Р Е Ш Е Н И Е
Номер 234
Година 04.06.2020 Град
Пловдив
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На двадесети май Година две хиляди и двадесета,
В публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При Секретар РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 233 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ във вр. с чл.270 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Г.П.Б. ЕГН ********** *** иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответниците „РОМЕКС КАР“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* гр.Благоевград и синдика на дружеството А.Л.А., че има вземане в общ размер от 1 839.65лв., представляващо трудови възнаграждения по Трудов договор № 0027 от 17.09.2015г., сключен между страните, и Допълнително споразумение № 1 от 18.09.2015г. към него, от които 270.78лв. неплатено трудово възнаграждение за м.10.2015г., ведно със законна лихва от 01.11.2015г. до окончателно плащане; 252.28лв. неплатено трудово възнаграждение за м.11.2015г., ведно със законна лихва от 01.12.2015г. до окончателно изплащане; 552.96лв. неплатено трудово възнаграждение за м.12.2015г., ведно със законна лихва от 01.01.2016г. до окончателно изплащане; 552.96 лв. неплатено трудово възнаграждение за м.01.2016г., ведно със законна лихва от 01.02.2016г. до окончателно изплащане и 210.67лв. неплатено трудово възнаграждение за м.02.2016г., ведно със законна лихва от 01.03.2016г. до окончателно изплащане.
Твърди, че е сключил трудов договор и анекс към него с ответното дружество, по който е работил. Договорът е регистриран в ТД на НАП Пловдив и в НОИ – Пловдив. Има неплатени трудови възнаграждения общо от 1 839.65лв. Дружеството е с открито производство по несъстоятелност, което е било спряно и след това възобновено. Предявил е вземането пред съда по несъстоятелност, но синдикът не го е приел и го е включил в списък на неприети вземания, обявен на 21.12.2017г., с основание – изтекли срокове за предявяване и непредставени доказателства. Подал е възражение пред съда, по образуваното чтд № 799/2017г. възражението е оставено без уважение. Твърди, че вземането е за трудово възнаграждение, във ведомостите фигурира като неплатено възнаграждение, поради което е следвало синдикът да го включи в списъка на служебно приети вземания по чл.687 от ТЗ, което не е сторил. За изготвянето на тези списъци не е необходимо предявяване на вземането, нито спазване на срокове за предявяване на вземания. Вземането е възникнало преди обявяване на дружеството в несъстоятелност. Синдикът не е извършил проверка в счетоводството на несъстоятелния длъжник, нито в НАП, където са налице писмени данни за начисляване на дължимите му суми. Вземането подлежи на служебно приемане и за него срокове за предявяване не текат, а дори това да е така, производството по несъстоятелност е било спряно и след възобновяването му е подадена молба за предявяване на вземанията в срока по чл.688 от ТЗ.
Уточнява, че трудовото правоотношение е прекратено, за което е представил заповед. Твърди, че за исковия период е полагал труд, който не е заплатен. Участвал е и в групите по функционално – стойностни анализи. Отделно е участвал в разработването на изделия, предназначени за източноевропейския пазар. След откриване на производството по несъстоятелност с решение от 15.10.2015г. трудовото правоотношение не е прекратено от синдика и договорът е продължил действието си до прекратяването му през 2016г. Според представените към ИМ ведомости сумите не са изплатени и получени, защото ведомостите не са подписани. Търговската дейност на дружеството не е прекратена до 06.10.2016г., когато е обявено в несъстоятелност, и през този период е продължавало дейността си. Ангажира доказателства
Ответното дружество намира иска за допустим и основателен. Признава, че посочените суми са начислено, но незаплатено трудово възнаграждение за периода м.10.2015г. – м.01.2016г. Признава, че ищецът е полагал труд през този период. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед, получена от служителя, поради неплащане на трудови възнаграждения. След като е предвидено, че трудовите възнаграждения се изплащат лично на работниците/служителите по ведомост или срещу разписка или по писмено искане се превежда по банков път, а в представените ведомости няма положени подписи, то се удостоверява неплащане на сумите. Признава, че сумите не са изплатени. Счита, че вземането е следвало да се приеме и включи в списъка по реда на чл.687 ТЗ. Уточнява, че след постановяване на решението от 15.10.2015г. дружеството продължава дейността си и договорът на ищеца е изпълняван. Вземанията на ищеца след 15.10.2016г. са нововъзникнали вземания и няма срок за предявяването им. Признава, че фактически дружеството е имало дейност до 06.10.2016г. Има неизплатени трудови възнаграждения поради финансови затруднения. Ангажира доказателства.
Синдикът на дружеството също намира иска за допустим и основателен. Признава съществуването на трудовия договор и анекса към него като посочва, че при справка в НАП се потвърждава, че за него е подадено уведомление. След откриване на производството по несъстоятелност с решение от 15.10.2015г. трудовото правоотношение не е прекратено от синдика и договорът продължава действието си докато е бил прекратен с нарочна заповед. Следвало е вземанията да бъдат приети от синдика служебно. Според приложените ведомости трудовото възнаграждение е начислено, но неплатено, защото няма подпис на работника, а поради откриване на производството по несъстоятелност не е имало как да бъдат заплатени. Също поддържа, че вземанията на ищеца след датата на откриване на производството по несъстоятелност 15.10.2015г. са нововъзникнали за това производство и за предявяването им няма срокове, поради което не могат да се считат погасени на това основание. Дружеството не е било с прекратена дейност до 06.10.2016г.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като съобрази наведените от страните доводи и възражения, прие за установено следното:
С доклада по делото е констатирана допустимост на исковете: ответното дружество е с открито производство по несъстоятелност с Решение № 555 от 15.10.2015г. на ПОС по т.д.н. № 639/2014г., вписано в ТР на 20.10.2015г., и е обявено в несъстоятелност с Решение № 399 от 06.10.2016г. по същото дело, вписано на 11.10.2016г. На 21.12.2017г. е обявен списък на предявени неприети вземания, в който фигурира претенцията на ищеца. С Определение № 575 от 13.03.2019г. на съда по несъстоятелност /т.д.н. № 639/2014 ПОС/ списъкът от 21.12.2017г. е одобрен като по ч.т.д. № 799/2017г. подаденото от ищеца възражение против списъка на предявени неприети вземания е отхвърлено. Определението на съда е обявено в ТР на 14.03.2019г. Исковата молба е подадена в съда по пощата на 21.03.2019г., което е в 14 – дневния срок по чл.694 ал.6 от ТЗ.
Касае се за иск, предявен от лице по смисъла на чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ – кредитор с предявено неприето вземане, направил в срок възражение против списъка, което не са уважили. Искът е подаден в законовия 14 – дневен срок. Поради тези обстоятелства искът е допустим, а разгледан по същество – частично основателен.
Ищецът представя Трудов договор № 0027 от 17.09.2015г., сключен между него и несъстоятелното дружество, според който е назначен на длъжност организатор производство – трета категория труд, техници и други приложни специалисти, в производство на подемно – транспортни машини, за неопределено време, с основно месечно трудово възнаграждение от 600лв., на непълно работно време, с намалена продължителност, при едночасов работен ден при петдневна работна седмица, като постъпва на работа, считано от 18.09.2015г. С Допълнително споразумение № 1 от 18.09.2015г. към трудовия договор е уточнено работното време от 16.00 часа до 17.00 часа. Договорът и анексът имат подпис и печат на работодател, на завеждащ личен състав и главен счетоводител, и на работника/служителя.
Със Заповед № 31 от 29.01.2016г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.02.2016г., на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ – поради намаляване обема на работа, и е наредено изплащане на обезщетение за неползван отпуск.
Представят се разчетно – платежни ведомости за месеците октомври, ноември и декември 2015г. и януари и февруари 2016г., с подпис и печат на управител и подпис на съставител, в които ищецът фигурира под № 5 с персонален № 74. В тях са начислени възнаграждения по период и размер така, както се претендират с исковата молба. Във ведомостите няма поставен подпис за получаване на сумите от работника/служителя, поради което се налага извода, че сумите не са изплатени. Във ведомостите за всеки един месец възнаграждението на ищеца е посочено чрез всички включени и начислени компоненти – месечна заплата, ДМТВТСПО – стаж и опит, сума за облагане с ДОД, осигурителни вноски работодател, основен работодател осигурен, посочени са всички удръжки, данък общ доход и сума за получаване. За месец октомври е посочено ползване на болнични за сметка на работодателя.
Ищецът е включен в представеното от работодателя Удостоверение № 3 на неизплати заплати на работници и служители за периода октомври 2015г. – октомври 2016г.
От изисканите справки от НАП – ТД на НАП Пловдив се потвърждава, че за периода 17.09.2015г. – 01.02.2016г. ищецът има регистриран трудов договор с ответното несъстоятелно дружество „Ромекс Кар“ ЕООД с вид осигурен 04 – работещ по втори или допълнителен трудов договор, с основна заплата 600лв. За този период ищецът е бил осигурен за всички осигурителни социални рискове при един основен работодател /код 01/ - при „Балканкар – Мизия“ АД с основна заплата 2 400лв.
Представената информация от НАП за подадена от работодателя информация на електронен носител сочи, че работодателят е подавал своевременно информация за ищеца по процесния трудов договор в момента на изпълнението му през 2015г. и 2016г. Електронните справки са подавани по дати от месеците, следващи месеца, в който е полаган труда. Като съставени в периода, за който се претендират възнагражденията, съдът им дава вяра и ги кредитира.
Потвърждава се, че за исковия период от септември 2015г. до януари 2016г. на ищеца са начислявани ежемесечно възнаграждения като месечен облагаем доход за положен труд от 10 часа през октомври 2015г. и 11 часа през ноември 2015г., върху който работодателят е начислил и внесъл осигуровки. Сумите съответстват на информацията в представените по делото ведомости. За декември 2015г. и за януари 2016г. в подадените справки е посочено, че има начислен месечен облагаем доход на лицето, но не е посочено, че има внесени осигуровки върху осигурителен доход и брой дни/часове положен труд. Това записване съответства на счетоводната практика да се подават справки в този вид когато работодателят има парични затруднения и не внася осигуровките, а отлага внасянето им за бъдещ период, но посочва какъв осигурителен доход е начислен на лицето. Има кореспонденция с обстоятелството, че дружеството вече е било обявено в неплатежоспособност.
Сумите по справката на НОИ кореспондират на сумите по представените ведомости, поради което съдът дава вяра на тези писмени документи.
От показанията на изслушания св.Р.Г.С., които съответстват на писмените документи по делото, последователни и логични са, поради което съдът им дава вяра, се установява, че ищецът е полагал труд в „Ромекс Кар“ ЕООД, тъй като както за исковия период, така и преди това свидетелят, при посещение в дружеството при изпълнение на свои служебни задължения, го е виждал и пак по повод работата си знае, че Г.Б. е участвал в групи за функционален стойностен анализ.
При съвкупната преценка на така обсъжданите писмени и гласни доказателства съдът приема, че ищецът е работил по допълнителен трудов договор /външно съвместителство/ по смисъла на чл.111 от КТ при ответното дружество като за периода от сключване на договора 18.09.2015г. до прекратяването му 01.02.2016г. е изпълнявал трудовите си функции. За този период му е начислявано, според подписания договор и на осн. чл.260 от КТ, трудово възнаграждение, което не е изплатено, съгласно представените ведомости, и се дължи в заявения размер за месеците октомври, ноември и декември 2015г. и януари 2016г., а за февруари 2016г. се дължат 210.67лв. начисленото обезщетение за неползван отпуск, съгласно представената ведомост и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Според чл.270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Представените договори не съдържат клауза как ще се плаща заплатата, поради което вземането на ищеца има падеж, посочен в закона – до края на всеки месец за месеца, през който се полага труд. Това означава, че от първо число на следващия месец работодателят е в забава за трудовото възнаграждение на работника. Ищецът претендира обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва, което е основателно и ще се присъди.
Нормата на чл.687 ал.1 от ТЗ указва, че вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания, което означава, че тези вземания не се предявяват по правилата на чл.685 и чл.688 от ТЗ – с писмена молба пред съда по несъстоятелността, в срок от три месеца от датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в ТР. А означава, че не подлежат на предявява, а на служебно приемане от синдика в този нарочен списък на приети вземания: както вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, така и след тази дата, тъй като чл.687 ал.1 от ТЗ говори за вземания, произтичащи от действащи и прекратени трудови договори към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В тази връзка основателно ищецът сочи, че вземането му не подлежи на предявяване, а на служебно вписване и приемане. При пропуск на синдика да стори това няма законова пречка във всеки един момент, до одобряване на сметките за разпределение и изчерпване на средствата в МН, работникът или служителят с молба до съда да поиска да бъде включен в списъка по чл.687 от ТЗ. Това е така, тъй като нормата на чл.687 от ТЗ е с императивен характер, защото цели защита и охрана интересите на уязвима група кредитори – работниците и служителите. Поради това и чл.639 от ТЗ сочи, че кредиторите, чийто вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност /каквито са част процесните вземания/, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане, се удовлетворяват по реда на чл.722 ал.1 от ТЗ. Най – често след откриване на производството по несъстоятелност такива кредитори са работниците и служителите, когато с решението по чл.630 от ТЗ не е прекратена търговската дейност и търговецът я продължи под надзора на синдика до постановяване на решение по чл.711 от ТЗ. Също така при разпределение на сумите по реда на чл.722 ал.1 от ТЗ, от ред четвърти в т.4 са вземанията на работните, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а в ред седми по т.7 са тези, възникнали след тази дата. Тези привилегировани редове са израз на защитата, дадена на работниците и служителите като кредитори на несъстоятелността.
С оглед горното съдът приема, че ищецът доказва исковете си по основание и размер.При този изход на делото, на основание чл.78 ал.6 във вр. с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, на съда се дължи ДТ за уважените искове в размер на 73.59лв., която следва да се възложи за плащане от ответника.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ по отношение на „РОМЕКС КАР“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* гр.Благоевград, ул. „Астра“ № 10, и синдика на дружеството А.Л.А. ****, че ищецът Г.П.Б. ЕГН ********** ***, има вземане в общ размер от 1 839.65лв., представляващо трудови възнаграждения по Трудов договор № 0027 от 17.09.2015г., сключен между страните, и Допълнително споразумение № 1 от 18.09.2015г. към него, от които 270.78лв. неплатено трудово възнаграждение за м.10.2015г., ведно със законна лихва от 01.11.2015г. до окончателно плащане; 252.28лв. неплатено трудово възнаграждение за м.11.2015г., ведно със законна лихва от 01.12.2015г. до окончателно изплащане; 552.96лв. неплатено трудово възнаграждение за м.12.2015г., ведно със законна лихва от 01.01.2016г. до окончателно изплащане; 552.96 лв. неплатено трудово възнаграждение за м.01.2016г., ведно със законна лихва от 01.02.2016г. до окончателно изплащане и 210.67лв. неплатено трудово възнаграждение за м.02.2016г., ведно със законна лихва от 01.03.2016г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „РОМЕКС КАР“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* гр.Благоевград, ул. „Астра“ № 10, да плати на ПОС по бюджетна сметка на съда на осн. чл.78 ал.6 във вр. с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ДТ за уважените искове в размер на 73.59лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: