№ 207
гр. Велико Търново , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000088 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 093 от 17.12.2020г. по т.д. № 314/2020г. Русенският
окръжен съд е прекратил „И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ********, представлявано от С. Ч.
П.. С решението е осъдил „Еко Спарк „ЕООД да заплати на „ТМ
Технолоджи“ АД-гр.Русе сумата от 680 лв. за направените по делото
разноски.
Въззивна жалба против решението е подадена от ответника
„И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе с оплаквания, че решението е неправилно като
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Неправилно решаващият състав приел, че са налице всички
предпоставки за прекратяване на търговското дружество по чл.517 ал.4 от
ТЗ. Твърди се, че в случая не е налице втората предпоставка по чл.517 ал.4 от
ГПК, а именно изпълнението да е насочено върху всички дялове в
1
дружеството, когато длъжникът е притежател на всички дялове. От запорното
съобщение било видно, че се касае за налагане на запор върху дружествен дял
от капитала на И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе на длъжника по изпълнителното
дело „Спарки“ АД до размера на дължимата сума по изпълнителното дело в
общ размер 76 755.36 лв. Според жалбоподателя очевидно било, независимо,
че „Спарки“ АД е едноличен собственик на капитала, че запора не е наложен
върху всички притежавани от длъжника дружествени дялове от капитала на
„И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе. С оглед на това жалбоподателят поддържа
довод, че в процесния случай не е спазена процедурата по чл.517 ал.3 от ГПК,
при която съдебният изпълнител следва да връчи на „И.З.Сервиз“ ЕООД-
гр.Русе изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника
„Спарки“ АД в дружеството. В случая жалбоподателят не бил уведомен от
съдебния изпълнител за изявлението на ищеца и поради това издаденото
Постановление за овластяване на взискателя е нищожно. Жалбоподателят
счита, че се цели самоцелно прекратяване на търговското дружество, в което
длъжникът по изпълнителното дело има участие. Искането е да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
предявения иск като неоснователен.
От ответната по жалбата страна „ТМ Технолоджи“ АД-гр.Русе е
постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Претендира се за направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените в
жалбите оплаквания, доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пред Русенския окръжен съд е предявен иск по чл.517 ал.4 от ГПК.
Ищецът „ТМ Технолоджи“ АД-гр.Русе твърди в исковата молба, че е
кредитор на парични вземания на „Спарки“ АД, което е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество-„И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе
и е взискател по образуваното по издадените срещу длъжника изпълнителни
листи изпълнително дело № 321/2020г. на ЧСИ В. Н.. По искане на взискателя
2
е насочено принудително изпълнение върху дяловете на „Спарки“ АД-
гр.Русе, представляващи 100% от капитала в на дружеството И.З.Сервиз“
ЕООД-гр.Русе, като със запорно съобщение изх.№ 3578/21.05.2020г. до
Агенция по вписванията е наложен запор върху дружествения дял на
„Спарки“ АД от капитала на И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе. Запорът е вписан на
28.05.2020г. Твърди се в исковата молба, че по изпълнителното дело не са
постъпили плащания от длъжника. Ищецът представя Постановление на ЧСИ
В. Н., с което е овластен да предяви иск за прекратяване по съдебен ред на
И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе. Искането е да се постанови решение за
прекратяване на И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе.
Ответното дружество в отговора на исковата молба оспорва иска.
Възразява, че в случая не е спазена процедурата по чл.517 от ГПК. Твърди, че
запора не е наложен върху всички притежавани от „Спарки“ АД дружествени
дялове от капитала на И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе. С оглед на това счита, че не
е спазена процедурата по чл.517 ал.3 от ГПК да бъде връчено изявлението на
взискателя за прекратяване на участието на длъжника „Спарки“ АД в
дружеството.
Установено е следното от фактическа страна:
Представено е Постановление за овластяване на взискател от
17.06.2020г. на Частен съдебен изпълнител В. Н. по изп.д. № 321/2020г., с
което взискателят „ТМ Технолоджи“ АД-гр.Русе е овластен да предяви иск
по съдебен ред за прекратяване на дружеството „И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе.
Видно от постановлението, по изп.д. № 321/2020г. взискател е „ТМ
Технолоджи“ АД-гр.Русе, а длъжник - „Спарки“ АД с общ размер на
вземането на взискателя към 08.07.2019г.- 72159.54 лв., както и че със
запорно съобщение изх.№ 3578/21.05.2020г. до Агенция по вписванията,
Търговски регистър е наложен запор върху дружествения дял на „Спарки“
АД от капитала на „И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе в размер на 100% дялово
участие, като запорът е вписан в ТР на 28.05.2020г. В постановлението за
овластяване е посочено, че за погасяване на задължението не са постъпвали
суми.
Установява се от приложеното запорно съобщение, че със същото ЧСИ
3
В. Н. по изп.д. № 321/2020г. е наложил запор върху дружествения дял от
капитала на „И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе на длъжника „Спарки“ АД в размер
на дялово участие 100% от капитала в размер на 500 лв. до изплащане на
дължимата сума по изп.д. № 321/2020г. Запорът е вписан на 28.05.2020г. в
Търговския регистър.
По делото не са представени доказателства за заплащане на
задълженията на „Спарки“ АД по изп.д. № 321/2002г. по описа на ЧСИ В. Н..
При тези данни от фактическа страна , съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на производството е иск по чл.517 ал.4 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.517 ал.4 от ГПК когато изпълнението е
насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му
може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват
изискванията на чл.96 ал.1 от ТЗ, без връчване на изявление за прекратяване
на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът
отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено
преди приключване на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е
основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в
търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
С оглед на горната разпоредба, въззивният съд в настоящия си състав
намира, че в случая предпоставките по чл.517 ал.4 от ГПК са налице и
предявеният иск за прекратяване на дружеството „И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе
е основателен и следва да се уважи.
Постановлението на съдебния изпълнител за овластяване на взискателя
„ТМ Технолоджи“ АД-гр.Русе има доказателствено значение и от същото се
установява, че е наложен запор върху дела на съдружника длъжник „Спарки“
АД от капитала на ответното дружество, както и че по изпълнителното дело
не са постъпвали суми за погасяване задълженията на длъжника.
От представеното Постановление за овластяване, от приложеното
запорно съобщение и от приложеното извлечение от търговския регистър за
4
вписване на процесния запор се установява, че е наложен запор върху
дружествения дял от капитала на „И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе на длъжника
„Спарки“ АД в размер на дялово участие 100% от капитала в размер на 500
лв. до изплащане на дължимата сума по изп.д. № 321/2020г. , като запора е
наложен в полза на взискателя „ТМ Технолоджи“ АД-гр.Русе. Видно от
съдържанието на запорното съобщение наложен е запор върху всички дялове
на длъжника „Спарки“ АД от капитала на „И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе, тъй
като в същото е посочено, че дяловото участие е 100% от капитала в размер
на 500 лв. Макар и в запорното съобщение и при вписването в регистъра да
е използван термина „запор върху дружествения дял“/това е термина на
закона-чл.517 ал.1 ГПК/, това не оставя никакво съмнение, че в случая
запорът е наложен върху всички дружествени дялове на длъжника, предвид
уточнението размера на дружествения дял 500 лв., който представлява всички
дружествени дялове, т.е. 100% от капитала.
Следователно в случая изпълнението е насочено върху всички дялове в
дружеството и е приложима разпоредбата на чл.517 ал.4 от ГПК. В този
случай не се изисква връчването на изявление за прекратяване на
дружеството или на участието на длъжниците в дружеството и не се спазват
изискванията на чл.96 от ТЗ. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в
случая е приложима процедурата по чл.517 ал.3 от ГПК.
При това положение налице са всички предпоставки за прекратяване на
търговското дружество „И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе.
С вписването на запора в Търговския регистър ответното дружество е
известено за наложения запор и е могло чрез плащане на удовлетвори
вземанията на взискателя по изпълнителното дело. Вземанията не са били
удовлетворени. С оглед на последното се явява несъстоятелно оплакването на
жалбоподателя, че в случая е самоцелно прекратяването на търговското
дружество. Предявения иск за прекратяване на дружеството е по изрично
разписаната в чл.517 процедура по изпълнение върху дял от търговско
дружество и след като се след предвидения от закона ред за изпълнение, то
няма кат това действие да бъде самоцелно.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
5
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателя „И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе
следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба „ТМ
Технолоджи“ АД-гр.Русе сумата от 450 лв./заплатено адвокатско
възнаграждение/ за направените по делото разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Въззивният съд констатира, че при в диспозитива на решението при
присъждането на разноски в полза на ищеца е допусната очевидна фактическа
грешка в наименованието и индивидуализацията на ответника като вместо
„И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе е посочено погрешно „Еко Спарк“ ЕООД. След
връщане на делото първостепенния съд следва да проведе процедурата по
реда на чл.247 от ГПК за поправка на очевидната фактическата грешка в
решението в частта за разноските. Допусната очевидна фактическа грешка не
се отразява на правилността на решението, тъй като подлежи на поправяне.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260093 от 17.12.2020г. на Окръжен съд-
Русе, постановено по т.д. № 314/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „И.З.Сервиз“ ЕООД-гр.Русе, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ******** да заплати на „ТМ Технолоджи“ АД-
гр.Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.“Тутракан“ № 100 сумата от 450 лв. за разноските, направени за
производството пред въззивната инстанция.
След връщане на делото Русенския окръжен съд следва да проведе
процедурата по чл.247 от ГПК относно допускана очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решението в частта за разноските относно
наименованието и индивидуализацията на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
6
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7