Р
Е Ш Е Н И Е
№ 74/12.4.2019г. гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На двадесети
март 2019
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 338 по описа на 2018 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на на чл. 215 от
Закона за устройство на територията/ЗУТ/, във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
жалба на “*” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София
1111, район Слатина, ж.к.”Г.М.”, ул.”*” № 6, представлявано от управителя В.С.Ц.
с ЕГН **********, срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-4/18.05.2017 г. на Началника
на РДНСК Югоизточен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: “Инсталация
за производство на ферихлорид”, находящ
се в УПИ ІІІ, кв.333 по плана на гр.Ямбол, с административен адрес ул.”*” №
35. Производството е във фаза след отмяна на
Решение № 6 от 08.01.2018 г. по административно дело № 194/2017 г. по описа на
Ямболски административен съд с Решение № 16242/27.12.2018 г. по административно
дело № 3646/2018 г. по описа на ВАС.
В жалбата се сочат допуснати нарушения на
административно производствените
правила, неправилни констатации при ненапълно изяснена фактическа обстановка и
като краен резултат неправилен извод за наличие на незаконен строеж. Прави се
искане за отмяна на заповедта като незакосъобразна и
присъждане на направените разноски по
делото.
В съдебно заседание, за
оспорващият редовно призован се
явяват процесуални представители адв. Ч. ***, които
поддържат жалбата на посочените в нея основания, както и направените искания.
Представят подробно писмено становище.
Ответната страна- Началника на
РДНСК Югоизточен район, редовно призован, изпраща процесуален представител главен
експерт с юридическо образование М.В., в Регионален отдел „Национален
строителен контрол“ – Ямбол към РДНСК – Югоизточен район, редовно упълномощена,
която изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя подробни писмени
бележки с изложени в тях съображения в тази насока. Моли жалбата да бъде
отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по
Разпореждания за възлагане на проверка с изх. №№ 3139/2016г. от 30.12.2016г. и
от 06.01.2017г. на Районна прокуратура –Ямбол до Началника на РО НСК Ямбол при РДНСК Югоизточен район и до други контролни
органи.
На 20.01.2017 г. работна група от служители на РО НСК-Ямбол в състав:
1.инж. Т.М.К.– на длъжност старши инспектор при
РО НСК Ямбол при РДНСК Югоизточен
район. 2. инж. Е.Д.Л. – на длъжност
началник на РО НСК Ямбол при
РДНСК Югоизточен район и 3. Ф.Г.Б. -
на длъжност инспектор при РО НСК Ямбол при РДНСК Югоизточен район, са съставили Констативен акт № ДК-01-8 от
същата дата за извършена проверка на строеж “Инсталация за производство на ферихлорид”, находящ се в УПИ
ІІІ, кв.333 по плана на гр.Ямбол, с административен адрес ул.”*” № 35,
собственост на “*” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1111, район Слатина, ж.к.”Г.М.”, ул.”*” № 6, представлявано от управителя В.С.Ц.. В констативния акт е посочено, че строежа е извършен и се ползва
от “*” ООД, а в раздел I от акта касаещ участниците в строителството, за възложител отново е посочено “*” ООД, а за строител и строителен надзор –
„няма данни“. Отразено е също така, че: строителни книжа и документи за строежа
не са представени; инсталацията е изпълнена източно от цех „Магнезиеви соли“,
непосредствено до сградата, и представлява два възела абсорбционни колони, 2бр.
изпарители,, съдове за разтвори-2 бр., вертикални съдове по 23 куб.м., метален
навес, метални стълби, платформи, тръбопроводи и други технологично свързани
съоръжения; строежът е първа категория, съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗУТ и чл.2, ал.4, т.2 от Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи и е изграден без изискващите се строителни книжа - без
одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, като с това са
нарушени разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
На същата дата и от същите служители е съставен и друг Констативен акт
№ДК-01-9 за проверка на съответствието на горния строеж с предвижданията на
действащия подробен устройствен план. Констатирано е,
че проверяваният строеж съответства на
предвижданията на действащия план за регулация и план за застрояване, но е
изграден без изискващите се строителни книжа-без инвестиционен проект и разрешение
за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, което го
квалифицира като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. И в двата констативни акта е вписано, че установените
нарушения са основание за започване на административно производство по
премахване на строежа. Констативен
акт №ДК-01-8 от 20.01.2017г. и Констативен акт №ДК-01-9 от 20.01.2017г. са
връчени на представител на дружеството на 10.02.2017г. Срещу констатациите не
са подадени възражения от името на „*“ ООД.
Със Заповед №
ДК-02-ЮИР-4/18.05.2017г. на Началника на РДНСК-Югоизточен район въз основа на
съставените Констативен акт №ДК-01-8 от 20.01.2017г. и Констативен акт №ДК-01-9
от 20.01.2017г., чиито констатации са възпроизведени в обстоятелствената част
на заповедта и на осн. чл.222, ал.1 т.10 и чл.225,
ал.1 във вр. с чл.225,ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено премахване на установения
незаконен строеж „Инсталация за производство на ферихлорид“,
находящ се в УПИ ХVІ, кв.333 по плана на гр.Ямбол, с
административен адрес: ул.“*“ №35, извършен от „*“ ООД,гр.София, представлявано
от В.С.Ц. – управител. Разпоредени са и последващи влизането в сила на заповедта действия. Заповедта
е връчена на представителя на дружеството на 16.06.2017г., а жалба срещу нея е
подадена чрез административния орган до Административен съд Ямбол на
30.06.2017г. По така подадената жалба е образувано административно дело №
194/2017 г. по описа на ЯАС.
В хода на съдебното производство
е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от две вещи лица със
специалност строителен и машинен инженер. Според писменото заключение на вещите
лица процесният обект – Инсталация за производство на
ферихлорид, попада в ПИ 87374.515.60 по КК на
гр.Ямбол, до югоизточната фасада на сграда с идентификатор 87374.515.60.2.
Поземленият имот и сградите в него (Цех „Алуминиеви соли“ и Цех „Магнезиеви
соли“) са собственост на „*“ООД-гр.София, придобити чрез покупко-продажба през
2007г., за което са представени нотариални актове. При извършения оглед на
място е установено, че обектът е разположен в централната част на поземления
имот, до югоизточната надлъжна фасада на сградата с идентификатор
87374.515.60.2. В състава на инсталацията се включват два възела(условно наименовани източен и западен), свързани с източниците на
суровини(киселина) и със съдовете за готова продукция чрез технологични
тръбопроводи от стомана и полипропилен. Между двата възела е изграден навес, с
покритие от профилирана ламарина. Източният възел включва:устройство за
присъединяване на бутилки или варели; изпарител; титанова
колона(абсорбционни колони); съд за разтвори; топлообменник;
2 бр. помпи. Западният възел включва:устройство за присъединяване на бутилки
или варели; изпарител; титанова колона(абсорбционни
колони); топлообменник; съд за разтвори; 2 бр. помпи.
Съоръжението е изградено по следния начин: Устройството за присъединяване на
варели(стойка) представлява правоъгълна рамка от стоманени профили, с обшивка
от стоманена ламарина, върху която са монтирани две двойки стоманени ролки.
Ролките служат за закрепване и завъртане на обработваните варели.Устройството е
монтирано директно върху бетоновата настилка до сградата, без да е трайно
прикрепено към нея. Изпарителите служат за темпериране
на изпускания от варелите газообразен хлор. Монтирани са върху бетоновата
настилка. Абсорбционните колони служат за насищане на разтвор от сярна(солна)
киселина, след предварителна обработка на железни стружки с газообразния хлор,
като по този начин се получава железния ферихлорид.
Колоните са монтирани върху стоманени решетъчни опори, а самите опори са
закрепени за бетоновата настилка на площадката. Реакторите по 23
куб.м.(вертикални съдове за разтвори) са монтирани върху стоманени профили
директно върху бетоновата настилка без трайно закрепване(липсват анкерни болтове). На самостоятелни бетонови фундаменти са
монтирани част от помпите. Топлообменниците са
монтирани директно върху бетоновата настилка, без трайно закрепване. Металният
навес е изграден с подпори и хоризонтални елементи от стоманени профили, с
покритие от профилирана ламарина. Технологични тръбоповоди
свързват инсталацията с резервоарния парк(за суровини и готова продукция),
преминават по надземна естакада, изградена между сградите на цехове Магнезиеви
соли и Алуминиеви соли(подобект ТМЦК от Протокол 16). Технологични стълби и
площадки, обслужващи елементите на инсталацията, са изработени от стоманени
елементи, монтирани директно върху бетоновата настилка, без самостоятелни
фундаменти.
За
начина
на експлоатация на процесния обект вещите лица сочат,
че инсталацията се използва за хлороунищожение, чрез
свързване на газообразния хлор с разтвор на киселина. Като източник на хлор се
използват налични на площадката варели и бутилки. Варелът се монтира на
стойката за изпразване и се присъединява чрез тръбна връзка с изпарителя. От
изпарителя хлорът постъпва в титановата колона.
Количествата хлор се обработват с разтвори на киселина, съдържаща желязо.
Сярната киселина се съхранява в складово стопанство(резервоарен парк) до
югозападната част на сградата Алуминиеви соли(склад с ж.п. разтоварище по акт
16), където е оформено разтоварище, като киселината пристига с ж.п. цистерни.
Чрез тръбопровод киселината се транспортира до резервоар, монтиран в сградата на цех „Магнезиеви соли“. До южната
фасада на този цех са монтирани 4бр.
стоманени вани, с вътрешна облицовка от оловни листове, в които са насипани
стоманени стружки. Тези стружки се заливат със солна или сярна киселина.
Киселината от ваните се изпомпва чрез две помпи, едната от които е монтирана на
открито до процесната инсталация, а втората е
монтирана вътре в сградата на цех Магнезиеви соли. Процесът на абсорбация на газообразния хлор с разтвор на киселина се
осъществява в абсорбционните колони. Наситеният с хлор разтвор преминава през топлообменник, след което постъпва в резервоарите. След
утаяване, се подава към складовото пространство за готова продукция.
Към делото няма приложени и на вещите лица не са представени строителни
книжа, съставени по реда на ЗУТ, отнасящи се до инсталацията. В състава й няма
включени съдове, работещи под налягане, които да подлежат на контрол от ГД
„Инспекция за държавен технически надзор“. Приложен е част от Доклад за
безопасност по чл.112 от Закона за опазване на околната среда, както и експертна оценка на машини и съоръжения, изготвена
към 28.12.2007г. от инж. М.К., с цел определяне пазарната стойност на
дълготрайни материални активи, собственост на „*“ ЕООД. В същата са включени
елементи от инсталацията за производство на ферихлорид
– реактори, помпи и титанови колони, изброени в 10
точки от вещите лица със съответните им позиции от експертната оценка. Липсват
документи за придобиване на процесното съоръжение
като „инсталация“. Дълготрайни активи, включени в състава на инсталацията, са
включени в инвентарната книга на дружеството, като за част от тях е вписана
дата на придобиване 17.12.2007г., а за други м.1/2008г. Протокол обр.16 на Приемателна комисия от 15.1.1988г., който е
приложен по делото, се отнася за пусков комплекс „Малотонажни
производства-неорганични соли“, липсва подробно описание на технологичните линии
и инсталации, включени в състава на
обектите „Цех за алуминиеви соли“ и „Цех за магнезиеви соли“. Липсват
технологични проекти за двата цеха, поради което не може да се отговори дали
елементите, използвани в компановката на процесната инсталация за производство на ферихолорид са били налични към 1988г. и като част от коя
инсталация са функционирали. “Инсталация за производство на ферихлорид“
не е описана изрично като подобект в този протокол. Двата възела на
инсталацията са свързани технологично с други съоръжения на площадката.
Вещите лица сочат също, че към делото няма приложени технологични
проекти или екзекутивна документация, обяснителни записки и др. за въведените
през 1988г. обекти, поради което не може да се прецени дали комплексът „Малотонажни химически производства“ е предвиден за
производство само на магнезиеви и алуминиеви соли или е предвиден и за
производство на други видове неорганични соли. Извършените работи по
създаването на процесната инсталация не са свързани с
основен ремонт и с реконструкция. Става дума за преустройство, при което чрез
използване на налични елементи от инсталации, предназначени за производство на
магнезиеви соли(вани, помпи, реактори) е оборудвана нова инсталация, при която
чрез използване на остатъци от хлор(хлороунищожаване)
се получават различни от първоначално произвежданите соли(на магнезиев сулфат).
Изграждането на инсталацията не е свързано с промяна на конструктивните
елементи и натоварванията на съществуващите в имота сгради.
Както бе посочено по горе с Решение № 6/08.01.2018 г. по адм. дело № 194/2017 г. състав на Ямболския административен
съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на „*“ ООД против Заповед № ДК-02-ЮИР-4/18.05.2017 г. на
Началника на РДНСК Югоизточен район.
Като постановения съдебен акт е отменен с Решение № 16242/27.12.2018 г. по адм. дело № 3646/2018 г. по описа на ВАС и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда при което да бъдат изпълнени
дадените изрични указания. Последните се свеждат до установяване с допустимите доказателствени средства, включително и свидетелски
показания на годината на изграждане на процесната инсталация, на категорията строеж към който попада,
дали същата е производствена или предпазна инсталация и съответно преценка за
нейната търпимост с оглед разпоредбите
на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В изпълнение на
указанията дадени в отменителното решение на ВАС бе предоставена възможност на
жалбоподателя да ангажира гласни доказателства досежно
годината през която е изградена процесната
инсталация, както и да постави
допълнителни въпроси към експертизата, в чийто състав да се включи и вещо лице
със специалност „инженер – химик“. Видно от протокола от проведено с.з. на
06.02.2019г. процесуалните представители
на оспорващия оттеглиха искането си за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на свидетели. По делото е назначена и изслушана комбинирана
съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице инженер със специалност
„химик-технолог“, която да отговори на формулираните от процесуалните
представители на оспорващия въпроси, както следва:
1.Включена ли е процесната инсталация в
подобект на комплекс „Малотонажни химични
производства - неорганични соли“, за който има съставен акт образец 16 от
1988г.?
2.Инсталацията част от съоръженията, описани като цехове за производство
на магнезиеви и алуминиеви соли в протокола от 1988 г. ли е? Представлява ли
тази инсталация самостоятелен строеж по смисъла на ЗУТ или е технологично и
функционално свързана с другите строежи и съоръжения в имота, за които има
издаден акт образец 16?
3.След като се запознаят с приложеното по делото разрешително на
предприятие с високо рисков потенциал № 140/2009 г. на Министерството на околната среда и
водите да се отговори на следния въпрос - това разрешително позволява ли работа
с хлор или забранява работата с хлор?
4.Процесната инсталация по своята същност
производствена или предпазна инсталация представлява?
5.Необходимо ли е наличието на тази инсталация с оглед безопасността при
работа с хлор?
6.С оглед характера на процесната инсталация
да се изследва и установи дали при работата със същата има опасност от взрив,
значително въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни и
вредни вещества? Ако отговорът е положителен да се отговори тази инсталация
увеличава ли тази опасност или я минимизира?
7.След обстоен оглед на самата инсталация да отговорят на въпрос - как е закрепена за земята, има ли монолитно строителство,
има ли вкопаване на инсталацията в земната повърхност, ако да - на каква
дълбочина?
8.Може ли инсталацията да бъде преместена в пространството и ако да - по
какъв начин?
По искане на процесуалния представител
на ответника въпрос № 3 към експертизата
е допълнен по следния начин:“ Изисква ли се разрешената с разрешително № 140
дейност на Министерството на околната среда и водите тази дейност да се
упражнява в необходимите за това строежи, в това число инсталации, складове за
съхранение, съдове, съоръжения за изпитване на съдовете за съхранение на хлор и
ако да, следва ли те да бъдат разрешени, съгласно изискванията на Закона за
устройството на територията“.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия. Съгласно разпоредбата на чл.
146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща установяване
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона
форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на
закона. Липсата на някоя от посочените
предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание
за отменянето му.
Оспорваната заповед е издадена на основание чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ,
съгласно която разпоредба началникът на ДНСК или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. По делото е
представена Заповед №
РД-13-178/11.08.2014г., с която началникът на ДНСК – гр. София е делегирал на
началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол
правомощия да издават заповеди по
чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи, поради което следва да
се приеме, че Заповед № ДК-02-ЮИР-4/18.05.2017 г. на Началника на РДНСК-Югоизточен район, е издадена от компетентен орган. Същата е в
писмена форма и е мотивирана с подробно изложение на фактическите и правни основания
за издаването й. Постановяването й се предхожда от съставяне в присъствието на
управителя на “*” ООД, на констативни актове, което е задължителен етап в
административната процедура, съгласно чл.225 ал.3 от ЗУТ. На последния е била
дадена възможност за възражения, от която той не се е възползвал. Съдът не установи при издаването
на оспорения акт да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Изцяло неоснователен е основния довод в жалбата, че процесната
инсталация е изградена още преди закупуването на имота и е част от обект „Площадка
за неорганични соли“ на ТХК“Димитър Димов“, по късно „*“ АД, който пък е приет
и въведен в експлоатация с протокол обр.16 от
1988год. на държавна приемателна комисия и поради това изградените в него
съоръжения се считат за законни, независимо дали са запазени строителни книжа
за тях или не.
Видно от заключението на СТЕ изготвено с участието на специалист химик,
което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като пълно, обективно и
компетентно, „Инсталация за производство на хипохлорид“ не е описана изрично като подобект в Протокол
обр.16; в
протокола не са описани въведените в
действие тогава инсталации за производство на магнезиеви соли и на алуминиеви
соли, като процесната инсталация не е част от
комплекса, въведен в експлоатация с Акт обр.16, тъй
като от представената и проверена документация става дума само и изключително
за производство на магнезиеви и алуминиеви соли и никъде не се разглежда
производство или разфасоване на хлор, съответно на хлорни отпадъци, т.е. тя не е част от
съоръженията, описани като цехове за производство на магнезиеви и алуминиеви
соли в протокола от 1988 г., тъй като е специфична, съобразена с процеса на хлорунищожаване. Доказателство
в тази насока са и приетите по делото писмени материали досежно
извършените проби и въвеждане в експлоатация на обект „Площадка за неорганични соли“ на ТХК“Димитър
Димов, както и използваните суровини и материали и произведена
продукция/л.268-289 от делото/.
Процесната инсталация не е
била разрешена и не е съществувала и към
момента на придобиване на поземления имот, ведно с двете сгради в него „Цех
Алуминиеви соли“ и „Цех Магнезиеви соли“ -12.12.2007г.
съобразно приложените по делото нотариални актове. Този извод не се променя
от констатациите отразени в протокол от 02.10.2007г. съставен от служители
на РИОС, на който оспорващия се позовава. Действително в протокола е записано,
че на площадката собственост на „БО инженеринг“
ООД/тогава/ е констатирано производството на алуминиев сулфат, желязни коагуланти, натриев хипохлорит
и разфасовка на течен хлор. Но в протокола е записано също така следното: „към
момента на проверката не бяха представени строителни книжа за новоизградената площадка“. В тази връзка следва да се посочи, че със
Заповед №ДК-02-ЮИР-120/13.06.2011 г. на Началника на РДНСК-ЮИР е наредено
премахването на незаконен строеж „Инсталация за разфасоване на течен хлор“ собственост
на „*“ООД-София. Тази заповед е влязла в сила след отхвърляне на жалбата срещу
същата в производствата по адм.дело № 289/2011 г. по описа на ЯАС, разгледано от настоящия
съдебен състав и адм.дело № 1496/2012 г. по описа на ВАС, в следствие на което инсталацията
е била премахната.
Въпреки предоставената му възможност
оспорващия не прояви процесуална активност и не се справи с доказателствената
тежест досежно годината през която е изградена
инсталацията. Поради това и с оглед доказателствата по делото изцяло неоснователен
е довода му, че процесният строеж е търпим по смисъла
на §16 или §127 ал.1 ПЗР на ЗУТ. Първата от сочените разпоредби касае строежи,
извършени до 7.4.1987 г., а втората се
отнася до строежи, извършени до 31 март 2001 г. Процесната
инсталация като изградена според вещите лица в периода 2008г. – 2012 г. не
попада измежду посочените такива. Следва да се отбележи също, че за да бъдат
търпими строежите, освен да са изградени в посоченото от закона време е
необходимо и да бъдат декларирани пред одобряващия орган, каквито доказателства
не са представени по делото.
Съдът счита за безспорно установено, че
инсталацията предмет на оспорената заповед представлява строеж по смисъла на §
5 т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който текст “строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради,
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и
без промяна на предназначението. Становището на вещите лица е, че процесния строеж е първа категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗУТ, тъй като крие опасност от разпространение
на отровни или вредни вещества - хлор, който е негорим, но е силно токсичен и
при взаимодействие с влагата на белите дробове образува опасния газ
хлороводород, поради което следва да се приеме, че адм.
орган правилно е определил категорията на процесния
строеж. Обстоятелството, че се касае за инсталация, която може инженерно да се
разглоби и премести на друго място, не изключва характера й на строеж, съгласно
даденото определение. Неоснователно е твърдението на процесуалните
представители на оспорващия, че процесната инсталация
е преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ЗУТ,
тъй като в сочената разпоредба изрично са посочени преместваемите
съоръжения и безспорно инсталацията с посочената характеристика няма как да
попадне сред тях.
Вещите лица сочат също категорично, че процесната
инсталация е производствена такава. Изградена е за аварийно неутрализиране на
хлор, но това не пречи да бъде използвана за производство на натриев хипохлорит/белина/, феро и ферихлорид и железен сулфат, които продукти се използват от
ВиК дружествата в страната за пречистване на питейни
и отпадни води.
Досежно издаденото Разрешително на предприятие
с висок рисков потенциал № 140/2009 г. от
Министъра
на околната среда и водите следва да се посочи, че дейността за която е
издадено може да се осъществява в незаконни строежи. Обратно, издаденото Разрешително на предприятие с висок
рисков потенциал № 140/2009г., с оглед разпоредбата на чл.104, ал.2 от Закона за опазване на
околната среда, е задължителна
предпоставка за издаване на разрешение за строеж при изграждането на
инсталациите. Такова разрешение за
строеж , както и одобрени инвестиционни проекти не са представени от оспорващия нито в производството пред
административния орган, нито в настоящото съдебно производство.
По съществото на
спора съдът счита за установено по категоричен и несъмнен начин, че извършеният
от оспорващият строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Същият макар и в съответствие с предвижданията на ПУП, е изпълнен без да са
издадени предвидените в закона строителни книжа - без одобрен инвестиционен
проект и без разрешение за строеж. Като е разпоредил премахването му началника
на РДНСК Югоизточен район е постановил
административен акт, издаден в съответствие и с материалните разпоредби
и целта на закона, поради което и жалбата срещу него се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на ответника, жалбоподателят
на основание чл.143, ал.4 АПК следва да заплати на ответната страна
направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер общо за всички
инстанции на 200 лв., който е съобразен с
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК/изм. ДВ, бр.8 от 2017г./ във връзка
с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и с фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “*” ООД,
гр.София, представлявано от управителя В.С.Ц. с ЕГН ********** срещу Заповед №
ДК-02-ЮИР-4/18.05.2017 г. на Началника на
РДНСК Югоизточен район, с която е наредено премахването на незаконен
строеж: “Инсталация за производство на ферихлорид“, находящ се в УПИ
ІІІ, кв.333 по плана на гр.Ямбол, с административен адрес ул.”*” № 35, като
неоснователна.
ОСЪЖДА *” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София 1111, район Слатина, ж.к.”Г.М.”,
ул.”*” № 6, представлявано от управителя В.С.Ц. с ЕГН **********, да заплати
на РДНСК – Югоизточен район, сумата от
200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не
се чете