Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 23.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 12884/2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно активно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците М.Б.Б. и Б.М.Б. твърдят, че при пътно
транспортно произшествие, настъпило на 28.12.2016 г. в гр. Русе, е причинена
смъртта на Л.С.Б., съпруга на първия ищец и майка на втория. Твърдят, че
произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на Д.П.Б.,
като водач на МПС л.а. Рено, с ДК № *******, чиято деликтна отговорност към
момента на настъпване на произшествието била застрахована при ответника З. „Б.и.“
АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържат, че от
деликта са претърпели неимуществени вреди, изпитвали постоянна мъка и страдания
от загубата на своя родственик, изпаднали в депресия, имали смущения в съня. Твърдят,
че били силно привързани с починалата, с която живеели в едно домакинство. Считат,
че справедливият размер на дължимото им се застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди от смъртта на Л. Б. възлизат в размер на по 150 000лева
и претендират същите, ведно със законната лихва за забава от датата на деликта -
28.12.2016 г. до окончателното плащане.
Ответникът З. „Б.и.“ АД оспорва исковете.
Прави възражение за съпричиняване от страна на починалата, изразяващо се в пресичане
на пътното платно на необозначено за това място, без да се съобрази с движението
на приближаващия автомобил и пътните условия. Оспорва размера на исковите
претенции като завишен с оглед принципа на справедливостта. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, са претърпели вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост при съобразяване на
критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на починалата в причинна връзка,
с което е настъпил вредоносният резултат.
На 28.12.2016 г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около
19,15 ч., в гр. Русе, на ул. „Рига“ 200 метра след кръстовището с ул. „Юндола“
посока РУ-2 е настъпило ПТП между участник 1 – с рег. № ******, управляван от Д.П.Б.и
пешеходката Л.С.Б., като в протокола е посочено, че пешеходката е настанена в болница
с диагноза фрактура на таз и загуба на съзнание. В протокола е посочено, че обстоятелства за настъпване на произшествието се
изясняват.
Във връзка с механизма на настъпване на
произшествието са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.П.Б.,
както и е приета автотехнически експертиза.
Според показанията на свидетеля
Б. произшествието настъпило на неосветен участък от пътя, при зимни условия,
като движението било голямо и имало движещи се автомобили и зад автомобила,
управляван от него и пред него. Свидетелят не помни посоката и начина на
движение на пострадалата пешеходка, като сочи, че ударът бил в областта на
преден ляв калник на лекия автомобил.
Според заключението на автотехническата
експертиза и отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 16.06.2020 г., произшествието
е настъпило при следния механизъм: на прав пътен участък, на ул. Рига в гр.
Русе, състоящ се от по една пътна лента за всяка посока, в тъмната част на
денонощието при добра метеорологична видимост, при слабо улично осветление и
мокър асфалт. Лек автомобил „Рено“ се е движел по ул. Рига, в дясната лента за
движение със скорост около 40 км.ч. В същото време пешеходката предприема
пресичане на платното от ляво на дясно по посока на движение на лекия
автомобил, като водачът не е намалил и спрял, в резултат на което е настъпил
удар в зоната на ляв фар на автомобила в дясната страна на пешеходката. В
следствие на удара тялото се е качило частично на предния капак и е настъпил
удар с главата в предното стъкло, след което е преминало от дясната страна на
автомобила и е ударило лявото странично огледало за задно виждане, след което е
отхвърлено напред и в ляво и се е установило на пътното платно. Според
заключението водачът е имал възможност да види пешеходката и да предотврати
произшествието, в случай че тя е ходела със спокоен, бърз ход или спокойно
бягане. Възможност за по-бързо движение от спокойното бягане е изключена според
правилата на житейската логика предвид обстоятелството, че пострадалата към
момента на настъпване на произшествието е била на 70-годишна възраст. Вещото
лице сочи, че на и в близост до местопроизшествието не е имало обособена
пешеходна пътека, както и че пострадалата е имала възможност да види на
разстояние по-голямо от 100 метра фаровете на приближаващия се автомобил и да
съобрази поведението си с него.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза в следствие на произшествието Л. Б. е получила
тежка съчетана черепно-мозъчна травма и такава на опорно двигателния апарат с
последвало принудително залежаване, в следствие на което при пострадалата се е
развила генерализирана бактериална инфекция с морфологичен израз конфлуираща и
абсцедираща пневмония, плеврални изливи – двустранно, фибринозен перикардит,
перикарден излив и септичен тромб в ляво. Вещото лице сочи, че смъртта на Л.С.е
в причинна връзка с пътния инцидент, като причината са тежките възпалителни
изменения на белите дробове настъпили като усложнение на тежката съчетана
травма.
Предвид събраните по делото
писмени, гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза съдът
намира, че причина за настъпване на произшествието е противоправното поведение
на Д.П.Б., който с поведението си е нарушил правилото за поведение на чл. 20,
ал.2, изр. второ ЗДвП и чл. 116 ЗДвП като при наличие на пресичащ възрастен
пешеходец не е предприел действия по намаляване на скоростта и спиране на
превозното средство.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са
налице основания за уважаване на прекия иск.
По възражението на ответника за
съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението
може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на
ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК /
Решение № 206 от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г.
на ВКС, II т. о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване
на тези факти е у ответника.
В настоящия случай се установи, че
починалата родственица на ищците е пресичала пътното платно на необозначено за
това място, както и че в близост не е имало обозначено такова, че е имала
видимост към приближаващия лек автомобил „Рено“ и е могла да съобрази
поведението си с него като не предприема пресичане. Ето защо съдът намира, че с
поведението си тя е нарушила правилата на чл. 113, ал. 2, вр. с ал.1, т.1 от ЗДвП, като е пресичала пътното платно без да съобрази приближаващия лек
автомобил. При съпоставка противоправното поведение на деликвента и пострадалия
с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и
тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от
двамата причинители, като с по-голяма тежест се характеризира нарушението на
водача на моторното превозно средство. В тази връзка следва да се отбележи, че
законът с по- голяма строгост подхожда към противоправното поведение на
водачите на моторни превозни средства, пред това на останалите участници в
движението по пътищата, тъй като управляването на МПС представлява дейност,
която по естеството си съдържа повишена обществена опасност и несъобразяването
на правилата по осъществяването й е по- укоримо / в този смисъл е и
задължителната практика на ВКС- в този смисъл е и задължителната практика на
ВКС- решение № 33/04.04.2012г.
по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. №
1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т.
о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай нарушението на водача
на моторното превозно се изразява в не предприемане на спиране при наличие на
пресичащ възрастен пешеходец на пътното платно и възможност за това. Противоправността
в поведението на пострадалата пешеходка се изразява в това, че не е съобразила
приближаващия лек автомобил. Съдът съобразява и конкретните обстоятелства
относно пътната обстановка – тъмна част на денонощието, мокра пътна настилка,
силно намалено улично осветление, обстоятелството, че се касае за пресичане на
натоварен пътен участък в зона, в която конкретно липсват жилищни сгради, както
и възрастта на пешеходеца. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалата
Л. Б. в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде
определен в размер на 20%.
Според показанията на
свидетелката Р.Ц.тя е сестра на Л. Б.. Свидетелката сочи, че произшествието със
сестра й настъпило на 28.12.2016 г., като в следствие на тежките увреждания
продължително време била в кома, в болнично заведение и на 26.01.2017 г.
починала. Свидетелката сочи, че племенникът й възприел смъртта на майка си
много тежко, тъй като е с лабилна нервно-психична система, изпаднал в дълбока
депресия. Според свидетелката дъщеря й е психолог и тя прилагала терапии на
ищеца Б.Б., като това продължава и към момента на депозиране на показанията, но
това било без успех. Съпругът по-мъдро приемал нещата, но и двамата се
затворили в себе си. Свидетелката сочи, че двамата съпрузи били много
привързани един към друг и към единственото си дете, както и че Б. не е семеен
и живеели в едно жилище.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца М.Б.Б. неимуществени вреди от смъртта на съпругата
му Л. Б. е сумата от 100 000лв. За да определи размера, съдът отчита
обстоятелството, че се касае за загуба на съпруга, с която ищецът е била
свързан в стабилен, дългогодишен брак. Съдът отчита, че към датата на
настъпване на събитието и двамата са били в напреднала възраст, подкрепа в
старините си. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
възрастта на пострадалата и ищеца. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа
конюктура в страната, както и извършеното преди настъпване на произшествието
осъвременяване в посока на увеличение на нивата на застрахователно покритие на
неимуществените вреди, причинени от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на трети лица. При
отчитане приетия по-горе принос в настъпване на противоправния резултат искът
следва да бъде уважен за сумата от 80 000 лева и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищците Б.М.Б. неимуществени вреди от смъртта на
неговата майка е сумата от 100 000лв. При определяне размера на обезщетението
съдът отчита обстоятелството, че ищецът и неговата майка са живеели в едно
домакинство. Семейството било сплотено, а смъртта на Б. довела до непреодолима
мъка, както и станала причина за продължително депресивно състояние у този ищец.
При определяне размера и на тези обезщетения съдът взема предвид и посоченото
по-горе относно конкретните икономически условия в страната, лимитите на
отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на автомобилистите,
както и възрастта на този ищец и пострадалата от ПТП. При отчитане приетия по-горе
принос в настъпване на противоправния резултат искът и на този ищец следва да
бъде уважен за сумата от 80 000лева и отхвърлени за разликата до пълния предявен размер.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява, че
ищците са предявили застрахователната си претенция пред ответника на 14.03.2017 г., ето защо към момента, от
който се претендира лихва за забава – 14.06.2017 г. ответникът е изпаднал в
такава. Следва да бъде присъдена на ищците и лихва за забава от 14.06.2017 г.
до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски съразмерно с уважената част
от исковете в размер на по 80,00 лева.
При този изход от делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. М.Н.-Т. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете на всеки един от ищците в размер на 2899,20 лева, с включен ДДС или общо – 5798, 40 лева.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
По възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, уговорено между ответника и адвокат Г. съдът
намира следното.
Уговореното между ответника и адв. Г. възнаграждение е в
размер на 20 000 лева без ДДС общо по предявените субективно и обективно
съединени искове или 24 000 лева- с ДДС.
Съгласно чл.
78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да
намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.4, изр. първо от
Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая е 5436 лева, с ДДС по
всеки един от исковете или общо 10 872,00 лева, с ДДС. Уговореното
възнаграждение надвишава повече от два пъти минимума. Делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност, поради което уговореното
възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 12 000,00 лева с ДДС / по 6
000,00 лева по исковете на всеки един ищец/.
Всеки един от ищците следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 2885,17 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 6400,00 лева и 45,00 лева – депозит за вещи лица.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.” АД, ЕИК:*******, да заплати на М.Б.Б., ЕГН: **********, на основание
чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 80 000,00 лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца от
смъртта на съпругата му Л. Б., настъпила в следствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 28.12.2016 г., в гр. Русе, в резултат на
противоправното поведение на Д.П.Б., като водач на МПС л.а. Рено, с ДК № ******,
ведно със законната лихва от 14.06.2017 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 80,00 лева- разноски, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 150 000лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК:*******,
да заплати на Б.М.Б.,
ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 80 000,00 лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца от смъртта на неговата
майка Л. Б., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 28.12.2016 г., в гр. Русе, в резултат на противоправното поведение на Д.П.Б.,
като водач на МПС л.а. Рено, с ДК № ******, ведно със законната лихва от
14.06.2017 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 80,00 лева- разноски, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от
150 000лева.
ОСЪЖДА З.
„Б.и.” АД, ЕИК:*******
да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 6400,00лева - държавна
такса и 45,00 лева – депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
З.
„Б.и.” АД, ЕИК:******* да
заплати на адв. М.Н.-Т. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете на
всеки един от ищците в размер общо на 5798, 40 лева.
ОСЪЖДА
М.Б.Б., ЕГН: ********** да заплати на З. „Б.и.” АД, ЕИК:*******, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК сумата в размер на 2885,17 лева- разноски.
ОСЪЖДА
Б.М.Б., ЕГН: ********** да заплати на З. „Б.и.” АД, ЕИК:*******, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК сумата в размер на 2885,17 лева- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: