№ 88
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500068 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу решение №
1333/02.12.2024г., постановено по гр. д. № 576/2024г. по описа на ОС – Варна,
с което дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на И.А., починал на 28.09.2023г., в резултат на остра
сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от
високоволтов променлив ток, протичащ от електрически стълб в западната
част на водоем, намиращ се непосредствено зад МБАЛ – гр. Нови пазар по
време на риболов, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 25.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
както следва на: 1) А. А. М., сумата от 140 000 лева, и сумата от 9 351.84 лв.
- компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн.
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 2) И. И. В., сумата от 140 000 лева, и 9 351.84
лв. - компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023 г. до 24.03.2024г. вкл., на
осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 3) В. И. В., ЕГН: **********, действащ със
съгласието на своята майка и законен представител А. М. М., сумата от
180 000 лева, и 12 023.80лв. - компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г.
до 24.03.2024г. вкл.; 4) А. И. В., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка
и законен представител А. М., сумата от 180 000 лева, и 12 023.80 лева -
компенсаторна лихва за времето от 28.09.2023г. до 24.03.2024г. вкл., на осн.
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД; 5) Г. И. В., ЕГН: **********, действаща чрез
своята майка и законен представител А. М., сумата от 180 000 лева, и
12 023.80 лева, представляваща компенсаторна лихва за времето от
28.09.2023г. до 24.03.2024 г. вкл., на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
1
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението,
поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалния закон и поради необоснованост. Счита, че е неосъществен
фактическият състав на отговорността по чл.49 ЗЗД. Не оспорва, че предмет
на дейност на въззивното дружество е експлоатацията и управлението на
електроразпределителната мрежа на обособена територия в североизточна
България, част от която попада в землището на гр. Нови пазар, както и, че на
28.09.2023г. в 18:04ч. И.А.В. е починал, вследствие на остра сърдечна
недостатъчност, възникнала в резултат на фибрилацията на сърдечния му
мускул от високоволтов променлив ток, преминал през тялото му в момент на
в стадий на резорбация на алкохолно опиянение /наличие на 0.2 – 0.5 ‰
алкохол в кръвта/. Оспорва извода на съда, че смъртта на А. е настъпила в
причинно-следствена връзка с виновни действия/бездействия на работник или
служител на въззивното дружество при или по повод на изпълнение на
служебни задължения. Твърди, че приетото по делото заключение, изготвено
от вещото лице експерт – електроинженер съдържа правен извод относно
това, че следва да бъдат спазени изискванията на Наредба № 3/09.06.2004 г. за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, тъй като
изграденият електропровод е претърпял реконструкция по смисъла на ЗУТ, т.
е. промяна в схемата на свързване, чрез присъединяване на нови потребители,
като неправилно съдът е възприел като убедително и компетентно даденото от
вещото лице заключение, че изграждането на нов бетонен комплектен
трансформаторен пост и ново подземно кабелно трасе до електропровод
„Нови Пазар – юг“ с цел захранване на нов абонат с електрическа енергия
съставлява реконструкция, обусловена от реконструкция на съществуваща
електрическа уредба и електропроводна линия. Сочи се, че не е житейски
оправдано да се приеме, че цялата електропроводна линия е реконструирана.
Излага още, че реконструкцията на посочения участък е извършена преди
влизане в сила на Наредба № 3/09.06.2004г., поради което същата е
неприложима. По идентични съображения излага становище за
неприложимост на Наредба № 16-116/08.02.2008г. за техническата
експлоатация на енергообзавеждането (в сила от 07.03.2008 г., Обн. ДВ. бр. 26
от 07.03.2007 г., изм. ДВ. бр. 42 от 09.06.2015г.) Излага се, че липсата на
обозначения с постоянни знаци, поставени на стълбовете на въздушния
електропровод, пореден номер на стълба и година на въвеждането му в
експлоатация, както и предупредителни табели не се намират в пряка
причинно-следствена връзка със смъртта на И.А., доколкото проводникът е
докоснат от разстояние от 7 метра. Оспорва като неправилни изводите
относно допускане на нарушения по чл. 767, чл. 770, ал. 1 от Наредба № 9 от
2004г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, чл.
89, т. 4 от Закон за енергетиката, че инцидентът е възникнал в населено място
при неспазен минимален габаритен провес с дължина 7 метра. Счита за
неправилен извода на съда, че най – малкото разстояние от проводниците на
въздушна електропроводна линия при най – големия им провес до
повърхността на земята следва да е 7 метра при напрежение от 20 kv. , като
твърди, че не е съобразено обстоятелството, че в ОУП на гр. Нови Пазар, ВЛ
20 кВ „Нови Пазар – юг“ е съществуващ линеен енергиен обект, изграден през
1949г. В нарушение на процесуалните правила, съдът е основал фактическите
си изводи на заключението на КСТМЕ, което е било оспорено от въззивника с
2
доводи за неговата необоснованост и не се е произнесъл по наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което исковите претенции да се отхвърлят като
неоснователни, а в условията на евентуалност да бъдат намалени присъдените
обезщетения при зачитане на приноса на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат, произтичащ от собственото му противоправно
поведение.
В отговор на жалбата А. А. М., И. И. В., В. И. В., действащ със
съгласието на своята майка и законен представител А. М., А. И. В. и Г. И. В.,
действащи чрез своята майка и законен представител А. М., чрез адв. В. А.,
оспорват доводите изложени в нея, като поддържат други, обосноваващи
правилност и законосъобразност на решението. Наведени са пространни
съображения в тази насока, като е отправено искане обжалваното решение да
се потвърди.
В съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора,
доразвиват подробно доводите си, излагат становища по същество на спора,
като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.269, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се
произнесе съдът съобрази следното:
Твърдяните от въззивника съществени процесуални нарушения
допуснати при първоинстонционното разглеждане на спора – неправилна
преценка на доказателствата, непроизнасяне по направено възражение за
съпричиняване по естеството и тежестта си не обуславят недопустимост на
произнасянето на ВОС. С оглед непосредствената цел на въззивното
производство-повторното разрешаване на материално правния спор, при което
дейността и на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чраз събиране и преценка
на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма, в изпълнение на задължението си да реши спора по
същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му
изход може да потвърди или измени решението на първата инстанция,
настоящият състав служебно следва да поправи допуснатите от първата
инстанция процесуални нарушения. Ето защо обжалваното решение е
допустимо, а спора следва да се разгледа по същество.
Производството пред ВОС е образувано по предявени от А. М., И. В., от
В. В., А. В., действащи със съгласието на своята майка и законен представител
А. М. и Г. В., действаща чрез своята майка и законен представител А. М.
срещу „Електроразпределение -Север“АД осъдителни искове с правно
основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди от
смъртта на И.А., починал на 28.09.2023г., в резултат на остра сърдечна
недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечен мускул от
високоволтов променлив ток, протичащ по електрически стълб в гр.Нови
пазар по време на риболов, както следва: за А. М. – 140 000лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
3
окончателното изплащане на задължението, 9 351,84лв. лихва за периода
28.09.2023г. – 24.03.2024г.; за И. В. – 140 000лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, 9 351,84лв. лихва за периода 28.09.2023г. –
24.03.2024г. и по 180 000лв. за В. В., А. В. и Г. В.а, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на задълженията и по 12023,80лв. компенсаторна лихва за периода
28.09.2023г. – 24.03.2024г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния
смисъл: И. В., В. В., А. В. и Г. В. са законни наследници на своя баща И.А.,
починал на 28.09.2023г., а А. М. е живяла на съпружески начала с починалия и
е майка на три от децата му/ В., А. и Г./. И.А. е починал в резултат на остра
сърдечна недостатъчност, възникнала от фибрилация на сърдечния мускул от
високоволтов променлив ток, протичащ по електрически стълб, разположен в
западната част на водоем, намиращ се непосредствено до МБАЛ гр. Нови
пазар по време на риболов. След приключване на работния ден на
28.09.2023г., около 16,30ч. И.А. и негов колега отишли на риболов във водоем,
в гр. Нови пазар, седнали на брега и при хвърляна на втората въдица във
водата се чул „страшен шум“, а И. се „проснал на земята“ и въпреки незабавно
оказаната първа помощ е починал. Твърдят, че от разположен в западната част
на водоема електрически стълб, излизат три разклонения, а от всяко едно от
тях по три електропроводника, като най-ниският от тях, който е причинил
токовия удар е бил на разстояние 6,11 метра над мястото на инцидента. По
този проводник, собственост на ответното дружество е преминавал ток с
напрежение 20 КВ. Ищците твърдят, че настъпилата смърт на И.А. е резултат
от противоправното поведение на служители на ответното дружество, които
не са осигурили техническата изправност на съоръженията в съответствие с
изискванията на ЗЕ, не са изпълнени задълженията по Наредба
№3/09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните
линии, тъй като стълбовете са разположени близо до река, в често
наводнявани райони; не са поставени предупредителни табели указващи за
опасност; не спазено предвиденото в разпоредбите разстояние между
проводниците и повърхносттана земята; не са спазени императивните
разпоредби на Наредба № 9/09.06.2004г. за техническата експлоатация на
електрическите централи и мрежи относно: поставяне на постоянни знаци,
указващи опасност за живота; за вертикалното разстояние от проводниците
при най-големия им провес до повърхността на земята; не е осъществено
текущо поддържане чрез профилактични огледи, проверки, измервания,
отстраняване на повреди.
Ищците твърдят, че в следствие на смъртта на техния баща и партньор,
който е бил тяхна опора са преживели психически болки и страдания.
Внезапната смърт на баща му е причинила на И. В. силен стрес, безсъние и
безпокойство, които са довели до отключване на заболяване на щитовидната
жлеза. Наложило се да приема медикаменти, като към настоящия момент,
ищецът е лишен от опора, закрила и сигурност в живота. В. В. се затворил в
себе си и напускал самоволно учебните занятия. Смъртта на И.А. се отразила
неблагоприятно и на сива му А.. Той бил стресиран, тъжен и съкрушен от
загубата. Г. е била само на 41 дни, когато баща й е починал, като след
4
внезапната му смърт, тя е лишена от възможност да познава и общува със
своя баща.
А. М. е загубила любим човек, като отсъствието му е провокирало
болка,скръб, усещане за несигурност при отглеждането на общите им деца.
В условие на евентуалност, ищците твърдят, че смъртта на И.А. е
паследица от специфичните качества на електропровода, през който протича
ток и предизвиква електроволтова дъга, без връзка с действия или бездействия
на лицата, които го ползват или под чиито надзор е. За настъпилите вреди от
посочената вещ отговорност следва да носи нейния собственик –
„Елекроразпределение Север“АД.
В отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявените искове
по основание и размери. Признава факта, че на посочената в исковата молба
дата И. В. е починал в резултат на остра сърдечна недостатъчност, възникнала
от фебрилация на сърдечен мускул от високоволтов променлив ток, протичащ
от електрически стълб, разположен в западната част на водоем в гр.Нови
пазар, по време на риболов, както и, че дружеството експлоатира и управлява
електроразпределителната мрежа в посоченото населено място и в
района.Оспорва, че са осъществени елементите на фактическите састави на
чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Твърди, че електроразпределителната мрежа е била
изправна и поддържана от служителите на дружеството при спазване на
изискванията по Наредба №3/09.6.2004г., Наредба №9/09.06.2004г. и Наредба
№16-116/08.02.2008г. Излага, в случая Наредба № 3/09.06.2004г. е
неприложима, тъй като същата не е действала към момента на изграждане на
мрежата и не е извършвана реконструкция на процесния участък. Твърди, че
на стълба са били поставени и са били налични към деня на инцидента трайни
означения, но дори същите да са липсали, това не е довело до настъпването на
смъртта на пострадалия. Твърди, че инцидента е настъпил в ненаселено място
по смисъла на чл.531, т.2 от наредбата, поради което е неотносима
регулиращата урбанизирани територии норма на чл.634. Твърди сащо, че
електропроводът не е бил износен или неизправен, поради което и не се е
нуждаел от обслужване или основен ремонт. Оспорва вида и размера на
твърдяните вреди, като поддържа, че между ищците и пострадалия не е
съществувала силна емоционална връзка. В условие на евентуалност счита, че
размерът на претендираните вреди е прекомерен, несъобразен с
икономическата обстановка. Релевира възражение за съпричиняване, ката
твърди, че с поведените си пострадалия е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Употребата на алкохол от пострадалия е повлияло на
двигателната координация и понижаване на вниманието и преценката.
Напълно съзнателно пострадалия е доближил проводник на опасно
разстояние, въпреки, че ясно е било обозначено, че същият е част от
електроразпределителна мрежа, по която протича високо напрежение. Без
наличието на приноса на пострадалия, според ответника, не би се
стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат
Третото лице -помагач – ЗК „Уника“АД е изразило становще за
неоснователност на исковете.
Варненският апелативен съд като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от
5
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
удостоверение за наследници и удостоверения за раждане е видно, че ищците
И. В., В. В., А. В. и Г. В. са законни наследници- деца на починалия на
28.09.2023г. И. В., а А. М. е живяла на съпружески начала с И. В. и е майка на
В., А. и Г. В.и.
От приложените по делото материали от досъдебно производство №
434/2023г. на РУ Нови пазар, копие от журнал на повикванията на ФСМП
Нови пазар, фиш за оказана спешна медицинска помощ и протоколи за оглед
на местопроизшествие се установява, че процесният инцидент е настъпил на
28.09.2023г. на територията на гр.Нови пазар, зад МБАЛ Нови пазар, по време
на любителски риболов, за който пострадалия е притежавал валиден билет.
Мястото на инцидента е посетено от екип на СМП в 17,27часа, който е
констатирал, че пострадалия е с разширени зеници, единични дихателни
движения и изгаряния по дясна ръка; пострадалия е починал в линейката на
път към МБАЛ Шумен; инцидента е настъпил в югоизточната част на гр.
Нови пазар, под южната част на оградата на МБАЛ Нови пазар, западната част
на водоем; над мястото на инцидента са разположени/минават/ три жици на
високо напрежение, а непосредствено под тях се намира телескоп с дължина 7
метра, марка „EXTRA MISTRAL“ „ TELE CARBON“, пречупена на две места
в горния край; съгласно протокол за оглед, извършен на 19.01.2024г., на трето
разклонение от електрически стълб в посока запад, разположен във водоема,
трите електропроводника са с различна височина; разстоянието от най-ниския
електропроводник до земната повърхност на западния бряг на водоема е 6,11
м.
Съгласно заключението на СМЕ, по досъдебното производство,
причината за смъртта на И. В. е остра сърдечна недостатъчност, възникнала в
резултат на фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток.
Токът е преминал по тялото в посока от ръцете към левия долен крайник, през
сърцето. Констатирано е, че към момента на настъпване на смъртта,
пострадалия е в субклинична фаза на алкохолно опИ.е / 0,2-0,5/, в стадий на
резорбация. Наличието на алкохол в кръвта е 0,32%, а в урината 0,02%.
От заключението на допуснатата комплексна техническа и медицинска
експертиза се установява следното: причината за смъртта на И. В. е
електротравма, при която през организма на починалия е преминало
значително количество електричество, което е довело до необратими
поражения на сърдечния мускул. Поради локализацията на електрознаците по
лява и дясна ръка, експертът е приел, че в момента на протичане на
електрическия ток, пострадалият е държал токопроводящ предмет, вероятно
въдица, с която е допрял електрическите проводници с високо напрежение или
е бил на близко разстояние, така, че да се образува електрическа дъга.
Инцидента е настъпил в ПИ с идентификатор № 52009.132.360, находящ
се в гр. Нови пазар, местност „Пазар Йолу“, предвиден в зона ТЗ-„Паркове за
ежедневен и седмичен отдих“ по ОУП на община Нови пазар и попада в
урбанизирана територия по смисъла на чл.531, т.1 от Наредба №3/09.06.2004г.
При извършения оглед, експертът е констатирал, че имотът се ползва по
предназначение, като част от него представлява водоем, който е зарибен;
6
налична е подпорна стена и воден приток; водоема не е регистриран в
регистъра на язовирите. Видно от изготвените от експертите скици/ прил. № 1
и №2 към заключението/ в западната част на имот № 52009.132.360 са
разположени желязо-решетъчен стълб и бетонен стълб, под който се е
намирал пострадалия, към момента на инцидента. Вещото лице е посочило,
че електрическата мрежа в гр.Нови пазар е изградена и въведена в
експлоатация на 01.12.1949г.; на ВЛ „Нови пазар-юг“ е извършена
реконструкция с въвеждане в експлоатация на бетонен комплектен
трансформаторен пост- трафопост, който е нанесен в КК с №
36587.502.1358.1. В поясненията дадени в съдебно заседание, експертът е
пояснил, че поради това, че електропроводът е претърпял реконструкция по
смисъла на ЗУТ – промяна в схемата на свързване, чрез присъединяване на
нови потребители, то е следвало да се спазят техническите изисквания по
Наредба №3/09.06.2004г. Посочено е, че е било изготвено инвестиционно
предложение, касаещо изграждане на фотоволтаична централа в имот №1358
по КК на гр. Каспичан с 1764 фотоволтаични модули, а за реализиране на
произведената електроенергия е предвидено монтиране на трафопост и ново
подземно кабелно трасе до електропровод „Нови пазар-юг“. Според експерта,
след като трафопоста е нанесен в КК, процесът на строителство е завършен и
инвестиционното намерение е реализирано. С присъединяването на нов
абонат към електропровода е променена схемата на свързване.
Вещото лице – електроинженер е посочило, че по Наредба №
3/09.06.2004г. изискуемата височина на проводника над земната повърхност е
7 м., а към момента на инцидента, измерената височина е – 6,11м. От
техническа гледна точка, според вещото лице, при правилно регулиран провес
на електропровода, И. В. не би достигнал електропровода, независимо, колко
дълга въдица е държал. Пострадалия е бил в седнало положение, върху
възвишение от пръст и е държал въдицас височина 7 м., забита в единия край
в земята. Въдицата е докоснала електропровода, тъй като проводника е бил на
височина 6,11м. над земната повърхност. При правилно регулиран провес и
поставени означения, смъртта не би настъпила, тъй като изолаторът, който е
предпазвал пострадалия е въздуха, чието пробивно напрежение е около 3
киловолта на мм., т.е. необходимото разстояние за да се образува електрическа
дъга е по-малко от 6,66см. Отчитайки ръстта на пострадалия / 188см./,
дължината на въдицата и изпънатите ръце/ 400см. и 54 см/ се получава обща
дължина от 634см. Разликата до изисквания провес от 700 см е 66см., т.е.
около 10 пъти по-голямо от необходимото да се образува електрическа дъга.
Според вещото лице не са налице данни, метеорологичната обстановка да е
повлияла на изискуемата височина на електропровода. Инцидентът е настъпил
в сервитутната зона, в която се допуска преминаване на физически лица. Към
момента на инцидента на мястото не е имало предупредителни табели, като
при извършения оглед вещото лице е констатирало, че не е спазен размерът на
габаритния провес по чл.634, чл.764 и чл.177 по Наредба №3 и наредба № 16-
16; липсват ясни предупредителни табели „опасно за живота“ и трайни
означения. Тези неизправности са констатирани и при извършените на
26.10.2020г. и 30.05.2024г. огледи, измервания и проверки.
Относно механизма на осъществяване на инцидента са събрани гласни
доказателства. Свидетелят И.М. е бил заедно с пострадалия към момента на
7
настъпване на инцидента и заявява, че двамата са ловили риба на същото
място и предишните два дни. Забелязали плетеница от кабели, а над тях
заплетени корди. На 28.09.2023г. след края на работния ден отишли до
водоема, седнали на брега върху насип, който е по -висок, на 1 м. от водата.
Нямало предупредителни табели за опасност или повишено внимание. И.
имал две въдици, като при вдигането на втората се „вдигнал голям шум“ и
„трясък“. Свидетелят не видял каква се е случило, защото бил с гръб,
паникьосал се , помислил, че приятелят му е припаднал; опитал се да го спаси,
правейки му изкуствено дишане. След това и медицинския екип се опитал да
го спаси, но И. починал в линейката на път за болницата. Човек, който ловял
риба на другия бряг, му казал, че видял искра да излиза от крака на И..
Относно съществувалата между ищците и И. В. връзка са събрани
свидетелски показания и е изслушано заключение на вещо лице по допусната
съдебно-психиатрична експертиза. Свидетелката Е.А. – сестра на починалия
И. заявява в показанията си, че той е живеел на съпружески начала с А. М. от
15 години преди свъртта му. Не са се разделяли, били в добри отношения,
обичали се. И. се грижел за здравето на А., бил внимателен с нея и децата им.
Проявявал търпение към децата, държал да бъдат образовани и ги насърчавал
да учат. Децата често му помагали, обличали като баща си работни дрехи и
насели нацепени от баща им дърва. Семейството винаги заедно. След смъртта
на И. А. непрекъснато плачела, споделяла, че не може да спи, не се храни.
Почти всеки ден посещавала гроба на И.. Според свидетелката смъртта на И.
променил и децата. Най-големия син-И., който живеел при майка си в гр.
Девня, поддържал добри лични контакти с баща си, А. и братята си. И. се
грижел за него и го издържал. След смъртта на баща си И. се преместил в
неговия дом, където останал 10-11 месеца.
Другия син на И. – В. започнал да бяга от училище, станал агресивен,
често плачел, заеквал по-често отколкото преди това. През следващата учебна
година, започнал да преодолява болката, посещавал училище и не създавал
проблеми. Особено близък с баща си бил А.. Двамата често танцували и
ходели на риболов. Детето споделило, че иска да не разбира нищо, като
малката си сестра.
Свидетелят И. Е. е представител на дрежуството - работодател на И. го
познава от осемнадесетата му година. Семейството му било щастливо. И. се
радвал на децата си, особено на дъщеря си, раждането на която очаквал с
голямо вълнение. Бил привързан към децата, учел ги да танцуват народни
танци, водел В. и А. на риболов. След смъртта на И., свидетелят често е
посещавал дома му и помагал на семейството с парични средства. Често
заварвал А. да плаче. Разбрал, че В. не посещава училище, след смъртта на
баащ си, защото не се чувствал добре. А. спрял да играе футбол. Големият син
– И. станал мълчалив. Работил в дружеството 3-4 месеца, но напуснал, защото
нямало удобен транспорт от гр.Девня.
В заключението по СПЕ, изготвено въз основа данните, събрани от
обследваните лица и свидетелските показания, се сочи, че смъртта на И. е
предизвикала у всеки един от ищците симптомите на остра стресова реакция,
която е протекла с различни психични и соматични симптоми При всеки се е
разгърнала картина на тежка реакция на скръб, като вид разстройство в
адаптацията с удължена депресивна симптоматика, продължила повече от
8
година. При А. М. са налице симптоми на протрахирана реакция на скръб с
тежък депресивен синдром – депресивна анхедония, подтиснато настроение,
емоционална лабилност, изолиране и нежелание за контакти; налице са
психосоматични симптоми – безсъние, косопад, бруксизъм. Вещото лице е
посочило, че загубата на най-близкия мъж, добър приятел и грижовен баща е
оставила отпечатък върху психиката й, като към момента на изследването,
част от симптомите на скърбене продължават като подтиснато настроение,
депресивна ахедония, емоционална лабилност, изолиране. Успява външно да
овладее симптомите, при осъзнаване на отговорността за децата си.
Споделила е с вещото лице, че грижите за най-малкото дете и радостта от
израстването му й помага да преодолява скръбта от загубата. При И. В.
реакцията на скръб е с преобладаване на емоционално-поведенчески симтоми
под форматана панически пристъпи – задушаване, сърцебиене, главоболие,
ендокринно заболяване. При В. освен емоционални реакции са изразени и
поведенчески прояви – отказ от училище, негативизъм, като ответна реакция
на психотравмата. Описва усещане за вина, като етап от скърбенето,
преживявайки минали свои грешки като значими. А. реагира силно
емоционална, като депресията и свързаното с нея чувство за вина се
преобразува в натрапливи мисли и представи пряко свързани с момента на
узнаване за смъртта на баща му. Те се проявяват в отказа да играе футбол,
свързвайки играта с момента на узнаване, че баща му е починал. Според
експерта децата ще преодолеят депресията с израстването, но винаги ще
проявяват особена чувствителност към загубата на баща си и изгубеното
усещане за закрила и сигурност. При най-малкото дете е от особено значение
до каква степен братята му ще успеят да заместят фигурата на бащата, такава,
каквато я описват – доброта, сигурност, закрила.
Варненският апелативен съд като съобрази събраните по делото
доказателства, по наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено от правна страна следното:
Досежно наведеното в жалбата възражение, че отговорността на
ответното дружество по чл.49 ЗЗД не може да бъде ангажирана, тъй като
същото е спазило всички нормативно предвидени технически изисквания
относно електропреносната мрежа и не са налице виновни действия или
бездействия на негови служители, които да са в причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт, съдът намира следното:
Фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД пораждащ гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника, по повод възложената работа за
чужди действия включва кумулативно следното: деяние, изразяващо се в
действие или бездействие; противоправност; вина; вреда и причинна връзка, а
наред с тях и работата да е била възложена на делинквента от този, който ще
отговаря за причинените от него вреди и вредите да са причинени при или по
повод на изпълнението на работата. В тежест на ищеца по исковете за
ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на
елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което
е възложена работа от ответника, причинени вреди при или по повод
изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
9
От представените по делото доказателства безспорно се установява
противоправно поведение от страна на ответното дружество и негови
служители, тъй като провесът на електропровода в най -ниската точка на
мястото на инцидента не бил регулиран и съответно височината му не е
съобразена с императивните изисквания на Наредба №3/09.06.2004г. и ЗЕ,
които вменяват задължение за операторите на електроразпределителните
мрежи, да осигуряват техническа изправност на поддържаните от тях
съоръжения и спомагателните мрежи в съответствие с техническите
изисквания. Неизпълнението на тези задължения е в пряка прчинно-
следствена връзка със смъртта на И. В.. От всички събрани по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че ако ответникът е
регулирал провеса и разстоянието между проводника и земната повърхност е
отговаряло на нормативните изисквания, не би настъпила смъртта на И. В..
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни възраженията на
въззивника, че в случая разпоредбите на Наредба № 3/09.06.2004г. са
неприложими, тъй като безспорно от ангажираните по делото доказателства
се установява, че имотът в който е настъпил инцидента е в границите на
урбанизираната територия на гр. Нови пазар и съгласно действащия общ
устройствен план е предвиден за зона „паркове за ежедневен и седмичен
отдих. За преценката дали имота попада в урбанизираната територия на
населеното място е ирелевантно дали същият е застроен. В случая имота се
ползва по предназначение, съгласно отреждането с ОУП. Следва да се
кредитира и заключението на КСТМЕ, в частта, в която вещото лице е
констатирало, че процесния електропровод е претърпял реконструкция
/промяна в схемата на свързване, чрез присъединяване на нов абонат и
изграждане на трафопост/, независимо, че тази реконструкция не засяга пряко
конкретното място на осъществяване на инцидента, както и че не са
отстранявани констатирани при проверки нарушения. В тази част
заключението на вещото лице кореспондира със заявеното от свидетелите
Н.Н. и Н. Х. – служители на ответното дружество на длъжност „ел. монтьор.
Двамата свидетели споделят, че знаят, че водоема се ползва от рибари и в него
се намира ЖРС от далекопровода. Всяка пролет далекопровода се
инспектирал, като в периода 2016г. – 2024г. не са констатирани проблеми и
необходимост от подмяна на елементи. Свидетелите никога не са измервали
разстоянието между водата и електропровода и не знаят други служители на
дружеството да са правили измервания.
От доказателствата по делото доказателства безспорно се установява, че
в точката на инцидента височината на проводника над земната повърхност е
била 6,11м., при изискуеми по Наредба № 3/09.06.2004г. – 7м., като при
правилно регулиран провес, при отчитане на конкретните обстоятелства
/височина на пострадалия, дължина на въдицата/, той не би достигнал
електропровода.
С оглед на изложеното съдт счита, че предявените искове са доказани по
основание, като следва да се ангажира отговорностт на ответното дружество
по чл.49 ЗЗД.
Предвид оплакванията, направени във въззивната жалба спорен пред
настоящата инстанция се явява и въпросът относно справедливия размер на
следващите се обезщетения.
10
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968г.
понятието "справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са моментът на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положени е на пострадалия, степен на родствена
близост с лицето, което претендира обезщетение, отношенията между тях,
преживяванията на претендиращия обезщетение.
В рамките на производството от събраните гласни доказателства
безспорно се установи, че между ищците и починалия И. е имало силна
емоционална връзка. Отношенията с А. М. са били като между съпруг и
съпруга, основан и на взаимно уважение и общи грижи за децата им.
Безспорно се установява, че И. В. е полагал грижи за четирите си деца.
Независимо от това, че най-голямото – И. е живеело при майка си в друго
населено място, И. го е издържал, двамата са поддържали връзка и между тях
е имало силна емоционална привързаност. И. не само материално е обезпечил
нуждите на децата си, но ги е напътствал, съветвал и подкрепял. Тези изводи
се изграждат и въз основа на даденото от вещото лице заключение.
Освен установяването близки емоционални връзки с починалия,
безспорно и от свидетелските показания, и от заключението на вещото лице се
установява, че всеки от ищците е изпитал страдание от смъртта на И. В..
Към момента на смъртта си И. е бил на 40 години , а А. М. на 36 години.
Тя е понесла тежко внезапната загуба на своя партньор, като смъртта му е
оставила отпечатък върху психиката й. Отключила е тежка реакция на скръб, с
проява на симптоми на разстройство в адаптацията. Внезапната загуба на
бащината фигура е провокирала у децата на И. В. реакции на скръб, с
преобладаващо емоционално – поведенчески симптоми.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че
първоинстанционния съд е определил справедливи размери на обезщетенията
за всеки от ищците, като при определяне на конкретните размери е отчел
отношенията и връзката на всеки един с починалия, възрастта на всяко едно от
децата, както и обществено-икономическите условия в страната към момента
на увреждането.
По релевираните от ответника възражения за съпричиняване от страна
на пострадалия, съдът намира следното:
В отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения, че причина
за настъпване на врединосния резултат е поведението на пострадалия. Същият
е проявил нехайство по отношение на здравето и живота си, като по своя воля,
напълно осъзнато е доближил проводник на опасно разстояние, въпреки, ясно
видимото, че той е част от електроразпределителната мрежа и по него протича
ток. Пострадалият е употребил алкохол преди инцидента, което е нарушило
двигателната му координация и внимание и възможност за преценка.
Противоправно е навлязъл в сервитутна зона, като сам се е поставил в риск от
увреждане. За да се установи основателността на наведените възражения,
следва да бъде изследван механизма на увреждането. В конкретния случай от
изготвената по делото СТМЕ се установява, че в момента на протичане на
електрическия ток пострадалия е дължал токопроводящ предмет – въдица,
11
който се е допрял до електрическите проводници с високо напрежение или е
бил на близко разстояние, така че да се образува електрическа дъга.
Причината за настъпване на инцидента от техническа гледна точка е допиране
или доближаване на електропроводника на разстояние от 6,66см., при което се
образува електрическа дъга. При правилно регулиран провес на проводниците
не би настъпила смърт, тъй като изолаторът който е предпазвал лицето е
въздуха, чието пробивно напрежение е около 3 киловата на мм. Необходимото
разстояние за да се образува дъга е 6,66см. Отчитайки ръстта на пострадалия –
188см., дължина на въдица – 400 см., изпънати ръце – 54 см., се получава обща
дължина от 634см. Разликата в разстоянието до нормативно изисквания
провес от 7 м. би била 66 см., т.е. десет пъти по-голяма от необходимото
разстояние за получаване на електрическа дъга. Съгласно заключението на
СТМЕ при установената концентрация на алкохол в кръвта, пострадалия не е
имал координационни нарушения и е могъл правилно да възприема
заобикалящата среда. Изводите на вещото лице досежно механизма на
настъпване на инцидента, както и за причината за настъпването му не са
оспорени, доколкото заключението е прието като обективно и компетентно
изготвено.
От доказателствата по делото несе установява, че на мястото на
инцидента или в близост до него да са били поставени предупредителни
табели за опасност и риск, като обстоятелството, че пострадалия се е намирал
в сервитутната зона, достъп до която не е забранен за физически лица, не
може да обоснове извод че с това свое поведение той е способствал за
вредоносния резултат и е създал условия за неговото настъпване.
Дори да се приеме, че пострадалото лице неправомерно се е намирало в
зоната на сервитута на електропровода, не това е допринесло за настъпването
на вредата, т.е. не може да се приеме, че навлизането в зона на сервитута
представлява съпричиняване. Това е така, защото при изпълнение на
задълженията от страна на ответното дружество за осигуряване на
безопасност на съоръженията и регулиране на провеса на електропровода с
нормативните изисквания, въпросния инцидент и вредоносен резултат не би
настъпил.
От доказателствата по делото не се установява с поведението си
пострадалия И. да е създал реална възможност за настъпването на вредата или
да е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване на размер
на вредата.
По изложените съображения, решението на ОС-Варна следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора, вззивника следва да заплати на адв. В. А.,
адвокатско възнаграждение в размер на 20 000лв. Възнаграждение в
посочения размер съответства на фактическата и правна сложност на делото,
като при определянето му настоящият състав на съда съобрази и извършените
процесуални действия от адв. А., която е представлявала по реда на чл.38, ал.2
ЗА всички въззиваеми – подаване на отговор на въззивната жалба и явяване в
едно съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1333 от 02.12.2024 г., постановено по гр. д.
№ 576/2024г. по описа на Окръжен съд - Варна.
ОСЪЖДА „Електроразпределение-Север“АД, ЕИК ********* да
заплати на адв. В. А., сл.№ ********** сумата от 20 000лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на
въззивниците по реда на чл.38, ал.2 ЗА, в производството по в.гр.д. №
68/2025г. по описа на Апелативен съд - Варна,.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13