Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 172

 

 

гр. София, 04.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 221 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

С.И.Ц. ***, с ЕГН **********, е предявила срещу З. „О.– З.” АД, ЕИК********** обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1, чл.409 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД –

1. за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, физически и психически дискомфорт и битови неудобства, вследствие причинен й травматичен шок и нанесени телесни увреждания – фрактура ортибас син.ет етмоидале син, контузио капитис регио орбиталис, комоцио церебри, фрактура оссис зигоматици син, оток и хематом около ляво око (орбитата), причинени в резултат на ПТП, настъпило на 15.06.2018 год. на второкласен път № 62 /гр. Д. – гр. С./, при км 59+300, по вина на В.Л.Д. с ЕГН ********** – водач на автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с ДК № СО 6981 АК, със застрахователна полица № ВG/23/118001531612 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.05.2018 год. до 24.05.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2018 год. до окончателното й заплащане;

2. за заплащане на обезщетение в общ размер на 1 593.60 лева за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за лечение вследствие на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, както следва :

- 18.24 лева, платени на 19.06.2018 год. по фактура № **********/19.06.2018 год., издадена от „М“ ООД, за закупуване на лекарства – селеногин и ноотропил;

- 45 лева, платени на 19.06.2018 год. по фактура от същата дата, издадена от „А“, за извършване на електроенцефалография;

- 11.22 лева, платени на 19.06.2018 год. по фактура № **********/19.06.2018 год., издадена от „Г“ ООД, за закупуване на лекарства – стрезам капсули;

- 57 лева, платени на 19.06.2018 год. по фактура № **********/19.06.2018 год., издадена от ВМА МБАЛ – С., за извършване на кръвни изследвания;

- 40 лева, платени на 19.06.2018 год. по фактура № **********/19.06.2018 год., издадена от „М“ ООД, за извършен преглед при невролог;

- 1 380 лева, платени на 20.06.2018 год. по фактура № **********/20.06.2018 год., издадена от „Е“ ЕООД, за закупуване на титаниев винт и плака;

- 11.60 лева, платени на 22.06.2018 год. по фактура № **********/22.06.2018 год., издадена от „С“ ЕООД, за заплатена потребителска такса и

- 30.54 лева, платени на 22.06.2018 год. по фактура № **********/22.06.2018 год., издадена от „Е“ ЕООД, за закупуване на лекарства – тобрадекс и аугментин,

ведно със законната лихва върху главницата от 1 593.60 лева, считано от предявяване на иска, 26.10.2018 год., до окончателното й заплащане;

3. за заплащане на мораторна лихва в размер на 58.46 лева, дължима върху главницата от 1 593.60 лева, общият размер на направените от ищцата разходи за лечение, за период от датата на извършване на всеки разход до датата на подаване на исковата молба, както следва:

            - 0.66 лева за забава в плащането на главницата от  18.24 лева за периода от 19.06.2018 год. до 26.10.2018 год.;

            - 1.63 лева за забава в плащането на главницата от  45 лева за периода от 19.06.2018 год. до 26.10.2018 год.;

            - 1.73 лева за забава в плащането на главницата от  11.22 лева за периода от 19.06.2018 год. до 26.10.2018 год.;

            - 2.06 лева за забава в плащането на главницата от  57 лева за периода от 19.06.2018 год. до 26.10.2018 год.;

            - 1.44 лева за забава в плащането на главницата от  40 лева за периода от 19.06.2018 год. до 26.10.2018 год.;

            - 49.45 лева за забава в плащането на главницата от  1 380 лева за периода от 20.06.2018 год. до 26.10.2018 год.;

            - 0.41 лева за забава в плащането на главницата от  11.60 лева за периода от 22.06.2018 год. до 26.10.2018 год. и

            - 1.08 лева за забава в плащането на главницата от  30.54 лева за периода от 22.06.2018 год. до 26.10.2018 год.

            Претендират се и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 15.06.2018 год. на второкласен път № 62 /гр. Д. – гр. С./, при км 59+300 В.Л.Д. управлявал автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с ДК № СО 6981 АК, като нарушил правилата за движение по пътищата – движил се със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и навлязъл в лентата за насрещно движение, при което реализирал удар с лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“, управляван от В.С.В. Вследствие на настъпилия удар били причинени телесни увреждания на пътника в автобуса – ищцата С.И.Ц..

Твърди се, че водачът е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП – с поведението си създал опасност и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората; чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП – навлязъл с управляваното от него МПС в лентата за насрещно движение; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП – не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка; чл.21, ал.1 от ЗДП – движил се е със скорост, несъобразена със законовите ограничения.

Във връзка с причиненото от Д. ПТП било образувано ДП № 284/2018 год. по описа на РУП – С., пр.пр. № 707/2018 год. по описа на РП – Самоков, неприключило до настоящия момент.

Твърди се, че след ПТП пострадалата Ц. била транспортирана първоначално в УМБАЛ „П“ АД в гр. Д., а впоследствие – в Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия /ВМА/ в гр. С. Поставена й била следната диагноза : травматичен шок; фрактура ортибас син.ет етмоидале син; контузио капитис регио орбиталис; комоцио церебри; фрактура оссис зигоматици син; оток и хематом около ляво око (орбитата).

Ищцата била приета в болничното заведение в изключително тежко състояние с множество фрактури на лицевите кости, след като при ПТП изгубила съзнание. Проведено било оперативно и медикаментозно лечение, като фрактурата била репонирана с титаниева пластина във ВМА.

Твърди се, че вследствие на извършената оперативна интервенция е останал белег под лявото око на пострадалата, като все още е налице оток и скулата е увиснала. Ищцата имала синини по лицето, врата и шията. И понастоящем продължава да изпитва силно главоболие и световъртеж, не може да се излага на пряка слънчева светлина, да гледа телевизия или да работи с компютър. Зрението й се е влошило драстично – станало е замъглено и виждала двойно, дълго време е била нетрудоспособна, тъй като не е трябвало да натоварва очите си. Цялото й лице било обезобразено и всеки път когато се погледне в огледалото, се разстройва и започва да плаче.

Описаният инцидент оказал сериозно влияние върху психиката на ищцата в негативен аспект – чувствала се отмаляла, станала раздразнителна и лесно ранима, страхува се да излиза навън и да пътува за работа, изолирала се от околните. Изпитвала силни болки, поради което приемала обезболяващи, имала проблемен и непълноценен сън, като постоянно сънувала кошмари, преживявала отново и отново случилото се. И в момента продължава да изпитва страх от пътуване в автомобил, а вследствие на преживения стрес е получила остра стресова реакция и душевно разстройство.

Твърди се, че вследствие на ПТП и нанесените й увреждания ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 1593.60 лева, представляващи разходи, извършени във връзка с лечението й – по описаните подробно по-горе 8 фактури.

Твърди се, че за автобуса марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с ДК № СО 6981 АК, управляван от деликвента В.Л.Д., е била сключена със З. „О” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № ВG/23/118001531612, валидна от 25.05.2018 год. до 24.05.2019 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието имуществени и неимуществени вреди.

Твърди се, че ищцата депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до З. „О” АД – вх. № ЦУ99-3383/10.07.2018 год. С писмо изх. № ЦУ99-3409/11.07.2018 год. ответникът поискал допълнителни документи за разглеждане на претенцията, а с писмо изх. № 16-806/11.10.2018 год. отказал изплащане на обезщетение.

Ответникът с отговора на исковата молба оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията по исковата молба за механизма на настъпилото ПТП, при което да са били причинени описаните травми на ищцата, както и причина за горното да са субективните действия на водача на автобуса „Мерцедес“ – В.Л.Д.. Оспорва се твърдението, че за ищцата са настъпили твърдените неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с виновно и противоправно поведение на Д. Оспорват се и твърденията за характера, вида и интензитета на търпените от ищцата неимуществени вреди, както и твърдението за направени разходи във връзка с проведеното лечение на Ц.

Ответникът прави възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалата, която е пътувала в автобуса без поставен обезопасителен колан, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на трето лице, различно от деликвента – водачът на автомобила „Алфа Ромео“, втори участник в ПТП – В.С.В.

Ответникът оспорва и размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като несъобразен с принципа за справедливост съгл. чл.52 от ЗЗД и на отделно основание – предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и от трето лице. Оспорва се и претенцията по акцесорния иск за лихва, по аргумент за неоснователност на главния иск.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от представения с и.м. констативен протокол № 69/15.06.2018 год. за ПТП с пострадали лица, в същия е отразено настъпило ПТП на 15.06.2018 год. на второкласен път № 62 /гр. Д. – гр. С./, при км 59+300, с участници –

МПС № 1 – автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с ДК № СО 6981 АК, с водач В.Л.Д. с ЕГН ********** и МПС № 1 – марка Алфа Ромео“, модел „ 147“, с ДК № СВ 8676 МА, с водач В.С.В. с ЕГН **********. Отразено е, че пострадали при катастрофата са петима пътници в автобуса, сред които и ищцата, транспортирана за лечение в болница „Иван Рилски“ в гр. Д.

            Видно от изисканите от съда две справки от РП – Самоков, във връзка с описаното ПТП било образувано ДП № 284/2018 год. по описа на РУП – С., пр.пр. № 707/2018 год. по описа на РП – С., неприключило до настоящия момент. Същото е водено за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.2 от НК, с пострадал – С.И.Ц., с причинена средна телесна повреда.

            От показанията на свидетеля В.Л.Д. – водачът на автобуса „Мерцедес“, се установява, че на 15.06.2018 год. управлявал „Мерцедес Спринтер“ на път от гр. Самоков за шивашкия цех в гр. Д., като возил персонал; С.Ц. била от персонала на цеха и пътувала на единична седалка, предпоследната преди задната четворна седалка. Автобусът бил със 17 седалки, пет реда двойни и четири реда единични. Нямал монтирани обезопасителни колани на пасажерските седалки към момента на ПТП; такива били монтирани допълнително по-късно.

            Свидетелят сочи, че тръгнали за работа сутринта и автобусът се движил по пътя с наклон надолу, когато застигнал камион. Платното било мокро, свидетелят задействал спирачната система, но поднесъл и за да не се удари в камиона отзад, навил волана наляво и навлязъл в насрещната лента за движение. Към този момент се движил със скорост около 40-50 км/ч. Едва когато навлязъл в насрещната лента, забелязал насрещно движещо се МПС, но не могъл да предотврати удара и се ударили челно.

Описаната от участника в горното ПТП фактическа обстановка се потвърждава и от заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните. Видно от същото, скоростта на движение на автобуса „Мерцедес Спринтер” към момента на удара е била около 36 км/ч, а скоростта на движение на насрещно движещия се лек автомобил „Алфа Ромео” – около 53 км/ч.

Експертизата сочи, че от данните по делото може да се направи извод, че автобусът „Мерцедес Спринтер” към момента непосредствено преди ПТП е преодолял десен за посоката си на движение завой, а непосредствено преди зоната на ПТП, след като вече е преодолял кривата, е навлязъл в насрещната лента за движение, като в зоната на това навлизане не са констатирани следи от странично поднасяне. Горното категорично сочи, че водачът на автобуса е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е навлизал в лентата за насрещно движение. При така констатираната липса на следи от странично поднасяне в.л. сочат, че водачът в конкретната пътна ситуация е имал техническа възможност да продължи праволинейната си посока, без да навлиза в лентата за насрещно движение, т.е. причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са единствено субективните действия на водача на автобуса Венцислав Л.Д.

            В отговор на поставени с отговора на и.м. въпроси към експертизата в.л. сочат, че в конкретния пътен участък ограничението на скоростта за лекия автомобил „Алфа Ромео“ е било 90 км/ч – при липса на поставени пътни знаци, докато скоростта му на движение към момента на ПТП е била 53 км/ч. При тази скорост на движение водачът на лекия автомобил не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.

            Експертизата сочи, че минималният опционен пакет на автобус „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ” включва оборудвани с триточкови обезопасителни колани седалки за водача и всички пасажери.

От същото заключение, както и от заключението по първоначално назначената съдебно-медицинска експертиза, се установява, че от приложената по делото медицинска документация и данните от личния преглед на С.И.Ц. е видно, че в резултат на пътнотранспортното произшествие същата е получила следните травматични увреждания : контузия на главата, съпроводена с лекостепенно мозъчно сътресение; счупване на лявата ябълчна /зигоматечна/ кост; контузия, съпроводена с кръвонасядане и травматичен оток на меките тъкани около лявото око. В резултат на травмата, локализирана в лицевата област на главата, пострадалата е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания, които са намалели със спадането на травматичния оток и напредване на възстановителните процеси – този период е бил в рамките на около 30-35 дни. В.л. по СМЕ сочи, че е възможно при натиск ищцата да е имало болезненост и по-продължително от посоченото време, но след приключване на възстановителните процеси и понастоящем не следва да изпитва болки.

            СМЕ сочи, че в резултат на травмата пострадалата е била подложена на оперативно и медикаментозно лечение – извършена е била кръвна репозиция и метална остеосинтеза с плака и винт, а след изписването й от лечебното заведение е продължила да взема обезболяващи медикаменти. В приложената по делото медицинска документация няма данни преди инцидента пострадалата да е била със зрителни нарушения, както и по време на болничния престой да са отразени зрителни смущения, поради което тя не е била консултирана с офталмолог. Към настоящия момент пострадалата следва да е напълно възстановена. Всички представени по делото документи за закупуване на медицински консумативи – остеосинтезните материали и лекарства и заплатени такси, удостоверяват разходи, които са били във връзка с проведеното лечение и необходими за същото.

КСМАТЕ сочи, че в наличната медицинска документация по делото не се съдържат обективни данни за травми, които биха се получили от действието на обезопасителен колан. B случай, че пострадалата е била е правилно поставен обезопасителен колан, същата не би получила описаните горе травми в областта на главата. Комплексът от увреждания е получен в резултат на силен удар със или върху твърд тъп предмет е неравна контактна повърхност, като това увреждане може да се получи от контакт на лицето на пострадалата с части на интериора на автомобила – който контакт е следвало да бъде предотвратен при поставен обезопасителен колан.

            От заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, неоспорено от страните, изготвено след личен преглед на ищцата,  се установява, че при С.Ц. няма данни за промяна на емоционалното й състояние, за избягващо поведение, както и промяна в обичайния й начин на живот. Претърпяното пътнотранспортно произшествие не е довело до последствия върху психиката й.

            От показанията на свидетелите И.Г.Ж. и К.А.Д., водени от ищцата, се установява, че след катастрофата Ц. първоначално била транспортирана до болницата в гр. Д., а впоследствие била приета за операция във Военномедицинска академия в гр. С. Ж. пръв видял ищцата в Д. – била в Спешно отделение, на системи, имала подутина на лицето, едното й око било затворено – личало си, че има нещо счупено в лявата страна на лицето. Трудно говорела, не можела да поема храна. След операцията в С. и изписването й Ж. виждал ищцата в дома й в С. – със съпруга й били приятели и често им гостувал. С. била променена, около месец не излизала на двора, лежала и се оплаквала, че й се вие свят. Работила като шивачка, но след катастрофата виждала предметите двойно и това й пречило на работата. След произшествието имала страх от пътуване с кола.

            Свидетелката К.Д. живее на семейни начала със сина на С.Ц. и сочи, че я видяла за пръв път след катастрофата 4-5 дни по-късно. Почти не можела да стои права, виело й се свят, лявото й око било затворено и подуто, хлътнало навътре около скулата, която била деформирана. След операцията на скулата я изписали от ВМА и докато се лекувала в С., живеела при сина си и свидетелката, които се грижели за нея непрекъснато. Била зле, на легло, не можела да става и да яде нормална храна, а само супи, бульони и течности, едва говорела. Това продължило повече от месец, после започнала постепенно да се оправя, но се оплаквала от болки и от световъртеж – като  направела няколко крачки, веднага й ставало лошо и се оплаквала, че започва да вижда двойно. Тъй като била шивачка по професия, проблемите със зрението й пречили – първоначално се върнала на работа, но се наложило да си вземе болнични, тъй като не можела да работи.

Видно от представените с и.м. фактури и фискални бонове, ищцата удостоверява следните разходи за лечение на причинените й при ПТП телесни увреждания, за които в.л. по назначената СМЕ сочи, че са били наложителни с оглед проведеното лечение и правилното протичане на възстановителния процес :

- 18.24 лева, платени на 19.06.2018 год. по фактура № **********/19.06.2018 год., издадена от „М“ ООД, за закупуване на лекарства – селеногин и ноотропил;

- 45 лева, платени на 19.06.2018 год. по фактура от същата дата, издадена от „А“, за извършване на електроенцефалография;

- 11.22 лева, платени на 19.06.2018 год. по фактура № **********/19.06.2018 год., издадена от „Г“ ООД, за закупуване на лекарства – стрезам капсули;

- 57 лева, платени на 19.06.2018 год. по фактура № **********/19.06.2018 год., издадена от ВМА МБАЛ – С., за извършване на кръвни изследвания;

- 40 лева, платени на 19.06.2018 год. по фактура № **********/19.06.2018 год., издадена от „М“ ООД, за извършен преглед при невролог;

- 1 380 лева, платени на 20.06.2018 год. по фактура № **********/20.06.2018 год., издадена от „Е“ ЕООД, за закупуване на титаниев винт и плака;

- 11.60 лева, платени на 22.06.2018 год. по фактура № **********/22.06.2018 год., издадена от „СБАЛ по ЛЧХ“ ЕООД, за заплатена потребителска такса и

- 30.54 лева, платени на 22.06.2018 год. по фактура № **********/22.06.2018 год., издадена от „Е“ ЕООД, за закупуване на лекарства – тобрадекс и аугментин,

всички разходи на обща стойност 1 593.60 лева.

От представената с молбата от 25.02.2019 год. от пълномощника на ищцата справка от 17.12.2018 год. от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че за МПС с ДК № СО 6981 АК – автобусът, управляван от В.Л.Д. при ПТП, била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № ВG/23/118001531612, валидна от 25.05.2018 год. до 24.05.2019 год., прекратена на 11.09.2018 год., т.е. валидна към датата на ПТП, 15.06.2018 год.

Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С.И.Ц. – вх. № ЦУ99-3383/10.07.2018 год. по описа на З. „О” АД, по същата била образувана ликвидационна преписка, по която с писмо изх. № ЦУ99-3409/11.07.2018 год. ответникът поискал допълнителни документи за разглеждане на претенцията, а с писмо изх. № 16-806/11.10.2018 год. отказал изплащане на обезщетение.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С.И.Ц. – вх. № ЦУ99-3383/10.07.2018 год. по описа на З. „О” АД, по която ответникът отказал плащане с писмо изх. № 16-806/11.10.2018 год. – на следващия ден след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на описаното с и.м. ПТП са били субективните действия на водача на автобуса марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с ДК № СО 6981 АК В.Л.Д. – същият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил навлязъл в лентата за насрещно движение и съответно причинил сблъсъка с насрещно движещия се лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“, управляван от В.С.В. Експертизата е категорична, че сблъсъкът е бил непредотвратим за водача на автомобила „Алфа Ромео“ – във връзка с възражението по отговора на и.м. за съпричиняване на вредоносния за ищцата резултат от действията на това трето лице.

Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищцата – контузия на главата, съпроводена с лекостепенно мозъчно сътресение, счупване на лявата ябълчна /зигоматечна/ кост, контузия, съпроводена с кръвонасядане и травматичен оток на меките тъкани около лявото око, са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП – водачът на автобуса В.Л.Д.. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само че не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач /чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП/. Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни увреждания и впоследствие настъпилите при нея болки и страдания, травматичен шок и търпени битови неудобства в хода на възстановителния процес.

            По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че за автобуса марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с ДК № СО 6981 АК, участвал в ПТП, управляван от деликвента В.Л.Д., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № ВG/23/118001531612, валидна от 25.05.2018 год. до 24.05.2019 год., прекратена на 11.09.2018 год., т.е. валидна към датата на ПТП, 15.06.2018 год.

Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ  – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на болки и страдания, физически и психически дискомфорт и битови неудобства, понесени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищцата е била на 55 години, като с оглед естеството на получените от нея наранявания може да се очаква пълно възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключенията по назначените СМЕ и КСМАТЕ, неоспорени от страните, са категорични. Следва да се отчете, че търпените от ищцата физически болки и страдания са били с голям интензитет към момента на получаване на уврежданията и са намалели със спадането на травматичния оток и напредване на възстановителните процеси – в рамките на около 30-35 дни. След приключване на възстановителните процеси и понастоящем ищцата не следва да изпитва болки.

От друга страна, съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви показанията на свидетелите И.Г.Ж. и К.А.Д., които сочат, че след оперативната интервенция и по време на престоя й в къщи Ц. се оплаквала от световъртеж и от проблеми със зрението – виждала двойно, а това й създавало не само физически и психически дискомфорт, но и проблеми в работата й като шивачка. Независимо, че СМЕ сочи, че в приложената по делото медицинска документация няма данни по време на болничния престой да са отразени зрителни смущения при ищцата, поради което не е била консултирана с офталмолог, в отговор на зададени от пълномощника на ищцата въпроси в с.з. вещото лице сочи, че вследствие на травмата и тъканния оток на клепачите и околоочните рехави тъкани може да настъпи смущение в зрението и то най-вече като двойно виждане, особено ако се притисне очния нерв от отока на тези тъкани.

В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на причинените на Ц. увреждания налагат и определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 20 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която със своето бездействие да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат – като е пътувала в автобуса без поставен обезопасителен колан. По делото бе установено по несъмнен начин, че действително Ц. е била без поставен предпазен колан към момента на ПТП, но защото в автобуса не е имало монтирани такива на пасажерските места – горното е видно от показанията на водача Д., които съдът кредитира и които не влизат в противоречие със заключението на КСМАТЕ, че минималният опционен пакет на автобус „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ” включва оборудвани с триточкови обезопасителни колани седалки за водача и пасажерите. Свидетелят Д. категорично установява, че предпазни колани в автобуса са били монтирани допълнително – след катастрофата.

Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани – с изключение на лицата, изчерпателно изброени в ал.2, след които не попада ищцата. Автобусът, в който Ц. е пътувала, е МПС от категория М2 /с повече от 8 места без това на водача, с тегло по-малко от 5 тона/, но същият нито е бил оборудван с обезопасителните колани, нито към момента на ПТП е имало нормативно задължение за оборудването му с такива. Разпоредбата на чл.7б, ал.2 от Закона за автомобилните превози, която за пръв път въвежда горното нормативно изискване, е обнародвана в ДВ, бр.80/28.09.2018 год. или след датата на процесното ПТП, 15.06.2018 год.

Върху сумата от 20 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 11.10.2018 год. – деня, следващ изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Искът по чл.409 от КЗ следва да се отхвърли в частта му за претендирания с и.м. период за заплащане на законна лихва от 15.06.2018 год. до 10.10.2018 год.

Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищцата разходи за лечение на причинените й увреждания при горното ПТП, е изцяло доказан по основание и размер, поради което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1 593.60 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, 26.10.2018 год., до окончателното й заплащане. По делото по несъмнен начин бяха установени както вида и размера на направените от ищцата разходи за лечение вследствие на причинените й телесни увреждания, така и обстоятелството, че същите са в причинна връзка с нанесените й травми – извършването им е било наложително с оглед лечението на същите.

Искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен до размер от 7.08 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата, като се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 58.46 лева. Претенцията на ищцата е за заплащане на мораторна лихва, дължима върху главницата от 1 593.60 лева, общият размер на направените разходи за лечение, за период от датата на извършване на всеки разход /периода от 19.06.2018 год. до 22.06.2018 год./ до датата на подаване на исковата молба, 26.10.2018 год. Както обаче бе посочено по-горе, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, т.е. след 10.10.2018 год., като лихвата върху главницата от 1 593.60 лева за периода 11.10.2018 год. – 26.10.2018 год. възлиза на 7.08 лева; същата бе изчислена от съда с помощта на електронния калкулатор на http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение № 552/09.11.2018 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете – ДТ в размер на 913.74 лева /таксата по уважения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД е в размер на 50 лева/, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 800 лева – възнаграждения на в.л. по СМЕ, СПЕ и КСМАТЕ.

            В хода на производството по делото ищцата не е направила разноски и такива не следва да й се присъждат.

Тъй като, видно от представения в с.з. на 19.11.2019 год. договор за правна помощ от 02.04.2019 год., сключен между ищцата и и Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 1 600 лева с начислен ДДС /при минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 21 600.68 лева от 1 413.624 лева с ДДС /, като осъди ответника да заплати тази сума на адвокатското дружество. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания /четири/ и извършените процесуални действия /разпити на свидетели, изслушани заключения по три експертизи и др./.

Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. Тъй като ответникът е направил разноски по делото в размер на 680 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещи лица по КСМАТЕ и за разпит на свидетел с призоваване, то с оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да му заплати сумата от 657.44 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Воден от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ З. „О.– З.” АД, ЕИК ********* да заплати на С.И.Ц. ***,  ул. „Никола Драмалиев“ № 1, с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, физически и психически дискомфорт и битови неудобства, вследствие причинен й травматичен шок и нанесени телесни увреждания – контузия на главата, съпроводена с лекостепенно мозъчно сътресение, счупване на лявата ябълчна /зигоматечна/ кост и контузия, съпроводена с кръвонасядане и травматичен оток на меките тъкани около лявото око, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 15.06.2018 год. на второкласен път № 62 /гр. Д. – гр. С./, при км 59+300, по вина на В.Л.Д. с ЕГН ********** – водач на автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с ДК № СО 6981 АК, със застрахователна полица № ВG/23/118001531612 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.05.2018 год. до 24.05.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2018 год.  до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева /петдесет хиляди лв./ и предявения иск по чл.409 от КЗ в частта му заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за претендирания период от 15.06.2018 год. до 10.10.2018 год.

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ З. „О.– З.” АД, ЕИК да заплати на С.И.Ц. ***, с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 1 593.60 лева /хиляда петстотин деветдесет и три лв. и шестдесет ст./, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за лечение на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.409 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД З. „О.– З.” АД, ЕИК да заплати на С.И.Ц. ***, ул. „Никола Драмалиев“ № 1, с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 7.08 лева /седем лв. и осем ст./, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 1 593.60 лева за периода от 11.10.2018 год. до 26.10.2018 год., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 58.46 лева /петдесет и осем лв.и четиридесет и шест ст./.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК З. „О” АД, ЕИК да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 713.74 лева /хиляда седемстотин и тринадесет лв. и седемдесет и четири ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА З. „О.– З.” АД, ЕИК да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ, сумата от 1 600 лева /хиляда и шестстотин лв./ с начислен ДДС, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК С.И.Ц. ***, с ЕГН **********, да заплати на „О” АД, ЕИК сумата от 657.44 лева /шестстотин петдесет и седем лв. и четиридесет и четири лв./, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :