№ 4
гр. Враца, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Х. Н. Х.в
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500322 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2987/18.04.2024 г., депозирана от
"Мастър Медиа Груп" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано по пълномощие от адв.Б. Т. от АК - Враца, срещу Решение №
25/15.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 413/2023 г. по описа на Районен съд - Враца, с
което дружеството е осъдено на основание чл.49, вр. чл.52от ЗЗД да заплати на Е. М.
Ц., ЕГН ********** сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от публикации на интернет сайта "www.bulnews.bg", както и деловодни
разноски.
В жалбата се поддържа, че в атакуваното решение не са споменати и обсъдени
доводите на ответника, изложени в писмената защита на пълномощника му, както и че
значителна част от събраните по делото доказателства, които са подборно изброени,
също изобщо не са обсъдени. Според въззивника по тази причина в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 198 лв., обжалваното
решение е нищожно, поради липса на мотиви.
Във въззивната жалба се съдържа примерно изброяване на доказателства, които
според въззивника са анализирани от първостепенния съд избирателно и тенденциозно
и илюстрират съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Нататък в жалбата се излагат пространни съображения в подкрепа на
поддържаното от въззивника, че от страна на ищеца не е доказано наличието на нито
един от елементите на фактическия състав, обосноваващ възникване на деликтната
отговорност по чл.49 от ЗЗД. В тази връзка жалбата съдържа подробно изложение и
1
коментар на събрани по делото доказателства и се настоява, че ищецът не е доказал
наличието на противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил
работа във връзка с процесните материали.
На следващо място, въззивникът настоява, че в случая не са налице
неимуществени вреди за ищеца, като сочи показанията на разпитани пред първата
инстанция свидетели, от които според него е видно, че в лично качество същият се е
засегнал само от изразите "бит педераст" и "пачконосец", а всички останали
оплаквания касаят недоказани щети на трето, неучастващо в спора юридическо лице -
"Екофрут" ООД. Въззивникът излага своето разбиране за смисъла на посочените по-
горе изрази и счита, че същите не са от естество да увредят ищеца, като настоява, че
освен всичко гореизложено, същият не е обосновал размера на исковата си претенция,
претендирайки една обща сума от 7 000 лв., която е присъдена от районния съд без
излагане на мотиви как е формиран размера на обезщетението, включващо вреди от
общо седем процесни материала.
Следващото оплакване във въззивната жалба е, че по делото не е доказано
наличието на причинна връзка между твърдяното противоправно поведение и
претендираните от ищеца вреди, като в тази насока се цитират събраните пред първата
инстанция доказателства.
Въззивникът настоява, че обжалваното решение е и необосновано, тъй като не
почива на събраните по делото доказателства и на обсъждане на доводите и
възраженията на страните.
Заявява се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като в
частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 198 лв. за превод
на документи от френски език, същото бъде прогласено за нищожно, поради липса на
мотиви.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Чрез пълномощника си адв.Х. П. от АК - Враца въззиваемият Е. М. Ц. е подал
отговор, с който оспорва депозираната въззивна жалба, като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
В отговора защитата на въззиваемия излага обстойни правни съображения в
подкрепа на поддържаното, че първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал
всички събрани по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон.
Отговорът съдържа коментар и интерпретация на доказателствата по делото и се
изразява съгласие с изводите, до които е достигнал съдът. Претендират се разноски за
настоящата инстанция.
Пред въззивната инстанция във връзка със заявени доказателствени искания от
страните в хода на делото, са събрани като доказателства, както следва: писмо с вх. №
6563/30.08.2024г., ведно с приложени към него заверени преписи от определение №
289/13.09.2023 г. по ЧНД № 752/2023 г. на РС - Враца, протокол № 203/31.07.2023 г. по
НОХД № 705/2023 г. на РС-Враца; писмо с вх. № 5529/16.07.2024г. от ОДМВР - Враца,
ведно с приложената преписка; писмо вх. № 8269/11.11.2024 г. на Районен съд - Враца,
ведно с приложени към него заверени преписи от протокол № 141/11.05.2023г. по
НОХД № 465/2023г. на РС - Враца и протокол № 168/19.08.2024 г. по НОХД №
727/2024г. на РС-Враца; писмо вх.№ 8315 на ВрОП; писмо вх. № 8316/12.11.2024 г. на
2
РС-Враца с приложени към него заверени преписи от протокол № 141 от 11.05.2023 г.
по НОХД № 465/2023 г. на РС - Враца и протокол № 168/19.08.2024 г. по НОХД №
727/2024г. на РС - Враца; писмо вх. № 8468/18.11.2024г. на ОДМВР сектор "Пътна
полиция", с приложени към него заверени копия от препис на протокол за ПТП №
1801759 от 11.01.2023 г., ведно със СД диск и препис на документ № 50-0400-00021 от
12.01.2024 г.; протокол за ПТП №1801799 от 11.01.2023 г. и писмо вх. № 619/11.12.2024
г. на Окръжна прокуратура - Враца; диск от ОДМВР, сектор "Пътна полиция",
съдържащ 10 броя снимки от ПТП на 11.01.2024 г. в гр.Криводол.
Преди въззивния съд да осъществи съдебен контрол на първоинстанционното
решение, следва да отговори на възраженията направени в жалбата за нищожност на
съдебното решение и допуснати от районния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Въззивникът навежда твърдения, че решението на РС - Враца е частично
нищожно, тъй като за присъдени разноски в полза на ищеца за сумата 198 лв. за
превод на документи от френски език не са изложени мотиви.
Съгласно теорията и константната практика на ВКС (Решение № 56/03.02.1995 г.
по гр.д. № 708/1994 г. на ВКС; Решение № 668/15.11.2010 г. по гр.д. № 1790/2009 г. на
ВКС, I г.о.; Решение № 73/18.05.2015 г. по гр.д. № 5113/2014 г. на ВКС, III г.о.;
Тълкувателно решение № 1/10.02.2012г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ВКС, ОСГКТК и
др.) нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение, т.е.
то е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото
решение или неподписаното решение. Прието е, че с подписване на решението е
налице валидно удостоверяване на правораздавателна воля на съда, а неговото
обявяване в регистъра има за последица неговата неоттегляемост и няма отношение
към валидността му.
В настоящия случай нито една от сочените хипотези не се изтъква от
жалбоподателя по отношение решението, нито е налице. В мотивите си
първоинстанционния съд е посочил, че с оглед изхода на спора на ищеца му се следват
разноски сторени в настоящето производство, но не ги е изброил поименно. Това
изброяване е сторил в диспозитива на решението, което не води до неговата
порочност, респ. нищожност. За всички разноски са представени пред първата съдебна
инстанция платежни документи, които ответната страна е могла да се запознае с тях.
Следователно твърденията на въззивника за частична нищожност на
първоинстанционното решение постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, са напълно неоснователни и ненамиращи опора в
доказателствата по делото.
При извършената проверка по чл.267 ГПК въззивният констатира, че въззивната
жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
3
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което
приема следното от фактическа страна:
Районен съд - Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Е. М. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: *** против "Мастър Медиа Груп" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П. Д. Б., иск с
правно основание чл.49 вр. чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от публикация на статии, чрез медия и новинарски уеб сайт
www.bulnews.bg.
В исковата молба се твърди, че на уеб сайта www.bulnews.bg, в периода
23.01.2023 год. - 13.02.2023 год. е публикувана поредица от обидни и клеветнически
статии, насочени срещу ищеца, както следва:
Статия, озаглавена "Дела и документи! Във Франция задържали камион на
"Екофрут" с мигранти, шофьорът е арестуван /снимки/”, публикувана на 23.01.2023
год., в която се намеква, че "Екофрут" ООД осъществява незаконен трафик на
мигранти чрез своите камиони. Освен това се твърди, че ищецът Е. Ц. осъществява
корупционно въздействие спрямо длъжностни лица "От станалото досега обаче се
вижда, че богатството на Е. М. замъглява трезвия поглед на полиция и прокуратура."
Статия, озаглавена "Сигнал до BulNews! Е. К. продължава да шофира из Враца,
но вече без книжка”, публикувана на 24.01.2023 год., в която се намеква за това, че Е.
Ц. осъществява корупционно въздействие спрямо длъжностни лица: "Нека парите на
Е. М. да не замъгляват трезвия поглед на хората, които трябва да приложат закона в
цялата му строгост."
Статия, озаглавена "Гореща тема! Забъркаха "Екофрут" в трафик на цигари от
Испания, собственикът мълчи", публикувана на 30.01.2023 г., в която се набеждава
ищеца в организиране и осъществяване на престъпна дейност - контрабанда на цигари.
Статия, озаглавена "Врачани питат: Защо топ ченгето Л. С. не разследва от къде
Е. К. е купил дрогата?", публикувана на 01.02.2023 год., в която се намеква, че ищецът
осъществява корупционно въздействие върху длъжностни лица: "Причината трябва да
се търси или в некадърността на топ ченгето Л. С. или в неговата зависимост от
парите на бащата Е. М.."
Статия, озаглавена "Гореща тема! Бивши шофьори на "Екофрут" проговориха,
във врачанската фирма е страшно.", публикувана на 06.02.2023 год., в която се
коментира, че "Екофрут" ООД нарушава правилата за допустими часове за шофиране и
за безопасни условия на труд. Твърди се, че ищецът таксува шофьорите с
несъществуващи глоби, като и това, че в дейността си фирмата допуска множество
нарушения. Намеква се, че ищецът осъществява корупционно въздействие: "Сега
остава да видим, дали държавните служители от цитираните институции (ДАИ и
Инспекция по труда) ще действат или вече са направили гуши като пеликани."
Статия, озаглавена "Cash and Carry*! Е. К. катастрофира във Враца, полицаи
4
"забравиха" да го тестват за алкохол и наркотици.", публикувана на 08.02.2023 год.,
съдържаща намеци за корупционни практики и преки обидни квалификации по
отношение на ищеца Е. Ц.: "бит педераст" и "пачконосец".
Статия озаглавена "Само в BulNews! Агент на ДАНС - Враца зоба от тучната
ясла на "Екофрут", публикувана на 13.02.2023 год., съдържаща тенденциозен според
ищеца разказ за корупционни практики, в които е замесено дружеството "Екофрут"
ООД, както и неговият собственик Е. М..
В исковата молба се твърди, че статиите съдържат множество неверни
обстоятелства, приписвани му в лично качество и в качеството му на собственик на
"Екофрут" ООД, които са злонамерени и не отговарят на истината, засягат честта и
достойнството му, злепоставят го и рушат неговата обществена и служебна репутация.
Твърди се, че статиите са плод на авторска измислица, мотивирана от злонамерени
намерения, поради което изживява голям стрес, тревога, обида смут, възмущение и
гняв. Поддържа се, че е принуден да успокоява и дава обяснение на силно
разтревожените от публикациите членове на семейството му, близки, колеги и
приятели. Излага, че е налице силно отрицателно въздействие на публикуваните
статии, което се отразява негативно на обичайния му, ежедневен начин на живот,
нарушена е и работоспособността му. За доказване на твърденията си е представил
писмени доказателства. Поискал е и ангажиране на гласни такива, чрез разпит на
свидетели. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
С оглед изложеното, ищецът обосновава наличието на правен интерес от
предявяване на настоящата исковата претенция за осъждане на "Мастър Медиа Груп"
ЕООД, да му заплати на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
1000,00 лв.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден отговор, с който оспорва
иска, като неоснователен и недоказан. Излага, че не са налице елементите от сложния
фактически състав на деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД. Развива доводи, че не е
налице противоправност на поведението, на което и да било лице, на което ответникът
е възложил работа във връзка с процесните статии, както следва:
По първата статия, в исковата молба, публикувана на 23.01.2023 г., озаглавена
"Дела и документи! Във Франция задържали камион на "Екофрут" с мигранти,
шофьорът е арестуван /снимки/", сочи, че коректно и в съответствие с
професионалните стандарти в журналистиката е посочен източникът на
информацията. Материалът бил базиран на репортаж, излъчен по една от водещите в
национален мащаб телевизии - bTV. Излага се, че именно пред посочената медия е
говорила съпругата на шофьор в "Екофрут" ООД и в процесния материал думите й са
цитирани в кавички, което, според ответника означава, че е посочен източник, а
материалът не е плод на авторска измислица.
По втората статия, в исковата молба, публикувана на 24.01.2023 г. със заглавие
"Сигнал до BulNews! Е. К. продължава да шофира из Враца, но вече без книжка",
сочи, че се отнася за лице с отнето свидетелство за управление на моторно превозно
средство на 20.01.2023 г., което е видяно да шофира автомобил, регистриран на името
на ищеца. Поддържа още, че изнасянето на подобна информация не представлява
деликт, тъй като ако собственикът на лек автомобил предоставя същия на лице, за
което е публично известно, че е с отнето свидетелство за правоуправление,
5
съобщаването на тази истина не е позорящо, клеветническо или обидно действие.
По третата статия, в исковата молба, публикувана на 30.01.2023 г. със заглавие
"Гореща тема! Забъркаха "Екофрут" в трафик на цигари от Испания, собственикът
мълчи”, поддържа, че медията не твърди и не набеждава ищеца в нищо. Излага
доводи, че след многократни опити за връзка с него и нежелание от негова страна да
отговори и с оглед обществения интерес към темата сайтът публично е поставил
въпроси и очаква отговори на същите, като е в готовност да ги публикува без
редакционна намеса, което изрично е посочено в материала. Счита още, че задаването
на въпроси не е равнозначно на обида или клевета. Поддържа, че основна мисия на
журналистиката е да поставя обществено значими въпроси и да търси отговори.
По четвъртата статия, в исковата молба, публикувана на 01.02.2023 г., поддържа,
че материалът по никакъв начин не е насочен към ищеца, поради което обективно е
невъзможно да го засегне (обиди/оклевети/опозори).
По петата публикация, в исковата молба, публикувана на 06.02.2023 г., със
заглавие "Гореща тема: Бивши шофьори на "Екофрут" проговориха, във врачанската
фирма е страшно", моли да бъдат допуснати при режим на довеждане като свидетели
двама бивши служители на "Екофрут" ООД, довели до знание на ответника
изложената от него информация в процесната статия.
По следващата публикация, шеста по ред, публикувана на 08.02.2023 г., със
заглавие "Cash&Carry*! Е. К. катастрофира във Враца, полицаите "забравиха" да го
тестват за алкохол и наркотици", изразява становище, че този материал отразява
истина, поради което поддържа, че не е налице противоправно поведение, изразяващо
се в съобщаването му.
По седмата статия, седма по ред, публикувана на 13.02.2023 г., поддържа, че
материалът по никакъв начин не е насочена към ищеца, поради което обективно е
невъзможно да го засегне (обиди/оклевети/опозори).
С цел установяване неоснователността на претенцията, в частта относно първата
статия, на основание чл.219, ал.1 от ГПК е поискал по делото като трето лице, помагач
на страната на ответника да бъде привлечено и конституирано "БТВ Медиа Груп"
ЕАД, алтернативно поискал, ако съдът прецени, че не са налице предпоставките за
привличане на трето лице - помагач в процеса, на ответника да бъде издадено съдебно
удостоверение, което да послужи пред "БТВ Медиа Груп" ЕАД, за снабдяване със
запис на материала, който е бил излъчен по bTV и цитиран в процесната публикация,
касаещ задържан шофьор на "Екофрут" ООД във Франция по повод открити в
управлявания от него камион мигранти.
На следващо място, счита, че не са налице неимуществени вреди за ищеца, а
липсва и пряка и непосредствена причинна връзка между някакво противоправно
поведение и вредите, претендирани от ищеца, поради което моли за отхвърляне на
иска. Поискал е и ангажиране на гласни такива доказателствени средства, чрез разпит
на свидетели. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 09.06.2023 г., ищецът е направил
искане за изменение размера на иска от 1000,00 лв. на 7000,00 лв. С протоколно
определение от същата дата, съдът е допуснал изменение на размера на иска,
съобразно направеното искане.
6
С първоинстанционното решение Районен съд-Враца е осъдил ответника"Мастър
Медиа Груп" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от П. Д. Б., да заплати на Е. М. Ц., ЕГН
**********, на основание чл.49, вр. чл.52 от ЗЗД, сумата от 7000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации на
интернет сайта "www.bulnews.bg", както и сумата от 1 678,00 лева, разноски по делото,
от които: 280,00 лв. - държавна такса, 1 200,00 лв. - адвокатско възнаграждение и
198,00 лв., разноски за превод от френски език документи, представляващи писмени
доказателства, приобщени по делото.
За да постанови решението първостепенният съд е приел за доказани всички
елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане, а именно - вреди,
причинени на ищеца от лице, на което отговорният ответник е възложил работа, като
вредите са причинени при или по повод изпълнението на тази работа. Изложени са
съображения за наличието на причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените от ищеца вреди. Обсъдени са събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които първоинстанционният съд е кредитирал като непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, като при преценката им както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, е направен извод, че исковата претенция е основателна и доказана
и справедливият размер на дължимото обезщетение за причинените неимуществени
вреди възлиза на претендираната искова сума.
Настоящия въззивен състав приема от фактическа страна следното:
Безспорно е, че на уеб сайта "www.bulnews.bg", собственост на ответника
"Мастър Медиа Груп" ЕООД, в периода 23.01.2023 г. - 13.02.2023 г. са публикувани
седем статии, засягащи различни теми, в които се съдържа информация за ищеца Е. М.
Ц., както следва:
На 23.01.2023 г. е публикувана статия, озаглавена "Дела и документи! Във
Франция задържали камион на "Екофрут", се сочи, че "Избухналият скандал във Враца
с дрогирания син на собственика на транспортната фирма "Екофрут" Е. М., провокира
репортерите на агенция BulNews да поразровят около дружеството." По-нататък в
материала се излагат факти и обстоятелства около случай на задържан неотдавна във
Франция камион на фирмата, в който са открити мигранти. Сочи, се че шофьорът на
фирмата В. Я. осъществявал курс от гр.Лион, Франция за Белгия, бил спрян на
бензиностанция за полицейски контрол. При проверка в камиона били открити мъж,
жена и две деца, а шофьорът бил задържан. В материала се излага, че обществото в
град Враца "има право да знае как се акумулират толкова значителни средства, които
позволяват на нечий син да се чувства безнаказан". В статията се съдържа следното
изречение: "От станалото досега обаче се вижда, че богатството на Е. М. замъглява
трезвия поглед на полиция и прокуратура."
На 24.01.2023 г. е публикувана статия със заглавие "Сигнал до BulNews! Е. К.
продължава да шофира из Враца, но вече без книжка", в която се излага, че
"Заловеният да шофира дрогиран Е. Е. продължава да си кара из Враца". В статията се
припомня, че "преди седмица патрул на полицията спря сина на собственика на
транспортната фирма "Екофрут" Е. М.. "Проверката с дрегер, установи че той не е
употребил алкохол, но нарко теста показа, че е дрогиран с кокаин." По-нататък в
материала се сочи, че автомобилът, който е управлявал Е. Е. е собственост на неговия
7
баща, поради което моторното превозно средство не е спряно от движение. Статията
продължава с информация със следното съдържание: "Правоохранителните органи във
Враца е добре да не допускат ескалация на напрежението и да са малко по-твърди в
реакциите си спрямо богаташкото чедо. Нека парите на Е. М. да не замъгляват трезвия
поглед на хора там, които трябва да приложат закона в цялата му строгост."
На 30.01.2023 г. е публикувана статия, озаглавена "Гореща тема! Забъркаха
"Екофрут" в трафик на цигари от Испания, собственикът мълчи”, в която се съдържа
следната информация: "Гореща мълва за врачанската транспортна фирма "Екофрут"
достигна до редакцията на агенция BulNews. Заради избухналия скандал около сина на
собственика Е. М. - Е., информационното пространство започна да се насища със
сигнали от разнообразен характер. През следващите седмици медията ни ще
публикува няколко материала за Е. К. и дейността на семейната фирма…". По-нататък
в материала се сочи, че "Преди година врачанин, който от дълги години живее на
Иберийския полуостров, се свързал с Е. М. и му предложил да отдели няколко
камиона, с които да прекарват нелегални цигари за Англия. Стоката пристигала от
Мароко и се прекарвала през Франция и Белгия до Нидерландия. Оттам други
участници в канала я поемали до Острова. Печалбата на курс за "Екофрут" би била
около 15 000 евро, което е предостатъчно за всяка транспортна фирма. За да няма
напрежение в схемата, на всеки 10 - 15 курса контролирано бил хващан по един
камион, за да не бъдат тормозени контрабандистите от местната полиция. Тази
примамлива оферта е била отправена и към други врачански бизнесмени, но те
категорично отказали да забогатяват по криминален начин." По-нататък в материала
към собственика на "Екофрут" е отправено питане дали е съгласен да отговори на
поставените въпроси пред детектор на лъжата. Въпросите поставени в статията са
следните: "1. Идвал ли е при него врачанин, който от дълги години живее в Испания с
оферта за превоз на нелегални цигари?", "2. Знае ли Е. М. за криминална схема за
превоз на нелегални цигари в Западна Европа?", "3. Има ли задържани камиони на
фирмата в някоя от посочените държави?". Твърди се в материала, че от агенция
BulNews са потърсили за коментар собственика на врачанската фирма Е. М., но до
редакционното приключване на материала, той не е вдигнал телефона си.
На 01.02.2023 г. е публикуван материал със заглавие "Врачани питат: Защо топ
ченгето Л. С. не разследва от къде Е. К. е купил дрогата?", съдържаща следната уводна
информация "Трета седмица темата за заловения да шофира дрогиран Е. Е., известен
вече като Е. К., не слиза от дневния ред на врачани, установи проверка на агенция
BulNews." По-нататък в статията се сочи: "Поведението в обществото на богаташкото
синче отдавна е преминало границите на добрите нрави и поредната му
документирана издънка не изненадва никого. В конкретния случай, обаче е по - важно
топ ченгето на Враца Л. С. по установяването на обективната истина. Врачани
проявяват интерес дали полицаят е провел разпит на дрогирания Е. К.?". Материалът
продължава така: "Все пак имаме човек, заловен да шофира след употребата на
наркотици и е нормално топ ченгето Л. С. да прояви интерес от къде е закупен
кокаинът. Логично след като научи кой е дилърът, продал кокаина на Е. К., да разбере
кой снабдява дилъра с дрога.". Статията продължава с разсъждения относно
потенциалните действия, които е следвало да предприемат компетентните органи в
този случай. Материалът продължава със следното съдържание: "Питането на врачани
8
е дали описаното по-горе се е случило. Отговорът е очакваният от обществото: не, не
се е случило." В заключение в статията се съдържа следното изречение: "Причината
трябва да се търси или в некадърността на топ ченгето Л. С. или в неговата зависимост
от парите на бащата Е. М.."
На 06.02.2023 г. е публикувана статия, озаглавена "Гореща тема! Бивши шофьори
на "Екофрут" проговориха, във врачанската фирма е страшно.”, в която се коментира,
че „Екофрут” ООД нарушава правилата за допустими часове за шофиране и за
безопасни условия на труд. Материалът започва с уводно изречение със следното
съдържание: „Шумът, който се вдигна около врачанската транспортна фирма
"Екофрут", започна да изкарва на светло порочния начин на работа в нея..”. По-
нататък в материала се сочи, че бивши работници в транспортната фирма твърдят, че
шофьорите са принуждавани да шофират повече от допустимите часове, а шофьори
извършващи вътрешни курсове "карат с по 2 - 3 карти, за да успеят да приключат в
рамките на деня и да не им се налага да нощуват. В статията се сочи, че "Човекът,
разпределящ курсовете -Х., дава на някои от тях карти в пликове, които трябва да
оставят на определени места - бензиностанции и крайпътни заведения, за да могат
колегите им да ги вземат и да се приберат.". "Друг смел шофьор заяви, че Е. М. не
уважава здравето на служителите си. Мъжът се оплака, че по времето, когато работел
при него се почувствал зле. Тогава той изпълнявал с камиона си курс до Франция.
Помолил, след като разтовари, да го приберат в България, за да се лекува. От офиса
във Враца обаче му наредили да извърши още няколко курса там, преди да се прибере:
от понеделник, та чак в петък.". В статията се чете още: "Трети бивш служител се
оплака, че когато изникне техническа повреда в камиона или в ремаркето в чужбина,
Е. М. нареждат на шофьорите да се приберат така, с риск за живота, здравето и товара
си, само и само да не плащат скъпо за ремонт там." В материала се твърди още, че
ищецът таксува шофьорите с несъществуващи глоби: "Практиката на Е. М. е в деня на
освобождаване да връчва глоби от месеци назад и да не изплащат цялата дължима
сума. Шофьорите с основание се чувстват прецакани и се съмняват в истинността на
фишовете, тъй като камионите не могат да превишават скоростта, а не са били
засичани от полицията в други нарушения." Материалът завършва със следното
съдържание: "Бившите служители са единодушни в едно. Всеки един от тях настоява
институциите да се самосезират и фирмата да бъде посетена от инспектори от ДАИ и
Инспекция по труда. Според тях в "Екофрут" ще открият тези и още кой знае колко
нарушения. Сега остава да видим, дали държавните служители от цитираните
институции (ДАИ и Инспекция по труда) ще действат или вече са направили гуши
като пеликани."
На 08.02.2023 г. е публикувана статия със заглавие "Cash and Carry*! Е. К.
катастрофира във Враца, полицаи "забравиха" да го тестват за алкохол и наркотици” е
описан случай от 20.04.2022 год., при който синът на ищеца Е. Е. управлявал л.а.
марка "Ауди", собственост на неговия баща, около 10:00 ч. сутринта, на светофара на
кръстовището на бул."Мито Орозов" и ул."Стоян Заимов" ударил спрял автомобил
"Фолксваген", управляван от възрастен мъж. По-нататък в материала се сочи, че Е. Е.
проявил агресия спрямо водача на другия автомобил, което принудило същия да
съобщи на органите на полицията за случая. В статията се съдържа следната
9
информация: "Когато видял, че идва патрул, Е. К. се обадил на баща си, който дошъл с
бързината на бит педераст. По-късно стана ясно, че при всяка издънка на синчето
задължително се появява и пачконосецът Е. М..Защо ли?". Статията продължава с
изложение на факти и обстоятелства относно подаден от гражданин сигнал на телефон
112. В статията се твърди, че "В този момент покрай мястото на инцидента минал
наблюдателен врачанин, който забелязал, че полицаите не тестват за употреба на
алкохол и наркотици Е. К.." На следващо място в материала се сочи, че "Мъжът
веднага подал сигнал на тел.112 за пропуска на ченгетата и останал на място да види
реакцията им. Какво било учудването му, когато видял, че младежът и баща му
напускат кръстовището засмени и доволни, а униформените отново не изпълнили
своите задължения. Съвестният врачанин отново се обадил на тел.112 и съобщил за
действията на длъжностните лица.". По - натам в статията се твърди, че едва след
второто обаждане пътните полицаи се задействали, като синът на ищеца бил повикан в
КАТ, където според информацията в материала попълнил декларация, че не е шофирал
след употреба на алкохол и упойващи вещества. Отново обаче не му бил направен
тест.". Излага се, на следващо място, че на подателя на сигнала било изпратено
уведомление за извършените действия. Това го подтикнало да поиска извършване на
вътрешна проверка на действията на униформените служители. Посочва се, че в
редакцията на агенция "BulNews" се пазят имената на лицето, подало сигнална тел.112
и имената на униформените служители.
На 13.02.2023 г. е публикуван материал със заглавие "Само в BulNews! Агент на
ДАНС - Враца зоба от тучната ясла на "Екофрут", в който се съдържа следната
информация: "Агент на ДАНС - Враца е отворил чадър над местната транспортна
фирма "Екофрут"..", статията продължава със следното съдържание: "Държавният
служител зоба всеки месец от тучната ясла на собственика Е. М.. Контраразузнавачът
е толкова лаком, че често преяжда и по тази причина редовно излиза в болнични." По-
нататък в материала се сочи, че: "Именно тази връзка дава силата на Е. М. да работи
на пазара по такива правила, които неговите колеги не могат да си позволят. Затова
сигналите на бивши работници срещу "Екофрут" се трупат, без да водят до промяна на
функционирането на транспортната компания. Вероятно това е и причината повече от
2 години да се прикриват зулумите на самозабравилия се Е. Е., известен като Е. К.."
По реда на чл.176 от ГПК страните са дали обяснения пред първоинстанционния
съд.
Представляващият ответното дружество П. Б. заявява, че не знае кой е автор на
процесните статии, тъй като редактирането на всяка статия преди публикуването и на
уеб сайта се извършва от служител, натоварен с такава функция, това е А. И. Г.
Заявява, че към дружеството работят журналисти на свободна практика, които
получават информация по техни канали, проверяват тази информация от минимум два
източника, написват статията и я представят на дружеството за публикуване на
уебсайта, ако се прецени, че материалът следва да бъде публикуван. Сочи, че "Мастър
Медия Груп" ЕООД не е възлагала написване на процесните статии. Поддържа още, че
преди публикуването на статиите са търсили контакт с ищеца Е. Ц. по телефона. Бил е
проведен разговор между Д. Б. - баща на представляващия дружеството и адв.Х. П.
относно възможността за предоставяне на право на отговор от страна на ищеца.
Излага доводи, че не може да посочи кой от страна на дружеството "Мастър Медия
10
Груп" ЕООД е разпоредил публикуването на процесните статии. Поддържа, че
редактор на електронната медия /уебсайта/ е посоченото от него лице А. Г., но тя не е
автор на материалите. Заявява отново, че не знае кой е проучвал фактите относно
публикуваните статии.
В дадените пред съда обяснения, ищецът Е. М. Ц. заявява, че е собственик на л.а.
марка "Ауди", с рег. № ВР *** СК и знае, че синът му Е. е с отнето свидетелство за
управление на МПС от 17.01.2023 г. Поддържа, че не е предоставял своя автомобил на
Е. след тази дата, в т.ч. и на датата 20.01.2023 год. Заявява, че не се е срещал с
врачанин, който от дълги години живее в Испания с оферта за превоз на нелегални
цигари. Не знае за съществуване на криминална схема за превоз на цигари в Западна
Европа. Поддържа, че при осъществяване на курсове в Европа се спазва приложимото
законодателство. При курсове до Франция, тръгването и връщането в България трае 8
- 10 - 12 дни. През 2018 г. е имало случай на задържам камион на "Екофрут” ООД във
Франция с нелегални мигранти. Шофьорът и камиона са освободени.
По делото са разпитани като свидетели И. И., Х. Х.в, Д. Б., П. А. и Г. Г..
От показанията на свидетеля И. И. се установява, че познава ищеца от 55 год.,
заедно са отраснали. Живели в една къща като деца и сега продължават да общуват и
да се чуват често по телефона. Сочи, че познава ищеца като добър човек, спокоен,
който трудно се ядосва. Заявява още, че е прочел процесните статии, в които се твърди,
че негови камиони се занимават с трафик на нелегални мигранти и контрабанда на
цигари. Споменат бил и неговият син. Имало твърдения, в процесните статии, че
ищецът корумпирал органи на реда - полицаи, както и служители на ДАИ. Сочи, че в
материалите се съдържали и обиди към него, че е "пачконосец" и "бит педераст".
Заявява, че след като прочел първата от процесните статии се свързал с ищеца и го
попитал дали написаното е вярно.Заявява, че ищецът бил ядосан, защото никой не е
потърсил за отговор, а техни общи приятели се интересували дали изнесеното в
статията е вярно. Сочи, че след публикуването на последната статия ищецът бил
напрегнат, което напрежение отшумяло след около два месеца. Сочи, че ищецът бил
възложил на адв.Х. П. да проведе среща с Д. Б., за да се обсъди възможността ищецът
да отговори на твърденията срещу него публикувани в процесните статии, но такава
не се е състояла. Заявява, че ищецът бил възмутен най - много от твърденията, че
корумпирал полицаи и разследващи органи, като обидните думи не ги е преодолял и
още ги носи в себе си. Сочи още, че ищецът не му е споделял неговият син Е. да има
проблем с наркотици, както и че е с отнето свидетелство за управление на МПС.
От показанията на свидетеля Х. Х.в, се установява, че познава ищеца от 39 г., а
повече от 17 г. с кратки прекъсвания, работи в "Екофрут" ООД като транспортен
ръководител. Заявява, че с ищеца контактува непрекъснато, по няколко пъти на ден.
Сочи още, че около девет месеца от годината ищеца е в България, през останалото
време пътува в чужбина по работа. В транспортната фирма работят около 100 човека.
Споделя впечатленията си от ищеца, описва го като честен човек, коректен както със
своите служители, така и с бизнес партньорите си. Рядко може да бъде изваден от
равновесие. Заявява още, че е прочел процесните статии, но изнесеното в тях не
отговаря на истината. Спомня се, че в някои от материалите се съдържали персонални
обиди срещу ищеца, който бил наречен "пачконосец" и "бит педераст". Свидетелят
11
споделя, че той възприема определението "пачконосец" като отнасяща се към човек,
който носи у себе си много пари. Статиите се отразили негативно на ищеца, започнал
да става избухлив. В офиса на фирмата възниквали спорове. Това не било типично за
работната атмосфера във фирмата, а това се дължало на изнесените в електронната
медия материали. Не знае ищецът да е потърсен от представители на електронната
медия за становище по изнесената в материалите информация. Посочва, че ситуацията
се отразила и на съпругата на ищеца, с която той работи в офиса на фирмата, като се
налагало да я успокоява. Виждал е и ищеца да успокоява съпругата си. Сочи, че
изнесената информация в процесните статии се отразява негативно и върху
репутацията на фирмата,тъй като има отлив от кандидати за работа в нея. Заявява, че
фирмата е една от най-големите в транспортния бранш, оборудвана с модерен
автопарк и всеки шофьор има дигитална карта, с която в реално време се отчита както
времето на шофиране, така и времето за почивка и местоположението на камиона.
Тази карта се поставя в тахографа на камиона и по този начин камиона се проследява
и във в случай на нарушение във всяка държава контролните органи могат да наложат
санкция. Излага доводи, че от страна на ДАИ са правени проверки в офиса на
фирмата, които не открили нарушения, а само такива на служители /шофьори/, като
последната проверка била през миналата година. След публикуваните статии били
извършени проверки от ДАИ-Враца, ДАИ-Видин и ДАИ-Монтана. Споделя за случай
със задържан камион на фирмата във Франция, във връзка с който е проведено
разследване, след което шофьорът бил оправдан, а камионът освободен. Медиите били
уведомени за случая от представители на фирмата. Сочи, че бизнес партньори на
фирмата също са прочели статиите и се интересували да изнесеното в тях е истина. Не
знае синът на ищеца Е. да е шофирал автомобил след употреба на наркотици, за случая
разбрал от процесните статии.
В показанията си свидетелят Д. Б. сочи, че не работи в ответното дружество, а
единствено е пълномощник на своя син П., който е представляващ дружеството.
Споделя за случай от средата на месец януари, при който с него се свързал човек,
който се представил за адв.Х. П., и заявил, че няма да се плати, за да спрат
материалите срещу сина на ищеца. В проведения разговор по телефона свидетелят
заявил, че в електронната медия се предоставя право на отговор на всеки засегнат от
даден материал. Поддържа, че в електронната медия се спазват високи
журналистически стандарти и задължително се търси другата страна за отговор.
Заявява още, че от 1992 г. е журналист на свободна практика, писал е и за
електронната медия BulNews. Поддържа още, че всички негови статии, които са
публикувани са подписани от него. Прочел е процесните статии. Заявява, че към него
са отправяни заплахи за убийство от Е. Е.. Подавал е жалби до ОДМВР-Враца. Не знае
кои са авторите на процесните статии, като отрича той да е техен автор. Заявява, че с
ищеца са били добри приятели до момента, в който процесните статии били
публикувани. Свидетелят Б. описва начина, по който се публикуват материалите на
уебсайта на електронната медия и за да се публикува даден материал следва да се
достъпи админ панела на интернет сайта. Достъпът става с парола, която не била
променяна от години. Всеки, който знае паролата може да достъпи админ панела и да
публикува собствена материал или материал, който му е предоставен от колега.
Заявява, че последната статия, която написал е посветена на дупките на пътя край
12
с.Краводер и наскоро е обявен от неправителствена организация за най-добър
регионален журналист в България.
От показанията на свидетеля П. Ц., се установява за случай от 20.04.2022 г., при
който докато управлявал собствени си автомобил, на кръстовището на бул."Мито
Орозов", идвайки от площад "Благоев" забелязал два спрели леки автомобила, единият
марка "Ауди", а другият "Фолксваген", разпознал Е. Е., син на ищеца. Заявява, че се
карал, нервничил и ръкомахал. До него бил баща му /разпознат от свидетеля в залата/.
Заявява, че подал сигнал на тел. 112, защото според него Е. се държал неадекватно,
както и че би било добре органите на реда да тестват същия за наркотици, след което
продължил по пътя си. След известно време се върнал отново на същото място и
забелязал, че автомобилите се разотиват, отново позвънил на тел.112, като изразил
съмнение относно действията на униформените служители. Във връзка с този случай
давал обяснение в ОДМВР-Враца. Сигнализирал за случая и електронната медия. Това
направил чрез приложението "Вайбър", за да не бъде подслушван. Излага, че в
социалната мрежа "Фейсбук" Е. Е. публикувал текст със следното съдържание: "Д. Б. е
поръчан и скоро няма да го видим" и това той възприел като пряка заплаха. Заявява
още, че се притеснява за живота, здравето и имуществото си.
От показанията на свидетеля Г. Г. се установява, че познава ищеца, работил е при
него 9 години и 3 месеца. Започнал работа през октомври 2009 г. и напуснал в края на
2018 г. Докато работел в транспортната фирма се случвало да работи повече от
законоустановеното време. В камиона, който управлявал имало монтиран тахограф, а в
него поставена дигитална карта, която отчита времето на шофиране и времето за
почивка. Свидетелят описва случай, при който му казал, че трябва да продължи курса
за Бургас, а свидетелят му отговорил, че времето за шофиране е изтекло, тъй като се
прибрал от курс в Румъния. Това за него бил единствен случай, да управлява камион с
чужда дигитална карта. За този курс му било заплатено допълнително
възнаграждение. Заявява, че не е имало случай, в който да се прибира с повредено
МПС. Сочи, че докато работел във фирмата е получавал глоби. Спомня си още, за
случай, при който му била наложена глоба в размер на 400,00 лв. Практиката във
фирмата е такава, че глобите се плащат от самата фирма, след което на шофьора, който
е допуснал нарушението, му се представя документ за наложената глоба и сумата се
удържа от възнаграждението на служителя. Сочи, че ищецът обиждал него и негови
колеги по време на работа.
По искане на страните по делото са представени и приети по делото аудио записи
от обаждания в системата ЕЕНСП 112, регистрирани на 20.04.2022 г., около 10:00 ч. и
видео запис, предоставен от "БТВ Медиа Груп" ЕАД, изслушани в проведено на
25.10.2023 год. открито съдебно заседание по делото.
По делото са представени следните документи и приети като писмени
доказателства: заверено копие от заповед за освобождаване с поставяне на съдебен
контрол Висш съд Тионвил, Апелативен съд в гр.Мец, в препис на български език,
видно от която шофьорът В. Я. е освободен; заверено копие от постановление за
прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление - Съд на
гр.Тионвил, Апелативен съд гр.Мец, в препис на български език, видно от което,
поради липса на достатъчно улики е прекратено делото срещу В. Я.; заверено копие от
13
определение за освобождаване и връщане на веществени доказателства -
Първоинстанционен съд в Тионвил, Апелативен съд в Мец, за връщане на веществени
доказателства на дружеството "Екофрут" ООД: камион марка "Волво", с рег. № БР-***-
ВТ, ремарке марка "Шмиц", с рег. № ВР-***-ЕА и принадлежности, в заверено копие;
заверен препис на констативен протокол от извършена комплексна проверка в
"Екофрут" ООД от ИА "Автомобилна администрация" от 15.01.2021 год., ведно с
приложения към него, заверен препис на констативен протокол от извършена
тематична проверка в "Екофрут" ООД от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" от 12.12.2022 г., ведно с приложения към него; заверен препис на
констативен протокол от извършена тематична проверка в "Екофрут" ООД от ИА
"Автомобилна администрация" от 15.11.2022 год., ведно с приложения към него;
заверено копие на констативен протокол от извършена тематична проверка в
"Екофрут" ООД от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" от
27.02.2023 г., ведно с приложения към него; заверено копие от Решение №
172/15.05.2023 г., постановено по АНД 337/2023/РС - Враца /влязло в сила на
31.05.2023 г./; заверено копие от Решение № 179/16.05.2023 г., постановено по АНД
335/2023/ РС - Враца /влязло в сила на 02.06.2023 г./ и заверено копие от Решение №
247 от 08.08.2023 г., постановено по АНД-336/2023/РС - Враца /влязло в сила на
25.08.2023 г./.
Пред въззивната инстанция също са събрани писмени доказателства, които са
описани по-горе в решението.
Въззивният съд, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първата
и втората инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 вр. вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно -
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки по чл.45 от ЗЗД, при които за
определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на
възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по
повод тази работа /ППВС № 9/1966 г./.
Непозволеното увреждане като правен институт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, се
основава на нарушението на правна норма, изискваща от гражданите да не увреждат
субективните права на другите физически или юридически лица. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1. деяние /действие или
бездействие/, 2. вредата, 3. противоправност на деянието, 4. вина и 5. причинната
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл.45, ал.2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Съдебната практика / Р № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 1486/2011 г. на ВКС, ГК,
ІV г.о., Р № 12 от 06.02.2013 г. по гр.д.№ 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Р № 253 от
29.01.2014 г. по гр.д.№ 1251/2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др./ приема, че при спор за
14
причинени вреди от изнесена от журналист информация, какъвто е настоящия случай,
ищецът следва да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е
засегнат. Съдът е длъжен да прецени извършени ли са посочените в исковата молба
действия от журналиста и да разграничи каква част от изнесеното съставлява
твърдение за факт и каква - оценка.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да
ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни.
Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери
тяхната достоверност. Няма правни норми за начина, по който тази проверка да се
извърши, но е възприето схващането, че за изнесените факти журналистът трябва да е
получил потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на
добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите
се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се
изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от
противоправното му деяние.
Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност, а могат да ангажират
отговорността на журналиста само ако излизат извън рамките на свободата на словото
по чл. 39, ал. 1 от КРБ и представляват обида.
Издателят носи отговорност за изнесената информация, ако в резултат на
публикациите са претърпени вреди, тъй като чрез своите длъжностни лица определя
характера и съдържанието на публикуваните материали. В случая не е необходимо да
се установяват конкретните лица, осъществили деянието /ППВС № 7/1959 г. на ВС,
т.7/, а само качеството им на изпълнители.
По повод основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ
фактически състав на деликтна отговорност - противоправно деяние, т.е. такова
действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от
закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от
категорията на естествените права, въззивната инстанция излага следните
съображения:
Не е спорно по делото, че ответното дружество "Мастър Медиа Груп" ЕООД е
издател на електронното издание, в което са публикувани описаните материали.
Издателят е този, който носи правото да възпроизвежда и разпространява едно
произведение /чл.43 и пар.2, т.3 и т.4 от ЗАПСП/ и съответно издателят е този, които
носи отговорност за характера и съдържанието на публикуваните и разпространени
чрез съответната медия материали. Ето защо при установена противоправност на
деянието на негов служител, независимо кой е той, вреди и причинна връзка между
тях, издателят ще носи отговорност.
Спорно между страните е дали правото на изразяване и разпространяване на
информация е превратно упражнено, съответно налице ли е противоправно поведение
на служител на издателя на електронното издание, основание за ангажиране на
деликтна отговорност по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.
Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на
мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1,
15
чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Според чл. 39, ал.
1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Пределите на
законосъобразно упражняване на това право са определени в разпоредбата на ал. 2 на
чл. 39, според която същото не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно
установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към
насилие над личността. В същия смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи, според която "всеки има право
на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява
своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на
държавните власти и независимо от държавните граници". Според ал. 2 на чл. 10
"ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности,
може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване
на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на
репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна
информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието".
В контекста на изложеното, предмет на преценка при правомерността на
статиите, следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто
име на ищеца по чл. 32 КРБ и свободата на средствата за масова информация
гарантирана чл. 40, ал. 1 КРБ. Намеса в тези права и тяхното ограничаване е
допустима само в изрично посочени случаи, включително за защита на правата и
доброто име на другите (чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. ІІ КРБ); между двете
конституционно защитени ценности (свободата на средствата за масова информация и
защитата на доброто име) няма йерархично подредба по значимост, а изключенията
при ограничаването на правото на мнение и информация следва да се тълкуват
ограничително(Решение № 7/04.06.1996 г. на КС по к. д. № 1/1996 г.). От изложеното
следва, че едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на
адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно.
Обида е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие /чл. 146, ал. 1 НК/. Унизителният
характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството
дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е
основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Клеветата като
противоправно деяние се изразява или в разгласяване на несъществуващо позорно
обстоятелство или в приписване на неизвършено престъпление (чл. 147, ал. 1 от НК).
При клеветата се приписват конкретни обстоятелства, свързани с проявите на
засегнатото лице, които по своя характер са позорни. Клеветата е свързана с
приписване на позорни обстоятелства или престъпление и следва да касае конкретни
факти, които да са неистински. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
16
който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва
да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него
и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не
да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност.
При преценка на наличието на противоправност в публикации съдът следва да
разграничи отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого,
от обидата. Критиката не се приема за противоправно деяние, същата разкрива
недостатъци на личността, но е поднесена във форма, съобразена с изискванията на
обществения морал. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно
годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал
са неприлични, вулгарни и цинични.
Обидата по определение е унизяващо честта и достойнството, докато мнението
дори и отрицателно представлява лично становище, с което се изразява позиция или
оценка на личности и събития, но не по унизителен начин. Отрицателната оценка
може да е поднесена и по шокиращ начин, провокативно или чрез преувеличаване -
въпрос на журналистическа практика за поднасяне на информация - но ако не съдържа
унизителни и неприлични изявления по отношение на критикуваното лице, същата не
се явява неправомерно деяние.
Според практиката на ВКС оценъчните съждения не могат да се проверяват за
тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани
фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. В този смисъл е
доктрината и съдебната практика (решение № 129/2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г.,
решение № 253/2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. и на Трето ГО на ВКС и др.,
Определение № 5786/11.12.2024г. на ВКС по гр.д.№ 1427/2024г. I г.о., Определение №
3092/18.10.2023г. на ВКС по гр.д.№ 530/2023г. I г.о.).
От изложеното следва, че при преценка основателността на предявения иск, на
проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са
неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на
проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако
представляват обида. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с
постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения (решение № 85 от 23.03.2012 г.
по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. №
92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО
на ВКС и др.). Дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква
подкрепяща ги достатъчна фактическа база.
Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните
съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и
17
противоправно поведение (Pedersen and Baadsgaard v. Denmark [GC], no. 49017/99, §
76, ECHR 2004 XI; Jerusalem v. Austria, no. 26958/95, § 43, ECHR 2001-II и Решение №
369/2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. IV Г. О. на ВКС). Съдът е длъжен във всеки
конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване с
негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен
въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие
на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е
противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените
нормативно установени предели.
Първата публикувана на 23.01.2023 г. статия със заглавие "Дела и документи!
Във Франция задържали камион на "Екофрут" с мигранти, шофьорът е арестуван
/снимки/", което твърдение е вярно, но същото е осъществено в минал момент през
2018г., а не към датата на публикуване на статията. Това се потвърждава от
обясненията по чл.176 от ГПК от самия ищец, от показанията на св. Х. Х.в -
дългогодишен транспортен ръководител в „Екофрут“ ООД.
Представените са писмени доказателства пред първата съдебна инстанция:
заверени копия от заповед за освобождаване с поставяне на съдебен контрол Висш съд
Тионвил, Апелативен съд в гр.Мец, в препис на български език, видно от която
шофьорът В. Я. е освободен; Постановление за прекратяване на наказателното
производство поради липса на престъпление - Съд на гр.Тионвил, Апелативен съд
гр.Мец, в препис на български език, видно от което,че поради липса на достатъчно
улики е прекратено делото срещу В. Я.; Определение за освобождаване и връщане на
веществени доказателства - Първоинстанционен съд в Тионвил, Апелативен съд в
Мец, за връщане на веществени доказателства на дружеството "Екофрут" ООД:
камион марка "Волво", с рег. № БР-***-ВТ, ремарке марка "Шмиц", с рег. № ВР-***-
ЕА и принадлежности. От същите се установява, че проверката във Франция е
приключила и нито „Екофрут“ ООД, нито шофьорът извършвал транспорта, не са
осъществявали незаконен трафик на мигранти, чрез камиони на „Екофрут“ ООД.
В писмения отговор на исковата молба ответника се позовал на репортаж от
водещата телевизия –bTV, което поддържа във въззивната жалба и в писмената защита,
но същият носи отговорност в качеството му на издател. В случая информацията в
статията е представена като преразказана, без да е посочен източникът й /авторът на
изявленията или публикация в друга медия/ без да е представена като изходяща от
трето лице, което в действителност то да я е предоставило на конкретния журналист
или издател, поради което последният издател отговаря за верността й, като за
собствени изявления. Освен това, ако в препечатаната статия се съдържат обиди,
отговаря и вторият издател. Ако наличието на обида е очевидно, не се налага
извършване на проверка за установяването й и поради това разпространяването й се
явява противоправно (Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., на ВКС,
ІV ГО).В случая задържането на шофьора и камиона на „Екофрукт“ е вярно, което се
осъществило през 2018г., но впоследствие това твърдение за превоз на мигранти е
опровергано от писмените и гласни доказателства събрани в процеса, като ответната
медия не е проверила това твърдение поне от два независима източника, а в един по-
късен момент на 23.01.2023г. го отразява, като случило се към този момент.
По нататък в статията се сочи, че синът на ищеца Е. безчинства и че богатството
18
на Е. М. замъглява трезвия поглед на полиция и прокуратура." В тази част
публикацията има изнесени позорни обстоятелства и приписване на неизвършено
престъпление - клевета /чл.147, ал.1 НК/, уличаващо ищеца в корупция спрямо
органите на реда, с което деяние се накърнява честта и достойнството на ищеца.
Твърдението което се разгласява трябва да е ясно и да съдържа информация,
която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои
твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си,
претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това
обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност, както е в случая.
Ответникът не успя да докаже свой достоверен източник, ползван за проверка на
фактите от статията.
Във втората статия от 24.01.2023 г. със заглавие "Сигнал до BulNews! Е. К.
продължава да шофира из Враца, но вече без книжка", се излага, че "Заловеният да
шофира дрогиран Е. Е. продължава да си кара из Враца", цитирайки, че същият е син
на собственика на транспортната фирма "Екофрут" Е. М. и управлявал автомобила
собственост на баща му, поради което моторното превозно средство не е спряно от
движение.
По делото са представени писмени доказателства- протокол № 203/31.07.2023 г.
по НОХД № 705/2023 г. на РС-Враца е одобрено споразумение по силата на което на
Е. Е. М. му е наложено наказание за извършено престъпление по чл. 343б,ал.3
вр.чл.55,ал.1 от НК и е лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, считано
от 17.01.2023г. до датата на одобряване на споразумението -31.07.2023г., като това
време му е приспаднато, тъй като е бил лишен от това право по административен не
ред. За тези факти, които са верни ответната медия не следва да носи отговорност.
Статията продължава с информация със следното съдържание: " Нека парите на
Е. М. да не замъгляват трезвия поглед на хората, които трябва да приложат закона в
цялата му строгост." Това представлява изказано мнение, което има тенденциозен
характер и не цели обективно представяне на обществено значим проблем, какъвто се
явява управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества или от
лица без право да шофират, който да предизвика конструктивен дебат, а са насочени да
въздействат върху аудиторията и да спомогнат за формиране на негативна оценка в
обществото спрямо ищеца, като лице, упражняваща корупционно въздействие върху
правоохранителните и правоприлагащите органи, както правилно е посочил районния
съд.
Е. М. изрично заявил в с.з., че не е предоставял своя автомобил на сина си,
конкретно не го е предоставял на 20.01.2023 г. Статията остана без доказан достоверен
източник и ответника не е ангажирал доказателства в тази насока.
В третата статия, озаглавена „Гореща тема! Забъркаха „Екофрут” в трафик на
цигари от Испания, собственикът мълчи”, публикувана на 30.01.2023 год., е посочено,
че „Преди година врачанин, който от дълги години живее на Иберийския полуостров,
се свързал с Е. М. и му предложил да отдели няколко камиона, с които да прекарват
19
нелегални цигари за Англия, като печалбата за транспортната фирма би била около
15000 евро“.
Неоснователно е твърдението в писмената защита на въззивника-ответник, че в
тази статия не се набеждава лично ищеца. Видно от статията ищеца е замесен в
качеството си на един от собствениците на „Екофрукт“, тъй като е посочено неговото
име, а не името на другия съдружник К. П. М.. Съдът приема, че са налице оценъчни
твърдения и квалификации за участие на Е. М., като един от собствениците на
транспортна фирма „Екофрут” ООД в контрабанда на цигари в страни от Западна
Европа относно евентуалния произход на финансовите средства на ищеца. Освен това
в статията се съдържат и обидни квалификации, които определят ищеца като лице,
съгласно да забогатява по криминален начин: „Тази прималива оферта е била
отправена и към други врачански бизнесмени, но те категорично са отказали да
забогатяват по криминален начин.”
Е. М., в качеството си на пострадало от статията лице, има право да не дава
отговори и обяснения пред която и да било медия или журналист.
Четвъртата статия публикувана на 01.02.2023 г. със заглавие "Врачани питат:
Защо топ ченгето Л. С. не разследва от къде Е. К. е купил дрогата?" се установява
наличието на оценъчни твърдения и квалификации: „Причината трябва да се търси
или в некадърността на топ ченгето Л. С. или в неговата зависимост от парите на
бащата Е. М..”
Възражението на въззивника в жалбата и поддържано в писмената му защита, че
статията не касаела лично Е. М. е несъстоятелно. Използваният израз „зависимост от
парите на бащата Е. М.“ се разбира в смисъл, че ищецът управлява корупционно
въздействие върху длъжностни лица. Този израз не може да се възприеме по друг
начин от читателите, освен като позорящ. Журналистите са длъжни да действат
добросъвестно и да предоставят проверена и точна информация, като в случая
ответникът не ангажира достоверен източник на материала.
В петата статия публикувана на 06.02.2023г. със заглавие „Гореща тема! Бивши
шофьори на „Екофрут” проговориха, във врачанската фирма е страшно“, се коментира,
че „Екофрут” ООД нарушава правилата за допустими часове за шофиране и за
безопасни условия на труд. Сочи се, че ищецът таксува шофьорите с несъществуващи
глоби, като и това, че в дейността си фирмата допуска множество нарушения, както и
намеци, че ищецът осъществява корупционно въздействие: „Сега остава да видим,
дали държавните служители от цитираните институции (ДАИ и Инспекция по труда)
ще действат или вече са направили гуши като пеликани.”
По делото са приети писмени доказателства, цитирани по-горе в решението за
извършени проверки от страна на служители на ДАИ в транспортната фирма
собственост на ищеца, както и влезли в сила съдебни решения, с които е поставена
отмяна на наказателни постановления, за извършени нарушения. В тази връзка е
разпитан свидетеля Г. Г., който установи, че в периода от м.октомври 2009 год. до края
на 2018 год., когато напуснал фирмата, имало един случай, в който е управлявал
камион с чужда дигитална карта. Сочи, че при извършено нарушение от страна на
шофьорите на фирмата, глобата им се удържала от заплатата, след като им бъде
представен документ за наложената глоба. Не е имало случай, в който да се е прибирал
с установена от него повреда на МПС-то.
20
Въпреки показанията му, че ищецът демонстрирал неуважително отношение към
него, свидетелят продължил да работи в транспортната фирма около 10 години, като
не си спомня да е получавал конкретна обида от Е. М..Настоящия съдебен състав
намира, че неговите показания не следва да бъдат ценени, тъй като е бивш служител
на „Екофрукт“ ООД в периода от 2009-2018г., който период е извън предмета на
процесните статии.
От воденето към настоящия момент ДП № 101/2024г. по описа на ОП-Враца се
установи от приложеното удостоверение на л.128 и л.170 от въззивното дело, че
същото е образувано за това, че в периода от 16.07.2022г. до 28.04.2024г. в гр.Враца
неправомерно са добавени компютърни данни относно управлението на ППС в
обхвата на Регламент № 561/2006 на ЕП и СЕС в информационната система/уреди/ за
регистриране на данните за движението на автомобилите, който е немаловажен-
престъпление по чл.319б, ал.1 от НК. Няма нови факти, които да дават основание за
промяна предмета на разследването. От това удостоверение не може да се изведе
извод, че в случая образуваното ДП касае престъпление извършено от фирма
„Екофрут” ООД и не допринася за изясняване на обективната истина по делото, както
е отразено в писмената защита на въззиваемия.
Шестата статия е публикувана на 08.02.2023 г. със заглавие "Cash and Carry*! Е.
К. катастрофира във Враца, полицаи "забравиха" да го тестват за алкохол и наркотици”
в която описва случай от 20.04.2022 год., при който синът на ищеца Е. Е. управлявал
л.а. марка "Ауди", собственост на неговия баща, около 10:00 ч. сутринта, на светофара
на кръстовището на бул."Мито Орозов" и ул."Стоян Заимов" ударил спрял автомобил
"Фолксваген", управляван от възрастен мъж. Е. Е. бил проявил агресия спрямо водача
на другия автомобил, което принудило същия да съобщи на органите на полицията за
случая. В статията се съдържа следната информация: "Когато видял, че идва патрул, Е.
К. се обадил на баща си, който дошъл с бързината на бит педераст. По-късно стана
ясно, че при всяка издънка на синчето задължително се появява и пачконосецът Е.
М..Защо ли?".
Пред първата инстанция е разпитан свидетеля П. Ц., който бил подал сигнал на
тел. 112, тъй като според него Е. се държал неадекватно, както и че би било добре
органите на реда да тестват същия за наркотици, след което продължил по пътя си.
След това отново се върнал на същото място, като видял, че автомобилите се
разотиват и отново позвънил на тел.112, защото се усъмнил в действията на
униформените служители. За случая уведомил и електронната медия, чрез
приложението "Вайбър", за да не бъде подслушван.
В статията се установява наличието на оценъчни твърдения и квалификации и
преки обидни квалификации по отношение на ищеца Е. Ц.: „бит педераст” и
„пачконосец”.
Неправилно се сочи в писмената защита на въззивника-ответник, че тази статия
съдържа мнение изразено по изключително неподходящ начин, но същото според съда
съдържа в себе си обидни преки квалификации по адрес на ищеца. Обидата по
определение е унизяващо честта и достойноството, докато мнението дори и
отрицателно представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка
на личности и събития, но не по унизителен начин. В случая отрицателната оценка е
21
поднесена по шокиращ и провокативен начин, което е въпрос на журналистическа
практика за поднасяне на информация, но съдържа унизителни и неприлични
изявления по отношение на критикувания ищец. Използваните в статията думи: „бит
педераст“ и „пачконосец“ по своето естеството са неприемвливи, унизителни и
непристойни, които накърняват достойнството на ищеца. Употребените обиди са
неверни и позорят ищеца Е. М., поради което издателя на ответната медия носи
отговорност за тях.
В седмата статия публикувана на 13.02.2023г. със заглавие „Само в BulNews!
Агент на ДАНС – Враца зоба от тучната ясла на „Екофрут”. Държавният служител
зоба всеки месец от тучната ясла на собственика Е. М.. Контраразузнавачът е толкова
лаком, че често преяжда и по тази причина редовно излиза в болнични." По-нататък в
материала се сочи, че: "Именно тази връзка дава силата на Е. М. да работи на пазара
по такива правила, които неговите колеги не могат да си позволят“. В статията се
установява наличието на оценъчни твърдения, които описват упражнявани от ищеца
корупционни практики и въздействие върху конкретно лице, служител на ДАНС, в
които е замесено дружеството „Екофрут” ООД, на което един от собствениците е
ищеца.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, обективирана съответно в
решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д. № 7046/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение №
62/06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV г.о., не може да се носи отговорност
за верни фактически твърдения, макар да позорят адресата на публикация, при
положение че авторът е положил дължимата грижа преди публикуването на статия да
провери достоверността им. Следва да се отбележи, че ответникът не доказа по делото
да е проведено добросъвестно журналистическо разследване, която да докаже, че
поднесената в процесните седем статии информация е вярна, проверена от достоверни
източници и същата да е потвърдена от поне два независими източника. Няма данни
информацията да се базира на официални източници, а журналистите са длъжни да
действат добросъвестно, да предоставят проверена и точна информация, при спазване
изискванията на принципите на свободата на словото залегнали в КРБ и спазването на
журналистическата етика. По делото такива доказателства не са представени, поради
което настоящият въззивен съдебен състав намира, че при публикуване на процесните
седем статии не е проведено добросъвестно журналистическо разследване, а е
публикувана информация, която е недостоверна, без никакво официално проучване и
проверка.
В процесните статии обект на журналистическо изследване са както конкретно
случили се събития /Статия от 23.01.2023 г., със заглавието "Дела и документи! Във
Франция задържали камион на "Екофрут" с мигранти, шофьорът е арестуван
/снимки/", статия от 08.02.2023 г., със заглавие "Cash and Carry*! Е. К. катастрофира
във Враца, полицаи "забравиха" да го тестват за алкохол и наркотици/, така и
твърденията на неназовани източници, посочени в процесните публикации като:
"свидетели сигнализираха", "Гореща мълва за врачанската транспортна фирма
"Екофрут" достигна до редакцията на агенция BulNews", "бивши работници", "друг
смел шофьор" /статия от 24.01.2023 г., със заглавието "Сигнал до BulNews! Е. К.
продължава да шофира из Враца, но вече без книжка", статия от 30.01.2023 г., със
заглавие "Гореща тема! Забъркаха "Екофрут" в трафик на цигари от Испания,
22
собственикът мълчи”, статия от 01.02.2023 г., със заглавие "Врачани питат: Защо топ
ченгето Л. С. не разследва от къде Е. К. е купил дрогата?", и статия от 06.02.2023 г.,
със заглавие "Гореща тема! Бивши шофьори на "Екофрут" проговориха, във
врачанската фирма е страшно.", статия 13.02.2023 г., със заглавие "Само в BulNews!
Агент на ДАНС-Враца зоба от тучната ясла на "Екофрут"/. Същите съдържат обидни и
клеветнически фрази, които накърняват доброто име на ищеца, неговите чест и
достойнство. Следователно като предмет на исковата претенция са въведени
обстоятелства, които сочат, както конкретни случки и събития, т.е. отразени факти,
така и субективно възприети от страна на електронната медия обстоятелства. Съдът
приема за безспорно, че повечето от изнесените в публикациите твърдения за
конкретни факти са неверни и същевременно позорящи ищеца. В този случай
издателят носи отговорност за причинените от публикациите вреди, освен ако не
докаже, че информацията е изнесена след добросъвестна журналистическа проверка.
Такава не се установи, а и не се твърди да е извършена от ответника.
Относно останалите елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, вреда,причинна връзка и вина, настоящият състав приема следното:
По делото ищецът доказва, че е претърпял неимуществена вреда в резултат на
разпространението на статиите, изразяваща се в психическо напрежение и създаване
на неприемлив негов имидж в обществото, а ответната медия не доказа наличие на
предпоставки, при които отговорността й може да отпадне. Разгласените обстоятелства
и използваните обидни изрази са позорящи и са негативно свързани с името на Е. М.
Ц., като засягат честта и достойнството му, злепоставят и рушат неговата обществена
и служебна репутация. Това се установява от свидетелските показания на Х. Х.в и на
И. И., които потвърдиха страданията и притесненията на ищеца, чувството му на вина
пред семейство, приятели и колеги. Същите описват Е. М. Ц. като спокоен, честен и
коректен човек и работодател, но след появата на статиите и двамата свидетели сочат,
че ищеца станал напрегнат, нервен и избухлив. Ищецът изживявал голям стрес,
тревога, обида, смут, възмущение и гняв. Статиите са налични и до настоящия момент
на уеб-сайта на ответника.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че използваните в процесните
материали изрази, които имат оценъчен характер като: "От станалото досега обаче се
вижда, че богатството на Е. М. замъглява трезвия поглед на полиция и прокуратура.";
"Нека парите на Е. М. да не замъгляват трезвия поглед на хората, които трябва да
приложат закона в цялата му строгост."; Причината трябва да се търси или в
некадърността на топ ченгето Л. С. или в неговата зависимост от парите на бащата Е.
М.";"Сега остава да видим дали държавните служители от цитираните институции
(ДАИ и Инспекция по труда) ще действат или вече са направили гуши като
пеликани."; "Само в BulNews! Агент на ДАНС-Враца зоба от тучната ясла на
"Екофрут" и "Държавният служител зоба от тучната ясла на собственика на "Екофрут"
ООД", в публикуваните статии по никакъв начин не допринасят за информирането на
обществото по значима тема, която да предизвика конструктивен дебат, каквито
твърдения се изложиха от въззивника в жалбата и поддържано в писмената защита.
На следващо място следва да се посочи, че от показанията на свидетеля П. Ц., се
установява случай от 20.04.2022 г., описан в статията публикувана на 08.02.2023 г.,
23
със заглавие "Cash and Carry*! Е. К. катастрофира във Враца, полицаи "забравиха" да
го тестват за алкохол и наркотици", в която се съдържат освен намеци за корупционни
практики осъществявани от ищеца, така и преки обидни квалификации по отношение
на същия, като са използвани следните изрази "бит педераст" и "пачконосец" става
ясно, че свидетелят на случая е разпознал Е. Е., когото познава, но не е
идентифицирал ищеца на мястото на инцидента.
Чрез посочените обидни изрази и клеветнически твърдения е обрисуван образа
на Е. М. Ц., с изполване от ответника негативен журналистически тон. Обидите и
клеветите са недобросъвестно илюстрирани с извадени от контекста думи, изрази и
епитети, които в отрицателен смисъл засягат честта и достойнството на ищеца.
Медията разгласява позорни обстоятелства за ищеца във всяка една от седемте статии
и довела до знанието на читателите невярно обстоятелство, което деецът свързва с
личността на пострадалия.
В показанията си свидетеля Г. Г. отрече за случай, да се е прибирал от курс с
технически неизправен камион. В показанията си свидетелят обясни каква е била
практиката във фирмата в случай на извършено нарушение на правилата за движение
по пътищата от страна на шофьорите и при наложена за това глоба - на служителите се
предявявали съответните документи, издадени от компетентните органи, във връзка с
извършеното нарушение и наложената глоба. Свидетелят Г. описва един случай по
време на работата си в транспортната фирма "Екофрут", в който е управлявал камион
на фирмата с чужда дигитална карта.
В конкретния случай са били засегнати установените от Конституцията права на
чест и достойнство на ищеца, а доктрината и съдебната практика приемат, че честта и
достойнството са морално етични категории,които са свързани с дължимото уважение
към личните качества на пострадалия, към неговите етични и морални принципи.
Прието е както в правната теория, така и в съдебната практика, че честта се свързва по
- скоро с обществената оценка на индивида, а достойнството - със самооценката на
човека за собствената му обществена значимост.
Събраните доказателства мотивират и категоричен извод, че след процесните
седем публикации е било засегнато и доброто име на пострадалото лице в обществото.
Доброто име на личността е израз на положителната обществена оценка на увредения
като нравствена и морална личност, заслужаваща уважение. Конкретното деяние се е
отразило отрицателно върху доброто име на ищеца, защото е укоримо от гледна точка
на преобладаващите морални възгледи на отделните членове на обществото.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че в хода на делото както пред
първата, така и пред втората инстанция от въззиваемата страна - ответник в
първоинстанционното производство бяха представени множество писмени документи,
приети като доказателства по делото във връзка с изясняване на нравствените
качества, моралния облик и доброто име в обществото на въззивника - ищец, и
касаещи неправомерни прояви на неговия син, за които е подведен под юридическа
отговорност и с наложени съответни наказания както по административен, така и по
съдебен ред, то последните не се отнасят за процесния период 23.01.2023 г. -
13.02.2023 г., в който са публикувани статиите на сайта на ответното дружество.
В случая е налице и причинна връзка между поведението на ответната медия и
настъпването на вредоносния резултат, като предпоставка за репариране на вредите,
24
както правилно е приел и районния съд. Видно от показанията на горепосочените
свидетели Х. Х.в и И. И. се установиха претърпените от ищеца неимуществени вреди
в резултат на отразеното в статиите. Същият претърпял емоционален и психически
дисконфорт, като в личен план, така и в обществен относно заеманата от него
длъжност, едни от собствениците на цитираната в статиите транспротна фирма
„Екофрукт“ ООД.
Възраженията на въззивника в жалбата, че процесните статии по своето
съдържание са материали, които третират значими за обществото проблеми не намират
опора в доказателствения материал по делото. Публикуването на статиите, в резултат
на което се е осъществил противоправният резултат е извършено от „Мастър Медиа
Груп“ ЕООД, в качеството си на администратор на уеб-сайта bulnews.com. Самото
разпространение на позорящи твърдения сред голям кръг читатели е пряка причина за
стреса, обидата, тревогата и изобщо за негативните усещания, които е изпитал Е. Ц.,
чувствайки се компрометиран и злепоставен в обществото.
Настоящия въззивен състав намира, че приложении представените по делото по
искане на въззивника писмени доказетелства: Протокол от 11.05.2023 по НОХД №
465/2023г. на РС- Враца, протокол от 19.08.2024г. по НОХД № 727/2024г. на PC-Враца,
протокол № 203/31.07.2023г. по НОХД № 705/2023г. на РС-Враца и определение №
289/13.09.2023г. по ЧНД№ 752/2023г. на РС-Враца, са неотносими към изясняване на
фактите на наличие на процесиите вреди. Същите дават информация относно
противоправна дейност на Е. Ц.-син на въззиваемия, а предмет на настоящия правен
спор е претендирано обезщетение на неимуществените вреди, причинени от ответната
медията на Е. М. Ц.. Освен това тези писмени доказателства касаят период повече от
една година след публикуване на процесиите статии, които не установяват моралните
кацества и ценности на ищеца, както е отразено в писмената му защита.
От приложената преписка за ПТП от 11.01.2024 г. в гр. Криводол се установява,
че Е. Ц. е бил с редовно свидетелство за правоуправление на МПС и същото е
реализирано почти година след публикацията на процесиите статии, поради което е
ирелевантно.
От събрания доказателствен материал пред първата и въззивната инстанция се
установи, че деянието на ответната медия е извършено виновно, като за отговорността
по чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането на
работата. (Решение №141/08.01.2021 по гр.д.№3052/2019, ВКС, IV ГО). Ответникът, в
качеството на собственик и администратор на медията, отговаря за публикуването на
неговия сайт и разпространението им в интернет пространството. Публикациите са
създали неприемлив образ за Е. Ц. сред обществеността, който е в абсолютно
противоречие с действителността, като с разпространението им са уронили неговата
чест и достойнство, както и репутацията му, създали са психическо напрежение след
узнаване на вменените му с публикациите действия.Както правилно е посочено от
първоинстанционния съд, в тежест на ответната страна бе да докаже, че в процесните
седем статии се съдържат факти и твърдения, които кореспондират с обективната
истина относно участието на ищеца в конкретни събития, извършване от негова страна
на цитираните по-горе действия, включително някои от тях - престъпления, но това не
е сторено в хода на делото.
25
Гореизложеното дава основание настоящата инстанция да приеме, че са налице
всички елементи от фактическият състав на деликтната отговорност - противоправно
деяние на лице, което ответното дружество е възложило изпълнение на определена
работа, настъпило увреждане на лични права и законни интереси на ищеца,
претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между същите.
Съдът приема, че следва да обезщети ищеца за негативните емоции в резултат на
публикациите: - стрес, тревога, обида, смут, възмущение, гняв и психически
дисконфорт.
Събраните доказателства мотивират и категоричен извод, че след процесните
седем публикации е било засегнато и доброто име на пострадалото лице в обществото.
Доброто име на личността е израз на положителната обществена оценка на увредения
като нравствена и морална личност, заслужаваща уважение. Конкретното деяние се е
отразило отрицателно върху доброто име на ищеца, защото е укоримо от гледна точка
на преобладаващите морални възгледи на отделните членове на обществото.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че в хода на делото както пред
първата, така и пред втората инстанция бяха представени множество писмени
документи, приети като доказателства по делото във връзка с изясняване на
нравствените качества, моралния облик и доброто име в обществото на Е. М.Ц. и
касаещи неправомерни прояви на неговия син, за които е подведен под юридическа
отговорност и с наложени съответни наказания, както по административен, така и по
съдебен ред, то последните не се отнасят за процесния исков период.
С оглед така възприетото въззивният съдебен състав приема, че предявеният иск
е доказан по своето основание.
По отношение на размера на дължимото се обезщетение.
Размерът на обезщетението за репариране на претърпени неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. В ППВС № 4/1968
г. е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства от обективен
и субективен характер. От една страна, с оглед спецификата на отговорността по чл.49
вр. чл.45 от ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. Съгласно решение № 253/2014г
по гр.д. № 1251/2012г на ІІІ ГО, ВКС, при искове по чл. 49 от ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди от публикации, съдържащи обидни или клеветнически
твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди са въздействието на противоправния акт на издателя върху
здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания, отражението на
противоправния акт върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и
взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както и други
подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е клевета или обида,
тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите И. И. и Х. Х.в. Важно е да се отбележи, че в процесния период
от 23.01.2023 г. - 13.02.2023 г. са публикувани седемте на брой статии, поради което
интензитетът на негативните емоции е особено силен. От значение за обезщетението е,
26
фактът, че процесните статии са били достъпни на сайта и след публикуването им и
могат да достигнат до неопределен кръг читатели, независимо какъв е точният брой на
посетилите сайта и прочели статията към определен момент, поради което
клеветническите твърдения и обиди в тях вече са станали достояние на неограничен
кръг от хора, пред които ищецът е бил оклеветен и извън необходимостта от публичен
дебат по конкретна тема е подложен на унижение в човешки и професионален план.
Следва да се съобрази, че статиите са достъпни и към момента, видно от сайта на
медията.
Основателни са оплакванията в жалбата, че първоинстанционния съде е направил
обобщен извод, без да анализира самостоятелно всяко от процесните изявления, като
изложи аргументи към всяка една от статиите. С изложените мотиви въззивният съд
коригира този пропуск като съд по същество.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че чрез публикациите се
упражнява свобода на словото. В случая тази свобода е упражнена превратно и е
накърнено доброто име на ищеца, поради което е налице противоправност съобразно
вече изложеното. Неоснователни са въззивните оплаквания, че не са доказани
неимуществени вреди във връзка именно с процесните публикации. Свидетелските
показания са безпротиворечиви и подробни и доказват приетите по-горе от въззивния
съд вреди.
Основателни са доводите на въззивника, че не се доказват всички твърдяни в
исковата молба вреди, както и че ищецът не може да се счете за публична личност,
поради което и присъденото обезщетение следва да бъде намалено.
Съгласно практиката на ВКС по сходни казуси /решение № 164/2016г по гр.д. №
5255/2015г на ІV г.о., решение № 94/2022г по гр.д. № 924/2021г на ВКС/, когато
непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име
на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и
изрази по отношение на него по едно и също време и място, броят на употребените
думи и изрази, броят на неверните твърдения или обидни квалификации е
обстоятелство от значение при определяне на размера на дължимото се обезщетение –
при приложението на чл.52 от ЗЗД. Доколкото се установява наличието на множество
деяния, но свързани помежду си и осъществени в непродължителен период от време
следва да се приема, че е налице един деликт и за него се дължи едно общо
обезщетение, определено по реда на чл.52 от ЗЗД, а не както е приел
първоинстанционния съд, че за всяка статия се дължи отделно обезщетение.
При съобразяване на така посочените обстоятелства съдът намира за
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което би репарирало
неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие процесните статии, което да
е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване,
такова в размер на 5 000 лв. До посочената сума предявеният иск следва да бъде
уважен, а над нея- отхвърлен като неоснователен.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. Определяне на по-висок
размер обезщетение, съдът намира за несправедливо, предвид съвкупната преценка на
горепосочените критерии, както и не се доказаха наличието на усложнения в
27
психологически аспект, които да са наложили ищеца да е потърсил специализирана
медицинска помощ. По-нисък не би компенсирал напълно изживяния стрес, требовога,
обида и възмущение, които ищеца е претърпял.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат. Решението на РС-
Враца следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата
над 5 000,00 лв. до присъдения размер от 7 000,00 лв. и така предявеният иск следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
В останалата си част решението следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
РАЗНОСКИ:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Същите следва да се променят за първата инстанция и да се присъдят за
настоящата инстанция съобразно уважената/отхвърлената част от жалбата спрямо
обжалваемия интерес.
Решението следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски за адвокатски хонорар(1200,00 лв.), държавна такса(280,00 лв.) и
превод на документи от френски на български език(198,00 лв.) над 1198,57 лева.
С оглед частичното отхвърляне на иска за първата инстанция, ищецът дължи
разноски на ответника в размер на 115,71 лева.
На въззивника жалбоподател се дължат разноски за първата инстанция в размер
на 115,71 лв.(адвокатски хонорар и 1 бр.съдебно удостоверение) и за въззивната
инстанция в размер на 158,57 лв.(за държавна такса, адвокатски хонорар и 3
бр.съдебни у-ния), съразмерно с отхвърлената част от иска.
Въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такова искане не
заявено пред въззивния съд и не са представени писмени доказателства, то същите не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 25/15.01.2024 г., постановено по гр.дело № 413/2023 г. по описа
на Районен съд – Враца, В ЧАСТТА, с която "Мастър Медиа Груп" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П. Д. Б. е осъдено на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД, да заплати на Е. М. Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации на интернет
сайта www.bulnesw.bg в периода 23.01.2023 год. - 13.02.2023 год. за сумата над 5 000,00 лв.
до присъдения размер от 7 000,00 лв., както и В ЧАСТТА, с която е осъдено „Мастър
Медиа Груп" ЕООД, ЕИК *** да му заплати разноски за производството пред първата
инстанция за горницата над 1198,57 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** против "Мастър
Медиа Груп" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
28
управителя П. Д. Б., иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации в интернет
сайта www.bulnesw.bg в периода 23.01.2023 год. - 13.02.2023, за сумата над 5 000,00 лв. до
присъдения размер от 7 000,00 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25/15.01.2024 г., постановено по гр.дело № 413/2023 г.
по описа на Районен съд – Враца, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "Мастър Медиа
Груп" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя П. Д. Б., на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски за първата инстанция в
размер на 115,71 лв. и за въззивната инстанция в размер на 158,57 лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29