№ 128
гр. Шумен, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Г.
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело №
20233600100194 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от С. Г. С., ЕГН
**********, Т. Г. К., ЕГН **********, Ж. С. К., ЕГН ********** и М. С. К., ЕГН
********** и четиримата в качеството им на роднини на починалия Г. С. Г., ЕГН
**********, против ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С. като искове заведени по реда на чл.432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане от
застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” на обезщетение за настъпили
неимуществени вреди – болки и страдания претендирани в размер от по 150 000 лв. за
първите двама ищци и по 30 000 лв. за третия и четвъртия, ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на уведомяване за настъпилото ПТП – 07.03.2023 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, ведно със сторените в производството съдебни и деловодни
разноски. Сочи се, че на 21.01.2023 г. на общински път SHU 1190 км 1+725 между с. М. и
кръстовището с главен път І-7 Ш.-В.П. е настъпило ПТП, при което л. а. „Ауди А4“, рег.
№Н....ВХ, управляван от В.И.В., като са нарушени правилата за движение по пътищата е
блъснал велосипедиста Г. С. Г.. Вследствие на настъпилото ПТП настъпва смъртта на Г. С.
Г.. Във връзка с това ПТП е образувано ДП №77/2023 г. по описа на РУП – Шумен, по
прокурорска преписка №169/2023 г. на ШОП. Причинилото ПТП МПС има активна към
21.01.2023 г. застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.
Сочи, че пред застрахователят е била спазена процедурата по чл.380 от ЗК, като били
представени изискуемите за изплащане на обезщетението документи – препис-извлечение от
акт за смърт, удостоверение за наследници, Констативен протокол за ПТП, Допълнително
били представени и протокол за оглед на местопроизшествие, албум от ПТП, фотоалбум с
оглед на труп, фотоалбум от оглед на МПС, химическа експертиза. Застрахователят обаче не
се произнесъл по основателността на претенцията. Намира, че в тази хипотеза следва да се
1
приеме, че е налице отказ да бъде изплатено обезщетение. Сочи, че ищците са претърпели
неимуществени щети от причинената смърт на техния баща и дядо. Твърди, че тази загуба е
едно от най-неблагоприятните житейски събития и е оставила един болезнен отпечатък в
живота им занапред. Твърди, че отношенията между починалия и ищците следва да бъдат
окачествени като изключително дълбоки и че между тях е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка. След инцидента при всеки от ищците се наблюдавали неблагоприятни
изменения. Всеки от тях станал по-уязвим, по-неуверен и по-несигурен в своите
възможности. Това добавило допълнителна тежест, като това довело и до промяна в
поведението им – те станали избухливи, сприхави, затворени, отказвали да общуват с други
хора извън семейния кръг. Починалият бил жизнен, деен, отзивчив, инициативен, загрижен
за семейството и за близките си. Всички в семейството му разчитали на него, а той се
стремял да им осигурява всичко. Преживения силен стрес направил ищците по-
раздразнителни, , тревожни, били по-напрегнати, по-чувствителни, имали депресивни
епизоди, свързани със загуба на интерес за общуване, мисли за вина, суицидни мисли, спад в
мотивацията, апатия и липса на апетит, ненамиране на смисъл в живота. Те трудно се
адаптирали към настъпилата промяна и загуба на техния баща и дядо, с когото имали топли
и пълноценни взаимоотношения. Имали прояви на нервност описани в ИМ като ускорена
сърдечна дейност, задух, изпотяване, силно треперене,преминаване на топли вълни, а и
трудност в концентрацията на вниманието, нарушения на краткосрочната памет. По
отношение на претенциите на внуците на починалия – ищците Ж. С. К. и М. С. К. твърди, че
същите имали изключителни и много близки отношения с дядо си. Между тях съществувала
силна емоционална и духовна връзка. Те претърпели тежко неговата смърт, изпитвали
значителна болка и страдание, които водели до трайни негативни промени в психичното им
състояние и начина им на живот, чието отражение е налице и в настоящия момент, поради
което е справедливо същите да бъдат обезщетени. Излага подробни съображения за
нараснала инфлация в страната след 2019 г., като моли решението да бъде съобразено с това
обстоятелство. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде
осъден ответника ЗД „Бул инс” АД да заплати на първите двама ищци (като деца на
починалия) сумата от по 150 000 лв., а на вторите двама (като внуци на починалия) по
30 000 лв., неимуществени вреди, причинени от настъпилото ПТП, довело до смъртта на Г.
С. Г., ЕГН **********, както и мораторна лихва върху претенциите за неимуществени
вреди за период от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП –
07.03.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, ведно с направените от
ищеца разноски в производството.
Със свое определение №287/05.05.2023 г. съдът е освободил ищците, на основание
чл.83, ал.2 от ГПК, от заплащане на такси и разноски в производството.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗД „Бул
инс” АД. Ответникът моли производството да бъде спряно предвид наличните данни за
водено наказателно производство срещу лицето причинило ПТП. Намира, че това е от
съществено значение за правилното решаване на настоящия спор, предвид нормата на
2
чл.300 от ГПК. Твърди освен това, че ИМ е недопустима, тъй като в обстоятелствената й
част не се съдържат данни за механизма на ПТП, а само твърдения за нарушение на
правилата за движение по пътищата. Намира, че по този начин са изложени твърдения, но
не и факти от значение за спора. Оспорва следните релевантни факти и обстоятелства по
делото. Оспорва наличието на деликт причинен от страна на водача на процесното МПС.
Твърди, че водачът не е действал виновно и противоправно, като евентуално може да се
приеме случайно деяние по смисъла а чл.15 от НК. Твърди, че не се констатира причинна
връзка на ПТП с настъпилите вредоносни последици. Сочи, че с представените
доказателства не се установява наличие на вреда. Намира, че не са представени данни
относно механизма на ПТП, като оспорва, че такъв е представения КП за ПТП. По
отношение на ищците Ж. и М., които са внуци на починалия, намира, че не е налице особено
близка връзка с починалия Намира, че следва да се установи трайна и дълбока емоционална
връзка между тях, за каквото няма данни. Прави възражение за съпричиняване на вредата от
страна на починалия Г. Г. като велосипедист. Намира, че пострадалия е допринесъл за ПТП
като се е движел през тъмната част на денонощието, при условия на ограничена видимост,
върху пътното платно и в противоречие с правилата за движение. Сочи, че пострадалия е
можел да избегне удара с автомобила, но не го е сторил. Твърди, че пострадалия е нарушил
нормите на чл.15, ал.1, чл.79, ал.1, т.3 и чл.80, т.1 и т.2 от ЗДвП, като се е движел през
тъмната част от денонощието без поставени светлоотразители на велосипеда, без
светлоотразителна жилетка и без да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното. Сочи, че съпричиняването не е задължително да бъде противоправно и виновно.
Освен това в отговора ответника оспорва иска по размер. Оспорва твърденията в ИМ
касаещи преживените от ищците неблагоприятни последствия,намира, че понесените от тях
последствия свързани с наличие на суицидни мисли, загуба на апетит, загуба на смисъл в
живота за неверни и неотговарящи на действителността. Оспорва претенциите за размер на
обезщетенията, акто и твърденията за значителна инфлация, изложени в ИМ. Намира, че
претендираните суми не отговарят на тежестта на настъпилите за ищците травми. Излага
подробни съображения относно кретериите залегнали в чл.52 от ЗЗД за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Цитира разнообразна практика. По отношение на
ищците, които са внуци на починалия Г. сочи, че следва да се съобрази методиката залегнала
в нормите на чл.493а от КЗ и §96 от КЗ. Намира, че ищците, които са внуци на починалия не
са от кръга на близките му роднини и предвид посочените норми обезщетението им следва
да не надхвърля 5 000 лв. сочи, че застрахователят не е постановил отказ да изплати
обезщетение. Сочи, че застрахователят е изискал допълнителни документи, с цел да
установи факти свързани с определяне на обезщетението и неговия размер. Тъй като такива
не са представени застрахователят не е изпадал в забава.
В съдебното заседание се явява представител на ищците, който заема становище, че
поддържа исковата молба, така, както е била предявена. Моли ответника да бъде осъден да
заплати претендираните от ищците суми като обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди. Сочи, че претендира разноски в полза на адвоката представител за
предоставената на ищците безплатна правна помощ. Прави възражение за прекомерност на
3
адвокатското възнаграждение при присъждане на разноски в полза на ответника.
Последният не изпраща представител.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран със сезиран с
обективно и субективно съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, като пряк иск по реда на чл.432, ал.1 от КЗ,
предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”,
както и акцесорни искове по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД, касаещи претенцията за
неимуществени вреди. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена
тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи
наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на
причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена
застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат
установени претърпените от ищците болки и страдания, техният интензитет и
продължителност, връзката с противоправното поведение на причинителя на вредата. Във
връзка с твърденията на ответника, че е налице съпричиняване на щетите поради поведение
на починалия Г. Г., то именно ответника следва да установи посочените обстоятелства. По
отношение на претенциите за мораторни лихви следва да се установи момента на поставяне
на ответника в забава, както и конкретните размери на дължимото обезщетение за забава за
претендирания период. Ответникът следва да установи онези факти и обстоятелства, които
са благоприятни за него и го освобождават от отговорност по посочените претенции, т.е.
същият може да установява такива факти и обстоятелства, които са в противоречие с
твърденията на ищеца. Може да установява липса на ПТП, липса на причинна връзка, липса
на поставянето му в забава по отношение претенцията за обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Може да установи, че е платил, че е налице съпричиняване и т.н.
Не е спорно между страните, че причинилият ПТП л.а. е застрахован при ответника.
В рамките на производството е било установено, че срещу водача на автомобила,
причинил процесното ПТП В.И.В., ЕГН ********** е било повдигнато обвинение, като във
връзка с това е образувано НОХД №521/2023 г. по описа на ШОС. В рамките на това
производство е била постановена Присъда №17/22.11.2023 г., по силата на която
обвиняемата В.И.В. е била призната за виновна в това, че на 21.01.2023 г. около 17:50 часа
на общински път SHU 1190, км 1+725 между село М. и кръстовището с главен път І-7 Ш.-
В.П., при управление на л. а. „Ауди“, модел „А 4“, рег. №Н....ВХ нарушила правилата за
движение – не изпълнила задължението си по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, което вменява на
водачите да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС, не изпълнила задължението си по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като при избиране на скоростта си на движение не се е съобразила с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намали скоростта или ако е необходимо да спре, когато възникне
опасност за движението, като не е възприела своевременно движещия се попътно в дясната
лента пред нея велосипедист и не е предприела мерки за заобикаляне или преустановяване
4
на движението до момента на удара, с което по непредпазливост причинила смъртта на Г. С.
Г., ЕГН ********** от с. М., като смъртта е причинена в условия на независимо
съпричиняване от пострадалия, който по същото време също нарушил правилата за
движение, тъй като не е спазил изискванията на чл.80 от ЗДвП, тъй като в качеството си на
водач на велосипед не е ползвал светлоотразителна жилетка при движението си извън
населено място през тъмната част на денонощието и не е се е движел възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение, като за това си деяние била осъдена на основание
чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК последната е
била осъдена на наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца, чието
изпълнение е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила
на основание чл.66, ал.1 от НК. В.И.В. е била лишена и от право да управлява МПС за срок
от три години.
С оглед на постановената Присъда №/22.11.2023 г. по НОХД №521/2023 г. по описа
на ШОС съдът следва да приеме, че са налице последствията на чл.300 от ГПК – „Влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.“, като в конкретният случай отпада
необходимостта съдът да излага собствени мотиви относно това настъпило ли е ПТП,
вината на водача и установяването на противоправността на деянието.
С оглед изложеното в настоящото производство напълно се установяват и
обстоятелствата, които са посочени в исковата молба, а именно, че на 21.01.2023 г. на
общински път SHU 1190 км 1+725 между с. М. и кръстовището с главен път І-7 Ш.-В.П. е
настъпило ПТП, при което л. а. „Ауди А4“, рег. №Н....ВХ, управляван от В.И.В., като са
нарушени правилата за движение по пътищата е блъснал велосипедиста Г. С. Г.. Вследствие
на настъпилото ПТП настъпва смъртта на Г. С. Г..
В рамките на производството е приета САТЕ (л.272 от делото), която дава
заключение относно механизма на настъпване на ПТП, условията на пътя и причините за
настъпване на ПТП. Доколкото e налице влязла в сила присъда по отношение на водача на
причинилото ПТП МПС не следва да се обсъжда подробно механизма на ПТП. Съществени
в случая са данните не толкова за механизма на ПТП, предвид наличието на присъда,
колкото данните преки и косвени за поведението на пострадалия по време на катастрофата с
оглед наведените от ответната страна твърдения за съпричиняване. Много от данните по
експертизата са преповторени, порди подробния разпит проведен от представителя на
ищците, при изслушване на експерта в съдебно заседание, или е дадено по-пространно
обяснение за конкретни обстоятелства при настъпване на ПТП. Става ясно, че ПТП е
възникнало в тъмната част на денонощието – през месец януари около 17:50 часа, на
неосветен пътен участък при сухо време. Установява се, че и починалият велосипедист – Г.
Г. и причинилото ПТП МПС са се движели в платното от с. М. към кръстовището с главен
път І-7 Ш.-В.П.. Автомобилът е застигал велосипедиста. Установено е, че пострадалият,
независимо от движението си извън населено място, в тъмната част на денонощието, не е
5
имал сложена светлоотразителна жилетка, както и че макар велосипеда да е имал
светлоотразител отзад – същият е бил с много малка площ и не е имал достатъчно голяма
светлоотразителна повърхност, за да бъде възприет от разстояние, което да даде възможност
за реакция на водача на автомобила причинил произшествието. Последното е подробно
разисквано при изслушването на вещото лице. Установено е, че към момента на удара
велосипедиста е бил на 81 см. от десния (външния) край на пътното платно. В този смисъл
експерта сочи, че ако последния се е движел плътно вдясно – на края на асфалта, то той не
би бил засегнат от застигащия го автомобил, тъй като пътното платно за движение в тази
посока е било с широчина от 3 метра, а автомобила е бил широк 178 см, което при равни
отстояния от осевата линия и банкета означава, че автомобила би оставил вдясно свободно
пространство от 61 см. В експертизата се сочи, че автомобила се е движел в средата на
платното. В съдебно заседание експерта твърди, че широчината на велосипедиста върху
велосипеда не е била повече от 40 см. В съответствие на тези заключения е установеното, че
точката на съприкосновение на велосипедиста с колата е бил на 0.2 м (20 см.) вляво
(навътре) от дясната странична част на автомобила. Изрично експерта потвърждава, че
самият механизъм на ПТП предполага, че пострадалият е бил ударен с крайната дясна част
на предницата на автомобила, тъй като тялото му изхвърча надясно към банкета и при
летежа си чупи дясното огледало за задно виждане на л.а. Сочи се, че с оглед скоростта на
автомобила, времето, за което последния би застигнал велосипеда, след като светлинното
петно от фаровете на автомобила е осветило повърхността под велосипеда, е било
достатъчно, за да може пострадалия да реагира след като види светлината, и че зад него идва
приближаващ се л.а., тъй како времето е било 3.43 секунди (скоростта на автомобила при
застигането е била 52.4 км/ч, а на велосипеда 15 км/ч). В експертизата е посочено, че дори
само половината от това време би било достатъчно, за да се отклони велосипедиста от
траекторията си на движение и да отбие към банкета. В съдебно заседание при
изслушването си експерта сочи, че времето, за което би могъл велосипедиста да отклони
велосипеда от траекторията си на движение е дори по-малко – 1 секунда, като е посочено, че
му е трябвало да измине само два метра, за да може да стигне края на банкета и да избегне
удара. Сочи, че с оглед мястото на удара и установеното след ПТП местоположение на
велосипеда е явно, че подобна маневра е била предприета, но несвоевременно. Установява
се (при изслушването в съдебно заседание), че отстрани на пътя е имало банкет широк около
1.20 метра, който е бил настлан с дребна фракция с големина около два на три сантиметра,
като банкета е бил обрасъл с невисока трева около 3-4 сантиметра. Според експерта на
банкета макар и по-трудно е било възможно да се кара велосипед. По отношение на
шофьора на лекия автомобил експерта приема, че последния не е имал възможност
своевременно да възприеме движението на велосипеда. С оглед данните по делото за
интензивно движение на пътя и разминаване с насрещно движещ се автомобил
непосредствено преди удара е прието, че автомобила се е движел на къси светлини. При
подобна скорост 52.4 км/ч при номално време за реакция автомобила би изминал от 14.56 до
29.12 метра преди да спре окончателно. Сочи се, че опасната зона е била 42 метра. С оглед
движението на къси светлини е посочено, че ако велосипедиста е имал сложена
6
светлоотразителна жилетка, то той би бил видим за шофьора на разстояние не по-малко от
100 метра, като това би дало достатъчно време, за да може водача да го възприеме и да
избегне удара.
В рамките на съдебното заседание по изслушване на заключението по САТЕ от
страна на процесуалния представител на ищците е проведен подробен разпит, който е
насочен към това да се установи, че починалият Г. Г. като водач на велосипед не е имал вина
за настъпване на ПТП. Изложено е съмнение, че пострадалият е имал време за реакция,
предвид пътната обстановка в момента, включително и най-вече с разминаването с
насрещен автомобил в момента преди удара, което намира, че е попречило на пострадалия
да възприеме светлината от приближаващия го отзад л.а. причинил ПТП и да има време да
избегне произшествието. В светлината на установеното в производството съдът намира, че
за установяването на принос на пострадалият към вредоносния резултат не е от значение
дали последният е бил заслепен от насрещния автомобил или не и дали това му е попречило
своевременно да предприеме действия, за да се прибере на края на пътното платно или на
банкета. От една страна е установено, че пострадалият се е движел без светлоотразителна
жилетка в тъмната част на денонощието извън населено място (на неосветен участък от
пътя). Това е пряко нарушение на нормативно установени изисквания – чл.80, ал.1, т.1 от
ЗДвП („Водачът на велосипед е длъжен: да ползва светлоотразителна жилетка при
управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при
намалена видимост;“), за които безспорно пострадалия има вина. Освен това макар в
заключението да е посочено, че велосипеда е бил снабден със светлоотразители, изрично е
посочено, че задния светлоотразител не е изпълнявал възложените му функции поради по-
малката си площ, което е още едно обстоятелство, което е пречело да бъде възприет
пострадалия. От друга страна от експертизата се установява, че при траекторията, която е
имало движението на автомобила, ако велосипедиста се беше движел на края на пътното
платно, то между л.а. и пострадалия не би имало съприкосновение. Това е основание да се
приеме, че в случая на отделно основание е нарушено изискването на чл.80, ал.1, т.2 от
ЗДвП, който гласи, че велосипедиста е длъжен да се движи възможно най вдясно на
платното за дивжение. Явно това нормативно изискване също е било нарушено, като в този
смисъл без значение за вината на пострадалият е имал ли е възможност последния да
възприеме косвено (виждайки светлото петно от фаровете, което би следвало да се
проектира на асфалта под него) настигащия го автомобил, какво е било времето му за
реакция, каква е била възрастта му (каквито твърдения ангажира представителя на ищците в
съдебно заседание). Т.е. съдът приема, че поведението на велосипедиста е довело виновно
до съпричиняване на вредоносния резултат и то в съществена степен, не поради друго, а
поради установеното нарушаване на изискванията на нормите на чл.80, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗДвП.
В рамките на производството е приета СМЕ (л.171), която дава заключение относно
травмите, причинили леталния изход за пострадалия Г. Г.. Регистрирани са тежки
травматични увреждания по пострадалия засегнали главата, гръдния кош, гръбнака и
7
крайниците. Смъртта е настъпила вследствие на тежък иреверзибилен травматичен и
хеморагичен шок (пострадалия почива в непосредствения постшоков период). Експертизата
сочи, че установените травматични увреждания получени при ПТП и смъртта е налице
пряка причинна връзка. Експертизата с посочените задачи е била назначена преди да е
станало ясно за воденото наказателно производство и преди да има присъда, която да
обвързва съда с установена (по силата на присъдата) причинно-следствена връзка между
настъпилите при ПТП травми и вредоносния резултат – смъртта на пострадалия.
По делото са приети заключения по съдебно-психологични експертизи, които
отговарят на въпросите свързани с това как е повлияла смъртта на пострадалия Г. Г. върху
ищците и имала ли е тя неблагоприятни в психологически план последствия върху тях.
По отношение на ищеца С. Г. С., който е син на починалия се установява, че той
тежко е преживял тази загуба. Самият С. е бил в тежко здравословно състояние. Имал
хронични заболявания - диабет, а през 2018 му ампутирали десния крак, а по-късно и
пръстите на левия. Бил пенсионер по болест. Живеел в с. М. с баща си (до неговата смърт).
Бил затруднен са се движи. До смъртта на пострадалия при ПТП Г. Г. разчитал на неговите
грижи, а към момента на грижите на сестра си – ищцата Т. Г. К.. Твърди, че след инцидента
от притеснение получил инсулт. След смъртта на баща му животът на ищеца С. се променил
генерално. Сестра му идвала за по няколко часа на ден, за да се грижи за него, но не можела
да компенсира базисното чувство за самота и отчаяние. Ищецът С. след загубата на баща си
преживявал тежка усложнена траурна реакция с влошаване на физическото и психическото
му състояние. Наложило му се неколкократно да бъде приеман в болница за времето след
смъртта на баща му. Вследствие на заболяванията му и загубата на баща му последния имал
емоционална депримация, дистимност, депресивитет и тревожност, базисно отчаяние,
самота и чувство за безнадеждност. Сочи се, че тежките хронични заболявания на ищеца му
пречели да е социално активен, но до момента на смъртта на баща му здравословните му
проблеми и социалната му ситуация не са били причина за трайна социална изолация и
социално изключване. По този начин ищецът С. функционирал в условията на
продължаваща психотравма (свързана със собественото му тежко здравословно състояние),
която частично е вентилирана, докато баща му бил жив, а след смъртта му освен наличните
мъка, страдание и празнота се активизирали и базисни страхове, тревожност за здравето му,
фундаментално чувство за самота, социална изолация и изключване. При диагностицирането
се наблюдават завишени стойности по скалите „депресивност“, „базисна и личностова
тревожност“, „ситуативна тревожност“ и невротизъм“. Според експерта налице е висок риск
от влошаване, включително и суициден риск, наложително е прецизно наблюдаване на
състоянието му. Подекспертния нямал данни за психиатрични проблеми, но при справка в
РЗОК се отчита консултация с психиатър много преди инцидента – през 2018 година.
По отношение на ищцата Т. Г. К. експертизата констатира, че вследствие на
инцидента имала стресогенен период заради наложилите се грижи за брат й и дъщеря й.
Поради това напуснала работа. Споменава се за промени в кръвното налягане, главоболие и
повръщане. Наблюдавало се снижение на волята, преумора и изтощение от емоции, грижи и
8
работа. Сочи се, че ищцата е развила невроза. Констатирана е силна траурна реакция, стрес
поради напускането на работа (ограничен кръг от социални контакти) грижите за брат й,
бременната й дъщеря и незрелият й син. Намира, че това е причинило сериозен дискомфорт,
тъй като било свързано с влошено социално и емоционално функциониране – нарушен бил
контакта с хора, спряла да излиза, не общувала, загубила интерес към външния си вид, като
намира, че това е симптоматика на хипостенната форма на неврастения. Няма данни за
психиатрично страдание, но е налице психологично разстройство, което може да се облекчи
с психологична помощ и промяна в начина на живот. Приложимо е и медикаментозно
лечение, което би дало и по-бърз ефект.
По отношение на ищцата Ж. С. К. експертизата установява следното: Ищцата К. била
бременна към момента на настъпване на смъртта на Г. Г.. След погребението психичното й
състояние се влошило. Развила страхове, плачела, не можела да остава сама. рецидивирало
отдавнашно тревожно състояние, което се проявявало в панически кризи. Развила обсесивни
страхове за бременността си, страхувала се да минава по същия път към селото (по който е
настъпило ПТП). Пострадалата имала силно изразена траурна реакция. това било нормален
и здравословен отговор на загуба, но при ищцата Ж. К. била препоръчителна помощ, тъй
като симптомите били твърде интензивни и значителни. Психичните изживявания на
ищцата Ж. били предпоставени от нейни тревожни и депресивни състояния констатирани в
предходни периоди (2014-2015) и за които има медицинска документация Те продължили
до 2017 година, като до момента на смъртта на пострадалия Г. е налице ремисия
продължила 4 години. Месец след инцидента са и първите писмени данни за тревожни
кризи. Заради съчетанието с бременността на тази ищца не можело да се търси адекватно
медикаментозно повлияване. Към момента на изследването все още се отчитали повишени
нива на тревожност и по-ниски на депресия и невротичност, като по данни на изследваната
тя била все още на медикаментозна терапия. Сочи се, че Ж. К. била емоционално
депримирана, с множество тревожни и депресивни прояви, с общ спад в когнитивното и
емоционално функциониране, с когнитивен дисонанс и фундаментално ценностно
объркване. Намира, че лицето функционира при условията на продължаваща психотравма,
поради което е приложимо специално психиатрично лечение и наблюдение. Сочи се, че след
инцидента пострадалата потърсила специализирана психиатрична поомощ в гр. Шумен, но
предвид обстоятелството, че е бременна й било казано, че не може да приема медикаменти,
които биха били вредни за плода. Във връзка това била потърсена помощ от психиатър в гр.
Варна, който имал опит с бременни. За лечение бил изписан медикамента „Есцитил“, като
било посочено, че препарата не е безобиден и трябва да се приема с особено внимание.
Ищцата Ж. К. твърдяла, че кризите на тревожност били толкова силни, че не можела да се
справя без медикамента. Предоставила е на експерта рецепта за медикаментите „Есцитил“ и
„Клонарекс“, както и показала наполовина празен блистер от „Есцитил“. Издадена й била
Епикриза ИЗ №5696/2023 г. за пролежаване в АГ отделение, в анамнезата, на която е
упоменато, че лицето е с паническо разстройство и се лекува системно.
По отношение на ищеца М. С. К. експерта по СПЕ сочи, че починалият Г. и ищеца К.
9
като дядо и внук са имали близък физически и емоционален контакт. твърди се, че дядото е
имал специално място в психичната реалност, в живота и развитието му. Сочи, че личността
постигала пълна зрялост около 25 годишна възраст, като навършилия към смъртта на дядо
си 23 години М. К. е приел загубата по-значимо, отколкото ако беше по-възрастен,
самостоятелен и със собствено семейство. Намира, че по този начин е налице загуба на
близък, който е оказвал емоционална подкрепа и загубата на който е можело да има
фундаментално значение за съзряването и изграждането на ценности. Установени са по-
високи стойности по скала „невротизъм“ за ищеца К.. Налице е повишаване на
тревожността при фокусиране върху темата за загубата на дядо му, свидетелстващо за
непреработена психологична травма. Справянето на психологично ниво за този ищец е
затруднено от средата, тъй като е „заразен“ с емоциите на своите сестра и майка, които
преживяват траурна реакция. Намира, че ищеца К. е потиснал емоциите си, но неврозата се е
проявила като психосоматика чрез проява на симптоми на сърдечни, дихателни,
вегетативни, вестибуларни, неврологични, гастроентерологични и други разстройства. Тази
симпотматика е налична и към момента на прегледа. Не се дава ясна прогноза за развитие на
преживяванията, които има ищецът, като се сочи, че реакцията на траур може да бъде
преодоляна за няколко седмици, месеци или до няколко години. Намира, че лицето обаче е
активно – спортува, социално адаптиран е, както и работи. Лицето не се е консултирало за
специализирана психологична или психиатрична помощ. Не може да се даде отговор дали е
имал нужда от медикаментозна терапия.
В производството са разпитани и свидетелите К.С.М., М.Ж.В., М.С.К. и Г. А. К..
Свидетелката К.М. сочи, че е кмет на село М., в което е живеел починалият Г. Г. заедно с
ищеца С. Г. С.. Твърди, че починалия бил добър и спокоен човек. Бил грижовен по
отношение на роднините си. Живеел заедно със сина си С. и се грижел за него, тъй като С.
бил тежко болен от диабет. Бащата се грижел за сина – пазарувал, поддържал
домакинството, придружавал сина си при посещение на лекари. Смъртта на Г. била изненада
за всички. Смъртта му била тежко приета от роднините му. Синът му С. не бил виждан да
излиза в селото след това за около девет месеца. Знае, че дъщерята на починалия – Т. К. сега
се грижела за брат си С. С. като личен асистент.
Свидетелката М.Ж.В. сочи, че била колежка на ищцата Т. К.. Описва я като добър
човек. Сочи, че последната след инцидента отсъствала няколко дни от работа, а след това не
била същата. Изпаднала в угнетително настроение, не разговаряла с колегите си. Сочи, че
известно време след смъртта на баща си Т. К. напуснала работа и отишла да се грижи за
брат си. Твърди, че ищците Ж. и М. имали силна връзка с дядо си и тежко приели неговата
смърт.
Свидетелката М.С.К. сочи, че живее в с. М. и от там познавала ищците и починалият
Г. Г.. Сочи, че те били задружна семейство. Споменава, че внучката Ж. се грижела за дядо
си. Дава като пример за това момент, в който последния се наложило да бъде опериран,
първо операция на очите, а в по-късен момент и операция на жлъчката. Сочи, че за това
време внучката го водела по доктори, пазарувала му, возела го където трябва с кола.
10
Намира, че щците тежко приели смъртта на починалия Г..
Разпитаната във второто и последно съдебно заседание свидетелка Г. Я. А.
свидетелства, че се е возела в лекия автомобил, който блъснал пострадалия Г.. Сочи, че била
на задната седалка на автомобила, който бил управляван от нейната дъщеря, която тя
направлявала, докато шофира. Твърди, че по време на ПТП било тъмно и имало движение
на множество автомобили. Твърди, че до момента на удара велосипедиста не се е виждал.
Разбрала, че има някой на пътя едва след като автомобила го блъснал. Сочи, че дори в
момента на удара не са имали представа, че блъскат човек, а това станало явно едва след
като излезли от автомобила и видели блъснатия велосипед.
В производството се установява, а и между страните не е спорно обстоятелството, че
към момента на настъпване на ПТП причинилото ПТП МПС което л. а. „Ауди“, модел „А
4“, рег. №Н....ВХ е имало застрахователна полица по застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите №BG/02/122000886574, валидна от 24.03.2022 г. до 23.03.2023 г.
(според данните от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*********-29,
съставен на 21.01.2023 г. от Дежурен ПТП при ОД на МВР Шумен (л.33 от делото)).
Установява се, че пред ответника е била заведена щета от пострадалите (л.70 от делото).
Всъщност в посоченото уведомление се сочи, че щетата е заведена по-рано, но чрез друг
представител на ищците. Посочения документ носи входящ номер от 07.03.2023 г. и тъй
като няма какъвто и да е друг документ, предхождащ този, то съдът приема за пръв момента
на уведомяване на застрахователя за щетата именно датата 07.03.2023 г.
От доказателствата по делото (удостоверение за наследници, удостоверение за
родствени връзки и др. (л.14 и сл. от делото)) се установяват и фактите, за роднински връзки
на ищците с починалият Г. Г.. Установява се безспорно, че С. Г. С. и Т. Г. К. са деца на
пострадалия, а Ж. С. К. и М. С. К. са деца на Т. Г. К. и респективно внуци на починалия Г.
С. Г..
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди,
които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от
увреждането. С чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо
който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“. Отговорността на застрахователя е
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Предпоставка пред
отговорността на застрахователят по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка ГО между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това
11
следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо
увредения за обезщетение на причинените вреди. В подобно производство всяка от страните
носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства.
Ищецът следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети
и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителят е имал
сключена застраховка ГО при ответника - застраховател. Тъй като в настоящият случай се
претендират имуществени вреди следва да бъдат установени претърпените от ищците болки
и страдания, техния интензитет и продължителнос. Ответникът изцяло оспорва основанието
и размера на обезщетението. Не оспорва, че причинилото ПТП МПС има застраховка
„Гражданска отговорност” при него, като това обстоятелство следва да бъде определено от
съда като безспорно между страните.
Съдът намира, че по несъмнен начин е установена вината на водачът на л. а. „Ауди“,
модел „А 4“, рег. №Н....ВХ, В.И.В. за настъпване на ПТП предвид коментираната по-горе
влязла в сила присъда, както и нормата на чл.300 от ГПК. Установена е и причинната връзка
между настъпилите щети и поведението на дееца, както и противоправността на
поведението на водача причинил ПТП.
Установява се в съответствие с направените от ответника възражения наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г. С. Г.. Същият в пряко
нарушение на изискванията на чл.80, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП от една страна при движението
си като велосипедист в тъмната част на денонощието и извън населено място не ползвал
светлоотразителна жилетка, така както това изисква нормата на чл.80, ал.1, т.1 от ЗДвП. От
друга страна починалият Г. се е движел навътре в платното за движение, като при удара с
автомобила е отстоял на 81 см от края на асфалта, а според експерта в момент преди това
той е предприел маневра, за да се прибере към банкета, т.е. много е вероятно да е бил още
по-навътре в пътното платно, като същевременно е имало банкет с широчина от 1.20 метра,
по който макар и със затруднение също би могъл да се придвижва велосипеда. Движението
по пътното платно следва да е съобразено с нормата на чл.80, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
велосипедиста се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, а
в случая е установено, че това не е било така. Т.е. констатира се нарушение на две
императивни законови норми от страна на пострадалия. Ето защо следва да се приеме, че в
случая Г. Г. има пряка вина и принос за настъпване вредоносния резултат. Неговият принос
за настъпване на вредите съдът определя като значителен или 40% от настъпилите щети, тъй
като от една страна съобразяването с правилото на чл.80, ал.1, т.2 от ЗДвП би предотвратило
въобще възникването на удар и най-вероятно автомобила въобще не би засегнал
велосипедиста, а съобразяването с правилото на чл.80, ал.1, т.1 от ЗДвП би дало на
шофьорите видимост към пострадалия на разстояние повече от 100 метра, което най-
вероятно също би предотвратило ПТП, тъй като според данните в делото (свидетелските
показания на Г. Я. А., пътник в л.а.) велосипедиста не бил забелязан до момента на удара.
В рамките на производството се установяват твърдените неимуществени вреди в
12
пряка и непосредствена връзка с последствията от катастрофата, настъпили и за четиримата
ищци. Установява се, че те били задружно семейство и се грижели един за друг. Налице са
данни, че починалият Г. бил до момента на смъртта си единствения, който се грижел за сина
си и ищец в производството С. Г. С., предвид тежкото здравословно състояние на последния
– напреднала фаза на диабет, който довел до тежки поражения – ампутация на ходилото на
десния крак и пръстите на левия, сърдечно-съдови проблеми и др. и правел зависим ищеца
С. от грижата на други лица. Косвено за силните семейни отношения между страните
говорят данните потвърдени от свидетелките, че след инцидента ищцата Т. Г. К. напуснала
работа, за да може да се грижи за брат си – ищеца С. Г. С. като личен асистент. Данните за
силни семейни връзки се допълват от посоченото от свидетелката М.С.К., която сочи, че
ищцата Ж. С. К. пък се грижела за своя дядо – починалия Г., когато последния имал нужда
от това – във връзка с претърпени от него операции на окото и жлъчката. В тази връзка са
логично допълнение данните от съдебно психологическите експертизи, които сочат за
тежкото психологично състояние на всички ищци, вследствие на загубата на техния близък.
При ищеца С. Г. С. субективните психични преживявания на страдание и притеснения са
свързани и със спецификите на здравословното състояние на последния и наличието на
социална изолираност поради това, като състоянието било компенсирано до момента на
смъртта на Г., от грижите, които последния полагал за сина си. По-тежки психически
преживявания имала и внучката и ищца Ж. С. К., заради констатираните в производството
от експерта по СПЕ предишна психиатрична симптоматика на остри страхови изживявания,
за които има история и били за четири години в ремисия, но след смъртта на дядо й се
възстановили, като това наложило употреба на медикаменти за облекчаване на симптомите,
като посочената ищца била бременна в този период. Съдът намира, че не по-малки терзания
и притеснения е изпитвала и ищцата Т. Г. К., която освен установената в производството
привързаност към своя баща, вследствие на създалата се ситуация е следвало да се грижи за
брат си – ищеца С., както и за изпадналата в сериозно състояние своя дъщеря - Ж. С. К..
Следва да се уточни, че и четиримата ищци като низходящи на починалия Г. Г. са
признати от Постановление № 4 от 25.V.1961 г. за роднини, които безусловно имат правото
да предявят искове за неимуществени вреди от смъртта на свой възходящ (баща и дядо) и не
следва да установяват някакви по-особени отношения и привързаност към своя баща и дядо.
Предвид изложеното съдът приема, че четирите субективно съединени искове за
обезщетение на неимуществените вреди са доказани в своето основание, като следва да се
разгледа по-детайлно размерът за обезщетяване на настъпилите неимуществени вреди.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе
предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни страдания на
ищците свързани с невъзвратимата загуба на техния баща и дядо. Както бе посочено по-горе
те продължават и към момента, а тъй като става въпрос за невъзвратима загуба на много
близък човек, СПЕ сочи, че данните за пълно възстановяване на ищците са обусловени от
други обстоятелства, но към момента не е налице пълно възстановяване на никой от тях, а
13
прогнозите не са оптимистични.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди настъпили за ищците
С. Г. С. и Т. Г. К. следва да се репарират обезщетение на по 125 000 лв. за всеки от двамата,
а предвид приетото от съда за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в
размер на 40% следва да се приеме, че на всеки от двамата ищци се дължи сумата от по
75 000 лв. за претърпените от смъртта на Г. Г. неимуществени вреди.
По отношение на претенциите на двамата внуци на починалия Ж. С. К. и М. С. К.
съдът намира, че същите следва да се обезщетят със сумите от по 40 000 лв., а предвид
приетото от съда за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на
40% следва да се приеме, че на всеки от двамата ищци се дължи сумата от по 26 000 лв. за
претърпените от смъртта на дядо им неимуществени вреди.
Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви от момента
настъпващ 15 работни дни след писменото уведомяване на застрахователя, както това
изисква чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Налице са данни, че застрахователят е уведомен за
настъпване на произшествието и е претендирано обезщетение от него на 07.03.2023 г., като
моментът, от който се дължи мораторната лихва е 29.03.2023 г., предвид обстоятелството, че
15-дневния срок предвиден по закон, изтича на 28.03.2023 г., ето защо следва да се приеме,
че застрахователят е в забава на 29.03.2023 г. и от този момент дължи лихвата предвидена в
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Предвид това претенциите за мораторни лихви върху главниците за
неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени за периода от 07.03.2023 г. до 28.03.2023
г.
Предвид уважения размер на иска се дължат и разноски както следва: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен дължимите суми за държавна
такса, които при уважения размер на иска възлизат на 8080 лв.
От ищците се претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско
възнаграждение в съответствие с чл.38 от ЗА в полза на адвоката-пълномощник по делото Г.
Г. Р. от АК - С.. Следва да се има предвид, че когато е осъществена правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата съдът не следва да се прилага Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последната се
установява неразрешен от общностното право минимален стандарт на адвокатските
възнаграждения. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са
обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна
организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и
14
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото
разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища -
чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. В подобна
насока е и практиката на ВКС – Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
757/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I
т. о., ТК, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК и
други. В конкретния случай адвоката представител на Веселка Димова Тодорова е подал
искова молба, допълнителна молба, с която се предявява иска за имуществени вреди и се е
явил в съдебно заседание. Делото предвид приетия обемен доказателствен материал следва
да се приеме за сложно от фактическа страна. Предвид изложеното съдът намира, че
претендираният размер на възнаграждение, определен по правилата на Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен. Съдът
преценява като справедлив предвид извършената работа по делото размер на
възнаграждение от 1000 лв. или 1200 лв. с ДДС по отношение на всеки от четиримата ищци
или общо възнаграждение в размер на 4000 лв. или 4800 лв. с ДДС.
Предвид, че искът е приет за доказан в неговото основание съдът намира, че
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда и направените
служебно от съда разноски в общ размер на 2241.36 лв. за изготвените в производството
експертизи, от които 450 лв. по СМЕ и 1791.36 лв. по четирите СПЕ.
На ответника разноски следва да се присъдят разноски, съобразно с отхвърлените
части на субективно съединените искове. Исковете са предявени в общ размер на 360 000
лева, от които последните са уважени в размер на 202 000 лв. и отхвърлени в размер на
158 000 лева. Направените от ответника разноски са в размер на 12 840 лв. с ДДС –
възнаграждение за адвокат (според договор за правна защита и съдействие – л.108 от
делото); 25 лв. – такса за призоваване на свидетел; 400 лв. за изготвената САТЕ. На
ответника са възложени с настоящото решение и изцяло разноските по СМЕ – 450 лв. и по
СПЕ - 1791.36 лв.
От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника. Съобразно с правилата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
възнаграждението дължимо при защита по дело с материален интерес от 360 000 лв. е 19 050
лв., което е доста над уговорения в случая хонорар, дори без да се има предвид, че сумата от
12 840 лв. като възнаграждение за адвоката на ответника е претендирана и с ДДС. Предвид
15
това възражението за прекомерност на ответника е неоснователно и не следва да бъде взето
предвид.
Общият размер на разноските на ответника в производството е 15 056.36 лв.
Дължимата общо от ищците на ответника сума за разноски направени от последния в
производството, съобразно с отхвърлените части на исковете възлиза на 6 608.07 лв. от тях
ищците следва да заплатят съответно на припадащата им се отхвърлена част, както следва:
ищците С. Г. С. и Т. Г. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски,
съобразно на отхвърлените части от исковете им в размер на по 3 136.74 лв. всеки, а ищците
Ж. С. К. и М. С. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумите от по 167.30 лв.
всеки.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С. да заплати на С. Г. С., ЕГН **********,
с. М., общ. Ш..., сумата от 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лева, представляващи претенция
за обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, като пряк иск предявим на
основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите, вследствие смъртта на неговия баща Г. С. Г.,
ЕГН **********, настъпила на 21.01.2023 г. вследствие на ПТП, от 21.01.2023 г. около 17:50
ч., на общински път SHU 1190 км 1+725 между с. М. и кръстовището с главен път І-7 Ш.-
В.П. вследствие на ПТП, при което л. а. „Ауди А4“, рег. №Н....ВХ, управляван от В.И.В.,
като са нарушени правилата за движение по пътищата е блъснала велосипедиста Г. С. Г.
довели по-късно до смъртта на последния вследствие тежък иреверзибилен травматичен и
хеморагичен шок, причинен от множество тежки травматични увреждания върху главата,
гръдния кош, гръбнака и крайниците на пострадалия, като за това деяние водача В.И.В. била
осъдена с Присъда №4/4/14.03.2023 г. по НОХД №111/2023 г. по описа на ШОС на
наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца, чието изпълнение е било
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила на основание чл.66,
ал.1 от НК, ведно с мораторната лихва върху сумата за главница, считано от 29.03.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С. да заплати на Т. Г. К., ЕГН **********,
с. М., общ. Ш....., сумата от 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лева, представляващи
претенция за обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, като пряк иск
предявим на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, вследствие смъртта на нейния
баща Г. С. Г., ЕГН **********, настъпила на 21.01.2023 г., вследствие на ПТП от 21.01.2023
г. около 17:50 ч., на общински път SHU 1190 км 1+725 между с. М. и кръстовището с главен
път І-7 Ш.-В.П., вследствие на ПТП, при което л. а. „Ауди А4“, рег. №Н....ВХ, управляван от
В.И.В., като са нарушени правилата за движение по пътищата е блъснала велосипедиста Г.
16
С. Г. довели по-късно до смъртта на последния вследствие тежък иреверзибилен
травматичен и хеморагичен шок, причинен от множество тежки травматични увреждания
върху главата, гръдния кош, гръбнака и крайниците на пострадалия, като за това деяние
водача В.И.В. била осъдена с Присъда №4/4/14.03.2023 г. по НОХД №111/2023 г. по описа
на ШОС на наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца, чието изпълнение
е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила на
основание чл.66, ал.1 от НК, ведно с мораторната лихва върху сумата за главница, считано
от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С. да заплати на Ж. С. К., ЕГН **********,
с. М., общ. Ш....., сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, представляващи
претенция за обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, като пряк иск
предявим на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, вследствие смъртта на нейния
дядо Г. С. Г., ЕГН **********, настъпила на 21.01.2023 г., вследствие на ПТП от 21.01.2023
г. около 17:50 ч., на общински път SHU 1190 км 1+725 между с. М. и кръстовището с главен
път І-7 Ш.-В.П., вследствие на ПТП, при което л. а. „Ауди А4“, рег. №Н....ВХ, управляван от
В.И.В., като са нарушени правилата за движение по пътищата е блъснала велосипедиста Г.
С. Г. довели по-късно до смъртта на последния вследствие тежък иреверзибилен
травматичен и хеморагичен шок, причинен от множество тежки травматични увреждания
върху главата, гръдния кош, гръбнака и крайниците на пострадалия, като за това деяние
водача В.И.В. била осъдена с Присъда №4/4/14.03.2023 г. по НОХД №111/2023 г. по описа
на ШОС на наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца, чието изпълнение
е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила на
основание чл.66, ал.1 от НК, ведно с мораторната лихва върху сумата за главница, считано
от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С. да заплати на М. С. К., ЕГН **********,
гр. Ш...., сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, представляващи претенция за
обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания, като пряк иск предявим на
основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите, вследствие смъртта на неговия дядо Г. С. Г.,
ЕГН **********, настъпила на 21.01.2023 г. вследствие на ПТП, от 21.01.2023 г. около 17:50
ч., на общински път SHU 1190 км 1+725 между с. М. и кръстовището с главен път І-7 Ш.-
В.П. вследствие на ПТП, при което л. а. „Ауди А4“, рег. №Н....ВХ, управляван от В.И.В.,
като са нарушени правилата за движение по пътищата е блъснала велосипедиста Г. С. Г.
довели по-късно до смъртта на последния вследствие тежък иреверзибилен травматичен и
хеморагичен шок, причинен от множество тежки травматични увреждания върху главата,
гръдния кош, гръбнака и крайниците на пострадалия, като за това деяние водача В.И.В. била
осъдена с Присъда №4/4/14.03.2023 г. по НОХД №111/2023 г. по описа на ШОС на
наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца, чието изпълнение е било
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила на основание чл.66,
17
ал.1 от НК, ведно с мораторната лихва върху сумата за главница, считано от 29.03.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ субективно съединените искове за главници в останалите им части до
пълните предявени размери, както и всички искове за мораторни лихви за периода от
07.03.2023 г. до 28.03.2023 г., включително, като неоснователни и недоказани
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С. да заплати по сметка на ШОС сумата от
8080 (осем хиляди и осемдесет) лева, представляващи дължимите суми за държавна такса в
производството.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С. да заплати по сметка на ШОС сумата от
2241.36 лв. (две хиляди двеста четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки),
представляващи дължимите суми платени от сметката на съда за изготвяне на назначените
експертизи.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С. да заплати на адвокат Г. Г. Р. от АК - С.
сумата от 4800 (четири хиляди и осемстотин) лева с ДДС, представляващи възнаграждение
за процесуално представителство в полза на двамата ищци на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С.
сумата от 3 136.74 лв. (три хиляди сто тридесет и шест лева и седемдесет и четири
стотинки), представляващи направените от ответника разноски, съобразно с отхвърлената
част на иска относно този ищец.
ОСЪЖДА Т. Г. К., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С.
сумата от 3 136.74 лв. (три хиляди сто тридесет и шест лева и седемдесет и четири
стотинки), представляващи направените от ответника разноски, съобразно с отхвърлената
част на иска относно този ищец.
ОСЪЖДА Ж. С. К., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С.
сумата от 167.30 лв. (сто шестдесет и седем лева и тридесет стотинки), представляващи
направените от ответника разноски, съобразно с отхвърлената част на иска относно този
ищец.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С.
сумата от 167.30 лв. (сто шестдесет и седем лева и тридесет стотинки), представляващи
направените от ответника разноски, съобразно с отхвърлената част на иска относно този
ищец.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
18
19