СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски
съд 1-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 19.05.16г. /с участието на секретаря Е. К./ гражданско дело № 14412/14г. и констатира следното:
Предявен е иск от А.
П. против „В.Р.“ ЕООД с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата 50 000
лева.
Предмет на делото
е и насрещен иск на „В.Р.“ ЕООД против А. П. с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
сумата 50 000 лева.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
На 27.06.13г.
страните по делото /ищцата – артист; ответникът – продуцент/ са сключили
договор. „Предназначението“ на последният /крайната „цел“ на учреденото
правоотношение/ е визирана в разпоредбите на чл. 2.8 и чл. 2.9 от договора – да
се популяризира личността на ищцата /като артист, изпълнител на аудио-визуални
произведения/ сред широка /национална и международна/ зрителска аудитория. Това
предназначение /цел/ на договора не е спорно между страните /такива твърдения
са изложени и от двете страни в процеса; в тази насока са и показанията на
разпитаните по делото свидетели – на двете страни/. Този именно принципен
„смисъл“ на договора налага в настоящия процес да бъде изследван единствено
въпросът – дали всяка от страните по делото /предвид факта, че предмет на спора
са главен и насрещен иск/ е положила дължимата грижа /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД/ за надлежното изпълнение на договорната връзка, за постигане на посочената
цел /предназначение/ на правоотношението.
Главният иск е
неоснователен:
По делото не се
спори /а този факт е и удостоверен със събраните в процеса – писмени, гласни и
експертни доказателства/, че ищецът е организирал създаването на 13 броя
аудио-визуални „кавър“ произведения с участието на ищцата, които произведения
са били разпространени в музикалните интернет платформи You Tube и VBox 7 /ноторно известно
е, че именно тези платформи, особено първата от тях имат най-широка зрителска
аудитория/. Председателят на състава намира, че с реализирането на тези
произведения ответникът е изпълнил надлежно /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД и чл.
79 от ЗЗД/ конкретното си задължение по чл. 16 от договора, а и принципните си
задължения по чл. 2.8 и чл. 2.9 от договора. В тази връзка:
Ищцата
подържа /в тази насока са „събрани“ и свидетелски показания/, че смисълът на
водените преговори /и на самия договор като финализация на тези преговори/ е
бил този – да бъдат създадени /чрез съдействието на ответника/ конкретни
/специални, уникални, авторски/ аудио - визуални произведения с участието на А.
П. /т.е. целта на договора е била – личността, музикалният и артистичен талант
на ищцата да бъде презентиран сред широката зрителска аудитория именно по този
начин/. На практика – защитната теза на ищцата в процеса е обоснована изцяло с
това твърдение /със същото се обосновава неизпълнението на договора от страна
на продуцента/.
От
една страна:
Председателят
на състава намира, че такъв тип /вид/ задължение /предвид естеството си/
принципно не може да се презумира /или да се извлича по тълкувателен път, по
аналогия/ от съдържанието на даден договор. Конкретно в тази връзка:
Нито
една клауза от процесния договор /в това число и разпоредбите на чл. 2.8 и чл. 2.9
от договора/ не
предвижда такова конкретно задължение на дружеството. Напротив – в договора са
употребени изразите, че артистът следва да изпълнява аудио-визуални
произведения „подбрани“, „посочени“, „одобрени“ от ответника – например: чл. 1
от договора, чл. 15 от договора /а също и конкретно цитираният от ищцата чл. 16
от договора/. Посоченото обстоятелство /само по себе си/ налага извода, че
твърдяното от ищцата неизпълнение на договора не може да бъде обосновано с
такъв вид неизпълнение на дружеството. Особено съществен в тази връзка е и
фактът, че:
В
процесната хипотеза ответникът не е поел задължение за постигане на конкретен „резултат“.
Всички цитирани клаузи от договора възлагат в тежест на дружеството единствено
задължението да се предприемат действия за популяризиране на музикалната и
артистична личност на ищцата /т.е. продуцентът не е поел задължение да
обезпечи, „гарантира“ краен положителен резултат в горната връзка/. Принципно –
такъв резултат и не може да бъде гарантиран в нито една хипотеза, подобна на
настоящата /предвид спецификата на правоотношенията, уреждани с договор като
процесния/. Този извод следва и от конкретната разпоредба на чл. 2.9 от
договора, където е посочено изрично, че продуцентът следва само да „спомага“ за
реализирането на артиста.
От
друга страна:
Принципно
- едва ли може да се приеме, че създаването на авторско /специално/ музикално
произведение за даден нов /млад/ изпълнител е най - удачният вариант за
стартиране на неговата музикална кариера като се има предвид развитието /естеството/
на световният музикален пазар към днешна дата - когато всяко „ново“ изпълнение
/както на чуждестранен, световно известен изпълнител, така и на български такъв/
на практика „стъпва“ пряко, или явно върху предходна музикална творба. Именно в
тази насока са и обясненията на вещите лица от съдебното заседание, проведено
на 19.05.16г. Последните изразиха лично мнение /обосновано с дългогодишният си
личен опит в областта на музикалното творчество/, че най-добрият начин за
първоначална презентация /популяризиране/
на даден непознат /нов/ изпълнител е комбиниране на кавърно аудио - визуално
произведение с авторска песен /създадена конкретно за изпълнителя/. Логиката на
това мнение на практика е тази, че – всяка първоначална презентация /всяко популяризиране/
на изпълнителя задължително /непременно/ следва да премине и през кавър
изпълнение. В същата връзка:
Конкретно
досежно „кавърът“ като музикално произведение:
Всички
телевизионни шоу формати /в света/ са изградени на принципа – състезание на
съответните участници при изпълнение на кавъри на известни /утвърдени,
популярни, хитови/ музикални произведения. На база на такъв тип изпълнения
съответното жури оценява качествата на певците. На база на такъв тип изпълнения
тези качества се оценяват и от широката зрителска аудитория. На практика именно
на база на този вид изпълнения съответните певци генерират и широка медийна
популярност. Налице са не малко примери /в българската и световна музикална
практика/ когато – след участие в телевизионни формати от посочения вид,
съответните певци /започвайки да изпълняват вече специално създадени за тях,
авторски песни/ не само не задържат известността си „натрупана“ от съответния
формат /при изпълнение на кавър песни/, но изцяло загубват тази популярност.
Обратно – тогава когато съответния изпълнител запази и разшири своята
популярност в самостоятелната си кариера /чрез изпълнения на авторски песни/ то
това става заради натрупаната от съответния формат популярност /придобита
именно чрез изпълнения на кавъри/.
Друг
аргумент в подкрепа на горните изводи е и фактът, че редица безспорно утвърдени
изпълнители /и национални и световни/ с богата музикална кариера зад гърба си,
с огромна зрителска популярност изпълняват на музикални сцени, или включват в
свои албуми – кавър изпълнения. С това на практика изпълнителите или поддържат
вече утвърдената си популярност, или генерират допълнителна такава, или в
крайна сметка по този начин се „завръщат“ на музикалната сцена.
Горните факти очертават
/сами по себе си/ каква е ролята и значението на „кавъра“ в рамките на световната
и национална музикална среда.
С
оглед изложеното – в случая следва да се приеме, че решението на ответника да
презентира артистичните и музикални качества на ищцата чрез кавърни изпълнения принципно
се явява – надлежно изпълнение на договора по смисъла на чл. 63 от ЗЗД и чл. 79
от ЗЗД.
Действително
– спорен е въпросът доколко конкретните 13 броя аудио-визуални произведения
презентират сполучливо, в най-добра степен /сами по себе си/ музикалният и
артистичен талант на ищцата. Това обстоятелство обаче в случая следва да се
приеме за ирелевантно /предвид именно очертаният по-горе характер, естество на
поетото от дружеството задължение, а именно: да популяризира „по своя преценка“
творческата личност на артиста/. С други думи – фактът, че ответникът
евентуално не е организирал пълноценна /адекватна/ презентация на ищцата – сам
по себе си /дори да е удостоверен/ не може да обоснове еднозначно /директно/
ангажиране на имуществената отговорност на дружеството.
Всичко изложено
мотивира председателя на състава да приеме в случая, че:
Фактът /който не е
спорен по делото/, че в крайна сметка целта на договора /визирана в чл. 2.8 и
чл. 2.9 от същия/ не е била реализирана пълноценно /в рамките на действие на
правоотношението/ и произтеклият от това евентуален имуществен негатив за
ищцата - не може да бъде възложен в тежест на дружеството в хипотезата на чл.
79 от ЗЗД във връзка с чл. 92 от ЗЗД. Този извод обосновава – отхвърляне на
главният иск.
Неоснователен е и
насрещният иск:
Принципно:
Неустойка може да
се претендира само в хипотеза на виновно неизпълнение /по смисъла на чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 63 от ЗЗД/ на даден договор.
Изложените по-горе
доводи дават основание да се направи извод, че от страна на дружеството не е
налице неизправност в рамките на описаното правоотношение. Такава неизправност
обаче не е налице и по отношение на ищцата. На практика последната е изпълнила
основното си задължение по договора – участвала е именно в предложените й от
дружеството /възложените й от продуцента/ аудио-визуални проекти. Отделно от
това:
Процесната
договорна връзка е била учредена преди всичко /макар разбира се договорът да
има и своето материално изражение, което обаче в случая се явява „вторично“/ с
оглед постигане на посочената по-горе крайна неимуществена цел на
правоотношението /популяризиране на личността на ищцата като изпълнител на
музикални произведения/. На практика – договорът е бил сключен изцяло „в полза“
на ищцата. С оглед това естество на правоотношението /което е учредено именно „in tuito personae“/ в случая следва да се приеме, че нереализирането на
крайната цел /предназначение/ на договорната връзка е обстоятелство, което
принципно не може да обоснове ангажиране на имуществената отговорност на
ищцата.
С оглед изложено
/в съответствие с горните съображения в същата връзка/:
Фактът /който не е
спорен по делото/, че в крайна сметка целта на договора /визирана в чл. 2.8 и
чл. 2.9 от същия/ не е била реализирана пълноценно /в рамките на действие на
правоотношението/ и произтеклият от това евентуален имуществен негатив за
дружеството - не може да бъде възложен в тежест на ищцата в хипотезата на чл.
79 от ЗЗД във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Изложеното налага
– отхвърляне на насрещният иск.
С оглед изхода на
спора по двата иска /с оглед неоснователността на двата иска/ сторените в
процеса съдебни разноски следва да останат в тежест на страните.
На последно място:
При постановяване
на настоящото решение съдът не коментира музикалните и артистични качества на
ищцата /председателят на състава намира същите за – безспорни/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ главният
иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД на А.С.П. ЕГН ********** против „В.Р.“
ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ насрещният
иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД на „В.Р.“ ЕООД против А.С.П. ЕГН **********.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: