РЕШЕНИЕ

№ 16

гр. Брезник 08.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Брезник гражданска колегия, в публичното заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ

при секретаря  МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 213 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 79 и следващи от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК. 

Предявени са два обективно съединени иска от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от А.В.Г.– Изпълнителен директор, срещу И.В.М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, като моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 3381.36 лв., както следва: главница в размер на 2640.72 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.04.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 20.12.2014 г. до 20.10.2015 г. в размер на 397.61 лв. и договорно обезщетение за забава за периода от 20.12.2014 г. до 13.04.2018 г. в размер на 343.03 лв., както и да заплати направените в настоящото и заповедно производство разноски. 

Твърди се, че на 19.09.2014 г. ответната страна в производството сключва с БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК ********* Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10861210, в размер на 3000 лв. Основното задължение на дружеството е да предостави паричната сума – предмет на кредита, като наличност по банкова сметка ***, като същата сума е получена при подписване на договора от страните съгласно чл. 1 от същия. Кредитополучателят е удостоверил непосредствено преди полагането на подпис върху договора, че е получил заеманата сума и че тя е преведена по банковата му сметка. Кредитополучателят от своя страна се задължава да заплати на кредитора 13 месечни погасителни вноски по кредита, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на кредитора (договорна лихва), посочени в Погасителния план съгласно чл. 3 от Договора. От 20.12.2014 г. И.М. преустановява плащанията и не погасява всички свои задължения по договора. Съгласно чл. 5 от договора при забава на погасителна вноска се начислява обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Падежът на цялото задължение по кредита настъпил на 20.10.2015 г., с което станал изискуем неизплатеният остатък от кредита.

На 10.01.2017 г. между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК:  ********* и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК ********* са сключили договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99 ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по Договора за потребителски паричен кредит, вкл. вземанията претендирани в настоящото производство, става второто дружество. В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощава „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се е завърнала в цялост. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр., д. № 134/2018 г. по описа на РС Брезник е издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника, с което той е уведомен и за извършената цесия. В законния срок И.В.М. подава възражение.

Ответникът не е взел становище по иска, като не е депозирал писмен отговор, а също така не се е явил в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение с оглед наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Следва да бъде постановено неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание и съответно не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът счита, че са налице и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на  ответникът е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение.

От представената по делото документи е видно, че е налице сключен договор между ищцовото дружество и ответника, като по този договор е налице неизпълнение от страна на И.В.М., поради което може да се направи извод за вероятна основателност на претенцията.

Ето защо съдът счита, че са налице всички изискуеми от закона разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което

Съдът следва да постанови решение, с което да бъде установено със сила на присъдено нещо, че И.В.М., дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 3381.36 лв., както следва: главница в размер на 2640.72 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.04.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 20.12.2014 г. до 20.10.2015 г. в размер на 397.61 лв. и договорно обезщетение за забава за периода от 20.12.2014 г. до 13.04.2018 г. в размер на 343.03 лв.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 138 лв. за държавна такса, като същите се дължат от ответникът И.В.М..

Направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер общо на 117.63 лв., от които 67.63 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество.

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА И.В.М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от А.В.Г.– Изпълнителен директор сумата от 3381.36 лв., както следва: главница в размер на 2640.72 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.04.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 20.12.2014 г. до 20.10.2015 г. в размер на 397.61 лв. и договорно обезщетение за забава за периода от 20.12.2014г. до 13.04.2018 г. в размер на 343.03 лв.

ОСЪЖДА И.В.М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от А.В.Г.– Изпълнителен директор сумата от 138 лв. (сто тридесет и осем лева) направени разноски в исковото производство и 117.63 лв. (сто и седемнадесет лева и шестдесет и три стотинки) направени разноски в заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ__________________