РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 530
Гр. Пловдив, 20.03.2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, XXXI състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
НИКОЛОВА
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ
ПЕТРОВА и с участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдия Михайлова КАНД № 286 по
описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от И.М.Ц., ЕГН **********,***, чрез адв. Т.А., против Решение № 1999 от 25.10.2022
г., постановено по АНД № 20225330202023/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-1030-000838 от 23.02.2022 г., издадено
от началник група в ОД на МВР – Пловдив, серктор „Пътна полиция“ - Пловдив.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят счита, чи изначално са налице
основания за прекратяване на административното производство, като на първо
място сочи, че административнонаказващият орган /АНО/ не е следвало да образува
производство по издаване на наказателно постановление, тъй като има данни за
извършено престъпление и за същото се води досъдебно производство, което е в
нарушение на чл.33 ал.1 от ЗАНН, като излага подробни доводи в тази насока. На
второ място се сочи, че с отказа да назначи служебно авто-техническа
експертиза, съдът е допуснал процесуално нарушение, поради което е направил
погрешна преценка насъбраните по делото доказателства и е по този начин е
достигнал до погрешни изводи във връзка с предмета на спора. На следващо място
се сочи, че след като не е иззет и приложен по административната преписка
записът от техническото средство, санкционираното лице и органът е в
невъзможност да установят истинността на съответните видеозаписи и годността на
техническото средство, още повече, че АУАН е съставен не на място, а на
следващия ден, в полицейското управление
като е връчен на жалбоподателя в болницата. Твърди се и, че е нарушен
чл.40 ал.3 от ЗАНН, тъй като актосъставителят Г. и свидетелят Ф., категорично
не се явяват свидетели – очевиди на извършеното нарушение, както и, че в НП не
е посочено къде точно се твърди да е бил извършен завоят. Излагат се и доводи
по отношение на твърдяното нарушение, като се сочи, че районният съд е направил
погрешна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно е приложил
материалния закон. Иска се отмяна на решението на ПРС, както и отмяна изцяло на
НП. Претендират се разноски по делото за двете инстанции.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с адв. А., които поддържат жалбата по доводите
изложени в нея.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, поради
което, решението на ПРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността и
допустимостта на съдебното решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна
за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на И.М.Ц., против Наказателно постановление
№ 22-1030-000838 от 23.02.2022 г., издадено от началник група в ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ /“ПП“/, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA 403266/30.01.2022 г., на Ц.
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание
чл.179 ал.2 във връзка с чл.179 ал.1 т.5 предл.1 - 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.6 ал.1 от ЗДвП и
административно наказание глоба в размер на 10.00 лв., на основание чл.183 ал.1
т.1 предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от с. з. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че на 29.01.2022г. в 21:00 ч., в гр. Пловдив,
на ул. „****“ № 202, посока запад – север, Ц.
управлява лек автомобил „Шевролет Круз“ с рег. № ***, собственост на Р. В. Ц., като не
спазва разпоредбите на пътен знак Б2 /стоп/, извършва ляв завой и отнема
предимството на движещият се по път с предимство лек автомобил „БМВ 220Д“, с
рег.№ ***, допускайки ПТП с материални и нематериални щети и не представя
контролен талон съм СУМПС.
Районен
съд е отменил обжалваното наказателно постановление в частта за наложеното
административно наказание за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е
приел, че неносенето на контролен талон към СУМПС към момента на съставяне на
АУАН, което е сторено на друга дата – 30.01.2022 г., не би могло да осъществи
състава на чл.100 ал.1 т.1 от с. з., тъй като липсата на контролен талон може
да бъде отнесена само и единствено към момента на управление на МПС –
29.01.2022 г., което обстоятелство не е констатирано тогава.
В
частта за извършено нарушение по чл.6 ал.1 от ЗДвП, НП е потвърдено с мотиви, че
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, тъй като Ц. не е
съобразила поведението си с пътен знак Б2 /стоп/, като е навлязла в пътното
платно на ул. „****“ № 202, отнемайки предимството на движещо се по същата
улица МПС – л. а. „БМВ 330Д“ с рег. № ***, като е установено по несъмнен начин,
че спрямо Ц. е имал действие пътен знак Б2 /стоп/, което е довело до сблъсък на
същия автомобил с движещо се по пътя с предимство МПС – „БМВ 330Д„ с рег. № ***.
Изложени
са мотиви в насока, че са неотносими възраженията за образувано наказателно
производство, което изключва възможността за образуване на административно
такова, тъй като административнонаказателната отговорност е лична и след като
жалбоподателят Ц. не е съобразило поведението си с пътен знак Б2 /стоп/ и не е
пропуснала движещото се с предимство МПС, то правилно от страна на АНО е
издадено НП. За неоснователно, като недоказано, е прието и възражението, че
извършването на левия завой от жалбоподателя не е станало причина за ПТП, както
и обстоятелството, че АУАН е връчен на лицето в болницата, като част от същия е
попълнен на място, тъй като, в случая е налице причинно-следствената връзка
между извършения от Ц. ляв завой и сблъсъка между двата автомобила, и доколкото
АУАН се съставя с неговото подписване от компетентния орган, това в случая е
станало в присъствието на жалбоподателя, и при липсата на изискване текстът на
акта да бъде изписан пред лицето, не ас налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изложени са възражения и в насока
процесуални нарушения на чл.40 ал.3 от ЗАНН, както и се излагат мотиви защо не
следва да намери приложение чл.28 от с. з. Посочено е и, че санкционната
разпоредба е приложена правилно, поради което е прието, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Решението на Районен съд –
Пловдив е правилно в обжалваната част.
Настоящата инстанция изцяло
споделя изводите на въззивния съд, още повече, че възраженията, изложени в
жалбата са идентични с тези пред първата инстанция и, на които съдът е
отговорил изчерпателно.
Въпросът дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава, не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта. По аргумент
от разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и предвидената в нея възможност да бъде
издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако
е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва изводът,
че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до
незаконосъобразност на НП. Константна е съдебната практика, че
нарушаването на правно регламентираните
процесуални изисквания, които следва
да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, само
когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност
установените от актосъставителя факти
да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането на
нарушението би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна
квалификация на деянието или ако в
резултат на нарушението съществено е накърнено правото на дееца да участва в
административнонаказателното производство.
В
случая такива съществени нарушения при съставянето на АУАН или
съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, не се
констатират. Действително, в съставения АУАН № GA 403266/30.04.2022 г., е
отразено, че Ц. има възражения по съставянето на АУАН, но от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че такива възражения, касаещи
описаната в АУАН фактическа обстановка и административнонаказателно обвинение
за допуснато от Ц. нарушение на чл.6 ал.1 от ЗДвП, не са депозирани
впоследствие в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя в насока нарушение на чл.33 ал.1 от ЗАНН, и това
е така, тъй като, нарушението на чл.33 от ЗАНН при образуването и развитието на
административнонаказателно производство с характер на наказателно производство
по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи /Конвенцията/ може да бъде коригирано по реда на възобновяването, без
да се свързва непременно само със съществено нарушение на процесуалните
правила, каквото основание за възобновяване не е предвидено в ЗАНН. Такава
логика на разсъждения е застъпена още в ТР № 25 от 1.03.1957 г. по н. д. №
16/57 г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че някои въпроси само "на пръв
поглед" са от процесуален характер, но последиците им могат да засегнат и
делото по същество. ".
В настоящия случай от
деянието, извършено от И.Ц., за което е ангажирана административнонаказателната
й отговорност, безспорно са настъпили материални и нематериални щети, както и е
безспорно, че И.Ц. е конституирана като пострадало лице в образуваното
досъдебно производство. Т. е. образуваното ДП не е насочено срещу
жалбоподателя. А освен това, горното обстоятелство не е било известно на
административнонаказващия орган, което се установява от приложената по
административната преписка документация.
Неоснователно е възражението
и в насока нарушение на чл.42 ал.1 т.4 о чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. От приложената
схема се установява по категоричен начин нарушението, датата и мястото, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Горното се подкрепя и от събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства, включително и тези на
майката на жалбоподателя.
Отделно от това, по отношение
неизползването на видеозаписа от техническото средство, следва да се посочи, на
първо място, че настоящият съдебен състав възприема с доверие показанията на
свидетеля Ф., намирайки ги за обективни, последователни, логични и непротиворечиви,
като няма основание съдът да се съмнява в тяхната достоверност. Този свидетел,
заедно със свид. С. и Г. са изгледали записите от камерата на бензиностанцията,
и описват в детайлно механизма на
настъпване на процесното ПТП, движещия се по пътя с предимство автомобил и този
по второстепенния път, на който има знак Б2 /стоп/; на второ място, записите са
изгледани непосредствено след настъпването на ПТП-то, поради което се изключва
всякаква възможност за манипулация на същите; на следващо място – възражения в
тази насока не са депозирани пред АНО, както и такива не са наведени пред
първата инстанция, вкл. и не са
направени искания пред нея за изземване на видеозаписите, приобщаването им към доказателствения
материал по делото и установяване на автентичността им.
В този смисъл следва да се
посочи, че еднозначно, както в обстоятелствената част на съставения АУАН, така
и в издаденото въз основа на него НП, фактическото описание на деянието свързва
извършването на вмененото на И.Ц. нарушение на чл.6 ал.1 от ЗДвП при управление
на лек автомобил „Шевролет Круз“, с рег. № ***, собственост на Р. Ц., т. е. не е налице противоречие или
несъответствие, което да не позволява формиране на еднозначен правен извод по
фактите и по приложението на закона от гледна точка на това, в какво се изразява
съставомерното деяние на санкционираното лице.
С
обжалваното решение наказателното постановление е потвърдено в частта за
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.179 ал.2 във връзка с чл.179 ал.1 т.5 предл.1-2 от ЗДвП като са изложени подробни
мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои
факти и обстоятелства съдът е приел за установени, въз основа на кои
доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях.
Предвид
изложеното, съдът намира решението на ПРС за правилно и законосъобразно в
обжалваната част, поради което следва същото да бъде потвърдено.
При
този изход на спора и предвид претенциите на касационния жалбоподател за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Воден от горното, Административен
съд – Пловдив, XXXI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1999 от 25.10.2022
г., постановено по АНД № 20225330202023/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-1030-000838
от 23.02.2022 г., издадено от началник група в ОД на МВР – Пловдив,
серктор „Пътна полиция“ - Пловдив.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.