Решение по дело №14412/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5109
Дата: 20 юни 2016 г. (в сила от 22 април 2020 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20141100114412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2014 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

………………………….

 

Софийски градски съд 1-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

Разгледа в съдебно заседание на 19.05.16г. /с участието на секретаря Е. К./ гражданско дело № 14412/14г. и констатира следното:

Предявен е иск от А. П. против „В.Р.“ ЕООД с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата 50 000 лева.

Предмет на делото е и насрещен иск на „В.Р.“ ЕООД против А. П. с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата 50 000 лева.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 27.06.13г. страните по делото /ищцата – артист; ответникът – продуцент/ са сключили договор. „Предназначението“ на последният /крайната „цел“ на учреденото правоотношение/ е визирана в разпоредбите на чл. 2.8 и чл. 2.9 от договора – да се популяризира личността на ищцата /като артист, изпълнител на аудио-визуални произведения/ сред широка /национална и международна/ зрителска аудитория. Това предназначение /цел/ на договора не е спорно между страните /такива твърдения са изложени и от двете страни в процеса; в тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели – на двете страни/. Този именно принципен „смисъл“ на договора налага в настоящия процес да бъде изследван единствено въпросът – дали всяка от страните по делото /предвид факта, че предмет на спора са главен и насрещен иск/ е положила дължимата грижа /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД/ за надлежното изпълнение на договорната връзка, за постигане на посочената цел /предназначение/ на правоотношението.

Главният иск е неоснователен:

По делото не се спори /а този факт е и удостоверен със събраните в процеса – писмени, гласни и експертни доказателства/, че ищецът е организирал създаването на 13 броя аудио-визуални „кавър“ произведения с участието на ищцата, които произведения са били разпространени в музикалните интернет платформи You Tube и VBox 7 /ноторно известно е, че именно тези платформи, особено първата от тях имат най-широка зрителска аудитория/. Председателят на състава намира, че с реализирането на тези произведения ответникът е изпълнил надлежно /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД/ конкретното си задължение по чл. 16 от договора, а и принципните си задължения по чл. 2.8 и чл. 2.9 от договора. В тази връзка:

Ищцата подържа /в тази насока са „събрани“ и свидетелски показания/, че смисълът на водените преговори /и на самия договор като финализация на тези преговори/ е бил този – да бъдат създадени /чрез съдействието на ответника/ конкретни /специални, уникални, авторски/ аудио - визуални произведения с участието на А. П. /т.е. целта на договора е била – личността, музикалният и артистичен талант на ищцата да бъде презентиран сред широката зрителска аудитория именно по този начин/. На практика – защитната теза на ищцата в процеса е обоснована изцяло с това твърдение /със същото се обосновава неизпълнението на договора от страна на продуцента/.

От една страна:

Председателят на състава намира, че такъв тип /вид/ задължение /предвид естеството си/ принципно не може да се презумира /или да се извлича по тълкувателен път, по аналогия/ от съдържанието на даден договор. Конкретно в тази връзка:

Нито една клауза от процесния договор /в това число и разпоредбите на чл. 2.8 и чл. 2.9 от договора/ не предвижда такова конкретно задължение на дружеството. Напротив – в договора са употребени изразите, че артистът следва да изпълнява аудио-визуални произведения „подбрани“, „посочени“, „одобрени“ от ответника – например: чл. 1 от договора, чл. 15 от договора /а също и конкретно цитираният от ищцата чл. 16 от договора/. Посоченото обстоятелство /само по себе си/ налага извода, че твърдяното от ищцата неизпълнение на договора не може да бъде обосновано с такъв вид неизпълнение на дружеството. Особено съществен в тази връзка е и фактът, че:

В процесната хипотеза ответникът не е поел задължение за постигане на конкретен „резултат“. Всички цитирани клаузи от договора възлагат в тежест на дружеството единствено задължението да се предприемат действия за популяризиране на музикалната и артистична личност на ищцата /т.е. продуцентът не е поел задължение да обезпечи, „гарантира“ краен положителен резултат в горната връзка/. Принципно – такъв резултат и не може да бъде гарантиран в нито една хипотеза, подобна на настоящата /предвид спецификата на правоотношенията, уреждани с договор като процесния/. Този извод следва и от конкретната разпоредба на чл. 2.9 от договора, където е посочено изрично, че продуцентът следва само да „спомага“ за реализирането на артиста.

От друга страна:

Принципно - едва ли може да се приеме, че създаването на авторско /специално/ музикално произведение за даден нов /млад/ изпълнител е най - удачният вариант за стартиране на неговата музикална кариера като се има предвид развитието /естеството/ на световният музикален пазар към днешна дата - когато всяко „ново“ изпълнение /както на чуждестранен, световно известен изпълнител, така и на български такъв/ на практика „стъпва“ пряко, или явно върху предходна музикална творба. Именно в тази насока са и обясненията на вещите лица от съдебното заседание, проведено на 19.05.16г. Последните изразиха лично мнение /обосновано с дългогодишният си личен опит в областта на музикалното творчество/, че най-добрият начин за първоначална  презентация /популяризиране/ на даден непознат /нов/ изпълнител е комбиниране на кавърно аудио - визуално произведение с авторска песен /създадена конкретно за изпълнителя/. Логиката на това мнение на практика е тази, че – всяка първоначална презентация /всяко популяризиране/ на изпълнителя задължително /непременно/ следва да премине и през кавър изпълнение. В същата връзка:

Конкретно досежно „кавърът“ като музикално произведение:

Всички телевизионни шоу формати /в света/ са изградени на принципа – състезание на съответните участници при изпълнение на кавъри на известни /утвърдени, популярни, хитови/ музикални произведения. На база на такъв тип изпълнения съответното жури оценява качествата на певците. На база на такъв тип изпълнения тези качества се оценяват и от широката зрителска аудитория. На практика именно на база на този вид изпълнения съответните певци генерират и широка медийна популярност. Налице са не малко примери /в българската и световна музикална практика/ когато – след участие в телевизионни формати от посочения вид, съответните певци /започвайки да изпълняват вече специално създадени за тях, авторски песни/ не само не задържат известността си „натрупана“ от съответния формат /при изпълнение на кавър песни/, но изцяло загубват тази популярност. Обратно – тогава когато съответния изпълнител запази и разшири своята популярност в самостоятелната си кариера /чрез изпълнения на авторски песни/ то това става заради натрупаната от съответния формат популярност /придобита именно чрез изпълнения на кавъри/.

Друг аргумент в подкрепа на горните изводи е и фактът, че редица безспорно утвърдени изпълнители /и национални и световни/ с богата музикална кариера зад гърба си, с огромна зрителска популярност изпълняват на музикални сцени, или включват в свои албуми – кавър изпълнения. С това на практика изпълнителите или поддържат вече утвърдената си популярност, или генерират допълнителна такава, или в крайна сметка по този начин се „завръщат“ на музикалната сцена.

                         Горните факти очертават /сами по себе си/ каква е ролята и значението на „кавъра“ в рамките на световната и национална музикална среда.

С оглед изложеното – в случая следва да се приеме, че решението на ответника да презентира артистичните и музикални качества на ищцата чрез кавърни изпълнения принципно се явява – надлежно изпълнение на договора по смисъла на чл. 63 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.

Действително – спорен е въпросът доколко конкретните 13 броя аудио-визуални произведения презентират сполучливо, в най-добра степен /сами по себе си/ музикалният и артистичен талант на ищцата. Това обстоятелство обаче в случая следва да се приеме за ирелевантно /предвид именно очертаният по-горе характер, естество на поетото от дружеството задължение, а именно: да популяризира „по своя преценка“ творческата личност на артиста/. С други думи – фактът, че ответникът евентуално не е организирал пълноценна /адекватна/ презентация на ищцата – сам по себе си /дори да е удостоверен/ не може да обоснове еднозначно /директно/ ангажиране на имуществената отговорност на дружеството.

Всичко изложено мотивира председателя на състава да приеме в случая, че:

Фактът /който не е спорен по делото/, че в крайна сметка целта на договора /визирана в чл. 2.8 и чл. 2.9 от същия/ не е била реализирана пълноценно /в рамките на действие на правоотношението/ и произтеклият от това евентуален имуществен негатив за ищцата - не може да бъде възложен в тежест на дружеството в хипотезата на чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 92 от ЗЗД. Този извод обосновава – отхвърляне на главният иск.

Неоснователен е и насрещният иск:

Принципно:

Неустойка може да се претендира само в хипотеза на виновно неизпълнение /по смисъла на чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 63 от ЗЗД/ на даден договор.

Изложените по-горе доводи дават основание да се направи извод, че от страна на дружеството не е налице неизправност в рамките на описаното правоотношение. Такава неизправност обаче не е налице и по отношение на ищцата. На практика последната е изпълнила основното си задължение по договора – участвала е именно в предложените й от дружеството /възложените й от продуцента/ аудио-визуални проекти. Отделно от това:

Процесната договорна връзка е била учредена преди всичко /макар разбира се договорът да има и своето материално изражение, което обаче в случая се явява „вторично“/ с оглед постигане на посочената по-горе крайна неимуществена цел на правоотношението /популяризиране на личността на ищцата като изпълнител на музикални произведения/. На практика – договорът е бил сключен изцяло „в полза“ на ищцата. С оглед това естество на правоотношението /което е учредено именно „in tuito personae“/ в случая следва да се приеме, че нереализирането на крайната цел /предназначение/ на договорната връзка е обстоятелство, което принципно не може да обоснове ангажиране на имуществената отговорност на ищцата.

С оглед изложено /в съответствие с горните съображения в същата връзка/:

Фактът /който не е спорен по делото/, че в крайна сметка целта на договора /визирана в чл. 2.8 и чл. 2.9 от същия/ не е била реализирана пълноценно /в рамките на действие на правоотношението/ и произтеклият от това евентуален имуществен негатив за дружеството - не може да бъде възложен в тежест на ищцата в хипотезата на чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 92 от ЗЗД.

Изложеното налага – отхвърляне на насрещният иск.

С оглед изхода на спора по двата иска /с оглед неоснователността на двата иска/ сторените в процеса съдебни разноски следва да останат в тежест на страните.

На последно място:

При постановяване на настоящото решение съдът не коментира музикалните и артистични качества на ищцата /председателят на състава намира същите за – безспорни/.

Съдът,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ главният иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД на А.С.П. ЕГН ********** против „В.Р.“ ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ насрещният иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД на „В.Р.“ ЕООД против А.С.П. ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: