Р Е Ш Е Н И Е
№ 1388/19.07.2023 г.
гр. Пловдив,
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХVІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Петя
Петрова и с участието на прокурор Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от
съдия Юрукова административно дело № 460 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба и две допълнения към
нея на А.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Т., срещу Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) с иск за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 11862 лева, от които 10 000 лева за
пропуснати трудови възнаграждения в период 03.09.2022 г. - 16.01.2023 г., 1092
лева застрахователна полица „Каско“ за автомобил, 400 лева за застраховка
„Гражданска отговорност“, 100 лева винетна такса, 150 лева транспортни разходи,
50 лева за връщане на регистрационни номера на МПС от СДВР-Пътна полиция, 70
лева за самолетен билет и обезщетение в размер на 4000 лева за причинени
неимуществени вреди, претърпени за периода
03.09.2022 г. - 16.02.2023 г., изразяващи се в преживян психически стрес,
безсъние, тревожност, безапетитие, потиснатост. Имуществените и неимуществени
вреди се сочат да са претърпени от отменена с Решение № 2478/20.12.2022 г. по
адм. дело № 2499/2022 г. на Административен съд – Пловдив Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 3494/03.09.2022 г. на младши
автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Претендира се законна лихва
върху исканото обезщетение и присъждане на разноски за съдебното производство.
Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи, в писмен
отговор, чрез редовно упълномощен юрисконсулт – М.Д., оспорва иска изцяло по
основание и размер, счита го за недоказан и неоснователен. Основните възражения
са, че за ищеца не са налице пропуснати ползи
от неупражняване на трудови задължения през исковия период, не са налице и
твърдените от него имуществени вреди от заплащането на застраховки „Гражданска
отговорност“, „Автокаско“, винетен стикер, такси и транспортни разходи. За
неимуществените вреди – счита, че не са недоказани и не са във връзка с
заповедта за прилагане на ПАМ. Подробни съображения се излагат в представена по
делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че
исковата претенция следва да се уважи, но не в претендирания размер. Счита, че
искът не е доказан по основание и размер.
Административен съд Пловдив, като
прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства, счита, че
исковата молба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с влязло в
сила на 20.12.2022 г. Решение № 2478/20.12.2022 г. по адм. дело № 2499/2022 г.
на Административен съд Пловдив, е отменена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 3494/03.09.2022 г. на мл. автоконтрольор в отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка
по чл. 172, т.2а, б „а“ от Закона за движение по пътищата – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта е незаконосъобразният акт, в резултат на който се
твърди, че са настъпили посочените в исковата молба вреди.
По
делото се събраха писмени и гласни доказателства.
Приети са по делото Наказателно постановление №
22-4332-020719/13.10.2022г. на началник група ПП в СДВР, за което няма данни по
делото да е оспорено, и Акт за установяване на административно нарушение, серия
GA № 740252, издаден на 03.09.2022г. Същият АУАН е бил посочен като основание за
издаване на ЗПППАМ № 3494/03.09.2022г. (отмененият като незаконосъобразен акт,
от който се твърди да са произлезли вредите). Ищецът е представил свидетелство
за регистрация (Част I) на автомобил
Мерцдес В180 CDI, свидетелство за управление на МПС, издадено в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия (без превод на български език), карта за
паркиране за хора с трайни увреждания сериен № 013060, издадена от зам.кмет
СМДСП с притежател З. Р. Представени са по делото медицински документи –
Експертно решение № 90020/121/28/06/2022г., издадено от ТЕЛК – V състав на З.
Р., с определен от комисията процент неработоспособност 91% ТНР без чужда
помощ; епикриза, издадена от Клиника по педиатрия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
на Г.А.С.(син на ищеца) за лечение от 29.06.2022г.-30.06.2022г., на който е
поставена Окончателна диагноза: Q04.3 Други
редукционни деформации на мозъка; Придружаващи заболявания: F82 Дг
Специфични нарушения в развитието на двигателните функции с изоставане в НПР. Епикриза,
издадена от Комплексен онкологичен център Пловдив ЕООД, на З.Г.Р., за лечение
от 09.05.2022г.-11.05.2022г., на която е поставена окончателна диагноза: Z 51.1 Химиотерапия по повод на новообразувание C56 Карцинома
оварии декс ТЗсНхМ1 /ple.per/.;
амбулаторен лист № 36/13.02.2023 г., издаден на А.Г.С. при извършен първичен
амбулаторен преглед от Д-р Б., в който е посочено обективно състояние на
пациента: „ т и редуциране на социалните контакти; соматични оплаквания –
епизодично сърцебиене, бодежи; препоръчан прием на серотонинергичен медикамент,
изписан такъв, Психичен статус: Контактен, ориентиран, ясно съзнание,
апсихотичен. Емоции: тревожен на лек дистимен фон, данни за епизиодична
дисфория и емоционална инконтинентност. Воля: хипобулия. Мислене: ангажирано
със стресогенното събитие, идеи в депресивен стил за затруднения, несправяне,
малоценностни изживявания, тревожни мисли относно бъдещето. Инсомния,
анорексия. Асоциирани соматични симптоми. Внимание, памет, интелект: съответни
на възраст, произход, образование, статус. Критичност и преценка: съхранени.
Тревожно-депресивен синдром“. На лицето е назначена медикаментозна терапия.
Във връзка с твърденията си за претърпени имуществени
вреди ищецът представя Международна карта за автомобилна застраховка, валидна
от 06.07.2022 г. до 05.10.2022 г. и застрахователни полици за застраховки
„Каско“ и „Гражданска отговорност“ (ГО) с периоди на застрахователно покритие и
по двете полици: 06.07.2022г. – 05.07.2023г., като видно от представени
квитанции, издадени на 06.07.2022г. от ищеца са заплатени вноски по посочените
застраховки в размер на 69,40 лв. по сключената застраховка ГО и 1092,37 лв. по
застраховката „Каско“. Представено е също така от ищеца копие от вносна
бележка, издадена на 16.01.2023 г. за заплащане на сума от 52 лева, от която 50
лева за „глоби по НП и ФИШ/ЗДВП“ и 2 лева комисионна такса. Представена е
електронна извадка за резервация на името на Mr. Angel Semerdzhiev за полет № FR9968,
SOF-STN на 06.11.2022 г., ведно с разписка за плащане на сума от 35,99 EUR, 32.39 GBР. Ищецът е
представил документ (преведен от английски език), издаден от EXTRASTAFF, адрес: ап. 3 Сейнт Ондж Парейд, Саунтбъри Роуд,
Енфийлд, Грейтър Лондон, от който е видно, че на А.С. (№ на служител 72026) е
определено общо брутно заплащане в размер на 694,52; облагаемо заплащане -
694,52; Платен данък за тази заетост – 0,00; нетно плащане – 640,22, дата на
заплатата: 25.11.2022 г.
Ищецът е
ангажирал гласни доказателства.
Допусната
е до разпит свидетелката З.Г.Р., във фактическо съжителство с ищеца. Посочва,
че автомобилът, собственост на А.С., се ползвал за работата му и за лични цели
– транспорт до медицински заведения, поради нейно и на сина им заболявания,
където на детето се извършвала физиотерапия, а на свидетелката химиотерапия.
След като били свалени регистрационните номера на МПС, нямало на какво да
разчитат и се налагало да ползват почти всяка седмица автомобили на приятели и
таксиметрови услуги. Свидетелката посочва, че работата на ищеца била свързана с
личен транспорт от негова страна, използвали автомобила и с работна цел. Казва,
че А.С. ***, тъй като тя не можела винаги да осигури за нея и за детето им
транспорт от познати и роднини и той ги карал по болници и на рехабилитация.
Пояснява, че тя също е шофьор, но заради процедурите, на които е подложена не
била в състояние да шофира. Според свид. Р. ищецът работел като шофьор в Англия
и получавал трудовото си възнаграждение по банков път от там. Превозвал стоки и
продукти със служебен автомобил и пътувал до депото с личния си такъв. Сочи, че
невъзможността за ползване на автомобила им, предизвикала състояния на
тревожност, депресия и неувереност у ищеца, поради което той посетил лекар и му
били изписани лекарства. Посочва, че липсата на редовни възнаграждения довело
до дългове към други хора и допълнителен дискомфорт за ищеца. Последното му
пътуване до Англия, свидетелката смята, че е било в началото на 2022 г. или в
края на 2021 г., а когато тя се разболяла се прибрал в България. Преди да се
разболее, бащата на свидетелката ѝ помагал, когато ищецът ползвал автомобилът си
в Англия.
Допуснат е до разпит
свидетелят С.А.Ц.Същият сочи, че познава ищеца, който е приятел на синовете му.
От края на лятото на 2022г. до началото на 2023г. С. често му искал помощ за
транспорт, за да кара жената и детето им, почти всеки ден, понякога и два пъти
в деня на физиотерапия и до Онкодиспансера, докато той бил по работа. С.
споделял на свидетеля, че има проблеми, че автомобилът му бил спрян от
движение. Свидетелят не знае какво работил точно С. към ноември месец 2022 г.,
както и не е запознат с какво е пътувал до Англия по работа. Знае, че ищецът е
бил ядосан от случилото се с колата му. Виждал е жена му да шофира автомобила
преди два-три месеца. Към септември, 2022 г. не е чувал ищецът да е посещавал
лекар.
Въз основа на така
събраните доказателства и изложеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Съгласно чл. 203, ал. 1
от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ
постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
За да възникне правото
на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред.
Искът, насочен срещу
СДВР, е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК. Искът е
подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежния
ответник, от чиято структура е органът издал незаконосъобразен административен
акт при упражняване административна компетентност, и от който се твърди да са
причинени вредите.
В конкретния случай е
отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 3494/03.09.2022г. на мл. автоконтрольор в
отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция
на вътрешните работи.
Няма спор между
страните, че регистрацията на МПС с рег. № *** е била прекратена за период от
шест месеца, считано от 03.09.2022г. На така посочената дата с издаване на
заповедта за ПАМ са свалени рег. табели на автомобила, като няма данни по
делото, кога са върнати същите. Доказването на настъпилите вреди и
причинно-следствената връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт е в
тежест на претендиращия ги.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие.
Искът за обезщетение за
неимуществените вреди е частично основателен.
Съдът счита, че се
доказва от показанията на свидетелката Р., които макар и дадени от лице във
фактическо съжителство с ищеца и в този смисъл заинтересовано да поддържа
тезата му, че действително същият е имал моменти на безпокойство, вследствие на
спирането от движение на автомобила му. Съдът кредитира тези показания, тъй
като от фактическото съжителство с ищеца, свидетелката има преки впечатления
какво е било емоционалното му състояние. Показанията са дадени под страх от
наказателна отговорност, логични и непротиворечиви са, като близостта с ищеца
не следва да компрометира тяхното съдържание на информация за състоянието му.
Показанията се подкрепят и от обективираното в издадения в исковия период
амбулаторен лист от медицинско лице, което е констатирало разстройство в
адаптацията, нарушение на емоциите, тревожно-депресивна реакция при ищеца.
Съдът с оглед на
писмените и гласни доказателства по делото намира, че действително в процесния
период от 03.09.2022 г. – 16.02.2023 г., ищецът не е бил добре емоционално, бил
е напрегнат и разтревожен, че е със свалени регистрационни номера поради
издадена заповед за ПАМ. А.С. е потърсил лекарска помощ, в края на исковия
период и медицинското лице е установило депресивна реакция и тревожност, като
са предписани медикаменти. Същевременно обаче за негативните емоции на ищеца по
отношение на прекратяване на регистрацията на личното му МПС не се установи по
делото да са били с такъв интензитет и дълбочина, които да се отразят в такава
степен, че да засегнат нервната му система много повече от обичайното
напрежение и тревога, което изпитва човек, когато изпадне във невъзможност да
използва автомобила си. Безспорно интензитетът на негативните усещания, които е
изпитвал С. няма как да не са свързани и с притеснението около здравословните
проблеми на семейството му и в този смисъл е неясно в каква част от целия исков
период чувството на преживян психически стрес, безсъние, тревожност,
безапетитие, потиснатост се дължи на факта, че личният му автомобил е бил с
прекратена регистрация. Очевидно е, че ако не бе издадена отменената като
незаконосъобразна ЗППАМ № 3494/03.09.2022г, ищецът също би търпял негативни
емоционални чувства, поради наличните здравословни проблеми на близките му и в
този смисъл е правилно становището на ответника, че причините за емоционалния
дисбаланс са комплексни и не следва да се преписват само на наложената ПАМ.
Съдът намира, с оглед събраните по делото гласни доказателства, че проявите на
негативни усещания и емоционална нестабилност у ищеца са били с по-висок
интензитет, именно заради това, че е бил възпрепятстван да използва автомобила си
за дейностите от личен характер и то тези по транспортиране на болните членове
на семейството му. В тази връзка размерът на обезщетението, което следва да
бъде присъдено на ищеца за тези неимуществени вреди, трябва да бъде оценено по
справедливост. При тази си преценка съдът намира претендирания размер от 4000
лева за завишен. Същият следва да бъде съобразен с негативните изживявания, но
и с установеното, че те не са довели до психотравма, с дълбочина и сериозност,
което да се е отразило сериозно на здравето на ищеца. Същият, видно от
писмените данни по делото, в процесния период, е пътувал извън България, т.е. е
бил в сравнително добро здравословно състояние. При това положение искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен частично, като ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените от отменена по
съдебен ред заповед за прилагане на принудителна административна мярка
неимуществени вреди, които съдът оценява по справедливост на 1000 (хиляда) лева.
Претендира се законна лихва върху обезщетението с молба-уточнение с вх. №
6809/13 от 24.03.2023г. Същата следва да бъде присъдена като дължима от датата
на която е заявена, от 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
По
отношение на имуществените вреди:
Ищецът сочи, че в следствие на отменената ЗППАМ за
периода 03.09.2022 г. – 16.01.2023 г. е пропуснал да получи трудови
възнаграждения в размер на 10000 лева. Твърди се в исковата молба, че основната
му работа е в Англия и е свързана с маркетинг и ежедневни пътувания, за които
му се налагало да ползва автомобила си. Вследствие от спирането от движение на
МПС му С. бил лишен от доходите си от трудова дейност. Свидетелката Р. споделя,
че С. пътувал до депото, в което работил в Англия, с личен автомобил, а
транспортирал стоки и продукти със служебен такъв. Свидетелят Цветков посочва,
че съдействал с транспорт на семейството на ищеца, когато последният бил по
работа. Ответникът оспорва като недоказано твърдението за постоянна трудова за
заетост на С., както преди, така и след издаване на ЗППАМ. От представения по
делото (в превод на български език) писмен документ от 25.11.2022 г. (л.37-38)
за платено трудово възнаграждение, действително не се установява постоянна
трудова заетост на лицето при посочения работодател. В последното по делото
с.з. процесуалният представител на ищеца се посочи, че този писмен документ
касае получен хонорар за дейност, която С. е осъществявал и няма как да е
правил това по трудов договор, за да има фиксиран месечен доход, лицето
работило на хонорар, когато си намери работа. Последното твърдение не
кореспондира с посоченото в исковата молба, че основната работа на А.С. е в
Англия и е свързана с маркетинг и ежедневни пътувания, за което му е бил необходим
личния му автомобил. Отделно от това, видно от справката за влизане и излизане
от Република България не може да се направи извод, че основната му трудова
дейност е в Великобритания, тъй като е пребивавал там за кратък период.
Доказателства
за пропуснати трудови възнаграждения в исковия период 03.09.2022 г. –
16.01.2023 г. на ищеца от конкретен работодател по трудово правоотношение не са
представени по делото, т.е. не са доказани пропуснати трудови възнаграждения от
същия, вследствие лишаване от възможността да управлява автомобила си. С
повторно указание от съдебно заседание на 28.06.2023г. съдът е указал на основание
чл. 171, ал. 5 от АПК, че следва да се ангажират доказателства за твърдените
пропуснати ползи, тъй като тези факти не са доказани по делото. Ищецът не е
направил доказателствени искания, като е
заявил, че няма други, а само ангажираните до настоящия момент по делото. По
делото е представено писмен документ за
изплатена в същия период заплата на С., за която няма спор, че е получена.
Свидетелката Р. също посочва, че трудовото възнаграждение на ищеца се изплащало
по банков път от Англия. В посочения период С. е отпътувал за Великобритания на
06.11.2022 г. и се е върнал в България на 02.12.2022 г. и видно от
коментираното по-горе писмено доказателство за този период лицето е изработило
44,75 часа – основен и извънреден труд, за което се твърди, че е получило
хонорар. Други данни за извършена от ищеца трудова дейност не са налични по
делото. Няма доказателства, че ежедневно С. е пътувал с лични си автомобил, че
е зает с дадена трудова дейност, която изисква ползването на такъв, че изобщо
основната му трудова дейност се осъществява в друго населено място от това на
обичайното му пребиваване във Великобритания, че личният му автомобил е бил
единствен възможен вариант за придвижване до работа, както и че неползването на
личния автомобил, е довело да пропуснати ползи и възнаграждения. Липсва
причинната връзка и не се доказа какво от незаконосъобразната заповед обуславя
невъзможност за ползване на друг транспорт, а от там и придобиване на трудово
възнаграждение или лични доходи в предполагаем и вероятен размер. Ищецът не
доказа и третия елемент от състава на ЗОДОВ по отношение на имуществените вреди
за пропуснати трудови възнаграждения
- пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата имуществена вреда. Ето защо съдът намира, че не са доказани
посочените в исковата молба твърдения за претърпени имуществени вреди от
пропуснати трудови възнаграждения в размер на 10000 лв. или изобщо такива в конкретния
исков период от 03.09.2022 г. – 16.01.2023 г.
В
съдебното производство не се доказа, че ищецът е претърпял намаляване на
имуществото си с 1092 лева за вноска по застрахователна
полица „Каско“ за автомобил и 400 лева за вноска по застраховка „Гражданска
отговорност“ в
причинно-следствена връзка от отменената заповед за ПАМ. За
да управлява правомерно автомобила си, ищецът е направил разход за сключване на
застраховка „Гражданска отговорност“, като това е направено към датата на
налагане на ПАМ. Този разход, обаче, не е в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с наложената ПАМ. Задължението за сключване на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е нормативно установено, т.е. разходът за нея не е
обусловен от липсата или наличието на пречка за използването на автомобила. В
този смисъл, фактическото лишаване на ищеца от възможността да ползва
собственото си МПС за определен период – при действието на ПАМ, няма за
последица дължимост на съответна част от разходите, които той е бил длъжен -
така или иначе - да направи, за да може да използва правомерно превозното си
средство по републиканската пътна мрежа. Същото се отнася и по отношение на
заплащането на винетен стикер, но в настоящия случай твърдението на ищеца, че е
закупил такъв не е подкрепено с доказателства и е неоснователно. Според съда
разходът, направен от ищеца за заплащане на винетна такса за най-дългия
предвиден от закона срок от една година, не е в пряка и непосредствена причинно
– следствена връзка с наложената ПАМ и не са дължи за нея обезщетение. Винетна
такса се заплаща по желание от ищеца за ползване на пътищата, включени в
платената пътна мрежа, като разходите за нея не са обусловени от липсата или
наличието на пречка за използването на автомобила. Следва да се посочи, че не е
доказано от ищеца лекият автомобил да е бил технически изправен през процесния
период и да е имал валиден технически преглед, което също е условие за
ползването му по пътищата и изключва ангажирането на отговорност за вреди. След
като доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата,
на които основава претенцията си, което в случая не е сторено, поради което
искът в тази част за винетна такса
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От представената по делото
застрахователна полица на л.28 е видно, че на 06.07.2022г. ищецът е сключил
застраховка „Каско“. Този вид застраховка не е задължителна за МПС, а се прави
по желание на собственика му. В тази връзка няма как да се приеме, че
претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на 1092 лв. за сключване на коментираната
застраховка „Каско“ са пряка и непосредствена последица от отмяната на ЗППАМ и
е налице причинно-следствената връзка по чл. 4 от ЗОДОВ – т.е. и тази претенция
на ищеца се явява неоснователна и недоказана.
При доказателствена тежест за ищеца, той
трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си за
обезщетение на имуществените вреди. В случая това не е сторено и по отношение
на претендираните 150 лева за транспортни разходи, 50 лева за връщане на
регистрационни номера на МПС от СДВР – Пътна полиция и 70 лева за самолетен
билет. В исковата молба и уточненията към нея транспортни разходи се сочат да
са направени за пътуване/ния „до София и обратно“, като не се посочва кога е
извършвано такова/такива, коя точно е
другата дестинация (освен гр.София), която се сочи да е посетена от ищеца, в
каква връзка се твърди да е пътуването/нията, както и каква е връзката с
отменената ЗППАМ. Няма представени доказателства за извършени разходи за
транспорт от страна на ищеца. Същото се отнася и за посочените от ищеца разходи
за самолетен билет, за който няма данни за закупуване. Както се посочи по-горе
по делото представено е единствено електронна извадка от резервация и разписка
към нея за полет на 16.11.2022 г., но от нея по никакъв начин не може да се
направи извод за извършени разходи, вследствие на отменената ЗППАМ. В исковия
период, видно от представената справка на л.71, ищецът е ползвал самолетен
транспорт два пъти, но няма представени от негова страна по делото никакви
данни за заплащане на разходите по тези пътувания от него, нито пък
доказателства, от които да е видно с каква цел са били извършвани, т.е. и в
тази част претенцията на ищеца се явява неоснователна и недоказана. По
отношение на твърдението в исковата молба за заплащане на такса от 50 лв. за
връщане регистрационни номера доказателства също не са представени – вносната
бележка от 16.01.2023 г., представена към исковата молба (л.35), касае плащане
за „глоби по НП е фиш/ЗДВП“; основание: НП 21-1030-008577/02.09.2021г., за
което не са налични данни по делото, т.е. това доказателство е изцяло
неотносимо към предмета на настоящото дело. Други доказателства за заплащане на
такса от лицето в посочения размер от 50 лева липсват.
С оглед на изложеното исковата претенция
на ищеца за обезщетение на нанесени му имуществени вреди от отменената по
съдебен ред ЗПППАМ се явяват неоснователни и недоказани. След като
доказателствената тежест е за ищеца, той трябва да докаже обстоятелствата, на
които основава претенцията си за обезщетение на
твърдените имуществени вреди, което в случая не е сторено и поради това
настоящият съдебен състав счита, че следва да отхвърли иска за имуществени
вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Разноски
са претендирани от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, съразмерно с уважената част от
иска. Съобразно този изход на процеса, на А.Г.С. следва да бъде заплатена ДТ в
размер на 10 лева. Ответникът - СДВР следва да бъде осъден да заплати на ищеца
67,44 (шестдесет и седем лева и четиридесет и четири ст), съразмерно уважената
част на иска.
Разноски са претендирани от ответника. Съгласно чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. На основание чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 100 лева.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Столична дирекция на
вътрешните работи, представлявана от своя директор, да заплати на А.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 3494/03.09.2022 г. на
младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение от 24.03.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди в
останалата му част над 1000 (хиляда) лева, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 11862 (единадесет хиляди осемстотин
шестдесет и два) лева, причинени от отменена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 3494/03.09.2022г. на
младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като
недоказан.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, представлявана от своя
директор, да заплати на А.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** сумите от 10
(десет) лева разноски за държавна такса и 67,44 (шестдесет и седем лева и четиридесет и
четири ст.) за осъщественото по делото процесуално представителство.
Осъжда А.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи,
представлявана от своя директор разноски за юрисконсултска защита в размер на
100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: