О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12.09.2023г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
като
разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
частно
търговско дело № 130 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 390 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 364 а от Кодекса на търговското корабоплаване и чл. 3 и чл. 2
от Международна конвенция за арест на кораби, 1999г.
По молба на „ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД“, регистрирано в Малта под № С45518, със седалище
ул. „Сейнт Кристофър Стрийт“ № 54, VLT1462, гр. Валета, Малта, с адрес: ул. ”Олд Бейкъри”
№ 198, VLT
1462, гр. Валета, Република
Малта, със съдебен адрес:***, п. к.***, Адвокатско дружество „В. и Ко“, е допуснато обезпечение на
бъдещ иск срещу „ЛИВИА
МАРИН СЪРВИС” ООД (Livia Marine Service Ltd), Израел, регистрирана под номер ********* в Регистъра
за дружествата към МП на Израел, адрес: ул. „Хабкук“ 3, Рамат Ган, пощенски код
5223303, с
агент в Република България: “Петромар“ АД, гр. Варна, ул. Цар Симеон 1-ви 32.
Допуснатото обезпечение е арест на м/т
„БАДР” („BADR”),
IMO № 93546426 /с евентуално променено наименование на
„БДИН“, с флаг Панама и „МИРИАМ Б“, с флаг Израел/, 61 342 БТ, 35 396
НТ, намиращ се в пристанище Бургас, което обезпечение е по предявен морски иск по смисъла
на Международна конвенция за арест на кораби, 1999г.,
а именно иска за спор за собственост на въпросния кораб.
Съдът отбелязва, че
към настоящия момент допуснатата обезпечителна мярка е действаща. По делото е
изискана и постъпила информация от Софийски градски съд на лист 760 от делото,
че няма постановено окончателен акт по предявената претенция за собственост на
кораба, по който е образувано гр. дело № 3787/2020г. по описа на този съд. Така
предявената претенция представлява морски иск за собственост на кораба, който е
арестуван като обезпечителна мярка, обезпечаваща този морски иск.
С оглед сигнал на
едно трето за съдебното производство лице, постъпил под рег. № 261880 от
17.07.2023г., в който сигнал се твърди, че арестуваният кораб е в лошо
експлоатационно състояние и представлява опасност за екологията на Бургас, тъй
като може да предизвика екологична катастрофа, съдът е препратил сигнала на
компетентния по отношение на тези въпроси орган, а именно Изпълнителна агенция „Морска
администрация“, която е извършила съответната проверка на кораба. Съдът следва
да отбележи, че това не е първия сигнал по делото, съдържащ твърдения за опасно
техническо състояние на кораба. По повод на такова твърдение на ответника по
делото „ЛИВИА
МАРИН СЪРВИС” ООД, направено под рег. № 272524 от 21.12.2021г. /лист 402 от делото/, с
определение № 260055 от 19.01.2022г. съдът е информирал Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ за твърденията за възможна опасност за екологична катастрофа в
резултат на техническото състояние на кораба. В резултат на сигнала до
компетентния орган, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е извършила
проверка на борда на арестувания кораб на 08.11.2021г., като с писмо рег. №
261495 от 23.03.2022г. /лист 543 от делото/ е информирала съда за техническото
състояние на кораба. Констатирано е, че корабът е извън експлоатация поради
изтекли сертификати, застраховки, недействащи устройства и машини на кораба, но
същият не представлява опасност за екологичната обстановка за морето и града.
След постъпилия на 17.07.2023г. нов
сигнал, че корабът представлява опасност за морето и крайбрежието, съдът отново
е сигнализирал Изпълнителна агенция
„Морска администрация“. По повод на изисканата информация от съда, по делото е
постъпила такава от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ с рег. № 262021
от 04.08.2023г. /лист 752-758 от
делото/. Видно от същата, отново е извършен преглед на техническото състояние
на кораба, при който е установено, че някои от техническите системи на кораба
не могат да бъдат установени в какво състояние са, тъй като за тази проверка,
корабът следва да бъде прегледан на сух док в кораборемонтен завод. В
заключението на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се съдържа
предположение, че предвид на невъзможността да изследват технически всички
системи на кораба, може да има причини за безпокойство относно опасност от замърсяване
на морето и града.
Видно от заключението на Изпълнителна
агенция „Морска администрация“, обективирано в писмото с рег. № 262021 от
04.08.2023г. /лист 752-758 от делото/,
както и в по-рано постъпилото писмо рег. № 261495 от 23.03.2022г. /лист 543 от
делото/, задължение на корабособственика, мениджъра на корабособственика и ISM /Международно управление на
безопасността/ оператора на корабособственика е да полагат необходимата грижа
като добър стопанин да поддържат кораба в добро експлоатационно състояние,
включително да снабдят кораба с екипаж, провизии, гориво, вода и резервни
части, да извършат сървей/инспекция, ремонт на кораба, почистване на кораба и
други. Тези задължения на корабособственика произтичат от разпоредбата на чл.
94 от Конвенцията на ООН по морско право задължения на държавата на знамето, която
гласи, че:
1. Всяка държава
осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под
нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера.
2. По-специално, всяка
държава:
а) води корабен регистър,
съдържащ имената на корабите под нейното знаме и техните данни, като се
изключат онези кораби, които поради малките им размери се изключват от
общоприетите международни правила; и
b) осъществява по силата на
вътрешното си право своята юрисдикция върху всеки кораб под нейното знаме и
върху неговия капитан, офицери и екипаж, що се отнася до административните,
техническите и социалните въпроси, засягащи кораба.
3. Всяка държава взема
спрямо корабите под нейното знаме мерките, необходими за осигуряването на
безопасността по море, с оглед по-специално на:
а) конструкцията,
оборудването и годността за плаване на корабите;
b) комплектуването на
корабния екипаж, условията на неговия труд и обучение, като се имат предвид
приложимите международни документи;
с) ползването на сигнали,
поддържането на връзка и предотвратяването на сблъсквания.
4. Тези мерки включват
мерките, необходими, за да се осигури:
а) всеки кораб преди
регистрирането, а по-късно през подходящи интервали от време да бъде
инспектиран от квалифициран корабен инспектор и да има на борда си такива
карти, мореходни пособия и навигационно оборудване, каквито се изискват за
безопасното плаване на кораба;
b) всеки кораб да бъде
поверен на капитан и офицери със съответната квалификация, по-специално в
областта на маневрирането, навигацията, връзката, управлението на корабните
механизми, а екипажът по квалификация и численост да отговаря на типа,
размерите, механизмите и оборудването на кораба;
с) капитанът, офицерите и в
необходимата степен екипажът да бъдат изцяло запознати с приложимите
международни правила по въпросите на опазването на човешкия живот по море,
предотвратяването на сблъскванията, предотвратяването, намаляването и
контролирането на замърсяването на морската среда и поддържането на радиовръзка
и да бъдат задължени да спазват тези правила.
5. Вземайки мерките,
предвидени в т. 3 и 4, всяка държава е длъжна да се придържа към общоприетите
международни правила, процедури и практики и да предприема всичко необходимо,
за да се осигури тяхното спазване.
6. Всяка държава, която има
сериозни основания да предполага, че върху даден кораб не се осъществява
необходимата юрисдикция и контрол, може да съобщи за това на държавата на
знамето. При получаване на такова съобщение държавата на знамето разглежда
случая и според обстоятелствата извършва необходимото за да поправи
положението.
7. Всяка държава започва
разследване, което се води от достатъчно квалифицирано лице или лица, или под
тяхно ръководство, на всеки нещастен случай по море или навигационно
произшествие в открито море с участието на кораб под нейното знаме, който е
причинил смъртта или е нанесъл тежки телесни повреди на граждани на друга
държава или е причинило сериозни вреди на корабите или съоръженията на друга
държава или на морската среда. Държавата на знамето и другата държава си
сътрудничат, когато последната провежда разследване на нещастен случай по море
или навигационно произшествие.
Съдът констатира, че от
представеното по делото постоянно удостоверение за регистрация от IMO /Международна морска организация/
на лист 663 от делото, под № 9356426 е налице действаща регистрация на
арестувания кораб БАДР под знамето/флага на Либия, като корабособственик е
посочен молителя по настоящото дело „ЛИБИАН
НАВИГЕЙТЪР ЛТД“. Видно от писмо от Изпълнителна
агенция „Морска администрация“ с рег. № 262127 от 25.08.2023г., на официалния
адрес на Министерство на транспорта и съобщенията е получено писмо от
администрацията на флага на Гвинея и Бисау, че издаденото временно
удостоверение за регистрация на арестувания кораб под този флаг за периода
19.05.2023г.-19.08.2023г., няма да бъде подновявано. Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ е констатирала в писмото си, че единственият валиден
сертификат за регистрация на арестувания кораб е в Триполи, Либия, с посочен
корабособственик „ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД“.
Отново от информацията, дадена на съда от Изпълнителна агенция „Морска
администрация“, в момента корабът се владее от екипаж на владелеца „ЛИВИА
МАРИН СЪРВИС” ООД.
По делото са постъпили молби от
молителя „ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД“, регистрирано в Малта под № С45518 с рег. №
262026 от 07.08.2023г. и молба с рег. № 262081 от
15.08.2023г. Видно от същите от съда се иска:
1.
Да разреши да бъде дигнат флага на постоянната регистрация на кораба, а именно тази на Либия;
2.
Да разреши на държавата на флага или на нейн представител да постави
свой екипаж на кораба
3.
Да се назначи пазач на кораба, след обсъждане на предложения между
двете спорещи страни за собствеността на кораба по
обезпечения иск;
4.
Да се разреши на държавата на флага да организира необходимите
инспекции чрез призната класификационна организация, като резултатите от същата
да бъда предоставени на съда с предложение за действие
5. Да се даде възможност на спорещите страни да водят преговори по
повод на ареста на кораба.
По делото е постъпила молба от
ответника „ЛИВИА МАРИН СЪРВИС” ООД, с рег. № 262069 от
11.08.2023г. и становище, с рег. № 262211 от 07.09.2023г.
Видно от молбата от 11.08.2023г. се иска съдът да разреши отплаването на арестувания
кораб, респективно да се разпореди на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ да издаде разрешение за отплаване и ремонт на кораба, като
ремонтът бъде извършен от ответника. Иска се изменение на наложената
обезпечителна мярка, като се разреши по друг начин експлоатацията на кораба за
периода на ареста му, който да включва
разрешаване за отплаване за извършване на ремонт на същия.
По така постъпилите молби и искания и с оглед изложената по-горе фактология
съдът намира следното:
-по молбата от ответника „ЛИВИА МАРИН СЪРВИС” ООД, с рег. № 262069 от 11.08.2023г. и становище, с рег. № 262211 от 07.09.2023г.
Исканията
на ответника по съществото
си представляват искане на владеещото арестувания
кораб лице, съдът да му даде разрешение за експлоатацията на кораба за
периода на ареста му, който да включва
разрешаване за отплаване за извършване на ремонт на същия. Искането на ответника
„ЛИВИА
МАРИН СЪРВИС” ООД се базира на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, изречение последно от Международната конвенция за арест на
кораби, 1999г. Видно от цялостната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от цитираната
конвенция, съществува възможност арестуван
като обезпечителна мярка
кораб да бъде освободен от ареста при представяне на гаранция в удовлетворителна форма. Тази
възможност обаче не съществува при допуснато обезпечение на морски иск, в
каквато хипотеза се намираме по настоящото дело. Съдът вече се произнесъл по
такова искане на ответника за отмяна на ареста срещу гаранция, като е отказал
именно позовавайки се на тази разпоредба на закона.
Последното изречение на чл.
4, ал. 1 от Международната конвенция за арест на кораби, 1999г. урежда
възможност при хипотезата на обезпечен морски иск чрез арест на кораб, съдът да
разреши на лицето, в
чието владение се
намира корабът, да продължи да
го използва при предоставяне на достатъчна гаранция от негова страна или да разреши по друг начин да се реши въпроса за експлоатацията му по време на ареста. Следва да се отбележи, че съдът
не давал на „ЛИВИА МАРИН СЪРВИС” ООД разрешение да продължава да
ползва арестувания кораб. Видно от искането на „ЛИВИА
МАРИН СЪРВИС” ООД, това дружество иска разрешение на съда в хипотезата на друг начин да
се реши въпроса с експлоатацията на кораба по време на ареста, като предложения
друг начин, представлява разрешаване на владелеца да отплава с кораба за
неговия ремонт.
Искането на „ЛИВИА
МАРИН СЪРВИС” ООД за даване на такова разрешение следва да бъде оставено без уважение,
тъй като искането за отплаване на кораба за ремонт не касае експлоатацията на кораба и ще представлява по същество освобождаване на
арестувания кораб или отмяна на допуснатата обезпечителна мярка, без да са
налице предпоставки за това.
Отделно от това следва да се има предвид, че по делото няма категорични
доказателства, че арестуваният кораб се нуждае от
ремонт, налагащ неговото отплаване с цел ремонтирането му в корабостроителница.
Съдът намира, че по делото
следва да се предприеме извършването на сървей/инспекция от оторизирана
организация от държавата на флага за сметка на корабособственика, с цел установяване
на състоянието на кораба и въвеждането му в експлоатация.
-
по молбата на „ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД“, регистрирано в Малта под № С45518 с рег. № 262026 от
07.08.2023г. и молба с рег. № 262081 от
15.08.2023г.
В молба до съда са посочени следните искания:
1.
Да разреши да бъде дигнат флага на постоянната регистрация на кораба, а
именно тази на Либия;
2.
Да разреши на държавата на флага или на нейн представител да постави
свой екипаж на кораба
3.
Да се назначи пазач на кораба, след обсъждане на
предложения между двете спорещи страни за собствеността на кораба по
обезпечения иск;
4.
Да се разреши на държавата на флага да организира необходимите
инспекции чрез призната класификационна организация, като резултатите от същата да бъда предоставени на съда с предложение за действие.
5. Да се даде възможност на спорещите страни да водят преговори по повод
на ареста на кораба.
Исканията на молителя съдът да
разреши да бъде вдигнат флага на постоянната регистрация на кораба, а именно
тази на Либия, да
разреши на държавата на флага или на нейн представител да постави свой екипаж
на кораба, да се назначи пазач на кораба, след обсъждане на предложения между двете
спорещи страни за собствеността на кораба и да даде възможност на спорещите страни да водят
преговори по повод на ареста на кораба, са извън компетенциите на съда по обезпечението и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Както вече по-горе беше споменато, арестуваният кораб разполага с валидна
регистрация под флага на Либия и в правомощията и
задълженията на корабособственика или съответно негов мениджър или ISM /Международно управление на безопасността/ оператор, е да
положи необходимата грижа като добър стопанин да поддържа кораба в добро
експлоатационно състояние, включително да снабдява кораба с екипаж, провизии,
гориво, вода и резервни части, да извършат сървей/инспекция, ремонт на кораба,
почистване на кораба и други. Няма законова норма предвиждаща съдът по обезпечението да дава
разрешение/съгласие на корабособственика за тези негови права и
задължения.
Съдът не намира законова разпоредба, вменяваща му задължението да
назначи пазач на кораба. Ако молителят, посочил въпросната мярка, разполага с
възможност за посочване на такава практика или обичай в морското право, касаещ хипотезата на арестуван
кораб като обезпечителна мярка, следва да представи доказателства за наличието на такива, с цел
преценка на съда, дали същите са в неговата компетентност.
Изцяло в правото на страните по делото е да водят преговори относно спора им за собственост по отношение на кораба и неговия арест,
като съдът по обезпечението няма правомощия да разрешава или одобрява такива
преговори.
Основателно е искането на молителя съдът да допусне извършването на
съдебно-техническа експертиза за състоянието на кораба, която
предвид спецификата на изискванията на чл. 94 от Конвенцията на ООН по морско
право, следва да представлява сървей/инспекция от оторизирана от държавата на
флага-Либия организация, която следва да се посочи от молителя и инспекцията
да бъде за негова сметка. Съдът е наясно, че инспекцията на кораба може да бъде
направена и без отплаване на същия-чрез използване на водолази, които да
изследват състоянието на частите на кораба, намиращи се под вода и които не могат да бъдат инспектирани
от Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ поради технически причини.
Мотивиран от
горното и
на основание чл. 4, ал. 1, изречение последно от Международната конвенция за арест
на кораби, 1999г. и чл. 4, ал. 1, изречение последно от Международната конвенция за арест на кораби, 1999г. Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на „ЛИВИА
МАРИН СЪРВИС” ООД, обективирано в молбата с
рег. № 262069 от 11.08.2023г. и
становище, с рег. № 262211 от 07.09.2023г.,
съдът да даде разрешение за друг начин за експлоатацията на арестувания
кораб м/т
„БАДР” („BADR”),
IMO № 93546426 по време на ареста му, изразяващ
се в даване на разрешаване на владелеца „ЛИВИА
МАРИН СЪРВИС” ООД за отплаване с кораба за
ремонт.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията на „ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД“, обективирани в молба с рег. № 262026 от 07.08.2023г. и молба с рег. № 262081 от 15.08.2023г., съдът да разреши да бъде вдигнат флага на постоянната регистрация на
кораба-Либия, да
разреши на държавата на флага или на нейн представител да
постави свой екипаж на кораба, да се назначи пазач на кораба, след обсъждане на предложения между двете
спорещи страни за собствеността на кораба и да даде възможност на спорещите страни да водят преговори по повод на
ареста на кораба.
УКАЗВА на „ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД“, че задължение на корабособственика или негов мениджър или ISM /Международно управление на
безопасността/ оператор, е да полагат необходимата грижа като добър стопанин да
поддържат кораба в добро експлоатационно състояние, включително да снабдят
кораба с екипаж, провизии, гориво, вода и резервни части, да извършат
сървей/инспекция, ремонт на кораба, почистване на кораба и други.
ЗАДЪЛЖАВА „ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД“ да посочи в едноседмичен срок от съобщението, кой е мениджър на корабособственика и ISM /Международно управление на безопасността/ оператор на
корабособственика, ако разполага с такива.
ДОПУСКА
извършването на съдебно-техническа експертиза, която да установи техническото
състояние на кораба, да констатира, дали същият представлява опасност за
екологията на морето и крайбрежието и да се посочат необходимите мерки за
отстраняване на техническите
проблеми на кораба, включително с цел избягване на замърсяване на морето от
същия.
УКАЗВА, че съдебно-техническа експертиза следва да бъде извършена под формата на сървей/инспекция от оторизирана от държавата на флага-Либия организация, като ЗАДЪЛЖАВА „ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД“ да посочи в едноседмичен срок от съобщението, оторизирана организация
от държавата на флага-Либия за извършване на
сървей/инспекция и ЗАДЪЛЖАВА „ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД“ да заплати разходите за допуснатата съдебно-техническа експертиза под формата на сървей/инспекция.
УКАЗВА на „ЛИБИАН НАВИГЕЙТЪР ЛТД“, че има възможност да представи доказателства за
практика или обичай в морското право, свързани с назначаването на пазач на
кораб, касаещи подобни казуси на арестуван кораб.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от
определението да се изпрати на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за сведение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :