№ 75
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500061 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№4949/22.12.2021г. от ДКЦ“Е.-Ц.“ООД,
подадена чрез пълномощника адв.В.К. против Определение №356 от
16.12.2021г., постановено по в.гр.дело №466/2021г. по описа на Окръжен съд-
П., с което е оставена без уважение молбата му по чл.253 от ГПК за оттегляне
на определение №192/15.10.2021г. по същото дело и за възобновяване на
производството. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
определение, според които, с оглед разпоредбата на чл.253 от ГПК съдът
може и е длъжен да отмени или измени всяко определение от категорията на
оттегляемите, ако прецени, че погрешно го е постановил, като не е
необходимо грешката да е от категорията на „очевидните“, а в конкретния
случай при спиране на производството съдът погрешно е приложил
разпоредбата на чл.637,ал.1 от ТЗ, като не е съобразил, че то се развива по иск
с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за установяване дължимост на
вземане, което е погасено чрез принудително изпълнение, поради което
ищецът няма интерес да предявява същото в производството по
несъстоятелност, защото вземането не съществува и развитието на
производството би осигурило възможност при отхвърляне на иска на
1
длъжника да се издаде обратен изпълнителен лист, което е в интерес на
масата на несъстоятелността, а спирането я уврежда. По така изложените
съображения се претендира за отмяна на обжалваното определение с указания
за възобновяване на производството по делото.
Ответникът по частната жалба АС. В. М. е депозирал чрез
пълномощника си адв.М.И. писмен отговор на същата с аргументи за нейната
неоснователност, според които, ако жалбоподателят е смятал, че Определение
№192/15.10.2021г. е неправилно, за него е съществувала процесуалната
възможност да го обжалва, което не е сторил, а за страната, която е изчерпала
или пропуснала да реализира инстанционния контрол на определението за
спиране, не съществува възможност да постигне ревизирането му в
производството по чл.230,ал.1 от ГПК, тъй като проверката при
възобновяването обхваща съществуването или отпадането на пречките за
спиране, а не законосъобразност на определението по чл.229,ал.1 от ГПК.
Вместо да обжалва определението за спиране, жалбоподателят обжалва
определението, с което се оставя без уважение искането му за оттегляне на
това определение и възобновяване на делото, което последно е възможно при
определени предпоставки, каквито в случая не се цитират да са налице, тъй
като не се излагат аргументи в какво се състои грешката или пропускът на
съда. За исковете по чл.422 от ГПК е приложима разпоредбата на чл.637,ал.1
от ТЗ. По тези съображения се претендира жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Настоящата инстанция намира частната жалба, с която е сезиран, за
недопустима по следните съображения:
С протоколно определение №192 от 15.10.2021г. по в.гр.дело
№466/2021г. по описа на Окръжен съд-П. производството по делото е спряно
на основание чл.637,ал.1 от ТЗ до постановяване на акт по чл.632,ал.4 от ТЗ
или на акт по чл.693 във връзка с чл.632,ал.5 от ТЗ в производството по
несъстоятелност. В съдебното заседание, в което е постановено
определението, е присъствал жалбоподателят А.М. и не се е явил
представител за ответника ДКЦ“Е.-Ц.“ООД, като на последния са изпратени
преписи от определението с две съобщения, връчени лично на пълномощника
адв.К. съответно на 21.10.2021г. и на 09.11.2021г. С молба вх.
№4214/19.11.2021г. въззиваемото дружество е поискало, поради пропускане
2
на срока за обжалване на определението за спиране на производството,
същото да бъде отменено на основание чл.253 от ГПК, поради допусната
грешка при постановяването му, изразяваща се в погрешно прилагане на
разпоредбата на чл.637,ал.1 от ТЗ, тъй като вземането, за установяване на
което е предявен иска по чл.422,ал.1 от ГПК, е погасено чрез плащане по
изп.дело №***/2019г. по описа на ЧСИ М.А., при което ищецът М. няма
необходимост да предявява вземането си в производството по
несъстоятелност, тъй като то не съществува поради погасяването му, а при
отхвърляне на иска на ответника ще бъде издаден обратен изпълнителен лист
срещу ищеца. С Разпореждане №559 от 29.11.2021г. съдът е оставил без
движение молба до уточняване дали се касае за молба по чл.253 от ГПК или
за частна жалба против определението за спиране на производството, тъй като
то не е сред оттегляемите и подлежи на инстанционен съдебен контрол. В
дадения за целта едноседмичен срок е постъпила молба вх.
№4610/07.12.2021г., с която дружеството уточнява, че поддържа молбата си
като такава по чл.253 от ГПК, а не като частна жалба против определението за
спиране на производството, считайки, че това определение не слага край на
производството, поради което е от категорията на оттегляемите от
постановилия го съд като такова по движението на делото, независимо от
обжалваемостта му с частна жалба, доколкото законодателят е предвидил
някои оттегляеми определения да могат да се обжалват от страните, от която
възможност дружеството се е лишило по вина на защитата.
С обжалваното Определение №356 от 16.12.2021г. окръжният съд е
приел, че основанията за изменение или отмяна на определението по чл.253
от ГПК са да е налице промяна на обстоятелствата и допуснати при
постановяването му очевидна грешка или пропуск, като промяна в
обстоятелствата, обусловили спирането на делото, е предвидена в чл.230,ал.1
от ГПК – да бъдат отстранени пречките за движението му, а очевидна грешка
или пропуск при постановяването му биха били налице, когато постановилият
го съд разкрие, че са липсвали предпоставките за спиране по чл.229,ал.1 от
ГПК, като в случая определението не слага край на делото, но не е налице
нито една от двете предпоставки по чл.253 от ГПК, и ако определението е
било неправилно, за страната е съществувала възможност да го обжалва,
което не е сторено, по която причина не съществува възможност то да бъде
ревизирано в производство по чл.253 от ГПК. По тези решаващи съображения
3
е оставил без уважение молбата. В определението е посочено, че то подлежи
на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.
Частната жалба е подадена в този срок от ответника.
Настоящата инстанция намира, че съдът се произнася с определения,
които не подлежат на отделно обжалване от решенията, и такива, които се
обжалват с частна жалба. По принцип определенията по процедурни въпроси,
свързани с движението на делото, които не слагат край на същото, не
подлежат на самостоятелно обжалване и правилността им се проверява при
обжалване на самото решение, поради което постановилият ги съд може сам
да ги измени или отмени при изменение на обстоятелствата, при които са
постановени, или при констатирана грешка или пропуск при постановяването
им, съгласно чл.253 от ГПК. На самостоятелно обжалване с частна жалба
подлежат предвидените в чл.274,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК определения –
преграждащите по-нататъшното развитие на делото и тези, които законът
изрично сочи като обжалваеми. Обжалваемите определения не могат да бъдат
отменяни от постановилия ги съд, а отмяната им е допустима само по реда на
инстанционния контрол за законосъобразност при тяхното обжалване.
Определението за спиране на производството по делото не слага край на
същото, но, макар и временно, прегражда по-нататъшното му развитие,
поради което е от категорията на обжалваемите по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК и не
е сред оттегляемите по чл.253 от ГПК. В случая въззивният окръжен съд е бил
сезиран с молба за отмяна на определението за спиране на производството по
чл.253 от ГПК, която е разгледал по същество и е оставил без уважение,
поради липса на предпоставките на цитираната разпоредба. Предвид този
начин на произнасяне, следва да се има предвид, че, както определенията по
чл.253 от ГПК не подлежат на обжалване и могат да бъдат изменяни или
отменяни от постановилият ги съд, така и определенията за тяхното
изменение или отмяна и тези, с които се оставя без уважение искането за
изменението или отмяната им, каквото последно е атакуваното от
жалбоподателя пред настоящата инстанция, не подлежат на обжалване.
Постановеното от окръжния съд определение не попада в предметния обхват
на обжалваемите по чл.274,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК. При това положение
частната жалба е насочена срещу определение, което не подлежи на
обжалване, и като такава се явява недопустима. Същата следва да бъде
оставена без разглеждане и производството по делото следва да се прекрати.
4
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№4949/22.12.2021г. от
ДКЦ“Е.-Ц.“ООД, подадена чрез пълномощника адв.В.К. против Определение
№356 от 16.12.2021г., постановено по в.гр.дело №466/2021г. по описа на
Окръжен съд-П., с което е оставена без уважение молбата му по чл.253 от
ГПК за оттегляне на определение №192/15.10.2021г. по същото дело и за
възобновяване на производството, И ПРЕКРАТЯВА производството по
в.ч.гр.дело №61/2022г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5