№ 877
гр. Бургас, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501363 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.1 ГПК.
Делото е образувано по повод жалба на длъжника по изп.дело № 870/2020г. по описа
на ЧСИ Ивелина Божилова- Д. Г. К. с ЕГН-********** от ****,***,подадена чрез
пълномощника му адв.Кирил Москов от САК против постановление за
разноски,обективирано в съдържанието на запорно съобщение с изх.№** от 08.06.2022г. по
изп.дело № 870/2020г.по описа на ЧСИ Ивелина Божилова .
В жалбата длъжникът е заявил,че на 11.07.2022г.от счетоводството на работодателя
му са му връчили запорно съобщение с изх.№** от 08.06.2022г. по изп.дело № 870/2020г.на
ЧСИ Божилова,съгласно което К. е задължен да изплати дължими такси ,произтичащи от
два изпълнителни листа,а именно: главница в размер на 1060.98 лева, лихва считано от
11.04.2019г. която към момента е 340.77 лева,неолихвяеми суми в размер на 1056.12
лева,разноски и такси по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело -76.50 лева и такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ- 248.63 лева или общо- 2783 лева. Оспорил е „горепосочените такси“ и е поискал
от съда да ги отмени поради прекомерност,неясно и немотивирано изчислени,както и поради
накърняване на правото му на защита по незаконосъобразен начин в гражданските
производства,по които са издадени изпълнителните титули.
Взискателят по изпълнителното дело ЗАД“Евроинс“АД не е депозирал писмено
становище по жалбата.
По делото са постъпили мотиви по законосъобразността на обжалваното действие
1
от ЧСИ Божилова.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно
закона съдът намери следното:
Жалбата е допустима,подадена е в законоустановения срок за обжалване от длъжник
по изпълнително дело срещу акт на съдебния изпълнител,в който са определени и приети
разноски по изпълнителното дело и е с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК.
По основателността на жалбата съдът намери следното:
Изпълнително дело № 870/2020г. на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по молба
на взискателя ЗАД“Евроинс“АД и представени два изпълнителни титула- изпълнителен
лист №2626 от 08.07.2020г.издаден по ч.гр.д.№3910/2019г.по описа на БРС въз основа на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист №** от 29.07.2020г.издаден въз основа на
решение №1487/01.07.2020г.по гр.д.№7704/2019г.по описа на БРС.
С разпореждане от 26.11.2020г. ЧСИ Божилова е приела като разноски по делото на
основание чл.27 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и е
определила и приела следните такси по делото: 24 лева такса за образуване по т.1 от
ТТРЗЧСИ,12 лв.такса по т.4 от ТТРЗЧСИ за връчване на съобщението за образуване на
изпълнителното дело,18 лева такса по т.9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор, 60 лева такса по
т.2 от ТТРЗЧСИ за пълно проучване имуществото на длъжника и 12 лв. такса по т.31 от
ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е внесъл по сметката на
ЧСИ сума за такси в размер на 108 лева,а допълнително е внесъл още 80 лева – такси по т.9
и т.31 от ТТРЗЧСИ /30 лева/ и 50 лева разноски за държавни такси,съобразно писмото на
ЧСИ Божилова с изх.№** от 30.11.2020г. Изпратена е била ПДИ до длъжника Д.К. с изх.
№** от 30.11.2020г.,в която са посочени като дължими всички горепосочени такси,както и
други неолихвяеми суми за т.31а /такси / и т.4 от ТТРЗЧСИ.и дължима такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ 232.90 лева.В ПДИ са посочени като дължими и публични задължения,със такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ-531.05 лева и 60 лева-разходи по изпълнителното дело. ПДИ не е била
връчена на длъжника,тъй като не е бил открит от връчителя на адреса. По изпълнителното
дело е постъпила молба,изпратена на имейл адреса на ЧСИ Божилова от длъжника Д.К.,в
която той е заявил,че след проведен телефонен разговор със служител на ЧСИ изпраща
настоящата молба ,за да му бъде изпратено досието по изпълнителното дело. ПДИ е била
изпратена на длъжника на посочения от него имейл адрес на 10.12.2020г.,след което на
28.01.2021г.по делото са постъпили две преводни нареждания за заплатени от длъжника
Д.К. суми в общ размер на 140 лева/2х.70лв./ –с основание плащане по изп.дело
№870/2020г.До изпращането на запорно съобщение с изх.№** от 08.06.2022г. по изп.дело №
870/2020г.няма твърдения и данни да са извършвани други плащания от длъжника или
действия на съдебния изпълнител,освен извършена справка за актуално състояние на
действащи трудови договори.По делото няма данни разпореждането на ЧСИ Божилова от
26.11.2020г.,с което са приети разноски по изпълнителното дело след образуването му да е
2
било връчено на длъжника К.. ПДИ му е връчена на посочения от него имейл адрес.
Фактът,че длъжникът не е обжалвал разноските,посочени в ПДИ не го лишава от
процесуална възможност да оспори следващ акт на съдебния изпълнител,в който е
определен размер на дължимите разноски по изпълнителното дело. Съгласно приетото в т.2
на ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на
чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това тълкуване важи и за
разноските, посочени в запорното съобщение,което в тази си част съдържа произнасяне на
ЧСИ относно размера на разноските,които не са удостоверени в изпълнителното основание.
В запорното съобщение,връчено на жалбоподателя К. на 11.07.2022г. като дължими от
него са посочени следните суми: главница в размер на 1060.98 лева, лихва считано от
11.04.2019г. която към момента/08.06.2022г./ е 340.77 лева, неолихвяеми суми в размер на
1056.12 лева, разноски и такси по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело -76.50 лева и такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ- 248.63 лева или общо- 2783 лева.
Неправилно и в разрез със съдържанието на запорното съобщение и изпълнителните
титули ,жалбоподателят твърди в жалбата си,че сумите главница в размер на 1060.98 лева,
лихва считано от 11.04.2019г. която към момента/08.06.2022г./ е 340.77 лева, неолихвяеми
суми в размер на 1056.12 лева представляват такси по изпълнителното дело. Ясно и
безпротиворечиво в запорното съобщение ЧСИ е посочил,че тези суми представляват
вземанията на взискателя по изпълнителните листи– главница,лихви и неолихвяеми суми.
При това положение,жалбата в тази и част следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Като разноски и такси по ТТРЗЧСИ в запорното съобщение е посочена сумата 76.50
лева,но липсва индивидуализация на конкретните задължения.В тази връзка следва да се
отбележи,че взискателят е внесъл по сметка на ЧСИ за такси и разноски общо сумата от 188
лева,като дори след приспадане на внесената от длъжника сума от 140 лева /което няма
данни по делото да е сторено от съдебния изпълнител/,дължима остава сумата от 48 лева,а
не сумата от 76.50 лева.По изпълнителното дело не са приложени изготвени сметки за
начислени нови такси за извършени действия от ЧСИ след връчването на ПДИ на имейл
адреса на длъжника,нито има извършени нови плащания на такси и разноски от взискателя.
При това положение,съдът приема,че по отношение на сумата 76.50 лева жалбата е
основателна,тъй като от една страна липсва индивидуализация на конкретните задължения
за такси и разноски/с основание по ТТРЗЧСИ и размер/,а от друга страна- няма основание
да се направи извод,че сумата е остатък от посочените като дължими такси и разноски в
ПДИ,заплатени авансово от взискателя.
Оплакването за неправилно определяне на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ съдът намери
също за основателно. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ гласи,че за изпълнение на парично
вземане пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под "парично вземане" по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, но не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26
3
ТТРЗЧСИ не се дължи. В съответствие с възприетото от настоящия съдебен състав
становище относно определянето на материалния интерес при изчислението на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ,в разглеждания случай материалният интерес следва да се
определи,съобразно посочените размери на вземанията в двата изпълнителни листа-
главница в размер на 1060.98 лева, лихва върху главницата считано от 11.04.2019г. която
към момента/08.06.2022г./ е 340.77 лева,мораторна лихва върху главницата считано от
06.10.2017г.до 10.04.2019г.в размер на 163.12 лева и разноски в размер на 675 лева. Общият
размер на вземанията по двата изпълнителни листа,включая и лихвата до 08.06.2022г.е
2 239.87 лева. Въз основа на така определения материален интерес,дължимият размер на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза към 08.06.2022г. на 199.18 лв.,а не на
248.63 лева,както е посочено в запорното съобщение.Предвид гореизложеното за съда се
налага извод, че в частта ,с която е възложена в тежест на длъжника такса по т.26 от
тарифата за горницата над 199.18 лева до размера от 248.63 лева оспореният акт на
съдебния изпълнител се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника по изп.дело № 870/2020г. по описа на ЧСИ
Ивелина Божилова- Д. Г. К. с ЕГН-********** от ****,*** постановление за разноски,
инкорпорирано в запорно съобщение с изх.№** от 08.06.2022г. по изп.дело № 870/2020г.на
ЧСИ Ивелина Божилова , в частта му, с която е определен размер на разноските за
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над размера от 199.18 лв. до размера от 248.63
лева, изчислена към 08.06.2022г., както и в частта му,с която е определен размер от 76.50
лева на дължими от длъжника К. разноски и такси по ТТРЗЧСИ, а в останалата част
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Г. К. като неоснователна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4