РЕШЕНИЕ
гр.
София, ………….. г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Д” въззивен състав в публично
заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия:БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Б. Коева гр. д. № 3755 по описа
на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
564123 от 18.02.2018 г., постановено по гр. д. № 17800/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 79 състав, частично са уважени предявените от В.И.Я. срещу З. „Д.Ж.и з.“ АД
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД като е осъденото ответното
дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 3 800 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес, вследствие на
ПТП от 26.09.2016 г., съставляващо покрит застрахователен риск съгласно договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, както и
сумата от 350 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – направени разходи за пътна помощ, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 02.03.2018 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл, 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 224,23 лв., представляващи
обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
02.08.2017 г. до 01.03.2018 г. С решението е отхвърлен иска за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес, вследствие на
процесното ПТП за разликата над уважения размер от 3 800 лв. до пълния
предявен размер от 4000 лв. и е отхвърлен иска за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 414,90 лв., както и иска за обезщетение за
забава върху обезщетението за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 224,23 лв. до пълния
предявен размер от 582, 27 лв. и за периода от 26.09.2016 г. до 01.08.2017 г.
Така
постановеното решение е обжалвано от ответника З. „Д.Ж.и з.“ АД в частта, с
която е уважен предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 650 лв. до присъдения размер от
3 800 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от процесното ПТП. Поддържа се, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Във въззивната жалба се твърди, че съдът определяйки размера на
обезщетението, не е преценил правилно тежестта на претърпените от ищеца телесни
увреждания. Релевират се доводи, че за
ищеца не са настъпили трайни здравословни последици, както и че според
заключението на неоспорената СМЕ няма данни за настъпила черепно-мозъчна
травма, както и по делото липсват доказателства за описаното в исковата молба
състояние. Навежда доводи, че съдът не е взел предвид, че ищецът доброволно е
изминал дълго разстояние отново с автомобилно превозно средствво, няколко часа
след твърдяния шок. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че не е налице
съпричиняване поради липса на предпазен колан, както и че решението не съответства
на трайната съдебна практика относно обичайния размер на вредите. Искането към
съда е да отмени решението на СРС в обжалваната част и да отхвърли иска за
неимуществени вреди до посочения размер. Претендират се разноски.
Въззиваемият е
подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, с който я оспорва с
доводи за правилност на решението на СРС. Поддържа, че правилно съдът е приел,
че настъпилото ПТП е оставило траен отпечатък върху психиката на ищеца, предвид
младата му възраст към момента на същото. Искането към съда е да остави без
уважение въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение не е обжалвано в частта, в която са уважени предявените кумулативно
обективно съединени осъдителни искове за неимуществени вреди за размер от 650
лв., както и за имуществени вреди в размер от 350 лв., както и в
отхвърлителната му част, поради което в тази част то е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СРС, 79 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ,
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като в частта, в която са уважени предявените
кумулативно обективно съединени осъдителни искове за неимуществени вреди в
размер на 650 лв. и за имуществените в размер на 350 лв., първоинстанционното
решение е влязло в сила, като със сила на пресъдено нещо между страните в
настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки,
обуславящи възникването на спорното материално право, основният правен спор
пред въззивния съд се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на
заместващото обезщетение за причинените неимуществените вреди на ищеца при
настъпване на процесното застрахователно събитие, определен съобразно критериите
по чл. 52 и налице ли е съпричиняване от страна
на пострадалия.
От приетата като компетентно изготвена и
неоспорена от страните СМЕ, , се установява, че при процесното ПТП ищецът е претърпял
следните травматични увреждания: повърхностна
травма на окосмената част на главата и охлузвания по гърба и носа на главата и
охлузвания по гърба на носа и дясната буза – леки мекотъканни увреждания на
главата и лицето..
СМЕ изяснява, че при по-малки по площ
охлузвания и контузии от подобни травми са реализирани критериите на
медико-биологичния признак „болка и страдание“, при по-голяма обширност или по
дълбоки травми на меките тъкани – „временно разстройство на здравето неопасно
за живота“. Вещото лице е посочило, че
от травмите, пострадалият е изпитвал болки и е страдал, като при благоприятно
протичане на оздравителния процес тези болки са били налице за около 1 до 3
седмици от датата на инцидента.
От показанията на свидетеля И.Я.Я., баща на ищеца, се
установява, че ищецът е бил охлузен отстрани от въздушната възглавница, боляло
го рамото, доста време синът му е бил неспокоен, бълнувал е. Ищецът установява,
че пострадалият вече шофира, но в началото се е страхувал, бил е много
стресиран.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля,
при преценката им с оглед обстоятелството, че свидетелят е баща на ищеца, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те
не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от
останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за
последиците върху здравословното състояние на ищеца след настъпването на
процесното ПТП са непосредствени, с оглед обстоятелството, че свидетелят е баща
на пострадалия.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищеца е претърпял
болки и страдания, като в началния момент от настъпване на е изпитвал по
интензивни болки от нараняванията на меките тъкани, които са били на видимо
място на тялото – на лицето. От приетата като компетентно изготвена и
неоспорена от страните СМЕ се изяснява правнорелевантният факт, че характерът
на получените от пострадалата увреди е травматичен.
При определяне размера на обезщетението
е необходимо да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние, младата
възраст на ищеца, шокът, който е преживял при удар с автомобил, както и
нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно
причинени от застраховано лице по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – до 700000 лв. при едно пострадало лице, приложими до 01.01.2010
г. След тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка. В този смисъл е и постановеното по реда
на чл. 290 ГПК,
РЕШЕНИЕ № 73 от 27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за
причинените му от противоправното поведение на делинквента Т.С.К.неимуществени
вреди е в размер на 4000 лв., какъвто е определеният от първоинстанционния съд
размер. Заместващото обезщетение представлява парично благо, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез
които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания.
В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се
морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият
размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания на пострадал при младежка възраст, но при възстановяване на
получената травма, макар и в по-дълъг период от време, е в размер на посочената
сума.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
оплакванията на въззивника, че по делото липсват медицински документи, отразяващи
категорично лекарско мнение за състоянието на ищеца. По делото са приложени
лист за преглед на пациент, в който е са отразени нараняванията на меките тъкани
в лицевата част на главата, приложено е и искане за образно изследване на
пострадалия с вероятна диагноза, според вещото лице : контузио каптис. Отделно
от изложеното, следва да се отбележи, че при определяне справедливия размер на
обезщетението не е посочвал, че е била налице черепно-мозъчна травма, взети са
предвид изживяния шок и стрес, както и нараняванията на меките тъкани, така
както са установени от неоспорената СМЕ.
Настоящият съдебен състав намира за неотносими към
заключението за преживяния стрес, наведените от въззивника доводи, че пострадалият
няколко часа след катастрофата доброволно е изминал дълго разстояние отново с автомобил,
като последното не води до извод за липса на преживян шок при настъпване на
ПТП, нито са налце твърдения за имобилизиране на пострадалия след последното.
По оплакванията свързани с направеното от ответника
възражение за съпричиняване:
Съдът намира, че делото не са ангажирани доказателства от
страна на ответното дружество подкрепящи възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, а именно липса на поставен предпазен
колан. Напротив, от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от
страните съдебно – медицинскаекспертиза се установява, че е напълно възможно
при поставен предпазен колан, лисето и главата на пасажера да достигнат и да се
травмират от удар с неголяма травмираща сила по описания начин.
Съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението
му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
Тълкувана по правилата на граматическото и логическо
тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в
пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните
от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение,
но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. Приносът трябва да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице,
както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са Решение №
78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о., ТК. и Решение № 16
от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о., ТК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото не
са налице недвусмислени доказателства установяващи липсата на поставен предпазен
колан от страна на увредения, вследствие на което да са настъпили установените
физически травми.
В заключение следва да се посочи, че съдържанието на
понятието "неимуществени вреди", в което според последователната
практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки
и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт
за определен период от време, какъвто е и настоящия случай./в този см. Решение
№ 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК / Така размерът
на неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото
на чл. 52 от ЗЗД и
Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със
силата, продължителността на болките и страданията; вида и броя увреждания – контузия
на меките тъкани на главата, преживения стрес и уплаха след произшествието, възлиза
на посочената сума от 4000 лв.
Тъй като правните изводи на въззивния съд съвпадат с
правните изводи на първоинстанционния съд, то обжалваното решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да
претендира присъждането на деловодни разноски разполага въззиваемата страна.
Последната е направила искане за присъждането им, като съобразно представения
списък се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. на основания
чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА. Противно на твърдението в представения по
делото списък с разноски, в кориците на делото не се намира договор за правна
помощ, от който да е видно, че е било уговорено да се осъществява процесуално
представителство на основания чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, поради което разноски не
следва да бъдат присъждани на процесуалния представител на въззиваемия за
настоящата инстанция.
С оглед цената на иска решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 69, ал.
1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 564123 от 18.02.2018 г., постановено по гр.
д. № 17800/2018 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, в обжалваната част.
В останалата необжалвана част решението на СРС е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.