НОХД 4040/2014г. - Пловдивски
районен съд - VIII наказателен състав МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Г.Г.А., роден на *** год. в ***., живущ ***, ***,
български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********
е повдигнато обвинение за това, че на в
това, че през месец февруари 2009г. в ***., при условията на продължавано
престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които е владеел:
-
през месец
февруари 2009 г.
лек автомобил марка „БМВ” модел „320І”, кабрио, с рег. № ****, на стойност
48 895,75 лв., собственост на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД – клон Пловдив;
-
на 13.02.2009 г.
лек автомобил „Мерцедес”, модел „ML320 CDI”, с
рег. № ***, на стойност 58 674,90 лв., собственост на „ХИПО АЛПЕ –
АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ЕООД – клон Пловдив,
всички на обща стойност 107 570, 65 лева, които е
владеел, като обсебването е в големи размери, което е престъпление по чл.206,
ал.3 във връзка с ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане с наказателния процес е
предявен граждански иск от пострадалото „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг” ЕООД
гр.София чрез процесуалния му представител юрк.Е.Н. в размер на 58 674,90
лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, за
което подс.А. е предаден на съд, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считана от датата на извършване на деянието, а именно 13.02.2014г. до
окончателното й изплащане.
Представителят на Районна
прокуратура - Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, които счита
за доказани по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае
подсъдимият А. за виновен в извършване на деянието, за което е даден на Съд, като
му наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, което същият да
изтърпи при първоначален Строг режим в затвор или затворническо общежитие от
открит тип.
Подсъдимият Г.Г.А., редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание, признава се за виновен по така повдигнатото му обвинение, съжалява
за стореното и чрез назначения му за служебен защитник адв.К. моли Съдът ако го признае за виновен да му наложи наказание в размер на 6 месеца „лишаване
от свобода”.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:
Досъдебно производство – дознание № 215/2009 г. по
описа на отдел „Икономическа полиция”
при ОДМВР – ***. е образувано и водено срещу
Г.Г.А. *** за престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
Г.Г.А. е роден на *** год. в ***, живущ ***, ***,
български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
С договор за финансов лизинг №********* от 13.08.2008
г. /лист 98-100/, сключен между „ХИПО АЛПЕ – АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ЕООД – клон
Пловдив, в качеството му на лизингодател и „Братя *** – консултации и
инвестиции” ЕООД, представлявано от св. Б.К., в полза на св. К. бил предоставен
лизингов обект – лек автомобил „Мерцедес”, модел „ML320 CDI”, с рег. № ***. С приемо-педавателен протокол от
същата дата /лист 101/ автомобилът бил предоставен във владение на дружеството
– лизингополучател. Към датата на сключване на посочения договор управител на
дружеството – лизингополучател била св. В.Б. – майка на съпругата на св. К., а
представител на дружеството –лизингодател – св. С.Г..
На 20.05.2008 г., между св. Н., като собственик и
управител на ЕТ „ММ – Д.Н.” и „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД – клон Пловдив,
представлявано от П.М., бил сключен договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство №83264/20.05.2008 г. с предмет лек автомобил марка „БМВ”
модел „320І”, кабрио, с рег. № ****, /дружеството – лизингодател към този
момент се представлявало от св. Д.Д., който бил упълномощен за тази цел с
пълномощно от П.М. – лист 72/. Първоначално св. Н. възнамерявал да ползва за
себе си превозното средство, а впоследствие да го изложи за продан в собствения
си автосалон, находящ се в ***., на бул. „Източен” №10, в близост до стадион
„Христо Ботев”. По това време, за да помага на св. Н., в автосалона се намирал
св. В.Ц..
На 08.12.2008
г. св. Х. представил на св. Н. подсъдимият Г.А., който проявил интерес към
превозното средство и изявил желание да закупи същото за своя шофьор – св. Р.
Райков /св. Х. познавал подс.А. чрез свой познат – св. М.Б./. Първоначално
уговорката между подс.А. и св. Н. била подсъдимият да заплати сума от 15000
лева като първоначална вноска за автомобила, а впоследствие да встъпи в
изпълнение на задълженията на св. Н., като лизингополучател към банковата
институция, лизингодател по договора - „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД – клон Пловдив.
Подсъдимият А. заявил, че е в състояние да предостави сума в размер на 3500
евро, като до 31.01.2009 г. обещал да предостави в полза на св. Н. сумата в
размер на 8000 лева, след което да встъпи в изпълнение на задълженията по
сключения договор за лизинг. На посочената дата /08.12.2008 г./ подс.А. предал
сумата от 3500 евро в полза на св. Н. срещу което получил в свое владение
превозното средство, документите и ключовете за него. За връзка, подс.А.
оставил на св. Н. телефона на св. Райков, който присъствал по време на
проведения разговор. На 31.01.2009 г. подс.А. не предоставил на св. Н.
уговорената по-рано между тях сума, нито върнал превозното средство във владение
на св. Н., като настоятелно убеждавал същия, че ще се издължи, след като
отминат неговите финансови затруднения. На 10.02.2009 г. подс.А. посетил
автосалона на св. Н. сам, като му обяснил, че поради ревизии на фирмата му,
нямал възможност да оперира свободно с банковата си сметка, за да си набави
оттам парични средства, които да плати на св. Н.. По време на тази среща подс.А.
се поинтересувал дали св. Н. е в състояние да му намери подходящо превозно средство за негов
приятел, който желаел да направи подарък на своята приятелка, и в тази връзка
интересът на подс.А. бил ангажиран от автомобила на св. К. - „Мерцедес”, модел
„ML320
CDI”, с рег. № ***. Св. Н. обяснил на подс.А.,
че ако желае да се сдобие с този автомобил, първоначално следва да заплати за него сумата от 20000 лева, а
впоследствие да започне да изплаща неговия лизинг, но преди това двамата
следвало да уредят отношенията помежду си, съществуващи по отношение на
автомобила марка „БМВ”. На 13.02.2009 г. подс.А. пристигнал в автосалона,
придружаван от св. С.Б., като обяснил на св. Н., че желае да вземе превозното
средство, за да го покаже на свой приятел в *** и, ако това лице прояви
интерес, подс.А. щял да плати първоначалната вноска за автомобила. Подсъдимят А.
обяснил на св. Н., че в момента не разполага с документ за самоличност и
евентуалните документи за автомобила следвало да бъдат оформени на името на св.
Б., която обаче, отказала да подписва каквото и да било. Същия ден по-късно
подс.А. позвънил на св. Н., като го уведомил, че намерил своята лична карта и
изявил желание да получи автомобила, за да го покаже на своя приятел в ***.
Малко по-късно този ден подс.А. пристигнал в автосалона и предоставил на св. Н.
сумата от 5000 лева за другия лек автомобил марка „БМВ”. Поведението на
обвиняемия създало впечатление у св. Н., че той щял да се прояви като коректен
платец по отношение на автомобила марка „БМВ”, поради което св. Н. се съгласил
да му предостави автомобила марка „Мерцедес”, модел „ML320 CDI”, № ***. За своята собствена сигурност св. Н. написал
саморъчна разписка /лист 70/, върху която направил и ксерокс копие на личната
карта на подс.А., като, според нея, превозното средство се предоставяло в полза
на обвиняемия за срок от 10 дни, след изтичането на които обвиняемият следвало
да върне автомобила във владение на св. Н.. Тази разписка подс.А. подписал
саморъчно, като я датирал и добавил в нея трите си имена. Същата е била
приобщена към доказателствата по делото посредством протокол за доброволно
предаване /лист 69/. След изтичане на уговорения срок подс.А. не се появил,
респективно не върнал автомобила във владение на св. Н..
По отношение на двете превозни средства е била
изготвена автооценъчна експертиза /лист 119-123/, съгласно която към
инкриминираната дата средно пазарната стойност на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ML320 CDI” възлиза на сумата от 58674,90 лева, а тази на лек
автомобил марка „БМВ” модел „320І”, кабрио, възлиза на сумата от 48895,75 лева.
Общата стойност на инкриминираните превозни средства възлиза на сумата от
107 570, 65 лева, която обуславя квалификацията на деянието като извършено
в „големи размери”.
С поведението си подс.А. е реализирал от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъпнието по чл.206 ал.3
вр.ал.1 от НК, като получил в свое владение инкриминираните превозни средства,
въз основа на определено правно основание /съществуващите между него и свидетелите
Н. и К. отношения/, като впоследствие не върнал вещите в тяхно владение,
въпреки нарочно направените в този смисъл уговорки помежду им. Това поведение
подс. А. реализирал по отношение и на двете превозни средства, в непродължителен
времеви период при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на
вината – пряк умисъл, при което последващото деяние се явило от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото го, а цялата престъпна дейност
на подс.А. – като продължавана такава, извършена при условията на чл.26 ал.1 от НК.
Престъплението е извършено от подсъдимия
Г. Г.А. при наличието на пряк умисъл с
целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните последици от тях
и е искал тяхното настъпване.
При определянето вида и размера на
наказанието , което следва да му бъде наложено, съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца,
така и за възпиращото и предупредително въздействие спрямо останалите членове
на обществото, настоящата инстанция намира, че на подсъдимия Г.Г.А. следва да
му бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК. Най-справедливо би било да му бъде
определено наказание в размер 3 /три/ години лишаване от свобода. Размерът на това
наказние е съобразен с вида и тежестта на престъплението, реализирано от
подсъдимия, предвид цифровото изражение на присвоеното имущество. На основание чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият А.
следва да бъде лишен и от правото да упражнява професия или дейност свързана с
материална отчетност за срок от 3 /три/ години, считан от датата на влизане на
присъдата в законна сила.
Съдът намира , че целите на посочените по-горе
превенции биха се постигнали в тяхната пълнота ако на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено изтърпяването на наказание от три години лишаване от
свобода за срок от пет години, считан от датата на влизане на Присъдата в
законна сила. Съображенията за това са от една страна чистото съдебно минало на
подсъдимия към момента на осъществяване на престъплението/ впоследствие спрямо
него е постановена осъдителна присъда по НОХД 754/2013г. по описа на РС Варна
влязла в законна сила на 04.03.2013г./ , за което е даден на Съд, а от друга
пълните и чистосърдечни самопризнания на подсъдимия и съжалението за стореното.
Що се касае до предявения от пострадалото
дружество„ХИПО АЛПЕ – АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД граждански иск за сумата от 58 674,90
лева , то настоящата съдебна инстанция намира , че същият е доказан както по
основание , така и по размер , поради което следва да бъде уважен изцяло, като
подсъдимият А. следва да заплати на гражданския ищец посочената по- горе сума,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, за което
е признат за виновен в настоящата присъда, ведно със законната лихва върху сумата
от 58 674,90 лв., считана от 13.02.2009г. до окончателното й изплащане.
Тъй като с виновното си поведение подс. Г.А. е станал
причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189
ал.3 от НПК следва да заплати сумата от 2 347 лева, представляваща 4%
Държавна такса върху уважения граждански иск, както и направените по делото
разноски в размер на 40 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр.Пловдив.
Причини
за извършване на престъплението – ниска правна култура и стремеж към лично
облагодетелстване по престъпен начин.
По тези свои съображения, Съдът постанови и присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: ТМ