Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, втори тричленен състав в публично съдебно заседание проведено на първи
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието
на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа
докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 1303/2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба вх. № 9082/17.06.2021г. на А.В.Г. ЕГН: **********, гражданин
на Руската Федерация, роден в гр.Новокузнецк, Кемеровска област, чрез адвокат Г.Д.П.,
срещу Решение № 74/26.04.2021г., постановено по н.а.х.д. № 1031/2021г. на
Районен съд гр.Варна, двадесет и девети състав.
Жалбоподателят намира въззивното решение
за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила, и необоснованост. Счита, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Навежда доводи, че
неизпълнението на задължението по чл.92, ал.2 от ЗКПО може да доведе до
осъществяване състава на две административни нарушения. В единия случай субект
на нарушението е дружеството, а във втория случай субект на нарушението е
представляващият данъчно задълженото лице. Уточнява, че нарушението се изразява
в това, че управител, изпълняващ длъжността, като такъв е допуснал нарушение на чл.261, чл.262, чл.263
от ЗКПО. Твърди, че в наказателното постановление не е посочено на коя дата АНО
приема, че е извършено нарушението. Навеждат се доводи, че неправилно
въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28
от ЗАНН. Посочва, че решението е необосновано. С жалбата е формулирано искане
за отмяна на въззивното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът по жалбата – Териториална
дирекция на НАП - Варна, чрез старши юрисконсулт Т.А. с депозирани писмени
бележки с.д. № 9287/21.06.2021г., оспорва жалбата. Изложени са доводи, че
изводите на въззивния съд са съобразени с приложимия процесуален и материален
закон. Посочва, че правилно въззивния съд е приел, че не са налице предпоставки
за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че освобождаването от
административнонаказателна отговорност може да почива на преценка по
целесъобразност. Излага аргументи, че извършеното административно нарушение е
формално, на просто извършване и настъпването на каквито и да е вреди няма
отношение към съставомерността, както и че техният малък размер или липсата им
не могат да обосноват маловажност на случая, поради отсъствие на нанесена щета
на фиска. Направен е извод, че след като са налице само две смекчаващи
отговорността обстоятелства, които не са нито много на брой, нито изключителни,
деецът подлежи на санкциониране. Иска се от съда да отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, считайки решението на първоинстанционния съд за правилно, постановено
при спазване на процесуалните правила и закона.
Административен
съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата
на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка
съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С обжалваното
решение двадесет и девети състав на въззивният съд е потвърдил наказателно
постановление № 534994-F563577/02.09.2020г. на Директора на дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП Варна, с което на А.Г. на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.
Въззивният съд е приел за установено от
фактическа страна следното:
На 22.07.2020г. в
ТД на НАП-Варна била извършена проверка в
регистъра на подадените данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО. При проверката било установено, че ”Престиж хоум” ООД, с представляващ жалбоподателя А.Г. не е подало данъчна декларация по чл.92, ал.2 от ЗКПО за 2019г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на
дружеството- ТД на НАП-Варна, в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО,
до 30.06.2020г., удължен съгласно параграф 25, ал.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Декларацията била
подадена на 02.07.2020г. с вх.№0300И0814668. За това нарушение, на 07.08.2020г., бил съставен срещу Г. АУАН № F563577 от 07.08.2020г. Срещу АУАН, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения, съдържащи същите съображения, като тези в жалбата, които наказващият орган е приел
за неоснователни и е издал обжалваното наказателно постановление.
На 02.09.2020г. Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна
издал НП № 534994-F563577/02.09.2020г., от съдържанието
на което е видно, че наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Приемайки, че
е извършено административно нарушение по чл.92, ал.1 от ЗКПО, той е дал
идентична правна квалификация с посочената в АУАН и приел, че е осъществен
състава на чл. 264, ал.1 вр. чл.261, ал.1 вр.чл.92, ал.1 от ЗКПО, като посочил,
че възраженията направени от въззивника се приемали за неоснователни.
Предвид установените факти съдът е приел,
че процесното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи в кръга на предоставените им правомощия, в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Счел е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а правото на защита на
жалбоподателя е реализирано в цялост с депозиране на жалбата пред районния съд.
Приел е, че от представените доказателства безспорно се установява фактическия
състав на установеното административно нарушение. Съдът е изложил мотиви, че не
са налице предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението на въззивния съд е валидно и
допустимо, но неправилно по следните съображения:
В хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Както в АУАН, така и в НП не се съдържат действия на Г., в
качеството му на представляващ дружеството, за да бъде субект на
административно-наказателна отговорност. Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана според наказателното постановление в
качеството му на управител. Не е посочено изрично, че отговорността е на
дружеството, като данъчно задължено, а представляващият на дружеството, като
такъв на задълженото лице – Г. е санкциониран,
защото не е подал декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО до 30.06.2020 г.
Правилно касатора посочва, че посочената
за нарушена разпоредба на чл.92, ал.1 от ЗКПО, може да доведе до осъществяване
на състава на две административни нарушения – чл.261, ал.1 от ЗКПО и чл.264,
ал.1 от ЗКПО. Не са посочени факти относими към състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО. Описанието на нарушението съответства на чл.261 от ЗКПО, при което
отговорността е за данъчно задълженото лице, т.е. за дружеството. От описанието
в АУАН и НП не става ясно на коя именно дата е приел органа, че е извършено
нарушението.
Като не е описал и конкретизирал извършеното нарушение със съставомерните
му елементи, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение,
което води до отмяна на НП. При издаване на НП АНО не е установил конкретно
извършеното от жалбоподателя деяние, водещо до ангажиране на административнонаказателната
му отговорност, а именно конкретните белези от обективна и субективна страна на
състава по чл.264 ал.1 от ЗКПО. В хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по установяване на административното нарушение и налагане
на административното наказание.
От описателната част на нарушението не
може да се направи еднозначен извод, че именно дружеството е данъчно задължено,
съответно не е изпълнило задължението си. В описателната част са смесени
фактическите състави на административно-наказателна отговорност на физическо
лице и неизпълнение на задължение на юридическо лице.
Настоящият състав намира, че извършеното
от жалбоподателя нарушение не е доказано по категоричен начин.
В санкционните производства, каквото е и
производството по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и
пълно, за да могат те да породят правните си последици. В тази връзка АУАН и
наказателните постановления не могат да бъдат променяни, допълвани,
допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да
извличат по тълкувателен път законово определените им реквизити.
Съобразно разпоредбите на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както АУАН, така и наказателното постановление следва
да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Посочването на
тези обстоятелства е от значение както за защитата на административно-наказания
субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му
нарушение за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка
с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено административно
наказание и наличието на доказване на всеки един от елементите от обективна и
субективна страна на твърдяното нарушение.
С оглед горното, настоящият състав на
административния съд счита, че като е потвърдил наказателно постановление № 534994-F563577/02.09.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, районният съд е постановил решение при
неправилно приложение на закона, което следва да бъде отменено, като бъде
отменено и наказателното постановление.
Касационният жалбоподател не претендира
присъждане на разноски, няма доказателства за сторени такива пред касационната
инстанция, поради което не следва да му бъдат присъдени.
По изложените
съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 74/26.04.2021г., постановено по н.а.х.д. № 1031/2021г. на Районен съд
гр.Варна, двадесет и девети състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 534994-F563577/02.09.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП Варна.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: