РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Сливен, 24. 11. 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на осми ноември, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 127 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Т.П.Т. против
Решение № 290 от 02.08.2023 г., постановено по АНД № 106/2023 г. по описа на Районен
съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 22-0804-004912/30.11.2022 г., издадено от Началник Група в
ОД на МВР гр. Сливен, сектор „Пътна полиция“ гр. Сливен, с което на жалбоподателя
са наложени следните административни наказания: за нарушение на чл. 20, ал. 2
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева; за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 60 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Сливен е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторът
счита, че неправилно съдът е приел за установено изложеното в НП. Заявява, че
ПТП е настъпило, поради спукана гума на автомобила, в резултат от което колата
се забила в лявата лента за движение по автомагистрала „Тракия“; от удара
нямало пострадали лица; колата била преместена на първото възможно място - на отбивка, предназначена за автомобили. Заявява, че подал
сигнал до 112 още при настъпване на ПТП– около 06.00 часа сутринта; първият
отзовал се патрул бил от Ямбол, който останал до 15.30 ч. до колата му, когато
дошли актосъставителите. Счита, че пред първоинстанцинония съд не било извършено цялостно
разследване на спорните моменти, съществувала разлика повече от 7 часа от
подаването на сигнала до съставянето на акта и този момент не бил изяснен.
Наложената санкция не отговаряла на извършеното нарушение, досежно наказанието
един месец лишаване от правоуправление и глобата, тъй като не бил осъществен
този състав от ЗДвП. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
решението на Районен съд – Сливен като неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. В писмено становище оспорва касационната жалба като
неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, счита обжалваното решение за
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за правилност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 04.11.2022 г. жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег. № ********* в общ. Сливен, по Автомагистрала
№ А-1 „Тракия“ посока гр. Бургас. На км.261 водачът не съобразил скоростта на
движение с релефа и на прав участък от пътя, изгубил контрол над управлявано от
него МПС, навлязъл в лявата пътна лента и се блъснал в крайпътната лява мантинела. Настъпило пътно транспортно произшествие с
материални щети. Жалбоподателят не останал на мястото на ПТП, а успял на
собствен ход да премести автомобила до паркинг след разклона за гр. Сливен – гр. Ямбол.
Полицейски служители от ОД на МВР-Ямбол видели катастрофиралия лек автомобил, установили,
че мястото, на което е настъпило ПТП, попада в обхвата на общ. Сливен и
сигнализирали на колегите си от ОД на МВР-Сливен. Около 15:20 часа, на мястото
пристигнал полицейски екип от Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, при ОД на МВР -
Сливен. Полицейските служители установили, че водач на МПС е жалбоподателят, който
обяснил че по - рано през деня е спукал гума и поради това се е ударил в мантинелата, но не уведомил органите на реда, а продължил
напред, докато стигнал до посочената отбивка. Водачът
на МПС изглеждал дезориентиран и посочил на полицейските служители, че се е
движел в обратната посока по магистралата гр. Пловдив – гр. София, като не дал
обяснения за другите обстоятелства по настъпилото ПТП. Полицейските служители
направили снимки на местопроизшествието и на катастрофиралия автомобил.
Въз основа на установеното, на жалбоподателя
е съставен АУАН Серия GA №766675 от 04.11.2022 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. При връчване на
АУАН жалбоподателят не е имал възражения. Въз основа на съставения АУАН, на 30.11.2022
г. е издадено процесното НП.
За да потвърди обжалваното НП, Районният съд, след
като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод,
че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да доведат до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице; счел е, че АУАН и НП
са издадени при спазване разпоредбите на ЗАНН, като съдържат всички минимално
изискуеми реквизити; приел е, че от доказателствата по делото е установено, че
жалбоподателят е извършил описаните в НП нарушения; че вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Районният съд е обсъдил
направените възражения, приемайки ги за неоснователни. Счел е, че размерът на
наложените наказания е правилно определен.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по
делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния
жалбоподател са неоснователни.
С оглед установените по делото факти, Районният съд
при правилно приложение на материалния закон, обосновано е приел, че жалбоподателят
в качеството на водач и участник в ПТП е извършил описаните в АУАН и в НП
нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да
уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. В случая, от установената от
АНО фактическата обстановка и от доказателствата по делото не се установява,
при причиненото от жалбоподателя ПТП да са пострадали хора, а само, че са
причинени материални щети, поради което приложимият текст от материалния закон
е именно този по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Посочената разпоредба
задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да
уведомяват съответната служба за контрол към МВР. Според нормата на § 6, т. 27
от ДР на ЗДвП, „участник в пътнотранспортно произшествие“ е всеки, който е
пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването
му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя,
същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба.
Такова качество притежава и собственикът на увредената
мантинела, тъй като поради настъпилите щети се явява
лице, пострадало при произшествието.
Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие“ е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Описаното както в АУАН, така и в
НП поведение на водача Т., развило се в процеса на управление на МПС и
предизвикало материални щети напълно
покрива легалната дефиниция за ПТП. По делото е установено и че същият е
напуснал произшествието, без да е уведомил компетентните служби на МВР и без да
е изчакал пристигането им. Видно от представеното по делото пред Районния съд Писмо
рег. № 105840-176-2 от 29.03.2023 г. на Дирекция „Национална система 112“ при
МВР, липсват данни за регистриран инцидент на 04.11.2022 г. в диапазон от 01:00
часа до 07:00 часа относно настъпило ПТП на автомагистрала „Тракия“ с лек
автомобил „Мерцедес Е200“ с рег. № *******. Жалбоподателят е напуснал мястото
на ПТП, като е бил установен от полицейските органи на
паркинг след разклона за Сливен– Ямбол. Елемент от обективната страна на
деянието е настъпването на материални щети, което е доказано по делото
посредством посоченото в АУАН и в НП, показанията на полицейските служители,
както и от приложените по делото пред първоинстанционния съд снимки. Съдът
намира, че предвид неизпълнението на задължение по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в“
от ЗДвП, АНО правилно е приложил нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5, от ЗДвП, която
предвижда наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. Съгласно посочената разпоредба, се налага наказание:
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лева.
Възражението на жалбоподателя за разминаване по
отношение часа на ПТП съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, часът на извършване на
нарушението не е задължителен елемент от съдържанието на АУАН и на НП. Сам по
себе си часът на извършване на нарушението не е съществен елемент от състава на
нарушението, ако същото може да бъде индивидуализирано с дата, място, механизъм
и участници. В случая дори да е налице неточно отразяване на часа на
нарушението, доказани по несъмнен начин са датата, мястото, извършването
нарушението и неговият извършител.
Съдът счита, че правилно е прието, че жалбоподателят е
нарушил и нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, според която водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Поради несъобразяване на скоростта на движение на МПС с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство се е стигнало
до ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Описаните в АУАН и в НП нарушения
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в“ от ЗДвП са правилно
квалифицирани и правилно е приложена за всяко едно от тях съответната
санкционна норма. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения
АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство.
Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната
жалба доводи. Районният съд е положил нужните усилия за изясняване на
обективната истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства,
обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на
установената по делото фактическа обстановка. Районният съд не е допуснал нарушения
на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд– Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни
основания не са налице.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати
посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 290 от 02.08.2023
г., постановено по АНД № 106/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: