№ 1086
гр. Бургас, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20212120104662 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД (с предишно име „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ АД) против Т. Н. Д. и е за установяване на
дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г.
по описа на БРС.
С определение № 2607/15.09.2021 г. съдът е приложил по делото съобщението до
ответника Т. Н. Д., с което са й изпратени препис от исковата молба и от приложенията към
нея за депозиране на отговор, като й е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител на разноски на ищеца. За такъв АК – Бургас определя адвокат Т.Я., която
депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди първото по делото
съдебното заседание процесуалният му представител депозира становище, с което моли да
бъдат уважени исковете и да бъдат присъдени на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа отговора на
исковата молба.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между ответника и оператора са сключени няколко договора за предоставяне на
услуги, а именно:
Договор за мобилни услуги № ***/13.12.2018 г., ведно с Приложение към него (за
краткост Договор 1), по силата на който на Д. е предоставен мобилен телефонен номер
+359*** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лева.
Съгласно Договор 1, абонатът получава мобилен апарат Tablet Huawei MediaPad T3 8 4G с
отстъпка 259,91 лева. Срокът на Договор 1 е 24 месеца, като влиза в сила на 13.12.2018 г. и
изтича на 13.12.2020 г.
Договор за мобилни услуги № ***/21.12.2018 г., ведно с Приложение към него (за
краткост Договор 2), по силата на който на Д. е предоставен мобилен телефонен номер
+359*** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 26,99 лева.
Съгласно Договор 2, абонатът получава мобилен апарат Alcatel 1 Dual Black с отстъпка
1
268,90 лева. Срокът на Договор 2 е 24 месеца, като влиза в сила на 21.12.2018 г. и изтича на
21.12.2020 г.
Според чл.26 от Общи условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на електронни съобщителни услуги (за краткост ОУ) при използване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител, страна по договора, бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издадена фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми
За задължения на ответника операторът издава следните фактури:
Фактура № **********/18.03.2019 г. за отчетен период 18.02.2019 г. – 17.03.2019 г.,
която включва задълженията за мобилен номер 0***, изразяващи се в месечна абонаментна
такса от 13,32 лева без ДДС, и задълженията за мобилен номер 0***, изразяващи се в
месечна абонаментна такса от 22,49 без ДДС. Общо начислена сума по фактурата е 42,97
лева с ДДС.
Фактура № ***/18.04.2019 г. за отчетен период 18.03.2019 г. – 17.04.2019 г., която
включва задълженията за мобилен номер 0***, изразяващи се в месечна абонаментна такса
от 13,32 лева без ДДС, и задълженията за мобилен номер 0***, изразяващи се в месечна
абонаментна такса от 22,49 и разговори към „Грижа за клиента“ от 0,02 лева без ДДС, и
задължения от предходен период от 42,97 лева с ДДС. Общо начислена сума по фактурата е
87,77 лева с ДДС.
Кредитно известие № ***/18.05.2019 г. за отчетен период 18.04.2019 г. – 17.05.2019 г.,
с което е извършена корекция на задължението, като е сторнирана сумата от 14,21 лева и е
отразен незаплатеният размер от предходния отчетен период от 87,77 лева. Останала е
незаплатена сумата от 73,56 лева с ДДС.
Фактура № ***/18.06.2019 г. за отчетен период 18.05.2019 г. – 17.06.2019 г., която
включва сумата от 73,56 лева, дължими такси и услуги, и сумата от 463,03 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на двата договора. Общо начислена
сума по фактурата е 536,59 лева.
Сумите по фактурите не са платени. Според чл.19б, б. „в“ от Общите условия на
оператора, той има право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в случай
че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащането им.
В раздел 11 „Условия“ от Договорите се съдържа клауза, според която в случай на
прекратяването им преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите общи условия, Д. дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение към неустойката Д. дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Д. дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
нея при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Тъй като според оператора договорите са прекратени, то размерът на неустойката по
Договор 1 за номер +359*** е 213,53 лева, от които 39,96 лева, представляваща стойността
на тримесечни абонаментни такси, и 173,57 лева, представляваща неустойка за предоставено
за ползване устройство Tablet Huawei MediaPad T3 8 4G с отстъпка от стандартната цена, а
размерът на неустойката по Договор 2 за номер +359*** е 249,50 лева, от които 67,47 лева,
2
представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси, и 182,03 лева,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство Alcatel 1 Dual Black с
отстъпка от стандартната цена.
На 15.04.2021 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС. На 16.04.2021 г. по това
дело е издадена заповед за изпълнение № ***, с която е разпоредено на длъжника да заплати
на дружеството следните суми: 73,56 лева, сбор от неплатени месечни абонаментни такси и
стойност на ползвани услуги за периода от 18.02.2019 г. до 17.04.2019 г., дължими по
договори за мобилни услуги, сключени между страните на 13.12.2018 г. и 21.12.2018 г.;
463,03 лева, сбор от договорни неустойки за предсрочно прекратяване на посочените
договори за мобилни услуги; законната лихва, начислена върху горните главници, за
периода от 15.04.2021 г. до окончателното им изплащане. Тъй като длъжникът е уведомена
за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, операторът предявява установителни искове,
по които е образувано настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по назначените съдебно-
техническа и съдебно-икономическа експертизи.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване три установителни
иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
По отношение на претенциите за предоставени услуги:
Безспорно се установи, че на ответника са предоставени услуги по двата договора,
като падежът на задължението е настъпил, но плащане не е извършено, поради което
ответникът дължи на оператора сумата от 73,56 лева, сбор от дължими такси и услуги по
договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г. и договор за мобилни услуги от 21.12.2018 г., от
които 42,97 лева за периода от 18.02.2019 г. до 17.03.2019 г. и 30,59 лева за периода от
18.03.2019 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2021 г.
до пълното изплащане на задължението.
По исковете за присъждане на неустойка, респективно на дължима сума за
предоставено мобилно устройство:
Дружеството твърди, че неустойката се дължи не поради прекратяване на договорите,
а поради неизпълнение на задължения на потребителя за заплащане на изискуемите
абонаментни такси и използвани мобилни услуги. Въпреки това, ищецът се позовава на
същите клаузи от договорите, които са с идентично съдържание и уреждат неустойките при
прекратяване на договорите, което налага тълкуването им. Смисълът на клаузите е, че
неустойката се дължи „в случай на прекратяване на договора“ на едно от няколко
основания, които изцяло зависят от поведението или от волята на потребителя – по вина или
инициатива на потребителя; при нарушения на задълженията на потребителя по договора
или други документи, свързани с него.
След като се касае за двустранен договор и длъжникът не изпълнява задължението си
поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне на договора“ от
страна на оператора по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В постоянната
си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се
различава от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват
виновно неизпълнение на задължение на длъжника – в този смисъл Определение № 600 от
6.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о. Ето защо терминът „прекратяване“,
употребен в договорите, е неправилен и той е относим единствено към възможността за
прекратяване на облигационната връзка по „инициатива на потребителя“, каквато по делото
не се твърди, нито се доказа да е настъпила.
Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за
развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката, както
неправилно приема ищецът. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че
3
потребителят дължи неустойка „за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване“. Именно защото договорът е развален преди изтичане на срока му,
операторът се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако срокът бе спазен. Това
е и причината размерът на неустойката да се обвързва с „всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок“.
Предвид изложеното неустойката и по двата договора не се дължи за неизпълнение
на парично задължение, а е последица от разваляне на договорните отношения между
страните поради причини, които стоят изцяло у потребителя. Същото се отнася и до
случаите, в които е предоставено мобилно устройство. Потребителят ще дължи само при
разваляне на договора „такава част от разликата между стандартната цена на устройството
(в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора“.
В хода на производството не бе проведено доказване кога и от кого са развалени
договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да
развали договорите, е уведомила другата страна.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй
като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 и ал.2
от ЗЗД и писмените договори подлежат на разваляне с изявление в същата форма. В случая,
по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, или такова, с което
разваля договора, без да даде срок за изпълнение. Исковата молба не може да служи за
изявление за разваляне на договорите, защото към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, от който момент исковата молба се счита за предявена
(чл.422, ал.1 от ГПК), срокът на двата договора е изтекъл.
Предвид изложеното кредиторът не се е възползвал от правото си да развали
договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка,
респективно вземане за разликата между цената на предоставено устройство и реалната му
цена без абонамент. Ето защо тези искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от делото право на разноски има както ищецът, така и ответникът, но
последният не е направил такива, защото е представляван от особен представител, поради
което и не следва да му се присъждат суми за разноски. Предвид уважената част от
претенциите, ответникът дължи на ищеца за заповедното производство разноски в размер на
28,10 лева (част от заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение), а за исковото
производство разноски в размер на 128,18 лева (част от доплатената държавна такса, от
заплатено адвокатско възнаграждение, от депозит за възнаграждение за особен представител
и от депозит за възнаграждение за вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-
икономическа експертизи).
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Т. Н. Д., ЕГН – **********, дължи на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) сумата от 73,56 лева (седемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки),
сбор от дължими такси и услуги по договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г. и договор за
мобилни услуги от 21.12.2018 г., от които 42,97 лева за периода от 18.02.2019 г. до
4
17.03.2019 г. и 30,59 лева за периода от 18.03.2019 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 73,56 лева от 15.04.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, (с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) против Т. Н. Д., ЕГН – **********,
за приемане за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 463,03 лева
(четиристотин шестдесет и три лева и три стотинки), включваща: 213,53 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 13.12.2018 г. за мобилен номер
359***, от които 39,96 лева, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси,
и 173,57 лева неустойка за предоставено за ползване устройство Tablet Huawei MediaPad T3
8 4G с отстъпка от стандартната цена; 249,50 лева по договорен абонамент от дата
21.12.2018 г. за мобилен номер 359***, от които 67,47 лева, представляваща стойността на
тримесечни абонаментни такси, и 182,03 лева, представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство Alcatel 1 Dual Black с отстъпка от стандартната цена, ведно със
законната лихва върху сумата от 463,03 лева от 15.04.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Т. Н. Д., ЕГН – **********, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК – *********, (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), следните
суми: 28,10 лева (двадесет и осем лева и десет стотинки), представляваща направени
разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС; 128,18
лева (сто двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляваща направени разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5