№ 14922
гр. С, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110109104 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр.
С, ул. „Я“, № 23Б срещу П. Л. А., ЕГН: ********** и И. Л. А., ЕГН: **********, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване по отношение на ответниците съществуването на следните вземания:
1. срещу П. Л. А., ЕГН: ********** за сумата от 569,51 лв, представляваща ½ от
стойността на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.
к. „Х“, бл. 23, ет. 1, ап. 4, аб. № 60608 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и
сумата от 84,89 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г. за
забава плащането на стойността на ТЕ, сумата от 35,91 лв, представляваща стойността
на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата
от 6,39 лв. - мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г. върху тази
стойност, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 09.03.2023 г.
до окончателното изплащане на сумите,
2. срещу И. Л. А., ЕГН: ********** за сумата 569,51 лв, представляваща ½ от
стойността на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.
к. „Х“, бл. 23, ет. 1, ап. 4, аб. № 60608 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и
сумата от 84,89 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г. за
забава плащането й, за сумата от 35,92 лв, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 6,39 лв. -
мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г. за забава плащането й,
1
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 09.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите.
За посочените вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7102/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са съсобственици на процесния имот и клиенти на
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от
„ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за
заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за
която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за
заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на
главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение,
претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете
главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител –
адв. Й., са подали отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Оспорват исковете по размер по аргумент, че от представените
по делото общи фактури не се разбира какви точно са задълженията им и дали изобщо има
такива. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на част от процесните
вземания, а именно на задълженията, чиято изискуемост е настъпила до 09.02.2020 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
2
Ищецът претендира, че ответниците са клиенти на топлинна енергия, като за доказване
на тези свои твърдения представя нотариален акт № 49, том X, дело 1859/94 от 04.02.1994 г.
на нотариус при СНС и заявление-декларация за откриване на партида с вх.№
537/21.02.2006 г. П. Л. А..
Видно от представения нотариален акт в същия е обективиран договор за дарение, с
който РНЯ дарява на внуците си И. Л. А.а и П. Л. А. недвижим имот – апартамент №4,
находящ се в гр. С, бл. 23, ет. 1,като съгл. т.1, in fine дарителката РНЯ си запазва правото да
плзува безвъзмездно дарения имот до края на своя живот. Следователно доказано е, че
ответниците са придобили правото на собственост върху имота при равни квоти съгласно
чл. 30, ал. 2 ЗС, но вещното право на ползване върху същия е запазено в полза на
дарителката, като не се доказва да е погасено преди или повреме на процесния период.
Поради това и титулярът на вещното право, а не съсобствениците, би следвало да е клиент
на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
От друга страна обаче от представеното заявление-декларация, се установява, че на
21.02.2006 г. ответникът П. Л. А. е отправил еднолично нарочно искане до ищеца да му бъде
открита партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия т „ТС“ АД на
потребители за битови нужди, като е декларирал, че ще използва имота за жилищни нужди.
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е
разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Разяснено е и че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това
лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент"
по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна
част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
В случая е налице именно постигнато съгласие между ищцовото дружество и
ответника П. А., въз основа на депозираното от последния заявление-декларация от
3
21.02.2006 г. Следователно между ищеца като топлопреносно предприятие и ответника П. А.
като клиент на ТЕ е възникнало и съществувало в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение обект, представляващ апартамент №4, находящ се на адрес гр. С, ж.к. „Х“, бл. 23,
ет. 1 с аб. № 60608.
С оглед посоченото, а и предвид запазеното вещно право на ползване, не се доказва
основание за съществуване в рамките на процесния период на валидно правоотношение
между ищеца и ответницата И. Л. А.а, респ. недоказано е същата да е потребител на ТЕ,
поради това и претенциите спрямо нея са неоснователни и исковете срещу нея следва да
бъдат отхвърлени.
Ответникът П. А. Потребителят като страна по посоченото правоотношение дължи
заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от
средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в
жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната
станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Особеният представител на ответника, след приобщаване на доказателствата от
третото лице помагач, не оспорва предоставената услуга, поради което и съдът намира, че се
установява, че за процесния имот за процесния период е доставяна топлинна енергия на
установените от представените от третото лице помагач изравнителни сметки стойности, а
именно: 718,16 лв без ДДС за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., 481,47 лв без ДДС за
периода от 01.05.2020 . до 30.04.2021 г. и 196,24 лв за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022
г. Поради това установено е, че общият размер на доставената до имота ТЕ е в размер на
1675,04 лева с ДДС за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., т.е. повече от претендираната
от ищеца с исковата молба обща сума в размер на 1139,01 лева
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба особения представител на ответниците е направил
възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде разгледано с оглед извода
за възникване на вземания в полза на ищеца срещу ответника.
При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага
извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111,
б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата
норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
4
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.).
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковете
– 09.02.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. вкл., а за останалите месечни
задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички
останали вземания за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2022 г. са дължими. При съобразяване
изравнителните сметки и представените и погасяването по давност на вземания за ТЕ за
месеци, в които се ползва ТЕ само за подгряване на вода, но не и за отопление, съдът на
основание чл. 162 ГПК определя размера на непогасеното по давност вземане в размер на
1475,66 лева. Доколкото ищецът претендира в производството, че ответникът А. дължи
половината от стойността на ТЕ, то претенцията му за сумата от 569,51 лева е в рамките на
установената ½ от непогасеното вземане за ТЕ (1475,66 лв/2=737,83 лв), което налага
уважаване на иска в пълния му предявен размер срещу този ответник, но за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2022 г.
Ответникът А. следва да заплати и стойността на извършената услуга за дялово
разпределение, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в
отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. При съобразяване с посоченото и предвид установяване реалното
извършване на дяловото разпределение от третото лице помагач искът за стойността на
услугата дялово разпределение е доказан в своето основание, а на основание чл. 162 ГПК
съдът определя дължимата от ответника сума в размер на 35,91 лева за периода от 01.2020 г.
до 04.2022 г., вземането за която не е погасено по давност.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
5
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника
следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при
съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който
се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца.
По изложените мотиви исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
Неоснователни са и претенциите за мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД, а по делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
сторените разноски, съразмерно с уважената част от исковете срещу ответника П. А. в
размер на 229,36 лева от общо 263,94 лева /13,94 – д.т., 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 200 лв – възнаграждение на особен представител/ за исковото и 33,84 лева
за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че П.
Л. А., ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Х, бл.23, ет.1, ап.4, дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК
****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
569,51 лв, представляваща ½ от стойността на топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Х“, бл. 23, ет. 1, ап. 4, аб. № 60608 за периода от 01.10.2019
г. до 30.04.2022 г. и сумата от 35,91 лв, представляваща ½ от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва върху
двете главници от 09.02.2023 г. до изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7102/2023 г. по
описа на СРС, 118-ти състав като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019
г. и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 84,89 лв. - мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г. за забава плащането на стойността на ТЕ и за сумата от 6,39
6
лв. - мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 26.01.2023 г. за забава плащането на
услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ТС“ ЕАД, ЕИК ****** срещу И.
Л. А., ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Х, бл.23, ет.1, ап.4 искове с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 569,51 лв, представляваща ½ от
стойността на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Х“,
бл. 23, ет. 1, ап. 4, аб. № 60608 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 84,89
лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 26.01.2023 г. за забава плащането й, за
сумата от 35,92 лв, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода
от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 6,39 лв. - мораторна лихва за периода от
05.03.2020 г. до 26.01.2023 г. за забава плащането й, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 09.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 7102/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Л. А., ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ж.к. Х, бл. 23, ет. 1, ап. 4 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1
и ал.8 ГПК, сумата 33,84 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
7102/2023 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 229,36 лева – дължими съдебни разноски
за исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ООД с ЕИК ********* като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7