Р Е Ш Е Н И Е
№122 / 28 .02.2018г., гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд С., I-ви състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
При секретар Петър Петров, като разгледа докладваното от съдия Гергинска гр.д.№
185 по описа за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск е с правно основание чл. 422 от ГПК
Ищецът „ ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район О., бул. К.А.Д.**, етаж2 е предявил срещу П.Г.Т. , ЕГН **********, адрес *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, при условията на евентуалност осъдителен иск на основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 18.12.2012 г. по ч. гр. д. № 799 от 2012г. по описа на Районен съд С.. При условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове за главница по процесния кредит в размер на 5989,33 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2012 г. до изплащане на вземането, за сумата от 1373,66 лв. – договорна лихва за периода от 23.06.2011 г. до 14.12.2012 г.включително, сумата от 540,72 лв. наказателна лихва от 27.09.2011г. до 14.12.2012г. включително.
Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за текущо
потребление от 25.10.2005 г."Б.ДСК" ЕАД предоставил на ответника
кредит в размер 14 000 лв. Твърди, че кредитът е изцяло усвоен от ответника на
25.10.2005 г., с което кредиторът е изпълнил задълженията си по договора.
Ответникът следвало да върне предоставения му кредит чрез 96 месечни вноски,
считано от датата на усвояване, с падеж 25-то
число на месеца. На основание т. 7, раздел ІІІ от договора за кредит, за
предоставения кредит кредитополучателят дължи заплащане на преференциална лихва
в размер определян периодично от кредитора, който към датата на сключване на
договора за кредит е 7,95%. Промяната на лихвения процент от кредитора е
задължителен за страните. Съгласно т.18.1 от раздел V- от договора за кредит
при неплащане на седем дни след падежната дата на главницата и/или лихвата,
остатъкът се олихвявас прилагания лихвен процевн, съгласно т.7, раздел ІІІ от
договора, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно
т.18.2 от раздел VІ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата му за събирането му по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент съгласно чл. 7,
раздел ІІІ от договора, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта. На 27.09.2011г. кредитът е станал предсрочно изискуем,
съгласно т.18.2 от раздел VІ и "Б.ДСК" ЕАД е позала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и е
образувано ч.гр.д. 799/2012г. по описа на Районен съд С.. По делото е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 18.12.2012г. и изпълнителен лист. Твърди се още, че с договор за продажба на
вземания от 13.02.2013 г. кредиторът "Б.ДСК" ЕАД е прехвърлил
вземанията си по горепосочения договор за кредит, заедно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, на „ ОТП Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ******, чиито универсален
правоприемник е ищецът. Длъжникът е уведомен за цесията от цесионера по силата
на изрично пълномощно, дадено от цедента,
а в случай, че се приеме това уведомяване за ненадлежно, ищецът поддържа, че ответникът
следва да се счита уведомен за цесията с връчване на исковата молба. Ищецът
поддържа, че ако се приеме, че независимо от уговорката за предсрочна
изискуемост на кредита при условията на т.18.2 от раздел VІ, цедентът е
следвало да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, то да се
приеме че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с
връчване на настоящата искова молба. Поддържа, че като частен правоприемник на
цедента се полва от издадения в негова полза изпълнителен лист от 17.12.2012г.,
издаден по ч.гр.д. № 799/2012г. по описа на районен съд С.. Ищецът твърди, че въпреки невръчването на
заповедта на отвеника по нормативно определеният ред, същата е подала
възражение срещу издадената заповед и за ищецът е налице правен интерес от
предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Предвид изложеното в исковата молба, моли
да бъде установено по отношение на ответника съществуване на вземанията на
ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК
от 18.12.2012г. и изпълнителен лист, съгласно които ответникът дължи сумата от
5989,33 лв. главница по кредита , ведно със законната лихва от 15.12.2012 г. до
изплащане на вземането, 1373,66 лв. –
договорна лихва за периода от 23.06.2011 г. до 14.12.2012 г.включително, 540,72 лв. наказателна лихва от 27.09.2011г.
до 14.12.2012г. включително; както и направените разноски по частното
гражданско дело 158,00 лева – държавна таска и 377,11 лева – юрисконсултско
възнаграждение. При условията на
евентуалност моли да се приеме, че ответникът е уведомена за изискуемостта на
вземането с връчване на препис от исковата молба, и претендира същата да
заплати сумите, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит от
25.10.2005г. в размер на: 5989,33 лв. главница , ведно със законната лихва от
15.12.2012 г. до изплащане на вземането,
1373,66 лв. – договорна лихва за периода от 23.06.2011 г. до 14.12.2012
г.включително, 540,72 лв. наказателна
лихва от 27.09.2011г. до 14.12.2012г. включително. Претендират се направените
разноски в това производство и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез процесуалният му представител адв. В.В.. Твърди, че исковата молба е недопустима, като предявена от лице, частен правоприемник, непритежаващо особеното качество на кредитор, който може да получи заповед за незабавно изпълнение. Счита, че искът по чл. 422 от ГПК може да бъде предявен само от цедента, не и от цесионера. За цесионера счита валидни условията на чл. 226 ГПК със съгласие на всички страни в процеса, включително и длъжникът. В случай, че се приеме исковата молба за допустима, твърди, че е нередовна: липсва дата на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, липсва посочване на кои вноски и в какъв размер се твърди, че не са платени. Твърди, че поради липсата на конкретизация в заповедното и исково производство се затруднява значително правото й на защита. Твърди, че е недопустимо да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца, освен ако се въвежда друго основание, различно от това, на което е издадена заповедта за изпълнение. Твърди, че не е уведомена за цедираното вземане. За договора за цесия е разбрала след получаване на исковата молба. Освен това счита, че волята на кредитора относно пълномощното за уведомление е неясна, тъй като не се посочва изрично. Счита предявеният иск и за неоснователен и недоказан по размер, като моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски по делото, включително и адвокатски хонорар, за който твърди, че е заплатен изцяло и в брой, видно от приложеното по делото пълномощно, на чийто гръб е копиран договорът за правна помощ и съдействие, служещ за разписка на клиента. По същество счита, че кредитът не е предсрочно изискуем, тъй като не е уведомена за пресрочната му изискуемост, доколкото постигнатата в договора предварителна договорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си , не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предстрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –кредитополучател. Освен това липсва основание да се обявява кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е настъпил фактическият състав на това. Не е изпадала в забава при заплащане на месечните анютентни вноски. Банката едностранно е увеличила лихвеният процент по кредита след сключване на договора, което е увеличило и месечните вноски драстично. За това едностранно увеличение банката не я е уведомила. Заявява, че между нея и Б.ДСК ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление от 25.10.2005г., по силата на който е трябвало да получи кредит в размер на 14000 лв. Погасяването е трябвало да бъде на равни месечни анютентни вноски, дължими до 25-то число на всеки месец. Съгласно погасителният план вноските са в размер на 197,56лв. Въпреки подписаният договор и погасителен план банката едностранно е изменила месечната вноска, което е довело до неизвестност относно размера на сумата, която този месец банката ще поиска, въпреки, че е заплащала няколко новоформилани вноски, макар да не е съгласна с тях. Счита, че в договора има неравноправни клаузи, а именно: чл.7 от Договора, чл. 18.1 от Договора.
от Договора, чл. 18.2 от Договора, чл. 24.1 от Договора по смисъла на чл. 143, т.10 от ЗЗП, чл. 143, т.12 от ЗЗП и чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Счита, че клаузите в процесния договор и Общите условия противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Твърди, че банката не само не е имала основание да вдита месечната анютентна вноска, но и има основание да я намали. Поради изложеното моли съдът да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски и в заповедното производство.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическаи правна страна следното:
На 17.12.2012г.
Б.ДСК ЕАД е депозирала пред Районен съд С.заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу П.Г.Т. , ЕГН **********,
адрес *** за заплащане на следните суми: 5989,33 лв. главница, 1373,66 лв. – редовна лихва за периода от 23.06.2011 г. до
14.12.2012 г., 540,72 лв. –
санкционираща лихва от 27.09.2011г. до 14.12.2012г; законната лихва от 15.12.2012 г. до
изплащане на вземането, както и направените в производството разноски - държавна такса и 377,11 лева –
юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от настъпването на автоматична
предсрочна изискуемост на кредит, поради забава в плащанията на месечните
вноски от 90 дни, съгласно чл. 18.2 от Общите условния към договора за кредит.
Към 27.09.2011 г. не са погасени 4 броя дължими погасителни вноски в размер на
980,12лв. и забава 531 дни. Посочени са документи от които произтича вземането
: Извлечение от счетоводни книги за сметка № **** и договор за кредит от
25.10.2005г. Образувано е ч.гр.д. № 799/2012 г. по описа на РС С., ІІІ-ти
състав, като на 18.12.2012 год. в полза на Б.ДСК ЕАД е била
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, издаден е и изпълнителен
лист. На 22.03.2016г. Б.ДСК ЕАД е връчено съобщение, че срущу издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №799/2012г. по описа на Раонен съд С. е
постъпило подадено в срок възражение от длъжника. Настоящите искове са предявени
в указания от съда срок от частният правоприемник на заявителя „ ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, универсален
правоприемник на „ ОТП Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ******, с който на 13.02.2013 г. Б.ДСК ЕАД е сключила договор за
покупко-продажба на вземания (цесия). От
приложението към него приемо-предавателен протокол е видно, че процесният
договор е продаден на ищеца, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтекли лихви. Цедентът е потвърдил писмено
настъпилото прехвърляне на вземанията към горепосочения договор с дата на прехвърляне 19.03.2013г., като го е
упълномощил да уведомява длъжниците за извършената цесия. Ищецът е уведомил
писмено ответника на адреса посочен в договора за кредит като уведомлението е
върнато от български пощи с отбелязване, че пратката не е потърсена.
С определение от 12.05.2016г.
Софийският окръжен съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение,
отхвърлил е подаденото заявление за постановяване на незабавно изпълнение и е обезсилил издадения изпълнителен лист. С
определение в съдебно заседание от 11.04.2017г., съдът е прекратил производството
по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като недопустим. С
определение от 06.07.2017 г. Софийският окръжен съд е отменил протоколното
определение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
След отмяна на незабавното изпълнение заявлението следва да се разглежда като
такова подадено по чл. 410 ГПК.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експрертиза, която съдът кредитира като безпристрасна и компетентно изготвена. Вещото лице установява, че между Б.ДСК ЕАД, в качеството на кредитор и П.Г.Т., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател е сключен на 25.10.2005г. договор за предоставяне на кредит за текущо потребление в размер на 14000,00лв. Кредитът е договорено да се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка № 6286413 с титуляр П.Г.Т..Сумата по заема е 14000,00лв., а датата на която кредитът е усвоен от кредитополучателя е 25.10.2005г. На 25.06.2011г. плащането на договорените вноски е преустановено. До този момент са постъпили 8125,77лв. главница, 7160,05 договорени лихви и 220,00 лв. такси. Към датата на подаване на заявление за изпълнение не са погасени 4 броя дължими погасителни вноски в размер общо на 980,12 лв. за главница и лихви, от които 683, 89 лв. главница и 296,23 лв. разноски. Вещото лице установява, че след 25.12.2005г. по разплащателната сметка на кредита има недостатъчна наличност, което е довело до промяна на погасителните планове и е причина за промяна на размера на вноските.Първоначалният погасителен план е формиран от БЛП 5,19% + надбавка 2,76%. БЛП е променян в периода 3 пъти през м. VІІ на 2007г., през м. ІІ на 2008г. и м. ХІ на 2008г. Увеличението е съобразено от Банката и отразено при изчисляване на кредита. Месечната анютентна вноска е изчислена след всяка промяна – недостиг на средствата по сметката за обслужване на кредита. Наказателните лихви са изчислени текущо по реда на чл. 18.1 върху размера на падежиралата главница за съответния месец в който има просрочие. Наказателните лихви по реда на чл. 18.2 са начислени върху остатъка от кредита за периода от предсрочната изискуемост до предявяване на молбата за събиране на вземането. Вещото лице е установило постъпило плащане на 22.10.2011г. по сметката в размер на 195,30 лв., което не е осчетоводено от банката. След тази дата не се откриват плащания от страна на длъжника. Към датата на подаване на заявлението 17.12.2012г. дължимото се изчислява от вещото лице на 5989,33 лв. главница по кредита, 1178,37 лв. – договорна лихва за периода от 23.06.2011 г. до 14.12.2012 г.включително, 758,20 лв. наказателна лихва за 448 дни.
По основният
иск с право основание чл. 422 от ГПК.
Предмет на заявлението по чл.
410 от ГПК могат да бъдат само изискуеми вземания.По делото е установено, че
към датата на заявлението не са настъпили условията за обявяване на договора за
предсрочно изискуем. Следва да се разгледа искането на ищецът да се приеме, че ответникът е уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита с връчване на настоящата искова молба. Съдът
счита, че длъжникът следва да е уведомен за предсрочната изискуемост към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и липсата на такова не може да се
санира с предявяване на исковата молба. Ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост, която не е настъпила към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Освен това в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и в искова молба главницата, договорените лихви и наказателна /
обезщетителна лихви/ са посочени като общи суми на основание предсрочната
изискуемост на кредита. Поради което не са налице предпоставките за уважаване
на претенцията досежно вноските с настъпил падеж.
По изложените съображения, тъй като ищецът не установи основанието и
изискуемостта на взематето, за което е издадена заповедта за изпълнение, се
налага извода за неоснователността на претенцията, поради което същата следва
да бъде отхвърлена.
Съдът
следва да разгледа предявеният евентуален иск по чл.430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД. Същият е допустим, тъй като се основава на неизпълнение по договор за
кредит / съобразно петитум и изявление на процесуалния представител в съдебно
заседание проведено на 11.04.2017г.
Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има обратно
действие спрямо длъжника от деня , когато предишния му кредитор му съобщи за
станалото прехвърляне. Няма пречка това уведомяване да бъде извършено по
пълномощие от цесионера. Дори да се приеме, че уведомлението не е стигнало до
ответника, съгласно удостоверителния запис в обратна разписка, то съгласно
практиката на ВКС, с получаване на искова молба, към която е приложено самото
уведомление се приема, че съобщаването на цесията е извършено редовно. От
приемно-предавателния протокол към договора за цесия е видно, че прехвърлените
вземания са конкретно определени / л. 28
по делото/. Ето защо съдът не споделя доводите на ответника в тази насока и
намира, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания
от договорното правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 25.10.2005
г. Самият договор за цесия от 13.02.2013г. предвижда в т. 1.1. от § 1, че
вземания по смисъла на договора са всички дължими на продавача суми по
предоставените потребителски кредити (които са просрочени и не се погасяват
надлежно) ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, посочени в приемо-предавателния протокол. Следователно
предметът на договора обхваща, както
просрочени суми /преди сключването на договора за цесия/, така и тези суми,
които не се погасяват надлежно /без значение моментът на непогасяване преди или
след сключването на договора за цесия/ . Тъй като с § 1 от договора за цесия
"Предмет" изрично е уговорено прехвърляне на вземането по
приемо-предавателния протокол, а в последния е уговорено прехвърлянето на
главница и присъдена лихва по процесния договор за кредит за за текущо
потребление от 25.10.2005 г , то съдът намира, че за тези вземания относими към предмета на настоящото
производство за цесионера и длъжника е без значение дали вземането е
прехвърлено като предсрочно изискуема главница в този размер или като
окончателно дължима по договора главница, след изтичане на срока му.
Настъпването на крайната падежна дата кани длъжника да изпълни задължението по
договора в цялост спрямо материално легитимирания носител на вземането. В
случая крайната падежна дата е настъпила на 25.11.2013г.(96 месечни вноски).
По отношение на възражението на ответника за неравноправни клаузи, а именно: чл.7 от Договора, чл. 18.1 от Договора. от Договора, чл. 18.2 от Договора, чл. 24.1 от Договора по смисъла на чл. 143, т.10 от ЗЗП, чл. 143, т.12 от ЗЗП и чл. 146, ал.2 от ЗЗП, съдът счита че тези клаузи не са неравноправни, доколкото лихвеният процент е установен в чл. 7 от процесният договор, формира се от БЛП и определена надбавка, като промяната в лихвения процент става автоматична. Макар компонентите на БЛП да не са точно определени в договора, вещото лице е констатирало, че са налице три изменения и кредиторът е извършил преизчисляване на база формула, по която е работило и вещото лице. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договорите си. Това включва и определяне или изменение на условия, които настъпват автоматично.
Съдът намира, че се установи претендирания от ищеца размер на исковата претенция спрямо ответника, по отношение на главницата, а именно: 5989,33 лв. главница. По отношение на претендираната договорна лихва 1373,66 лв. за периода от 23.06.2011 г. до 14.12.2012 г.включително, съдът счита за доказана в размер на 1178,37 лв. за периода от 23.06.2011 г. до 14.12.2012 г.включително, като за разликата искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на наказателна лихва от 27.09.2011г. до 14.12.2012г. включително същата се претендира в размер на 540,72 лв., доколкото по делото е установен по-голям неин размер, а именно 758,20 лв. за 448 дни и при липса на доказателства за увеличаване на претенцията, същата следва да бъде уважена в претендираната част.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски, по предявеният иск с правно основание чл. 430 ТЗ, във вр. чл. 79 от ЗЗД, за които е представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, съобразно уважената част от иска.
По отношение на разноските по отвхърления иск с правно основание чл. 422 ГПК, съдът счита, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът дължи на ответника сторени разноски в заповедното производство, за които разноски обаче ответникът не прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което съдът не ги присъжда.
Водим от горното съдът постанови своето
РЕШЕНИЕ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
от „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, район О., бул. К.А.Д.**, етаж 2
, да бъде установено по отношение на П.Г.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, съществуване на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 18.12.2012г и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 799/2012 г. по описа на
РС С., съгласно които ответникът дължи сумата от 5989,33 лв. главница по
кредита , ведно със законната лихва от 15.12.2012 г. до изплащане на вземането, 1373,66 лв. – договорна лихва за периода от
23.06.2011 г. до 14.12.2012 г.включително,
540,72 лв. наказателна лихва от 27.09.2011г. до 14.12.2012г.
включително; както и направените разноски по частното гражданско дело 158,00
лева – държавна такса и 377,11 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.
440 ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД П.Г.Т., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „ОТП Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, район О., бул. К.А.Д.**, етаж 2,
сумата от 5989,33 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
предоставяне на кредит за текущо потребление от 25.10.2005г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, а именно25.04.2016г., до
окончателното изпълнение на дълга; сумата от 540,72 лв., представляваща
начислена наказателна лихва от 27.09.2011г. до 14.12.2012г. включително; сумата
от 1178,37 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.06.2011 г. до
14.12.2012 г.включително, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер 1373,66 лв. ;.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК П.Г.Т., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „ОТП Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, район О., бул. К.А.Д.**, етаж 2,
сумата от 935,85лв., представляващи сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
СЪДИЯ: