№ 16
гр. гр. Елена, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря Йорданка Ст. Й.а
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Гражданско дело №
20204130100196 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Люб. Ст. Й. за
приемане за установено по отношение „О.Ф.Б..“ ЕАД, че ищецът не дължи
претендираните по изп. дело № 858/2019 г. на ЧСИ Виктор Георгиев суми,
както следва: 7 136.82 евро – главница, 240.23 евро – лихва за периода от
27.5.2010 г. до 30.1.2011 г., 2 054.36 евро – законна лихва за периода от
31.1.2011 г. до 19.8.2019 г., и 682.41 лева – законна лихва върху главницата за
периода от подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело до
исковата молба, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
19/2011 г. на Районен съд – Елена.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД №
19/2011 г. на Районен съд – Елена, срещу него, П.С.С. и Н. Н. Ст. е образувано
изп. дело № 47/2011 г. на ДСИ при Районен съд – Елена. Заявява, че
последното изпълнително действие срещу него е налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение, като последната удържана сума е преведена на
25.6.2014 г., от който момент не са извършвани други изпълнителни действия.
Сочи, че изпълнителното дело е прекратено на 28.9.2018 г. поради настъпила
перемпция, а 5-годишната погасителна давност е изтекла на 25.6.2019 г.
1
Твърди, че на 19.8.2019 г. взискателят „О.Ф.Б..“ ЕАД е подал нова молба за
образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Виктор Георгиев, въз основа на
която е образувано изп. дело № 858/2019 г. Счита, че подаването на
въпросната молба не прекъсва давността, още повече, че същата е подадена
след изтичане на давността.
Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Заявява, че от последното прекъсване на давността на 30.6.2014 г., когато е
последната удръжка от наложения запор върху трудово възнаграждение, до
26.6.2015 г. – датата на постановяване на ТР № 2/26.6.2015 г., давността за
вземанията е била спряна съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. Твърди, че с
молбата за образуване на изп. дело № 858/2019 г. на ЧСИ Виктор Георгиев е
поискал конкретен изпълнителен способ, което действие е прекъснало
погасителната давност, имайки в предвид, че впоследствие са предприети и
други изпълнителни действия – наложен е запор върху банкова сметка на
ищеца и е вписана възбрана върху недвижим имот. Заявява, че в периода от
13.3.2020 г. до 13.5.2020 г. давност не е текла по силата на ЗМДВИП.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа предявения иск, а процесуалният представител на ответника
поддържа заявеното оспорване.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Установява от събраните писмени доказателства, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 19/2011 г. на Районен съд – Елена, по
молба на „Банка ДСК“ ЕАД от 30.8.2011 г. срещу П.С.С., Н. Н. Ст. и Люб. Ст.
Й. е образувано изп. дело № 47/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд -
Елена.
След проучване имущественото състояние на длъжника с
постановление от 3.10.2011 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Люб. Ст. Й., което същият получава от ОУ
„Отец Паисий”, с. Константин, както и възбрана върху 1/3 ид.ч. от недвижим
имот в гр. Елена. В изпълнение на наложения запор в периода от 27.11.2013 г.
до 25.6.2014 г. от трудовото възнаграждение на ищеца са правени удръжки.
С постановление от 13.11.2012 г. като взискател по делото на мястото
2
на „Банка ДСК“ ЕАД е конституиран ответникът „О.Ф.Б..“ ЕООД.
С постановление от 28.9.2018 г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По молба на „О.Ф.Б..“ ЕООД от 19.08.2019 г. срещу П.С.С., Н. Н. Ст. и
Люб. Ст. Й. е образувано изп. дело № 858/2019 г. на ЧСИ Виктор Георгиев. В
молбата са направени искания за проучване имущественото състояние на
длъжниците и за налагане на обезпечителни мерки. След проучване
имущественото състояние на Люб. Ст. Й. с изпращане на покана за
доброволно изпълнение от 03.12.2019 г. е наложен запор върху пенсията на
длъжника, както и възбрана върху ¼ ид. ч. от недвижим имот в гр. Велико
Търново, ул. „Георги Измирлиев“. От страна на ТП на НОИ, гр. Велико
Търново е изпратено писмо, с което съдебният изпълнител се уведомява, че
запорното съобщение не може да бъде изпълнено, тъй като длъжникът
получава пенсия в размер под минималната работна заплата за страната. На
31.01.2022 г. по делото е постъпило писмо от ТП на НОИ, гр. Велико
Търново, с което съдебният изпълнител се уведомява, че от пенсията на Люб.
Ст. Й. ще се прави удръжка от 6.59 лева.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил
фактите, от които извежда основанието за отричане правото на ответника, а
именно – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на
диспозитивното начало, следва да установи дали това основание за
погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради
неговото реализиране - да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражение, поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с
изтичане на общата 5-годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането
3
на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко
изпълнително действие започва да тече нова давност. В този смисъл е
разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”.
В процесния случай изпълнителният лист е издаден на 19.01.2012 г.,
като впоследствие, в рамките на изп. дело № 47/2011 г. на ДСИ при Районен
съд – Елена, с постановление от 3.10.2011 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Люб. Ст. Й., както и възбрана върху 1/3 ид. ч. от недвижим
имот в гр. Елена. В изпълнение на наложения запор в периода от 27.11.2013 г.
до 25.06.2014 г. от трудовото възнаграждение на ищеца са правени парични
удръжки, като въпросните изпълнителни действия са прекъснали давността,
течаща от влизане в сила на заповедта за изпълнение, и от 25.06.2014 г. е
започнала да тече нова 5-годишна давност. На по-късен етап – вече в рамките
на изп. дело № 858/2019 г. на ЧСИ Виктор Георгиев с изпращането на запорно
съобщение от 03.12.2019 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника,
както и възбрана върху ¼ ид. ч. от недвижим имот в гр. Велико Търново, ул.
„Георги Измирлиев“. Междувременно обаче, на 25.06.2019 г. е изтекла
законо-установената 5-годишна погасителна давност, имайки се в предвид, че
молбата за образуване на второто изпълнително дело и действията по
проучване имущественото състояние на длъжника не са в състояние да
прекъснат давността. Тук следва да се отбележи, че изп. дело № 47/2011 г. на
ДСИ при Районен съд - Елена е било висящо при действието на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, с което е прието, че новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. И
доколкото последното валидно изпълнително действие е предприето на
25.06.2014 г., 5-годишната давност е изтекла на 25.06.2019 г. В тази връзка,
съдът не споделя довода на ответника, че до 26.06.2015 г. е важимо
разрешението, дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г., според което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Според настоящия съдебен състав този довод не
държи сметка за това, че като ново, разрешението, дадено в ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, разкрива точното съдържание
4
на тълкуваната норма от момента на приемането й (т.е. с обратно действие),
именно поради което следва да се приеме, че разрешението по
тълкувателното решение следва да се приложи към все още висящото към
момента на приемането му изп. дело № 47/2011 г. на ДСИ при Районен съд –
Елена (в този смисъл Витали Таджер, „Гражданско право на НРБ, Обща част.
Дял I“, изд. 1972 г.).
С оглед на горното, предявеният иск за приемане за установено по
отношение „О.Ф.Б..“ ЕАД, че ищецът не дължи претендираните по изп. дело
№ 858/2019 г. на ЧСИ Виктор Георгиев суми е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските: Предвид изхода на делото ищецът има право на
разноски в размер на 860.00 лева за заплатената от него държавна такса.
Мотивиран от горното, Еленският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „О.Ф.Б..“ ЕАД, ЕИК
*********, че Люб. Ст. Й., ЕГН ********** не дължи чрез способите на
принудителното изпълнение, поради изтичане на законоустановената давност,
претендираните по изп. дело № 858/2019 г. на ЧСИ Виктор Георгиев суми,
както следва: 7 136.82 евро – главница, 240.23 евро – лихва за периода от
27.05.2010 г. до 30.1.2011 г., 2 054.36 евро – законна лихва за периода от
31.01.2011 г. до 19.08.2019 г., както и 682.41 лева – законна лихва върху
главницата за периода от подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело до подаване на исковата молба – 10.02.2020 г., за които
вземания е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 19/2011 г. на Районен съд –
Елена.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б..“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Люб. Ст. Й.,
ЕГН ********** сумата от 860.00 лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
5