РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Силистра, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20233420102233 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл.79 ЗЗД.
Ищецът „Ю. Б.” АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район В., ул. „О. п.“ № ........, представляван от П. Н. Д. - изпълнителен директор и
прокуриста М. И. В. чрез адв. Г. Б. И., моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че вземането му общо в размер на
21 524.52 /двадесет и една хиляди петстотин двадесет и четири лева и 52 стотинки/
лева, от които главница за периода 05.01.2023 г. до 25.04.2023 г. в размер на 20 914.26
/двадесет хиляди деветстотин и четиринадесет лева и двадесет и шест стотинки/ лева;
214.78 /двеста и четиринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ - възнаградителна
лихва за периода 05.01.2023 г. до 07. 04. 2023 год.; 176.31 /сто седемдесет и шест лева
и тридесет и една стотинки/ лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.01.2023 г. до 25.04.2023 год.; 99.17 /деветдесет и девет лева и
седемнадесет стотинки/ лева - такси за периода 05. 02. 2023 год. до 25.04.2023 год. и
120.00 /сто и двадесет/ лева с ДДС - разноски по кредит за периода 29.03.2023 г. до
25.04.2023год., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, произтичащо от Договор за рефинансиране на
жилищен кредит по програма „Премия“ №HL 62302 от 31.07.2013 г., сключен между
него и ответника в качеството му на кредитополучател, за което е издадена заповед за
1
изпълнение по ч.гр.д. № 592 / 2023 год. по описа на РС С. съществува и същият дължи
заплащането му. Претендира и разноски.
Твърди, че на 31.07.2013 г. между „Ю. Б.“ АД и ответника е сключен договор за
рефинансиране на жилищен кредит по програма „Премия“ №HL62302 за сумата от 28
250.00 лева и срок от 300 месеца. Договорени са условията за усвояване, ползване,
обслужване, олихвяване и издължаване на заемната сума, обезпеченията в полза на
банката, хипотезите на предсрочна изискуемост на задълженията, на неизпълнение и
правните последици от него.
Ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си и е изпаднал в
забава, което е мотивирало ищеца на осн. чл. 417 от ГПК да депозира пред РС С.
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на задължението. По това
заявление е образувано ч.гр.д. № 592 / 2023 г., респективно издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор, с което е
изгубил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1 от ГПК.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от представеният по делото и неоспорен от ответника договор, че
на 31.07.2013 г. между ищеца „Ю. Б.“ АД и ответника П. И. И. с ЕГН **********, гр.
С., ул. Л.№ ........., е сключен процесният договор за рефинансиране на жилищен
кредит по програма „Премия“ №HL62302 за сумата от 28 250.00 лева, както следва:
19000 лева за рефинансиране на жилищен кредит в „Р. Б.“ АД и потребителски
кредити в „С.“ АД - 8700 лева за текущи нужди и 550 лева за предплащане на
застрахователен пакет.
Съгласно чл.3 от договора за усвоения кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ
дължи на БАНКАТА преференциална годишна лихва в размер на сбора на
Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Ю. Б. АД за обезпечени кредити в лева,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в
размер на 2.45 пункта. Към момента на сключване на договор Референтният лихвен
процент ПРАЙМ на Ю. Б. АД за обезпечени кредити в лева е в размер на 4.9%
процента.
Съгласно Чл.5 ал.1 Крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита,
включително дължимите лихви е 300 месеца (триста месеца), считано от датата на
откриване на заемната сметка по кредита.
Съгласно чл.6 ал.1 КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ погасява кредита на равни
2
(анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска:
206.02 лева, а съгласно ал.2 Броят, размерът и падежът на месечните погасителни
вноски по предходната алинея се посочват в Погасителен план, изготвен при
усвояване на всеки транш от лимита на кредита, подписан от Кредитополучателя и
Банката, съставляващ неразделна част от процесният договор.
Съгласно чл.6 ал.4 В случай, че по време на действието на договора
Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Ю. Б. АД за обезпечени кредити в лева бъде
променен в съответствие с действащата Методология, размерът на погасителните
вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ с подписването на договора дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие.
Съгласно чл.6 ал.5 В случаите по ал. 4, Банката изготвя нов Погасителен, план
за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на приложимата годишна лихва
по кредита, като Кредитополучателят се задължава да получи новия Погасителен план
и да продължи погасяването на кредита в съответствие с новия Погасителен ппан.
Съгласно чл.6 ал.6 С подписване на договора за кредит Кредитополучателят
декларира, че е уведомен и се съгласява изрично, неотменимо и безусловно, че
неполучаването или неподписването от негова страна на екземпляр от погасителен
план по ал.2 и ал.5 , не го освобождава от задълженията му за плащане на
погасителните вноски по кредита в сроковете и в размера, определени в погасителен
план.
В договора са посочени и всички други условия: за усвояване, ползване,
обслужване, олихвяване и издължаване на заемната сума, обезпеченията в полза на
банката, хипотезите на предсрочна изискуемост на задълженията, на неизпълнение и
правните последици от него.
Установява се от уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучателя
П. И. И., ЕГН **********, че „Ю. Б.“ АД е обявило всички задължения по договора за
изцяло и предсрочно изискуеми, чрез връчване от ЧСИ Г. Г., peг. № 767 КЧСИ. След
неколкократни посещения от служител на ЧСИ Г. Г. на адреса на получателя, на
23.03.2023 г. на основание и по реда на чл. 47 ГПК на входната врата е поставено
уведомление до П. И. И., с което е предоставен 14-дневен срок за получаване на
документи от кантората на ЧСИ. До изтичане на 14-дневния срок адресатът не се е
явил в кантората на ЧСИ за получаване на документите, с оглед на което след
изтичане на срока, уведомлението за предсрочна изискуемост се счита за връчено на
07.04.2023 г.
Със заявление по чл. 417, т. 2 ГПК и въз основа на Извлечение от счетоводни
книги изх. № 1462 от 26.04.2023 г., от името на „Ю. Б.” АД е поискано издаване на
заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист срещу кредитополучателя П. И.
3
И., ЕГН **********, въз основа на което е образувано ЧГД № 20233420100592 по
описа за 2023 г. на PC С., по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, за заплащане на следните суми:
- 20 914,26 лв. (двадесет хиляди деветстотин и четиринадесет лева и
двадесет и шест стотинки) - главница за периода 05.01.2023 г. до 25.04.2023 г.;
- 214,78 лв. (двеста и четиринадесет лева и седемдесет и осем стотинки)
- възнаградителна лихва за периода 05.01.2023 г. до 07.04.2023 г.;
- 176,31 лв. (сто седемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки) -
мораторна лихва за периода 05.01.2023 г. до 25.04.2023 г.;
- 99,17 лв. (деветдесет и девет лева и седемнадесет стотинки) - такси за
периода 05.02.2023 г. до 25.04.2023 г.;
- 120 лв. (сто и двадесет лева) с ДДС - разноски по кредит (разходи по
изготвяне и връчване на уведомления за предсрочна изискуемост) за периода
29.03.2023 г. до 25.04.2023 г.;
След връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е подал възражение в
срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от заповедния съд са дадени
указания за предявяване на иск относно вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение срещу длъжника П. И. И., ЕГН **********.
Установява се от приетата в съдебно заседание по делото на 14.01.2025 г.
експертиза, че сумите по договора, са усвоени, както следва: 12959.00 лв. на
09.08.2013 г., 6700.00 лв. на 15.08.2013 г., 8591.00 лв. на 20.08.2013 г.
В кориците по делото няма приложен погасителен план към Договора за
рефинансиране на жилищен кредит по програма „Премия” № HL62302 от 31.07.2013 г.
/ кредитна сделка №4348471/, поради което вещото лице е съставило погасителен план
с параметрите на кредита и действащия Референтен лихвен процент ПРАЙМ на Ю. Б.
АД.
Размерът на непогасената главница по договора към момента на подаване на
заявлението по чл.417, т.2 от ГПК, с което е образувано ЧГД №20233420100592 по
описа за 2023 на PC С. е 20914,26 лева, съответно размерът на начислената и
незаплатена възнаградителна лихва по договора към същата дата е 214,78 лева,
размерът на начислената и незаплатена мораторна лихва по договора е 176,31 лева,
размерът на начислените и незаплатени такси по договора е 99,17 лева, размерът на
начислените и незаплатените разноски за изготвяне и връчване на уведомление за
предсрочна изискуемост по договора е 120 лева.
Установява се от приетата в съдебно заседание по делото на 11.03.2025 г.
експертиза, че за периода 02.09.2013 г. до 01.11.2024 г. общо по кредитната сделка
4348471 са внесени 24283,00 лева, като за период от 02.09.2013 г. до 05.01.2023 г.
4
/датата от която банката счита, че кредита трябва да се обяви за предсрочно изискуем/
са внесени общо 19627,00 лева. За период от 05.01.2023 г. до 25.04.2023 г. /датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ са внесени общо 500,00 лева За периода
25.04.2023 г. до 11.2024 г. са внесени общо 4156,00 лева. За периода от 02.09.2013 г. до
26.07.2023 г. са внесени 20277 лева.
Вещото лице е направило следните изводи:
1. Първото просрочие /забава/ за плащане на главница или лихва е
настъпило при 8-ма погасителна вноски на 07.04.2014 год.
2. Първата просрочена погасителна вноска след плащане от
кредитоискателя е вноска №14 с падеж 05.10.2014 г., която се погасява с плащане от
20.10.2014 г. и 19.11.2014 г.
3. През периода до 05.01.2023 г. има непогасени най-много три месечни
погасителни вноски, като има периоди, през който с внесените суми се погасяват
всички просрочени месечни погасителни вноски.
4. Повече от три непогасени месечни вноски има с вноската от 05.01.2023 г.
т.е. с внесената сума от 12.04.2023 г. се погасява вноската с падеж 05.12.2022 г.
5. Сумите внесени от кредитоискателя са стигали за погасяване на редовна
лихва и главница, но не са стигали за погасяване на просрочената лихва и таксите за
просрочие. По този начин с вноската се е погасявала просрочената лихва и таксите и с
разликата са се погасявали падежирали и просрочени стари задължения по редовна
лихва и главница.
6. След 10.07.2023 г. кредитоискателя внася вноски в по-голям размер от
месечната погасителна вноска, при което са се погасили стари просрочия при условие,
че кредита не е в предсрочна изискуемост. След 05.12.2023 г. погасяването на вноските
отново се извършва редовно и без просрочия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е специален положителен установителен иск. С
него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от
длъжника. Чрез него кредиторът иска да постигне стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за събиране на вземането му.
Правният интерес от предявяването му винаги е налице, когато длъжникът е оспорил
вземането, като е предявил възражение в срока по чл.414 от ГПК. Видно от
заповедното производство е, че длъжникът е предявил възражение в
законоустановения срок, поради което за банката е налице правен интерес от
предявяване на иска по чл.422 от ГПК. Искът за установяване на вземането на
ищцовото дружество по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен
5
и в срока по чл. 415 ГПК, като по всички изложени по-горе съображения се явява
процесуално допустим.
Безспорно е по делото, че между страните е сключен договор за рефинансиране
на жилищен кредит по програма „Премия“ №HL62302 за сумата от 28 250.00 лева и
сумата е отпусната по посоченият по-горе начин. Договорът за банков кредит има
своята легална дефиниция в чл.430 от ТЗ. Според нея банката отпуска на заемателя
парична сума, която той е длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият кредит
се отпуска с определена цел, при конкретно посочени условия и срок. За отпусната
сума кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в
писмена форма, която е изискване за валидността му. Той се смята за сключен от
момента на постигане на съгласието. От това легално определение като
характеристики на договора за банков кредит могат да се посочат, че той е
двустранен, консенсуаен, възмезден и срочен. Процесният договор за кредит е
действителен като сключен в изискуемата от закона форма, като страните по него са
постигнали съгласие по съществените му елементи- размер на кредита, начин на
погасяване на вноските, срок на издължаването му.
Ищецът извежда своето субективно материално право от договор за кредит, за
който не е спорно, че е сключен с ответника. Той е активно материално легитимиран
да търси защита при накърняването му, което предпоставя и неговата процесуална
легитимация като надлежна страна в процеса. В негова тежест е да установи валидно
облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от договор за кредит,
предоставена парична сума и срокът й на връщане, както и липса на погасяването й.
Пасивната материална легитимация на ответника произтича от същия договор,
по който той е кредитополучател, т.е. носител на задължения по материалното
правоотношение и които кореспондират на насрещните права на кредитора. С оглед
твърденията в исковата молба и неоспорване на фактите от ответника се обосновава
пасивната му процесуална легитимация и качеството му на надлежна страна. В тежест
на длъжника е да установи и докаже с всички относими и допустими доказателства, че
е изпълнил задължението си и е платил претендираното от кредитора, както и всички
свои възражения, които го освобождават от отговорност.
На първо място и въпреки, че в кориците по делото няма приложен погасителен
план към процесният договор за рефинансиране на жилищен кредит по програма
„Премия” № HL62302 от 31.07.2013 г. от изготвената по делото експертиза следва да
се приеме, че ответникът е бил запознат с размерите и сроковете за внасяне на
дължимите суми по договора, като това е видно от размерите и датите на внесените по
договора вноски.
Съгласно чл.5 ал.1 от договора крайният срок за погасяване на кредита е 300
месеца, а съгласно чл.6 ал.1 кредитополучателят погасява кредита на равни
6
(анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска:
206.02 лева.
При промяна на лихвеният процент, съответно размера на вноската размерът на
погасителните вноски се променя автоматично, като Кредитополучателят се задължава
да получи новия Погасителен план и да продължи погасяването на кредита в
съответствие с новия Погасителен план.
Неполучаването или неподписването от кредитополучателя на екземпляр от
погасителния план не го освобождава от задълженията му за плащане на
погасителните вноски по кредита в сроковете и в размера, определени в погасителен
план (чл.6 ал.6).
От всичко посочено по-горе съдът приема, че задължение на кредитополучателя
е било да се информира за размера на дължимата вноска, включваща главница, лихва,
такси и т.н., а не е било отговорност на банката да търси и уведомява
кредитополучателя за размера на вноската, както и за това дали внесените от него
суми погасяват в цялост задълженията. В този смисъл не може да се приеме
твърдението на процесуалният представител на ответника, че до предсрочната
изискуемост на кредита се е стигнало поради действия на банката. Може да се каже,
че длъжника е проявил нехайно отношение към задълженията си по договора за
кредит, като е нарушил чл.26, който изисква ако същият е променил посочения адрес
за кореспонденция да уведоми Банката за промяната, като в противен случай, всички
съобщения, изпратени на първоначално посочения адрес, се считат за точно и валидно
изпратени. Независимо от това, съдът не може да приеме, че длъжника не е могъл да
се информира за задълженията си било чрез телефонно обаждане, било чрез интернет
банкиране, било чрез посещение на негов пълномощник в клон на банката. Внасянето
на вноски в размер, който длъжника е преценил за подходящ, невнасянето на вноски и
последващо внасяне на по-големи суми показва некоректно отношение към
задълженията му по договора и не може да санира неизпълнението, след настъпване
на предпоставките и обявяване на предсрочната изискуемост.
На следващо място съдът счита, дори да се приеме, че в настоящият случай
клаузата на чл.18 ал.1 от договора - „При непогасяване на която и да е вноска по
кредита (извън случаите по чл. 6а, ал. 1, б. „в"), както и при неизпълнение от
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ на което и да е задължение по настоящия договор,
БАНКАТА може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, е
неравноправна, то предпоставките за обявяване предсрочна изискуемост на кредита са
били налице т.к. съгласно чл.18 ал.2 „При неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски, изцяло или частично (извън случаите по чл. 6а, ал. 1, б.
„а” и ,,в“;), целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е
7
необходимо каквото и да е волеизявление на страните“. Независимо от посоченото в
ал.2, за настъпване на изискуемостта не е достатъчно наличието на посоченото
условие – „неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло
или частично“, а е необходимо волеизявление, като по делото има такова под формата
на уведомление за предсрочна изискуемост. Съдът приема посоченото, в изготвените и
приети по делото експертизи, че предпоставките за предсрочна изискуемост са били
налице към 05.01.2023 г.
По отношение на изложените съображения в писмената защита на ответника:
по отношение уведомяването на длъжника, съдът счита че същото следва да се
счита за извършено надлежно на 07.04.2023 г. по реда на чл.47 ал.5 ГПК от ЧСИ
Г., по следните съображения: Съгласно т.18 от ТР №4/2013/18.06.2013г. на
ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което настъпва с волеизявление само на едната страна при наличието на две
предпоставки: обективен факт на неплащането и упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Няма изискване в закона или в
практиката с какъв документ и съдържание кредиторът да обяви на длъжника
предсрочната изискуемост. Необходимо е да има и ясно и недвусмислено негово
изявление в тази насока. Преценката, че е такова се прави от съда във всеки
конкретен случай. Няма пречка длъжникът да бъде уведомен за настъпването й и
с покана, както е в настоящият случай. Изптената до длъжника покана е връчена
на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, предвиждаща възможност частният съдебен
изпълнител да връчва книжа по гражданскоправни отношения. Разпоредбата на
чл.43 от ЗЧСИ предвижда, че частният съдебен изпълнител може да възложи на
определен служител от кантората му да връчва призовки, съобщения и книжа
при условията на чл.37 - 58 чл.58 от ГПК. От приложените по делото разписка и
констативен протокол се установява, че длъжностното лице - връчител,
натоварен с тази функция от ЧСИ, е посетил адреса на длъжника в период по –
голям от един месец по различно време, но не е открил адресата. Поканата е
изпратена на адреса, посочен в договора за кредит като такъв за кореспонденция.
Той е правнорелевантният в отношенията между страните във връзка с договора,
както и е относим към въпроса за валидното обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита при предвидените в него случаи. Поканата на кредитора
е изпратена на този адрес за кореспонденция, посочен от длъжника, но той не е
бил открит през месечния срок от връчителя, като от констативния протокол се
установява, че след направена справка в НБД „Население“ той е потвърден като
административен адрес на длъжника и след извършена справка длъжника няма
регистриран трудово договор. Поради това следва да се приеме, че поканата е
връчена при условията на
8
чл.47, ал.2 от ГПК чрез залепване на уведомление и тя е валидно връчена на търсеното
лице. От съдържанието й се установява, че кредиторът е направил изрично
волеизявление, че поради забава в плащанията на задължението му обявява кредита за
предсрочно изискуем. То е достигнало до длъжника, поради което трябва да се приеме,
че кредитът за непогасените към този момент суми е станал предсрочно изискуем.
Съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила след като е изтекъл
седемдневният срок за изпълнение, даден в поканата на кредитора;
по отношение на предпоставките по чл.423 ал.1 предл.1 т.1 и 2 ГПК длъжника се
е възползвал от същите в производството по ВГД №315/2023 г. по описа на ОС –
С.;
по отношение на хипотезата на чл.6а ал.1 от договора – съдът счита същата за
неприложима, т.к. по делото няма данни и даже твърдения, че длъжника се е
възползвал от тази възможност, като е подал писмено искане, съгласно
изискванията на ал.4 от договора;
по отношение на преценката на посочените критерии, съгласно Решение на СЕС
по дело C 415/11, за упражняване на правото да обяви предсрочната
изискуемост: 1. съдът счита, че неизпълнението на задължението да върне (част
от) кредита, конкретно 3 или повече вноски е основно в съответното договорно
правоотношение задължение; посоченото неизпълнение е достатъчно тежко с
оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, т.к. в случая
страните са договорили даже автоматична предсрочна изискуемост при такова
неизпълнение; 3. възможността на кредитора да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем не само не дерогира приложимите в тази област правни
норми, а даже същият е задължен да го направи, с оглед определените в чл.28
ал.2 „Прагове на същественост“, съгласно Наредба № 7 на БНБ от 24 април 2014
г.; 4. дори да се приеме, че националното право не предвижда подходящи и
ефективни средства, позволяващи на потребителя, да преустанови действието на
посочената изискуемост на кредита, то в настоящият случай принудителното
изпълнение е спряно с Разпореждане №2915/24.11.2023 г. на РС – С.
По отношение на претенцията ответника да заплати направените от ищеца
разноски по кредита в размер на 120 лв. с ДДС, представляващи разходи по изготвяне
и връчване на уведомление за предсрочна изискуемост: Видно от договора за кредит е,
че страните са договорили в чл.4 т.4 месечна такса за администриране на просрочен
кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни
вноски по кредита на падеж, която служи за покриване на административните разходи
на Банката, свързани с извършваните от последната действия по събиране на
изискуемите просрочени плащания по договора (включително, но не само - телефонни
обаждания, изпращане на напомнителни писма и др.) и се дължи до пълното им
погасяване. Размерът на таксата може да бъде променян едностранно от Банката при
9
съществена промяна на разходите, съпровождащи действията по събиране на
просрочените вземания, когато тази промяна е извън контрола на Банката
(включително, но не само - промяна на цени за телефонни обаждания, промяна на цени
за пощенски услуги и др). Банката уведомява Кредитополучателя за промяна на
размера на таксата чрез поставяне на съобщения на Интернет страницата си и в
офисите на Банката с указание за датата на влизане в сила на новия размер на таксата,
каквито данни по делото няма. В договора няма клауза, която да вменява в задължение
на кредитополучателя да заплати разноските на кредитора за връчване на уведомление
чрез ЧСИ. Този разход е направен изключително в интерес на ищеца, за да упражни
своето потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради което,
при липса на задължение за заплащането му от страна на длъжника той следва да
остане за негова сметка. Съдът не може да присъди такса на основание чл.4 т.4 от
договора, т.к. такъв иск няма заведен. Поради това искът следва да се отхвърли за
сумата от 120 лв. - разноски по кредита.
На следващо място – по делото следва да се съобразят и настъпилите плащания,
след подаване на заявлението по чл.417 ГПК, а именно на 10.5.2024 г. – 250лв., на
07.6.2024 г. – 212лв., на 09.7.2024 г. – 212лв., на 12.8.2024 г. – 212лв., на 13.9.2024 г. –
220лв., на 09.10.2024 г. – 220лв., на 04.11.2024 г. – 220лв., на 05.12.2024 г. – 200лв. и на
07.01.2025г. – 220лв., общо в размер на 1986лв.,
Поради настъпилата предсрочна изискуемост, съдът не може да ги приеме като
направени вноски по договора, а също не може да приеме, че кредита след
обявяването му за предсрочно изискуем, в края на 2024 г. отново е станал редовен.
Следва обаче представените от ответника доказателства за извършени след
образуване на заповедното производство плащания да се отнесат за погасяване на
задълженията, съобразно правилото на чл. 76 ал.2 ЗЗД, който указва реда по който
следва да се погасяват задълженията при частично изпълнение – разноски, лихви и
главница.
Разноските наищеца са в общ размер от 2672,81лв. за заповедното и
настоящото производство, които обаче следва да бъдат коригирани, с оглед отхвърляне
на иска за разноски за сумата от 120 лв., както следва: 1030,49лв. разноски по
установителният иск за държавна такса и вещо лице следва да се намалят съразмерно
на 1024,74лв., сумата 430,49лв. - платена държавна такса за заповедното производство
следва да се намали на 428,09лв., а платеното адвокатско възнаграждение в размер на
1642,32лв., следва да се намали на 1633,16лв. Съответно задълженията по делото по
реда, който съдът счита за правилно за погаси, са в размер на: 1024,74лв. разноски по
установителният иск и 428,09лв., платена държавна такса за заповедното
производство, които следва изцяло да се погасят с направените след подаване на
заявлението по чл.417 ГПК вноски и платено адвокатско възнаграждение в размер на
10
1633,16лв., което следва да се погаси с остатъчната сума от 533,17лв. (1986лв.-
1024,74лв.-428,09лв.) до размера от 1109,16лв. Поради изчерпване на сумите от
постъпили плащания след подаване на завлението, останалите претендирани суми
следва да се присъдят изцяло, както следва: 20914,26 лв. – главница, 214,78 лв.
възнаградителна лихва, 176,31 лв. - мораторна лихва и 99,17 лв. - такси.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да се възложат направените
от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за упълномощеният по делото
адвокат в размер на посочената по-горе сума от 1109,16лв., след извършеното
приспадане. Неуважаването на част от разноските е в резултат на съобразяване на
постъпилите плащания по време на производството, с оглед на което би могло да се
приеме, че ответникът е станал причина за образуване на производството и да понесе
отговорността за разноски.
Ответникът е направил общо разноски в размер на 2438лв., за депозит за вещи
лице – 100лв. и 2338лв. за възнаграждение на упълномощеният по делото адвокат.
Съдът не счита заплатеното адвокатско възнаграждение за прекомерно, с оглед
предвиденото в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
както и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. По делото са
предявени няколко обективно съединени иска, проведени са повече от три заседания,
от процесуалният представител на ответника са вложени процесуални усилия за
защита на поддържаната от страната теза, вкл. с посочване на относима съдебна
практика. Предвид отхвърляне на иска за претенцията за разноски по кредита в размер
на 120лв., на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно за отхвърлената
(120лв.), спрямо общата претенция в размер на 21524,52лв., а именно – 13,59лв. Т.к.
няма искане за прихващане, съдът не може служебно да прихване дължимите от
страните разноски, а следва да постанови отделни диспозитиви.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. И. И. с ЕГН **********, гр. С., ул. Л.
№ ........, дължи на „Ю. Б.” АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
С., район В., ул. „О. п.“ № ......., представляван от П. Н. Д. - изпълнителен директор и
прокуриста М. И. В. чрез адв. Г. Б. И., следните суми по договор за рефинансиране на
жилищен кредит по програма „Премия“ №HL62302 от 31.07.2013 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
291/02.05.2023 г. по ЧГД № 20233420100592, по описа на РС-С.:
- 20 914,26 лв. (двадесет хиляди деветстотин и четиринадесет лева и
двадесет и шест стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху главницата
11
считано от 28.04.2023 г. до окончателното й изплащане;
- 214,78 лв. (двеста и четиринадесет лева и седемдесет и осем стотинки)
- възнаградителна лихва за периода 05.01.2023 г. до 07.04.2023 г.;
- 176,31 лв. (сто седемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки) -
мораторна лихва за периода 05.01.2023 г. до 25.04.2023 г.;
- 99,17 лв. (деветдесет и девет лева и седемнадесет стотинки) - такси за
периода 05.02.2023 г. до 25.04.2023 г.;
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ю. Б.” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район В., ул. „О. п.“ № ......., представляван от П. Н. Д. - изпълнителен директор
и прокуриста М. И. В. чрез адв. Г. Б. И. да се признае за установено, че П. И. И. с
ЕГН **********, гр. С., ул. Л. № ......, дължи сумата в размер на 120 лв. (сто и двадесет
лева) с ДДС - разноски по кредит (разходи по изготвяне и връчване на уведомления за
предсрочна изискуемост) за периода 29.03.2023 г. до 25.04.2023 г. по договор за
рефинансиране на жилищен кредит по програма „Премия“ №HL62302 от 31.07.2013 г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 291/02.05.2023 г. по ЧГД № 20233420100592, по описа на РС-С.:
ОСЪЖДА П. И. И. с ЕГН **********, гр. С., ул. Л. № .......да заплати на „Ю.
Б.” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „О. п.“
№ ......., представляван от П. Н. Д. - изпълнителен директор и прокуриста М. И. В. чрез
адв. Г. Б. И., сумата от 1117,30лв. - разноски за настоящото исково производство за
платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ю. Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район В., ул. „О. п.“ № ......, представляван от П. Н. Д. - изпълнителен директор и
прокуриста М. И. В. чрез адв. Г. Б. И. да заплати на П. И. И. с ЕГН **********, гр. С.,
ул. Л. № ......, сумата от 13,59лв. - разноски за настоящото исково производство за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
12