Решение по дело №1082/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от О. А. М., [държава], срещу Решение №2996/09.04.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението било в противоречие с позицията на ВКБООН от 16.12.2024г., а представените актуални справки не отразявали реалното положение. От представените справки се установявало безспорно, че има вътрешен конфликт между новата власт и групировки. Решението било постановено и в нарушение на принципа „забрана за връщане“ , а също и в противоречие с чл.9 от ЗУБ във вр. с т.15, б.В от Директива 2004/83/ЕО. Игнорирани били фактически обстоятелства, жалбоподателят бил напуснал именно поради военното положение в страната си. Бил също така член на малцинството в района и бил подложен на дискриминация. Освен това имал убеждения и възгледи, които не му позволявали участие във военни действия, а и налагали строга забрана за убийства. Не бил спазен чл.14 от АПК в проведеното производство, а и на стр.6 от решението нямал положен подпис на преводач, както нямало подпис и на кандидата. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег.№УП 35476/08.01.2025г. по описа на ДАБ О. А. М. е поискал закрила в Република България, като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 07.01.2025г., регистрационен лист и приложение към регистрационен лист. Съставена е дактилоскопна карта, връчена е покана за интервю, подписани са декларация за съгласие и декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, а също и покана за интервю.

Допълнително е представен в заверено копие задграничен паспорт на жалбоподателя, ведно с превод на български език.

С писмо рег.№М-3240/11.03.2025г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 20.02.2025г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателят заявил, че бил живял в [населено място], **. Напуснал [държава] нелегално за Турция на 20.11.2024г. и останал в Турция 8 дни, като на 28.11.2024г. влязъл в България пак нелегално. Срязали телта и бил в група от 9 човека, които останали в гората 9 часа и после дошла кола. С нея тръгнали за София, но близо до Харманли ги спряла полиция и ги завели в лагера. Искал да дойде в България и затова не бил подал документи в Турция. Не бил арестуван в [държава], нито осъждан. Бил арабин, но нямал проблеми заради етническата си група. Като мюсюлманин сунит също нямал проблеми заради религията. Не членувал в политически партии, не бил участвал във военни формирования. Имал основно образование и работил като общ работник. Напуснал заради икономическото положение. Цял месец да се работело и пак не можел да си плати наема и нямало пари за храна. Друга причина била войната и сраженията между араби и кюрди. Имали две къщи и едната била разрушена от снаряд. Не бил отбил военна служба и не искал да ходи в казармата, защото не искал да го насочва към негови роднини. В момента нямало сражения. Не бил получавал призовка за военна служба. Нямало по-спокойни места. Майка му се оженила повторно и живеела в Дамаск с двете му сестри. Ако бил отишъл там, то редовната армия щели да го вземат. Не бил заплашван и не му било оказвано насилие. Не искал да го вземат в армията, не искал да убива хора, не искал да се върне в [държава].

С Решение №2996/09.04.2025г. на Председател на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отхвърлена молбата от О. А. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 22.04.2025г. – чрез негов пълномощник, за което по делото има представено и пълномощно, дадено от жалбоподателя на адв.Ст.М. – л.39, ведно с приложена адвокатска карта – л.38.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 29.04.2025г.

Представена е справка вх.№МД-02-159/14.03.2025г. – за актуалната обстановка в [държава].

С писмения отговор ответната страна представя актуална справка вх.№МД-02-262/19.05.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самият кандидат не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение. Не следва да се счита, че има допуснато нарушение при връчване на оспореното решение с оглед представеното от кандидата пълномощно да бъде представляван при връчването на решението от адвокат, тъй като в преписката се установява даденото пълномощно, както и това не е спорен момент в настоящото производство. Липсата на подпис на преводач също не е нарушение с оглед обстоятелството, че решението се връчва на пълномощник, който владее български език.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай административният орган правилно е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх.№МД-02-159/14.03.2025г., като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За наличието им безогледното насилие следвало да е изключително, каквото то не било в района на **, където ситуацията била стабилна, въпреки отделни прояви на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи. Не се установило спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Административният орган сочи и че завръщането на О. А. М. в [държава] е разумно и релевантно, тъй като не съществува вероятност да бъде изложен на сериозни посегателства, нарушаващи неговият личностен и физически интегритет. В случая следва да се отчете и че действително след 27.11.2024г. и падането на режима на президента А., обществено-политическата обстановка е променена, но различните формирования работят за стабилен преход при прехвърлянето и установяването на властта. От представените справки и от общодостъпните средства може да се направи извод, че към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Следва да се имат предвид категоричните данните за завърнали се сирийски бежанци, за които има осигурен достъп до услуги за закрила. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Въпреки регистрирани случаи на насилие в променящите се понастоящем условия, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. Не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Не е посочил да е жертва на насилие и да са били отправяни заплахи срещу него или семейството му, още повече че и семейството му е останало в [държава]. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо О. А. М.. Още повече, че семейството на жалбоподателя продължава да живее в [държава], а са напуснали обл.** не поради действително насилие, а тъй като майка му е устроила живота си в друга област и друг съпруг. Последното също потвърждава, че насилието не до такава степен на безогледност, тъй като това не би се случило ако то е такова. При събраните данни следва да се приеме, че жалбоподателят е напуснал [държава] по икономически и лични причини, като тези причини не предпоставят предоставяне на убежище.

Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и в частност с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че при даденото интервю се изнасят факти за възможна военна мобилизация. Самият жалбоподател сочи, че от него не е получена призовка. Към настоящия момент с оглед обстановката няма възможност да бъде призован реално да отбие военната служба/запас или да бъде привлечен от бунтовническите сили. В този смисъл не може да се смята, че при завръщането си в страната на произход само поради факта, че е лице от мъжки пол на определена възраст, кандидатът за закрила ще бъде взет на военна служба, както и че ще бъде третиран по различен начин при изпълнението на военен дълг в сравнение с другите лица, отзовали се на призовките. Понастоящем данните не сочат да има извършвана мобилизация с оглед участие във военните действия, а съгласно представените справки бунтовническите сили се разпускат или се интегрират в рамките на Министерство на отбраната.

По изложените съображения, съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Това се потвърждава от информацията в справките за актуалната обстановка в [държава]. От същите следва извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава]. Обстановката се определя като стабилна, въпреки отделни прояви на несигурност и атентати, но не и наличие на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. А. М., [държава], срещу Решение №2996/09.04.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.