РЕШЕНИЕ
№ 260189
гр. Варна, 23.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Станислава Стоянова, като разгледа гр.
д. №13766 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от К.С.К. срещу „И.” ЕООД иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1400 лева, представляваща заплатена на 20.07.2020
г. без правно основание сума, ведно със законна лихва от депозиране на исковата
молба в съда – 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
В исковата молба
се твърди, че между страните е сключен Договор № 1000948/06.07.2020 г., по
силата на който ответникът е предоставил на ищеца за ползване лек автомобил за периода от
06.07.2020 г. до 20.07.2020 г. срещу заплащане от ищеца на възнаграждение за
ползването на автомобила. Излага се, че от ищеца е заплатен депозит от 500 лв.
чрез блокиране на сума в такъв размер по кредитната му карта. Посочва се, че
автомобилът е върнат на ответника на уговорената дата и място, като при
връщането му на ищеца е заявено, че следва да заплати сумата от 1400 лева, а в
противен случай ще му бъде начислена неустойка, автомобилът няма да бъде приет
за връщане и няма да му бъде възстановена сумата задържана като депозит. Твърди
се, че независимо, че смята, че процесната сума се
претендира от ответника без основание, поради опасения, че ще изпусне полета си
ищецът е заплатил сумата, за което представя квитанция № 011998/20.07.2020 г. Сочи
есе, че след заплащане на процесната сума,
депозитната сума е отблокирана. Направено е искане за
уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно - деловодни
разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за частична основателност на
предявения иск. Не се оспорва, че между страните е сключен твърденият в
исковата молба договор. Не се оспорва, че ищецът е заплатил процесната
сума на ответника, като се поддържа, че същата е платена поради констатирани
щети по наетия автомобил при неговото връщане от ищеца, удостоверени в приемно-предавателен
протокол подписан от ищеца. Твърди се, че по договореност между страните, при
констатирани щети по наетия автомобил се дължи обезщетение за вредите в пълен
размер или до размера, определен в условията на съответната платформа, което в
настоящия случай е определено до размер от 720 евро. Излага се, че щетите по автомобила за
констатирани в приемно-предавателен протокол, подписан от ищеца, в който той
собственоръчно е попълнил полето, в което са описани щетите, настъпило
вследствие на ползването от негова страна. Посочва се, че след заплащане от
ищеца на процесната сума, ответникът е извършил
оценка на щетите по автомобила и съобразно ценова матрица за оценяване на щети,
предоставена на ответника от неговия франчайзодател А.К.
И. стойността на щетите е оценена на 864 лева, като разликата в размер от 536
лева е възстановена на ищеца по банков път. Оспорват се твърденията на ищеца,
че е бил поставен от ответника в положение, при което трябва да заплати претендираната сума ако не иска да заплати допълнителна
неустойка и да изтърве полета си, тъй като според ответника, на ищецът
предварително е било известно кога е полетът и е могъл да съобрази това с
времето необходимо за спазване на процедурата по връщане на автомобила.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждането
на съдебно - деловодни разноски.
Варненският районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
В тежест на
ищеца е да установи (докаже), че - 1) е предал на ответника твърдяната сума 2)
размера на претенцията си.
В тежест на
ответника е да установи наличието на основание за получаване и задържане на
сумата, както и връщането на част от сумата в твърдените с отговора на исковата
молба размери /536лв./
С определението
от 18.01.2021 г. по реда на чл.140 ГПК е признато за безспорно, че между
страните е сключен Договор № 1000948/06.07.2020 г., по силата на който
ответникът е предоставил за ползване лек автомобил за периода от 06.07.2020 г.
до 20.07.2020 г. срещу заплащане от ищеца на възнаграждение за ползването на
автомобила, както и че при връщане на автомобила ищецът е заплатил на ответника
сумата от 1400 лева.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна:
Във връзка с
отделеното като безспорно облигационно правоотношения са представени Общи условия
за наемане на автомобил, за които не се спори между страните, че са приложими
към процесния договор /л.6 от делото/. Съгласно чл.4
от ОУ от наемателя е дължим депозит,
който при онлайн резервация може да бъде заплатен чрез кредитна/дебитна
карта или по банков път, при наемане на автомобила, наемателят е длъжен да
остави депозит чрез кредитна карта, издадена на негово име. В чл.4, ал.2.1. е
разяснена процедурата по блокиране на депозира /авторизация/ и отблокирането му /анулиране на авторизацията/ - при
получаване на автомобила сумата по депозира се блокира на кредитната карта на
наемателя и се освобождава, след пълна проверка на състоянието на върнатия
автомобил при установени нарушения.
Към исковата
молба /л.7/ е представена разписка от „И. Р. Б.“ ЕООД за покупка от 20.07.2020
г., 10:04:57 ч. на стойност 1400 лв. с номер АС259907/ 011998/PRN# 020231719087 с карта VISA Credit 4220-8XXX-***
Представена е и
разписка за анулиране на авторизация за сумата от 500 лв. по карта VISA Credit 4220-8XXX-***, извършена на 20.7.2020 г. в
10:06:53 ч.
Представен е
справка за резервация, видно от която ищецът и лицето И. В. са имали закупени
билети за полет в 11.05 ч. на 20.07.2020 г. от Варна до Дюселдорф.
От ответника е
представен препис / веднъж заверен за вярност от адвоката му, а след това с
превод от заклет преводач/, от приемно-предавателен протокол към договор 78797
за автомобил „Рено Клио“, в който е посочено, че
депозира е върнат, а в коментар на английски език е записано „Damage at the both doors at the passangers
side…”.
Протокола е подписан за приел от Х. И., а за клиент от К.К.
/ не се оспорва истинността на подписа/.
В открито съдебно заседание на 29.10.2021 г.
/л.184 и сл./ след представяне на приемно-предавателния протокол с превод на
български език процесуалния представител
на ищеца поддържа, че подписа в документа е на ищеца, но към момента на
полагането, текста изписан в полето за коментар на английски език не е бил
отразен в документа. Съдът е счел, че се касае за производство по оспорване
автентичността на документа, тъй като наведените доводи са за подписан бланкет и е открито производство по оспорване на документа
по чл.193 ГПК в частта, касаеща установяване дали
ищецът е положил подпис преди попълване на текста за установените по автомобила
вреди. С оглед указаната на ищеца тежест на доказване в производството по
чл.193 ГПК, по негово искане е разпитан един свидетел – И. В. / колега на
ищеца/, от показанията на който се установява, че във връзка работно пътуване
от Франция до България ищецът е наел лек автомобил, който е следвало да върне
на 20.07.2020 г., когато двамата са отпътували обратно за Франция. Сочи,че
двамата с ищеца са пристигнали 2 часа по-рано на летището, за да имат
достатъчно време да върнат автомобила, но служител на ответника е пристигнал
едва час по-късно. Разказва, че г-н К. бил поканен на гише да се оформят
необходимите документи, като веднага му е била поискана кредитната карта за
удържане на сума за евентуални щети по автомобила в размер на 1400 лв., като
служителят е посочил, че депозита от 500 лв. ще му бъде върнат, а ако сумата от
1400 лв. не бъде удържана, колата няма да бъде приета. Сочи, че тъй като
времето напредвало ищецът дал кредитната си карта, разписал касов бон и поискал
документ, че е предал колата, като му дали да подпише протокол, че е предал
ключовете и колата. След предявяване на протокола находящ
се на л.27 от делото свидетелят е посочил, че когато К. е подписал протокола,
на него е нямало изписан ръкописен текст.
В открито
съдебно заседание, проведено на 17.12.2021 г., в изпълнение на указания на
съда, ответникът е представил в оригинал приемно-предавателен протокол
78797/20.07.2020 г., като съдът е констатирал идентичност между находящия се по делото препис и представения оригинал,
както и че в представения оригинал, в горния ляв ъгъл под дата 20.07.2020 г. е
записан часа „11:00 ч.“
Съобразно
указания на съда с превод на български език е представена заявка за ремонт на процесния автомобил на стойност 720 лв. – цена за
боядисване без ДДС или 864,00 лв. с ДДС от „Комплект Сервиз“, както и фактура
на същата стойност с издател – ответника и получател- ищеца. И двата документа
не са подписани от издателите им, а фактурата и от получателя.
Представена е
матрица а щети, приложима от ответното дружество с превод от английски на
български език, в която се остойностяват различни по вид и големи вреди, които
биха могли да бъдат констатирани по нает автомобил /л.143 и сл. от делото/.
По делото е
изготвена САТЕ, от която се установява, че
стойността на ремонта, посочена от ответника /864,00 лв. с ДДС/ е
правилно определена, съобразно предоставената от вещото лице методика за
определяне на стойността на уврежданията, приета от ответното дружество / представена
на CD носител по делото/. Вещото лице излага, че няма
единна методика, по която компаниите предоставящи автомобили под наем да
остойностяват щетите, но е обичайно международните платформи за предлагане на
различни услуги да уеднаквяват тарифите си за различните услуги посредством
въвеждане на определена методика за изчисляване. Вещото лице е изчислило, че
стойността на възстановените увреждания по средни пазарни цени е в размер на
628,68 лв.
По делото е
изслушана ССчЕ от която се установява, че сума от
536,00 лв. е възстановена по банкова сметка *** / за факта на титулярството на сметката няма спор между страните/ на дата
10.12.2020 г. изяснено е, че получената
сума от 536,00 лв. е от типа „reversal” или възстановени
средства, като сумата е възстановена във връзка с получени 1400 лв. от
ответника чрез ПОС терминал с авторизационен код
259907 / код на разписката, представена на л.7 от делото/.
От правна страна:
Първият спорен между страните въпрос, на който съдът дължи отговор е
дали при предаване на заетия от ищеца лек автомобил е установено да са
констатирани вреди, за възстановяването на които да отговаря ищеца.
При съвкупен анализ на представените по делото доказателства съдът
намира, че не се установява в условията на пълно и главно доказване, че към
момента на предаване на наетия от ищеца автомобил на ответника на 20.07.2020 г.
по него са били налични щети по двете врати от едната страна на автомобила. По
делото е представен приемно-предавателен протокол, в поле от който е посочено на
английски език, че има увреждания по две от вратите на автомобила, както и
снимка на одрасквания по автомобил. За снимковия материал при изрично оспорване
от страна на ищеца, не може да се направи извод, че се отнася за процесния автомобил. Представената по делото снимка / л.28/
е неясна, в прекалено близък план, за да се установи част от кой автомобил е
заснета, не е ясно кога е направена снимката.
По отношение на приемно-предавателния протокол /ППП/ е открито
производство по чл.193 ГПК, в хода на което в тежест на ищеца е било да
установи, че към момента на полагане на подписа му в протокола, текста в раздел
коментари/забележки/щети не е бил вписан.
В производството по чл.193 ГПК са допустими всички доказателствени
средства по ГПК. На ищеца е допуснат един свидетел за установява на
обстоятелството, че К.К. се е подписал на бланка, в
която текста касаещ щетите не е бил вписан. Доколкото
разпитания свидетел е колега на ищеца, неговите показания следва да бъдат
ценени съвкупно с целия доказателствен материал,
съобразно чл.172 ГПК. Показанията на свидетеля са последователни и вътрешно безпротиворечиви, поради което и разгледани в съвкупност с
представените писмени доказателства – общи условия към договора на страните, 2
бр. разписки- за освобождаване на сумата от 500 лв. и блокиране на сумата от
1400 лв., както и в съвкупност с твърденията на ответната страна за автора на
ръкописния текст в протокола съдът намира, че оборват доказателствената сила на
представения приемно-предавателен протокол.
Следва да се посочи, че свидетелят заявява, че е видял, че ищецът
подписва бланка на приемно-предавателен протокол, в която няма ръкописен текст, а единствения
ръкописен текст в протокола е частта, касаеща
описание на вредите. В отговора на исковата молба се сочи, че К. собственоръчно
е попълнил полето, в което се посочват щетите, което твърдения съдът намира за
недоказано, с оглед съдържанието на представения ППП. Без да са необходими
специални знания съдът след запознаване със съдържанието на протокола без
затруднения различава два различни почерка в него, като единия е на клиента –
ищеца К., който е положил подпис и е изписал имената си, а другия на лицето
приело автомобила за ответника, което също е изписано имената си, но с латински
букви. Текста в полето „коментари/забележки/щети“ при явно различаващите се
почерци и химикални пасти, съдът намира, че е изписан
от служителя на ответника, тъй като съответства по външни характеристики на
подписа на същото лице, полагането на който не е оспорен. Несъответствието
между твърденията на ответника в отговора на исковата молба и извода на съда,
разгледани в съвкупност с показанията на свидетеля обуславят извод, че текстът
е допълнително вписан, след подписването на протокола. Този извод на съда се затвърждава и от анализа на хронологичното развитие на
случката, който се установява от дата на извършване на транзакции по кредитната
карта на ищеца – от представените разписки се установява, че сумата от 1400 лв.
е блокирана в 10:04 ч., депозита от 500 лв. е отблокиран
в 10.06 ч. и от часа на подписване на ППП / констатиран при сравнение на
представения по делото препис и представения в о.с.з. оригинал на протокола/ -
11.00 ч. От така установените часове се установява, че първо е била блокирана
сума за покриване на щети по автомобила, след което е освободен депозита,
внесен от ищеца, който съгласно приложимите ОУ се освобождава след пълна
проверка на състоянието на върнатия автомобил и при неустановени нарушения.
Тези две действие са противоречащи си, тъй като първото предполага установява
на наличие на вреди, което обуславя блокиране на сума, която да ги покрие, а
второто е предпоставено от извършването на проверка
за липса на вреди. Нелогично е да бъде освободен депозита, чиято функция е да служи за гарантиране не вредите, с оглед
уговорените условия за освобождаването му, но да се блокира от кредитната карта
на ищеца сума, която да покрие евентуални вреди. Следва да се отбележи, че
сумата от 1400 лв. е блокирана преди да се състави приемно-предавателния
протокол, т.е. преди да се констатират вреди, поради което не може да се
заключи, че на ищеца е било съобщено, че са констатирани вреди или той е
участвал в оглед на автомобила, по време на който те да са констатирани, което
обстоятелство от своя страна да е обусловило необходимост от блокиране на 1400
лв.
При изложените мотиви, съдът достига до извод, че по делото остава
недоказано наетия от ищеца автомобил да е върнат на ответника увреден. Дори да
се достигне до обратен извод – за наличие на вреди, съдът намира, че с оглед
съдържанието на облигационните правоотношения между страните и приложимите ОУ
не се може да се изведе право на ответното дружество да блокира сума от
кредитната карта на наемателя за покриване на евентуални, още не констатирани
като съществуващи и неизяснени по вид и стойност щети. С оглед изложената
хронология на блокиране на сумата от 1400 лв. и след това съставяне на ППП
съдът намира, че ответникът е блокирал сума, която да послужи за покриване на
щети преди такива изобщо да са констатирани, а именно с цел евентуално свое
обезщетяване в случай, че се установят щети. Съобразно приложимите общи условия
ищецът е заплатил депозит от 500 лв. който да служи за покриване на евентуални
щети и който се освобождава само ако такива не се констатират. В случай, в
който дружеството е освободило депозита не е предвидена хипотеза за удържане на друга определена сума, която да
обезщети евентуално бъдещо констатирано увреждане. В действителност в общите
условия е предвидено наемателя е носи пълна отговорност при нанесени щети по
долната част на автомобила и интериора, а в договора наемателят се е съгласил
да бъде удържана сума от кредитната карта за поправка на автомобила, но съдът
намира, че за реализиране на тази отговорност следва да е установено наличието
на конкретни вреди като тази уговорка следва да се тълкува в смисъл, че
наемателя отговаря до пълния размер на вредите, а не само до внесения депозит.
Същата не дава право на наемодателя да удържа предварително суми за покриване
отговорността на наемателя.
Следва да се отбележи, че дори да се приемат за установени описаните в
протокола вреди, размера на същите следва да се обезщетение по средни пазарни
цени, а не по методиката прилагана от ответника, тъй като представената по
делото методика, използвана и от вещото лице е влязла в сила от 01.08.2020 г. /
съобразно изявление на служител на партньор на ответното дружество, което
изявление не е оспорено от ответника.
Напротив – ел. съобщение, в което то се съдържа е представено от ответника./
При изложеното съдът заключава, че ищецът не е дължал да заплати на ответника
сумата от 1400 лв.- удържана от кредитната карта на ищеца на 20.07.2020 г. и
същата подлежи на връщане като дадена без основание.
На следващо място, съдът намира, че от доказателствата по делото се
установява, че сумата от 536,00 лв. част от 1400 лв. е била върната на ищеца по
банков път на 10.12.2020 г. Този факт се установява от приетата по делото
експертиза, вещото лице по която е извършило проверка по банковите сметки на
ищеца и ответника. С оглед спецификата на банковата операция – блокиране на
определена сума по кредитна карта и последващо
частично възстановява, съдът намира, че се установява, че връщането е извършено
именно от ответника, който е и удържал сумата първоначално. В този смисъл е и
категоричното заключение на вещото лице, за която не са налице основания да не
бъде кредитирано. Същото е обосновано, ясно и точно, поради което съдът му дава
вяра. Доколкото сумата от 536,00 лв. е възстановена на ищеца, до този размер
искът следва да бъде отхвърлен, но тъй като заплащането е осъществено в хода на
висящност на настоящото производство / исковата молба
е подадена на 29.10.2020 г./ ответникът е станал повод за завеждане на иска и
следва да отговаря за разноските, сторени от ищеца.
За разликата над сумата от
536,00 лв. до 1400,00 лв., т.е. в размер на 864,00 лв. искът е основателен и
подлежи на уважаване.
По разноските:
Въпреки изхода
на спора за частично уважаване и частично отхвърляне на иска, право на разноски
има само ищецът. Както бе посочено, за да отхвърли частично иска, съдът отчита
извършено в хода на производството плащане, но фактът на плащане след завеждане
на исковата молба води до извод, че ответникът е станал повод за образуване на
производството, с оглед на което не е налице една от предпоставките за
приложение на чл.78, ал.2 ГПК, в какъвто смисъл е искането на ответната страна.
Ищецът е
претендирал разноски и е доказал заплащането на 56,00 лв.- държавна такса и 850
лв.- адвокатско възнаграждение включващо сумата от 400 лв.- първоначално
уговорено възнаграждение и 450 лв.- за представителство в три открити съдебни
заседания.
От ответната
страна е направено възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за частично основателно.
С оглед чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 328,00 лв. Доколкото за процесуално представителство, защита и
съдействие по делото е уговорено
възнаграждение от 400 лв., съдът намира, че то е близко до минималното и не
следва да бъде редуцирано. По отношение на възнаграждението за представителство
в повече от 2 заседания, съдът намира, че следва да се определи такова в размер
на 300 лв. – за три заседания по 100 лв. за всяко заседание, съобразно размера,
предвиден в чл.7, ал.9 от Наредбата, т.е. следва да се присъди общо 700 лв.-
адвокатско възнаграждение, което е и близък до претендирания
от насрещната страна размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 756,00 лв.- разноски в производството.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
“И.“ ЕООД ЕИК: **, със седалище и адрес
на управление**, да заплати на К.С.К., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** на
основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 сумата от 864,00 лв.- представляваща заплатена на 20.07.2020 г. без правно
основание сума, част от удържана от кредитната карта на ищеца сума в общ размер
на 1400 лв. във връзка с договор за наем
на автомобил 1000984 ведно със законната лихва считано от 29.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата за главница КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 864,00 лв.
до пълния претендиран размер от 1400,00 лв., поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, “И.“ ЕООД ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление:***, , да заплати на К.С.К., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** сумата
от 756,00 лв.- съдебни разноски в настоящото производство
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: