РЕШЕНИЕ
гр. София, 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГО, първи въззивен състав, в публичното
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Т.
Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 194 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 122 от 28.02.2018 г. по гр. д. №
185/2016 г. Районен съд –
гр. Сливница е отхвърлил предявените от "ОТП Ф." ЕАД срещу П.Г.Т.
искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване, че ответникът му дължи следните
суми: сумата 5
989. 33 лв. - главница по извлечение от счетоводни книги по
договор за кредит от 25.10.2005 г., сумата 1 373.66 лв. – договорна
лихва за периода от 23.06.2011 г. до 14.12.2012 г., сумата 540. 72 лв. – наказателна
лихва за периода от 27.09.2011 г. до 14.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2012 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
гр. д. № 799/2012 г. по описа на Районен
съд– гр. Сливница.
С решението ответникът П.Г.Т. е осъдена на основание
чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 5 989. 33 лв. - главница по договор за кредит от 25.10.2005 г., сумата 1 178.37 лв. – договорна лихва за периода от 23.06.2011 г. до 14.12.2012 г., сумата 540. 72 лв. – наказателна
лихва за периода от 27.09.2011 г. до 14.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете - 25.04.2016 г. - до изплащане на
вземането.
За разликата над присъдените 1 178. 37 лв.
до претендираните 1 373. 66 лева искът за възнаградителна лихва е отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 935. 85 лв. – разноски по делото.
Решението е обжалвано
от ответника в осъдителните части с оплаквания
за недопустимост,
а при условията на евентуалност с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Неправилно първостепенният съд приел, че оспорените от длъжника клаузи не са
неравноправни. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на нов акт
по същество, с който исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се и
разноските по производството.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество,
е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК
на ВКС).
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Възраженията на жалбоподателя за недопустимост на
обжалвания съдебен акт са неоснователни. Решението на районния съд, с което са
отхвърлени предявените от „ОТП Ф." ЕАД срещу П.Г.Т. искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, е влязло в сила като необжалвано, а производството пред въззивния съд е висящо само по осъдителните искове, пречка
за предявяването на които при заявеното от ищеца вътрешно-процесуално условие
не е била налице (арг. т. 11 б Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК).
От приетия и неоспорен
договор за кредит за текущо потребление от 25.10.2005 г. се
установява, че "Б. ДСК" ЕАД в качеството на кредитодател
е предоставила на ответника-кредитополучател кредит в размер на 14 000 лева. Срокът за издължаване на кредита е 96 месеца, считано от
датата на неговото усвояване (т. е. до 25.10.2013 г.), като кредитът
се погасява по индивидуален погасителен план на равни месечни вноски, с падежна
дата 25 число (т. 6). Съгласно т. 7 от договора за предоставения кредит
кредитополучателят заплаща преференциална лихва в размер, определян
периодично от кредитора, който към датата на сключване на
договора е 7. 95 %. При промяна на лихвения процент кредиторът определя нов
размер на месечната погасителна вноска, за което предоставя на
кредитополучателя актуализиран погасителен план (т. 7. 1). Съгласно т. 18. 1 от договора при неплащане до 7
дни след падежната дата по т. 6 (след 25 число на
съответния месец) на главница и/или лихва остатъкът от кредита се олихвява с прилагания
лихвен процент по т. 7, увеличен с наказателна надбавка от 10 проценти пункта.
Според т. 18. 2 при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т.
7, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 проценти пункта. В договора не е
вписано как и от какви компонентни е формиран посоченият в чл. 7 от договора
лихвен процент за възнаградителна лихва.
Приет по делото е договор за покупко-продажба
на вземания (цесия), сключен на 13.02.2013 г., съгласно
който "Б. ДСК" ЕАД (продавач) прехвърля на "ОТП
Ф." ЕАД (купувач) вземания,
посочени в приемо-предавателен протокол (по смисъла на §
1, чл. 1. 7 от договора) срещу покупна цена. Според § 1, чл. 1. 1,
"вземания" са всички дължими на продавача суми по предоставените
потребителски кредити (които са просрочени и не се погасяват надлежно), ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности,
вкл. и с изтеклите лихви, посочени в приемо-предавателния
протокол по чл. 1. 7. "Дата на прехвърляне" е датата, от която всички
права по отношение на вземанията, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви, ще се считат за прехвърлени
на купувача в тяхната цялост... Прехвърлителното
действие настъпва с пълното плащане на покупната цена от купувача по сметката
на продавача (§ 1, чл. 1. 2). С § 5, чл. 5.
4 от договора продавачът се съгласил да упълномощи изрично купувача от негово
име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за
прехвърлените вземания, като за целта в 3-дневен срок от датата на прехвърляне
ще снабди купувача със съответно пълномощно.
Видно от приетия приемо-предавателен
протокол от м.
януари 2013 г., част от
прехвърлените вземания са и вземания на банката, произтичащи от договор за
банков кредит с ответника
П.Г.Т. по сметка № ………………. за сумата от 5 989.33лв.
- главница, заедно с договорната лихва в размер на 1 373.66 лв., както и
наказателна лихва в размер на 540. 72 лева.
Представено
е пълномощно, приложено към заповедното производство, съгласно което законните представители на банката
упълномощават ищеца да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала с договор за покупко-продажба на вземания от 13.02.2013 г. за извършената цесия, като пълномощникът има
право да подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на банката
до длъжниците, описани в приемо-предавателния
протокол към договора за цесия. Представена е също обратна
разписка от 09.05.2013 г. до ответника до адрес, идентичен с посочения в договора за кредит, и известие за доставяне, видно от които пратката е върната като
непотърсена. Получаването на препис от исковата молба с приложенията към нея от
ответника съставлява надлежно съобщаване на цесията доколкото ищецът се е позовавал
на това процесуално действие и извежда от него приложение на правните последици
на съобщаване на цесията.
В първоинстанционното
производство, както и във въззивното производство са
приети заключения на ССЕ, като всички те установяват размери на начислени,
платени и дължими суми по договора за кредит съобразно твърдението на ищеца, че
кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем от 27.09.2011 г., съответно установяват размери на лихви по т. 18.
2 от договора, начислявани върху цялата неплатена главница. Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната в производството пред районния съд
ССЕ лихвеният процент е бил увеличаван с протокол № 40/23.08.2007 г., протокол
№ 13/20.03.2008 г. и протокол № 44/10.10.2008 година.
Съгласно заключението на ССЕ, изслушано в производството пред въззивния съд, общият размер на дължимите месечни вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва, при първоначано договорения ГЛП от 7.95 % е 16 990.16 лева
за периода до 17.12.2012 г., от които погасени от ответника са 15 875.25
лева. Вещото лице дава заключение, че общият размер на дължимите месечни
вноски, включващи главница и възнаградителна лихва,
при първоначано договорения ГЛП от 7.95 % за периода
от 25.10.2005 г. до 27.09.2011 г. е 14 026. 76 лева, като ответникът е
платил 15 875.25 лева или 1 653. 16 лева повече.
При така установеното от
фактическа страна въззивният съд намира предявените
искове за
частично основателни, като намира наведеното от въззивника възражение за нищожност на клаузите по чл. чл. 7,
7.1, 18.1 от
договора за кредит за текущо потребление за основателно.
Съгласно чл. 143, т. 10 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание.
В
случая клаузите на чл. чл. 7, 7. 1, 18.1 от договора
за кредит предвиждат възможност за банката едностранно, без постигане на
изрична уговорка за това с кредитополучателя, да промени (увеличи или намали)
размера на възнаградителната лихва и съответно на
месечната анюитетна вноска. Упражняването на това
право зависи единствено от волята на кредитора, който е и по - силната
икономически страна в процесните отношения,
възникнали с кредитополучателя, като съгласие на последния не се изисква. След като с цитираните договорни клаузи се
предвижда правото на банката едностранно да променя условията на сключения с ответника
договор за кредит, то, за да се приеме, че тези уговорки не накърняват защитими
интереси на потребителя, съгласно правилото на чл. 143, т. 10 ЗЗП, условията,
при които търговецът може да променя съдържанието на сделката, следва да са
изрично, изчерпателно и на разбираем език посочени в самия договор. Ако с
посочените уговорки се позволява на банката да променя условията на договора на
непредвидено в него основание за това, то те следва да се квалифицират като
неравноправни. При тълкуване на посочената разпоредба, заедно с нормите на чл.
144, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗЗП, се налага изводът, че, за да се признае, че
предвиденото в договора право на банката като доставчик на финансови услуги да
променя размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна
лихва, не накърнява значително интереса на последния, следва да са налице и още
две предпоставки, а именно: 1). основанията, които са изчерпателно посочени в
договора, и при настъпване на които е предвидено, че за банката възниква
правото да увеличи дължимата възнаградителна лихва,
следва да бъдат такива, че настъпването им да е извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги, т.е. да са обективни (аргумент
от чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП); 2). в
съдържанието на сключения между страните договор да е описана ясно и подробно
методиката за промяната на възнаградителната лихва,
т.е. по какъв начин и в какъв размер ще се промени лихвата при настъпване на
един или няколко от уговорените между страните обективни факти (в този решение № 424/ 02.12.2015 г., постановено по
гр.д. № 1899/ 2015 г. по описа на ВКС, IV ГО).
В
случая нито една от тези предпоставки не е налице, поради което обсъжданите клаузи са неравноправни на
основание чл. 143, т. 10 ЗЗП.
Установи се, че към 27.09.2011 г. ответникът
е надплатила 1 653. 16 лева - надвнесена от нея сума за възнаградителна лихва. Ето защо към датата, на която
банката е отнесла кредита като предсрочно изискуем, не са били налице
предпоставките за това.
Установи
се още, че към тази дата ответницата е имала задължения към банката по четири
пълни вноски, падежирали в периода 25.06.2011 г. - 25.09.2011
г., чийто размер общо е 790.24 лева (4х197.56 лв.). Погасяването на тези вноски е възможно, тъй като
надвнесеното от ответника е достатъчно да покрие, както тях, така и следващите
4 вноски, а петата – частично.
Така,
съобразно заключението на вещото лице по ССЕ, изслушано в производството пред въззивния съд, следва да се приеме, че непогасеният остатък
от главницата възлиза на сумата от 3 515. 84 лева, върху която дължима за
периода м. март 2012 – 14.12.2012 г. е възнаградителна
лихва от 237. 32 лева, чийто размер съдът определи при условията на чл. 162 ГПК. За разликата над сумата от 237. 32 лева до присъдените 1 178. 38
лева, както и за периода от 23.06.2011 г. до м. март 2012 г. искът за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен. Като претендирана въз основа на нищожна клауза сумата от 540.72
лв. – наказателна лихва за периода 27.09.2011 г. – 14.12.2012 г. е недължима.
Тъй
както изводите на въззивния съд не съвпадат изцяло с
тези на районния в обжалваното решение, последното следва да бъде отменено в
частта, в която искът за главница е уважен за разликата над сумата от 3 515.
84 лева до присъдените 5 989. 33 лева, а
искът за договорна лихва е уважен за разликата над 237. 32 лева до 1 178.37
лева, и вместо него следва да се постанови нов акт по същество, с който искът
за заплащане на разликата над сумата от 3 515. 84 лева до претендираните 5 989. 33 лева – главница по договор за
кредит за текущо потребление от 25.10.2005 г., сключен между ответника и „Б. ДСК“ ЕАД, вземането по който е цедирано
на ищеца, както и искът за заплащане на договорна лихва за разликата над 237.
32 лева до присъдените 1 178.37 лева и за периода от 23.06.2011 г. до м.
март 2012 г. - отхвърлен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която
ответникът П.Г.Т. е осъдена да заплати на ищеца сумата
от 540. 72 лв. – наказателна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 14.12.2012 г., като вместо него следва да се постанови ново
решение, с което се отхвърли предявеният от ищеца срещу П.Г.Т. иск за заплащане
на сумата от 540. 72 лв. – наказателна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 14.12.2012 г. по договор за кредит за текущо потребление от
25.10.2005 г., сключен между ответника и „Б.
ДСК“ ЕАД, вземането по който е цедирано на ищеца. В
останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. Решението
подлежи на отмяна и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски над сумата от 444. 40 лева.
При този изход на спора въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 219.10 лева, а въззиваемата страна – на въззивника – сумата от общо 1261. 26 лева при извод за
неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
от 2 000 лева предвид продължителността на производството.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 122 от 28.02.2018 г. по гр. д. №
185/2016 г. по описа на Районен
съд – гр. Сливница В ЧАСТТА, в която ответникът
П.Г.Т. е осъдена да заплати на "ОТП Ф." ЕАД разликата над
сумата от 3 515. 84 лева до присъдените
5 989. 33 лв. - главница по
договор за кредит за текущо потребление от 25.10.2005 г., сключен между
ответника и „Б. ДСК“ ЕАД, вземането по който е цедирано
на ищеца, както и В ЧАСТТА, в която П.Г.Т.
е осъдена да заплати на "ОТП Ф." ЕАД сумата над 237. 32 лева до присъдените
1 178.37 лв. и за периода от 23.06.2011 г. до м. март 2012 г. – договорна лихва, както и В ЧАСТТА, в която П.Г.Т. е осъдена да
заплати на "ОТП Ф." ЕАД сумата от 540.
72 лв.– наказателна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 14.12.2012 г., както и В ЧАСТТА, в която П.Г.Т. е осъдена да заплати на "ОТП Ф." ЕАД разноски над сумата от 444. 40 лева, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ОТП Ф." ЕАД,
ЕИК: ……….,
против П.Г.Т., ЕГН: **********,***, искове за заплащане на разликата над сумата
от 3 515. 84 лева до претендираните 5 989. 33
лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 25.10.2005 г.,
сключен между ответника и „Б. ДСК“ ЕАД,
вземането по който е цедирано на ищеца, както и иска
за заплащане на договорна лихва за разликата над 237. 32 лева до присъдените
1 178.37 лева и за периода от 23.06.2011 г. до м. март 2012 г., както и
иска за заплащане на сумата от 540.
72 лв. – наказателна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 14.12.2012 г. по договор за кредит за текущо потребление от
25.10.2005 г., сключен между ответника и „Б.
ДСК“ ЕАД, вземането по който е цедирано на ищеца.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 185/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница в останалите
обжалвани части.
В
останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА "ОТП
Ф." ЕАД, ЕИК: ………, да заплати на П.Г.Т.,
ЕГН: **********,***, сумата от общо 1261. 26 лева (хиляда
двеста шестдесет и един лева и 26 ст.), представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА П.Г.Т., ЕГН: **********,***,
да заплати на "ОТП Ф." ЕАД, ЕИК: ………, сумата от общо
219.10 лева (двеста и деветнадесет лева и 10 ст.), представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение по въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р
България в 1– месечен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.