Определение по дело №1525/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по искова молба вх. № 8252/11.08.2023 година по описа на Административен съд – Бургас (АдмС - Бургас), подадена от М.С.Д. ***, общежитие „Парк 1“, ет. 4, ап. 442 и настоящ адрес ***, за установяване на „Административно нарушение“ в работата на Община Несебър като „Правоприемник на Морски санаториум Св. Влас“ (лист 2). В исковата молба се излага хронология за трудовоправен спор, по който ищецът е била страна, както и твърдения за незаконосъобразно бездействие на работодател, свързано с недопускането на работа на Д. (трудоустрояването , съобразно решение на ТЕЛК) вече 33 години.

С разпореждане от 14.08.2023 година съдът е указал на госпожа Д. да посочи конкретен акт, действие или бездействие на конкретен административен орган, който/което обжалва, да представи доказателство за внесена държавна такса и да формулира надлежен петитум до съда (лист 5).

С молба вх. № 8483/22.08.2023 година от ищеца е направено изявление, че оспорва „незаконосъобразност на бездействия на Община - град Несебър“ като „правоприемник на Морски санаториум Св. Влас“ (стр. 1 от молбата). С петитума на тази допълнителна молба е поискано Община Несебър да бъде осъдена „да представи официален документ в изпълнение на два, задължителни за тях документа, относно предоставяне на подходящо място на клиничен лаборант с условие, че ще изпълнява задължения на администратор без промяна на заплатата от 270 лв. месечно от 01.10.1990 г. с подписите на двамата доктори – управители и заверен от общината, като в същия документ определите срок на действие на действително допускане на работа и действително изпълнение на решение на ТЕЛК, съгласно разпоредби на чл. 317 ал. 5 от КТ – 86 г.“.

Със заявление вх. № 8484/22.08.2023 година госпожа Д. е поискала освобождаване на задължение за заплащане на държавна такса по делото като е приложила декларация за обстоятелствата, въз основа на които иска това, медицинско направление за ТЕЛК и информация за предстояща анестезия.

Като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и в уточняващата молба, съдът приема, че исковата молба е недопустима.

Изложението в исковата молба и в уточнението към нея сочат на извода, че, всъщност, госпожа Д. се оплаква от бездействие на работодател (Община Несебър, обявена за правоприемник на санаториум), касаещо трудоустрояването .

В случая не е налице основание за образуване на производство по чл. 256 - 257 АПК. Предвиденото в раздел втори, глава петнадесета от дял трети на АПК производство за защита срещу неоснователни бездействия на административни органи се отнася само до фактически действия, които административен орган е длъжен да извърши по силата на закона, като в чл. 256 АПК е очертан предметът на оспорването. Защитата по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на индивидуален административен акт, неизпълнение на задължение, произтичащо от административен акт по смисъла на чл. 21 АПК (изрично волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации), а още по – малко издаването на документи от (бивш) работодател и неизпълнение на задължително предписание на ТЕЛК, в какъвто смисъл са и исканията на госпожа Д.. Трудоустрояването на работниците и служителите, регламентирано в чл. 317 КТ, изисква издаването на нарочен акт (предписание), задължително за изпълнение от страна на работодателя - за преместване на работника или служителя на подходяща работа. Ищецът твърди, че такова предписание има, но не е изпълнено от работодателя  през годините. Евентуалният спор по (не)изпълнението на предписанието на здравните органи по трудоустрояването на М.Д. от работодателя  не е административноправен, а е трудовоправен спор.

Отделно от всичко изложено, съдът приема, че ищецът не е изпълнила коректно указанието за посочване на акт/действие или бездействие на административен орган, на чиято незаконосъобразност се позовава. Петитумът, формулиран в допълнителната молба, е все така неясен – искането е едновременно Община Несебър да бъде осъдена да предостави „официален документ в изпълнение на два, задължителни за тях документи, относно предоставяне на подходящо място на клиничен лаборант…“ като, същевременно в този документ съдът да определи самостоятелно „срок на действие на действително допускане на работа…“. Административните съдилища не притежават правомощия за съвместно издаване на удостоверителни документи с административни органи, нито имат правомощие да разпореждат на работодател допускането на работник или служител до работното му място.

Предвид изложеното, поисканата на основание чл. 256 от АПК защита е неприложима, затова исковата молба на М.Д. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

По тези съображения съдът

О П Р Е Д ЕЛ И

ВРЪЩА искова молба вх. № 8252/11.08.2023 година по описа на Административен съд – Бургас, подадена от М.С.Д. *** против твърдени незаконосъобразни действия/бездействия на неизвестен орган в Община Несебър.

ПРЕКРАТЯВА административно дело № 1525/2023 година.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от получаването му

	Съдия: