмнено и имаме
упреци към мотивите на присъдата както принципни, така и в частност. Ще се
опитам да бъда кратък, но въпреки всичко материята изисква да започна с
анализа на доказателствата и погрешността на изводите на съда.
Ще започна от анализиране на показанията на двете групи свидетели –
роднини на пострадалия и роднини на подсъдимата. Съдът е подходил според
мен неправилно и много общо като е избрал заинтересоваността като
възможност за изнасяне на неверни данни. Такава обща заинтересованост не
може и ВКС многократно е заявявал, че само роднинските връзки не са
достатъчно за да се изключат свидетелски показания от доказателствения
материал, още повече на две групи противоположни свидетели. Те
свидетелстват макар и косвено за един факт, който им е казан от някой, но
според нас показанията на майката на подсъдимата и нейният братовчед не
могат да бъдат изключени защото нищо от материалите по делото не ги
дискредитира и не ги опровергава, докато показанията на другата група
свидетели, които са посетили на 20 октомври дома на подзащитната за да й
дирят сметка и да си приберат колата са вътрешно противоречиви. Всеки
един от тях противоречи на казаното от другия. Колко пъти е питана, един
казва един път, друг казва два пъти. Кои хора са я питали. Единственото,
5
което знаем за тогава, че е посетена от пет души, че е взета колата и когато са
я упреквали тя е казала, че съжалява и е кимала с глава. В последствие майка
й ги е изгонила защото са искали да записват с телефон думи, които не са
казани. И тук е въпросът защо като го има този запис с признания на телефон
не го показаха или по някакъв начин не беше приобщен защото има такива
доказателствени способи за събиране на такива доказателства – няма, защо
няма признание.
Веднага след това идва следващият логичен въпрос за признанието
направено пред полицейски служители за това, че тя била казала пред тях, че
е пила. Изключвайки тези две групи автоматично съдът е приел, че не е само
заключението на петорната експертиза и на всички експертизи, които всички
знаем, че не е доказателство, а показанията на трима полицейски служители.
Тези показания на полицейски служители Върховният съд многократно е
имал възможност да каже защо не могат да бъдат доказателства по делото.
Тези признания не могат да се тълкуват във вреда на подсъдимата. Същата не
е уведомена, че се разпитва в някакво качество, било и като свидетел тя има
право да не отговаря. Още по-фрапиращото е, че след като отказала кръвна
проба изобщо три, четири часа след инцидента възползвайки се от
състоянието й, постравматичен шок, са я принудили, казвайки й че спътникът
й е починал, да бъде тествана за алкохол с дрегер. По въпроса за признанието
й и единственото доказателство, макар и три броя показания на свидетели,
считам, че много по-правилно е те да бъдат игнорирани защото не са
незаинтересовани свидетели, напротив те принадлежат именно на оня орган,
който извършва разследването – те са негови служители, а освен това, това,
което вземат като информация не е направено по съответния ред и не са
спазени правата нито като свидетел, нито като обвиняема тогава.
Следващият важен въпрос и грешка в доказателствената дейност в
досъдебната фаза и в съдебния акт разбира се, че вещите лица са ползвали
свидетелски показания и се опират на тях. След като съдът сам признава, че
няма как да бъдат кредитирани показанията на свидетелите за другата група,
Върховният съд казва защо не могат да се ползват, стигаме до един много
важен въпрос: Могат ли вещите лица да ползват показанията дадени в
качеството на свидетел от подсъдимата? Вярно е, че вещите лица могат да
ползват всякакви други материали, но не и това и не могат да го включват в
заключенията си и да го обсъждат, както и съдът разбира се не може. Тези
заключения са дадени преди тя да даде обяснения пред съд - два пъти в
качеството на свидетел и всички тези изнесени от нея факти вещите лица,
както и съдът не са имали правото да ги ползват, нито да се мъчат да ги
оборват защото те не съществуват за правото и не бива да бъдат в кориците
на делото. Тези нарушения обаче сами по себе си нито са самоцелни, нито
помагат за разкриване на обективната истина по делото.
Не само прокурорът в обв. акт, не само в огледния протокол, на няколко
места е написано, че скоростният лост го няма. Какви изводи ние правим
макар и не специалисти от този факт. В обв. акт е записано, в огледните
6
протоколи на няколко места и вещите лица го пропущат. Виждат другите
счупени стъкла, но не виждат, че скоростният лост го няма. Този факт
признат и от прокуратурата и не е оспорен от когото и да е било ние считаме,
че е против извода на вещите лица, че не може да бъде преместена седалката
защото някакво лостче трябва да се вдигне нагоре, а същевременно цял лост е
изтръгнат от там. Не е ли възможно в хода на динамиката на произшествието
този, който е седял на тази седалка, защото аз наистина не знам кой е седял и
няма кой да ме убеди защото тези експертизи са непълни, та това дърпане на
лостче отляво и дърпане на лост отдясно не изискват много и да се казва, че
никой не го е направил в движение е абсурдно. Седалката е била в състояние
да бъде местена, както е деформирано цялото купе и са отворени всички
врати, включително и задната – багажника, така е абсолютно възможно,
опитвайки се да се залови човекът, който е бил на предна лява седалка, е
можел да премести това лостче много или малко нагоре и в последствие вече
на релсите, които съществуват тази седалка да се премести напред. Това не е
толкова важно преместена ли е или не. Много по-важно е, че ако тази седалка
е била оставена така пред дома на подзащитната ми тогава, пострадалият И.Й.
с 2,74 промила в кръвта да е седнал на нейното място и да се е опитал да
премести тази седалка вече в движение, както правят повечето мъже. Казвам
това защото и вещите лица, и съдът се подвеждат от това мъжко и женско
начало, кай какво можел да прави като мъж и кой като жена. Това е
абсолютно неправилно и в голямата си част тези доводи са предположения.
За други предположения считаме, че са абсолютно неправилно
направени и е направена неправилна интерпретация на фактите. Не може
човек, който има три години книжка и няколко коли да се казва, че има малък
стаж или коя кола карал повече защото някой би казал нещо. Тези изводи са
много неправилни. Такъв подход е много погрешен. След като вещите лица
работят с предположения за стаж, за познаване на автомобил, който пък го
имат от две години по 365 дни, тези направени изводи показват онази
тенденциозност, за която говоря от самото начало. Вярно е, че вещите лица
имат право да изберат най-вероятния за тях вариант на това, което се е
случило, но когато работим само с косвени доказателства, защото други тука
няма, казвам това защо не приемам нито един от гласните доказателствени
източници, тогава вече, работейки с предположения следва да се обсъдят
всички възможности и да остане само една. Аз без да съм специалист Ви
казвам, че първия удар е със скорост 118 км/ч, защото с толкова е започнало
произшествието, първият удар е със скорост 118.19 км/ч и предно дясно
колело се е ударило и то така, че да окриви цялата предница вдясно, след
което се е отворила лява врата и шофьорът е излетял макар и не на цяло. Това
е едната от възможностите. Може да е излязъл и през задната врата при
различните сили, които са въздействали на автомобила, въртейки го в
различни посоки по двете му оси. Може да е излязъл и през прозореца, но
според мен първият вариант е много по-вероятен от това, което предлагат
вещите лица защото има и обективни данни, че тази врата е била отворена.
7
Нейната деформация в горният й край не може да бъде получена при друго
положение освен при отворена и тогава, въпросът който зададох дали тялото
отляво е можело да излети ако е без колан през лява врата или през ляв
прозорец преди отваряне или след отваряне на въздушната възглавница е
абсолютно резонен и смятам, че ще се наложи да бъде обсъден, тъй като
принципа на доказване само с косвени доказателства, то няма и косвени тук,
има едни заключения, които никога не са доказателства, а са предположения.
Когато започнем да правим предположения ще трябва да отговаряме и на
други въпроси: Защо телефонът на пострадалия е на 60 м от тялото му според
показанията на съпруга на Раданова, този, който го е намерил когато е
светнал телефона. Показанията на Раданова варират на около 40 метра и
неговите 50-60 метра. Тук не можем да ползваме друго освен това, което е
най-благоприятно за нас така, както е подходил съдът при поръчаната от него
частна експертиза, това всъщност е единствената му активност, която е
проявил. Стигайки до времевия отрязък от 43 секунди приема, че тя не може
да влезе два пъти в автомобила и да излезе на пътното платно. Тези изводи са
предположения на съда, а не са основани на разстоянието, на което се намира
автомобила от пътното платно и тялото на пострадалия. Тези няколко метра,
Вие ще видите в огледния протокол че са пет от тялото и два до автомобила
могат да бъдат взети за 43 секунди поне двадесет пъти с влизане и излизане.
Това изчисление също е неправилно във времето защото водачът на
автомобила, който е спрял, защото той е спрял преди да излезе пострадалата
Т. Д., е намалил още при смяната на светлините, самата Раданова заявява, на
60 км/ч. Тези 600 метра тя е пътувала с 50-60 км/ч като последният участък,
заради това, което ще видите в огледния протокол, че има разпилени стъкла и
предмети на пътя тя не е можела да шофира, а напротив намалила е съвсем и
е спряла, защото е имало препятствие на пътя, едва тогава излиза
пострадалата. Всички тези неща ги казвам защото там където е трябвало да
прояви активност съдът не го е направил, а се опитва сам да оборва
показанията на подсъдимата, тъй като е разполагал с показанията й като
свидетел по досъдебното производство. Тези пропуски считам че са
съществени и няма как да не изискват анализ и считам, че разборът който
направих на доказателствения материал е по-правилен от този, който е
направил съда.
Още по-голяма е грешката му при обсъждане на правната част и това
какво е нарушила подсъдимата. Вещите лица са посочили три причини, които
според нас нямат нищо общо с причината да се загуби устойчивостта на
автомобила. Високата скорост като първа причина и основна квалификация
при тези престъпления, основно нарушение е, че се е движила със 118 – 119
км/ч в завой. Този завой обаче на същото място е посочено, че критичната му
скорост е 219 км/ч, със сто километра повече, тоест не скоростта е причината.
Малко по-надолу те обясняват истинската причина и съдът също я
преповтаря при всяко едно от приетите за него обаче нарушения. Пияното
състояние няма нищо общо с това – лека степен на алкохолно опиване и не
8
влияе по този начин, по който е описан. На последно място посочват малкият
й стаж като шофьор и непознаването на автомобила. Това са вече абсурдни
твърдения на вещите лица импортирани в мотивите на съдебния акт. Това не
е вярно и няма как да преценяваме кой какъв стаж има, и колко опит има, и
колко познава автомобила след като от три години има свидетелство и поне
от две години и нещо притежава този автомобил, макар и не на нейното име.
Така, че ако хиляда дни са малко да опознаеш един автомобил и неговото
движение и възможности като шофьор, аз смятам, че един такъв извод
противоречи на правото и не се базира на доказателствата по делото, а на
предположение, нещо което ние знаем, че е категорично забранено.
Стигаме до истинската причина колата да напусне пътното платно и да
загуби устойчивостта си. Както вещите лица, така и съдът на стр.6 в мотивите
си е приел, че прекомерното завъртане на волана надясно и впоследствие
прекомерно завъртане на волана наляво. Отново въпросът кой е дръпнал или
завъртял волана повече отколкото трябва? Тук вече не е въпросът кой е стоял
на шофьорското място, а възможно ли е седящият отдясно също да се опита
да се намеси и всъщност онова, последно завъртане на кормилото да е
направено от трета ръка или от втора, ако само с една е държал волана
защото и да излетят два телефона навън очевидно, че са били в ръцете или не
знам кое е очевидно вече защото всякакви възможности съществуват. Макар
и подсъдимата да не е излагала подобни факти и обстоятелства при
категоричното становище, че е била в шок от всички, които са възприели
поведението й там ние няма как да знаем. Ако приемем за вярно, че тя е
признала, че е карала автомобил, тогава трябва да приемем че е вярно и това,
че се казва Р.. В едно и също време тя твърди, че тя е карала и че се казва Р. и
че пострадалият се казва Росен и че са от село Оряхово. Знаем, че това не е
така. Не е така и другото – заради състоянието, в което е била, което за мен е
разбираемо, отново без да съм психолог, е абсолютно обяснимо нейната
мисъл да спаси книжката на този, с когото е била, правото му да продължи да
управлява автомобил знаейки, че е пил.
Много време е отделено и много средства са хвърлени за това кой е пил,
кой е знаел и т.н., и какво е знаел. Пили са, това е безспорно и това го е казал
единият свидетел, който ги е чул по телефона, че и двамата пият бира. Защо
трябваше да се спори и да се експлоатира това обстоятелство не знам след
като единият има алкохол 0,98 промила, макар и неприобщен по съответния
ред, а другият 2,74 промила, но не това е важното, а това обяснява
поведението и тогава, когато е казала, че тя е управлявала автомобила. В
момента, в който са и казали, че няма смисъл от това, което прави защото
многократно е повторила това и то в различни варианти - аз карах, той кара,
това също е обяснимо с емоционалното й състояние. Може би е по-важно
подсъзнателното желание да помогне на пострадалия. Така нареченото
признание пред другите, аз веднъж го казах, но може би ще го кажа още
веднъж, че тя за разлика от това, което приема съда в мотивите си, тя
изразява съжаление от самото начало, от деня, в който е станало
9
произшествието и пред близките на И.Й. е изразявала съжаление, но нищо
повече. Не е казвала, че е карала. Ако прочетете по-подробно тези показания
ще видите, че тя само е кимала с глава надолу. При връщането и от чужбина,
защото тя е живяла и там можем да се замислим какво означава този знак и
това клатене на глава. Освен изразеното съжаление нямаме нищо друго, макар
че съдът не приема и това, защото трябвало да бъде декларирано и пред него.
Мисля, че декларациите не са нещата, които трябват при един такъв процес, а
трябват доказателства и то несъмнени, каквито тук няма защото не е
изследвана никаква друга възможност освен това, че седалката е била напред.
Ще видите заключението на вещите лица, че те приемат това за категорично
от свидетелските показания и от обективните находки. Когато коментират
обективните находки вещите лица посочват само едно – състоянието на
седалката. Защо е там и в това състояние аз не знам, но е възможно и
починалият И.Й. да се побере на тази седалка защото е само с десет
сантиметра по-висок от нея и е със слабо телосложение, както е казал
защитникът при първоначалното разглеждане на делото в СОС. Двама души
казват, че е със слабо телосложение и разликата в ръста и килограмите не е
голяма и възможността седалките да се местят, както се е преместило всичко
в този автомобил и както се е деформирало всичко, и както са изчезнали част
от нещата … А защо не е намерена маратонката не знам, но е факт, че едната
маратонка липсва.
Друг факт е, че и единият от полицаите и жената, която първа е
пристигнала казват, че има счупени крайници и единият крак е в неестествено
положение – това не е отразено в СМЕ. Аз нямам причина да се съмнявам в
добросъвестността на лекарите, но снимките показват, че има още неща,
които не са доизследвани, включително по автомобила. Има много снимков
материал, който се надявам да илюстрира това, което казвам. Имало е
няколко удара по автомобила – и отляво, и отдясно. Тялото на пострадалия е
охлузено от всички страни. Когато казваме, че не може да се каже
категорично къде са получени травматичните увреждания, това наистина е с
цел да покажем, че ако е бил без колан, макар и вдясно, е нямало да се случи
това нещо.
Тук е другият неизследван въпрос какво е отражението на непоставянето
на колан независимо кой, къде седи. Разбира се, че той няма онова качество
да оневини, да постави нещата така, че да бъде призната за невиновна, но
считаме, че е от онези обстоятелства, които попадат в хипотезата на чл.55 от
НК и че действително нямаше да сме тук ако беше поставен предпазен колан.
Допълнителното условие е алкохолът, който аз няма да коментирам, ще
оставя възможност на колегата да продължи защитата.
АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, аз също считам, че СОС е бил
изправен в рамките на съдебното следствие пред две основни версии
изложени пред него и даване на вяра на една от тях.
Аз също считам, че СОС при решаване на делото се е склонил към една
10
от възможните следствени версии за извършване на деянието основно заради
думите и данните, които той е черпил направо от подсъдимата, като дава
предпочитание на тях пред фактите, а по отношение на тях действително
виждаме в експертизите статистически данни на местоизмерване.
Най-странно впечатление прави изследването на труп, където подробно
са описани фрактури, контузии на меките тъкани, точно е описана контузията,
която се счита за смъртоносна – тя е в тила, което има значение, но няма нито
една локсация, което не описано в заключението. Типично при такива случаи
има множество локсации особено на коленни стави, на тазови стави. Такова
нещо лекарите не са установили.
По същия начин е подходено с ръста, теглото, дори в експертизите са
използвани статистически данни и така са отговаряли вещите лица в съдебно
заседание – според статистическите данни. Казвам това за да Ви подчертая,
че съдът в гр. Силистра повече е действал върху данни, които не са конкретни
емпирични измервания, а последно присъдата почива на необективни данни.
Искам да подчертая на изключителните обстоятелства, които не са засегнати,
както е следвало според данните по делото, при определяне на наказанието по
смисъла на чл. 55 от НК.
Считам, че и в днешно съдебно заседание процесуалният представител на
частните обвинители подчертава, че и те са наясно със степента на
съпричиняване на този резултат, но съдът не е подходил така. Какво имам
предвид: Травмата, която медицинската експертиза посочва като най-
вероятно смъртоносна да е травмата на главата на жертвата в двата средни
тилови дялове. Комплексната експертиза сочи, че тази травма е в резултат на
удар в рамката или в колоната на автомобила при завъртането му и удар на
дясната половина в терена. Не е изследвано как при страничен удар не е
пострадала главата отстрани, вдясно където типично трябва да настъпи
травма при удар на автомобила вдясно, а е травмиран тилът. От чисто
житейска гледна точка торсът трябва да е завъртян така, че тилът да бъде
отдясно и да бъде ударен. Такова нещо няма, такова изследване не е
направено как точно е настъпила тази травма. Отговорено е общо, че при
движението на автомобила и в двете експертизи, но ние считаме, че е важно.
Считаме, че е важно също защото ако не е поставен предпазен колан при
завъртането на автомобила е възможно да се завърти и тялото. Тялото на
пострадалия се е завъртяло според нас за това, че той не е имал колан и той е
получил тази травма в тила иначе коланът щеше да го задържи евентуално
към седалката. Аз обсъждам само версията, която е изложена в съдебното
решение, което сега ревизирате и за това се придържам само тези факти.
Считаме, че той изключително е съдействал за настъпване на смъртта. Д. не е
починала при един и същи удар, в един и същи момент, в един и същи
автомобил. За съжаление човекът, който е починал ние считаме, че е починал
изключително заради тази травма, както казва и медицинската експертиза
също. В този смисъл считаме, че следва и молим съда да отчете сведенията,
11
които са си разменили по телефона, че единият е пил, похвалил се е, другият е
пил по-късно, има данни че и двамата са пили, той е знаел, че се качва в
автомобил и в двете следствени версии дори и той да е пил, дори и тя да е
пила се качва в автомобил, който няма начин да не се управлява от човек,
който е пил и аз лично считам, че това също има значение за настъпване на
този резултат. Управлението в такова състояние на който й да е от двамата е
по-вероятно да доведе до загубата на контрол на автомобила и до
настъпването на удара в терена. Тези две обстоятелства считам, че е следвало
още в първата инстанция да бъдат отчетени като смекчаващи по смисъла на
чл. 55 от НК и така да се определи наказанието, но това не е сторено.
Освен да обърна внимание на факта, че няма никакви данни за
обществена опасност на подсъдимата. Същата е била аспирант в Русенския
университет – икономическа специалност, преподавала е, представили сме
писмени доказателства за това, което е преживяла и отново е продължила да
работи и навсякъде се ползва с добро име. В тази насока видях данни пред
първоинстанционния съд, че има фишове, това са МПС, за които са изписани
фишове защото са нейни, не че тя управлява всичките МПС-та, така че това
също е следвало да се изследва.
Освен факта, че се е качил знаейки, че и двамата са пили и че не си е
поставил колана и това е много според мен от фатално значение според
травмата, която медицинската експертиза посочва аз лично считам, макар и да
има събрани доста данни в тази насока, че в общ поглед защо е отишъл при
нея, според мен това поведение негово е останало скрито. Много е възможно
да е резултирало в действия, особено ако е бил обърнат към лявата страна на
автомобила, когато автомобила загубва контрол. Аз не мога да си обясня
какво е правил там този човек, освен нещо, което не сме изследвали, но аз го
виждам и държа да го споделя с Вас, че действително има данни, че той отива
просто по симулативна причина за да остави някакъв автомобил, който не му
е платен защото имали много други купувачи и т.н. Считам, че автомобилът
действително е излязъл извън контрол, последвало е дърпане наляво и
надясно на волана, но защо това дърпане се е случило няма никакви данни по
делото, а е следвало да има защото то е причината за удара в терена. Ето защо
единствено в рамките на чл.55 от НК, когато обсъждате приложението му,
моля да обърнете внимание на тези три важни аспекти, когато Вие вземате
Вашето решение. Благодаря Ви.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, ние намираме и двете
жалби за неоснователни.
Най-напред по отношение на жалбата на частните обвинители, тя
акцентира главно върху отегчаващите отговорността обстоятелства, които са
отчетени обаче в мотивите на СОС, но според нас трябва да се имат предвид
и смекчаващите отговорността обстоятелства. Тук можем да включим
съдебното минало на подсъдимата, което не е обременено, нейната
сравнително млада възраст. Въпреки мнението на адв. К. според мен тук
12
трябва да включим и неголемият опит като водач на МПС, а също така и
фактът, че пострадалият Йовчев наистина е употребил големи количества
алкохол и е бил без предпазен колан в автомобила.
Извършвайки преценка на тези всички факти съдът според нас правилно
е приел, че е налице лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
и е наложил наказание, което е малко над специалния минимум – 5 години
лишаване от свобода, което според нас ще бъде достатъчно за
превъзпитаването на подсъдимата. Това наказание не е сурово, тъй като по
принцип специалният минимум от три години, ако няма налице условия за
прилагане на чл. 55 от НК, според нас такива условия няма, той по същество
изключва приложението на чл. 66 от НК. И не случайно законодателят е
предвидил такива сурови санкции, тъй като и хипотезите са много тежки и
всички знаем колко много хора всяка година си отиват вследствие на подобни
нелепи инциденти. Толкова по отношение на жалбата на частните
обвинители.
По отношение на жалбата на защитниците на подсъдимата тя беше
бланкетна. Ако бях знаел, че те ще акцентират някои такива детайли
конкретни като примерно скоростният лост и прочие щях вероятно да изложа
някакви по-сериозни и по-подробни съображения, не мога да помня всички
детайли по това дело. Не съм се явявал като адв. К. на първа инстанция и
досъдебното производство, но това, което ме учуди е липсата на стратегия.
Постоянно се преплитаха двете версии, излагане на съображения, че
подсъдимата е карала, от друга страна отричаме напълно, че тя е карала.
Според мен защитата отрича, че подсъдимата е карала. В такъв случай питам
аз какво значение има това дали тя е била опитен водач на МПС или не е била
опитен водач на МПС, щом не е карала автомобила. Какво значение има
какво е говорила непосредствено след произшествието и пред какви хора –
дали пред полицаи или пред други. Явно това е едно младо момиче, което е
преживяло шоково събитие и не е било на себе си, отговаряла е каквото и
дойде. Тя не е била на себе си и това е продължило доста дълго време. Да
приемем дори за момент аргументите на адв. К., че нейните свидетели –
майка й и братовчед й били най-неопорочени, нямало какво да се изложи
против техните показания. Добре, да приемем, че тези показания са верни, те
са я чули да казва пред тях, че тя не е карала автомобила. Какво значи това,
това е едно косвено и съвършено в случая не важно доказателство. В това
дело гласните доказателства имат второстепенно значение. Това, което има
значение са иззетите от местопроизшествието веществени доказателства. Аз
съм съгласен, експертизите не са доказателство по делото, те са ключови при
интерпретирането на събраните доказателства и ключови за крайното
решение в подобен род дела. Всички експертизи по това дело еднопосочно и
веществените доказателства сочат, че именно подсъдимата е карала
автомобила, всичко останало е без значение.
Предвид на горното Ви моля да оставите жалбите без уважение.
13
АДВ. К. /РЕПЛИКА/ – Искам да кажа, това, което не е разбрано –
защитата ми е алтернативна. Под условията на алтернативност съм казал
първо, че подзащитната ни следва да бъде оправдана защото не е шофирала.
Относно приложението на чл.55 от НК и за да Ви мотивирам да го приложите
и да паднете под минимума, освен трудолюбието и постоянната трудова
активност, която безспорно е факт за поправяне и превъзпитание, следва да се
вземе предвид дългият период от време, в който ние нямаме данни тя да е
допускала нови нарушения. Освен това, другото което може би трябва да
отчетете, че това е допуснато непосредствено след смъртта на баща й, за това
имаме данни по делото и за това ако имаме фишове са за това, че сме водили
баща си по болници. Това искам да кажа.
ПОДС. Д. – Много съжалявам за ситуацията. Нямам какво да допълня
или възразя.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Д. – Няма да говоря /подсъдимата е видимо разстроена/.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14