№ 1151
гр. Плевен, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430101275 по описа за 2022 година
Депозирана е искова молба от „***“ ***, ЕИК***, гр. ***, чрез адв. П.
А., против „***“ ***, ЕИК***, гр. Плевен, с която се твърди, че между
страните са съществували търговски отношения, по повод покупко- продажба
стоки-описани, свързани с ***, обективирани във фактура №***г. Твърди се,
че стоките са доставени на ответника на ***г. Твърди се, че ответникът е
следвало да заплати цената на стоките в двуседмичен срок от получаването на
фактурата- ***г, като считано от ***г, вземането е станало изискуемо, но не е
заплатено изцяло. Твърди се, че от страна на ответника има частични
плащания на сумата по фактура, както следва: на ***г.- сумата от 1320лв., на
***г- сумата от 709лв. и на 21.08.2018г.- сумата от 2174,40лв. Твърди се, че
поради забавата на длъжника, върху дължимата сума е начислена лихва за
забава, считано от забавата- 05.06.2018г, както следва: върху сумата от
5709лв.- за периода 05.06.2018г. -***г, в размер на 38,06лв., върху сумата от
5000лв., за периода 29.06.2018г.-21.08.2018г- в размер на 75,01лв. и върху
сумата от 2825,60лв., за периода 22.08.2018-08.03.2022г, в размер на
1016,51лв. Моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 327,
ал.1 от ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати сумата от
2825,60лв.- дължим остатък по договор за покупко-продажба, обективиран
във фактура №***г, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
1
молба- 11.03.2022г, до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, лихва за забава, общо за периода 05.06.2018-08.03.2022г, в размер
на 1129,58лв., както следва : върху сумата от 5709лв.- за периода 05.06.2018г.
-***г, в размер на 38,06лв., върху сумата от 5000лв., за периода 29.06.2018г.-
21.08.2018г- в размер на 75,01лв. и върху сумата от 2825,60лв., за периода
22.08.2018-08.03.2022г, в размер на 1016,51лв. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, в който се оспорват исковете по
размер.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, видно от представените с ИМ
писмени доказателства, че между страните съществуват търговски
отношения, по повод покупко- продажба на стоки, обективирани във №***г,
на стойност 7029лв. с ДДС. Съдът констатира, че във фактурата е посочен
падеж на същата- 10.08.2022г.
Безспорно по делото се установява също, че по фактурата, от страна на
ответника има извършени частични плащания, както следва: на ***г.- сумата
от 1320лв. и на ***- сумата от 709лв.; доказателства за плащането са
представени от ищеца, с ИМ. По делото се установява също, че въз основа на
тристранен Протокол за прихващане на вземанията и задълженията, от
17.08.2018г., страните са се споразумели, че към датата на сключване на
споразумението, задължението на ответника по процесната фактура е в
размер на 5000лв., като след прихващане с насрещни задължения с третата
страна, задължението на ответника към ищеца е в размер на сумата от
2825,60лв. По делото са представени и доказателства за изплащане на
дължимата сума, в полза на ищеца, от страна на третата страна по
споразумението, на 21.08.2022г, прието от кредитора като плащане по
процесната фактура.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: процесната фактура е осчетоводена от ищеца, по
счетоводна сметка 411 „клиенти“, по партидата на ответника. ВЛ е
установило, че в счетоводството на ищеца, са отразени частични плащания по
фактурата- на ***г. и на ***г; салдото е намалено със сумата от 2174,40лв,
2
платена по тристранен Протокол за прихващане на вземанията и
задълженията, от 17.08.2018г, на 21.08.2018г. ВЛ е установило също, след
проверка в *** гр. ***, че ответникът е включил в дневниците на покупки
процесната фактура, ползвал е данъчен кредит и я е отразил в счетоводството
си . ВЛ е посочило, че от страна на ответника, не са му предоставени данни
за осчетоводяване и плащане на фактурата. ВЛ е изчислило и лихвата за
забава.
По делото не са представени доказателства за доставка на стоките по
фактура, но и няма оспорване на този факт от страна на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Както бе посочено по- горе, безспорно по делото се установи факта на
съществуване на търговски отношения, по повод сключен договор за
покупко- продажби на стоки, свързани с ***, обективиран във фактура №***г.
Съдът приема за безспорно установен факта, че продавача- ищец, е изправна
страна по договора, както и факта на частично изпълнение от страна на
ответника- купувач, за изплащане на сумата по фактура. Както бе посочено
по- горе, сумата по фактура е погасена чрез пращане, до размера на
претендираната сума от 2825,60лв. Съдът приема, че с подписването на
тристранното споразумение, е налице признание на ответника, за
дължимостта на сумата по фактура /в размер на 5000лв., към момента на
подписването му- 17.08.2018г/. По делото няма ангажирани доказателства от
страна на ответника за плащане на дължимата сума, няма и твърдение за
такова плащане; плащане не се установява от заключението на ВЛ по ССЕ.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 327, ал.1 от ТНЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 2825,60лв,- продажна цена, по процесната фактура №***г е изцяло
основателен и следва да бъде уважен, като сумата бъде присъдена ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Както бе посочено по- горе, видно от съдържанието на процесната
фактура, е уговорена дата на плащане- 10.08.2018г, която дата, съдът приема
и за падеж на задължението, с настъпването на който, длъжникът изпада в
забава. В случая е налице предсрочно частично изпълнение на задължението
3
по фактура- с плащанията на ***г. и на ***г, прието от страна на кредитора.
Няма пречка длъжникът по договора да изпълни и предсрочно- арг. чл. 70, ал.
2 от ЗЗД, преди настъпването на падежа на задължението. Съдът намира, че
ответникът- длъжник, не е изпаднал в забава на 05.06.2018г, така, както се
твърди в исковата молба, с изтичане на 14- дневен срок от получаването на
фактурата, доколкото нормата на чл. 303а, ал.4, вр. ал.3 от ТЗ, на която се
позовава ищецът, е приложима само в случаите, при които не е уговорен срок
за плащане. С оглед на уговореният падеж- на 10.08.2018г, считано от тази
дата, длъжникът е изпаднал в забава- за заплащане на дължимият остатък от
5000лв. За периода от 11.08.2018г.-датата на забавата до 21.08.2022г.- датата
на направеното плащане по тристранното споразумение, от третата страна, на
сумата от 2174,40лв., с която задължението на ответника е погасено до
размера на претендираната сума от 2825,60лв, размерът на лихвата за забава,
изчислена служебно от съда върху сумата от 5000лв. е в размер на 15,28лв.
размерът на лихва за забава върху сумата от 2825,60лв, за периода 22.08.2018-
08.03.2022г- изчислена от ВЛ- е в размер на 1016,21лв.
На основание гореизложеното, следва, в полза на ищеца, да бъде
присъдена общо сумата от 1031,49лв.- лихва за забава, за периода 11.08.2018-
08.03.2022г, като за разликата до пълният предявен размер от 1129,58лв., за
периода 05.06.2018-08.03.2022г, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска и съобразно представения
списък на разноските- сумата от 1324,52лв/ вкл. д.т., адв. възнаграждение и
разноски за ВЛ/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
„***“ ***, ЕИК***, гр. Плевен, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. ***, №*** представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ ***“ ***,
ЕИК***, гр. ***, ул. ***, №***, представлявано от ***, сумата от 2825,60лв.-
главница, дължима по Договор за покупко- продажба, обективиран във
фактура №***г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ -
4
11.03.2022г. , до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, „***“ ***, ЕИК***, гр.
Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, №***
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ***, ЕИК***, гр. ***, ул.
***, №***, представлявано от ***, сумата от 1031,49лв.- лихва за забава,
общо за периода 11.08.2018г.-08.03.2022г, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният
предявен размер от 1129,58лв., за периода 05.06.2018-08.03.2022г, ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, „***“ ***, ЕИК***, гр.
Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, №***
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ***, ЕИК***, гр. ***, ул.
***, №***, представлявано от ***, сумата от 1324,52лв.-разноски по делото.
Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5