№ 567
гр. Плевен , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
Секретар:Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20204400500659 по описа за 2020 година
при секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на прокурора
…., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА
в.гр.д. № 659 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 721/25.06.2020 г. по гр.д.№ 2346/2019 г. по описа на ПлРС е
отхвърлен предявеният от И. Й. Г. против Т. Д. Г. иск с правно основание
чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди в резултат на това, че ответницата като
негова съпруга, не го е посещавала в затвора и не му е изпращала парични
записи, като неоснователен и недоказан.
Депозирана е въззивна жалба от И. Й. Г. , чрез назначения му служебен
адвокат, срещу решение № 721/25.06.2020 г. по гр.д.№ 2346/2019 г. по описа
на ПлРС.Въззивникът счита, че решението е неправилно като постановено
при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост,
респективно и поради нарушение на съдопроизводствените правила, поради
1
което се иска да се отмени същото и съдът да се произнесе по съществото на
спора между страните, с което да се уважи изцяло като основателен и доказан
предявеният иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.14 и чл.17 от
СК.
Депозирана е въззивна жалба и от И. Й. Г. , в която се изразява
становище, че е неоснователно приетото от първоинстанционния съд, че не е
доказал противоправно поведение на ответницата, което да е причинно-
следствена връзка с претърпените от него вреди, както и че е нарушила чл.14
и чл.17 СК.Прави се искане да се отмени обжалваното решение и да се уважи
предявеният от него иск.
Въззиваемата страна Т. Д. Г. не изразява становище пред въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Въззивната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че при постановяване на
решението първоинстанционният съд е допуснал неправилно тълкуване и
прилагане на материалния закон, а именно чл.14 и чл.17 от СК във вр. с чл.45
ЗЗД, което не се споделя от настоящата инстанция.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въззивникът като
2
ищец по делото, макар да е доказал безспорно нарушаване на правни норми
(чл.14 и чл.17 СК) чрез поведението на въззиваемата, не е доказал
противоправност на деянието като кумулативно изискуема предпоставка за
уважаване на иска в хипотезата на чл.45, ал.1 ЗЗД.
Не съществува спор пред настоящата инстанция относно приетото за
установено от фактическа страна от първоинстанционния съд.
Прието е за безспорно по делото и е признато от въззиваемата, че в
процесния период, считано от 09.09.2018 г., тя не е посещавала въззивника в
затвора, не му е пращала парични записи, признала е, че знае, че той страда от
„специфично разстройство на личността” и „Захарен диабет тип ІІ”.
Няма спор и относно обстоятелството, че страните са сключили
граждански брак през м.март 2018 г. в затвора гр.Ловеч, като на 21.04.2018 г.
въззиваемата е отишла да живее в дома на родителите на въззивника и е
живяла там до 29.09. .
Чл.14 от СК е озаглавен „Взаимност между съпрузите” и очертава
няколко форми на дължимото поведение в брака, а именно: уважение
(отношение на всестранно внимание и зачитане), разбирателство
(съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и
безконфликтност в брака и семейството), общи грижи за семейството, които
се уреждат отделно от чл.17 СК.
Отношенията между съпрузите обхващат широка гама от права и
задължения, като те са концентрирани, най-общо казано, върху осигуряване
на семейното благополучие, както се сочи в чл.17 СК.Като способ за
осигуряване на семейното благополучие се сочи „взаимното разбирателство и
общите усилия”, като средства са осигуряване на същото са посочени
„възможностите” на съпрузите, тяхното „имущество и доходи”, като се сочи,
че това е „съобразно с техните възможности”.
Неизпълнението обаче на брачните задължения проявява юридическата
си релевантност на друга плоскост - в правото да се иска развод поради
разстройство на брака, като бракът е доброволен съюз между мъж и жена.
За да се приеме за основателен предявен иск с правно основание чл.45
3
ЗЗД, какъвто е и процесният, следва да се установят елементите от
фактическия състав - деяние, противоправност, вреда, вина на делинквента,
причинната връзка между виновното и противоправно поведение на
делинквента и претърпените от пострадалото лице вреди.
Противоправността се разбира като накърняване на чуждо абсолютно
субективно право ( решение № 532/07.07.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 90/2008 г.,
ІІІ г.о., решение № 695/23.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 617/2009 г.,ІV г.о.,
определение № 666/3.07.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 732/2009 г., ІV г.о.).
При липсата на противоправно деяние с оглед на чл.45 ЗЗД, което да е
извършено от въззиваемата, не подлежи на обсъждане въпросът за наличието
на настъпили вреди и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите, в каквато насока са изложени доводи в т.2 от въззивната жалба
(определение № 401/04.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1099/2011 г., ІІІ г.о.).
Дори и да допусне, че е налице противоправно поведение от страна на
въззиваемата, то не е доказан при условията на пълно и главно доказване от
въззивника другият елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане – пряката причинно-следствена връзка от поведението й и
претърпените от него неимуществени вреди.В заключението си ВЛ д-р Л.,
което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че през
процесния исков период при въззивника е бил неблагоприятен гликемичен
контрол в динамиката на диабета му.Конфликтите с формалната му брачна
партньорка са се отразили върху емоциите и психичните му изживявания, но
не сблъсъкът им сам по себе си го е довел до силна нервна напрегнатост и
декомпенсация на съществуващ здравословен проблем, а непримиримостта
му в ситуации на конфликт с интересите му и сблъсъкът на реалността с
идеалната представа, но неблагоприятният гликемичен контрол не може да се
свърже единствено и само с негативните му изживявания тогава (определение
№ 1214/4.12.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 3975/2013 г., ІІІ г.о.).
В т.3 от въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е
необосновано и постановено при съществено процесуално нарушение и
поради обстоятелството, че съдът е отхвърлил изцяло иска, без да е преценил,
без да е обсъждал и без да е изследвал в конкретния случай наличието или
липсата на относителен дял на отделните фактори, установими според
4
заключението на ВЛ, при съвкупното проявление на които би могъл да
настъпи вредоносния резултат, за да може да се извърши преценка по въпроса
за обема на отговорността на въззиваемата, които не се споделят от
настоящата инстанция.
В заключението на съдебно-психиатричната експертиза е посочено, че
диабетът се разглежда като психосоматично заболяване и стресът има принос
за отключването му и гликемичния контрол.Посочено е, че негативните
изживявания като чувство на отхвърленост, пренебрегване, игнориране,
изолираност предвид и характеристиките на личността при въззивника, биха
го довели до силни и дълготраещи състояния на напрегнатост, а върху
диабетът му би могло да се отрази в посока-неблагоприятен гликемичен
контрол.
Във въззивната жалба е посочено, че в процесния случай факторите
хранене и движения нямат относителен дял за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като възивникът при храненето си спазва специално изготвена
за него диабетична диета и има адекватен и здравословен двигателен режим
чрез осигурения в затвора-Плевен ежедневен едночасов престой на открито,
по време на който са осигурени и се ползват разнообразни фитнес уреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД, която норма има императивен характер,
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Заключението на съдебно-психиатричната експертиза, както и
свидетелските показания в тази насока, които сочат на влошаване на
здравословното състояние на въззивника като последица от исковото деяние,
биха имали значение на доказаност на другите два елемента от фактическия
състав на непозволеното увреждане-причинната връзка и вредата, но както се
посочи по-горе, липсва доказаност на противоправността на деянието.
Поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, а в тази характеристика не може да
бъде вместено неизпълнение на брачни задължения от въззиваемата с оглед
на чл.14 и чл.17 СК.Деликтната отговорност предполага да бъдат
обезщетение виновно причинените вреди, но само ако действието или
бездействието, което ги е причинило, е противоправно, каквато
5
противоправност не се установява.Сключването на граждански брак е
позволено от закона правно действие, а въз основа на допуснати брачни
нарушения се прави извод за брачна вина, но санкционните последици се
уреждат по друг ред, а не по реда на деликтната отговорност с оглед на
значението на вината в бракоразводния процес и за последиците на развода.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 721/25.06.2020 г. по гр.д.№ 2346/2019 г. по
описа на Плевенски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6