Решение по дело №2473/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260732
Дата: 31 май 2021 г.
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20205300502473
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260732

                                                      гр.Пловдив 31.05.2021г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2473/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

 

                         Обжалвано е решение №2716/30.07.2020г. по гр.д.№489/2020г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на въззиваемата страна,че същата му дължи сумата от 5000лв.,представляващи главница-неизплатена цена за доставка на дизелово гориво по фактури №0000026/14.01.2001г. и №0000080/06.08.2001г. ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода 31.10.2016г.-31.10.2019г. в размер общо на 1522,23лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаването на заявлението в съда-31.10.2019г.Жалбоподателите считат така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и молят да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се уважи като основателна и доказана. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         В първоинстанционното производство исковата молба е била заведена от „Сталкер“ ООД против ЕТ „Бордис-Б.Б.“ и процесът се е развил между тях.В настоящото производство жалбоподатели са освен „Сталкер“ ООД,още и ЕТ „Имекс-С-С.А.“ и „Евроимексойл“ ООД.В настоящото производство,което е продължение на първоинстанционното,е недопустимо участието на ЕТ „Имекс-С-С.А.“ и „Евроимексойл“ ООД,тъй като същите нямат качество нито на ищци нито на ответници в процеса,поради което производството спрямо тях следва да се прекрати.Делото следва да продължи спрямо първоначалните страни „Сталкер“ ООД и ЕТ „Бордис-Б.Б.“ и произнасянето на съда следва да бъде по отношение на предявената искова претенция по чл.422 от ГПК.Такава е квалификацията на иска,тъй като независимо,че страната-ищец сочи,че иска осъждане на ответника за заплащане на сумата,то при издаване на заповед за изпълнение и постъпило възражение от страна на ответника,дадени са указания от страна на съда за завеждане на установителен иск,както е сторила и страната „Сталкер“ ООД,поради което искането е за установяване на вземането в горепосочените размери.  

                         При установяване на спорното от безспорното в първоинстанционното производство е установено,че процесното дизелово гориво,описано във фактурите,е доставено на ответника.По делото като доказателства са представени два договора за цесия между „Евроимексойл“ ООД,като цедент  и „Сталкер“ ООД,като цесионер с дати съответно от 01.08.2011г. и 18.06.2014г.,като по делото е представено също така писмо с обратна разписка,изпратено от „Евроимексойл“ ООД до ЕТ „Бордис-Б.Б.“,връчено му на 06.10.2011г.,от което става ясно,че съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД на ответника му е била съобщена първата цесия между страните,като данни за съобщаването на втората цесия няма по делото,поради което следва да се приеме,че същата не е съобщавана.

                         Освен това следва да се отбележи,че от приложените писмени доказателства от НАП-Пловдив се установяват публични задължения за „Евроимексойл“ ООД и ЕТ „Имекс-С-С.А.“,но липсват доказателства относно публични изпълнителни дела спрямо ищеца „Сталкер“ООД.

                          При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

                          Още с отговора на исковата молба въззиваемата страна е направила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесната сума от 5000лв. и това действително е така,тъй като по отношение на ищеца е изтекла погасителната давност,която е петгодишна,тъй като в този период същата не е била нито прекъсвана,нито спирана.С оглед факта,че главното вземане на ищеца се е погасило по давност,то по давност се е погасило и аксесорното вземане,а именно вземането за мораторна лихва,което пък от своя страна се погасява с тригодишен давностен срок.

                          Съдът намира,че не следва да коментира въпроса с втория договор за цесия между „Евроимексойл“ ООД и „Сталкер“ ООД,тъй като исковата претенция следва да се отхвърли на по-силното основание,а именно погасяването по давност на вземането.  

                         Ето защо въззивната жалба,подадена от ЕТ „Имекс-С-С.А.“ и „Евроимексойл“ ООД ще се остави без разглеждане и в тази част производството по делото ще се прекрати,а в останалата част решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно ще се потвърди.

                         Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени от страна на въззиваемата страна в размер на 656лв. за адвокатско възнаграждение,поради което следва да се присъдят.

                         Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

 

                                                                Р     Е     Ш     И:

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба,подадена от ЕТ „ИМЕКС-С-С.А.“ с ЕИК-********* и „ЕВРОИМЕКСОЙЛ“ ООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:*********** и адрес за кореспонденция: ************** като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на тях.                            

                        ОСТАВЯ В СИЛА решение №2716/30.07.2020г. по гр.д.№489/2020г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.

                        ОСЪЖДА „СТАЛКЕР“ ООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление на дейността: ************ и адрес за кореспонденция: ********** да заплати на ЕТ „Б.-Б.Б.“със седалище и адрес на управление на дейността:************ направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 656лв./шестстотин петдесет и шест лв./за адвокатско възнаграждение.

                        РЕШЕНИЕТО е  неокончателно в частта,с която производството по делото е прекратено и може да се обжалва в седмичен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ПАС,а в останалата част е окончателно.

 

                            Председател:                                                Членове: