Р Е Ш Е Н И Е
№ 140 10.11.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище,
на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Гергана Бачева
Прокурор- Драгомир Сяров
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 103 по описа за 2022 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на М.Р.М.,
EГН ********** ***, подадена от адвокат Р.Р. от ВТАК, с посочен по делото
съдебен адрес:*** срещу Областна дирекция на МВР-Варна.
С исковата молба на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ се претендира обезщетение в размер от 500 лв. за претърпени
имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
производство по обжалване на Наказателно постановление /НП/ № 19-0324-000248/05.06.2019г.,
на Началник на група РУ-Провадия при ОД на МВР – Варна по НАХД № 247 /2019г. на
Районен съд-Провадия, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излага твърдение, че с Решение №
115/25.11.2019г. по НАХД № 247 /2019г. на Районен съд-Провадия е било отменено
като незаконосъобразно НП № 19-0324-000248/05.06.2019г., на Началник на група
РУ-Провадия при ОД на МВР – Варна, с което на ищеца М.Р.М., за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Излагат се доводи,
обосноваващи че по отношение на ищеца са налице всички материални предпоставки
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на претендираното обезщетение. Моли се
исковата молба да бъде изцяло уважена. Претендира се присъждане на направените
в настоящото производство разноски.
По исковата молба е представено писменно
становище от процесуалния представител на ОДМВР-Варна- гл.юрисконсулт Б. Й., в
което се излага становище, че в хода на НАХД № 247 /2019г. по описа на Районен съд-Провадия не е представено доказателство за платено
адвокатско възнаграждение за адвокат Р.Р., с което се явява недоказан един от
елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а
именно-настъпването на имуществена вреда. Моли се исковата молба да бъде
отхвърлена като неоснователна, алтернативно претендираният размер от 500 лева
да бъде намален като се определи и присъди минималния размер по Наредба №1 към
/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения от 150 лева, който съответства
на фактическата и правна сложност на НАХД № 247 /2019г. по описа на Районен съд-Провадия. Претендира се присъжданe на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен съгласно Наредба №1 към /2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът не се явява и
не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния му представител адвокат
Р.Р., в която се излага становище за поддържане на исковата молба в нейната
цялост.
Ответникът по исковата молба – Областна
дирекция на МВР-Варна в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище от процесуалния и представител гл.юрисконсулт Б. Й., в което
се моли делото да се гледа в тяхно отсъствия. Излагат се и доводи, обосноваващи
неоснователност на исковата молба като се моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура намира
исковата молба за основателна. Излага становище, че по отношение на ищеца са
налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Дава заключение, че от така събраните
доказателства претенцията по исковата молба се явява доказана и следва същата
да бъде уважена.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 19-0324-000248/05.06.2019г.,
на Началник на група РУ-Провадия при ОД на МВР – Варна на ищеца М.Р.М.,*** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2,пр.1 от ЗДвП, е било наложено административно наказание
„глоба“ от 200 лева. Посоченото НП е било обжалвано
от ищеца и отменено като незаконосъобразно от Районен съд - Провадия с Решение
№ 115/25.11.2019г. по НАХД № 247/2019г. Решението на РС-Провадия е влязло в
законна сила на 24.12.2019г., видно от официалната заверка върху самото
решение.
Видно
от материалите по приложеното по делото НАХД
№ 247 /2019г. пред Районен съд-Провадия
е било представено пълномощно с права за адвокат Р.Р. от ВТАК да осъществява
процесуално представителство на М.Р.М. пред всички съдилища в Р.България, както
и Договор за правна защита и съдействие, сключен на 01.10.2019г. между М.Р.М. и
адвокат Р.Р. от ВТАК за процесуално представителство по обжалване на Наказателно
постановление № 19-0324-000248/05.06.2019г., на Началник на група РУ-Провадия
при ОД на МВР – Варна. Видно от съдържанието на приложения Договор, чл.3 от
същия, между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева. В чл.4 от същия договор ясно са вписани начина и момента на заплащане на
договореното адвокатско възнаграждение, а
именно че същото е „…изплатено в брой към датата на сключване и
подписване на договора 01.10.2019г….“.
Видно от протокола от проведено съдебно заседание по НАХД
№ 247 /2019г. пред Районен съд-Провадия и
от постановеното по посоченото дело съдебно Решение № 115/25.11.2019г, ищецът е бил реално процесуално представляван по делото
от адвокат Р.Р. от ВТАК.
Така установената от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковата молба за допустима по следните съображения:
Исковата молба е подадена срещу
ответник, които има надлежна пасивна процесулна
легитимация, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
По основателността на исковата молба съдът
намира следното:
По делото е
безспорно установено, че НП № 19-0324-000248/05.06.2019г.,
на Началник на група РУ-Провадия при ОД на МВР – Варна е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Вредите,
причинени на частно-правните субекти при и по повод осъществяване на
административно-наказващата функция на административния орган са
вреди, причинени от административна дейност и възстановяването им следва да
бъде по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази насока - ТР №1 от 03.15.2017г. на
ООС на I и II колегия на ВАС.
По изложените
съображения, съдът намира за доказана първата от регламентираните предпоставки за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ-незаконосъобразен
административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна
дейност, който да е отменен по съответния ред.
По делото са
налице достатъчно данни, от които се установява, че ищецът е бил реално
представляван от адвокат Р.Р. от ВТАК по НАХД № 247 /2019г. пред Районен съд-Провадия. Налице е плащане по начин- „в брой“, на възнаграждение за адвокат
Р., което е отразено по ясен и изричен начин в приложения по НАХД №247
/2019г. пред Районен съд-Провадия Договор за правна защита и съдействие от
01.10.2019г. Последното е достатъчно
доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г.
по т.д. №6/2012г. на ОС на ГК ТП на ВКС. Договорът за правна помощ в този
случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатско
възнаграждение.
Производството по
НАХД № 247 /2019г. пред Районен съд-Провадия е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 24.12.2019г., което е преди
влизане в сила на промените в ЗАНН / ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г./, с които се създаде новата разпоредба на чл.63д от ЗАНН,
регламентираща възможността на страните да претендират разноски в
производствата пред Районния съд.
Липсата на
процесуална възможност, към момента на приключване на производството по НАХД № 247 /2019г. пред Районен съд-Провадия, да се упражни претенцията за разноски в административно-наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана административно-наказателна репресия
обуславя извод, че направените разходи от него в административно-наказателното
производство, приключило с отмяна на административното наказание представляват
намаление на имуществото му и за него това се явява имуществена вреда- Решение
№355/03.08.2010г. на ВКС по гр.д.№1651/2009г.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за доказана и втората предпоставка -причинена
реална и непосредствена вреда, за която не е било налице надлежен ред, същата
да бъде присъдена на М.Р.М..
На следващо място, съдът приема, че
посочената имуществена вреда е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото
незаконосъобразно НП, тъй като заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е
типична, нормално настъпваща и необходима последица от издаването на същото и
защитата, която се е наложила срещу него. Независимо, че плащанията на адвокатските
възнаграждения произтичат от договор за правна помощ, налице е посочената по-горе пряка
причинно-следствена връзка, тъй като единственото фактическо основание за
сключването на тези договори за правна защита
е издаденото незаконосъобразно НП, срещу което ищецът е можел да се
защити единствено като го обжалва пред съда и упражни конституционното си право
на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат. Незаконосъобразното НП е необходимото условие за
сключването на договора за правна защита и съдействие, за упълномощаването за
извършеното процесуално представителство, съответно за плащането на адвокатското
възнаграждение и причиняването на вреди
на ищеца.
По изложените
съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди в
размер на 500 лева, представляващи платени от него разноски за адвокат по НАХД №
247 /2019г. пред Районен съд-Провадия.
Доколкото по делото се доказа, че това е размерът на претърпените от ищеца имуществени вреди, съдът намира, че следва
обезщетението да бъде присъдено в този размер.
Съгласно
Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС по т.д.№3/2004г. вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението,
с което се отменя като незаконосъобразен унищожаемият административен акт, като
този момент на изискуемост е и началния момент на забавата, от който се дължи
мораторна лихва. В конкретния случай решението на Районния съд гр.Провадия, с
което е отменено като незаконосъобразно НП е влязло в законна сила на
24.12.2019г. Следователно претенцията за мораторна лихва върху главницата от
500 лева за периода от 24.12.2019г. до датата на завеждане на иска-
14.06.2022г. има своето законово основание, но доколкото не е определена от
оспорващия и не се претендира по размер,
следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание
всичко гореизложено, следва исковата молба на М.Р.М. срещу Областна
дирекция на МВР-Варна да бъде уважена в
частта, с която се претендира обезщетение в размер на 500 лева и законна лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
отхвърлена в частта, в която се иска лихва, считано от 24.12.2019г. до 14.06.2022г .
При този изход на
правния спор на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважена. На ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 310
лева, съставляващи платена държавна такса в размер на 10 лева и платено
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да
заплати на М.Р.М., EГН ********** *** обезщетение
за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно
постановление № 19-0324-000248/05.06.2019г. на Началник на група РУ-Провадия
при ОД на МВР – Варна в размер на 500 /петстотин/лева,
представляващи платено възнаграждение за адвокат по НАХД № 247 /2019г. пред
Районен съд-Провадия, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба- 14.06.2022г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
лихва за периода от 24.12.2019г. до 14.06.2022г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да
заплати на М.Р.М., EГН ********** *** разноски по настоящото дело в размер на 310
/триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: